Изготвени са указания към земеделските стопани, които доказват реализация на животни по схемите за обвързано подпомагане за Кампания 2019. Изискванията се прилагат за първи път и се отнасят за Схемите за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ), за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК-месо) и за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол (ДПЖСК). Тези указания имат за цел да улеснят земеделските стопани при доказване реализацията на животните по схемите за обвързано подпомагане за месодайни животни. Реализацията на животните за целите на директните плащания трябва да е придружена от Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване на животни, когато се касае за реализация на живи животни в границите на страната. Изискват се и сертификат за вътрешна търговия е ЕС и/или Сертификат за здравословно състояние при износ, когато реализацията на живи животни е извършена извън границите на страната, както и счетоводни документи.

Документите за доказване на реализираните на пазара животни трябва да са издадени в периода от 1 октомври 2018 г. до 30 септември 2019 г. Те трябва да бъдат представени в срок от 5 до 31 октомври 2019 г. в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“-РА.

В системата на БАБХ–ВЕТИС, движението на животните в съответствие с издаденото ветеринарномедицинско свидетелство, трябва да е със статус „завършен“, а статусът на придвижените животни трябва да е „пристигнало“, за да бъде зачетена реализацията. Незавършени движения на животни във ВЕТИС, независимо от това дали са придружени от счетоводни документи и номер на ветеринарномедицинско свидетелство или сертификат, няма да се считат за валидна реализация.

Срокът, в който животните, заявени по схемите за подпомагане, следва да останат в стопанството за Кампания 2019 е 05.09.2019 г. включително за животните, заявени за обвързано подпомагане по схемите (СМКЮ, ЕЖСК-месо и ДПЖСК). За животните, заявени по схемата за Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки (ПНДЖ 3) срокът е 25.09.2019 г. включително.

Минималната реализация по СМКЮ е 0,2 бр. животни от същия вид на допустимо за подпомагане животно по схемата, а за тези под селекционен контрол е 0,25 бр. За ДПЖСК изискванията се различават в зависимост от заявената порода .

Публикувана в Животновъдство

За да спасят стопанството си, френската двойка Кристел и Себастиян Бабен от департамента Шарант-Маритим прекратиха млечното си производство и се ориентираха към месодайното говедовъдство

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – сочи проучване на пазарите и перспективите на това производство у нас, публикувано през юни м. г. Продукцията на говеждо месо идва масово от животни, които практически не са отглеждани за месо. А като прибавим и наличието на значителен сив сектор, става ясно защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия Европейски съюз. Потребностите от говеждо месо у нас се задоволяват главно от вноса. Месодайното говедовъдство в България обаче има потенциал за развитие – ако се увеличи производствената база и се приложат различни стимули от страна на държавата, вътрешният пазар може да бъде задоволен на 100% – това е един от изводите в същото проучване. И още: икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40 – 50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да мотивират по-малките стопанства да увеличават броя на животните, производството да излезе на светло и да се полагат целенасочени усилия за развъдна дейност.

На този план репортажът на френското сп. FranceAgricole за фермерско семейство, което промени профила на стопанството си в полза на месодайното говедовъдство, може да заинтересува и родните фермери.

Френският департамент Шарант-Маритим се радва на умерен морски климат – с мека зима и прохладна лято, благодарение на широкия си излаз на Атлантически океан и делтата на река Жиронд. В селцето Сен-Ксандр, което отстои на 6 километра навътре от пристанищния град Ла Рошел, се намира фермата „Канде” на семейство Кристел и Себастиян Бабен. Плетеница от селски пътища извежда до стопанството в равнината, чиято голяма желязна врата е практически винаги отворена. По-надолу се виждат оборите на кравите, а в непосредствена близост са лабораторията и магазинът за млечни продукти, които от няколко месеца са със спуснати кепенци. „Надяваме се в скоро време да отворим магазина, в който обаче вече няма да продаваме млечни продукти, а говеждо и телешко месо” – разкрива плановете си младото френско семейство, което, за да омекоти ударите на кризата в млечния сектор, преориентира стопанството си към производството на месо – говеждо и телешко. Ето как се промени съдбата на Кристел и на нейния съпруг Себастиян.

1.Chritelle et Sebastien Babin Portrait

16 години, посветени на млечното производство

Кристел пое стопанството в наследство от баща си през 2000 година. То обхваща площ от 110 хектара – 35 хектара са естествени пасбища, а 65 хектара са засадени с различни култури – 30 ха напоявана царевица, 25 ха пшеница, 6 ха пролетен ечемик, 4 ха люцерна. Във фермата се отглеждаха (доскоро) 60 млечни крави Холщайн и 15 техни посестрими Блонд д’Акитен (Blonded’Aquitaine) – порода с отлични угоителни качества, създадена в Югозападна Франция. Кристел бе решила да се посвети на производството и преработката на млякото. През годините младата жена непрекъснато разширяваше и разнообразяваше млечната гама на фермата: йогурти, десертни кремове, сурово и пастьоризирано мляко в бутилки, бяло сирене, прясно сирене, изтънчени сирена, извара... Амбициозната фермерка продаваше тези продукти както в магазина на фермата си, така и на местните пазари, в хотели и детски заведения в Ла Рошел и дори на няколко вериги супермаркети. При годишно производство 600 000 литра мляко, преработваните бяха от 100 000 до 110 000 литра.

„Взехме решение да спрем млечното си производство на 31 март, след като теглихме калема – обяснява фермерката пред сп. FranceAgricole. А на въпроса каква е причината за това трудно решение, Кристел отговори с въздишка, истински вик от сърцето й:

За да се опитаме да живеем, а не да оцеляваме, както досега!

Фермерското семейство си дава сметка, че ако досега е успявало да се задържи на повърхността, то е било само благодарение на затворения цикъл на млечното си производство. „Ако не преработвахме нашите продукти, щяхме да попаднем сред фермерите, които фалираха при сегашните изкупни цени на млякото. Или сред онези, които едва оцеляват, защото губят по 5000, 6000 евро на месец. Как се печели при цена 30 цента на литър мляко”– възмущава се младата жена. „Стопанството ни е автономно по отношение на фуражите, но не печелим много – допълва Себастиян Бабен. – Дори изборът ни – преработката на мляко, и търговският ни успех се оказаха недостатъчни, за да стабилизираме стопанството си, без да изразходваме колосална енергия.” „Имаме 20-месечно момченце, почти не го виждаме как израства. Работим през цялата седмица, рядко почиваме през уикендите. Трябваше да променим приоритетите си” – разказва за трудното си всекидневие Кристел.

2. Le troupeau de holstein sera bientot vendu

Проблем се оказал и намирането на квалифициран персонал. Стопанството е наемало до пет души на постоянна работа – четирима за преработката на млякото и един пастир на стадото. Но екипност не се получила, а един от работниците, когото стопанката обучавала в продължение на месеци, отишъл при друг работодател...

Смяна на породите – Салерс вместо Холщайн

За да излязат от този омагьосан кръг, Кристел и Себастиян Бабен решават да обърнат гръб на млечното производство и да се заемат с месодайно говедовъдство. След последния счетоводен отчет всички работници в стопанството са освободени. Малката къща, която семейството е давало дотогава под наем на персонала, вече е приспособена във вила за гости. Фермерите започват да разпродават 60-те холщайнки от стадото, като определят и финалния срок за тази операция – края на миналата година. „Тъй като много от производителите фалираха, пазарът бе пренаситен с животни за продан. Не можахме да продадем всичките крави и някои от тях заминаха за кланицата” – разказва Себастиян, като не скрива, че е изпитвал жал към животните на стадото си. Фермерите се разделят дори с кравите Блонд д’Акитен, защото залагат на друга месодайна порода Салерс , която според тях е по-издържлива и отговаря по-добре на нуждите им. Първите 6 крави с теленцата им фермерите закупуват през май, през есента се сдобиват с още 10, а до края на годината стадото им от крави майки се увеличава на 40. „Нашата цел е да продаваме цялото количество месо директно и да останем автономни при изхранването” – споделя фермерското семейство.

Говеждото и телешкото месо фермерите ще продават разфасовано в магазина на фермата. Кристел планира да предложи новото производство на старите си клиенти – например в яслите и училищата в областта Ла Рошел. „Хората ни познават. Винаги сме се старали да им предложим качествени млечни продукти с първокласни суровини – подчертава фермерката . – А сега ще направим същото с месото.”

Месодайните породи

имат своя специфика на отглеждане
Спецификите на отглеждане на месодайни и млечни говеда са много различни. Млечните говеда искат 100% постоянни грижи – 365 дни в годината, 24 часа на ден – животните трябва постоянно да се доят, телят се през цялата година. При месодайните говеда има или пролетно, или есенно отелване. Животните се заплождат в рамките на 2-3 месеца, след което се отелват. Телетата бозаят от кравите. Кравите не се доят. След това между 6-ия и 8-мия месец телетата се отбиват на пасища. Ако се използва и технологията електропастири (изграждането на ефективна електрическа ограда), която в България все още не е толкова разпространена, фермерите ще намалят грижите за кравите. Животните се отглеждат на пасище, необходимо е да се наглеждат на 2-3 дни и при необходимост да се подхранват.

Публикувана в Животновъдство

Мерките на държавата срещу чумата по свинете не са достатъчно ефективни

Това е обобщеното мнение на земеделски производители, дребни стопани и обикновени граждани от Добруджа, изразено пред в. „Гласът на земеделеца“. Чрез нас те се обръщат с предложения към всички отговорни органи, от които зависи решаването на проблема, но досега останали глухи за техните тревоги

Петър Кръстев

Ескалиращото разпространение на заразата с африканската чума по свинете вече безпокои всички граждани на нашата страна. Животновъди, земеделски производители, стопани от „задните дворове“ и обикновени граждани са разтревожени от факта, че въпреки „драстичните“ мерки за ограничаване на заболяването, то все повече настъпва и обхваща нови райони в Северна и Южна България.

Пред разрастващото се бедствие към редакцията ни за разгласа и съдействие ни се обадиха стопани и граждани от Добруджа – от черноморския бряг до Силистра. Преживявайки и наблюдавайки случващото се, те са стигнали до някои изводи, които искат да споделят пред отговорните институции и ресорните органи. Потресени са от факта, че досега от властите са срещнали неразбиране, мълчание и бездушие, или дежурни чиновнически отговори от рода: „Ами, ще видим, ще предадем“!

Хората са готови с предложения към държавните органи за обсъждане и допълване на мерките за ограничаване на заболяването. Защото е видно, че направеното досега не е достатъчно ефективно. Нещо повече, гражданите смятат, че държавата трябва да вземе много по-крупни мерки, а прилаганите в момента те квалифицират като неадекватни и безконтролни.

Чрез страниците на нашия вестник животновъди, земеделски производители и дребни стопани искат да обърнат внимание на държавните органи в следните аспекти:

  1. Драстично е нараснал броят на бездомните кучета, които преминават границата от Румъния и влизат в България. В Добруджа хуманното отношение към кучетата е довело до силно нарастване на популацията в населените места, застрашаващо живота на хората. Все повече потърпевши смятат, че се проявява по-голям хуманизъм към кучетата, отколкото към хората и квалифицират това като „кучешко отношение“ към малкия, изпаднал в беда човек.

  2. Заразата е навсякъде по полетата на Добруджа, в които обичайно има диви свине и други животни. Дори самото преминаване на болни прасета оставя зараза в площите.

  3. Джиповете, с които се движат служителите на държавните институции в пограничните райони, придружаващите ги кучета на горските служители от ловните стопанства, както и джиповете и кучетата на ловните дружини също са преносители на заразата.

  4. При принудителното клане на животните в личните стопанства в летния сезон, никой не използва вътрешностите за направа на кървавици и други субпродукти, които през лятото са нетрайни и опасни за консумация. Всичко това, заедно с отпадъци като кожи, черва, копита и др., се изхвърля безконтролно – кой където намери. Тези остатъци се ядат от бездомни кучета, от птици и диви животни, които с изпражненията си, а и не само, разнасят вируса на заболяването. Птици от Румъния, които също се хранят със заразени продукти, идват в България, където оставят следи от метаболизма си, както и обратно – от България прелитат в Румъния.

От всички изброени дотук източници на зараза на африканската чума по свинете, добруджанци смятат, че трябва да се вземат следните допълнителни мерки за изкореняване на заболяването:

  1. Да се ограничи драстично популацията на бездомните кучета.

  2. Да се спре непрекъснатото преминаване на джиповете с държавни служители по границата, което и без друго не носи никаква полза.

  3. Да се поиска разрешение от ЕС за временно контролирано опалване на стърнищата, в които е било установено присъствието на диви свине.

  4. Животните от личните стопанства да се изкупуват от държавата, за да могат вътрешностите и отпадъците от закланите прасета (кожи, черва, копита и др.) да се унищожават контролирано.

  5. Добруджанци настояват и за възстановяване на екарисажите, защото не са сигурни в ефекта от загробването, което в момента се прилага.

Надяваме се, че след като досега не са имали време, а и желание да чуят препоръките на добруджанци, отговорните служители от държавните институции ще намерят време да прочетат написаното тук. И ще реагират по адекватен начин, дори с аргументирано опровергаване или отхвърляне на предложените мерки. В противен случай тези потърпевши хора, а и не само те, ще станат съпричастни към набиращото популярност мнение, че всичко се прави в интерес на непочтени, комерсиални цели, за да се облагодетелства една шепа „отбрани“ хора.

Публикувана в Животновъдство

Предложения за промени в нивото на модулация по схемите за обвързаната подкрепа за Кампания 2020 г. бяха обсъдени на заседание на Консултативния съвет по животновъдство днес. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева заяви, че промените са на база на проведените в цялата страна Областни консултативни съвети. Тя уточни, че са взети под внимание постъпили предложения, анализи на данните и възможностите по отношение на отделни схеми.

По данни на заявяването за кампания 2019 г., единствено при биволите се бележи ръст. При говедата има намаление от 4 %, а при овцете с 9 %. По схемите за обвързана подкрепа за млечни крави, месодайни крави и юници, млечни крави под селекционен контрол, месодайни крави под селекционен контрол и биволи, се предлага да бъде увеличен броят на животните от 30 на 50, които да имат по-високо ниво на подпомагане. Ставката за тях да бъде повишена от 10 на 25 % за първите 50 животни. По отношение на схемата овце-майки и кози-майки под селекционен контрол на база на размера на стопанствата, се предвижда да бъде увеличен броят на животните от 100 на 200, които ще получат по-високо подпомагане, като процентът да бъде увеличен от 10 на 25 %. По схемите за животни в планински райони няма да бъде направена промяна в условията.

На заседанието стана ясно, че до 31 юли 2019 г. (сряда), продължава приемът на документи за кандидатстване по държавната помощ за “Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на едри и дребни преживни животни“. Приемът започна в началото на месеца, като до момента има подадени 78 заявления. Бюджетът на проекта за помощ е в размер 2 млн. лева. За 2019 г. е утвърден финансов ресурс в размер на 1 000 000 лв.

Очаква се одобрение от Европейската комисия за прием по помощта „Инвестиции за изграждане на кланични пунктове” . Бюджетът на проекта за помощ е в размер 2,5 млн. лева. Той се определя ежегодно с решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ и се разпределя до изчерпването му за съответната година по реда на кандидатстване. Максималният интензитет на помощта е до 50% от приемливите разходи за един инвестиционен проект на един бенефициент, но не повече от 90 000 лева без ДДС. Помощта е нотифицирана и се очаква одобрение от ЕК.

Публикувана в Животновъдство

 ДФ „Земеделие“ изплати над 23 млн. лв. (23 085 245 лв.) на животновъдите по държавна помощ de minimis, която се предоставя съгласно Регламент (ЕС) 1408/2013. Финансова подкрепа получиха 13 743 земеделските стопани, които отглеждат крави и юници, биволи, овце-майки и кози-майки. През юни УС на ДФЗ утвърди за държавната помощ бюджет в размер на 26, 300 млн. лв.

   На подпомагане подлежат регистрирани стопани, подали заявления за директни плащания Кампания 2019 г. Те трябва да са били допустими за финансиране и да са получили субсидии за животни за Кампания 2018 г. Фермерите трябва да имат:

   • най-малко 5 броя крави, юници или биволи, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

  • от 10 до 300 броя овце-майки или кози-майки, допустими за подпомагане за Кампания 2018;

   • минимум 301 овце-майки или кози-майки, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

     Подпомагането е разпределено както следва:

    • до 40 лв. за крава и юница до 250-то животно;

    • до 40 лв. за бивол до 250-то животно;

    • до 20 лв. за крава и юница от 251-то до 500-то животно;

    • до 20 лв. за бивол до 250-то до 500-то животно;

    • до 15 лв. за овца-майка или коза-майка при минимум 10 животни;

   • до 7 лв. за овца-майка или коза-майка за стопанства с най-малко 301 животни. Фермерите следва да имат и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

  За близо 200 заявления субсидиите на животновъдите ще бъдат изплатени на по-късен етап, след извършване на допълнителни административни проверки.

Публикувана в Животновъдство

Фермерите вече могат да кандидатстват за подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ . Бюджетът по приемът е в левовата равностойност на 20 млн. евро. Документите е щсе подават в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ според местонахождението на животновъдния обект. Това може да става лично или чрез упълномощено лице, съобщиха от фонда.

Фермерите, които кандидатстват за пръв път по мярката, не поемат многогодишен ангажимент. Земеделските стопани, които през 2017 г. са поели доброволни петгодишни ангажименти, могат да увеличават броя на животните, одобрени за подпомагане с първото заявление, както и да заявяват нова дейност или помярка, без да поемат нов ангажимент.

От помощта по мярката може да се възползват стопаните, отглеждащи говеда, биволи, овце и кози.

Преди да подадат заявление за участие по мярката, стопаните трябва да актуализират данните за отглежданите от тях животни в Системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ. Актуализацията включва мястото на отглеждане на животните и капацитет на обекта. За дребните преживни животни се изисква изрично да е посочено и тяхното предназначение.

Кандидатите, които желаят да актуализират своите данни или заявяват нови животновъдни обекти, трябва да предоставят становище, издадено от БАБХ, което удостоверява наличието на достатъчно свободна площ в животновъдния обект, съгласно изискванията на мярката, уточняват от ДФЗ.

Публикувана в Животновъдство

Четири са сценариите за Европейския съюз, които звучат повече или по-малко оптимистично, според изследване на френското министерство на земеделието

Мила Иванова

Министерството на земеделието на Франция публикува наскоро проучването си как ще се развива животновъдството в перспектива 2025 година в страната и в по-широк мащаб – в Европейския съюз. Целта е да предизвика размисъл у фермерите и да им предложи подходящ инструментариум при преминаване на тази съдбоносна за тяхното стопанство фаза на развитие. Предполагаме, че този прогнозен анализ ще заинтересува и фермерите в България, като страна членка на Европейския съюз, поради което го предлагаме на нашите читатели.

В изследването с едри щрихи е обрисувана сегашната политическа, икономическа и социална конюнктура, която няма изгледи да се промени в близките години. Ето основните й характеристики: цената на млякото си остава ниска и нестабилна; Общата селскостопанска политика (ОСП) крие несигурност по отношение на глобалния бюджет, помощите, както и към националните селскостопански политики на страните членки; напрегнат поземлен пазар с все по-нарастващите цени; професионална дейност, която изисква все повече капитали и компетентност срещу ниско заплащане; неотменими трудоемки задачи... Към всичко това се прибавят все по-ограничителните норми, повишените стандарти и усилващият се натиск на еколози и защитници на правата на животните. На този фон не е чудно, а е твърде закономерно, че животновъдите ще се сблъскват с все повече трудности за намиране на човек, на когото да предадат фермата си.

Ето защо предаването на щафетата в животновъдството се е превърнало в горещ картоф и се обсъжда от много селскостопански организации. Министерството на земеделието на Франция също направи прогнозен анализ по въпроса. Защото ако и днес е трудно да предадеш едно животновъдно стопанство дори на наследника си, какво ще стане през 2025 година?

Предвиждат се четири сценария, повече или по-малко оптимистични, като въздействието от премахването на млечните квоти е трудно да се изчисли.

Първи сценарий: Все по-трудно предаване на щафетата

Сценарият, наречен „наследени стопанства” включва няколко хипотези:

• икономическият контекст продължава да бъде доминиран от високата променливост на селскостопанските пазари и от ниските изкупни цени;

• поддържане на сегашната селскостопанска политика в Европа, но с акцент върху екологията (обуславяне на помощите от екосъобразността на производството, намаляване на употребата на продукти за растителна защита, промени в обработването на земята и зоотехническите практики);

• продължава тенденцията на намаляване броя на стопанствата в същите пропорции, както и в момента, леко намаляване на производствения потенциал;

• земеделските стопани се адаптират чрез преструктуриране на своите ферми, като се опитват да контролират продажбените цени и проявяват по-голяма предприемаческа логика. Но тяхната тежест в икономиката и обществото все повече намалява, с което се губи привлекателността на занаята.

• при всички случаи тежестта на млекопроизводителите си остава ниска в сравнение с тази на индустриалците, които са извършили сериозно преструктуриране – чрез увеличаване на мащабите на фермите и внедряването на автоматизацията и роботизацията, посочва изследването.

• Някои от млекопроизводителите се обръщат към зърнените култури, други избират да интензифицират системата за угояване на телета.

Втори сценарий: диверсификация на дейностите

Вторият сценарий, наречен „договорирано селско стопанство", се основава на следните постулати:

  • ·Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (Feader) и гъвкавост на националните рамки за селскостопанска дейност;
  • намаляването на броя на селскостопанските предприятия, но със запазване и дори подобряване на производствения потенциал;
  • по-малко на брой земеделски стопани, които развиват фермите си и подобряват дейността й (променен статут, повече капитали и т.н.), като в същото време се ползват с уважение на своята територия, защото увеличават нейния икономически потенциал.

2. Угояване на телета

В животновъдния сектор тенденциите, описани в първия сценарий, се задълбочават. Много животновъди се отказват от млякото и в бранша остават само високопроизводителни фермери, които управляват големи стада и съвременни преработвателни предприятия. Оцеляват спорадично само някои малки производители. В месната промишленост угояването на едрия рогат добитък бележи подем във Франция, така че през 2025 година ще бъде прекратен експортът на телета в Италия. Някои ферми ще се преструктурират, други ще се уедрят– се казва в анализа. – Много от тях ще сключат договори за преработка, за да адаптират своята продукция към търсенето.
Тази серия от промени се съпровожда с повишаване на сигурността в селскостопанската дейност, което заедно с подема на кооперативните форми ще улесни идването на нова смяна в животновъдството.

Трети сценарий: Ферми-заводи – нови модели

В рамките на третия сценарий анализът на френското министерство на земеделието предвижда:
• либерализация на пазарите, но с могъщи селскостопански вериги, засилена динамика в търсенето;

• отслабване на ОСП (премахване на директните плащания, изцяло делегиране на правата на районите, спазване на общо законодателно право от всички предприятия;

. изчезване на малките ферми и на едноличните предприятия, като цялостният производствен потенциал остава същият благодарение на квалифицираната работна ръка. 

В резултат ще се получи концентрация па млечното животновъдство с малко на брой, но големи цехове, използващи новите технологии. Те ще разполагат с реална власт на пазара. Само продуктите със ЗНП (защитено наименование за произход), които се ценят от клиентите, ще успеят да оцелеят. В месната промишленост ключовите думи са преструктуриране и специализация. Пасищата се изпразват от животни и гората възвръща владенията си.

Четвърти сценарий: възвръща се привлекателността на професията
Неговите основни постулати предполагат:

• силна ОСП, фокусирана върху икономиката на териториите и опазването на околната среда, гарантирана чрез сключването на един истински пакт;

• фермери, които се стремят едновременно към икономически и екологически показатели, те могат да разчитат на фамилна и местна подкрепа;

• връщане към модела на семейния бизнес с ограничен размер, но който може да привлече под контрол чуждестранни капитали и да участва в колективни инициативи, създаващи добавена стойност, икономика с човешки ръст и близки социални връзки;

• прекратяване на закриването на ферми с възможно овладяване на зони за селскостопански дейности от новодошлите в бранша;

• активно участие на местните сдружения за създаване на маркетингови схеми за селскостопанска продукция.

Като резултат: както в млечното, така и в месодайното животновъдство фермите са диверсифицирали дейността си и осигуряват храната на своето стадо. Разпределението на труда, инвестициите и поемането на рисковете от стопанствата са ключът на системата, която позволява поддържането на постоянна млечна наличност.

Този последен сценарий, за разлика от първия, възвръща привлекателността на професията земеделец и животновъд. И макар че икономическата и политическата ситуация остава непроменена, могат да се намерят благоприятни решения за предаване на щафетата: чрез прилагане на различни форми на сдружения, влагане на капитали, модернизация на цеховете, повишаване на техническото равнище на производителите.

Бъдещето ще покаже към кой модел на преход ще се насочи една страна. Възможно е да се получи смесица от четирите сценария. Едно обаче е сигурно: финансиране на оперативния капитал, придобиването на солидни и разнообразни умения и сигурността в селскостопанската дейност ще бъдат от първостепенно значение – се казва в заключение на анализа.

Публикувана в Животновъдство

От следващата седмица започва провеждането на заседания на Областни консултативни съвети по плодове и зеленчуци в страната. От началото на месец юли се провеждат и заседания на Областните консултативни съвети по животновъдство. Целта е да се осъществява оперативна връзка и по-добра комуникация между регионалните структури на Министерство на земеделието, храните и горите, животновъдите и производителите на плодове и зеленчуци по места. Всеки производител, който има интерес по предложените теми, може да вземе участие.

По време на срещите се провежда дебат относно условията за допустимост по схемите за обвързано подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и зеленчуци оранжерийно производство.

Популяризират се добрите практики и възможностите за развитие. Експерти от Областните дирекции „Земеделие“ оказват съдействие при кандидатстването по различни схеми за държавни помощи, както и за текущи и предстоящи приеми по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

Дневният ред на заседанията включва и изслушване на земеделските стопани по възникнали проблеми на местно ниво и предприемане на мерки за решаването им.

Публикувана в Новини на часа

УС на ДФ „Земеделие“ гласува предоставянето на 3 248 928 лв. за извършени ветеринарни мероприятия през първите 5 месеца на 2019 г. Средствата се отпускат по схемата за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“.

Схемата цели подпомагане на земеделските стопани, отглеждащи селскостопански животни и осъществяващи дейност в първичното селскостопанско производство, чрез покриване на разходите за дейности със задължителен характер, свързани с гарантиране здравето на животните и недопускане на заразни болести и зоонози.

Отпуснатият бюджет ще се разпредели по направления, както следва:

  • Имунопрофилактични мероприятия - 1 377 314 лева;

  • Клинични изследвания - 1 050 002 лева;

  • Вземане и изпращане на проби за лабораторни изследвания - 447 510 лева;

  • Идентификация на еднокопитни животни отразяване на данните във ВетИС - 483 лева;

  • Отразяване на данни по идентификация във ВетИС - 373 619 лева;

Гласуваните средства са част от общия финансов ресурс по схема за държавна помощ „Помощ за компенсиране разходите на земеделски стопани, свързани с изпълнение на мерките по Държавната профилактична програма и Програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните“, в размер на 20 млн. лв. за 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

Съвети на френски експерти за осигуряване на комфортна околна среда и балансиран режим на хранене на животните през горещите летни месеци

Мила Иванова

Лятото у нас влезе във владенията си, юлските "горещници" тепърва предстоят, а съчетанието между топлина и влажност представлява тежко изпитание за организмите на млечните крави. Предизвикателство пред професионалните животновъди е да ограничат въздействието на топлинния стрес върху животните. В това отношение полезни могат да бъдат съветите на френски експерти от асоциацията Elvup в Нормандия, която ползва експертизата на специалисти по хранене, ветеринари, инженери и техници. Ще отбележим, че само през миналата седмица термометрите във Франция регистрираха температури от 35 и дори 40°C, което изискваше спешни решения за предпазване на животните от прегряване. Препоръките на специалистите, публикувани в последния брой на сп. Le Mel agricole, включват създаването на комфортна околна среда и режим на отглеждане на животните през горещите летни месеци.

Известно е, че кравите се чувстват по-добре на студено, отколкото на топло. Щом температурата надвиши 22°C, животните вече излизат от тяхната зона на термичен комфорт. Още повече че топлината се комбинира и с влажност. Причината за по-добрата кондиция на кравите на студено се дължи на активността на техния търбух, който действа като топлинен радиатор. Към това се прибавя и топлината, която се отделя при производството на мляко. „Крава, която произвежда 32 кг мляко, генерира 48% повече топлина от сухостойната“ – обяснява Франсоа Норман, мениджър по обзавеждане в Elvup. И добавя, че лактиращите крави са изложени на повече рискове в горещите дни поради засиления метаболизъм, който повишава телесната температура

Негативи на топлинния стрес

Големите горещини поставят животните в стресова ситуация, разстройват метаболизма, влошават храненето и намаляват млечната им продуктивност. „Една крава, която е била изложена на 8-часов топлинен стрес през деня, намалява приема си на храна с 2 кг и производството на мляко с 3 кг“ – уточнява експертът. Това се отнася особено за кравите в началото на лактацията, които трудно мобилизират мастните си резерви. Намаляването на млечната продуктивност върви ръка за ръка с понижаването на имунитета, влошеното адаптирането към топлината и проблемите с фертилността.

2 Водопой

„Топлината влияе на физиологичните нужди и добрият статус на животните както непосредствено, така и в дългосрочна перспектива. Една бременна крава, която страда от топлинен стрес, ще роди и по-дребно теленце“ – предупреждава Франсоа Норман.

При така очертаващото се топло и сухо лято, какво може да помогне на животните да се справят с многобройните прояви на топлинен стрес?

Проветряването – ключов проблем

Най-напред трябва да се помисли за оборудване на помещенията. Ако животните ще останат в обора през лятото, полупрозрачната повърхност не трябва да надвишава 5%, в сравнение с често препоръчваните 15%. За да се ограничи топлинния стрес, ключов проблем остава вентилацията.

Естествената вентилация трябва да има добре разположени отвори за комбиниране на ефекта пресичане с ефекта на комина. В по-големите помещения обаче това се оказва недостатъчно. Изисква се динамично проветряване с хоризонтални или вертикални вентилатори. Те трябва да бъдат поставени над пътеката за движение и мястото за хранене, за да подтикнат кравите да се хранят. Освен това над боксовете е необходимо да бъдат монтирани други вентилатори, за да изсушават зоната за лежане и да намалят рисковете от мастит. Средства за тези съоръжения не бива да се пестят, съветват експертите.

3. Качествена храна

Създаването на водна мъгла трябва да се прави само в най-топлите райони. „Кравите си лягат с мокра кожа, което увеличава риска от здравословни проблеми – предупреждава Ф. Норман. – За да се намали телесната температура, е по-добре да се предвидят душове, например в зоната за изчакване.“

На сянка, на въздух, с много вода

Ако животните се извеждат навън, на пасищата трябва да има осигурени сенчести места и прясна вода в достатъчно количество. Местоположението на водните източници трябва да е много добре познато на животното преди настъпването на горещините. То не бива да се придвижва прекалено дълго до мястото с водата. Освен това водните корита или контейнери трябва да са достатъчно големи и проектирани така, че да осигуряват достатъчно вода. Животновъдите знаят, че кравите пият много вода: 100 литра на ден в нормално време. Но през големите горещини трябва да прибавите още по 40-50 литра – съветват специалистите и образно сравняват животното с котел, който произвежда енергия. Освен това една крава много по-трудно охлажда организма си в сравнение с човека. За да регулира температурата си, тя трябва да увеличи респираторния си ритъм и да се поти значително. През зимата кравата губи от 15 до 20 литра при потене, докато през лятото количеството надхвърля 40 литра. Ето защо, за да компенсира този разход,, тя може да изпие до 150 литра в горещо време.

.  Специално меню за горещините –

балансирано хранене с увеличен прием на минерали.

Горещото време създава съществен дисбаланс в обмяната на веществата на кравите, затова правилното хранене е важен фактор за управление на топлинния стреси влияе съществено на млечната продуктивност.

Топлинният стрес повишава риска от възникване на субацидоза и дори на ацидоза: ускоряването на дихателната честота понижава рН на кръвта, т.е. на буферните свойства на слюнката за търбуха и нарушава преживянето. Приемът на натриев бикарбон от 250 до 300 г ограничава тези рискове. За сухостойните крави този прием може да се направи под формата на литотам (червени водорали). "През лятото съдържанието на целулозата в дажбата трябва да бъде по-добре адаптирано, съветва Оливие Ро, специалист по хранене в Elvup. – През зимата степента на суровата целулоза може да варира между 17 и 20%, но през горещите периоди тя трябва да бъде 18 – 19%. Защото, ако суровите влакнини помагат за намаляване на риска от ацидоза, тяхното храносмилане мобилизира в по-голяма степен търбуха[h1], който пък се "затопля" още повече“ – обяснява специалистът.

Дажбите трябва да се добре балансирани и по съдържане на минералите, за да компенсират загубите на организма при изпотяване и уриниране. Увеличението на натрия, калия и магнезия може да намали топлинния стрес в стадото, макар че увеличаването на техния прием е скъпо, признава Оливие Ро.

Балансираното храненето в горещите месеци е от ключово значение за състоянието на животните и подпомага овладяването на топлинния стрес и негативните ефекти от високите температури. В този период на годината високопродуктивните крави се нуждаят от дажби с високо съдържание на енергия, за да се постигне максимален млекодобив и да се избегне ситуация на кетонен обмен на веществата

И още: в големите горещини фермерите трябва да реорганизират деня си: да преместят някои дейности вечерта, да ограничат движението на животните през горещите часове, да променят часовете за доене – рано сутрин или късно следобед. „Доенето може да става на партиди, за да ограничите групирането в зоната на изчакване, където температурата се повишава бързо“ – съветват френските експертите от Elvup.

Освен за състава на дажбата, топлината влияе и върху качеството на съхранявания фураж, което крие рискове за неговото разваляне. Ето защо раздававането на фураж се препоръчва да става вечер, на прохлада.


Какво представлява топлинният стрес?

Това е комбинация от топлината, която се отделя от животните, температурата и влажността на въздуха. Животните отделят над 15 пъти повече топлина от човека и вследствие на повишените температури през летните месеци се увеличава рискът от прегряване. Това води до стрес и намален добив на мляко. Кравите изпитват ужас от топлината – чувстват се некомфортно още от 22 – 23°C . За признак на топлинно натоварване се приема, когато температурата е между 26о и 32оС и влажността варира между 50 и 90%. Тези признаци включват учестено дишане, обилно потене и приблизително 10% намаление на производството на мляко. Когато температурите надхвърлят 35оС, е възможно кравата да изпадне в сериозна стресова ситуация, а млеконадоят да отбележи рязък спад. Примери за по-значителни признаци на топлинен стрес са дишане с отворена уста и изплезване на езика.

 

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта