Петък, 06 Декември 2019 12:32

Срив в млечното говедовъдство!

  • Фермери ликвидират стадата си, за да се спасят от загуби и фалити, съобщи тревожната тенденция Ангел Йонов, из.директор на Асоциацията за развъждане на черно-шарената порода в България.
  • Млекопроизводството е поминък не само на фермите, а на цялата държава, смята експертът

 

Габриела Събева

Млечните ферми в Североизточна България изчезват една по една. Притиснати от неволята, фермерите продават породистите животни или още по-лошо – принудени са да ги ликвидират.

Броят на млечните ферми през 2019 г. тревожно намалява, алармира Ангел Йонов, изп.директор на АРЧШПБ. „По една груба статистика от началото на годината са отпаднали около 10 ферми. Това са обекти със средно около 100 животни в тях. Това е само за района на Варна и Добрич, но тенденцията е такава и за другите райони на страната. По информация на колегите при тях също се ликвидират стопанства или са в процес на ликвидация”, обобщи Йонов.

Yonov 2

Специалистът уточни, че Асоциация се опитва да спаси черно-шарените говеда като ги пренасочи към други ферми под селекционен контрол. За съжаление не винаги това се случва. „Причините за отпадането на млечните ферми са ясни – икономически. – подчерта Ангел Йонов. - Да започнем с ниската изкупна цена на млякото, която е на път да откаже много фермери. Имаме един процес на непрекъснато увеличение на цената на млечните продукти – сирене, кашкавал, прясно мляко и други продукти. В същото време имаме обратната тенденция при изкупуване на суровината”. До скоро млякото масово се е изкупувало на 60-62 стотинки за литър, в момента се отчита леко завишение от 3-5 стотинки за зимния период, когато цената обичайно се завишава. „Имахме система за изкупуване на млякото по качествени показатели. Сега обаче такава не съществува, изкупуването е на литър мляко. Това е учудващо, но е така в момента”, допълни още експертът.

Дори и леко завишената с 3-5 стотинки на литър цена не може да покрие нуждите на фермерите по отношение направените разходи или т.нар. себестойност. Произвежда се или без печалба, или на загуба. „Освен това фуражите са на такава цена, че водят до сериозно оскъпяване на млякото. Влагаш едни средства, които не можеш да възстановиш след като продадеш суровината. Тези проблеми ми се струва, че ще се задълбочават”, не крие прогнозите си Ангел Йонов. Той допълва, че ако процесите по ликвидиране на стада с млечни крави и отпадане на ферми продължат, ще се наложи у нас да се внасят млечни продукти. Ако у нас не се произвежда мляко, ще се получи обратният ефект. Ще започне търсенето на външни пазари. Мандрите ще закъсат, защото няма да има родна продукция.

Отпадналите ферми са създадени преди 20-30 години. В тях стопаните са вложили опит и традиция. Икономическите обстоятелства обаче принуждават собствениците на фермите да вземат тежкото решение и да ликвидират млечните крави. „Ние работим може би над 20 години с такива ферми, но в момента те загиват. Ето примерите: в Асоциацията имаме ферма от Варна с над 200 животни, а в село Бенковски стадото е с над 100 крави, създадено преди повече от 20 години. Ликвидирането на подобни ферми е опасно. Държавата трябва да направи всичко възможно да останат, да оцелеят. А в момента няма държавна намеса, която да ги накара да запазят производството си. Това е поминък не само на фермата, това е поминък на държавата”, категоричен е Йонов.

За пореден път от асоциацията надигат глас, за да разяснят, че ликвидирането на едно стопанство с говеда е лесно, но възстановяването му е изключително трудно и нерентабилно не само за отделния фермер, а на национално ниво. „Едно говедовъдно стадо не се създава от днес за утре. Ако бъде унищожено, после е изключително трудно, почти невъзможно да се възстанови. – изтъкна Йонов и дава примери. - В една календарна година е трудно дори едно теле да възпроизведеш. Тук вече имаме други фактори, които оказват влияние. За възпроизводство е нужен внос на животни, а само едно струва 3000 лв. Каквото и да говорим, е изключително нерентабилно и скъпо”.

Към ниската изкупна цена, която води до загуби, трябва да прибавим и кредитите на фермерите, които водят до огромна задлъжнялост на стопаните, алармира още Ангел Йонов. „Всички фермери висят със задължения. Те са в размер на 50 – 100 000 лв. Няма такъв, който да може да съществува без кредити. Въпреки разсрочването, те не могат да ги изплатят”, обобщава още специалистът. Според Ангел Йонов е нужна разумна политика на финансиране, чрез която постепенно да се ликвидират кредитите и фермерите да работят спокойно. „През 2009 г. бяха първите нисколихвени кредити. Това е най-голямата тревога на производителите – как да ги изплатят, тъй като се трупат и трупат … Това е въпросът, който всеки път ни задават, когато дойдат при нас в Асоциацията”, не крие Йонов. Браншовата организация обхваща 250 ферми за развъждане на черно-шарената порода. Средно в една ферма има около 150 говеда.

Асоциацията е поставяла многократно проблемите в сектора на обсъждане по време на заседанията на Консултативните съвети по земеделие. Разговори са водени и с премиера Бойко Борисов. „Трябва да се вземе решение. Ако не се направи нещо, този срив ще стане още по-осезателен”, прогнозира Ангел Йонов.

В момента говедовъдите чакат с голямо нетърпение плащанията за животни под селекционен контрол. При повечето фермери тези пари директно ще отидат за погасяване на кредитите, тъй като те няма откъде да извадят свежи пари. Изчисленията показват, че за крава стопаните ще получат около 550-580 лв.

„Имаме обещания за помощ в животновъдството. Но просто ми е омръзнало да приказват непрекъснато, че животновъдството е приоритетен сектор. Това звучи като клише. За да съществува един труден отрасъл, трябва да има много високи субсидии. Млечното говедовъдство е нелицеприятен и трудоемък бранш, но ключов и много важен. Говорим за 365 дни в годината работа, денонощен труд!”, допълни още Йонов.

Публикувана в Животновъдство

Руско-германският холдинг планира да произведе 1,3 милиона тона мляко през 2020 г. и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители

Алекс Петров

Еко Нива Груп, съвместно предприятие с германското Ekosem-Agrar, е най-големият производител на мляко в Русия. В края на тази година компанията се очаква да достигне производство от 800 хил. тона мляко, а през първата половина на 2020-а възнамерява да увеличи броя на кравите си до 100 хиляди! Това потвърди директорът на Еко Нива за Сибирския регион Сергей Ляхов на завършилия неотдавна форум „АПК Сибир: Настояще и бъдеще ”. Според последните данни до 30 септември Еко Нива Груп обхваща 24 ферми в различни райони на огромната страна (отскоро и в Ленинградска област), в които се отглеждат 89 хиляди млекодайни крави. Общото поголовие на едрия рогат добитък е около 176 000.

2. Ферма съвместно предприятие на Ekosem Agrar и Еко Нива

Прагът от 100 хиляди крави ще бъде прекрачен

благодарение на деветте нови комплекса с капацитет от 3,5 хиляди до 6 хиляди крави на холдинга, допълва Ляхов.

Информацията не е сензационна според мащабите на огромната, най-голямата по територия страна в света (17 млн. кв. км). Но си струва да отбележим, че въпреки наложените икономически санкции на Европейския съюз срещу Русия за внос и износ, една страна като Германия намира начини да заобиколи и преодолее препятствията и в крайна сметка да защити интересите на бизнеса си. Защото ембарго за производство в самата Русия няма. Ето как вижда развитието на холдинга неговият немски основател Щефан Дюр, който лично присъства на форума:„Сега Еко Нива се нарежда на пето място в света по производство на сурово мляко. Но ако тя продължи да се развива със същото темпо, само след година ще заеме първото място. Ясно е, че такъв обем няма да бъде само за вътрешна употреба – ние ще увеличим производството, включително и за износ “, заяви бизнесменът.

Бум в строителството на заводи за преработка на млякото

5. Комплексът Калужкая нива

Но амбициите на компанията не се ограничават само с производството на мляко. До 2025 г. тя си е поставила за цел да се превърне в един от най-големите руски преработватели на мляко. За да се реализира този план, както уточни Сергей Ляхов, се предвижда до края на 2024 г. да се построят четири млекопреработвателни завода: заводът за сирене „ Щучье” в района на Воронеж с капацитет 60 тона мляко на ден и разходи за построяването му от 1,1 милиарда рубли; заводът за сирене „Маслянино” (Maslyanino) в Новосибирска област с капацитет 1, 2 хиляди тона мляко, на стойност над 20 милиарда рубли; заводът за бебешки храни Bobrov също във Воронежка област с капацитет 1,6 хиляди тона, на стойност 36,6 милиарда рубли, както и заводът за сирене „Ступино” в Московска област с мощност 2 хиляди тона за 35 милиарда рубли.

3. Дажбите на кравитеомпанията планира да увеличи произв на мляко до 800 хил. тона

По-специално, пускането в експлоатация на новосибирския завод „Маслянино“ се планира до края на 2021 г.  След като предприятието достигне пълен капацитет, по-голямата част от суровината, или хиляда тона мляко на ден, ще бъде предназначена за производство на сирена, а   други 200 тона – за получаване на пълномаслени и кисело-млечни продукти. Компанията възнамерява да изнася около 20-30% от своите продукти, предимно за Китай и Югоизточна Азия.

Заводът за сирене в Маслянино ще бъде снабдяван със суровини от 10 ферми с общ капацитет от 40 хиляди крави, угоявани с фураж. Три от тези комплекси с общо дойно стадо от 13,5 хиляди животни вече работят в Маслянинския района на Новосибирск. Останалите седем ферми ще бъдат построени преди 2022– 23 г., отбеляза Ляхов. През следващите четири години холдингът ще изгради три нови ферми в Черепановския район на Новосибирска област и две в района на Талмен в Алтайския край. Те вече се намират в различни стадии на развитие – от проектиране до инсталиране на оборудване. 

Специалистите от Еко Нива  правят

сравнение със световните производители

В момента най-големият, водещ сред частните компании на сурово мляко в света е китайският холдинг China Modern Dairy, който е произвел 1,28 млн. т през 2018 г. Факт е, че най-големите световни производители са кооперации – те са в Европа, САЩ, Индия, Нова Зеландия – пояснява генералният директор на Streda Consulting Алексей Груздев. Така например, най-големият кооператив на американските фермери – Dairy Farmers of America, произвежда годишно над 28 милиона тона, или около една трета от цялото производство на мляко от едър рогат добитък в САЩ.  „В съответствие с обявените планове за развитие Еко Нива още през 2020 г. планира да произведе 1,3 милиона тона мляко и вероятно ще стане най-големият играч в света сред частните производители”, потвърждава експертът.

Независимо от това, в мащаба на страна като Русия обемите на Еко Нива „не са големи и представляват малко над 2% от стоковото производство – отбелязва Груздев и продължава. – В края на 2018 г. Еко Нива отчита  производство от 484 хиляди тона мляко, докато стоковото производство възлиза на 21,5 милиона тона. Следователно, като се имат предвид разходите и качеството на суровините, които фермите на Еко Нива предоставят, компанията все още има потенциал за по-нататъшен растеж”, уверен е експертът. Съществуват много възможности за разширяване на производството в различни региони, а построяването на нови млекопреработвателни комплекси по места е необходимо и икономически изгодно – потвърждава Груздев. 

През първата половина на 2019 г. броят на кравите EkoNiva е нараснал с 28% до 80,5 хиляди крави, сочи доклад на Ekosem-Agrar AG, компанията-майка на групата. В рамките на шест месеца групата откри осем нови комплекса, а производството на сурово мляко се увеличи с 68% до 352 хиляди тона спрямо същия период на миналата година. Според тези резултати поставената от компанията цел – да произведе 800 хиляди тона мляко през 2019-а, ще бъде достигната. Според Ляхов поземлената банка на Еко Нива сега възлиза на около 600 хиляди хектара.

История на холдинга

В Топ-10 на света с подкрепа на държавата

Холдинговата компания ЕкоНива (ЭкоНива) в Русия е основана през 1994 г. от германския предприемач Щефан Дюр, собственик на компанията майка Ekosem-Agrar (Германия). От 1998 г. ЕкоНива доставя вносна селскостопанска техника на руския пазар, а от 2002 г. се занимава със селскостопанско производство. През 2011 г. компанията беше разделена на два независими холдинга: ЕкоНива Техника за доставка на вносна селскостопанска техника и сервизно обслужване, и ЕкоНива-APK за развитие на говедовъдство,растениевъдство и производство на семена.
EкоНива-АПК днес е един от водещите аграрни холдинги в Русия с приоритетно направление производство на млечни продукти. Той е най-големият производител на мляко в Русия, който поставя рекорд след рекорд: преминал знаковата граница от 2000 тона мляко на ден през април т.г., само след 6 месеца ежедневното му производство надхвърля 2175 тона мляко (към 01.10.2019 г.). Така компанията утвърди своите позиции в Топ-10 на световните производители на мляко.

Този резултат стана възможен благодарение на стремителното развитие на компанията и безпрецедентната подкрепа на руската държава. ЕкоНива непрекъснато разширява географското си присъствие и ударно изгражда животновъдни комплекси от най-модерен тип. Животните, повечето от породите Симентал, Холщайн, Червен Холщайн, Херефорд, получават нормирани и балансирани дажби според продуктивността и физиологичното си състояние.

По думите на президента на групата Щефан Дюр, който от 2013 г. с указ на президента Путин стана руски гражданин, ЕкоНива при текущата подкрепа на държавата Русия може да достигне самозадоволяване с мляко след 4-5 години. А за износа на млечна продукция трябва да се мисли отсега“.

Публикувана в Животновъдство
Петък, 08 Ноември 2019 12:37

Сбъдването на една мечта!

-         Млечните ферми изчезват, но младо семейство вижда смисъл във фермерството и от 7 години развива стопанството си в село Изворско

-         Един от начините за оцеляване е създаването на мандра и производството на истински млечни продукти

Габриела Събева

Да се върнеш към корените и да превърнеш фермерството в основен поминък за цялото семейство е мечта на Златина Георгиева. И както се казва в една древна поговорка, човек трябва да внимава какво си мечтае, тъй като може да се сбъдне. През 2012 г. младата жена оставя всичко зад гърба си и се мести заедно със съпруга си и 2-годишния си син във варненското село Изворско. Конкретен повод става излизането на пенсия на баща й, който отглежда млечни крави в селото. И още една причина – след приключване на майчинството Златина остава без работа. Така съдбата прави всичко възможно старата мечта за семейна ферма и живот на село да се сбъдне.

Pasha 1

В момента в стопанството се отглеждат 42 млечни крави и 25 малки теленца от породите черно-шарено и червено-шарено говедо. Все още не са под селекционен контрол. Фермата се движи основно от трима души – Златина, съпругът й Свилен и баща й. Неуморен помощник е 10-годишният Стефан, който е израснал сред животните. В деня на нашата среща вече беше успял да нахрани телетата и помагаше на баща си в покриването на обора за малките. „Мисля си, че е твърде зрял за възрастта си. Това се получава с труд, Стефчо непрекъснато ни помага, той е свързан с фермата”, споделя Златина и категорично допълва: „В същото време синът ми има щастливо детство на село, което в града би било немислимо”.

Какво дава животът във фермата? „Спокойствие и пак спокойствие! Това го няма в населения град. Аз бях началник склад дълги години във Варна, но това, което получавам във фермата, не може да се измери с думи. Това не е работа от 8 до 5, това трябва да е ясно. Тук има денонощен труд, всеки ден, всеки месец, цяла година. Въпреки това не мога да заменя усещането и чувството на удовлетворение с нищо друго”, не крие задоволството си младата жена. В същото време споделя, че прекалената бюрокрация и бумащината много пречат: „Това ме изморява много повече, отколкото работата с животните. Понякога си мисля, че не остава време за истинското фермерство”.

Stefan

Основите на фермата в Изворско са положени през 1995 г. Семейството на Златина се включва през 2012 г. „Тогава кандидатствахме по мярката за млад фермер по ПРСР и със средствата започнахме да доразвиваме стопанството - закупихме техника, доилен агрегат, вана, дори генератор за ток, тъй като имахме доста проблеми с електричеството. Ако спре тока, всичко спира, нищо не можем да направим”, разказва Златина докато се разхождаме пред обора с малките теленца. С второто плащане закупуват фуражомелка и правят нещо много важно - мандра. „Това беше един дълго чакан момент, за да затворим цикъла на производство. Без преработка нямаше как да оцелеем и успеем!”, дава си сметка фермерката. Така през 2017 г. мандрата става факт.

„Рентабилно е, инвестицията си струва. Когато има готов продукт, реализираме всичко на фермерския пазар във Варна. По този начин днес дори не знам каква в момента е изкупната цена на млякото, но преди да започнем да произвеждаме млечни продукти, беше много ниска. От две години не сме си давали млякото на други мандри, сами си го преработваме”, с гордост допълва Златина. Тя се връща във времето назад, когато е имало години, в които цената на суровината е достигала дъното от 0,30-0,40 лв./л. „Това беше немислимо. Лятно време имаме голямо количество мляко, а цената се сриваше. Сега обаче смятам, че преминахме на друго ниво. Инвестицията не е малка за стопанство като нашето, но смятам, че с времето си заслужава”, не крие стопанката.

През лятото млеконадоят в семейната ферма надхвърля 400 литра на ден. В момента е нисък – 120-150 литра. В момента очакват новите попълнения във фермата: „Вече имаме две малки телета на по два дни. До седмица очакваме още две, а следващия месец още пет. Така лека-полека се развиваме”, гордее се с прираста Златина.

Pasha 2

Производството в мандрата започва първо с кисело мляко, сирене и заквасена сметана. След това асортиментът се разширява. Сега произвеждат обезмаслено кисело мляко, кашкавал, краве масло, пастьоризирано прясно мляко, цедено мляко. „С преработката на суровината в мандрата сме ангажирани аз и съпругът ми. При животните в обора се включва и баща ми, а Стефчо е непрекъснато до нас и помага където се наложи”, разкрива разпределението на задълженията фермерката. „Синът ми беше на 2 години, когато започнахме строежа на обора и той започна да се включва. Стана без да се усетим, просто когато семейството е ангажирано и дава личен пример, децата го следват. От тогава помага във всичко!”, разсъждава майката.

Разбира се, без спънки не може. Златина с треперещ глас разказва за избухнал пожар, който почти е унищожил стопанството и къщата, в която живеят. Явно Господ е решил да бъде благосклонен и оцеляват кравите и оборите. Инвентар, съоръжения, половината им жилище заедно с целия покрив е отнесен от огнената стихия. „Това ни дръпна назад, но важното е, че сме живи и здрави и имаме цел пред себе си!”, не крие оптимизма си младата жена.

Плановете на семейството са свързани с разширение на мандрата, тъй като животните се увеличават и млеконадоят съответно също расте. Стефан проявява интерес към конете, язди свободно по пасищата на селото, обгрижва кобилата си. Това навежда Златина на мисълта след години, когато синът й порасне, да се увеличат броя на конете във фермата. Сега на разположение са кобилите Мая и Галя, които са голямата страст на Стефчо.

„Мечти имам много, но от мечтата до реалността разликата е твърде голяма”, дава си сметка стопанката. „Въпреки че искаме по-голяма ферма, трябва да внимаваме. Ако започнем прекалено много да увеличаваме млечните крави, ще трябва допълнителна работна ръка. Това обаче се оказва сериозен проблем. Това е масово явление, в цялата страна – няма хора за работа”, очертава проблемите Златина. Семейството е наело близо 400 дка пасища от общината, напролет вероятно още 150 дка ще наемат. Идеята е да гледат животните пасищно на електронен пастир. В момента кравите всеки ден се изкарват на паша в район, който е част от Натура 2000. Все още стопанството не е сертифицирано за биологично производство, но Златина смята, че и за тази стъпка ще й дойде времето.

„Чувствам се щастлива, правя това, което искам. Аз съм магистър по икономика, но тук намерих мястото си. Тук е семейството ми, тук е фермата ми!”. Така завършва срещата ни със Златина Георгиева. Разделяме се с пожелание отново да се видим – сред тишината на селото, чистия въздух и зелените пасища с кравите.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 08 Октомври 2019 12:30

Пазителят на породата Пи руж

Известният френски животновъд Реми Бриян отглежда стадо от 70 крави и развива качествата на породата с прецизна генетична селекция

Мила Иванова

Брелес е малко селце (900 жители), разположено в самия северозападен край на френския департамент Финистер в региона Бретан. Обрамчено е от водите на Атлантика, с мeк океански климат под влияние на Гълфстрийма. В това елегантно с див привкус селище се намира стопанството на известния френски животновъд Реми Бриян, председател на Сдружението на фермерите, отглеждащи породата Пи руж.

2.jpg

„Пи руж (Pies rouges в превод „пъстро червена“)е типично френска говедовъдна порода със смесено направление – мляко и месо – представя я Реми Бриян. – Създадена е през 1966 г. в региона Бретан от кръстосването на френска, холандска и германска породи. През 80-те години за подобряване на млекодайните й качества бе използвана и Холщайн, от която е наследила пъстрата си кожа с червени петна. Пи руж принадлежи към средноголемите породи, кравата с ръст 145 см тежи средно 750 кг, а бикът е с височина 150 см срещу 1000 кг. Добивът на мляко е от порядъка на 8000 кг при лактационен период 329 дни. Млякото има 4,3% мазнини и 3,3% протеини.Притежава добра морфология, с рентабилни стойности на трупното месо.“

Реми Бриан е

истински радетел за разпространението на Пи руж

Заедно със семейството си той отглежда 70 крави, но ръководи стадото си така, че да развива качествата на породата. А това преминава през прецизна генетична селекция със събирането на зародиши и продажба на разплодни бикове.

Семейство Бриан се установява в най-западния край на Бретан и създава Gaec „Рубините“ (Земеделско сдружение за колективна експлоатация), в което участват Реми, съпругата му Натали и двете им деца Людвик и Еманюела. С 900 декара земя, 250 свине майки и 70 млечни крави, четиримата съдружници имат не малко работа. „В селцето Брелес сме от две години – обяснява Реми Бриан. – По-рано бяхме създали Gaec със сестра ми и зет ми, но решихме всеки да поеме по своя път.“

3. Haltica oncours bovin pie rouge

Сега фамилното стадо Пи руж произвежда 600 000 литра мляко при средна производителност 8000 литра на крава. Доенето е роботизирано. „Всъщност роботът изпраща кравите на пасбището – те излизат от 10 до 16 часа, а после от 22 до 4 часа.“ Животните разполагат с 90 декара около фермата. Фрмерът си дава сметка, че това пространство не е достатъчно и затова им доставя прясна трева в коритото всеки ден. „Животните се хранят със зелен фураж 360 дни в годината. Менюто им започва с трева сутринта, преди да излязат от обора. Освен това им даваме царевица и минерали вечерта. Соята и ечемикът се подават от робот. Стремим се да ги храним наполовина с фуражи, наполовина с царевица, но това зависи и от периодите: царевицата може да достигне 90 на сто през зимата срещу 30 на сто през пролетта“ – уточнява Реми.

Възпроизводството: най-деликатната фаза в отглеждането

„Моите родители вече отглеждаха Пи руж, съставът на стадото не се е променил оттогава. Но нашата цел сега е да оптимизираме средствата за производство, дажбите и съдържанието на млякото, за да получим максимална печалба, а не да гоним литражите мляко“ – обяснява Реми Бриан.

Женските телета се отглеждат с мляко на прах. „Концентрираме млякото за 6 хранения седмично. За сметка на това мъжките телета са хранени изцяло с мляко от кравите, разпределено на 13 хранения седмично.“

  • След като ги отбият, юниците се отглеждат на друго място. Хранят ги със силажна царевица и сено. Най-добрите се използват за получаване на зародиши. Част от тях е подложена на конвенционално осеменяване. Друга част от юници се опложда чрез сексирана сперма, като по-малко добрите служат за реципиенти на зародиши. „Задържаме женските животни във фермата, защото искаме да раждат тук, а не в станцията. От една млекодайна крава получаваме между 6 и 10 ембриона годишно (вместо един) – обяснява животновъдът и допълва: – Стремим се юниците да се отелват на 24 месеца, въпреки че с имплантираните ембриони ражданията стават по-скоро след 26 или 27 месеца.“

4.jpg

Що се отнася до мъжките екземпляри, фермерите запазват някои от тях, а другите продават. „Миналата година продадохме 14. По-малко добрите си тръгват още първия месец, най-добрите – след 5 месеца“ – разказва Реми.

Всички крави, на които им предстои да раждат, са в един и същи бокс и остават там до самото отелване. „Те имат достатъчно пространство, а когато са заедно, стресът намалява. Почти никога не се намесваме в раждането, с изключение, разбира се, когато то протича зле“ – споделя френският животновъд.

Пи руж: между холщайнка и нормандка

  • Реми Бриан има още едно високо признание: освен че е своеобразен пазител на породата Пи руж, той бе избран за вицепрезидент на сдружението Évolution (Еволюция) – първия кооператив за услуги в осеменяването на говеда не само във Франция, но и в света. Тази институция с членска маса 27 000 животновъди извършва дневно 12 000 акта за възпроизводство в говедовъдството….) На обществената дейност Реми Бриян посвещава два дни в седмицата.

„Пи руж е от семейство Холщайн. Нейният произход действително е от Германия и Холандия, но там кравите от тази порода са селектирани като холщайнки. Във Франция е различно – от Пи руж се очаква по-малко мляко, но повече протеини, плодовитост и здраве на вимето. По-ниското производство на мляко се компенсира с другите му стойности. Пи руж е добър компромис между Нормандската порода и Прим Холщайн: благодарение на съдържанието, изкупуват млякото й на еднаква цена с тази от нормандката“ – уточнява компетентно Реми Бриан.

maxresdefault

Топманекенките на фермата „Рубини“

Елитни екземпляри от фермата „Рубини“ участват в множество конкурси – местни, национални, а също и в престижните международни изложения – Салона по земеделие SIA в Париж  и Spaceв Рен. „Това ни позволява да рекламираме нашето животновъдство, както и породата Пи руж в глобален мащаб“ – допълва Реми Бриан. Негови животни неведнъж са се окичвали с най-високите награди – шампионки. „Във Франция има вписани 104 животновъди с 20 000 крави Пи руж под млечен контрол срещу 400 000 в Германия. Така че германците наистина имат потенциал да покажат изключителни животни, но и ние няма от какво да се червим: във Франция също работим добре – споделя с гордост животновъдът. – За разлика от Германия ние разполагаме с програма по селекция със станция за донори, която позволява да оптимизираме най-добрите женски животни. Взаимната селекция на Холщайн и Пи руж увеличава все повече възможностите.на пъстрочервената ни порода“ – казва в заключение Реми Бриан.

Gaec „Рубини“ в числа
4 съдружници (Реми, Натали и двете им деца) + 1 човек по договор за специализация
900 дка земеделска площ, от които 700 дка царевица и пасбища и 200 ечемик 

250 свине (родилки и за угояване)
70 млечни крави Пи Руж
600 000 литра мляко
8000 литра от крава
Средни равнища: 4,3% мазнини и 3,3 % протеини

Публикувана в Животновъдство

Според изследванията на международната организация Transparency International, през 2016 година новозеландското правителство е заело първо място в света по прозрачност и липса на корупция

Андрю Холдейн

Фермер от Нова Зеландия

В икономиката на Нова Зеландия земеделието заема важно място – на земеделската продукция се пада около половината от целия износ на страната. При това повечето отрасли на земеделието се отличават с висока ефективност и доходност, широко и повсеместно внедряване на иновативни технологии и особен подход в отношенията между държавата и фермерите.

20150506012049541

Посоката на развитие на земеделието на Нова Зеландия е определена от постепенно провежданите от правителството във времето важни реформи, в резултат на което се е образувала много своеобразна структура на земеделието. В много от своите части тя съществено се отличава от приетите в останалите развити страни системи и обуславя успешното развитие на земеделието в тази страна.

Успeхът в цифри

Нова Зеландия е един от най-големите в света износители на агнешко месо и втора след Австралия по износ на вълна. Въпреки намаляването в общото поголовие на овцете през 70-те години на миналия век от 70 млн. глави до днешните 30 млн., обемите на изнасяното месо не са намалели, благодарение на най-новите научни разработки в областта на селекцията, както и от подобряването на методите за отглеждането на животните.

jack large

Но основната специализация и най-доходоносният отрасъл в земеделието на Нова Зеландия е производството на мляко. Частта на страната в световното производство е 33 на сто, а 95 на сто от произвежданите суровини се изнасят под формата на масло, сирена и сухо вещество в 140 страни по света. Нова Зеландия произвежда почти половината от световния обем на пълномаслено сухо мляко, тъй като местните крави произвеждат около 377 кг сухи млечни вещества на глава за година. Най-големият играч на новозеландския млечен пазар е компанията Fonterra, произвеждаща около 87 на сто от млякото в страната. Кооперативът обединява 11,4 хиляди акционери и представлява не просто организация за преработка на суровина и продажбата й с добавена стойност, но е и мощен износител извън страната.

Особени права

Климатът на Нова Зеландия е достатъчно мек и благоприятен за отглеждането на тревни култури, често в течение на целия сезон. По тази причина пасищата заемат 51 на сто от цялата територия на островите, което обуславя значително преимущество на пасищното животновъдство. При това правителството се е отказало от субсидирането на местните фермери и регулирането на цените с административни методи, което е способствало за преструктурирането на новозеландското земеделие, значителното повишаване на конкурентноспособността на фермерите и увеличаването на доходите им.

P16.LANDCORP Camilla Rutherford 8609

Съществуват и други причина за толкова ефективното развитие на земеделието в Нова Зеландия. Една от тях са особените имуществени права. Още от колониалните времена жителите на страната имат безусловни права на собственост. Благодарение на това на острова е започнал да се развива свободен пазар на земята. Това е довело до бързото развитие на земеделието, тъй като собствениците на земя са сигурни, че инвестициите им няма да бъдат напразни. При това защитеното от закона право на собственост позволява на фермерите да го използват в качеството му на залог при получаването на кредити за развитието на стопанството. Кредитирането на земеделските производители в Нова Зеландия е важен и печеливш за банките бизнес, поради това много от тях имат отделения само за работа със земеделски производители.

Пълна самостоятелност

Друга особеност, даваща възможност за активното развитие на земеделието, е държавното управление. Според изследванията на международната организация Transparency International, през 2016 г. правителството на Нова Зеландия е заело първо място в света по прозрачност и липса на корупция. Според Световната банка страната е един от световните лидери по удобство на правенето на бизнес, при това тя е сключила договори за свободна търговия с 16 държави, влизащи в Световната търговска организация.

20150506012049541

Правителството не участва непосредствено в маркетинга или фиксиране на цените на никакви земеделски стоки – те напълно зависят от колебанията на свободния пазар, при това всички рискове се поемат от фермерите. Пълномощията на управлението на страната в земеделската сфера се ограничават само със събирането на данъци за месото и млякото, което позволява да се провеждат научни изследвания и разработки, които внасят съществен принос в развитието на животновъдството, както и в установяването на правила за протоколите на производството и качествени стандарти за готовата продукция, която трябва да съответства на изискванията и стандартите на търговските партньори на страната.

Средният размер на ферма в Нова Зеландия е около 2500 дка. Около 44 на сто от всички стопанства в страната се специализират в отглеждането на овце и едър рогат добитък, при това повечето от тях са семейни стопанства, а кооперативите не са много разпространени. Пасищата се отделят с огради за контрол над животните. Новозеландските фермери се стараят да общуват помежду си, да обменят опит и знания, което става предимно по време на различни мероприятия и изложения, Дни на полето и специализирани печатни издания. Често земеделските производители самостоятелно формират групи за внедряване на някои подобрения и съвременни технологии в своя бизнес, за да отговорят на последните изисквания на пазара.

Комплекс от структури

Важна роля в аграрния отрасъл на Нова Зеландия има широко развитата инфраструктура както на ниво отделно стопанство, така и в отрасъла като цяло. Например, всяка ферма за отглеждане на овце и едър рогат добитък има специално помещение, където се провежда стрижбата. Вълната без черни влакна обикновено се сортира на място преди опаковането и изпращането й в центъра за продажба или събиране. Преди износ вълната се измива от специална компания срещу заплащане, благодарение на което се постига онова високо качество, за което тази продукция се цени в цял свят. Също така почти във всички села има ветеринарни служби, оказващи услуги и предоставящи лекарства за животните. Важността на благополучието на селскостопанските животни е установена на законодателно ниво. На острова е въведен строг пограничен контрол, благодарение на което тук никога не са фиксирани сериозни заболявания по животните.

Lake Hawea

На територията на страната са разположени многочислени специализирани центрове за продажба на животните, при това повечето от тях провеждат ежедневни търгове за овце и едър рогат добитък при участието на брокери, което способства за запазването на гъвкавостта на пазара през цялата година и достъпа до него на животни с различни възрасти и продуктивност. Всички животни имат ушни марки, а при продажбите се теглят на електронни везни. Транспортирането на животните, с което се занимават независими фирми, е достъпно за фермерите по всяко време, благодарение на силната конкуренция между транспортните компании.

Всичко това позволява на земеделието на Нова Зеландия да постигне високо ниво на развитие, благодарение на което фермерите произвеждат конкурентноспособна продукция на приемливи за тях цени. Така през пролетта на 2017 година стойността на сухото мляко на компания Fonterra е била 6,45–6,55 новозеландски долара за 1 кг, смесена и почистена вълна – 3,85 новозеландски долара за килограм, говеждо месо – 5,7 новозеландски долара за кг, а овчето месо – 5,9 новозеландски долара за килограм.

Слабостите се преодоляват

Въпреки всички преимущества, земеделието на Нова Зеландия има и слаби места. Една от тях е значителната отдалеченост от пазарите и свързаните с това трудности на маркетинга и продажбите, въпреки че този факт има и положителна страна в сферата на ветеринарния контрол на островите. Днес се чувства остър недостиг на инвестиции за създаване на филиали на новозеландските производства на задграничните пазари, поради което съществува определена зависимост от агенти и дистрибутори. Постепенно компания Fonterra променя ситуацията, благодарение на финансови вложения и партньорски отношения с други страни.

Публикувана в Агроновини

Износът за Китай обаче може да раздвижи вътрешното производство

Интервю на Анета Божидарова

Г-н Зоров, вашата фирма е една от 14-те, одобрени за износ на млечни продукти за Китай. Това добра новина ли е за българските млекопреработватели?

Това определено е пробив, особено по отношение на постигането на съгласуваност за ветеринарните и здравни изисквания на ниво търговия на млечни продукти между България и Китай. Новината звучи добре и на фона на разразяващите се търговски войни между САЩ и Китай. Ако бъдем реалисти обаче, при 1 милиард и 300 милиона китайско население , българският износ на млечни продукти по-скоро изглежда на ниво дегустация. При всички случаи, обаче той може да отпуши вътрешното производство. Ако китайците проявят интерес, има достатъчно български млекопреработвателни предприятия, които могат да изнасят, макар че цялото ни вътрешно производство вероятно трудно ще нахрани и един квартал на Пекин. В този смисъл, трябва всички да си сътрудничим, а не да гледаме кой точно е одобрен по един списък за износ. Това е несериозно. Това е далече от бизнес мисленето.

Каква е в момента пазарната конюнктура по отношение цената на млякото?

Цената на млякото расте. В момента Румъния търси и купува българско краве мляко на цена от 39-40 евроцента. Подлагам на съмнение данните на ЕК, че производството на мляко се увеличава на годишна база, при условие, че на пазара се усеща дефицит още през август и септември, има завишено търсене и ръст на цената. От друга страна, наблюдава се тенденция на намаляване на млечните семейни ферми в Дания и Холандия. Нека кажем и друго. Българското производство на млечни продукти е една изключително малка брънка от една голяма европейска верига. Европейските страни, при всеки излишък в производството на мляко, търсят бърза реализация – такава е политиката на големите държави. Когато в Германия, в Словакия, в Унгария реализират на ден 100 тона мляко при договорени добри цени в рамките на 6 месеца и им остане 1 тон в излишък, той се продава с 20% по-евтино. Но тези 20% като дойдат в България и Румъния, могат да взривят пазара. Всеки външен пазар раздвижва вътрешното производство, влияе върху цената на млякото. Затова се надявам с износа за Китай българските животновъди да могат да поемат малка глътка въздух. Те го заслужават, заради тежките условия, в които работят.

Как ще коментирате ресора, който получихме в Европейската комисия - „Иновации и младеж“?

Надявам се да има реални действия по отношение на образованието – за да бъдат създадени нужните за бизнеса квалифицирани кадри. Без да обиждам никого, това няма да стане само с дуално обучение. Квалификацията е дълъг и сложен процес, навици трудно се изработват, нужни са години. Още по-важно е да задържим в страната въпросните кадри. Това трябва да се обвърже със съответните програми на обучение, финансови механизми и стимули. Ясно е, че иновациите са движеща сила в съвременния свят. Но зависи за какви иновации говорим. По мое скромно мнение, в земеделието и особено в хранителната промишленост, сме отишли твърде далеч. Ако се смята за иновация да се произвеждат хранителни продукти без суровини, аз не го разбирам. И не го приемам.

 

Публикувана в Интервюта

От 7 до 31 октомври 2019 г. животновъдите, които са кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2019 г., трябва да докажат реализацията на млякото и млечните продукти, които са произвели. В същия период фермерите доказват и реализираните на пазара животни. За целта се подават документи по образец в областните  дирекции на ДФ „Земеделие“. 

Реализацията на млякото и млечните продукти се доказва за периода 01.10.2018 г. – 30.09.2019 г. Документи се подават по четири схеми, чиито изисквания са разписани в чл. 27в, ал. 1 от Наредба № 3 от 2015 г. Те са: Схема за обвързано подпомагане за млечни крави – СМлК, Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол- мляко – ЕЖСК (мляко), Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол с направление мляко – ДПЖСК и Схема за обвързано подпомагане на биволи.

Реализираните на пазара животни се доказват по три схеми - Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – СМКЮ, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (месо), Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол – ДПЖСК (с реализация на месо или комбинирана реализация). В зависимост от това къде са реализирани животните – в България или извън страната, се попълват различни типови образци.

Животновъдите могат да изтеглят и попълнят образците на документите, с които доказват реализация на произведената от тях продукция от официалната интернет страница на ДФЗ. При попълване на документите кандидатите трябва да използват съответната бланкова таблица, според регистрацията им в ИСАК – като физическо лице, юридическо лице или едноличен търговец. Към приложените файлове е изготвена и подробна инструкция за тяхното попълване.

Попълненият опис по образец се подава на хартиен и електронен носител. Стопаните трябва да предоставят и заверени копия на документите, доказващи реализацията на продукцията си. Те следва да бъдат издадени от съответния земеделски производител или от изкупвача на продукцията.

Публикувана в Бизнес

В стопанството Bel Orient се изпробват нови модели на производство, държи се на комфорта и хуманното отношение към животните и се изработват специализирани решения за животновъдите във Франция

Мила Иванова

Стопанството „Бел Ориан“ (Bel Orient) се разпростира на 1550 декара земеделска площ, притежава 150 млекодайни крави, които скоро ще станат 300, и се обслужва от четирима работници и един мениджър. Намира се в град Роан, регион Бретан, Северозападна Франция.Това е млечната ферма на утрешния ден според нейния собственик и вдъхновител – фирма Vital Concept – известна в цяла Европа като онлайн верига за продажби на органични храни и витамини. Това бретанско предприятие обаче има и други, по-възвишени цели: в Bel Orientсе влагат големи инвестиции с амбицията да се внедряват всички иновации в селското стопанство, да се изпробват нови модели на производство, за да се дадат специализирани решения в помощ на френските земеделци. По-конкретно със създаването на фермата се цели да се обменя опит за благополучието на животните, оптимизацията на работата и икономическите резултати. Както се изрази собственикът и главен изпълнителен директор на Vital Concept Патрис Етиен: „Бел Ориан“ ще бъде витрината на френското млечно производство“. Фермата бе открита в края на миналата година и функционира вече четвърти месец, като приема посетители, предимно животновъди, от цяла Франция.

1. Bel Orient

 

Мениджър на това капиталистическо, финансирано със собствени средства, предприятие е синът на собственика – Виктор Етиен, амбициозен млад мъж, завършил маркетинг и мениджмънт. Той представи

четирите стълба на експерименталната ферма

А това са: ефективност на работата, прецизирана до най-дребния детайл; хуманно отношение към животните, с което откликват на изискванията на обществото; оптимизация на агрономическия потенциал на почвата чрез технологиите и инструментите на прецизното земеделие и икономическа ефективност, която се изразява в анализ и сравнение на многобройните данни от фермата с тези от традиционното животновъдство.

Фермата работи по нови концепции и създава високи стандарти за отглеждане на животните – по отношение на инфраструктурата, организацията на работата, използването на съвременна техника и технологии, собствен машинен парк. „Всички иновация в нашия занаят ще бъдат изпробвани“ – твърди Виктор Етиен и навлиза в детайлите.

Комфортно настаняване

Фермата обхваща сгради с площ 7000 кв. м с капацитет 150 млечни крави и техните потомства. Още по време на строителството на главното помещение – обора, бе предвидено, че всяка крава ще разполага с площ от 10 кв. м за спане и още 5 кв. м в свободното за движение пространство. „Предимство се дава на комфорта“ – споделя Виктор Етиен. Оборът по новозеландски модел е отворен и от двете страни и е разделен на две помещения, с под от сено. В едната част са настанени 80 черно-бели крави Прим Холщайн – най-продуктивната млечна порода в света, а в другата по съседство съжителстват 70 светлокафяви Джерсей, датчанки по произход, от най-дребната порода, но пък млякото им е с най-висок процент мастни вещества и сух безмаслен остатък. Стадото произвежда 1,5 милиона литра мляко.

2. Юници и теленца

Всяка крава има електронна обеца на ухото и детекторно колие на врата, така че всички животни са свързани с терминала.

Друга сграда, построена също по модела на отворен коридор, е подслонила теленцата и юниците в боксове. Всички женски животни на стопанството се отелват тук – холщайнките на 24 месеца, джерсейките на 22.

Хранителен режим

Основна цел на стопанството е да осигури автономен хранителен режим на стадото. „Нашите 950 декара райграс и люцерна ни позволяват да изхранваме стадото и неговото потомство през цялата година. Равновесието в дажбите се осигурява с прибавянето на царевично зърно (изсушено в хамбара ни), пшеница и ечемик, отглеждани в стопанството. Купуваме единствено соево кюспе и рапица, за да увеличим протеините“ – разказва Виктор Етиен.

3. Controle laitier

Стопанството притежава огромен хамбар-сушилня. Принципът е тревите за фураж да се прибират точно навреме, при определена влажност, да се сушават и да се складират, без да губят хранителната си стойност. „Ние сушим целия фураж в хамбара на стопанството (райграс и люцерна). Това ни позволява да раздаваме сухи и еднакви през цялата година дажби без хранителен преходен период и да осигурим целогодишен храносмилателен комфорт на животните“ – хвърля светлина върху новата технология на хранене мениджърът. Освен това фермата притежава и вътрешностопанска продоволствена фабрика за дозировка и смесване на суровините с добавките и пневматичен транспорт към 12-те силоза, които захранват 14 станции ЦАП.

Във фермата се правят и първите

опити за подсилване на имунната система на телетата

Целта е да се измери хранителната ефективност и да се открие точният момент за раздаването на добавките.Според едно проучване 59% от телетата нямат достатъчно прием на имуноглобулин. Здравето на телетата влияе директно върху растежа на животните и дълголетието на кравите. Дори ако приемът на коластра през първите 6 часа се спазва, необходима е също така и достатъчната концентрация на специфични антитела.

5 а тракторът

В залата за доене, която е обща и за двете породи крави, са разположени доилни инсталации 2 х 16, като с увеличаването на стадото съоръжението ще стане 2 х 22. Двама души се занимават с доенето – сутрин и вечер, по 2 ч и 15 мин за 150-те крави.

Всичко трябва да блести! Веднъж месечно екипът измива с апаратура под високо налягане помещението за разходки с каучуков под и доилните инсталации, за да поддържа оборудването безупречно.

Фермата в цифри

Площ на стопанството: 1550 дка земеделски земи, от които 700 дка напоявани

Култури: 800 дка хибриден райграс и 200 дка люцерна; или 1200 т суха материя;

250 дка силажна царевица; 200 зимен ечемик, 100 царевица за зърно.

Площ сгради: 7000 кв. м, разположени на 40 декара

Площ за една крава: 10 кв. м за лежане, по 5 кв. м за движение

Млечно стадо: 80 крави Прим Холщайн и 70 крави Джерсей

Млеконадой: 1,5 милиона литра мляко

Работна сила: четирима работници и един мениджър.

Публикувана в Животновъдство

От 3-ти до 31-ви юли 2019 г. животновъдите могат да кандидатстват за подпомагане по схемата „Инвестиции за закупуване на съоръжения за добив и съхранение на сурово мляко и съоръжения за изхранване на новородени животни с мляко“. Документи ще се приемат в областните дирекции на ДФ „Земеделие“ по място на осъществяване на дейността по проекта.

По схемата се възстановяват до 50% от извършените разходите за инвестиции, като максималният размер на помощта е не повече от 25 хил. лева. Подпомагането се предоставя под формата на субсидия за покриване на част от разходите за реализация на инвестиции в стационарни и мобилни доилни съоръжения, оборудване за съхранение на мляко и съоръжения за изкуствено изхранване на новородени животни с мляко. Средствата ще се изплащат по банкова сметка на кандидата след доказване на целевото изпълнение на инвестицията.

Срокът на действие на схемата е до 31.12.2020 г. Нотифицираният максимален бюджет по схемата за периода, в който ще се прилага, е 2 млн. лева. С решение на УС на ДФЗ половината от тях, в размер на 1 млн. лева, се разпределят за 2019 г.

Целта на държавната помощ е стимулирането на земеделските стопани да направят инвестиции за подобряване на общата производителност и устойчивост на стопанствата си и по-специално - да намалят производствените разходи.

Кандидати по схемата могат да бъдат земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за период от най-малко 3 (три) години назад, считано от датата на кандидатстване, както и организации и групи производители, признати със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Схемата за държавната помощ, указанията и документите към тях, са публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Животновъдство

Картината в сектор „Мляко“

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България:

Върху имитиращите млечни продукти да има надпис „Опасно за човешкото здраве“

Димитър Зоров е роден през 1970 г. в Своге. От 2000 г. е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. През 2005 г. оглавява Националния млечен борд. Съпредседател е на Националния съюз на говедовъдите. Притежава кравеферма и овцеферма, собственик е на млекопреработвателното предприятие “Пършевица”.

Г-н Зоров, повече от месец животновъдите се оплакват от ниска изкупна цена на суровото мляко. Какво се случва в сектора?

Известно е, че аз съм и от двете страни на барикадата – отглеждам животни и преработвам. И едните, и другите имат право. Какво имам предвид? Повечето колеги, които преработват, са принудени да спрат изкупуването на мляко от животновъдите по една причина: складовете им са пълни с нереализирана продукция. Млекопреработвателният бранш иска затягане на контрола по отношение на имитиращите продукти. Колеги от Плевенско дори предлагат на етикетите на имитиращите продукти да има специален надпис „Опасно за вашето здраве“. Тази лоша пазарна среда оказва влияние и върху животновъдите. Преди дни МЗХГ изнесе данни, които предизвикаха доста коментари. Каква е картината според тях? Отчетените количества произведено сурово мляко абсолютно не са достатъчни за произведените количества млечни продукти през 2018 година. Всеки знае, че

няма как от 2 литра мляко да се произведе 1 килограм сирене

Затова в голяма част от млечните продукти, освен сурово мляко, има вложено и нещо друго, което не е мляко. Такива продукти се предлагат на по-ниска цена. А преработвателите, които работят само със сурово мляко, изпадат в криза. Те или трябва да свалят цените на своите продукти, или да свалят изкупната цена на суровото мляко, или изобщо да спрат да го изкупуват. На последния консултативен съвет по животновъдство беше зададен и въпросът: защо в магазинната мрежа изчезнаха щандовете с имитиращи продукти? Само се смениха табелите: от имитиращи станаха млечни.

Нали има нова нормативна уредба, свързана с млекопреработвателния сектор? Тя не сработи ли?

Законодателството ни е перфектно, но въпросът е в каква степен го спазваме. Някак не е честно да се търси отговорност единствено от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. Д-р Дамян Илиев и в Господ да се превърне, няма да може да се справи с този проблем. Оказва се, че европейската политика в областта на храните не е приложима на Балканите. Говоря за морал и за самоконтрол. Когато става дума за пари и за печалба, нашият манталитет поставя морала и самоконтрола на заден план. Няма как с 20-30 инспектора на БАБХ в столицата да се контролират ефективно 5 хиляди обекта, в това число училищни столове, детски гради и т. н. Можете да влезете в интернет сайта на Агенцията по храните – има свободни работни места за контролиращи лица, но кандидати явно няма. Млекопреработвателният бранш се възползва от тази ситуация и това рефлектира върху животновъдите. По статистика, декларираното произведено сурово мляко е не повече от 60-70% от количествата, които са необходими, за да покрият капацитета на преработвателите. Тоест, ние работим в ситуация на дефицит. От една страна дефицит на сурово българско мляко, от друга – произведените млечни продукти залежават. И така се стига до логичния извод:

в нашата бизнес среда има нелоялна конкуренция

Няма как да се борим за пазар срещу сирене по БДС, обявено на цена между 4.50 и 6 лева. Ясно е колко е по БДС. Затова колегите, които работят само със сурово мляко, не могат реализират своята продукция. Търговците ги притискат да свалят цените, защото никой не купува сирене на 10-11 лева. Как обаче да се слезе на цена между 4.50 и 6 лева, ако искаш да работиш само със сурово мляко? Като „убиеш“ фермера с ниска изкупна цена. Няма как да стиснеш за гърлото доставчиците на горива, електроразпределителните дружества или социалното министерство заради високия осигурителен праг. Това е живата истина за картината в бранша.

Какъв е изходът от тази ситуация?

Абсолютна забрана за работа с растителни мазнини при производството на млечни продукти. Такава, междувпрочем в наредбата има, но друг е въпросът кой я спазва. Малко грубо звучи, но защо върху млечните продукти, които не са произведени само и единствено от сурово мляко да не се постави наистина подобен предупредителен надпис: „Опасно за вашето здраве“. Както има такъв върху цигарите, например. Че и красноречиви картинки са сложени даже.

Това не е ли въпрос на национална политика?

Абсолютно. Нека се направи широка разяснителна кампания през медиите, финансирана от държавата, за да се подобри хранителната култура на българина. Той да бъде наясно какви са ползите и вредите от едните и от другите продукти. Ясно е, че никой няма да умре от сирене, в което са вложени съставки, различни от млякото, но в дългосрочен план това влияе на човешкото здраве. Има достатъчно специалисти по темата, нека те да говорят. Но не пред ограничена аудитория, а всички български граждани да бъдат информирани. Ще дам пример: ако при производството на сирене само от сурово мляко се влага по-по-голямо количество вода, това нарушава процеса на зреене, който се изисква – 45-60 дни. Същевременно, това производство е разрешено, но сирене с такова водно съдържание е трудно усвояемо от организма. Ако има вложени и растителни мазнини, човешкият организъм със сигурност търпи дългосрочни вреди, но нека здравните специалисти да обяснят за тях – как това влияе на кръвоносните съдове, на метаболизма, на наднорменото тегло и т. н. И когато българинът купува такова сирене евтино, то всъщност му излиза скъпо – заради парите, които ще трябва един ден да плаща за своето здраве. При млечни продукти с нормален процес на зреене, усвояемостта от организма е 80-90%. И тук говорим само за сирена, произведени от мляко. Ако това се обясни на хората, те ще направят информиран избор като потребители. Но това трябва да се превърне в държавна политика. Има достатъчно ведомства, които да се заемат с това: Център по оценка на риска, регионалните здравни инспекции, научно-изследователските институти и т. н. От бранша на млекопреработвателите сме категорични, че една широка разяснителна кампания през медиите би имала сериозен ефект.

Според изнесените данни от системата ВетИС, за последните три години, 76 хиляди ферми са неактивни, фалирали са. Как ще коментирате тази статистика?

Това всъщност са отдавна неработещи стопанства, които са имали регистрация като животновъден обект, но реално не са отговаряли на нормите и не са развивали дейност. Българската агенция по безопасност на храните е задължена до 3 години да запази тази регистрация, независимо дали в тези обекти има реална дейност. Логично е след този период, онези ферми, които не са работещи, да бъдат заличени. Ако бяха активни, щяха да са в съответната статистика. При 300 хиляди крави в страната и близо 1 млн. овце, няма как в страната да има функциониращи близо 80 хиляди животновъдни обекта. От Агенцията по храните за първите 5 месеца отчитат само около 200 хиляди приплоди при овцете. Как става това при 1 млн. овце: тези овце не раждат ли, къде са им агнетата? Всеки ветеринарно-медицински лекар има интерес да регистрира едно новородено животно в системата, защото за това получава пари от държавата. Затова данните са коректно подадени. Другите отговори се подразбират.

Как ще коментирате въведените ограничения за броя на животните в едно домашно стопанство, които се отглеждат за лични нужди?

Това не са ограничения. Определеният таван дори е твърде висок. Бих попитал къде отива млякото от 30 домашни овце? Може ли едно семейство да изконсумира такива количества в рамките на един ден? Подобен въпрос може да се зададе и към личните стопанства с 9 крави – какво се случва с млякото? Повече от ясно е, така се произвежда сив сектор.

На прага сме на нов програмен период, на нова ОСП – какво трябва да залегне в т. нар. Стратегически план, в който България трябва да определи своите приоритети в земеделието?

Ако искат и Космически план да го назоват, проблемите в стопанския сектор искат кардинални решения. За жалост, европейската политика в земеделието е твърде популистка –стопанствата се делят на големи и малки, което настройва един срещу друг субектите в бранша. Защо ги делят? Не е ли логично да се подпомагат работещите и развитите стопанства, независимо дали са малки или големи? Средните и големите винаги са на прицел. Затова те са на светло – плащат данъци, декларират продукцията си, създават легални работни места. Защото не могат да си позволят да бъдат неизрядни при една проверка и да плащат глоби от порядъка на 10 хиляди до 50 хиляди лева. Малките никой не ги търси за нищо. Такава е европейската политика, такава е и нашата, националната. Или трябва да се прави политика за работещия бизнес, или да се провежда социална такава. Поне аз не знам някой в световен мащаб да е успял да намери пресечната точка и баланса между тези две политики. И вълкът сит, и агнето цяло не става. Затова казвам, че са нужни кардинални, пазарно ориентирани решения.

Интервю на Анета Божидарова

 

снимка: Капитал

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 25

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта