От 25.03.2020г. стартира прием на заявления по схемата за държавна помощ "Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко"

Приемът е до 15.04.2020г. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

Целта на държавната помощ за доилна техника е да стимулира земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално – да намалят производствените разходи.

Предвижда се да се възстановяват до 50% от разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Утвърденият от УС на ДФ „Земеделие бюджет на помощта за 2020 г. е в размер на 2 000 000 лв., който ще се разпределя до изчерпването му по реда на кандидатстване.

Държавната помощ за минимандрите е предназначена за малки и средни фермери и организации на производителите, които да преработват и реализират сами продукцията си на фермерските пазари и по този начин да увеличат доходите си.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е до 60 000 лв. Подпомагането се предоставя под формата на капиталова субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции за изграждане на обект за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (мини мандри) или закупуване на временен обект за търговия на дребно за преработка и/или обработка на сурово мляко с необходимото оборудване (преместваеми модулни обекти, които могат да се транспортират). Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Утвърденият бюджет по схемата за 2020 г. от УС на ДФ „Земеделие” е 1 452 500 лв. С този ресурс ще бъдат финансирани поетите ангажименти по сключени договори от 2019 г. в размер на близо 720 хил. лева, както и одобрените проекти от предстоящия нов прием за 2020 г. по схемата за държавна помощ.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Фермерите следва да са регистрирани и съгласно Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
https://www.dfz.bg/…/darzhavni-po…/invest-doilni-suorajenia/

Публикувана в Животновъдство

Как църковна земя може да се превърне в печеливш и екологичен агробизнес. Репортаж от бивше монашеско стопанство в Бургундия, едно от първите в страната, специализирало се в биологично производство

Фермата Пиер-Куи-Вир (Pierre-Cui-Vir) се намира в селцето Сент Анян (705 жители) в Северна Бургундия. В нейната история има две важни дати. През 1938 г. тя е купена от монасите на местното абатство, а през 1969 г. започва нейното екологично чисто производство, което я превръща в един от пионерите на това щадящо природата направление във Франция.

Така започва репортажът на независимия френски агрожурналист Филип Калди от стопанството в Бургундия, чийто 50-годишен опит в биопроизводството на мляко може да бъде взаимстван.

Началото

През 1994 г. монасите сами прекратяват дейността си във фермата и младият амбициозен мъж Филип Абраамс започва работа като управител. Той уточнява: „По онова време имаше три сценария за бъдещата ферма. Продажба, превръщането й в горско стопанство или търсене на други възможности за развитие“. Като краен вариант залагат на млякото, създавайки стадо от 80 кози и 80 крави от породата Кафява швейцарска. Причината за този избор е следната: фермата се намира в Природен парк „Морван“, в регион с бедни земи, но подходящ за производство на фураж.

2. Органично мляко

Днес фермата се управлява от гражданско земеделско дружество SCEA (специфично френско сдружение, което се състои от не по-малко от двама партньори; няма минимален или максимален капитал, възможни са депозити в натура или в техника – б. ред.). Стопанството с новото име Pierre-qui-Vire се ръководи съвместно от трима мениджъри: Филип Абраамс, съпругата му Вероника и монах, представляващ абатството.

„Нашата философия е да произвеждаме мляко на ниски цени и да осигурим на животните възможно най-дълъг живот“, казва Филип. Фермата днес заема 1700 декара площ, от които 1500 дка са ливади, а останалите са зърнени култури (тритикале + грах).

Млечното стадо произвежда около 450 000 литра мляко годишно, от които 300 000 литра се преработват във фермата, а около 160 000 литра се продават в Biolight, компания, която изкупува биомляко във Франция.

Стадото кози произвежда от 35 000 до 40 000 литра мляко годишно, а в бъдеще се планира млеконадоят да достигне 50 000 литра.

Особена грижа към храненето на животните

Кравите пасат от април до средата на октомври, като грижата за животните е на преден план. „Най-старата крава във фермата е на 12 години и тя е една от най-добрите в стадото! – хвали я Филип. – Целта е всяка крава да се отели един път годишно. През зимата, при отглеждането на закрито в обора, на кравите се дават порции от висококачествено сено. През 2016 г. фермата инвестира в собствена сушилня.“

3. Сеното се скаладира в 4 камери

„Минералното хранене за кравите е много важно“, добавя управителят на фермата. Тъй като калцият не е достатъчен в местните почви, а има и недостиг от него в растенията, на животните се дават 25 – 50 г/ден от определен минерален фураж, произведен от Symbiopole.

Symbiopole е местна компания, която произвежда специализирани фуражи и минерални добавки от разнообразни растения, като коприва, хвощ (едно от най-богатите растения на силиций, а силицият позволява да се фиксира калция – б. а.), бодил, глухарче, артишок. Като профилактика срещу паразити на животните се добавят кестени.

„Ако кравите се хранят правилно, те ще имат по-малко здравословни проблеми“, напомня Филип. Минералните добавки се прибавят към концентрата, приготвен във фермата (на базата на грах, дехидратирана люцерна, ечемик), и се разпределя на животните с помощта на автоматични хранилки. С този рацион кравите произвеждат от 5000 до 6000 литра мляко годишно с 4,6 – 4,7% мазнини и 3,5 –3,6% протеин.

Отглеждането на козите се осъществява по същия принцип на балансирана дажба. Доенето става два пъти на ден, със среден годишен млеконадой на стадото – 400 литра. „Нашата цел е да достигнем между 500 и 600 литра в периода на кърмене“,разкрива Филип Абраамс.

След издояването козите се хранят със сено от люцерна плюс концентрат (800 г/ден), който се състои от смес натрошени зърнени храни (царевица, ечемик, овес) плюс грах.

Един от ключовите фактори на работата е поддържането на продуктивни пасища с голямо биологично разнообразие на смески от треви – от ливадна тимотейка до бяла и червена детелина, както и от други растения, които са били отглеждани от монасите в древни времена.  

Френският Национален институт за изследване на земеделието (INRA) провежда редовни проучвания на тези ливади с голямо разнообразие на флората.

Производство на биосирена и йогурт

Основните млечни биопродукти, които фермата произвежда, включват краве и козе сирена, обикновен и ароматизиран йогурт от краве мляко.

„Трима души участват в производството на сирена и ние преработваме от 500 до 600 кг сирена на ден“, обяснява Филип с подробности за етапите в производството на сирене.

Всяка седмица фермата има заявки от близо 50 клиенти. Продуктите се изпращат до магазини, ресторанти и пунктове за търговия на едро както в региона, така и в цялата страна.

По пътя към автономията

През изминалото десетилетие във фермата са направени две значителни инвестиции – съоръженията за производство на биогаз и за сушене на трева. „Те ни позволиха да се приближим до заветната цел – пълната автономност на фермата – споделя Филип и добавя: – Автономността от местни възобновяеми ресурси е мечтата на абатството от много години.“ Така през 1968 г. стартира хидравлична централа с мощност 450 kWt, а от 2005 г. абатството се отоплява с котел на дървени стърготини с мощност 1200 kWt.

4. Прибавяне на боя в сирената

През 2012 г. след модификацията на част от краварника е инсталирано оборудване за метанизация. Съоръжението позволява съхраняване на суспензията от отходи за производство на енергия за сиренарския цех – по 140 000 куб. м биогаз годишно. В биогаз се преработват 2000 тона тор от добитъка и 200 тона растителни отпадъци..

През 2016 г. фермата се сдобива със сушилня за трева

„Качеството на събраното сено зависи от много фактори, включително от времето, казва Филип. – Искахме да оптимизираме процеса на производство на сено от добитите треви и успяхме.“

Обектът, който работи един месец в годината по време на събирането на тревите, се състои от 4 камери, където тревата се съхранява на височина от 2 до 3 м. Преди да постъпи в сушилнята, тревата се оставя на полето в продължение на 2 дни и може да се събира, когато съдържанието на сухо вещество е 70%. Режимът на работа на сушилнята е прост и автоматично контролиран: въздухът, който влиза под покрива, се нагрява от слънцето, въздухът отдолу се затопля от работещ според нуждите котел. Средно са необходими два дни, за да се изсуши тревата и да се получи сено от много високо качество.

„Днес работим за удължаване на полезния период на пасището. Например, със сеитбата на късни сортове върху освободени парцели. Това ще ни позволи да се запасим с повече качествени фуражи “, заключава Филип.

През 2019 г. фермата отбеляза 50 години успешно биологично земеделие.

Публикувана в Животновъдство

В стопанството на швейцарското семейство Буркалтерови в кантона Берн кравата Титан премина заветната бариера като майка си, баба си, прабаба си и пра-прабаба си. Истински подвиг!

Мила Иванова

Всеки животновъд се гордее, ако има поне една крава, която произвежда заветните 100 000 кг мляко. Емоцията е още по-силна, когато този феномен се възпроизвежда пет поколения подред, което е уникален случай в световното животновъдство.

Такава гордост изпитва наследственият швейцарски животновъд Жан-Пиер Буркалтер, чието стопанство се намира в село Курт (1420 жители), кантон Берн. Той самият като че ли не може да повярва на чудото и простичко споделя: „То си е направо налудничаво: историята с нашите крави продължава вече 40 години!“. Комуналната територия е благоприятна за животновъдство – селото се намира в долината на река Бирс, приток на Рейн, заобиколено от хълмовете на Бернска Юра, с 61% площи, заети от гори и пасбища.

„Налудничавата“ история започва

от прочутия швейцарски Панаир на животновъдите в Шендон през 1977 г., на който била изложена Трим, юница в края на бременността си. „Цял ден се колебаeх дали да я купя и накрая, привечер, се реших. Два дни по-късно Трим роди Тюлипа“ – припомня си животновъдът.

Трим е първата крава на семейство Буркалтер, която преминава бариерата от 100 000 кг мляко през 1991 г. Жан-Пиер и съпругата му Козет никога не са си представяли, че следващите поколения ще поемат по същия път. Първата дъщеря на Трим – Тюлипа, през второто си лято е дадена за отглеждане на един съсед. „Той ни каза, че тази крава никога няма да се отели. А освен това тя имаше много нездрава космена покривка, не беше никак красива“ – уточнява Козет. Но това не попречва на Тюлипа на свой ред да премине бариерата от 100 000 кг още през 1993 г. Тара, деветото теле на Тюлипа, постига заветния млеконадой през 2003 г. После пък седмото теле на същата – Тизан, поставя своеобразен рекорд през 2011 г. със 123 551 кг произведено мляко. Последната по време – Титан, родена на 4 май 2004 г., преминава този праг през 2018 г.

3. Жан Пиер и Козет с таблото

Такъв млеконадой в продължение на пет поколения е изключително постижение, експерти предполагат, че това явление е единствено в света! Най-голямата федерация по говедовъдство в Швейцария Swissherdbook проведе анкети чрез социалните медии и няколко специализирани издания, за да се открие друга крава по света с пет поколения с по 100 000 кг млеконадой. „До този момент Swissherdbook не е открила прецедент. Така че можем да предположим, че кравата Трим вероятно държи световния рекорд в това отношение”– коментира експертът от федерацията Марсел Егли (вж карето – б.а.).

Титан и нейните предшественички са крави в много добро здраве, които износват теленцата си относително лесно и не създават особени проблеми. „Но това също е поколение твърдоглавки. Мисля си, че и затова подобна продуктивност продължава толкова дълго време“ – допълва с умиление стопанинът им.

Страст към животновъдство

Стопанството на Буркалтерови се намирав колибарската махала на село Курт на 820 м надморска височина. Обхваща 400 декара: 10 дка царевица, 10 дка тритикале, останалото са ливади и пасбища. Семейството отглежда 30-ина крави, в обор и на открито, от породите Холщайн, Червено-шарен Холщайн и Швейцарски флеквих. Синът Джон помага в стопанството, но се занимава допълнително и с механика – продава и поправя моторни шейни.

Животновъдството си остава истинската страст на Жан-Пиер и Козет. „Ако в един и същи ден у нас пристигнат модно списание и каталог за бикове, изборът ми е направен предварително“ – шегува се швейцарската селянка. В стопанството именно тя избира биковете за осеменяване. Знае ги поименно, познава и качествата им, и слабостите им. Следи всички поколения животни, може да си припомни специфичните раждания и чертите на характера на всяка крава, която е пребивавала в обора. Козет се е нагърбила с административната дейност и изхранването с фураж на животните. Жан-Пиер и Джон пък са поели издояването и всички по-трудни дейности в стопанството. Дажбата на кравите се състои от една трета сено и две трети отава (трева, пораснала отново след косенето). През лятото животните са на свободна паша, а през зимата се хранят с царевица и фураж.

Критерии за селекция

Животновъдите са си поставили за цел първото отелване да става на 26-ия месец. Кравите се осеменяват 2,5 пъти средно. Стопаните използват най-напред сексирана сперма, а после избират бик Лимузин за третото заплождане. Пресушаването на кравата трае приблизително 6 седмици. Средният интервал между отелванията през 2018 г. бе 369 дни. Жан-Пиер и Козет си имат принципи, на които не изневеряват: готови са за специални грижи при ражданията, на които присъстват винаги; веднага дават на родилките калций.

При селекцията фамилната двойка е особено внимателна към млечната продуктивност и морфологията на животното. „Обичаме красивите и в добро здраве крави. Следя много критерии, не само един специално. Ето например, не харесвам високите задници“ – уточнява Козет. Буркалтерови са създали досега 10 животновъдни семейства. Те продават крави за отглеждане – между 12 и 15 всяка година.“Принудени сме да го правим, за да компенсираме много ниските цени на млякото. Но най-добрите екземпляри запазваме за себе си“ – допълва стопанинът. Фермерите комерсиализират също един бик за разплод всяка година. Всички първотелки преминават теста Оценкапо тип и екстериор (линейна класификация), на такъв тест са подложени редовно и кравите.

В близко бъдеще шесто поколение със 100 000 кг годишен млеконадой засега не се задава. „Не бяхме сигурни дали тази авантюра ще продължи и ние продадохме първите „момичета“ на Титан“ – обяснява Козет. В момента в стадото има три нейни потомки – Циган, Тифан и Тибан, респективно в 3-та, 2-ра и 1-ва лактация… Синът Джон Буркалтер, който от Новата 2020 г. поема юздите на фамилното стопанство, не крие надеждата си да открие сред тях евентуалната 6-а героиня в славния млечен сериал.

Мнение на експерта

Изумително постижение!

Марсел Егли, отговорен служител в Swissherdbook, най-голямата федерация по говедовъдство на Швейцария, коментира за изданието Agri:

Пет поредни поколения с млеконадой от 100 000 кг е изключително постижение. То е още по-знаменателно, защото 5-те крави са постигнали този резултат в едно и също стопанство. Необходими са много елементи за този рекорд, и по-специално условията в стопанството. Кравите на семейство Буркалтер трябва сами да търсят фуража си, понякога много далече. Много от пасбищата се намират на стръмни склонове, което придава още по-голяма стойност на това постижение. Петте крави са произвели млякото си с това, което имат на разположение! Важна е и генетичната характеристика: представителките на тази фамилия са дълголетни и много плодовити, защото всички те практически са раждали всяка година. Функционалните критерии са също важни, за да се получат силни и здрави крави, без мастити и метаболични болести. И накрая – управлението и добрите грижи към стадото. От само себе си се разбира, че за една крава с такава доживотна продуктивност се изискват много любов и всеотдайност в отглеждането на стадото.

Публикувана в Животновъдство

Секторите „Хляб“, „Мляко“ и „Месо“ скочиха срещу нелоялни търговски практики на магазинните вериги, които поставят браншовете на колене. Каква е картината и какви са исканията на браншовиците? Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България пред „Гласът на земеделеца":

Търговските вериги за пореден път прилагат нелоялни търговски практики. Идентична ситуация имахме преди няколко години. Тогава беше направена законодателна поправка, но толкова йезуитски и в услуга на търговските вериги, че това изобщо не реши проблема и днес отново сме в подобна криза. Няма български доставчик, който да разкрие и да пренебрегне конфиденциалността на договора, който е подписал и да разкаже какви са клаузите, които са залегнали в него. Този договор е разписан априори, с доброволно съгласие.

Нашите искания са в две посоки. От една страна – пакетът от бонуси, отстъпки и търговски надценки, който търговските вериги формират, да не надхвърля 30%. Така изглежда лоялната търговска практика в отношенията между веригите и доставчиците в цивилизования, в белия свят.

Второ – трябва да има индиферентен срок, отнасящ се и до двете страни – при подаване на проектно предложение за смяна на цените при форсмажорни обстоятелства.

В България такива обстоятелства са налични – както по отношение на земеделските растителни суровини, които са борсови стоки – зърнено-житните култури вече се търгуват с 30% нагоре, при млякото, при говеждото и особено при свинското месо също имаме ръст в цените, който надхвърля 50%.

Каква нелоялна практика наблюдаваме днес – обикновено търговските вериги променят своите цени в рамките на една нощ - в ущърб на нетната цена на доставчика. Проектни предложения за нови цени не се разглеждат с месеци, няма никаква гаранция дали те ще бъдат или не променени.

Какво се получава– след няколко месеца форсмажорните обстоятелства са съвсем различни – цените на тока са различни, цените на труда са различни, цената на транспорта е различна, цената на суровината е различна. Тоест, предложенията за нови цени вече не са актуални. От друга страна, доставчикът няма право да спре да зарежда търговската верига, защото ще дължи огромни неустойки – в някои случаи в пъти по-големи от общата стойност на договорните цени.

За секторите „Хляб“, „Мляко“ и „Месо“ тази картина е меко казано неприемлива. Не тръгваме на война, а питаме: кога и как трябва да се променят нещата, така щото да се разбере, че няма рецептура, която да пази живота на магарето, при положение, че то е спряло да яде. Магаретата, които спират да се хранят, винаги умират. Затова бием тревога – ако трябва ще сезираме и марсианците, и американците, и Путин, и г-н Бойко Борисов.

Публикувана в Бизнес

Филип Гарние управлява две стопанства, отглежда 120 крави с храна домашно производство и следи зорко за рентабилността

Френският фермер Филип Гарние от две десетилетия се занимава с животновъдство. Неговите крави Лимузин, еднатипично френска млекодайна порода, са симпатични и приветливи, добре гледани с храна „домашно“ производство. Към фермата на родителите си в региона Бретан, Западна Франция, той добави и имението на съпругата си, така че сега управлява две стопанства.

Фермерът произвежда собствен фураж

и само понякога му се налага да купува допълнително храна. На двете локации той отглежда 520 дка царевица за силаж, 310 дка зърнени култури (със среден добив 750 кг/дка), а останалите свободни пасища предоставя на лимузините . Общо Филип отглежда сега 120 крави и разполага със 1350 декара земя. Много би му се искало да закупи още (желанието му е да има за своето стадо 1600 – 1700 дка), но си дава сметка, че няма да му стигне работна ръка, която сега поскъпна много.

2

Сега на двете ферми се произвеждат ежегодно близо 1 милион литра мляко (производителността е до 8 хил. л. на крава), които стопанинът реализира по контракт с местния кооператив SODIAAL по цена 340 евро/хил.л. Филип се колебае колко точно е неговият доход – движи се между 1000 и 1500 евро на месец. Разходите обаче се увеличават (за логистика, отопление, услуги, работна ръка) – повишават се с 5 –7% годишно, докато цените на млякото се увеличават едва с 1%.

За да запази рентабилността, фермерът взе решение да увеличи обема на производството на мляко. Ето защо започна глобална реконструкция на родителската ферма. Подобриха се условията за животните и технологията за отглеждане на царевицата за фураж, защото качеството на получената продукция е също важна съставка в цената.

След окрупняването на фермата Филип Гарние разчита, че още от следващата 2020-а ще получава над 1 милион литра мляко годишно. За реконструкцията той похарчи 260 хил. евро и инвестира още 200 хиляди. Всички средства са получени чрез заеми. Креди (сега лихвите са под 2%) фермерът ползва вече от 15 години. Признава, че със собствени пари

можеш криво-ляво да преживееш, но не и да се развиваш

До 2015 г. във Франция действаха квотите, които ограничаваха количествено производството на фермерското мляко. Те бяха обвързани включително и с количеството декари: от общия масив трябваше да се произвежда по-малко мляко. Затова формално семейното имущество си оставаше раздробено.

3

Благодарение на отменянето на квотите, в стопанството започнаха да произвежда два пъти по-голяма продукция. Но семейство Гарние не бърза с оформянето на обединението, тъй като бюрократичната система си остава дълга и скъпоструваща.

Важно е, че самият Филип и неговата съпруга имат специално агрономическо образование. Без него на фермерите не отпускат дотации за хектарите земя и за млечните крави.

С отмяната на квотите, разказва Филип, много от неговите съседи преминали към производство на биомляко. Тогава маржът е по-голям. Но разхвърляните участъци усложняват много сертификацията. Затова Гарние засега няма да се заеме с органика.

Технология срещу рисковете

Своята силажна царевица с различна генетика фермерът отглежда по три различни технологии, за да избегне рисковете от променливото време. Климатичните промени са много забележими. Така например през последните години времето за сеитба и прибиране на реколтата се измести с 10 дни. Фермерът експериментира със сроковете и с хибридите с различни срокове на зрялост. С избора на генетика помагат експерти от специализирания институт ARVALIS – фермерът се доверява повече на независимите експерти, отколкото на представителите на компаниите производители.

4. Силажите

Част от културите е покрита със специална синтетична материя, която се саморазлага. Такава царевица се засява в средата на май. Фермерът съзнателно отива на по-големи разходи: в технологията с покривния пласт той инвестира 400 евро повече на хектар. Твърди, че толкова му струват спокойствието и сигурността. Получава се и повече сухо вещество под пластиката. Цялата реколта се събира в края на септември.

На съседното поле фермерът е засял участъци по традиционната технология през юни. Културите там ще узреят до средата на октомври.

Съществуват много ранни хибриди в сеитбооборота след ечемика. Фермерът разказва, че тази царевица се адаптира добре към биогазовото производство и неговите съседи практикуват и това направление. Но това е отделен бизнес. Фермерът не планира да се занимава с нишови култури. Смята, че почвите и климатът способстват най-вече за растежа на фуражната култура, защо да се товари и с други грижи.

Филип сам разработва рецептурника на храните на своите любими лимузинки. Разбира се, той кани специалисти за консултации, заедно внимателно следят за влиянието на дажбата върху състоянието на животните и качеството на млякото.

Най-животновъдният регион на Франция

Фермерското семейство Гарние е типично за района Бретан, разказва Сабин Батеж, управителка на Асоциацията на производителите на царевични семена (A.G.P.M.)

5. Силажът се прибира до срая на октомври

В исторически план районът е бил много беден, докато държавата не започнала да подкрепя нови направления в развитието на селското стопанство. В резултат на това 4% от населението на Бретан сега работи в селскостопанския сектор, въпреки че общият показател за Франция е два пъти по-малък, или 2%. По-специално, регионът е лидер в иновативното развитие на млекопроизводството. И още: тук се отглежда всяко трето френско пиле. Общо в региона работят 26 хиляди ферми.

Сабин Батеж е уверена, че основните предимства на региона са комбинацията на земеделските и животновъдните стопанства и преработвателната инфраструктура – млекозаводите, кланиците и пр.

Знаменателно е, че именно в централния град на региона – Рен, се провежда ежегодно едно от най-големите изложения за животни във Франция, SPACE. То сериозно претендира за международен статут и допринася за развитието на Бретан.

Популярни и в Париж

Кооперативът SODIAAL не щади средства, за да промотира продукцията си и всяка година участва в трите най-големи селскостопански изложения във Франция. Мениджърът на кооператива Оливие Гафе казва, че фермерското обединение прави производителите по-силни и им помага активно да излязат на пазара. „Успяхме да обединим нашите усилията с големите преработватели, да привлечем мениджъри по продажби не само на вътрешния, но и на външния пазар“ – допълва Гафе.

Сега SODIAAL е добре позната марка, търсена от много клиенти, включително и от парижани. Купуват неговите млека, йогурти, сухите детски смески, сирената. Бретанецът Филип Гарние е горд, че с труда си е причастен към този популярен бранд.

Публикувана в Животновъдство
Петък, 06 Декември 2019 12:32

Срив в млечното говедовъдство!

  • Фермери ликвидират стадата си, за да се спасят от загуби и фалити, съобщи тревожната тенденция Ангел Йонов, из.директор на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в България.
  • Млекопроизводството е поминък не само на фермите, а на цялата държава, смята експертът

 

Габриела Събева

Млечните ферми в Североизточна България изчезват една по една. Притиснати от неволята, фермерите продават породистите животни или още по-лошо – принудени са да ги ликвидират.

Броят на млечните ферми през 2019 г. тревожно намалява, алармира Ангел Йонов, изп.директор на АРЧШПБ. „По една груба статистика от началото на годината са отпаднали около 10 ферми. Това са обекти със средно около 100 животни в тях. Това е само за района на Варна и Добрич, но тенденцията е такава и за другите райони на страната. По информация на колегите при тях също се ликвидират стопанства или са в процес на ликвидация”, обобщи Йонов.

Yonov 2

Специалистът уточни, че Асоциация се опитва да спаси черно-шарените говеда като ги пренасочи към други ферми под селекционен контрол. За съжаление не винаги това се случва. „Причините за отпадането на млечните ферми са ясни – икономически. – подчерта Ангел Йонов. - Да започнем с ниската изкупна цена на млякото, която е на път да откаже много фермери. Имаме един процес на непрекъснато увеличение на цената на млечните продукти – сирене, кашкавал, прясно мляко и други продукти. В същото време имаме обратната тенденция при изкупуване на суровината”. До скоро млякото масово се е изкупувало на 60-62 стотинки за литър, в момента се отчита леко завишение от 3-5 стотинки за зимния период, когато цената обичайно се завишава. „Имахме система за изкупуване на млякото по качествени показатели. Сега обаче такава не съществува, изкупуването е на литър мляко. Това е учудващо, но е така в момента”, допълни още експертът.

Дори и леко завишената с 3-5 стотинки на литър цена не може да покрие нуждите на фермерите по отношение направените разходи или т.нар. себестойност. Произвежда се или без печалба, или на загуба. „Освен това фуражите са на такава цена, че водят до сериозно оскъпяване на млякото. Влагаш едни средства, които не можеш да възстановиш след като продадеш суровината. Тези проблеми ми се струва, че ще се задълбочават”, не крие прогнозите си Ангел Йонов. Той допълва, че ако процесите по ликвидиране на стада с млечни крави и отпадане на ферми продължат, ще се наложи у нас да се внасят млечни продукти. Ако у нас не се произвежда мляко, ще се получи обратният ефект. Ще започне търсенето на външни пазари. Мандрите ще закъсат, защото няма да има родна продукция.

Отпадналите ферми са създадени преди 20-30 години. В тях стопаните са вложили опит и традиция. Икономическите обстоятелства обаче принуждават собствениците на фермите да вземат тежкото решение и да ликвидират млечните крави. „Ние работим може би над 20 години с такива ферми, но в момента те загиват. Ето примерите: в Асоциацията имаме ферма от Варна с над 200 животни, а в село Бенковски стадото е с над 100 крави, създадено преди повече от 20 години. Ликвидирането на подобни ферми е опасно. Държавата трябва да направи всичко възможно да останат, да оцелеят. А в момента няма държавна намеса, която да ги накара да запазят производството си. Това е поминък не само на фермата, това е поминък на държавата”, категоричен е Йонов.

За пореден път от асоциацията надигат глас, за да разяснят, че ликвидирането на едно стопанство с говеда е лесно, но възстановяването му е изключително трудно и нерентабилно не само за отделния фермер, а на национално ниво. „Едно говедовъдно стадо не се създава от днес за утре. Ако бъде унищожено, после е изключително трудно, почти невъзможно да се възстанови. – изтъкна Йонов и дава примери. - В една календарна година е трудно дори едно теле да възпроизведеш. Тук вече имаме други фактори, които оказват влияние. За възпроизводство е нужен внос на животни, а само едно струва 3000 лв. Каквото и да говорим, е изключително нерентабилно и скъпо”.

Към ниската изкупна цена, която води до загуби, трябва да прибавим и кредитите на фермерите, които водят до огромна задлъжнялост на стопаните, алармира още Ангел Йонов. „Всички фермери висят със задължения. Те са в размер на 50 – 100 000 лв. Няма такъв, който да може да съществува без кредити. Въпреки разсрочването, те не могат да ги изплатят”, обобщава още специалистът. Според Ангел Йонов е нужна разумна политика на финансиране, чрез която постепенно да се ликвидират кредитите и фермерите да работят спокойно. „През 2009 г. бяха първите нисколихвени кредити. Това е най-голямата тревога на производителите – как да ги изплатят, тъй като се трупат и трупат … Това е въпросът, който всеки път ни задават, когато дойдат при нас в Асоциацията”, не крие Йонов. Браншовата организация обхваща 250 ферми за развъждане на черно-шарената порода. Средно в една ферма има около 150 говеда.

Асоциацията е поставяла многократно проблемите в сектора на обсъждане по време на заседанията на Консултативните съвети по земеделие. Разговори са водени и с премиера Бойко Борисов. „Трябва да се вземе решение. Ако не се направи нещо, този срив ще стане още по-осезателен”, прогнозира Ангел Йонов.

В момента говедовъдите чакат с голямо нетърпение плащанията за животни под селекционен контрол. При повечето фермери тези пари директно ще отидат за погасяване на кредитите, тъй като те няма откъде да извадят свежи пари. Изчисленията показват, че за крава стопаните ще получат около 550-580 лв.

„Имаме обещания за помощ в животновъдството. Но просто ми е омръзнало да приказват непрекъснато, че животновъдството е приоритетен сектор. Това звучи като клише. За да съществува един труден отрасъл, трябва да има много високи субсидии. Млечното говедовъдство е нелицеприятен и трудоемък бранш, но ключов и много важен. Говорим за 365 дни в годината работа, денонощен труд!”, допълни още Йонов.

Публикувана в Животновъдство

Руско-германският холдинг планира да произведе 1,3 милиона тона мляко през 2020 г. и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители

Алекс Петров

Еко Нива Груп, съвместно предприятие с германското Ekosem-Agrar, е най-големият производител на мляко в Русия. В края на тази година компанията се очаква да достигне производство от 800 хил. тона мляко, а през първата половина на 2020-а възнамерява да увеличи броя на кравите си до 100 хиляди! Това потвърди директорът на Еко Нива за Сибирския регион Сергей Ляхов на завършилия неотдавна форум „АПК Сибир: Настояще и бъдеще ”. Според последните данни до 30 септември Еко Нива Груп обхваща 24 ферми в различни райони на огромната страна (отскоро и в Ленинградска област), в които се отглеждат 89 хиляди млекодайни крави. Общото поголовие на едрия рогат добитък е около 176 000.

2. Ферма съвместно предприятие на Ekosem Agrar и Еко Нива

Прагът от 100 хиляди крави ще бъде прекрачен

благодарение на деветте нови комплекса с капацитет от 3,5 хиляди до 6 хиляди крави на холдинга, допълва Ляхов.

Информацията не е сензационна според мащабите на огромната, най-голямата по територия страна в света (17 млн. кв. км). Но си струва да отбележим, че въпреки наложените икономически санкции на Европейския съюз срещу Русия за внос и износ, една страна като Германия намира начини да заобиколи и преодолее препятствията и в крайна сметка да защити интересите на бизнеса си. Защото ембарго за производство в самата Русия няма. Ето как вижда развитието на холдинга неговият немски основател Щефан Дюр, който лично присъства на форума:„Сега Еко Нива се нарежда на пето място в света по производство на сурово мляко. Но ако тя продължи да се развива със същото темпо, само след година ще заеме първото място. Ясно е, че такъв обем няма да бъде само за вътрешна употреба – ние ще увеличим производството, включително и за износ “, заяви бизнесменът.

Бум в строителството на заводи за преработка на млякото

5. Комплексът Калужкая нива

Но амбициите на компанията не се ограничават само с производството на мляко. До 2025 г. тя си е поставила за цел да се превърне в един от най-големите руски преработватели на мляко. За да се реализира този план, както уточни Сергей Ляхов, се предвижда до края на 2024 г. да се построят четири млекопреработвателни завода: заводът за сирене „ Щучье” в района на Воронеж с капацитет 60 тона мляко на ден и разходи за построяването му от 1,1 милиарда рубли; заводът за сирене „Маслянино” (Maslyanino) в Новосибирска област с капацитет 1, 2 хиляди тона мляко, на стойност над 20 милиарда рубли; заводът за бебешки храни Bobrov също във Воронежка област с капацитет 1,6 хиляди тона, на стойност 36,6 милиарда рубли, както и заводът за сирене „Ступино” в Московска област с мощност 2 хиляди тона за 35 милиарда рубли.

3. Дажбите на кравитеомпанията планира да увеличи произв на мляко до 800 хил. тона

По-специално, пускането в експлоатация на новосибирския завод „Маслянино“ се планира до края на 2021 г.  След като предприятието достигне пълен капацитет, по-голямата част от суровината, или хиляда тона мляко на ден, ще бъде предназначена за производство на сирена, а   други 200 тона – за получаване на пълномаслени и кисело-млечни продукти. Компанията възнамерява да изнася около 20-30% от своите продукти, предимно за Китай и Югоизточна Азия.

Заводът за сирене в Маслянино ще бъде снабдяван със суровини от 10 ферми с общ капацитет от 40 хиляди крави, угоявани с фураж. Три от тези комплекси с общо дойно стадо от 13,5 хиляди животни вече работят в Маслянинския района на Новосибирск. Останалите седем ферми ще бъдат построени преди 2022– 23 г., отбеляза Ляхов. През следващите четири години холдингът ще изгради три нови ферми в Черепановския район на Новосибирска област и две в района на Талмен в Алтайския край. Те вече се намират в различни стадии на развитие – от проектиране до инсталиране на оборудване. 

Специалистите от Еко Нива  правят

сравнение със световните производители

В момента най-големият, водещ сред частните компании на сурово мляко в света е китайският холдинг China Modern Dairy, който е произвел 1,28 млн. т през 2018 г. Факт е, че най-големите световни производители са кооперации – те са в Европа, САЩ, Индия, Нова Зеландия – пояснява генералният директор на Streda Consulting Алексей Груздев. Така например, най-големият кооператив на американските фермери – Dairy Farmers of America, произвежда годишно над 28 милиона тона, или около една трета от цялото производство на мляко от едър рогат добитък в САЩ.  „В съответствие с обявените планове за развитие Еко Нива още през 2020 г. планира да произведе 1,3 милиона тона мляко и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители”, потвърждава експертът.

Независимо от това, в мащаба на страна като Русия обемите на Еко Нива „не са големи и представляват малко над 2% от стоковото производство – отбелязва Груздев и продължава. – В края на 2018 г. Еко Нива отчита  производство от 484 хиляди тона мляко, докато стоковото производство възлиза на 21,5 милиона тона. Следователно, като се имат предвид разходите и качеството на суровините, които фермите на Еко Нива предоставят, компанията все още има потенциал за по-нататъшен растеж”, уверен е експертът. Съществуват много възможности за разширяване на производството в различни региони, а построяването на нови млекопреработвателни комплекси по места е необходимо и икономически изгодно – потвърждава Груздев. 

През първата половина на 2019 г. броят на кравите EkoNiva е нараснал с 28% до 80,5 хиляди крави, сочи доклад на Ekosem-Agrar AG, компанията-майка на групата. В рамките на шест месеца групата откри осем нови комплекса, а производството на сурово мляко се увеличи с 68% до 352 хиляди тона спрямо същия период на миналата година. Според тези резултати поставената от компанията цел – да произведе 800 хиляди тона мляко през 2019-а, ще бъде достигната. Според Ляхов поземлената банка на Еко Нива сега възлиза на около 600 хиляди хектара.

История на холдинга

В Топ-10 на света с подкрепа на държавата

Холдинговата компания ЕкоНива (ЭкоНива) в Русия е основана през 1994 г. от германския предприемач Щефан Дюр, собственик на компанията майка Ekosem-Agrar (Германия). От 1998 г. ЕкоНива доставя вносна селскостопанска техника на руския пазар, а от 2002 г. се занимава със селскостопанско производство. През 2011 г. компанията беше разделена на два независими холдинга: ЕкоНива Техника за доставка на вносна селскостопанска техника и сервизно обслужване, и ЕкоНива-APK за развитие на говедовъдство,растениевъдство и производство на семена.
EкоНива-АПК днес е един от водещите аграрни холдинги в Русия с приоритетно направление производство на млечни продукти. Той е най-големият производител на мляко в Русия, който поставя рекорд след рекорд: преминал знаковата граница от 2000 тона мляко на ден през април т.г., само след 6 месеца ежедневното му производство надхвърля 2175 тона мляко (към 01.10.2019 г.). Така компанията утвърди своите позиции в Топ-10 на световните производители на мляко.

Този резултат стана възможен благодарение на стремителното развитие на компанията и безпрецедентната подкрепа на руската държава. ЕкоНива непрекъснато разширява географското си присъствие и ударно изгражда животновъдни комплекси от най-модерен тип. Животните, повечето от породите Симентал, Холщайн, Червен Холщайн, Херефорд, получават нормирани и балансирани дажби според продуктивността и физиологичното си състояние.

По думите на президента на групата Щефан Дюр, който от 2013 г. с указ на президента Путин стана руски гражданин, ЕкоНива при текущата подкрепа на държавата Русия може да достигне самозадоволяване с мляко след 4-5 години. А за износа на млечна продукция трябва да се мисли отсега“.

Публикувана в Животновъдство
Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 08 Октомври 2019 12:30

Пазителят на породата Пи руж

Известният френски животновъд Реми Бриян отглежда стадо от 70 крави и развива качествата на породата с прецизна генетична селекция

Мила Иванова

Брелес е малко селце (900 жители), разположено в самия северозападен край на френския департамент Финистер в региона Бретан. Обрамчено е от водите на Атлантика, с мeк океански климат под влияние на Гълфстрийма. В това елегантно с див привкус селище се намира стопанството на известния френски животновъд Реми Бриян, председател на Сдружението на фермерите, отглеждащи породата Пи руж.

2.jpg

„Пи руж (Pies rouges в превод „пъстро червена“)е типично френска говедовъдна порода със смесено направление – мляко и месо – представя я Реми Бриян. – Създадена е през 1966 г. в региона Бретан от кръстосването на френска, холандска и германска породи. През 80-те години за подобряване на млекодайните й качества бе използвана и Холщайн, от която е наследила пъстрата си кожа с червени петна. Пи руж принадлежи към средноголемите породи, кравата с ръст 145 см тежи средно 750 кг, а бикът е с височина 150 см срещу 1000 кг. Добивът на мляко е от порядъка на 8000 кг при лактационен период 329 дни. Млякото има 4,3% мазнини и 3,3% протеини.Притежава добра морфология, с рентабилни стойности на трупното месо.“

Реми Бриан е

истински радетел за разпространението на Пи руж

Заедно със семейството си той отглежда 70 крави, но ръководи стадото си така, че да развива качествата на породата. А това преминава през прецизна генетична селекция със събирането на зародиши и продажба на разплодни бикове.

Семейство Бриан се установява в най-западния край на Бретан и създава Gaec „Рубините“ (Земеделско сдружение за колективна експлоатация), в което участват Реми, съпругата му Натали и двете им деца Людвик и Еманюела. С 900 декара земя, 250 свине майки и 70 млечни крави, четиримата съдружници имат не малко работа. „В селцето Брелес сме от две години – обяснява Реми Бриан. – По-рано бяхме създали Gaec със сестра ми и зет ми, но решихме всеки да поеме по своя път.“

3. Haltica oncours bovin pie rouge

Сега фамилното стадо Пи руж произвежда 600 000 литра мляко при средна производителност 8000 литра на крава. Доенето е роботизирано. „Всъщност роботът изпраща кравите на пасбището – те излизат от 10 до 16 часа, а после от 22 до 4 часа.“ Животните разполагат с 90 декара около фермата. Фрмерът си дава сметка, че това пространство не е достатъчно и затова им доставя прясна трева в коритото всеки ден. „Животните се хранят със зелен фураж 360 дни в годината. Менюто им започва с трева сутринта, преди да излязат от обора. Освен това им даваме царевица и минерали вечерта. Соята и ечемикът се подават от робот. Стремим се да ги храним наполовина с фуражи, наполовина с царевица, но това зависи и от периодите: царевицата може да достигне 90 на сто през зимата срещу 30 на сто през пролетта“ – уточнява Реми.

Възпроизводството: най-деликатната фаза в отглеждането

„Моите родители вече отглеждаха Пи руж, съставът на стадото не се е променил оттогава. Но нашата цел сега е да оптимизираме средствата за производство, дажбите и съдържанието на млякото, за да получим максимална печалба, а не да гоним литражите мляко“ – обяснява Реми Бриан.

Женските телета се отглеждат с мляко на прах. „Концентрираме млякото за 6 хранения седмично. За сметка на това мъжките телета са хранени изцяло с мляко от кравите, разпределено на 13 хранения седмично.“

  • След като ги отбият, юниците се отглеждат на друго място. Хранят ги със силажна царевица и сено. Най-добрите се използват за получаване на зародиши. Част от тях е подложена на конвенционално осеменяване. Друга част от юници се опложда чрез сексирана сперма, като по-малко добрите служат за реципиенти на зародиши. „Задържаме женските животни във фермата, защото искаме да раждат тук, а не в станцията. От една млекодайна крава получаваме между 6 и 10 ембриона годишно (вместо един) – обяснява животновъдът и допълва: – Стремим се юниците да се отелват на 24 месеца, въпреки че с имплантираните ембриони ражданията стават по-скоро след 26 или 27 месеца.“

4.jpg

Що се отнася до мъжките екземпляри, фермерите запазват някои от тях, а другите продават. „Миналата година продадохме 14. По-малко добрите си тръгват още първия месец, най-добрите – след 5 месеца“ – разказва Реми.

Всички крави, на които им предстои да раждат, са в един и същи бокс и остават там до самото отелване. „Те имат достатъчно пространство, а когато са заедно, стресът намалява. Почти никога не се намесваме в раждането, с изключение, разбира се, когато то протича зле“ – споделя френският животновъд.

Пи руж: между холщайнка и нормандка

  • Реми Бриан има още едно високо признание: освен че е своеобразен пазител на породата Пи руж, той бе избран за вицепрезидент на сдружението Évolution (Еволюция) – първия кооператив за услуги в осеменяването на говеда не само във Франция, но и в света. Тази институция с членска маса 27 000 животновъди извършва дневно 12 000 акта за възпроизводство в говедовъдството….) На обществената дейност Реми Бриян посвещава два дни в седмицата.

„Пи руж е от семейство Холщайн. Нейният произход действително е от Германия и Холандия, но там кравите от тази порода са селектирани като холщайнки. Във Франция е различно – от Пи руж се очаква по-малко мляко, но повече протеини, плодовитост и здраве на вимето. По-ниското производство на мляко се компенсира с другите му стойности. Пи руж е добър компромис между Нормандската порода и Прим Холщайн: благодарение на съдържанието, изкупуват млякото й на еднаква цена с тази от нормандката“ – уточнява компетентно Реми Бриан.

maxresdefault

Топманекенките на фермата „Рубини“

Елитни екземпляри от фермата „Рубини“ участват в множество конкурси – местни, национални, а също и в престижните международни изложения – Салона по земеделие SIA в Париж  и Spaceв Рен. „Това ни позволява да рекламираме нашето животновъдство, както и породата Пи руж в глобален мащаб“ – допълва Реми Бриан. Негови животни неведнъж са се окичвали с най-високите награди – шампионки. „Във Франция има вписани 104 животновъди с 20 000 крави Пи руж под млечен контрол срещу 400 000 в Германия. Така че германците наистина имат потенциал да покажат изключителни животни, но и ние няма от какво да се червим: във Франция също работим добре – споделя с гордост животновъдът. – За разлика от Германия ние разполагаме с програма по селекция със станция за донори, която позволява да оптимизираме най-добрите женски животни. Взаимната селекция на Холщайн и Пи руж увеличава все повече възможностите.на пъстрочервената ни порода“ – казва в заключение Реми Бриан.

Gaec „Рубини“ в числа
4 съдружници (Реми, Натали и двете им деца) + 1 човек по договор за специализация
900 дка земеделска площ, от които 700 дка царевица и пасбища и 200 ечемик 

250 свине (родилки и за угояване)
70 млечни крави Пи Руж
600 000 литра мляко
8000 литра от крава
Средни равнища: 4,3% мазнини и 3,3 % протеини

Публикувана в Животновъдство

Според изследванията на международната организация Transparency International, през 2016 година новозеландското правителство е заело първо място в света по прозрачност и липса на корупция

Андрю Холдейн

Фермер от Нова Зеландия

В икономиката на Нова Зеландия земеделието заема важно място – на земеделската продукция се пада около половината от целия износ на страната. При това повечето отрасли на земеделието се отличават с висока ефективност и доходност, широко и повсеместно внедряване на иновативни технологии и особен подход в отношенията между държавата и фермерите.

20150506012049541

Посоката на развитие на земеделието на Нова Зеландия е определена от постепенно провежданите от правителството във времето важни реформи, в резултат на което се е образувала много своеобразна структура на земеделието. В много от своите части тя съществено се отличава от приетите в останалите развити страни системи и обуславя успешното развитие на земеделието в тази страна.

Успeхът в цифри

Нова Зеландия е един от най-големите в света износители на агнешко месо и втора след Австралия по износ на вълна. Въпреки намаляването в общото поголовие на овцете през 70-те години на миналия век от 70 млн. глави до днешните 30 млн., обемите на изнасяното месо не са намалели, благодарение на най-новите научни разработки в областта на селекцията, както и от подобряването на методите за отглеждането на животните.

jack large

Но основната специализация и най-доходоносният отрасъл в земеделието на Нова Зеландия е производството на мляко. Частта на страната в световното производство е 33 на сто, а 95 на сто от произвежданите суровини се изнасят под формата на масло, сирена и сухо вещество в 140 страни по света. Нова Зеландия произвежда почти половината от световния обем на пълномаслено сухо мляко, тъй като местните крави произвеждат около 377 кг сухи млечни вещества на глава за година. Най-големият играч на новозеландския млечен пазар е компанията Fonterra, произвеждаща около 87 на сто от млякото в страната. Кооперативът обединява 11,4 хиляди акционери и представлява не просто организация за преработка на суровина и продажбата й с добавена стойност, но е и мощен износител извън страната.

Особени права

Климатът на Нова Зеландия е достатъчно мек и благоприятен за отглеждането на тревни култури, често в течение на целия сезон. По тази причина пасищата заемат 51 на сто от цялата територия на островите, което обуславя значително преимущество на пасищното животновъдство. При това правителството се е отказало от субсидирането на местните фермери и регулирането на цените с административни методи, което е способствало за преструктурирането на новозеландското земеделие, значителното повишаване на конкурентноспособността на фермерите и увеличаването на доходите им.

P16.LANDCORP Camilla Rutherford 8609

Съществуват и други причина за толкова ефективното развитие на земеделието в Нова Зеландия. Една от тях са особените имуществени права. Още от колониалните времена жителите на страната имат безусловни права на собственост. Благодарение на това на острова е започнал да се развива свободен пазар на земята. Това е довело до бързото развитие на земеделието, тъй като собствениците на земя са сигурни, че инвестициите им няма да бъдат напразни. При това защитеното от закона право на собственост позволява на фермерите да го използват в качеството му на залог при получаването на кредити за развитието на стопанството. Кредитирането на земеделските производители в Нова Зеландия е важен и печеливш за банките бизнес, поради това много от тях имат отделения само за работа със земеделски производители.

Пълна самостоятелност

Друга особеност, даваща възможност за активното развитие на земеделието, е държавното управление. Според изследванията на международната организация Transparency International, през 2016 г. правителството на Нова Зеландия е заело първо място в света по прозрачност и липса на корупция. Според Световната банка страната е един от световните лидери по удобство на правенето на бизнес, при това тя е сключила договори за свободна търговия с 16 държави, влизащи в Световната търговска организация.

20150506012049541

Правителството не участва непосредствено в маркетинга или фиксиране на цените на никакви земеделски стоки – те напълно зависят от колебанията на свободния пазар, при това всички рискове се поемат от фермерите. Пълномощията на управлението на страната в земеделската сфера се ограничават само със събирането на данъци за месото и млякото, което позволява да се провеждат научни изследвания и разработки, които внасят съществен принос в развитието на животновъдството, както и в установяването на правила за протоколите на производството и качествени стандарти за готовата продукция, която трябва да съответства на изискванията и стандартите на търговските партньори на страната.

Средният размер на ферма в Нова Зеландия е около 2500 дка. Около 44 на сто от всички стопанства в страната се специализират в отглеждането на овце и едър рогат добитък, при това повечето от тях са семейни стопанства, а кооперативите не са много разпространени. Пасищата се отделят с огради за контрол над животните. Новозеландските фермери се стараят да общуват помежду си, да обменят опит и знания, което става предимно по време на различни мероприятия и изложения, Дни на полето и специализирани печатни издания. Често земеделските производители самостоятелно формират групи за внедряване на някои подобрения и съвременни технологии в своя бизнес, за да отговорят на последните изисквания на пазара.

Комплекс от структури

Важна роля в аграрния отрасъл на Нова Зеландия има широко развитата инфраструктура както на ниво отделно стопанство, така и в отрасъла като цяло. Например, всяка ферма за отглеждане на овце и едър рогат добитък има специално помещение, където се провежда стрижбата. Вълната без черни влакна обикновено се сортира на място преди опаковането и изпращането й в центъра за продажба или събиране. Преди износ вълната се измива от специална компания срещу заплащане, благодарение на което се постига онова високо качество, за което тази продукция се цени в цял свят. Също така почти във всички села има ветеринарни служби, оказващи услуги и предоставящи лекарства за животните. Важността на благополучието на селскостопанските животни е установена на законодателно ниво. На острова е въведен строг пограничен контрол, благодарение на което тук никога не са фиксирани сериозни заболявания по животните.

Lake Hawea

На територията на страната са разположени многочислени специализирани центрове за продажба на животните, при това повечето от тях провеждат ежедневни търгове за овце и едър рогат добитък при участието на брокери, което способства за запазването на гъвкавостта на пазара през цялата година и достъпа до него на животни с различни възрасти и продуктивност. Всички животни имат ушни марки, а при продажбите се теглят на електронни везни. Транспортирането на животните, с което се занимават независими фирми, е достъпно за фермерите по всяко време, благодарение на силната конкуренция между транспортните компании.

Всичко това позволява на земеделието на Нова Зеландия да постигне високо ниво на развитие, благодарение на което фермерите произвеждат конкурентноспособна продукция на приемливи за тях цени. Така през пролетта на 2017 година стойността на сухото мляко на компания Fonterra е била 6,45–6,55 новозеландски долара за 1 кг, смесена и почистена вълна – 3,85 новозеландски долара за килограм, говеждо месо – 5,7 новозеландски долара за кг, а овчето месо – 5,9 новозеландски долара за килограм.

Слабостите се преодоляват

Въпреки всички преимущества, земеделието на Нова Зеландия има и слаби места. Една от тях е значителната отдалеченост от пазарите и свързаните с това трудности на маркетинга и продажбите, въпреки че този факт има и положителна страна в сферата на ветеринарния контрол на островите. Днес се чувства остър недостиг на инвестиции за създаване на филиали на новозеландските производства на задграничните пазари, поради което съществува определена зависимост от агенти и дистрибутори. Постепенно компания Fonterra променя ситуацията, благодарение на финансови вложения и партньорски отношения с други страни.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 26

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта