Понеделник, 09 Септември 2019 18:45

Търговия на животни през … Фейсбук

Първата браншова камара на месодайното животновъдство у нас вече е факт. Идеята е добра, намеренията са чисти, битките предстоят. Зад идеята, преди близо година, застанаха двете развъдни асоциации: АРМПГБ и НАМГБ. Те са съмишленици на новата браншова организация и помагат на ниво експерти.

Дали ще се осъществи заявеното желание на последното извънредно Общо събрание на АРМПГБ в Сливен – да бъде създадено търговско дружество, с цел пазарна реализация на животни, предстои да разберем. Защото

пазарът от години работи на случаен принцип

Търговци от Албания, Гърция и Турция изкупуват телета от отделни ферми, но обективен поглед върху тези процеси няма. Пазарът се случва и в социалната мрежа. Във форумите и групите гъмжи от снимки на телета, които се продават. Някои от тях – без ушни марки. Което е лош знак и говори за изначално сбъркания генезис на процесите в месодайния сектор.

В посока на правилното му подреждане вървят от браншовата Камара на месодайното животновъдство. Те ще направят опит да създадат вътрешна информационна система за ценовите нива на реално сключените търговски сделки на територията на цялата страна. Това ще даде представа за общата картина в сектора и всеки месодаен животновъд

ще може да си свери часовника на какви цени да продава

Истинските животновъди не продават през Фейсбук. Това просто е несериозно. Когато няма правила, и социалната мрежа се явява поле за пазар. Тъжно, но факт. Катастрофална и стряскаща, обаче е официалната статистика на МЗХГ за дейността на кланиците за червенo месo и за производството на месо в България през 2018 година. Данните показват огромен сив сектор във всички въдства, с изключение на свиневъдния, който е изцяло индустриализиран.При над 60% сив сектор в месодайното животновъдство, сериозно ли е изобщо да се мисли за външни пазари? Кой уважаващ себе си търговец ще се върже на тая въдица, ако няма гаранции, че се играе по правилата.

При създаването на общ вътрешен пазар, каквато идея имат от браншовата Камара на месодайното животновъдство, макар и само на ниво информация, железните правила са неизбежни, в противен случай това ще излезе ялова идея. В този ред на мисли е резонен известен скептицизъм към заявеното намерение от страна на АРМПГБ за създаване на депо за животни.

Животновъдите имат нелеката задача да отгледат породисти, качествени и добре гледани и хранени телета. След това да ги транспортират до съответното депо по всички санитарно-хигиенни правила и изисквания. Зад вратата на депото правилата вече са други и са друга отговорност.

Това са живи животни, това не са ябълки и круши

и някой трябва да поеме повече от тежкия ангажимент да се грижи за стоката, докато тя стигне до купувача. Това по-скоро би било по силите на търговците, отколкото на самите животновъди. Достатъчно е последните да успеят да поемат относително твърд и ежегоден ангажимент за това колко животни могат да закарат за продан. Вярно е, че пазарът сам намира качествената стока, но неговата организация е сложно нещо и трябва добре да бъде внимателно обмислена, със съответната експертиза.

В тази схема държавата няма място. Субсидирането в сектора обаче изкривява пазара. Такъв е ефектът и от последните промени в условията за подпомагане по линия на обвързаната подкрепа. Не че фермерите няма да се справят. Но са планирали едно, а в движение ще трябва да променят нещата. Това, от своя страна е предпоставка за лоши практики, публично известно е. Да не говорим, че малкото говедовъди у нас, които искат да работят по утвърдени стандарти, трябва да се борят с онези, които преминават от сектор „Млечно направление“ в сектор „Месо“, защото не могат да покрият изискванията или просто за да вземат едни субсидии. И в този батак МЗХГ изобщо не слага ред и не му се вижда края.

Управниците трябва да си съберат акъла и

да дадат ясен знак към българските животновъди

И без друго ще се пише в скоро време национален стратегически план. Ако в него ясно е заложено, че до 5 години трябва да се увеличи поголовието в месодайния сектор, примерно: овцете да станат два милиона, а кравите милион и половина, всеки ще може да вземе ясно и осъзнато решение дали да се хване на това трудно хоро, наречено животновъдство. Иначе напусто сме пращали млади фермери да гледат и да преглъщат по чуждия опит.

Можем да го направим и у нас, стъпките са прости, иска се само последователност и предвидимост на политиките. И да се спре наливането на пари от пусто в празно. Какъв е смисълът, например, да бием барабана, че имаме ДНК-лаборатория, а все още да не можем да използваме капацитета й по предназначение? За какво са ни учените глави, ако реално не работят в полето на генетиката в животновъдството? Няма, разбира се, да подминем и българския животновъд. Промяната започва от него. Или работи по правилата или хленчи за поредния Deminimis. Това е въпрос на лично узряване и всеки сам изминава пътя си.

Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Ефективност и ритмичност са ключовите думи в ирландската угоителна ферма в графство Мийт на могъщата хранителна компания Кепак груп. Животните се хранят със смески „домашно” производство, но дозирани индивидуално на компютър

Мила Иванова

Говеждото месо е големият бизнес на Ирландия – страната произведе 615 000 тона през 2017-а, което й позволи да изнесе продукция за 2,5 милиарда евро същата година. Над половината от ирландското говеждо месо се продава във Великобритания, но пред надвисналия Дамоклев меч на Брекзит, Ирландия, която е член на Европейския съюз, трескаво търси нови международни пазари. Засега на ирландската оферта е откликнал Китай, готов да внесе замразено говеждо месо за 100 милиона евро, като се предполага, че това е само върхът на айсберга...

С цел да изпълни националните и експортните поръчки, могъщата ирландска хранителна компания Кепак груп (Kepak Group) управлява вещо 12 месодобивни завода на територията на Великобритания и Ирландия, един от които се намира в селцето Клоуни (826 жители) в графство Мийт, до град Дънбойн. Фирмата закупува едър рогат добитък от цялата страна и лансира брандовете Big Al’s, Rustlers и Kepak Gold. Освен това тя притежава и собствена угоителна ферма, на 15 минути път от кланицата в Дънбойн , в която екип от двама души на пълен работен ден и още един на половин, под ръководството на мениджъра Сам Майлс предават на заколение 3500 животни годишно.

1. Sam Myles

Разположена на площ от 3200 декара, фермата беше закупена в началото на 80-те години от Ноел Кийтинг (вече покойник), който с предприемчивия си дух създаде Кепак груп. Днес в стопанството се отглеждат царевица, пшеница, бобови и силажна трева – тази „домашно” произведена храна влиза във формирането на дажбите на животните. Фермата „Кепак” има капацитет за 1800 глави добитък, но обикновено броят им е около 1500 – всичките се угояват средно по 120 дни, за да бъдат предадени в месодобивния завод.

Всяка седмица 70 – 80 говеда напускат фермата за кланицата

– мястото им веднага се заема от нова партида в същия брой, за да не се наруши ритмичността на цикъла. Политиката на фермата е да закупува 60 на сто от животните директно от стопанства вместо от тържищата, защото практиката е показала, че фермерските животни са по-здрави и имат по-ниска смъртност. Сам Майлс и екипът му угояват млади животни – бичетата се закупуват на възраст от 10 до 14 месеца, а юниците – между 12 и 24 месеца, като представляват 60 на сто от стадото. Животните пристигат с тегло 400 – 500 кг.

„Ние предпочитаме да купуваме бичетата директно от фермите и тогава ги настаняваме в същите колективни сектори, в които са били на предишното място – разказва мениджърът Сам. – Правим го, защото животните вече са си създали собствена социална група, свикнали са помежду си и не се чувстват стресирани. А ние искаме да избегнем именно стреса.”

2. Юниците

Четирима купувачи кръстосват надлъж и нашир Ирландия, за да изберат най-качествените добичета за фермата и да осигурят непрекъснат приток за месодобивния завод. Между тях съществува своеобразна конкуренция, защото показателите на всички доставени животни се записват и в края на цикъла се вижда кои очи са били най-проницателни и кой ще си заслужи премията.

Още с пристигането си във фермата бичетата и юниците са настанени в помещения със сламена постелка и в първите 24 до 48 часа им се дава прясна вода, за да се намали стресът. След това те преминават през здравен контрол, окачват им ушните марки с уникалния идентификационен код за всяко животно, ваксинират ги срещу пневмония и клостридни заболявания, дават им определени дози срещу паразити и накрая ги претеглят. Стадото се тества за туберкулоза веднъж годишно. Когато влязат в новия си дом, те могат да се движат или да си почиват върху дъсчен под, покрит на места с гума – най-вече за бичетата, или пък със слама – за юниците.

Животните се хранят с пресен микс веднъж дневно, използвайки прочутия ирландски патент на фирмата „Кийнън” –

вагона-смесител с монтирана InTouch система

Услугата InTouch осъществява наблюдение и подкрепа на живо от квалифицирани специалисти по хранене, които използват новаторски технологии, за да гарантират, че животните получават точно това, от което се нуждаят, последователно всеки ден. От фермата се изпращат данни за животните в информационния център Alltech в Дънбойн, където след обработка и анализ специалисти по хранене дават конкретни препоръки на фермерите за подобряване здравето на стадото, за формулацията на дажбите, теглото, желания прираст, контрола на разходите.

Но тъй като стадото се състои от разнородни и на различна възраст животни, които изискват и различни дажби, мениджърът отчете, че с постоянната смяна на параметрите в контролния блок, монтиран на вагона-смесител, храненето с InTouch работи много бавно. След като Сам поговори с персонала на „Кийнън”, решението бе намерено: в смартфона му ще бъде вградено ново приложение за фермата му, което ще направи храненето по-бързо и по-лесно. „Фирмата вече разработва модела, така че ние ще можеш да вкараме номера на животните от всяка секция в приложението на нашите телефони и то ще инструктира смесителя да разпръсква храната съобразно потребностите” – обяснява в очакване на бъдещата си придобивка ирландският фермер

Хранене и наддаване

Сам Майлс и неговият екип искат да финишират юниците на възраст под 22 месеца, докато за бичетата амбицията е да бъдат подготвени до 16 месеца, с толеранс до 22. Юниците се хранят с различни предкланични дажби, съдържащи 5 кг пивоварни зърна, 9 кг царевичен силаж, 8,7 кг премикс и 0,6 кг житна слама на глава дневно. Дажбите за бичетата са 4 кг пивоварни зърна, 5,5 кг царевичен силаж, 10,1 кг премикс и 0,8 кг пшеничена слама. Бичетата наддават с 1,7 кг живо тегло на ден, докато юниците с 1,3 кг, пояснява Сам. „Ние отглеждаме наши собствени зърнени храни, включително ечемик и бобови, и правим две коситби на силажната трева. Всеки ден трябва да смесваме осем заготовки във вагона-смесител, за да нахраним добитъка веднъж на ден” – разказва за трудовото си всекидневие фермерът.

Породите на животните във фермата „Кепак” включват Шароле, Лимузин, Белгийско синьо говедо и Обрак. „Шароле се представят по-добре от другите – хвали ги Сам. – Но те са и много по-скъпи като покупка. Освен това сукалчетата телета в Ирландия непрекъснато намаляват, а това може да се окаже пагубно за снабдяването ни в една по-дългосрочна перспектива” – споделя страховете си ирландецът.

Заключение. Фермата „Кепак” се използва като образователен център и се посещава от различни групи през цялата година. Здравето на животните има първостепенно значение за стопаните, както и поддържането на ниско ниво на стреса. Лишената от стрес атмосфера може да се почувства при обиколката на помещенията със 700 юници, а после и с 500-те бичета – всичките те изглеждат спокойни и са най-вече тихи – а това е един от най-верните показатели за доброто самочувствие на животните.

Публикувана в Животновъдство

Земеделецът и животновъд Милко Миланов от село Станьовци:

Отглеждам лимец в подходящите за културата условия, но няма пазар за него, а и работна ръка не се намира

. Най-трудното във фермерската работа е намирането на квалифицирани работници или поне такива, които да умеят да работят

Това сподели земеделецът и животновъд Милко Миланов от брезнишкото село Станьовци. Той е станал фермер преди 6 години, когато се е завърнал от Гърция, където е живял и работил в продължение на 11 години. Милко решил да вложи личните си средства, време и труд в родния си край, където обработва около 1300 декара ниви, 700-800 декара ливади и пасища и отглежда 120 овце и 14 крави. В земите му преобладават културите лимец и ечемик.  За него отглеждането на 4-5 овце не е животновъдство, а е просто тръпка.

Напористият фермер споделя, че се е завърнал в България не заради кризата в Гърция, а по собствено желание. Неговото семейство е отглеждало животни и е обработвало земи. От там и той решил да се занимава с този вид дейност. "Взех земята под аренда, която никой не я обработваше. Причината е, че в района на Станьовци и околните села климатът е друг. В Брезнишко има една планина, която събира всички северозападни ветрове, които остават откъм нашата страна. Земята в района не е плодородна, високо е и е много студено. Зимите са може би по-студени от тези в Кнежа, Трън и други райони на страната. Ето, миналата година ми измръзна житото точно преди да паднат снеговете. Имаше три денонощия с температури от -17, -18 и -19 градуса без сняг. Хем миналата година сеях жито.", спомня си Милко Миланов. През летния месец август температурата през нощта в близкото село Кошарево пада до 15, а в село Станьовци - до 7-8 градуса над нулата. Разликата в температурите смачква растенията, които се засаждат в района на брезнишкото село. Нулеви температури през пролетта са също сред честите аномалии в климата на Станьовци.

Житото, което бил засял преди да измръзне било от двама брезнишки земеделци, които са сред най-големите в общината. Милко взел от тях фуражно жито за семе, което измръзнало вследствие на студовете. Лимецът, който е сред модерните култури на 21-и век също не спасява фермера, тъй като пазарът в България е стеснен или няма такъв. "Не мога да се класирам никъде - нито в Европа, нито в България. Търсенето на лимец е много малко. Ето сега например съм си хранил животните с лимец. Не мога да сменя културата, защото лимецът иска височина, иска постна почва - точно този климат, който го имаме ние. Качественият лимец е над 900 метра надморска височина. Аз имам ниви на 1100 метра надморска височина и го отглеждам там, но българите сме бедни за тази култура. Народът не може да си позволи да си купува този хляб и брашно от истински лимец. Това, което се продава в магазините, не мога да гарантирам какво е, защото виждам различни нюанси на брашното. Земята не става за отглеждане на друго. Не смея да засея нито слънчоглед, нито царевица. Страх ме е дали ще успея да го ожъна заради студовете и влагата", споделя още Милко. Той е опитвал да предлага лимеца си на фурни, но те му искали по 50 или 100 килограма брашно. Фермерът е категоричен, че няма необходимото време, за да се разправя за подобни количества брашно. Той е отправил оферта на френски купувачи за лимеца си и се надява офертата му да бъде одобрена.

Милко е имал намерение да пласира културата си и в Австралия, но за там му искали минимум по 5 тона лимец всеки месец. "Къде да го произведа този лимец? Бяхме пратили проба, която показа, че по всички показатели лимецът ми отговаря на изискванията. Никой от другите колеги, които произвеждат културата не искат да губят пазара си, ако са се закачили някъде и затова няма с кого да се съдружа за Австралия.", казва още той.

Друг проблем, който е по-основен за Милко, е липсата на квалифицирана работна ръка. По думите му не се намират хора, които да могат да работят в земеделието и животновъдството. "Обикалям сутрин по селата в района да събера 5 човека, които да работят и няма кой да намеря. Това, което е останало всичко е тотална деградация, алкохолици, мързеливци. Няма кой да работи! Брат ми е покрай мен. Взимам и хора от селото, но работници не могат да се намерят, защото няма. Ходил съм и по Северна България и по Гоце Делчев, но няма кой! Основният проблем е, че никой не разбира и няма кой да разбира. Ти не можеш да намериш овчар. Ако тръгнем да обикаляме в цяла Югозападна България не можем да намерим овчар, който да знае как да дои, да остриже, да изроди... Това са много специфични неща. Тази дейност в нашите региони е приключена.", казва Милко.

В началото фермерът не се е възползвал от програмите, които Европейския съюз е предлагал, защото е имал средствата за започване на бизнеса. Според него, ако след 2020 година ако положението не се стабилизира, той ще се принуди да се откаже от земеделието и животновъдството. В селата около Станьовци фермерите се броят на пръсти заради трудностите, които срещат всекидневно.

Публикувана в Бизнес

Повечето ферми в страната се развиват по американски и канадски модел. Репортаж от три млечни стопанства в Московски регион

Мартин Иванов

Млекопроизводството е един от приоритетните сектори в Русия, а правителството си е поставило амбициозната задача да се повиши годишното средно потребление на глава от населението от 220 на 300 килограма млечни продукти. Цената за това са модерните технологии и многомилиардни инвестиции. Държавата също подпомага млечното говедовъдство чрез специална програма, която позволява на фермерите да кандидатстват за преференциални дългосрочни кредити. В резултат на това все повече ферми в страната прилагат най-съвременните практики за изхранване на животните, а доенето чрез роботи вече е повсеместно.

Мнозина биха определили подобно земеделие като прецизно, но не и самите руснаци, които признават, че прецизното земеделие е за малките стопанства, но не и за големите, поне в техните руски измерения. Големите агрокомплекси, които се развиват по канадски и американски модел, разполагат с неограничен поземлен ресурс, често извън традиционните представи.

В това се убедихме група журналисти от цяла Европа, които посетихме два огромни агропромишлени комплекса и една млечна ферма в Московски регион.

Snimka 01

Във ферма „Роста” преработват млякото чрез най-съвременния метод на микрофилтрация

В стопанството на „АгроПромКомплексация” отглеждат  предимно фуражни култури върху 100 хил/ха. То разполага със зърнохранилища с общ обем 250 хил. тона зърно и две фуражопреработвателни мощности с капацитет от по 60 тона дневно. Всичко това служи за отглеждането на поголовие от 15 хил. крави и 1 млн. свине. „АгроПромкомплексация” работи на територията на три области, в които доставя своята продукция – Московска, Тверска и Рязанска.

Картината в млечния сектор в Русия е толкова разнообразна, че има място и за големи, и за малки фермери. Но може би най-големият е германецът Щефан Дюр, който е създал стопанство с 60 000 крави и обработва 200 хил. хектара земеделски земи.

8 млрд. рубли инвестиции в Подмосковието през миналата година

Само през 2018 година по данни на местната администрация в млекопроизводството в Подмосковието са инвестирани около 8 млрд. рубли, а за периода от 2014 до 2015 година инвестициите в сектора са надминали 15 млрд. рубли. (1долар е равен на 66,9 рубли на 20 август т.г.– бел. а.)

През 2017 година в структурата на млечното говедовъдство в Русия семейните ферми с между 15 и 50 крави са наброявали 24 000, други 8000 големи стопанства са отглеждали между 300 и 2000 крави и 20 компании – между 4000 и 20 000 крави. Освен това близо милион стопанства отглеждат между 1 и 2 крави.

Snimka 02

Благотворно влияние върху развитието на сектора оказва внедряването на все повече нови технологии, които са позволили повишаване на средния млеконадой от крава от 2000 – 3000 литра годишно до 8000 – 9000, даже до 11 000 литра годишно. Общото производство на мляко в страната за последните три години се е увеличило от 15,8 млн. на 18 млн. литра през 2018 година. Производството на мляко на глава от населението също е отбелязало ръст от 117,8 килограма през 2016 година на 122,5 килограма през 2017 година. Въпреки това дефицитът в производството на мляко в страната достига до 4,5 млн. литра.  

Във ферма „Роста” подлагат млякото на микроферментация

Един от показателните примери как се прилагат новите технологии в млечното говедовъдство е ферма „Роста”, където отглеждат 3800 крави, 1900 от които дойни. Стопанството е затворило цикъла с изграждането през 2014 година на нови преработвателни мощности с капацитет 60 тона дневно. Един оператор ръководи целия процес от постъпването на суровината за преработка до излизането на готовите продукти. Чрез използването на специален софтуер се следи пътят на вече преработеното мляко до млековозите, като се вижда с каква температура постъпва млякото, налягането и качествените показатели. При проблем с тези показатели, системата има три нива на защита, като автоматично се блокира целият производствен процес, а произведеното мляко се изхвърля.

Компанията се гордее, че е една от малкото в Русия, въвела процеса на микрофилтрация на млякото, който позволява удължаване срока на годност на пастьоризираното мляко до 26 дни.

„Микрофилтрацията е процес на обработка, позволяващ да се запазят хранителните качества на млякото, без да се подлага на високотоплиннна обработка, като заедно с това се удължава срокът на съхранението му. Осъществява се чрез специален микроферментационен монтаж с керамични мембранни филтри”, обясни техноложката в предприятието. Използването на тази технология е свързано със спазване на изключително ниво на чистота на суровината. Ето защо във ферма „Роста” са въвели специален мониторинг върху постъпващото за преработка мляко. Процесът на микрофилтрация е двустепенен, като млякото се разделя на пълномаслено и нискомаслено.

В преработвателното предприятие са приложени всички най-съвременни технологии за преработка на млякото, като голяма част от оборудването е произведено от швейцарска компания.

Суровината е с масленост най-малко 3,4%, което е повече от определения държавен стандарт. До края на годината стопанството ще пусне и линия за производството на извара. Интересното е, че в млекопреработвателното предприятие сами произвеждат опаковките си от нискополимерна пластмаса, а капацитетът на линията е 42 хил. бутилки дневно.

В совхоз „Ленин“ се отглеждат над 1000 животни

Snimka 03

Млечното говедовъдство заема не малко място и в дейността на най-големия совхоз, който се намира в околностите на столицата Москва. В совхоз „Ленин” разполагат с 1212 хектара пасища, а в млечната ферма с осем доилни робота се отглеждат 1050 животни, от които 423 млечни крави с годишен млеконадой от 9723 литра на крава през 2017 година . „През миналата година от крава сме издоили по 10 885 литра мляко, като сами произвеждаме нашите фуражи”, казва Данило, зам.-председател на совхоза. За разлика от Европа, уточнява той, млекопроизводството в Русия е силно зависимо от фуражите, а телетата растат доста по-бавно и по-късно започват да произвеждат мляко. Допълнително в стопанството през тази година са изпитвали затруднения в млекопроизводството заради необичайно високите температури, оказали негативно влияние и върху добивите от фуражни култури.

Публикувана в Животновъдство

Димитър Димитров стопанисва 8 хил. и 500 дка земя и отглежда 150 млечни крави в брезнишкото село Слаковци . Синът Йордан и племенницата Евелина са плътно до него

Истинските земеделци са специална порода хора. Особено онези, които носят по наследство любовта към животните и земята. Такава е фамилията на Димитър Димитров, управител на фирма „Дива“ ООД - Перник. Животновъдството е наследствен занаят в семейството, преди много години бащата на Димитър започнал с две млечни крави в брезнишкото село Слаковци. През 1984 година Митко и покойната му вече сестра станали горди стопани на 150 дойни животни. Заради тях започнали да наемат и земя и към днешна дата фамилията обработва близо 8 хиляди и 500 дка площи. Отглеждат житни култури и царевица за силаж. Близо 20 души е наетата работна ръка във фирмата на Димитрови, половината от тях са заети в земеделието. За млечните крави се грижи племенницата Евелина Новакова. 34-годишната дама с лекота кара и машините на полето. Израснала е с животните, с работата по нивите и това й харесва. „Физически си изморен, но душата ти е свободна“, казва младата фермерка. „Всичко ми носи спокойствие – когато съм сред животните, като се кача на трактора – също се чувствам свободна. Административната работа е супер натоварваща, но няма начин – и тя трябва да се свърши“, говори с размах Евелина. Според нея,

618 Племенницата Евелина 1

гледането на животни в България е скъпо платено хоби

защото секторът не се подкрепя от държавата достатъчно и в правилната степен. Липсата на работна ръка обрича животновъдството на хронични проблеми. Въпреки, че не липсват млади хора, мераклии да гледат земя и животни, малко са желаещите за този вид работа, казва Евелина и търси корена на проблема. Много от старите земеделски училища са закрити, а едно време те са били сред най-престижните учебни заведения. Затова

решението на въпроса с липсата на работна ръка трябва да започне от образованиетото

смята фермерката. „Животновъдството е древен български занаят. Иска обаче специални умения – да усещаш, да чуваш животните, не просто да ги ползваш. Затворим ли цикъла в животновъдството с построяването на мандра, няма да сме зависими от изкупните цени на млякото“, смята дамата от Брезнишко. Убедена е, че за добрата продукция пазар винаги ще се намери. По повод зачестилите екзотични заразни болести по животните у нас през последните години, Евелина е категорична: всичко зависи от добрата превенция, а тя означава адекватни мерки за биосигурност в стопанството.

Йордан Димитров е на 29 и е винаги до своя баща. „Удоволствие е да се работи земята. Хората, които го правят са разбрани и земни. На полето най-добре се вижда какво си свършил и дали си се справил.

618 Синът Йордан 1

Личи си по резултата. Работата на полето за мен е свобода, защото всичко е в моите ръце. Трудно е, но има време и за почивка“, разказва младият мъж. „Делът на зърнопроизводството в българското земеделие е голям, защото

този бизнес по-лесно се планира, по-бързо се организира работата и пазарът е относително сигурен

В другите сектори – плодове и зеленчуци, животновъдство – рискът е по-голям, ангажиментите са повече, проблемът с липсата на работна ръка се усеща по-остро. Реализацията на суровото мляко винаги е трудна, изкупните цени са в стотинки и това демотивира. Затова и решихме да изградим собствена мандра, да затворим цикъла“, разказва Йордан. Фамилията има одобрен проект за изграждането на мандра по подмярката 4.2 от Програмата за развитие на селските райони и така цикълът на производство ще се затвори. Мандрата е с планиран капацитет на преработка до 9 хил. тона сурово мляко на ден, предстои подписването на договор с Държавен фонд „Земеделие“. В мандрата ще се произвежда кашкавал, сирене, извара, бутилирано прясно и кисело мляко. Нейното бъдещо изграждане просълзява стожера на фамилията Димитър Димитров. Защото продължава сам, без своята сестра, да преследва мечтите. Синът Йордан и племенницата Евелина обаче са плътно до него. Така по-лесно се гледа напред.

Без модерна и иновативна техника в стопанството, рентабилността във фермата е невъзможна

Неслучайно през последните две години фамилията инвестира в селскостопанска техника, закупена от фирма Рапид КБ – доказан лидер на българския пазар. Повечето машини фамилията е закупила с кредити, защото малка част от зърнопроизводителите имат достъп до мерките от Програмата за развитие на селските райони, особено през последния програмен период. Затова браншът настоява за целева подкрепа именно в тази посока – за закупуване на земеделска техника. „Всички ни броят субсидиите, но ако един земеделец не полага усилия, за да постигне по-високи добиви, субсидиите няма как да му стигнат“, казва Димитър Димитров. „ Субсидиите помагат, но не бива да се разчита единствено на тях, нещата са свързани“, разсъждава стопанинът от Брезнишко. Най-голямата му радост е, че синът и племенницата са рамо до рамо с него на полето. „Не искат ли да работят в офис, на климатик?“, провокирам Димитър.

„Че то и в трактора, и в комбайна има климатик“, смее се той и уточнява, че децата във фамилията са имали възможност да работят друго, но са избрали семейния бизнес. Стопанинът от Слаковци се чувства най-щастлив на финала – когато жътвата приключва, когато бункерът бързо се пълни и добивите са добри. „Тръпка е!“, вълнува се Димитър. И продължава да преследва общата мечта – семейното стопанство да затвори цикъла, да е устойчиво и да храни всички. „Работиш ли както трябва, и животните, и земята се отблагодаряват“, казва в заключение племенницата Евелина. И яхва трактора, защото работата не чака.

Анета Божидарова

Публикувана в Агроновини

Рангел Матански, съпредседател на НСГБ:

Сдружаването е начин за оцеляване на малките ферми

Говедовъдите искат чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“

- Г-н Матански, какви политики искате да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на млечното говедовъдство?

- Искаме секторът да остане приоритетен по мерките от Програмата за развитие на селските райони. От Националния съюз на говедовъдите в България настояваме процентът по обвързаната подкрепа за сектор „Мляко“ да бъде възможно най-големият и имаме своите аргументи за тази мярка – кризите в бранша са хронични – ниски изкупни цени и трудна реализация на суровото мляко. Средствата по линия на обвързаната подкрепа са изключително необходими, за да съществува българското млечно говедовъдство. Дебатите за новата ОСП, след конструирането на новия Европейски парламент, отново започват, но нашата позиция остава непроменена. Искаме чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“.

- Повече от 20 години в България не може да бъде адекватно решен проблемът с идентификацията на животните – остър ли е той и в сектор „Млечно говедовъдство“?

- По-скоро не. Има конкретни срокове, в които се извършва регистрацията на новородените телета. Ако стопаните не ги спазят, при съответните проверки ще бъдат санкционирани. Има предложения на колеги, които трябва да бъдат дискутирани с Българската агенция по безопасност на храните, за да се усъвършенства и улесни процесът на идентификация на животните, но като цяло при нас проблемът не стои в толкова голям мащаб.

- Узрява ли българският фермер за сдружаването или е нужно още време?

- Българският фермер е индивидуалист. За съжаление, ние предпочитаме да работим и да постигаме резултати сами. Ситуацията обаче в годините се променя и индивидуализмът не е най-доброто решение за един успешен бизнес. Външният пазар става все по-конкурентен. Европейските ни колеги предлагат по-евтини и често пъти по-качествени млечни продукти.

- Отваряте тежката тема за сухите млека, за имитиращите продукти – как българските производители да се преборят с това?

- Темата от години стои на дневен ред и по нея все още няма трайно решение. Всичко това оказва натиск върху българския производител. Малките и средни семейни ферми няма как да се съизмерват с големите индустриални стопанства – нито по производителност на труда, нито по разходи, нито по печалба. Като добавим хроничния проблем с липсата на работна ръка и огромната ангажираност и трудоемкост в едно животновъдно стопанство, можем да си обясним фалитите на малките и средните ферми. Просто те се оказват нерентабилни – трудът и разходите в тях са по-големи от очакваните приходи. Когато те не покриват стандарта на живот дори и в един селски район, хората се отказват от животновъдството. Така един семеен бизнес, който трябва да бъде граден с поколения, умира. Сдружаването е начин този процес да бъде избегнат.

- Вашето сдружение „Фермерско мляко“ е едно от успешните в страната. Очаквате ли тези процеси да бъдат стимулирани още повече в следващия програмен период?

- Смело мога да кажа, че бяхме мотор за създаването на няколко групи и организации на производители в сектор „Мляко“. А в следващия програмен период има мерки от ПРСР, по които производителите могат да бъдат подкрепени по-чувствително, за да създават групи и организации. Сдружаването трябва да залегне като реален приоритет и в българския национален стратегически план. Нашето сдружение помогна за създаването на 6 групи на производители в сектор „Мляко“, защо те да не станат 60 през следващите 5 години?

- За трета поредна година организирате в Раковски „Фермер Експо“ – какво да очакваме този път?

- Изложението е планирано да се проведе на 14 септември. Има вероятност обаче да бъде отложено – заради все по-усложняващата се ситуация с Африканската чума по свинете. Иначе имаме амбицията да проведем аукцион за елитни говеда. С гордост мога да кажа, че българските фермери имат впечатляващи резултати в това отношение и са абсолютно конкурентни на европейските си колеги.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Животновъдство

Френски фермер направи двойно печеливша инвестиция с хамбара си с фотоволтаични панели – постигна хранителна автономия за 250-те си кози и увеличи доходите си с продажбата на ток

Мила Иванова

Фермерът Дамиен Буше със свой съдружник създават стопанство от типично френски тип GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация) в селцето Бланзе (790 жители), департамент Виен, в Централна Западна Франция. Пейзажът на областта е равнинен, времето през лятото е сухо и горещо, чувства се влиянието на Атлантика – есента е средно дъждовна, а зимата – умерено студена. Двамата предприемчиви мъже отглеждат 250 кози и фуражи за изхранването им в стопанството, което се простира на 2700 декара площ, 900 от които са напоявани, включително 150-те декара люцерна. В сайта Terre-net Média Дамиен Буше споделя, че със своя партньор винаги са търсели най-добрия начин за производство на качествена люцерна, чеотдавна са искали да се отърват от закупуването на дехидратирани фуражи за храна на козите им. И допълва, че той лично се е стремил да упражнява пълен хранителен, финансов и интелектуален контрол на фермата.

Така животновъдите

решават да направят една стабила инвестиция

която впоследствие се оказва двойно печеливша. Те построяват голям хамбар с фотоволтаични панели на покрива, което им позволява да сушат до 300 тона люцерна годишно, благодарение на топлината, произведена от слънчевата инсталация. "Идеята се роди още през 2014 година – връща лентата назад Дамиен. – Но ни трябваха три години между началото на проекта и пускането на обекта в експлоатация. Слънчевата сушилня подобри значително качеството на нашата люцерна. Но освен това съоръжението ни произвежда електричество, което продаваме, и така си осигуряваме допълнителна печалба“ – разказва още фермерът.

2 Вентилаторът

Сега на Дамиен Буше често се случва да представя слънчевата си сушилня на свои колеги – не по-малко от 30-ина фермери от различни области вече са идвали във фермата, за да се запознаят с инсталацията и термоволтаичната технология. Принципът е прост: да се използва топлината, произведена от слънчевите панели, които произвеждат електричество, за да се изсуши фуража в хамбара.

Себастиян Акерман, основател на фирмата Base Innovation, която е проектирала хамбара със сушилнята, описва принципа на работа на фотоволтаичната система: „При производството на електричество слънчевият панел се загрява и губи около 10% от капацитета си за производство на енергия“ – посочва той. След като е направил тази вярна констатация, конструкторът решава да охлажда панелите с въздух. „Топлообменикът улавя топлината от въздуха, който се намира в пространството между долната част на панела и покрива. В резултат: по-топлият въздух, засмукван и издухван от огромен вентилатор, изсушава фуража, който е насипан в сушилните клетки.“

Вентилаторът издухва 50 000 куб. м/час топъл въздух

„По отношение на натоварването, моторът на вентилатора с производителност 50 000 куб. м/час консумира електроенергия за около 2500 евро годишно. Автоматът, който управлява системата, пуска и спира инсталацията. Например, през нощта или през облачните дни, когато панелите не произвеждат електричество, сушилнята не работи. Но фуражите винаги са били изсушавани“ – казва производителят.

Себастиян Акерман добавя: "Достатъчна е автоматична корекция от няколко градуса, за да започне сушенето. Търси се оптималният цикъл, когато въздухът най-пълноценно улавя водата. Освен това не е необходимо да подавате прекалено много въздух, за да ускорите сушенето. По-добре е процесът да протича по-бавно, защото въздухът има повече време да погълне водните молекули. Устройството реализира допълнителна печалба, като консумира по-малко енергия!“.

3. Козите на Дамиен

„Сушенето в хамбара изисква да адаптираме нашия начин на работа – хвърля допълнителна светлина Дамиен Буше. – Първо, инвестирах в претоварващо ремарке с вместимост 30 куб. м. При избора на модел трябва много да се внимава – материалът не бива да се нарязва много, защото се набива в сушилните клетки. Аз разпределям косенето на 150 декара люцерна за три дни, или по 50 дка/дневно. Това е еквивалентът на капацитета на двете клетки, напълнени до височина 2 м. Третата клетка се използва за съхранение на сухия фураж.“

Нощният сенокос е много уморителен – твърди от опит фермерът, който е променил ритъма си на работа. „Работя на полето от 7 до 12 часа – това е достатъчно, за да си прибера реколтата, като запазя качеството й. По-добре е да избягвате да работите с люцерната на слънце“ – съветва той колегите си.

Козите много харесват изсушената люцерна от хамбара

„Козите направи лудват още като видят храната – разказва Дамиен. – А откакто суша фуражите в хамбара, дажбата е по-точна. Преди това, с балите, аз зареждах миксера до ± 50 кг. Сега отклонението в количеството на фуража е в рамките на 10 кг – твърди стопанинът и добавя: – Да не говорим, че животните обичат хрупкавата, сушена в хамбара люцерна. Растението остава почти непокътнато. Не му липсва и едно листенце! А каква приятна миризма се разнася от хамбара! И това е допълнителен аргумент, защото освен екологичната страна на фотоволтаичната енергия, пешеходците оценяват и аромата на фуража от фермата ни”, казва френският фермер, загрижен за своя имидж. Откакто работи инсталацията, той купува само азотен коректор, и то само при необходимост.

4. Принцип на действие

 

В началото целта на Дамиен Буше е била да подобри качеството на своята продукция от люцерна, предназначена за изхранването на 250-те млечни кози. Освен това френският фермер е бил твърде зависим от колебанията на цените на стоките, което се отразявало зле на бюджета му. С фотоволтаичната си инсталация

той е получил и качество, и независимост, и печалба

„Хранителната автономност на моето животновъдство достига 95%! Хубавото е, че не сме зависими от колебанията на цените на суровините. Освен това производството на електроенергия ни носи 6000 евро допълнителен доход. Така изплащането на инвестициите от 300 000 евро ще приключи до 10 години “, добавя фермерът, който вече търси успоредно решение за сушене на продукцията си от слънчоглед и царевица, като изгради нова инсталация.

Публикувана в Животновъдство

Всеки знае, че ниската хигиена в съчетание с топла, и особено влажна, среда са идеалните условия за разпространяване на вируси от всякакви видове и типове. Поради климатичните условия и положението на България на кръстопът между Европа и Азия животновъдството ни е заплашено от всякакви болести и вируси. А нивото на хигиената, особено в частните стопанства тип заден двор, никога не е било на ниво. Едно поради липса на средства у стопаните и друго - поради безхаберие и спорадичен и недостатъчен контрол от страна на държавата.

Хигиена в дворовете, а и в много ферми няма, екарисажите ни се затриха умишлено поради частни интереси. Трупове се заравят където дойде и инфекции се разнасят навсякъде. Наскоро добруджанци, които ни потърсиха с конкретни предложения за справяне с АЧС, споделиха, че по селата в житницата на България мирише на мърша, а бездомни кучета влачат оглозгани трупове.

В такава среда разпространението на епидемии е бързо и неминуемо. И естествено те избухват всяка година и се разпространяват светкавично.

В момента информацията също е тревожна - в Македония е открит антракс, в Румъния - невижданото досега на Балканите заболяване скрейпи по овцете. Птичи грип отдавна има, но птиците, идващи от Африка ще продължат да го донасят. Въпрос на време е всички тези заболявания да влязат в България. Просто е неизбежно. Тогава ще започнат дълги и сърцераздирателни постове в социалните мрежи, че ни ги пускат извънземните или западните държави, за да унищожат българското животновъдство, а държавата ще почне да се лута спорадично и да избива животни пост фактум.

Тези вируси са реални. Има ги и скоро ще са тук. Трябва навреме да се вземат мерки да не се допусне тяхното разпространяване. Въпрос на отговорност от страна на държавата е да вземе съответните мерки за превенция. Да отдели средства и информационни сили, за да въведе необходимите мерки за биосигурност. Защото всички знаеха за съществуването на Африканската чума по свинете, но някакви мерки се взеха едва след като тя се превърна в епидемия. А това не помага. Пламне ли юрганът – вече е късно.

Затова предупреждаваме отрано - много вируси дебнат около границите ни. Вземете мерки!

Ася Василева

Публикувана в Животновъдство

ДФ „Земеделие“ изплати на всички допустими стопани над 23, 651 млн. лв. по държавна помощ de minimis, която се предоставя съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013. През юни УС на ДФЗ утвърди по схемата бюджет в размер на 26, 300 млн. лв.

В края на юли 13 743 земеделските стопани получиха 23 млн. лв. по de minimis, След извършени допълнителни административни проверки ДФЗ изплати субсидиите на още 200 животновъди. Така финансова подкрепа беше разпределена между близо 14 000 земеделските стопани, които отглеждат крави и юници, биволи, овце-майки и кози-майки.

На подпомагане подлежат регистрирани стопани, подали заявления за директни плащания Кампания 2019 г. Те трябва да са били допустими за финансиране и да са получили субсидии за животни за Кампания 2018 г.

Публикувана в Животновъдство

През последните години конверсията на храните, един от важните показатели при отглеждането на добитък и птици за месо, е намаляла значително. Като правило се счита, че колкото по-малко е количеството храна (фураж), превърната в живо тегло, толкова по-ефективно е производството на месо. Не всичко е така просто: при ниска конверсия може да се постигне нерентабилна себестойност, а с висока – може да се спечелят добри пари. Няма универсална рецепта за хранителните дажби. Всяка компания трябва чрез проби и грешки да намери оптимално усвояване, съветват експерти от водещи руски фирми. Проучванията са сериозни, почиващи на научна основа, заслужават внимание и могат да бъдат полезни и за българските производители на месо.

Според ФАО повече от 50% от свинското месо и 70% от птичето месо в света се произвеждат по интензивна система за отглеждане на животни. Останалото количество се пада на средния полуинтензивен модел, който обикновено се използва от средни по големина стопанства в Африка и Азия, както и на екстензивния метод, използван в средните ширини на повечето континенти и пустинните райони. Производителите на месо се стремят да намалят конверсията на фуражи, тъй като храните заемат повече от 50% от производствените разходи. „При бройлерите например, благодарение на модерните разработки на генетичните компании, средният показател на конверсия клони към 1, което изглежда невероятно. 

Коефициентът на конверсия (Кконв) е равен на отношението на теглото приет фураж спрямо полученото наддаване в живо тегло. Когато Кконв е =1, консумираният 1 кг фураж се преобразува в 1 кг месо. При интензивния модел Кконв се стреми към 1, при екстензивния е значително по-голям.

„За да се държи свиневъдството „на повърхността”, е необходимо да се произвежда месо с конверсия, не по-висока от 2.5– 2.6 – обяснява бизнес мениджърът на DuPont Марина Сирухи и допълва:– Съществуват условия, при които конверсията може да бъде по-висока без загуба в себестойността на продукцията. Това не зависи от общите тенденции, а по-скоро от локалните условия.”

Модел на угояване 

Големите вертикално интегрирани компании почти винаги използват интензивна производствена система. Този модел има за цел да максимализира добива на крайните продукти, минимизирайки разходите. Екстензивният метод за угояване е характерен за малките производители и личните спомагателни стопанства. „От екологична гледна точка, въпреки факта, че повечето животински продукти се произвеждат по интензивен метод, той генерира само 5% от общите парникови газове в света, докато на екстензивната система се падат около 13%”, съобщава Евгени Шастак, управител на службите за фураж към BASF за Европа и Азия. – Това предполага, че интензивният метод е по-екологосъобразен в сравнение с екстензивния. Освен това използването на бавноразвиващи се линии на бройлери например не отговаря на съвременния възглед за развитието на обществото като цяло”, допълва той.

Към 2050 г. на нашата планета ще живеят повече от девет милиарда души.  Използването на обширна система за отглеждане на животни и птици няма да задоволи изхранването на нарастващото население. Тъй като  разходите за производство на 1 кг месо в екстензивни условия на отглеждане са значително по-големи, отколкото при интензивния метод, съответно расте цената на крайния продукт. В много развиващи се страни потребителите харчат до 70% от доходите си за храна. Разширяването на екстензивната система ще доведе до значително поскъпване на разходите за храна и допълнителна финансова тежест върху населението с ниски доходи, смята Шастак. „Ето защо интензивното животновъдство е ключът към намаляване на тежестта върху глобалната околна среда, за икономия на ресурси (за сметка на подобряване на конверсията на храна, например) и изкореняване на глада в света” – уверен е той..

Екстензивният метод е подходящ за фирми, които освен с производство на месо се занимават и със земеделие, като използват земята си за отглеждане на основни зърнени култури за собствени нужди. В съвременните предприятия се прилага интензивна технология, тъй като специализираните съоръжения създават всички условия за бързо отглеждане на животни за клане, казва Пьотър Канардов, генерален директор на Feedland Group. – Тази технология изглежда по-скъпа, ако разглеждате разходите на ден за добитъка, но когато пресметнете, че животните се изпращат за клане по-рано, консумират по-малко храна и конверсията намалява, тогава икономическата ефективност на интензивния метод за угояване е очевидна”, заключава той.

Компаниите, които използват екстензивна технология, всяка година стават все по-малко. Този избор се определя главно от финансовото състояние на стопанствата, счита Канардов. Като правило, производството в този случай се извършва в стари помещения, където е невъзможно да се спазват изискваните условия за отглеждане на животните и следователно няма смисъл те да се хранят със скъпи фуражи, защото разходите просто не се изплащат.

Цена и конверсия

Конверсията на храните отразява колко ефективно животните използват питателните вещества от фуражите, превръщайки ги в наддаване на тегло или в увеличаване на производството (на продукти мляко, яйца, на потомство и т.н. ), обяснява техническият директор на  Alltech – Грант Айдинян. Храните в цената на килограм месо представляват 65 – 70%.

В животновъдството, при равни други условия, конверсията е основната променлива за определяне на разходите за производство на 1 кг месо. Въпреки това високата производителност невинаги е равна на висока рентабилност и производителите се насърчават да изчисляват маржа по отношение на разходите за фуражи (т.е. приходи от продажбата на живо тегло минус разходите за фураж). Подобно изчисление позволява да оценим ефективността на производството както от техническа, така и от финансова гледна точка, подчертава Евгени Шастак. Ниска конверсия може да се постигне чрез увеличаване цената на фуражите, но с колко ще се повиши хранителната програма, ще зависи от цената на зърното и генетичния потенциал на животните, добавя Константин Гозман.

Когато целта е да се подобри конвертирането на храните, пътят на икономии не може да бъде априорно ефективен, твърди Айдинян. Въпреки това търсенето на оптимално съотношение цена/качество трябва винаги да бъде една от основните задачи на производителите. „Всяка компания сама определя своите приоритети: дали да търси по-добри и по-скъпи суровини за производство на фуражи, дали да използва висококачествени и като следствие по-скъпи суровини за производство на храни, дали да използва високохранителни рациони, както и с какви фуражни решения да преодолее местните проблеми, които влияят негативно на конверсията (микотоксини, здравен статус на стомашнно-чревния тракт, стрес фактори)”, подчертава директорът на  Alltech.

Можете да постигнете отлична конверсия, използвайки високохранителни (обикновено скъпи) дажби, продължава Айдинян. Въпреки това общите разходи за фураж в този случай могат да се окажат по-високи, отколкото при използване на нискохранителните (обикновено евтини) фуражи с по-висока конверсия. Тук принципът при вземане на решение не е еднократната цена на дажбата, а изчисляването на възвращаемостта на инвестициите, насочена към постигане на по-добра конверсия на храната за целия период. Практиката показва, че именно добре обмислените и балансирани инвестиции, насочени към намаляване на конверсията на фуражите, спомагат за постигане на най-голяма икономическа ефективност. "И в същото време не трябва да забравяме за двигателя – червата, които превръщат храната в хранителни вещества и след това в мускулната маса", предупреждава Айдинян.

В животновъдството има ниши, в които конверсията, за времето на хранене, може да не бъде оптималната, но месото ще има по-висока конкурентна себестойност и дори по-висока рентабилност в дадения производствен сегмент. В Холандия и Франция по екстензивен начин с Кконв = 2,9 – 3,1 и продължителност на угояване 81 дни се отглеждат бройлери, които достигат 2,8 – 3,2 кг. При стандартната търговска линия на бройлери, отглеждани за 42 дни, средната конверсия е на равнище 1,6 – 1,7 при тегло 2,6 – 2,9 кг. „Сравнявайки тези две различни линии, дори ако птиците са били хранени с еднакви концентрати, установяваме, че 1 кг месо от бавно растящата линия ще струва два пъти по-скъпо, отколкото месото от стандартната търговска линия – посочва топмениджърът. – При това рентабилността на 1 кг месо от първата линия може да превиши 2 – 2,5 пъти доходността от 1 кг месо от втората. Това се дължи на готовността на крайния потребител да плати значително повече за птиче месо, отглеждано в екстензивни условия (такова месо се обозначава със специален етикет).“Подобни примери могат да се дадат от свиневъдството и месното говедовъдство. Като цяло, според думите на Шастак, такова екстензивно производство заема само малка част от общия пазар (по-малко от 2% в ЕС).

Основа на хранителната дажба

При съставянето на подходящия порцион храна с добра конверсия трябва да се вземат под внимание много фактори. Шастак предлага да се разделят на четири основни групи: I – качество на храните (компоненти, производство, физическа форма, потребление и др.), II – мениджмънт на предприятието (температура, вентилация, светлинна програма, система за хранене и др.); III – здравен статус (ваксинация, биобезопасност, болести), и IV – генетика (линия, кръстоска, порода и др.). 

„Логично е, че дори да използвате най-пълноценната и висококачествена храна, а също и най-съвременна система на отглеждане, ако генетиката е неподходяща, вие няма да постигнете оптимална конверсия, например при производството на бройлери. И обратно, най-продуктивната генетика, приложена в идеални условия (климат, биобезопасност и др.), при непълноценно или неправилно хранене отново ще доведе до незадоволителен резултат.  Затова е необходима координация на целия производствен цикъл, като се започне от подбора на компонентите и производството на храни и се завърши с производителя на крайните животински продукти”, заключава Шастак.        

Въз основа на наличността, цената и качеството на основните суровини за храни (зърнени, шротове, източници на животински протеини и др. ) диетолозите оптимизират изхранването с различни добавки, много от които могат да повлияят на конверсията.  „Но само една група добавки влияе на конверсията, като същевременно намалява цената на фуражите – и това са ензимите”, посочва Марина Сирухи. –Колкото по-внимателно са подбрани те от производители и доставчици , толкова по-добре. И тук не трябва да се правят икономии.” 

Храната може да съответства на физиологията и технологията на угояването (например навреме и в пълен обем да се подава на хранилките), но показателите на угояването, включително конверсията, (при равни други условия: микроклимат, разпределение на храната, нейната структура) зависят пряко от това доколко хранителните вещества се усвояват напълно,, как се неутрализират антихранителните агенти и какъв е имунният статус на организма. „Това означава, че Кконв и другите показатели за угояване зависят пряко от състоянието на стомашно-чревния тракт и неговата способност да се бори със стресовите фактори на хранене”, пояснява Сирухи. – И тук пробиотиците могат да станат единственият ефективен помощник. В краткосрочен план те ще се превърнат в същия необходим и ежедневен компонент на фуража, както ензимите.

Не бива да се пести от генетиката, здравето на животните, поенето, храненето. При закупуване на суровини е необходимо да се избере качество на оптимална, а не на минималната цена. „Лошото качество на суровините води до влошаване на хранителните свойства, намаляване на продуктивността и икономическата ефективност на производството”.

Тенденцията, свързана с опростяване на рецептите за храни за сметка на увеличаването в техния състав на дела на фуражната група (до 70 на сто), а също за намаляване на набора и на количеството на внасяните препарати и ингредиенти ще се запази в близките години, прогнозират експертите. Намаляването на качеството на храната ще се компенсира чрез увеличаване на показателите на конверсията.

Перфектен баланс и научен подход

„Оптималната конверсия съответства на планираните икономически показатели на стопанството. Тя се явява като компромис между стойността, качеството и достъпността на основните суровини и е резултат на умението и творчеството на специалистите по хранене, осигурява се от усилията на техническите служби и персонала по места, които не допускат свръхнормативен преразход на храната“ – казва Марина Сирухи.При намаляването на конверсията винаги трябва да се съблюдава балансът между ефективността на хранителната програма и желания производствен резултат. Това означава, че е икономически неизгодно да нахраните любимата си котка с черен хайвер с количество от 100 г, ако няколко евтини мишки с тегло 200 г са достатъчни, да отговорят на физиологичните нужди на животното. Идеалната конверсия е равна на единица – когато храната се трансформира напълно в продаваеми продукти.

За избора на оптимална стратегия помагат специални програми, които, използвайки методиката на нелинейното прогнозиране, отчитат влиянието на всички параметри и спомагат за изработване на действително оптимално решение за конкурентните разходи и максималната рентабилност на промишленото животновъдство. На първо място, трябва да се обърне внимание на баланса на програмата за хранене, както и на факторите, които могат да повлияят неблагоприятно на резултата, например здравето и състоянието на стомашно-чревния тракт, еднородността на поголовието. Задачата на специалиста в предприятието е да подбира висококачествени и ефективни, потвърдени от научни изследвания и практики в чужбина и в Русия.

Според специалистите, за да се намали конверсията, е необходимо да се спазват железни правила. Първо, необходимо е да се осигурят комфортни условия за отглеждане на животни в производствените помещения – оптимална температура, подходяща система за вентилация на въздуха. Второ, всички суровини трябва да бъдат с високо качество, а претеглянето, дозирането, раздробяването, смесването и други дейности трябва да отговарят на изискванията и да бъдат точно изпълнени. „Само при такива условия можем да получим висококачествена храна във всички отношения” – е единодушното мнение на специалистите. 

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта