Не му увира главата на българина и това е. Второ огнище на Африканска чума по свинете цъфна в Плевенско. В стопанство тип „заден двор“ с 13 прасета. По закон животните за лична консумация могат да бъдат само 3. Поредният нашенец обаче е решил да припечели от нелегалната продажба на малки, че даже и нерез отглежда – за заплождане. Няма лошо, ще каже някой, не е ли грехота да гледаме в паницата на бедния българин, който е с най-ниската пенсия в Европейския съюз.

Тази милозливост обаче трудно може да послужи като оправдание, когато в съседна Румъния африканската чума още вилнее, а у нас е заплашен индустриален бизнес, чиито потенциални загуби се измерват приблизително на 2 млрд. лева.

Най-лесно е да се каже, че няма контрол. Очевидно е, че в системата има пробойни, след като едва 1 година след първото огнище във Варненско, второто се установи на повече от 200 километра в плевенското село Жернов.

БАБХ въведоха мерки, които очевидно никой не спазва. Отново се очаква информацията, подадена от кметовете на населени места да се размине с реалната картина. То и българският селски кмет не е завиждане – освен, че за всичко е виновен, сега трябва да обикаля селото къща по къща и да брои домашните свине.

Да не говорим, че повече от 20 години държавата не може да се справи с реалната идентификация на животните и изобщо не е ясно колко дълго още ще си говорим за виртуални такива, за които едни по-големи тарикати получават едни добри субсидии. В тази връзка леко пресилен e и воят срещу промените в Наредба 44. Не се ли въведе по-строг ред в сектор „Животновъдство“, управия няма да има. Проблемът е, че твърде често се сменят правилата и затова най-употребяваният израз от българския фермер е: „Нямаме сигурност“.

Докато управленската конюнктура влияе върху политиките в земеделието, трудно ще се постигне устойчивост. А раздялата с дребния тарикатлък е въпрос на личен избор. На когото докъдето му стига манталитетът. Жалко е да го измерваме с няколко килограма свинско във фризера, заразено с африканска чума. Един ден ще ни приседне на всички.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

В стопанството Bel Orient се изпробват нови модели на производство, държи се на комфорта и хуманното отношение към животните и се изработват специализирани решения за животновъдите във Франция

Мила Иванова

Стопанството „Бел Ориан“ (Bel Orient) се разпростира на 1550 декара земеделска площ, притежава 150 млекодайни крави, които скоро ще станат 300, и се обслужва от четирима работници и един мениджър. Намира се в град Роан, регион Бретан, Северозападна Франция.Това е млечната ферма на утрешния ден според нейния собственик и вдъхновител – фирма Vital Concept – известна в цяла Европа като онлайн верига за продажби на органични храни и витамини. Това бретанско предприятие обаче има и други, по-възвишени цели: в Bel Orientсе влагат големи инвестиции с амбицията да се внедряват всички иновации в селското стопанство, да се изпробват нови модели на производство, за да се дадат специализирани решения в помощ на френските земеделци. По-конкретно със създаването на фермата се цели да се обменя опит за благополучието на животните, оптимизацията на работата и икономическите резултати. Както се изрази собственикът и главен изпълнителен директор на Vital Concept Патрис Етиен: „Бел Ориан“ ще бъде витрината на френското млечно производство“. Фермата бе открита в края на миналата година и функционира вече четвърти месец, като приема посетители, предимно животновъди, от цяла Франция.

1. Bel Orient

 

Мениджър на това капиталистическо, финансирано със собствени средства, предприятие е синът на собственика – Виктор Етиен, амбициозен млад мъж, завършил маркетинг и мениджмънт. Той представи

четирите стълба на експерименталната ферма

А това са: ефективност на работата, прецизирана до най-дребния детайл; хуманно отношение към животните, с което откликват на изискванията на обществото; оптимизация на агрономическия потенциал на почвата чрез технологиите и инструментите на прецизното земеделие и икономическа ефективност, която се изразява в анализ и сравнение на многобройните данни от фермата с тези от традиционното животновъдство.

Фермата работи по нови концепции и създава високи стандарти за отглеждане на животните – по отношение на инфраструктурата, организацията на работата, използването на съвременна техника и технологии, собствен машинен парк. „Всички иновация в нашия занаят ще бъдат изпробвани“ – твърди Виктор Етиен и навлиза в детайлите.

Комфортно настаняване

Фермата обхваща сгради с площ 7000 кв. м с капацитет 150 млечни крави и техните потомства. Още по време на строителството на главното помещение – обора, бе предвидено, че всяка крава ще разполага с площ от 10 кв. м за спане и още 5 кв. м в свободното за движение пространство. „Предимство се дава на комфорта“ – споделя Виктор Етиен. Оборът по новозеландски модел е отворен и от двете страни и е разделен на две помещения, с под от сено. В едната част са настанени 80 черно-бели крави Прим Холщайн – най-продуктивната млечна порода в света, а в другата по съседство съжителстват 70 светлокафяви Джерсей, датчанки по произход, от най-дребната порода, но пък млякото им е с най-висок процент мастни вещества и сух безмаслен остатък. Стадото произвежда 1,5 милиона литра мляко.

2. Юници и теленца

Всяка крава има електронна обеца на ухото и детекторно колие на врата, така че всички животни са свързани с терминала.

Друга сграда, построена също по модела на отворен коридор, е подслонила теленцата и юниците в боксове. Всички женски животни на стопанството се отелват тук – холщайнките на 24 месеца, джерсейките на 22.

Хранителен режим

Основна цел на стопанството е да осигури автономен хранителен режим на стадото. „Нашите 950 декара райграс и люцерна ни позволяват да изхранваме стадото и неговото потомство през цялата година. Равновесието в дажбите се осигурява с прибавянето на царевично зърно (изсушено в хамбара ни), пшеница и ечемик, отглеждани в стопанството. Купуваме единствено соево кюспе и рапица, за да увеличим протеините“ – разказва Виктор Етиен.

3. Controle laitier

Стопанството притежава огромен хамбар-сушилня. Принципът е тревите за фураж да се прибират точно навреме, при определена влажност, да се сушават и да се складират, без да губят хранителната си стойност. „Ние сушим целия фураж в хамбара на стопанството (райграс и люцерна). Това ни позволява да раздаваме сухи и еднакви през цялата година дажби без хранителен преходен период и да осигурим целогодишен храносмилателен комфорт на животните“ – хвърля светлина върху новата технология на хранене мениджърът. Освен това фермата притежава и вътрешностопанска продоволствена фабрика за дозировка и смесване на суровините с добавките и пневматичен транспорт към 12-те силоза, които захранват 14 станции ЦАП.

Във фермата се правят и първите

опити за подсилване на имунната система на телетата

Целта е да се измери хранителната ефективност и да се открие точният момент за раздаването на добавките.Според едно проучване 59% от телетата нямат достатъчно прием на имуноглобулин. Здравето на телетата влияе директно върху растежа на животните и дълголетието на кравите. Дори ако приемът на коластра през първите 6 часа се спазва, необходима е също така и достатъчната концентрация на специфични антитела.

5 а тракторът

В залата за доене, която е обща и за двете породи крави, са разположени доилни инсталации 2 х 16, като с увеличаването на стадото съоръжението ще стане 2 х 22. Двама души се занимават с доенето – сутрин и вечер, по 2 ч и 15 мин за 150-те крави.

Всичко трябва да блести! Веднъж месечно екипът измива с апаратура под високо налягане помещението за разходки с каучуков под и доилните инсталации, за да поддържа оборудването безупречно.

Фермата в цифри

Площ на стопанството: 1550 дка земеделски земи, от които 700 дка напоявани

Култури: 800 дка хибриден райграс и 200 дка люцерна; или 1200 т суха материя;

250 дка силажна царевица; 200 зимен ечемик, 100 царевица за зърно.

Площ сгради: 7000 кв. м, разположени на 40 декара

Площ за една крава: 10 кв. м за лежане, по 5 кв. м за движение

Млечно стадо: 80 крави Прим Холщайн и 70 крави Джерсей

Млеконадой: 1,5 милиона литра мляко

Работна сила: четирима работници и един мениджър.

Публикувана в Животновъдство

Да, месоядството влияе на околната среда, но кравите не убиват климата, твърди в дискусионна статия американският проф. Франк Митлънър

4 Франк

Проф. Франк Митлънър е виден специалист по животновъдни науки в Калифорнийския университет „Дейвис“. Статията, която публикуваме, е от платформата The Conversation (Разговорът), създадена за основани на факти дискусии и обмяна на мнения, често противоположни, по актуални и важни теми. Американският професор оспорва зачестилите напоследък несправедливи и на практика необосновани обвинения за пораженията на животновъдната индустрия върху околната среда и климата.

Тъй като мащабите и въздействията от изменението на климата стават все по-тревожни, месото се превърна в удобна боксова круша. Радикални еколози призовават обществеността да яде по-малко месо, за да спаси околната среда. Някои активисти пък настояват за облагане с данък на месото, за да се намали консумацията му.

СХЕМА СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО NB

Основното твърдение, което стои зад тези аргументи, е, че в световен мащаб производството на месо генерира повече парникови газове в сравнение с целия транспортен сектор. Това твърдение обаче е очевидно погрешно, както показват фактите. Но упоритото придържане към него доведе до фалшиви предположения за връзката между месото и изменението на климата.

Изследванията на проф. Франк Митлънър се фокусират върху начините, по които животновъдството влияе върху качеството на въздуха и климатичните промени. „Според мен има много причини дали да изберем животинския протеин или вегетарианската селекция. Пренебрегването на месото и месните продукти не е екологична панацея, както мнозина биха повярвали. Но ако го доведем до крайност, това също би имало вредни хранителни последици“ – предупреждава американският учен.

Вменени рекорди на месото и парниковите газове

Основната причина за лошата репутация на месото произтича от твърдението, че добитъкът е най-големият източник на парникови газове в световен мащаб. Така например в публикувания през 2009 г. анализ на института Worldwatch със седалище Вашингтон, се твърдеше, че 51% от глобалните емисии на парникови газове идват от отглеждането и преработката на добитъка. Според американската Агенция за опазване на околната среда най-големите източници на емисии на парникови газове в САЩ през 2016 г. са производството на електроенергия (28% от общите емисии), транспортът (28%) и промишлеността (22%). Емисиите от цялото селско стопанство възлизат общо на 9%.

Приносът на животновъдството в тази сума е по-малко от половината, защото представлява едва 3,9% от общите емисии на парникови газове в САЩ. Това е много различно от твърдението, че негативните последици от отглеждането на добитъка са съизмерими и дори надвишават тези от всички видове транспорт – позовава се на фактите проф. Митлонър.

Как да си обясним това погрешно схващане?

През 2006 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) публикува проучване, озаглавено "Дългата сянка на добитъка", която получи широк международен отзвук. В него се казваше, че животните са произвели стряскащите 18% от световните емисии на парникови газове. Агенцията направи изненадващо заключение: Животновъдството нанася на климата повече вреди, отколкото всички видове транспорт, взети заедно.

Последното твърдение бе погрешно и още тогава бе коригирано от Хенинг Щайнфелд, главния автор на доклада. Проблемът е, че анализаторите на ФАО бяха използвали всеобхватна оценка за жизнения цикъл на животните, за да проучат влиянието на добитъка върху климата, и съвсем различен метод при анализа им за транспорта.
При добитъка те бяха отчели всеки фактор, свързан с производството на месо. Това включваше емисиите от производството на торове, от превръщането на горите в пасища, отглеждането на фуражи и преките емисии от животните (освобождаване на газове и производство на оборски тор) от раждането до смъртта.

Въпреки това, когато изследваха въглеродния отпечатък на транспорта, авторите на доклада пренебрегнаха въздействието върху климата от производството на материали за автомобили и автомобилни части, за монтажа на превозни средства и поддържането на пътища, мостове и летища. Вместо това те изчисляваха само газовите емисии от готовите автомобили, камиони, влакове и самолети. В резултат, сравнението на ФАО за емисиите на парникови газове от добитъка с тези от транспорта беше значително изкривено.

Изследователите вече откриха множество възможности за намаляване на емисиите на парникови газове от животновъдния сектор. Червени кодове алармират за потенциалната заплаха от всяка практика.

В статията си американският професор твърди, че е посочил този недостатък в речта си пред колегите учени в Сан Франциско на 22 март 2010 г., която предизвикала потоп от медийно отразяване. „Чест прави на ФАО, че незабавно призна грешката си. Но за съжаление, първоначалното твърдение на агенцията, че на животните се пада лъвският пай от световните емисии на парникови газове вече бе получило широко покритие. И до ден-днешен ни се налага да оборваме това твърдение.“

В най-новия си оценъчен доклад ФАО изчисли, че животновъдството произвежда 14,5 процента от глобалните емисии на парникови газове в резултат на човешката дейност. При транспорта все още не съществува съпоставима пълна оценка на жизнения цикъл. Въпреки това, както посочва Щайнфелд, преките емисии от транспорта в сравнение с добитъка могат да бъдат сравнени и съставляват респективно 14 срещу 5%.

Отказването от месо няма да спаси климата

Много хора продължават да мислят, че ако избягват консумацията на месо поне веднъж седмично, ще допринесат значително за положителна промяна на климата. Но според едно скорошно проучване дори ако американците елиминират напълно животинския протеини в диетата си, те биха намалили емисиите на парникови газове в САЩ само с 2,6%. „Според изследването ни в Калифорнийския университет "Дейвис", ако практиката на Безмесен понеделник (Meatless Monday) бъде възприета от всички американци, ще намалим емисиите само с 0,5%“ – съобщава проф. Франк Митлънър.

Освен това технологичните, генетичните и управленските промени, които се случиха в селското стопанство на САЩ през последните 70 години, направиха животновъдството по-ефективно при интензивно намаляване на парниковите газове. Според статистическите база данни на ФАО директните емисии на парникови газове от добитъка в САЩ са намалели с 11,3% от 1961 г. насам, докато производството на месо се е увеличило повече от два пъти.

Търсенето на месо се увеличава в развиващите се и нововъзникващите икономики като Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия, която смело проправя пътя си напред. Но потреблението на месо на глава от населението в тези региони все още изостава от това на развитите страни. През 2015 г. средното годишно потребление на месо на глава от населението в развитите страни е 92 килограма, в сравнение с 24 килограма в Близкия изток и Северна Африка и 18 килограма в Югоизточна Азия.
Все пак, предвид прогнозирания ръст на населението в развиващия се свят, със сигурност ще има възможност за страни като САЩ да развиват и занапред устойчивото си животновъдство.

Месото е важна съставка от качествената храна

Ако предположим, че премахнат постепенно животните от американското селско стопанство, то това би намалило само в малка степен националните емисии на парникови газове, но в същото време ще затрудни задоволяването на населението с качествена храна. Много критици на животновъдството прибързано твърдят, че ако фермерите отглеждат само растения, те биха произвеждали по-голямо количество храна и повече калории на човек. Но хората се нуждаят също така от много важни микро- и макроелементи за поддържане на доброто им здраве.

Трудно е да намери убедителен аргумент за това, че в Съединените щати изпитват калоричен дефицит, предвид високите национални нива на затлъстяване при възрастни и деца. Нещо повече, не всички части от растенията са годни или желани за консумация. Увеличаването на добитъка е начин да се добави хранителна и икономическа стойност за растителното земеделие.
Ето един убедителен пример: енергията в растенията, които се консумират от животните, най-често се съдържа в целулозата, а тя е несмилаем за хората и за много други бозайници. Но кравите, овцете и другите преживни животни могат да преработват целулозата и да освобождават слънчевата енергия, която се съдържа в този огромен ресурс. Според ФАО до 70% от земеделските площи в световен мащаб представляват земя, която може да бъде използвана като пасищна за преживните животни.

Според прогнозите световното население се очаква да достигне 9,8 милиарда души до 2050 година. Изхранването на толкова много хора ще представлява огромно предизвикателство. Освен това порция месо е по-питателна и богата на хранителни вещества, отколкото вегетарианското блюдо, а преживните животни до голяма степен използват храна, която не е подходяща за хората. Развитието на животновъдството осигурява така необходимите доходи за дребните земеделски стопани в развиващите се страни. В световен мащаб животновъдството осигурява прехрана за 1 милиард души.

Климатичните изменения изискват неотложно внимание, а животновъдната промишленост слага глобалния си екологичен отпечатък, който влияе на въздуха, водата и земята. Тези фактори, в съчетание с бързо нарастващото население в света, ни дават властни аргументи да продължаваме работата за повишаваме ефикасността на животновъдството. Смятам, че отправната ни точка трябва да бъде базирането на научните факти – пише в заключение проф. Франк Митлънър.

Публикувана в Животновъдство

 От 28 юни до 15 юли 2019 г. ще продължи приемът на документи по схемата de minimis за земеделските стопани, отглеждащи крави, юници, биволи, овце – майки и кози – майки, одобрена с Решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 17.06.2019 г. Документи ще се подават лично или чрез упълномощено лице в областните дирекции на Фонда по постоянен адрес за физическите лица и по адрес на управление за юридическите лица.

     Общият размер на отпусната помощ е 26,3 млн. лева. От нея могат да се възползват стопани, които са подали валидно заявление за директни плащания за 2019 г. Земеделските стопани се подпомагат за допустимия брой животни за Кампания 2018 г. по схемите за директни плащания. Фермерите трябва да имат:

       • най-малко 5 броя крави, юници или биволи, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

    • от 10 до 300 броя овце-майки или кози-майки, допустими за подпомагане за Кампания 2018;

       • минимум 301 овце-майки или кози-майки, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

     Подпомагането е разпределено, както следва:

       • до 40 лв. за крава и юница до 250-то животно;

       • до 40 лв. за бивол до 250-то животно;

       • до 20 лв. за крава и юница от 251-то до 500-то животно;    

       • до 20 лв. за бивол от 251-то до 500-то животно;

       • до 15 лв. за овца-майка или коза-майка при минимум 10 животни;

       • до 7 лв. за овца-майка или коза-майка за стопанства с най-малко 301 животни.

     Ползвателите на помощта трябва да имат и актуална регистрация като земеделски стопани, да нямат изискуеми задължения към ДФ „Земеделие“, да не са в открито производство за обявяване в несъстоятелност, да не са обявени в несъстоятелност или ликвидация.

     Общият размер на помощите de minimis за един земеделски производител, както и за едно и също предприятие, не може да надхвърля левовата равностойност на 25 000 евро (48 895,75 лв.) за период от три бюджетни години (2017 – 2019).

     След обобщаване на приетите заявления ДФ „Земеделие“ ще определи размера на помощта за всеки бенефициент. Помощта ще бъде изплатена на стопаните до 9 август 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

Картината в сектор „Мляко“

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България:

Върху имитиращите млечни продукти да има надпис „Опасно за човешкото здраве“

Димитър Зоров е роден през 1970 г. в Своге. От 2000 г. е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. През 2005 г. оглавява Националния млечен борд. Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите. Притежава кравеферма и овцеферма, собственик е на млекопреработвателното предприятие “Пършевица”.

Г-н Зоров, повече от месец животновъдите се оплакват от ниска изкупна цена на суровото мляко. Какво се случва в сектора?

Известно е, че аз съм и от двете страни на барикадата – отглеждам животни и преработвам. И едните, и другите имат право. Какво имам предвид? Повечето колеги, които преработват, са принудени да спрат изкупуването на мляко от животновъдите по една причина: складовете им са пълни с нереализирана продукция. Млекопреработвателният бранш иска затягане на контрола по отношение на имитиращите продукти. Колеги от Плевенско дори предлагат на етикетите на имитиращите продукти да има специален надпис „Опасно за вашето здраве“. Тази лоша пазарна среда оказва влияние и върху животновъдите. Преди дни МЗХГ изнесе данни, които предизвикаха доста коментари. Каква е картината според тях? Отчетените количества произведено сурово мляко абсолютно не са достатъчни за произведените количества млечни продукти през 2018 година. Всеки знае, че

няма как от 2 литра мляко да се произведе 1 килограм сирене

Затова в голяма част от млечните продукти, освен сурово мляко, има вложено и нещо друго, което не е мляко. Такива продукти се предлагат на по-ниска цена. А преработвателите, които работят само със сурово мляко, изпадат в криза. Те или трябва да свалят цените на своите продукти, или да свалят изкупната цена на суровото мляко, или изобщо да спрат да го изкупуват. На последния консултативен съвет по животновъдство беше зададен и въпросът: защо в магазинната мрежа изчезнаха щандовете с имитиращи продукти? Само се смениха табелите: от имитиращи станаха млечни.

Нали има нова нормативна уредба, свързана с млекопреработвателния сектор? Тя не сработи ли?

Законодателството ни е перфектно, но въпросът е в каква степен го спазваме. Някак не е честно да се търси отговорност единствено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Д-р Дамян Илиев и в Господ да се превърне, няма да може да се справи с този проблем. Оказва се, че европейската политика в областта на храните не е приложима на Балканите. Говоря за морал и за самоконтрол. Когато става дума за пари и за печалба, нашият манталитет поставя морала и самоконтрола на заден план. Няма как с 20-30 инспектора на БАБХ в столицата да се контролират ефективно 5 хиляди обекта, в това число училищни столове, детски гради и т. н. Можете да влезете в интернет сайта на Агенцията по храните – има свободни работни места за контролиращи лица, но кандидати явно няма. Млекопреработвателният бранш се възползва от тази ситуация и това рефлектира върху животновъдите. По статистика, декларираното произведено сурово мляко е не повече от 60-70% от количествата, които са необходими, за да покрият капацитета на преработвателите. Тоест, ние работим в ситуация на дефицит. От една страна дефицит на сурово българско мляко, от друга – произведените млечни продукти залежават. И така се стига до логичния извод:

в нашата бизнес среда има нелоялна конкуренция

Няма как да се борим за пазар срещу сирене по БДС, обявено на цена между 4.50 и 6 лева. Ясно е колко е по БДС. Затова колегите, които работят само със сурово мляко, не могат реализират своята продукция. Търговците ги притискат да свалят цените, защото никой не купува сирене на 10-11 лева. Как обаче да се слезе на цена между 4.50 и 6 лева, ако искаш да работиш само със сурово мляко? Като „убиеш“ фермера с ниска изкупна цена. Няма как да стиснеш за гърлото доставчиците на горива, електроразпределителните дружества или социалното министерство заради високия осигурителен праг. Това е живата истина за картината в бранша.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Абсолютна забрана за работа с растителни мазнини при производството на млечни продукти. Такава, междувпрочем в наредбата има, но друг е въпросът кой я спазва. Малко грубо звучи, но защо върху млечните продукти, които не са произведени само и единствено от сурово мляко да не се постави наистина подобен предупредителен надпис: „Опасно за вашето здраве“. Както има такъв върху цигарите, например. Че и красноречиви картинки са сложени даже.

Това не е ли въпрос на национална политика?

Абсолютно. Нека се направи широка разяснителна кампания през медиите, финансирана от държавата, за да се подобри хранителната култура на българина. Той да бъде наясно какви са ползите и вредите от едните и от другите продукти. Ясно е, че никой няма да умре от сирене, в което са вложени съставки, различни от млякото, но в дългосрочен план това влияе на човешкото здраве. Има достатъчно специалисти по темата, нека те да говорят. Но не пред ограничена аудитория, а всички български граждани да бъдат информирани. Ще дам пример: ако при производството на сирене само от сурово мляко се влага по-по-голямо количество вода, това нарушава процеса на зреене, който се изисква – 45-60 дни. Същевременно, това производство е разрешено, но сирене с такова водно съдържание е трудно усвояемо от организма. Ако има вложени и растителни мазнини, човешкият организъм със сигурност търпи дългосрочни вреди, но нека здравните специалисти да обяснят за тях – как това влияе на кръвоносните съдове, на метаболизма, на наднорменото тегло и т. н. И когато българинът купува такова сирене евтино, то всъщност му излиза скъпо – заради парите, които ще трябва един ден да плаща за своето здраве. При млечни продукти с нормален процес на зреене, усвояемостта от организма е 80-90%. И тук говорим само за сирена, произведени от мляко. Ако това се обясни на хората, те ще направят информиран избор като потребители. Но това трябва да се превърне в държавна политика. Има достатъчно ведомства, които да се заемат с това: Център по оценка на риска, регионалните здравни инспекции, научно-изследователските институти и т. н. От бранша на млекопреработвателите сме категорични, че една широка разяснителна кампания през медиите би имала сериозен ефект.

Според изнесените данни от системата ВетИС, за последните три години, 76 хиляди ферми са неактивни, фалирали са. Как ще коментирате тази статистика?

Това всъщност са отдавна неработещи стопанства, които са имали регистрация като животновъден обект, но реално не са отговаряли на нормите и не са развивали дейност. Българската агенция по безопасност на храните е задължена до 3 години да запази тази регистрация, независимо дали в тези обекти има реална дейност. Логично е след този период, онези ферми, които не са работещи, да бъдат заличени. Ако бяха активни, щяха да са в съответната статистика. При 300 хиляди крави в страната и близо 1 млн. овце, няма как в страната да има функциониращи близо 80 хиляди животновъдни обекта. От Агенцията по храните за първите 5 месеца отчитат само около 200 хиляди приплоди при овцете. Как става това при 1 млн. овце: тези овце не раждат ли, къде са им агнетата? Всеки ветеринарно-медицински лекар има интерес да регистрира едно новородено животно в системата, защото за това получава пари от държавата. Затова данните са коректно подадени. Другите отговори се подразбират.

Как ще коментирате въведените ограничения за броя на животните в едно домашно стопанство, които се отглеждат за лични нужди?

Това не са ограничения. Определеният таван дори е твърде висок. Бих попитал къде отива млякото от 30 домашни овце? Може ли едно семейство да изконсумира такива количества в рамките на един ден? Подобен въпрос може да се зададе и към личните стопанства с 9 крави – какво се случва с млякото? Повече от ясно е, така се произвежда сив сектор.

На прага сме на нов програмен период, на нова ОСП – какво трябва да залегне в т. нар. Стратегически план, в който България трябва да определи своите приоритети в земеделието?

Ако искат и Космически план да го назоват, проблемите в стопанския сектор искат кардинални решения. За жалост, европейската политика в земеделието е твърде популистка –стопанствата се делят на големи и малки, което настройва един срещу друг субектите в бранша. Защо ги делят? Не е ли логично да се подпомагат работещите и развитите стопанства, независимо дали са малки или големи? Средните и големите винаги са на прицел. Затова те са на светло – плащат данъци, декларират продукцията си, създават легални работни места. Защото не могат да си позволят да бъдат неизрядни при една проверка и да плащат глоби от порядъка на 10 хиляди до 50 хиляди лева. Малките никой не ги търси за нищо. Такава е европейската политика, такава е и нашата, националната. Или трябва да се прави политика за работещия бизнес, или да се провежда социална такава. Поне аз не знам някой в световен мащаб да е успял да намери пресечната точка и баланса между тези две политики. И вълкът сит, и агнето цяло не става. Затова казвам, че са нужни кардинални, пазарно ориентирани решения.

Интервю на Анета Божидарова

 

снимка: Капитал

Публикувана в Интервюта

На последния консултативен съвет в министерството на земеделието от Българската агенция за безопасност на храните беше подадена последната статистика на Интегрираната информационна система ВетИС.

Според данните за последните три години фалиралите ферми, които нямат никаква активност, са 76 хиляди, а като „служебно изгубени“ се водят 60 036 животни. Най-много са отпадналите овце и кози – съответно 24 363 и 13 099, следвани от кравите – 11 585 животни. От „служебно изгубените“ все пак 131 са възстановени.

Проверките за идентификация на животните не са приключили, затова и данните, обявени вчера, са предварителни. Според тях във ВетИС от началото на годината досега са родени и въведени 80 815 едри преживни животни, 209 099 дребни преживни животни, 40 317 свине,1 681 еднокопитни и 208 370 пчелни семейства. До края на годината се очаква броят им почти да се удвои.

Земеделският министър Десислава Танева е похвалила процеса на идентификация, който върви във ведомството. Целта е да бъдат засечени фермите с мними животни, за които фонд „Земеделие“ плаща субсидии.

Публикувана в Животновъдство

Допустими земеделски стопани, отглеждащи:

едри преживни животни (ЕПЖ) от млечни и месодайни породи и/или дребни преживни животни (ДПЖ) :

  • Да притежават регистрация като земеделски стопани по Наредба №3/1999 г.;

  • Да са подали валидно заявление за 2019 г. за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по Преходна национална помощ за говеда необвързана с производството, или по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки;

  • Да притежават животни, оторизирани за плащане през 2018 г. по схеми за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по Преходна национална помощ за говеда необвързана с производството, или по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки;

  • Да имат заявени не повече от 15 дка постоянно затревени площи на ЖЕ или да не са заявили за подпомагане такива;

  • Подкрепа на стопанства с едри преживни животни (ЕПЖ) от 5 бр. до 250бр. със 60 лв./ЕПЖ (5 963 стопанства);

  • Подкрепа на стопанства с дребни преживни животни (ДПЖ)– от 10 бр. до 300 бр. с 15 лв./ДПЖ (8 688 стопанства) и над 300 бр. със 7 лв./ДПЖ (331 стопанства).

Не попадат в обхвата на подпомагане земеделски стопани:

  • отглеждащи ЕПЖ от месодайно направление под селекционен контрол (Абердин ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак и Шароле) получили помощ de minimis през 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

В рамките на тази година ще актуализираме и надградим Национална информационна система за регистрация, идентификация, проследяване на движенията и контрол на здравния статус на животните ВетИС“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Консултативния съвет по животновъдство. По думите й, в момента в процес на изясняване са финансовите инструменти, за да се случи това. Министър Танева подчерта, че всички проверки, които установяват драстични разминавания относно регистрацията и идентификацията на животни, водят до създаване на неувереност в органите, които решават за субсидирането на сектора. Тя даде пример с проверка в животновъден обект, в който от 400 животни, които трябва да са налични са липсвали 314. „С ресурса, с който разполага Министерството, няма как да бъдат проверявани всички стопанства на място. На принципа на получени сигнали и на случаен принцип, тези проверки ще продължават, заедно с експерти от БАБХ“, категорична бе министър Танева.

От началото на 2019 г. до 31 май включително идентифицирани и въведени в системата са 80 815 едри преживни животни, 209 099 дребни преживни животни, 40 317 свине, 1 681 еднокопитни и 208 370 пчелни семейства. Извършени са и пролетните профилактични прегледи на пчелните семейства. Срокът за това беше удължен до 31.05.2019 г., заради лошите метеорологични условия и информацията за тях е в процес на обобщаване.

По време на днешното заседание бяха обсъдени и Изменения и допълнения на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, както и изготвянето на нов Закон за ветеринарномедицинската дейност.

Следващото заседание на Консултативния съвет ще се проведе през месец юли. Тогава ще бъде представен и анализ на кампанията по директни плащания 2019 г.

Публикувана в Животновъдство

Топлинният стрес намалява продуктивността, причинява метаболични нарушения, намалява еструса и в особено критични случаи може да доведе до смъртта на животните.

(Разликата между топлинен и слънчев удар е в това, че топлинен удар може да се получи не само на слънце. При него най-неприятното усложнение е, че спира отделянето на пот вследствие на дехидратация, за разлика от слънчевия удар, при който потоотделянето е запазено.)

Причини за възникване на топлинен удар могат да бъдат:

продължителното пребиваване на животното в условия на повишена температура на околната среда, изпълнение на тежка работа без спиране за почивка, превозване в закрит транспорт без достъп на достатъчно количество свеж въздух, голяма концентрация на животни в тясно помещение с лоша вентилация и още много други фактори, при които организмът на животното се оказва неспособен да поддържа оптималната температура на тялото.

Причини за слънчев удар могат да бъдат дългото излагане под преки слънчеви лъчи в топло и безветрено време, както и невъзможността на животните да се скрият на сянка. Симптомите и лечението и на двата случаи са сходни, поради което и двете заболявания ще разгледаме като едно.

3 а

Признаците са видими, неразположението градира

Птиците в това състояние отварят човките си, дишат учестено и разперват крилата си. При едрия и дребен добитък се наблюдава състояние на възбуда, пулсът и дишането се учестяват, усилва се потоотделянето (с изключение на птиците и кучетата), появява се жажда. Но температурата на животните все още се удържа в рамките на физиологичните норми.

Ако действието на високата температура или на слънчевите лъчи не се прекрати, то организмът се оказва неспособен да се справи с терморегулацията самостоятелно и температурата на животното се повишава с 0,5 – 1,5°С. Това, на свой ред, предизвиква вялост и угнетеност. Може да се наблюдава и разширение на зениците на животните.

При повишаване на температурата на тялото с 2 – 2,5°С възниква загуба на ориентировъчния рефлекс (обръщане на главата на животното към източника на рязък звук, ярка светлина, силна миризма). Повишава се силно кръвното налягане, за което свидетелстват отчетливо изпъкналите подкожни кръвоносни съдове. Животните почти престават да реагират на външни дразнителите (команди, ухапвания от кръвосмучещи насекоми, предлагане на храна и др.), движенията стават неохотни, походката – неуверена, координацията на движенията – нарушена.

Ако въздействието на неблагоприятните условия не се прекрати, то следва прогресираща обща слабост, животното се старае да легне и по-малко да се движи. Силни почервеняват с поява на оттенъци всички видими слизести обвивки (лигавици). Възниква задух, работата на сърцето се забавя, пулсът видимо отслабва. С появата на спазми, животното умира от задушаване и нарушаване на работата на сърцето.

Какво се прави в такива случаи и как да се помогне на животното

Най-добрата помощ, разбира се, е своевременното предупреждение за проблема – навреме да се прогнозирана възможността за неговата поява и предприемането на защитни мерки.

В топло време животното не бива да се оставя без надзор; на пасбището и   в кошарите трябва да се поставят защитни съоръжения – навеси и сенници; кошарите да бъдат изградени на засенчени от дървета територии; много важно е на животните да се осигури свободен достъп до вода.

В силна жега във водата може да се добави сол в съотношение 1 г на литър. Сол в такава концентрация не предизвиква силна жажда и освен това способства за задържане на водата в организма, което ефективно възпрепятства обезводняването на животното.

За продуктивните животни, които се държат в помещения, трябва строго да се спазват оптималните параметри на микроклимата и зоохигиенните норми на отглеждане. Стадото да се откарва на паша в прохладно време или рано сутрин.

Превозването на животните да става в специален транспорт с добра вентилация и да се избягва прекомерното скупчване.

При необходимост животните да се пръскат с вода. Добра профилактика срещу прегряването е къпането на животните под душа или в естествени водоеми. Овцете трябва своевременно да се стрижат.

Профилактиката винаги по-добра и по-евтина от лечението.

Оказване на първа помощ

Но ако по някакви причини не се е удало да избегнете прегряването, то трябва да се действа бързо. Най-напред трябва да отстраните въздействието на прекомерната топлина върху животното – преместване на сянка, проветряване на помещението или на транспортното средство, прекратяване на работата, изнасяне от топлото помещение и т.н.

Сериозността на помощта зависи от степента на прегряването. Ако животното не е в критично състояние и е способно да пие самостоятелно, напоете го на воля, но с необходими прекъсвания (ако просто му дадете вода, то може да изпие повече, отколкото му е нужно). Напръскайте животното с вода със стайна температура няколко пъти. При леко прегряване тази помощ обикновено е достатъчна.

Ако състоянието на животното е тежко, то освен изброените по-горе дейности е необходимо обилно да го поливате с вода (не студена, а нагрята до стайна температура!), като отделяте особено внимание на главата и на гръдната област. Помага и клизма с прохладна вода (+25°С) с аналгин (дозата зависи от вида на животното). Вътрешно може да се вкара 10%-ен разтвор от калциев хлорид (дозата за една крава или кон – 200 мл). В критични случаи може да се инжектира и 40%-ен разтвор от глюкоза (200 мл) с кофеин (2 – 3 мл) на една крава. Дайте на прегрялото животно камфор: около 7 г на една крава или кон; на възрастна свиня са достатъчни около 3 г.  Ако състоянието на животното е много тежко и то не може да поеме камфора, то тогава го инжектирайте подкожно. Така камфорът ще подейства бързо (почти веднага): в резултат ще настъпи усилване на работата на сърцето, подобряване на дишането, повишаване на кръвното налягане. Продължителността на действието на камфора е 25 – 45 минути. Това време, като правило, е достатъчно, за да изведе животното от критичното състояние. Ако пострадалите животни са не повече от едно-две, да им се помогне е сравнително лесно. По-сложно е, когато такива животни са няколко десетки.

Кравите не бива да стават жертви на топлината

Шест практични съвета на американски експерт от компанията Kauffman’s Animal Health

Всички бозайници регулират вътрешната си температура несъзнателно. Топлинният стрес започва, когато кравата загуби тази способност, тъй като е поставена в неблагоприятни за нея климатични условия. Оптималната температура за комфорта на кравите е в диапазон от -3,9°С до 21°С. Когато температурата на въздуха надвиши 25°С, кравите започват да показват признаци на топлинен стрес – учестено дишане,пяна от устата, изплезен език. Впрочем това е първият признак за прегряването на добичето.

1. Осигурете достатъчно количество вода

Най-добрият начин за намаляване на топлинния стрес е да осигурите адекватни количества от хладка питейна вода. Водата играе важна роля за поддържане на температурата на животното в необходимите граници, като спомага и за подобряване на неговата производителност. Когато животните са ограничени в помещения или кошари, на всяка крава на час трябва да се дава вода в размер 1% от телесното й тегло. 

2. Обработвайте животните рано сутринта

Обработвайте вашите говеда рано сутринта преди температурите да станат твърде високи. Препоръчително е това да стане преди 8 часа и никога след 10 ч. Телесната температура на животното се вдига около два часа след като температурите на околната среда са достигнали най-горещите си стойности и спада до нормалната си едва след шест часа.

3. Свеждайте движенията им до минимум

През лятото придвижвайте животни само на малки разстояния. Стратегическото планиране на движенията в обора (кошарата) помага да се намалят ненужните пътувания в жегата и за предотвратяване на стреса. Преместване на по-тежкия добитък по-близо до местата за хранене също намалява риска от топлинен стрес. 

4. Осигурете достатъчна вентилация

Ако храните вашите крави в затворено помещение, трябва да включите вентилатори за циркулация на въздуха, да отворите вратите, за да се подобри въздушният поток, и да осигуряване достъп до сянка извън помещението. Вентилаторите трябва да осигурят подходяща скорост на въздуха в зависимост от броя на животните в обора.

5. Охлаждайте животните и пода постепенно

Бавното намокряне на животните със студена вода от оросители също е ефективен начин за превенция и за охлаждане на страдащите от топлинен удар. Максималната ефективност на пръскане е с продължителност 1 минута на интервал от 5 минути.

6. Осигурете сянка

Сянката е важна, особено за животните с тъмна космена покривка. При всички случаи пасбището трябва да има достъп до дървета и сянка.

Публикувана в Животновъдство

Над един милион граждани на Европейския съюз, сред които и над 15 000 българи, са подписали петиция до Европейската комисия, с която настояват отглеждането на селскостопански животни в клетки да бъде забранено и заменено със съвременни и по-хуманни методи на отглеждане. Петицията е част от Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“, която стартира през есента на миналата година с подкрепата на над 170 неправителствени организации и обхваща всички страни от ЕС. За да бъде разгледано искането на забрана на клетъчното отглеждане на селскостопански животни, петицията трябва да събере минимум един милион валидни подписа. У нас инициативата се подкрепя от три организации за защита на животните, най-голямата от които е „Четири лапи“.

Всяка година в страните от ЕС над 300 милиона кокошки носачки, зайци, ярки, бройлери за разплод, пъдпъдъци, патици, гъски, свине майки и телета се раждат и прекарват краткия си живот в тесни клетки без достъп до слънчева светлина и без възможност за движение. Съществуващите изисквания за хуманно отношение не гарантират достатъчно качествен живот, а и не са рядкост случаите, когато те изобщо не се спазват.
За първи път в рамките на Европейския съюз гражданска инициатива за хуманно отношение към животните събира толкова масова подкрепа и организаторите се надяват след разглеждането ѝ от Европейската комисия, тя да доведе до промени, които ще гарантират не само по-добър живот за милиони селскостопански животни, но и по-добро качество на продуктите от животински произход.
Европейската гражданска инициатива „Край на клетките“ ще бъде активна до м. септември 2019 г., и очакванията са тя да събере подкрепа от над един милион и половина граждани на съюза.

Публикувана в Животновъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта