Понеделник, 28 Юли 2014 11:36

Жътвата отива към финал

Природата взе своя дял от зърното, а цените падат всеки ден

Колкото и прогнози да се правят, никой не може с точност да предвиди какво точно ще се случи с реколтата, докато е още на полето.
Големи бяха надеждите на зърнопроизводителите, че добивите тази година ще са като тези в Англия. Да, но не се случи така. Оказа се, че валежите, които паднаха в последната фаза от развитието на есенниците, не оказаха положително влияние върху добива. Макар влагата да беше достатъчно, съпътстващите дъждовете бури и градушки доведоха до редуциране на добива в резултат от полягане на посевите.
Жътвата на ечемика на повечето места в страната приключи. В Добруджа културата е ожъната на 100%, а средният добив е около 400кг/дка. Все още има неожънат ечемик в Южна България в резултат от локалните валежи, които пречат на прибирането. Макар че зърното е в складовете, никой не го търси, жалват се производителите.
При пшеницата кампанията по прибирането вече е към своя край. Жътвата не беше никак лесна, но благодарение на добрата организация и високопроизводителната техника зърнопроизводителите се справиха доста добре. Добивите се движат от 400 до 550 кг/дка в зависимост от положените грижи и микроклиматът на района, в който е даденият посев. Там, където е третирано срещу брашнеста мана, ръжди и дървеници и където по време на цъфтежа на пшеницата не е имало дъжд, добивите са в горната граница. Друг е въпросът, че след всеки дъжд качеството на неприбраното зърното пада, падат и добивите. Класовете почерняват, на места има до 5 – 6% покълнали в класа зърна, а хектолитърът драстично намалява.
Наред с вторичното заплевеляване на посевите, което води до загуба при прибирането, в Добруджа се яви и още един неблагоприятен фактор – вид горска мишка, която не складира зърното в т. нар. „мишини“, а го нагризва на класовете. Популацията на този неприятел драстично се е увеличила. Какъв е процентът на нападнатите площи никой не може да каже, но със сигурност щетите са сериозни, споделят фермерите. И като капак на всичко – никакъв пазар. Пшеница не се търси, а цената й върви все надолу – в момента търговците дават не повече от 260 – 280 лв/т. А как да продават тези зърнопроизводители, които са пръскали по два, че и по три пъти с фунгициди. При тях и качеството на зърното е по-високо, но ако продадат при тези цени, сметките им ще излязат на червено. Кога ще се раздвижи пазарът, не се знае, защото жътвата все още не е завършила и в останалите страни от Черноморския регион, от които сме зависими като пазар.

Публикувана в Растениевъдство

Международната пазарна конюнктура не е благоприятна за хлебното ни зърно. В Добруджа е прибран по-малко ечемик от очакваното, качеството му не е много добро

Петър Кръстев
Ако не беше обилният дъжд от 200 литра на кв. м през последния петък на юни, зърнопроизводителите от Добруджа щяха да имат сериозен проблем  къде да денат количеството ожънато зърно. А то нямаше да е никак малко и вероятно на много места щеше да надхвърля 600, че да стига и до 700 кг/дка среден добив. Но природата не позволи това да стане факт и безцеремонно ни приземи, като постави фермерите в сложната реална обстановка.
Ечемикът е прибран напълно
Ечемикът в Добруджа е прибран на 100%. Обратно на очакванията, добивите не са толкова високи – средно за региона са около и малко над 400 кг/дка. Качеството на ечемиченото зърно също не е високо – хектолитърът е нисък, зърното е неизхранено. Причините могат да се търсят както в неблагоприятното време, така и в грижите, които са положени или по-точно не са положени за културата. Открай време ечемикът винаги е бил в сянката на пшеницата и малко или много, е подценявана култура. И при него условията благоприятстваха развитието на болести, а на повечето места мерки срещу тях не бяха взети. Това в крайна сметка се отрази на крайния резултат и рефлектира върху качеството и добива.
Жътвата на пшеница е в разгара си
Чудесно развитите посеви с пшеница, за които, разбира се, бяха положени повече грижи, станаха жертва на природните стихии. Голямото количество дъжд в крайморските общини Шабла и Каварна доведе до силно полягане, което в различните посеви варира от 40 – 50 до 100% от площта. Не са редки случаите, когато пшеницата престояваше под вода  повече от няколко дни. Всичко това даде негативните си последици и освен че редуцира добива, направи неговото прибиране възможно най-трудно. В момента са прибрани около 50% от площите в Каварна и Шабла, малко по-назад се движи жътвата в общините Балчик и на север от Добрич. В резултат на различните климатични условия край морето и навътре в сушата степента на зрелост при пшеницата е различна. За разлика от ечемика, качеството на зърното при пшеницата е много добро, споделят търговски експерти. Хектолитърът е много добър, глутенът и протеините са високи, а убождането от житна дървеница е незначително. За доброто качество на зърното заслуга имат положените от зърнопроизводителите допълнителни грижи по опазване на културата от болести. Масово посевите са третирани два пъти с фунгициди, а на много места и трети път. Това, разбира се, е оскъпило продукцията, но пък е повишило нейното качество. И в зависимост от вложените средства и грижи, добивите са доста разнообразни – от 300 до 600, някъде и над 600 кг/дка.
Техниката не може да разгърне потенциала си
Оскъпяването на житото тази година ще дойде и от допълнителните непредвидени разходи по прибирането. Докато миналата година високопроизводителните комбайни прибираха на ден по 200 – 250 декара, сега успяват да приберат едва 100 –150 декара. Полегналата пшеница се жъне много по-трудно, на хедерите се монтират допълнително повдигачи, скоростта на движение е много по-ниска, а в същото време разходът на гориво по-голям. Но добруджанци са корави хора и не се дават – правят всичко възможно да приберат колкото се може повече зърно от трудните за жътва посеви.
Поне цената да беше добра!
Международната пазарна конюнктура на хлебната пшеница не дава надежди, че ще покрие по-високата себестойност на зърното, а за печалба да не говорим. В момента купувачите предлагат 280 лв/т, но в Добруджа продажби не са осъществени. С направените тази година разходи дори при добив от 500 кг и цена 300 лв/т производителите трудно излизат на нула. А нали все пак трябва да остане нещо и за възпроизводство, да не говорим, че и собствениците чакат рента! Замрялата засега търговия все още не затруднява стопаните, но ако пазарът не се раздвижи до есента, складовете ще отеснеят, защото ще трябва място за реколтата от пролетни култури. Ще трябват и свежи пари за покриване на нуждите по прибиране на пролетните култури и есенната сеитба.
Добивите от рапицата са добри, но цената е ниска
Необичайно, тази година рапицата в Добруджа на повечето места бе прибрана преди пшеницата. И там имаше проблеми с полегнали посеви, които костваха повече разходи за прибиране, но като цяло реколтата е сравнително добра. Добивите са между 300 и 400 кг/дка. Но и тук цената не удовлетворява производителите. Миналата година по това време рапицата се търгуваше за 720 лв/т, а сега купувачите дават по 620 лв/т за транспортирана до пристанище Варна и 600 лв/т от склада на производителя.
Валежите благоприятстваха развитието на пролетните култури
Слънчогледът на повечето места в Добруджа е в цъфтеж. Има незначителни проблеми с болестите в долните етажи на листата, но  последвалите високи температури блокираха развитието на патогените. Да не говорим за царевицата – „тя полудя“, казват добруджанци. Очертава се добра царевичарска година. Вече се наблюдава изметляване и засичане на кочани. От тези две пролетни култури се очаква много добра реколта. Дано природата да не поставя повече изпитания пред нашия земеделец, стигат му за тази година!

Публикувана в Растениевъдство

Очевидно е, че зърното е достатъчно, но по-важно е каква част от реколтата ще бъде прибрана

Последните метеорологични събития или по-скоро природни катаклизми, взеха човешки жертви, оказаха негативно влияние и на селското стопанство в страната, като причиниха щети на площите със земеделски култури в различна степен. В резултат на обилните валежи, често придружени с градушки, в много райони на страната експертните комисии от Областните служби по Земеделие са отчели напълно пропаднали (на 100%) площи със земеделски култури в размер на 59 900 дка. Издадени са 262 броя констативни протоколи за пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица, трайни насаждения, зеленчуци и др. Общият размер на засегнатите площи (в т.ч. и на 100%) към настоящия момент възлиза на 357 000 дка, като само в област Враца те са над 120 хил. дка. Разбира се, че данните не са окончателни, защото дъждовете, придружени с градушка или силна буря, все още продължават. Стопаните, които са застраховали продукцията си, ще могат да разчитат на обезщетение от застрахователните компании. ДФ „Земеделие“ ще обезщетява само 100% пропаднали площи с фонд от 4 млн. лв., но това ще стане незнайно кога, след като все не са изплатени обезщетенията от миналата година.   
Там, където стопаните имаха възможност да жънат ечемик – в Старозагорско, Русенско, Плевенско, добивите са между 500 и 600 кг/дка. Тези добиви са индикатор, че формираният добив при пшеницата е по-висок, но колко от него ще влезе в силозите, никой не може да каже.
Министърът  на земеделието и горите проф. Димитър Греков уверява, че зърненият баланс в страната няма да бъде застрашен. Зърно има достатъчно, но както вървят нещата, една част от него вероятно няма да може да бъде прибрана. На различните места посевите са полегнали в различна степен, някъде достигат 25, че и повече процента. Жътвата в такива участъци ще бъде изключително трудна и с големи загуби.
В резултат от обилните валежи и просветлените узрели посеви с пшеница и ечемик, на дневен ред изниква още един неблагоприятен фактор, който ще създаде поредния проблем в сложната обстановка – вторичното заплевеляване на площите. На места то вече е факт и допълнително ще влошава процеса на жътвата и ще повишава влажността на прибираното зърно.

Публикувана в Растениевъдство

Жътвата на пшеница и ечемик в област Добрич е започнала, предава агенция „Фокус“. Ожънатите площи с пшеница в община Каварна са 8100 дка при среден добив 450 кг/дка. В община Шабла е прибрано зърното от 5250 дка, при среден добив за момента 400 кг/дка, посочва Веселин Овчаров, старши експерт в Дирекция „Аграрно развитие” в Областната дирекция по земеделие.

В цялата област тече жътвената кампания на ечемика. Той е прибран изцяло в района на Шабла, а средният добив е 450 кг/дка, в Балчик също жътвата на тази култура е към края си. В община Крушари са прибрани близо 70%, в община Каварна – около 50%. Единствено в община Тервел има 22 дка пропаднали площи с ечемик.

Засетите с ечемик земи в Добричко са  73 600 дка като близо 35% от тях са реколтирани. Производството до момента е 11 466 тона, средният добив – 446 кг/дка. Комбайните, които работят, са 63. През 2013 г. засетите площи с ечемик в областта са 48 885 дка, средният добив е бил 398 кг/дка.

Публикувана в Растениевъдство

Жътвата в област Монтана ще започне след две седмици, заради проливните дъждове, съобщи директорът на служба „Земеделие” Петър Петров. Пороите и градушките са унищожили 4160 декара ниви в региона. Частично са засегнати 5700 декара.

С пшеница в областта са засети491 543 дка. Със слънчоглед - 353 056 декара, с царевица - 194 605 декара, ечемик - 47 395 декара и рапица - 27 334 дка.

Посевите са в добро състояние, въпреки бурите. Очакваният добив е средно по420 килограма от декар пшеница и около 350 килограма от декар ечемик.

Всичката техника, която ще бъде използвана за жътвата е проверена за пожарна безопасност. В кампанията ще работят 51 комбайна и 110 автомобила, трактора и сламопреси.

Публикувана в Новини на часа

Жътвата ще е изключително трудна. Зърното е на нивите, но колко ще бъде прибрано, не може да се предвиди отсега

Петър Йорданов
Докато друга година земеделците се молеха за дъжд, сега се молят да спре! Че предстоящата жътва ще бъде трудна, го казахме още в предишния брой на вестника, но нямахме предвид, че ще бъде изключително трудна. Едва ли вече има някой, който да не е убеден в това. Прогнозите, че жътвата ще започне по-рано, не се оказаха верни – тъкмо обратното, в резултат на повсеместните валежи жътвата определено ще закъснее. Въпреки че има посеви с ечемик, които бяха готови, преовлажнената почва не позволява на техниката да влезе, а и зърното е с висока влажност. Обстановката е толкова сложна, че пред земеделските производители стоят отговорни и сложни задачи, които ще изискват смели и бързи решения. Зърното е в нивите, но колко от него ще бъде прибрано и колко ще бъде похабено, никой не може да каже. Последните дни преди валежите международни анализатори прогнозираха изключително високи добиви в Румъния и България, което на практика е вярно. Те дори предвиждаха рекордни добиви за Черноморския регион. Друг е въпросът, че тези добиви все още са в нивите и какво количество от реколтата ще бъде прибрана и какво ще е качеството на зърното, е въпрос, който в момента няма отговор.
Все пак надежда има: посевите с пшеница, за които са положени добри грижи, са в много добро състояние и все още със зелена листна маса. Това означава, че те не са приключили вегетацията си и ще изхранят по-едро и по-качествено зърно. Смело е да се каже, но напълно възможно е тези посеви да компенсират загубата от пропаднали по различни причини или унищожени от градушка площи.

Публикувана в Агроновини

Българската борсова цена на тазгодишната пшеница трябва да е 280 лв., но у нас зърнопроизводителите имат последната дума, обясни шефът на Пловдивската стокова борса
Красимир Давчев, изпълнителен директор на Пловдивска стокова борса„Няма да има дефицит на хлебно зърно. Като извадим пропадналата заради наводненията пшеница,  страната ще разполага с 4 млн. тона. При вътрешно потребление от 2 млн., излишъкът, който ще се изнесе ще е 2 милиона“, съобщи пред АгроПловдив изпълнителният директор на Пловдивска стокова борса Красимир Давчев.
 
Същественият проблем според него ще е качеството на зърното. Миналата година 43% от пшеницата беше първокачествена, за разлика от предишни години, когато годното за хляб зърно представляваше 18-20 на сто. „Сега пак ще се върнем в годините на недобрата суровина за хляб“, коментира Красимир Давчев.
 
На международните борси цената на пшеницата в момента е в рамките на 290 (Будапеща)-310 (Чикаго) лв./тон.
 
„Като се има предвид влошеното качество, българската борсова цена при старта на жътвата трябва да е 280 лв./т“, смята директорът на Пловдивската борса. Ако пък пшеницата е опазена и с много добри показатели ще върви по 300 лв.
 
„Само че в България продажбите не минават през борсите, а зърното се търгува директно от производителите. Затова трябва да уточним, че понятието борсова цена е различно от пазарна цена“, добави Давчев. „На колко производителите ще се разберат да продават, не мога да кажа.“ Според директора решаващи за цената ще са следващите десет дни преди жътвата. Ако времето се задържи сухо, зърното може да се подобри и да се радваме на обилна реколта.

Публикувана в Растениевъдство

Според данните на НАЗ към 23 юни т.г. за състоянието на есенниците и хода на жътвата доброто й начало принудително беше спряно в много райони.

Сега преди т.нар. втори старт на жътвата посевите са засегнати от болести и неприятели като кафява и жълта ръжда; мана; главня; септория; полевка; житна пиявица и житна дървеница; хоботник, черен щурец, телен червей при пролетници.

Полягане на есенните посеви се наблюдава във всички райони на страната, което ще води редуциране на добивите.

Може да се говори за занижени качествени показатели при ечемика, но все още не ясно в каква степен.

Наводнени и унищожени площи с есенни и пролетни култури вследствие на поройни дъждове и градушки са факт в много от районите, които произвеждат зърнени и технически култури.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската аналитична агенция Strategie Grains за пореден път увеличи прогнозата за производството на пшеница в Евросъюза през следващия сезон 2014/15 г. Този път летвата беше вдигната с респектиращите 2 млн.т – до 147,0 млн.т, което е най-високият добив от 6 години насам.
Водещите европейски експерти коментират, че основната заслуга за увеличението на прогнозните данни, в сравнение с оценката от май, имат България и Великобритания, където се очертават много добри реколти. Участниците в зърнената търговия са на мнение, ме новите данни на Strategie Grains ще окажат допълнителен депресиращ ефект върху зърнените пазари в Европа, тъй като прогнозата на агенцията е по-висока от актуализираните съвсем наскоро разчети на Световния съвет по зърното и Министерството на земеделието на САЩ (USDA) – 144,9 млн.т и 146,3 млн.т и съответно.
Трябва да отбележим, че по-благоприятната перспектива се дължи на увеличението при меката пшеница – до 139,4 млн.т, в сравнение с 137,4 млн.т очаквани през май и 135,1 млн.т реколтирани през 2013/14 г. Strategie Grains вдигна оценката за средния добив от пшеница от хектар до 5,8 тона, което се покрива с данните от оповестения в понеделник доклад на Европейския център за мониторинг на селскостопанските ресурси (MARS). Подобрението на агрометеорологичните условия позволява да се очакват и по-високи добиви от пшеница в трите основни страни производителки в ЕС – Франция, Германия и Великобритания. Според Strategie Grains „през май, условията за развитие на културите бяха много добри навсякъде в Европа с изключение на Испания, където засушаването рязко редуцира добивите".
В същото време експертите от агенцията отбелязват, че обилните дъждове „предизвикват опасения относно качеството на реколтата в някои югоизточни страни от ЕС, включително Италия и Румъния”. Интересно е, че загриженост за качеството на реколтата от пшеница в Румъния достигна и до борсата в Чикаго, тъй като там характеризират северната ни съседка като „забележителна сила в износа на пшеница” за световния пазар (CHS Hedging от Минесота).
Междувременно международните агенции тиражираха и прогнозата на българския министър на земеделието за много добра реколта от пшеница в нашата страна – 5 млн.т, с 300 хил. тона повече в сравнение с 2013 г.

Публикувана в Растениевъдство

Констатираните загуби са около 32 000 дка. Това каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков в рамките на официалното откриване на жътвена кампания 2014 в Долна Оряховица, предаде репортер на Радио „Фокус” Велико Търново. Димитър Греков каза, че следващия период, през който би трябвало да се събира реколтата е до една седмица, а се очакват отново градушки и проливни дъждове, които е възможно да възпрепятстват събирането на продукцията. Според него много добре са се отразили дъждовете пролетниците - царевицата и слънчогледа. Министър Греков посочи, че най-пострадали райони са Плевенски, Старозагорски, Ямболски и Казнлък. „Там, където са констатирани щети земеделските производители трябва да се обърнат към Областната служба по земеделие, за да се направят протоколи и по- късно да бъдат изплатени средствата. От тук нататък е необходимо много слънце, за да се приберат тези добиви и, за да има добра реколта, която да влезе в хамбарите на земеделските производители”, каза министър Греков.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта