Много често се води дискусия на тема – кое е оптималното време на годината за засаждане на дръвчета! Този въпрос най-често се задава и от начинаещи любители, които досега нямат опит в засаждане и отглеждане на овощни видове. Разбирасе, кога е правилно да се засаждат дръвчета зависи от много фактори и най-често отговорът може да бъде – и наесен, и напролет. Точно този е отговорът и ако сте от страната на производителите на посадъчен материал. Те са склонни да продават по всяко време на годината, стига да им е останал непродаден посадъчен материал.

Практиката е показала, че по-успешно е засаждавнето наесен, когато е настъпил листопадът. През последните години дългите и топли есени обаче не позволяват този листопад да протечее в оптимално време. Това води до грешната практика от страна на производителите, коит принудително обезлистват дръвчетата, без да се съобразяват с биологичните им особености. Само и само, за да могат да ги предложат за продажба. По този начин в дръвчетата не могат нормално да протекат физиологичните процеси, които ги подготвят за покой и ги правят устойчиви на зимни студове. Нормално влезлите в покой дръвчета есента се прихващат по-успешно, а през зимата дори има и растеж на кореновата им система.

А сега за – за пролетното засаждане

Пролетното засаждане все по-често е срещана практика за любителските градини. За него може да се каже, че ако се направи както трябва, като се изпълнят всички правила, успешното прихващане е почти толкова сигурно, колкото и есенното. Въпросът тук е дравчетата да са все още в покой или в съвсем начална фаза на набъбване на пъпките.

Могат да се засаждат и цъфнали дръвчета

Навлезлите нови начини за отглеждане на облагорлодени дръвчета позволяват засаждането и на цъфнали дръвчета. Тук става дума за тези, които се отглеждат в контейнери и могат да се пресаждат от саксията в почвата по всяко време. Достатъчно условие е 24 часа преди пресаждането да се полеят, за да могже при операцията почвата да не се разпадне, а да остане компактна около корените. Така че шанс има за всички, дори и за най-закъснелите, които искат да обогатят видовия състав в градината си с някое ново, желано плодно дръвче.

Агр. Петър Кръстев

Една от най-важните задачи е изборът на място за засаждане на ягодите. Не се препоръчва засаждане на ягоди след плодни култури (домати, картофи, пипер) и други ягодоплодни видове.

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане да се засаждат на по-рохкави и с добра аерация почви с рН от 4,5 до 7,5.

Не е добре да се засаждат на терен снаклон по-голям от 8 градуса или на площи, в които се задържа продължително вода.

Не избирайте за засаждане северни терени, слабо осветени, а също така и с продължително замръзване. Южните терени също не са най-добрият избор за ягодите, тъй като при тях лесно се губи влагата в почвата. Най- подходящи са терени с източно и западно изложение.

Кореновата система на ягодите не е дълбока - до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата на по-голяма дълбочина.

Много важно мероприятие е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата с тях е много трудна.

При бедни почви се внася 300-400 кг за 100 м². оборски тор. Ако няма възможност да се внесе оборски тор, при есенно засаждане се внася NPK в съотношение 1:1:2,5. Количеството за внасяне на минерален тор зависи от типа почва - при бедни почви са нужни 2-3 кг, а при по-богати 1-1,5 кг за 100 м².

Петър Кръстев

Едно от най-важните условия за засаждане на луковици - лалета, нарциси, зюмбюли, минзухарии други е подготовката на почвата.

На първо място, тя трябва да има време да улегне след прекопаването, иначе дълбочината на засаждането може да се окаже недостатъчна и малко сняг през зимата да повреди луковиците или те да измръзнат.

На второ място са торовете. Добре е преди засаждане в почвата да се внесат органични торове (оборски тор 6-10 кг/кв.м.). Необходимо е също да се внасат фосфор и калий (обща доза - 40-60 г/кв.м). След внасянето на торовете е необходимо известно време, така че почвата да може да ги усвои и те да започват да "работят".

Обработката на почвата трябва да е на дълбочина най-малко 30 см, така че преди да замръзне, новообразуваните корени на луковиците да са успели да проникнат на дълбочина до 20 cм. Дълбочината на засаждане зависи от размера на самата луковицата: обикновено това са две или три собствени дължини.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани, за механични повреди, повреди на дънцето. Добре е профилактично луковиците да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат или подходящ фунгицид.

Сериозната грешка, която се прави, е едновременното засаждане на всички луковици наведнъж. Препоръчва се е поетапно засаждане.

Петър Кръстев

Важно условие за добро прихващане, добро развитие, високи и редовни добиви е изборът на подходяща почва за новата овощна градина, според свойствата на която да се избере и съответната подложка за овощните сортове.

В овощарската практика се използват два основни типа подложки – семенни и вегетативни (клонови):

• Семенни подложки

Те индуцират по-силен растеж от клоновите, осигуряват по-дълъг живот на присадените сортове, освен това най-често са свободни от вирусни болести. Кореновата система на този тип подложки е дълбоко разположена в почвата и осигурява по-добро закрепване и по-добра приспособимост към почвените условия на дръвчетата.

• Клоновите подложки

Те придават по-слаб растеж на присадниците, дърветата встъпват по-рано в плододаване, но са по-слабо приспособими към неблагоприятни почвено-климатични условия.

Петър Кръстев

Празът се отглежда като втора култура. След прибиране на предшественика, почвата се обработва на 15-18 см дълбочина.Разсадът е готов за засаждане, когато достигне дължина 30 см идебелина на стъблото 8-9 мм. Преди изваждането се полива обилно, коетоулеснява изскубването му и запазва кореновата му система. Подходящият срок за засаждането на праза у нас е от 15 юни и може да продължи до 15-20 юли.

Отглеждането на праз може да става на бразди, лехо-браздова повърхност с ниски лехи, а при поливане чрез дъждуване и на равна повърхност.Схемата, която може да се използва е 20 х 20 см - редово (30 х 30 см при браздово отглеждане) и 60+20+20+20+20+20/15-20 см или 60 + 25 + 25 + 25 +25/15-20 см .

През вегетацията, празът се окопава 2-3 пъти. Окопаването е плитко на 5-6 см без да се наранява кореновата система.

Поливането на праза е мярката, която осигурява добива и качеството. През цялата вегетация се правят 12-14 поливки, като през юли, август и до средата на септември са през интервал 7-10 дни, а след това през 10-14 дни.

Подхранването главно е кореново с азотни торове. Обикновено се равят две подхранвания, които се съчетават с второто и третото окопаване. В по-късна фаза може да се извърши и листно подхранване един-два пъти с подходящи торове.

Петър Кръстев

Брюкселското зеле се чувства добре, ако на същото място предишната година са отглеждани домати, пипер, патладжан, краставици, т.е. окопни култури, които са оставили почвата дълбока и влагоемна. Спанакът, салатата, зеленият лук пък са подходящите предкултури. Не настанявайте брюкселското зеле след други от групата на зелевите, защото” роднините” страдат от едни и същи вредители и е много вероятно в почвата да са останали стари зарази.

Първата половина на май е крайният срок, в който се засяват семената за разсад. За 100 квадрата от тази култури ви трябват 4-5 г семена, които в началото ще засеете на 1 кв. м. Семената се пускат на 1-2 см едно от друго, отгоре се посипва тънък слой почва, смесена с оборски тор. Лехата трябва да поливате редовно, ако времето се засуши. След 35 – 40 дни ще имате хубави растения, които могат да се разсаждат.

Петър Кръстев

Разсадът от тагетис, цинии и едногодишните астри вече трябва да е готов за разсаждане. Има различни варианти да оформите цветната градина. Един от тях е да засаждате стръковете от един вид шахматно на петна. Но може да се оформят цели композиции, като най-отпред се слагат най-ниските. Интересна комбинация е жълтият тагетис на преден план, а зад него – сини гладиоли, които също се засаждат сега.

В сандъчетата вече се засаждат петуниите и сакъзчетата. Почвата трябва да е лека и рохкава, най-добрата смеска е от листовка и оборски тор. За да сте сигурни, че цветята ще имат достатъчно хранителни вещества, може в почвата да поставите няколко пръчки тор, който се продава по цветарските магазини.

Далиите се засаждат на слънчево и плодородно място. По-едрите сортове имат нужда от колове, с по-ниските може да се опасват бордюрите. Папратите и иглолистните растения, които сте отглеждали в стаята изнесете навън, но ги настанете под сянката на по-едрите храсти.

Петър Кръстев

Често след засаждането на пипера в оранжерии или в градината, листатаму опадват. За да се избегне това, разсадът от пипер трябва да бъде засаден в почвата на възраст 50 или 60 дни, не по-стар. При разсаждане на прерасъл разсад кореновата система много повече се травмира, а това пък води до опадване цветовете на пипера. Ако разсадът е засаден със завързи, те също могат да опадат. Понякога при засаждане на открито листата пожълтяват и опадват.
При засаждането на пипера често се получават и грешки. Най-типични са: засаждане в студено време, температура по-ниска от + 14°C на почвата. При засаждането на пипера, както в лехата, така и разсадът трябва да се поливат с топла, престояла вода.

Пиперът не се засажда много дълбоко, защото той не образува допълнителни корени. След засаждането не се окопава до 7-8 дни, защото корените на му са повърхностни.
Ако в деня на засаждането на пипера (и през следващата седмица) е горещо, то тогава в оранжерията трябва да се поддържа дневната температура не по-висока от 22°С. За да се повиши влажността в оранжерията, поръсете с вода пътеките и стените на (но не и растенията!).

Петър Кръстев

Картофите виреят добре на плодородни почви с по-лек механичен състав. Те са култура на умерения климат и не са много взискателни към температурите. Температурният оптимум при тях се движи в диапазона 15-25oC. Подходящи са всички предшественици, изключение правят семейство Картофови – домати, пипер, патладжан и др.

Картофите имат високи потребности от хранителни вещества. Нуждаят се обаче от много повече калий, в сравнение с другите хранителни вещества. При недостиг на калий, растенията остават дребни с бледозелени листа. При есенната обработка на почвата се внасят минерални торове - фосфор, калий и магнезий. Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка.

Предназначените за ранно полско производство картофи се засаждат от началото на март до втората половина на март. Клубените се поставят на 1/3 от дълбочината на браздата, като се препоръчва преди засаждането на картофите да се разпръсне добре разложен оборски тор. При повечето сортове, най-подходящите разстояния на засаждане са 70-75 см между редовете и 20-25 см в реда.

Петър Кръстев

Картофите виреят добре на плодородни почви с по-лек механичен състав. Те са култура на умерения климат и не са много взискателни към температурите. Температурният оптимум при тях се движи в диапазона 15-25oC. Подходящи са всички предшественици, изключение правят семейство Картофови – домати, пипер, патладжан и др.

Картофите имат високи потребности от хранителни вещества. Нуждаят се обаче от много повече калий, в сравнение с другите хранителни вещества. При недостиг на калий, растенията остават дребни с бледозелени листа. При есенната обработка на почвата се внасят минерални торове - фосфор, калий и магнезий. Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка.

Предназначените за ранно полско производство картофи се засаждат от началото на март до втората половина на март. Клубените се поставят на 1/3 от дълбочината на браздата, като се препоръчва преди засаждането на картофите да се разпръсне добре разложен оборски тор. При повечето сортове, най-подходящите разстояния на засаждане са 70-75 см между редовете и 20-25 см в реда.

Петър Кръстев