Комбайнът може да осигури качествено прибиране на реколтата само ако работните му органи са правилно подбрани и регулирани в съответствие с културите.

Хедерът е първата технологична система, която влиза в контакт с културата по време на жътва. И от това колко пълно, оперативно и качествено той може да сформира зърнена маса с определени характеристики, да я отреже, да я подаде към работната платформа и след това да премести в наклонената камера, зависи цялата работа на комбайна.

Именно в съответствие с тези технологични операции се разработват и техническите системи на хедера. В хедерите на различните фирми и модели те са практически еднотипни по принцип на работа и конструкция. Загубите на зърно на хедера не бива да превишават  0,5%.

Според данните на специалистите около половината от всички аварии със зърнокомбайни се случват именно заради хедерите. Причината е "внимателното" им съхраняване под открито небе и неправилно обслужване по време на работа.
to zhatok 1

Първото, на което трябва да се обръща внимание при всяка работа на комбайна, това са палците и сегмента на режещия механизъм на хедера. Те трябва да се преглеждат ежедневно в периода на жътвата! Никога не е изключена възможността от счупването им. Също така ежедновно, освен ако вашия хедер не е със задвижване тип "Шумахер", трябва да се проверява ъгълът на наклона на косата във вертикална посока - при отвор над 2 мм трябва по-силно да се притисне косата към долната част на палците. Максималното разстояние е не повече от 1 мм, а идеалното - 0, 5 мм.

Някои производители предлагат да се използват допълнителни пластини, но понякога дори тяхното поставяне на дава желания резултат. Може да се сгъне притискащата пластина с помощта на чук, но такова мълниеносно решение на въпроса ще доведе само до по-интензивно сработване на косата, тъй като ще се промени контактното петно на притискателната пластина със сегмента. Ако не се заменят притискателните пружини, то процесът на отрязване на културите ще става все по-труднен и накрая ще завърши с отказ на задвижването на косата.

to zhatok 2

Обикновето съвременните хедери са оборудвани със система за бързо отрязване тип планетарно задвижване на системата Шумахер. Планетарното задвижване на ножа е предназначено за преобразуване на въртеливото движение на колелото, което задвижва ремъка във възвратно-постъпателно движение на буталото, съединено с режещия апарат на работната част на хедера. В системата с планетарно задвижване се използват планетарни предавки, които движат ножа само в напречна посока в хоризонталната плоскост. Това позволява значитено да се намалят шума, вибрирането, натоварването на главата на ножа и да се увеличи скоростта на отрязването.

 to zhatok 3
В редуктора на комбайна обикновено се съдържа 0,5 л масло, което трябва да се сменя всяка година. По време на работа на машината редукторното масло се нагрява и разширява. За да не "избият" уплътнителните накладки в редуктора, излишното количество масло се излива през специален отвор. Но по този начин в редуктора попадат и влага и прах, които негативно влияят върху работата му. Затова е необходимо ежегодно да се сменя това масло и да се следи нивото му.
 
to zhatok 4
Не по-малко важни детайли на хедерите са верижните и ремъчните предавки на шнека и редуктора. Винаги трябва да се проверява тяхната натегнатост. Ако веригите са разхлабени, е възможно преждевременно сработване на зъбите на задвижващите и водещите лагери.

Всички са се сблъсквали със ситуацията, когата стеблата на срязаните растения се натрупват в горната част на шнека и не постъпват в овършаващия барабан. След това, при определено натрупване на маса, тя наведнъж се подава в барабана, което води до претоварване. За да не се случва това, трябва да се следи отвора между дъното на хедера и винтовете на шнека. За жътва на рапица неговите параметри трябва да са 4-5, а за пшеницата - 2 см. 

to zhatok 5

Освен това, трябва да се проверяват регулировките на разстоянието не само във втулките на шнека, но и в чугунения вал вътре в него. Не бива да се пести от пластмасовите втулки - те трябва да се сменят всяка година. Неспазването на това правило може да доведе до счупване на чугунения вал. Обикновено никой не обръща внимание на дъното на шнека, а всяка година трябва да се проверяват неговите пластини - колко са се износили и какво е прегъването им. Твърде големият ход на пластините може да доведе до това, че шнекът ще достигне дъното.

Постоянно се следи и техническото състояние на хидравличната система на хедера, която поема значително работно натоварване.
Публикувана в Агротехника

Към момента са ожънати над 22 % от засетите площи с пшеница, които са 11 315 991 дка. Средните добиви възлизат на 537 кг/дка. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на откриване на жътвената кампания на пшеница в землището на село Вирове, Община Монтана. Тя посочи, че по последни прогнозни данни, произведеното количество пшеница ще бъде около 5.6 млн. тона.

Десислава Танева уточни, че се очаква добра година при добива на зърнени суровини, тъй като показателите са високи за началото на жътвата. Реколтираните площи с ечемик до момента са над 70 %, а очакваният добив е 500 хил. тона.

Тя припомни, че най-важният път в момента, които трябва да бъде извървян в сектор „Земеделие“, е процесът на програмиране на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Надявам се, че ще намерим добри решения с всички от бранша, защото диалогът е най-верният подход“, каза още министър Танева. По думите й, успехът на земеделците е успех за държавата и хората.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов пожела спорна жътва и добро качество на прибраната реколта. „За нас е чест, че произвеждаме основната суровина за хляба“, каза още той. На събитието присъстваха народният представител Ирена Димова и Веселка Василева, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Монтана, който е домакин на тазгодишната официална церемония по откриване на жътвата.

Публикувана в Бизнес

В област Добрич започна жътвата на лавандула. Според данните на областната дирекция „Земеделие”, в община Балчик са пожънати  50 дка при среден добив от 550 кг/дка. В община Ген.Тошево средният добив от прибраната реколта от 370 декара е 720 кг/дка.

Първите количества лавандула вече са в дестилериите. От четири дни преработва суровината на стопаните от област Добрич най-голямата дестилерия на „Есетере България”, изградена с американски капитали. Какви са качествата на маслото и средният добив ще може да се каже, когато кампанията се преполови, коментира изпълнителният директор на дружеството Пламен Николов.

Данните на Министерството на земеделието сочат, че, ако през 2016 година в област Добрич са отглеждани 6961 декара с лавандула, то през миналата година те вече са били 39 640 декара, а тази година бележат сериозен ръст и вече са 72 239 декара. Данните в национален мащаб сочат, че пред 2018 година площите с лавандула у нас са били 120 000 декара, а през тази се очаква да достигнат 170 000 декара.

 Почти двойно са се увеличили площите с лавандула в област Добрич за една година, сочат данните в Областна дирекция „Земеделие”. Към октомври 2018 г. засетите с маслено-етеричната култура площи са били 39 640 декара, а към 30 май 2019 г. площите с лавандула вече достигат 72 239 декара. Най-голям интерес към производството на ароматното растение, от чиито цветове се извлича етерично масло, имат земеделските производители в общините Генерал Тошево – 22 600 дка, и Добричка – 22 501 дка. В общините Балчик и Крушари са засети съответно 7750 и 5730 дка. Над 4800 дка са засети в община Тервел и над 4 670 дка – в община Каварна. Близо 2300 са засели земеделски стопани в община Шабла, най-малко по размер – малко над 1800 дка, са полетата с лавандула край областния град Добрич.

източник http://pronewsdobrich.bg

 

Публикувана в Новини на часа

„Страната ни очаква поредна добра година в зърнопроизводството, като по прогнозни данни общият добив на пшеница ще бъде около 5,4 мнл. тона“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, която даде старт на жътвената кампания в община Сливен. Тя допълни, че според обследванията на Областните дирекции „Земеделие“, посевите са в добро състояние, а на реколтиране в цялата страна подлежат 11 340 000 дка.

„В България има земеделски производители с висока административна и мениджърска грамотност, които са конкурентноспособни на водещите земеделски страни в Европа“, категорична бе министър Танева. По отношение на изкупната цена на пшеницата, тя заяви, че зависи изцяло от  изцяло зависи от международните изкупни цени.

Десислава Танева уточни, че в България близо 70% от всички зърнени култури се изнасят, така че това е факторът, който определя цената.  Зърнопроизводителите имат добро браншово сдружаване, което е различно от сдружение на производителите, с цел маркетиране на продукцията и реализация.

Министърът на земеделието посочи още, че предстои важен период за сектора, защото очакванията са до края на тази година да се приеме многогодишната финансова рамка и да се финализират регламентите, които ще определят законодателството за следващия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). „Независимо от предложените намаления,  в България директните плащания почти запазват нивата си.

Десислава Танева пожела диверсификация на стопанствата, както и бързо внедряване на новите технологии и иновации. „По този начин ще  продължите да поддържате високо ниво, до което на практика сами достигнахте, благодарение на това, че България стана член на ЕС, получи подкрепа по ОСП и отвори пазара си“, допълни Десислава Танева.

На събитието присъстваха областният управител на Сливен Чавдар Божурски, кметът на града Стефан Радев, кметът на село Жельо Войвода Стоян Генов, директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Сливен – Тодор Братанов и Георги Радев, председател на Сдружение на земеделските производители „Хаджи Димитър” - Сливен.

Публикувана в Бизнес

Министър Танева участва в тържественото откриване на жътвата на ръжта вчера в рамките на проекта „Хляб на мира“. Тя пожела напред във времето да има нови и по-млади лица и успешното развитие в сектора да продължи. „Искам да поздравя производителите за обществената отговорност, която показват с участието си в този международен проект „Хляб на мира“. Десислава Танева допълни, че благодарение на земеделието във всички селски райони в страната има социален живот, надежда и млади хора, на които се осигурява работа.

Тя подчерта, че земеделието е обществено ангажирано с това да бъде посланик на мира и добрата воля по света.

Официален партньор по Проекта за България от самото му начало е Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Традиционно всяка година представител на Асоциацията на зърнопроизводителите от различен регион на страната поема отглеждането на ръжта

На събитието присъстваха председателят на НАЗ Костадин Костадинов, кметът на Бяла Слатина инж. Иво Цветков, директорът на ОДЗ Враца Лора Лазарова.

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“

Публикувана в Новини на часа

Добруджанско семейство от село Дропла е сбъднало мечтата си

Габриела Събева

Да сбъднеш мечтата си и да изградиш стопанство по подобие на европейските, да останеш да работиш със сърце и желание у нас, а не в чужбина, да търсиш иновациите и да ги внедряваш – това е кратката визитка на едни млад и амбициозен земеделски стопанин. Мартин Маринов е наследник на аграрния бизнес, започнат от баща му Николай Маринов със седалище в добруджанското село Дропла. 5000 дка е размерът на обработваемата площ – за региона тези размери не са впечатляващи. Впечатляващи са обаче ентусиазмът, прецизността, мечтите на Мартин. В семейното стопанство всеки има преди задължения и отговорности. Мартин е най-малкият, включва се веднага след като завършва Аграрния университет. „Откакто се помня, винаги съм бил на полето с баща ми. Официално професионалният ми път започна в края на моето следване като агроном в Пловдив. След завършването ми на 100 % съм тук със знания и нови решения”, разказва младият мъж.

Martin Marinov 2

В дните преди жътва ежедневието е натоварено, предстартовата треска вече се усеща. Техниката е стегната и подготвена, всичко е проверено многократно. На този етап стопанството е обезпечено с машини за всички дейности – от прибиращите комбайни до трактори и инвентар. Целта е всяка една операция да се извършва прецизно. Техниката обаче се амортизира и се налага подновяване. Всяка година се купуват нови машини, но последната по-сериозна инвестиция – закупуването на зърнокомбайн, е направена преди 4 години.

„В земеделието всичко се развива много прогресивно, технологиите се развиват много бързо. Това води и до ежегодното покачване на цените. В същото време намалява рентабилността от декар земя”, показват наблюденията на младия фермер. „През последния програмен период ние като зърнопроизводители сме оставени на произвола на съдбата, т.е. имаме нулево финансиране за закупуване на земеделска техника. В момента ние сме добре обезпечени с машини, но за да можем да подновяваме, трябва помощ. Това е много сериозно перо дори и за нашето средно стопанство, а искаме да сме в час с новостите”, допълва Мартин.

Нетипична и трудна е стопанската година, разказва още фермерът и пояснява защо: „Още през есента останахме без дъжд в продължение на повече от 3 месеца, културите не можаха да се развият. След това дойдоха студове. При незакалена пшеница имахме минусови температури и лед. След това малко по малко през пролетта нещата започнаха да се нормализират. Дори и при тези тежки условия посевите успяха някак да наваксат. Сега се надяваме на среден добив, не можем да говорим за рекорди”. 50 % от посевите в стопанството са заети със зърнено-житни култури. Генетиката е западна. „Условията го налагат”, категоричен е Мартин. „Никой не търси при изкупуването хлебопекарни качества на зърното, търси се фуражна пшеница. Разликата при цената е много малка, затова колкото и да не искаме, сеем високодобивна западна селекция. В противен случай оставаш извън играта, просто няма да си рентабилен”, допълва младият земеделец.

sem Marinovi

„Около 25 юни очакваме ечемикът напълно да узрее и да влезем да жънем. Колегите в Шабла вече започнаха, там по принцип се жъне по-рано”, разказва още Мартин. Ежедневните наблюдения на пшеницата показват, че комбайните ще влязат в полетата около края на юни. Сериозно е вече засушаването в крайморските общини, не крие притесненията си младият агроном. „Последните 8 литра дъжд паднаха преди 3 седмици. От тогава няма валежи със стопанско значение, няма дори и превалявания”. Фермерът почти денонощно следи развитието на житото: „Преди една седмица пшениците бяха зелени. Днес всичко е жълто, дори златно. Сега чакаме зърното да узрее. Високите температури над 30 градуса си казаха думата, сутрин дори и роса няма”. Според земеделския стопанин пролетните култури вече страдат от липа на влага и изпитват остра нужда от дъжд.

Районът на Добруджа е подходящ не само за отглеждане на жито. Тук са най-подходящите условия за боб, леща, грах и нахут у нас. Реализацията на бобовите култури у нас е нулева, категоричен е Мартин. „Отглеждаме леща, нахут и фасул. Тази година добавихме и грах. За да получаваме субсидиране, трябва да осигурим нужните екологично насочени площи. Ние го правим, отглеждаме протеинови култури, но оттам нататък не можем да реализираме продукцията и сме на загуба. Ако успеем да продадем нещо, то е много под себестойността. Реколтата стои по складовете”, разяснява стопанинът. Според него лещата и бобът са традиционни култури за българина, те се консумират, но нямат пазар. „Няма никакво търсене, а ако излезе възможност за реализация, то е на цена 5-6 пъти по-ниска от това, което е в търговската мрежа”, допълва Мартин и пояснява: „Далеч сме от мисълта да продаваме на тези цени, но ние не покриваме дори себестойността. Когато извадим разходите и рентата на декар, оставаме под нулата”.

Родното производство на протеинови култури е пренебрегнато, смята земеделецът. Той посочва, че у нас се внася боб от Аржентина, Китай, Египет: „Тук няма логика. Това са традиционни култури за българина, които ние като производители не можем да реализираме. А пазарът е пълен с вносен боб, леща или грах”. В Добруджанския земеделски институт вече има селектирани сортове фасул за директна жътва - изправени растения с високо разположени чушки, които не се разпукват. Мартин Маринов смята да заложи на новата селекция, тъй като едно механизирано прибиране ще доведе до по-малки разходи, т.е. по-малко загуби и по-малко пари за наемни работници.

Dobrudzha 1

По инициатива на Мартин в село Дропла са засадени овощни градини. Семейството започва да отглежда и 50 пчелни семейства. Витрина на всичко това е къщата за гости, наречена „Жътвари”. „При семейни пътувания в Европа баща ми видя малки семейни стопанства, в които хората са направили точно това – в една част е разположен селскостопанският двор с машините и производството, а в другата част – къща за гости. Всичко е свързано и така всеки, който посети фермата, може да види как се случват нещата, да стане свидетел на процесите”, разказва младият фермер. По-късно мярка 311 от ПРСР дава възможност тази мечта да се превърне в реалност. Семейството пренася европейския опит в Добруджа и изгражда стопанство по виенски модел. Въпреки че темата „къщи за гости” нашумя твърде много у нас, Мартин и баща му Николай са категорични, че няма за какво да се притесняват. 340 000 лева е размерът на европейското финансиране, но реализацията на проекта излиза почти един милион. Ако някой си мисли, че е лесно да направиш проект и да го осъществиш, жестоко се лъже, категоричен е Мартин. „Пътят не беше лесен. Договорът е подписан 2011 г. Следващата стъпка беше да се изгради обекта. Минават се редица проверки и едва тогава идва субсидията. Така че за да се получат тези средства, се налага първо ти да инвестираш. Трябва да е ясно, че финансирането е само една част, около една трета. Нашата земеделска дейност е дофинансирала изграждането на къщата”, разяснява Мартин. Бащата Николай Маринов е категоричен, че ако е знаел за всички трудности, сериозно би се замислил. „Преди да дадат субсидията, тука броиха и камъчетата. В продължение на десет дни имаше хора от фонд „Земеделие”, които описваха всичко, за да се види дали съответства на плана. Така изплатиха субсидията. Колкото и да беше трудно и бавно, ние сме упорити и мисля, че достигнахме до европейското земеделие”, не крие гордостта си Николай.

Kashta Zhatvari

„Това е наистина западният опит, вкаран в България. Към това се стремихме”, споделя и Мартин. Къщата със седем двойни стаи е разположена на 20 км от морето, т.е. не привлича традиционни туристи, желаещи да са директно на брега. Тя обаче предлага нещо много повече – невероятна тишина, спокойствие и чист въздух. Тук идват любители на природата и хора, търсещи близък контакт със земеделското производство. Защото в Дропла можеш да се разходиш в овощната градина, да откъснеш ягоди от малкия двор, да опиташ пчелния мед, да влезеш в стопанския двор при комбайните, да станеш свидетел на „бялата” жътва.

Публикувана в Агроновини

Днес, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще участва в тържественото откриване на жътвата на ръжта в рамките на проект „Хляб на мира“. Събитието ще се проведе от 10.00 часа в землището на градБяла Слатина, Област Враца. От 11:00 часа е предвидена и среща със земеделски производители от областта.

Проектът „Хляб на мира" е европейска инициатива, в която се включват дванадесет държави от Централна и Източна Европа. Националната асоциация на зърнопроизводителите е официален партньор по Проекта за България от самото му начало. 

Публикувана в Новини на часа

Реален пазар на зърно още няма. Опипва се почвата. Доколкото следя международната картина, пазарната конюнктура доста се колебае. Като цяло има страхове от предстоящата зърнена реколта в световен мащаб. Което означава ръст на цените. На дали това ще го усетим и ние, българските зърнопроизводители, трудно е да се каже. По-вероятно не, смятам аз. Нашите основни конкуренти на външния зърнен пазар са Русия и Украйна, а там не се очертава чувствително по-различна картина в добивите от досегашната. Ако обаче се запазят световните прогнози за по-ниски добиви от зърно в световен мащаб, възможно е в края на лятото, началото на есента, да имаме добра пазарна среда за българските стопани. Колко от земеделците ще издържат до тогава, за да се възползват от нея, е друг въпрос. А и разликата от движението в цените нагоре обикновено остава в джобовете на търговците.

Снимка: НИК

 

Публикувана в Коментари

Въпреки тежките агроклиматични условия през изминалия сезон, от посевите, в които е вложена по-добра агротехника и растителна защита, може да се очаква добра реколта

Агр. Петър Кръстев

За пореден път ще припомним неблагоприятните стечения на агрометеорологичната обстановка от миналата есен до късна пролет тази година. Но този път, за да кажем, че въпреки всичко, есенниците успяха да стигнат до крайната фаза – жътвата. Факт е вече жътвата на ечемика в Южна България в района на Хасково и Димитровград. Необичайно ранната жътва на житната култура дори дава доста добри резултати. Ожънатите площи в село Добрич, Хасковско, показаха добив малко над 500 кг/дка. Но това не е случайно, а се дължи най-вече на изключително професионалното отглеждане на културите и прилагането на съвременни технологии. Там стопаните сеят междинни култури, продълбочават почвата без да я орат, сеят с модерни сеялки, валират посевите. Влагат оптимални торови норми и третират навреме срещу плевели, болести и неприятели. Оказа се, че всички тези грижи водят до добри резултати, дори и при недостатъчно благоприятни в климатично отношение години.

Всичко това е показателно, че начинът на производството е все по-важен и определящ за резултатите от отглежданите култури. Съобразяването на технологиите с грижата за опазване на почвеното плодородие, структурата на почвата, влагата и микробиологичния живот в нея, ще са ресурса от който ще зависи земеделското производство. Затова,

Тези, които са се грижили за почвата и посевите си и са направили всички агротехнически мероприятия, не са изненадани, че добивите им са добри

Към момента пшеницата в Южна България преминава от восъчна към пълна зрелост. Валежите в Южна България, както в цялата страна, са локални, на места има паднали и градушки. Житната пиявица, житната дървеница и пенестата цикада са под ПИВ и не застрашават посевите, казват специалистите от района. За болестите на повечето места са проведени профилактични третирания, заедно с хербицидните. Някъде е направено и второ пръскане в края на април - началото на май.

Слънчогледът излиза от фаза цветен бутон и навлиза във фаза цъфтеж. Царевицата не е културата, която заема значителни площи в Южна България. Отглежда се основно на поливни площи и в момента е от фаза 4-и-5-и до 8-и-10-и лист.

Скоро се очаква жътвата на ечемика да започне и в Добруджа

Производителите прогнозират това да се случи след 20 юни. И там, въпреки предшестващите несгоди с времето, посевите с пшеница са в забележително добро състояние. Това според зърнопроизводителите се дължи на времето, което през последния месец е било мрачно, облачно и температурите са били сравнително ниски. В резултат на това не се е получило характерното за Добруджа в други години т. нар. припламване на листната маса, която храни класа. На места, в района на Балчик, пшеницата е била нападната от ръжда, което е наложило да се направи второ пръскане с фунгициди.

Пролетните култури - царевица и слънчоглед, в Добруджа са в много добро състояние. Но тъй като растенията навлизат в по-напреднали фази, ако скоро не вали, ще започнат да изпитват сериозен дефицит на влага, притесняват се производителите.

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки късното поникване растенията се развиха нормално и само екстремни природни явления могат да компрометират реколтата – смята големият наш селекционер проф. Иван Панайотов

Агр. Петър Кръстев

Свищов

В ранна пролет, когато много научни работници и специалисти гадаеха и вещаеха апокалиптична картина за бъдещето на непоникналите площи с есенници, проф. Иван Панайотов направи прогноза, която се оказа безпогрешна. При срещата ни преди няколко дни на селекционния участък, на който изтъкнатият учен е заложил изключително ценен генетичен материал (за него ще ви разкажем специално в следващия брой – бел. ред.), той сподели, че е бил категоричен в прогнозата си, благодарение на 50-годишния си опит в селекцията на пшеница. В този изключително дълъг професионален опит той е наблюдавал и други подобни години, когато пшеницата е пониквала през февруари-март, и на тази база е направил извода, че и тази година ще поникне, и въпреки закъснението, ще навакса развитието си. Това според него се дължи на изключителната пластичност и адаптивност, които видът притежава.

Проф. Панайотов прогнозира също, че добивът от пшеницата тази година ще бъде напълно нормален – около 90 – 95% от най-добрия миналогодишен добив, стига, разбира се, да няма екстремни природни явления – след узряването да има повреди от градушка или дъждове и бури по време на жътва.

Независимо от късното поникване в края на февруари-началото на март, проф. Панайотов има конкретни наблюдения от развитието на посевите в Западна България и Добруджа – той смята, че към момента пшеницата е в много добро състояние. Класът е развит в оптималните си размери, озърняването му е перфектно и ако по време на жътва не вали, качеството ще бъде много добро, смята професорът.

Друг е въпросът обаче на каква цена ще получиш високия добив, коментира селекционерът. Нашите предшественици селекционери създадоха оригинален български биотип пшеници, които съчетават качеството на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция. Тези сортове са много по-добре приспособени към суши, киши и други неблагоприятни условия и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – торове, хербициди и фунгициди, което повишава ефективността на пшеничното производство. Защото не е важно колко килограма от декар ще получиш, а каква печалба ще получиш от пшеничното производство, обобщава проф. Панайотов.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта