В сезона на беритбата на шафрана, полезно е да припомним някои практики в отглеждането на тази екзотична за страната ни култура.

Преди да се хвърлите да засаждате на големи площи непретенциозния минзухар, опитайте на няколко квадрата. За да не се окаже впоследствие, че сте хвърлили маса пари, а не можете да се справите с отглеждането на културата.

Мит е, че шафранът не е трудоемък. Въпреки, че реалната работа по него е в рамките на няма и два месеца, всички дейности се извършват на ръка – от засаждането на луковиците, до прибирането на цвета и неговото сортиране.

Минзухарът не е капризен, по-скоро е сухолюбив. Затова и тази година стопаните се радват на големи количества цъфнал цвят. Шафранът не обича мочурливи и влажни почви. Подходящо е да го засадите на слънчев и полегат склон. Задължително е да изследвате почвата.

Плевелите са враг №1 на шафрана. Ако искате качествен и биологичен продукт, трябва внимателно да използвате препаратите за растителна защита. При окачествяването на изсушения шафран, става ясно дали и с какво сте третирали почвата. Плевенето на ръка е трудоемко и се налага няколко пъти в годината.

Обирането на цъфналия цвят също не е лек процес – извършва се на ръка. Добра новина е, че лековитото цвете цъфти поетапно. Прибран сутринта, лилавият цвят е добре да се сортира до края на деня, за да не изгуби от своите качества. Ако няма такава възможност, трябва да се съхранява в студено помещение, при температура до 5 градуса.

Най-тежък е процесът на сортирането. Червените стигми или както са по-популярни – близалцата, се отделят на ръка от всеки цвят. И това всъщност е най-ценната част от шафрана. Особено трябва да се внимава в тях да не попаднат външни замърсители като влакна, косми, пръст или други. Затова сортирането се извършва изключително прецизно, в почти аптекарска среда, от работници с перфектно зрение, сръчни и бързи ръце, и задължително с прибрани под шапка коси.

Фермерите у нас сушат шафрана в сушилня за плодове. Всеки сам е стигнал до определен начин на работа в този процес. В Иран, например, меката на минзухара, големите преработватели на шафран, първо изсушават шоково, след това намаляват градусите. Специалистите казват, че по този начин качествата на червеното злато се запазват от 5 до 7 години.

За да съхраните обаче правилно шафрана, също си има тънкости. Той трябва да е в херметически затворен съд и да не е изложен на пряка слънчева светлина.

Най-важен, разбира се, остава пазарът. У нас шафранът няма как да бъде окачествен в лаборатория, защото културата е непозната и такава лаборатория няма. Това обаче може да бъде направено в съседна страна и не струва скъпо – под 100 евро. Със сертификат за качество може да се търси по-добра цена за продукцията. В момента българските малки и средни стопани, които отглеждат шафран, продават на случаен принцип, предимно през интернет. По-големите вече са се доказали на външния пазар. Регламентиран у нас такъв обаче няма. Предмет на дебати в социалната мрежа е цената на шафрана. Опитни и доказани производители продават на 30 лева за 1 грам шафран и твърдят, че по-ниска цена от тази е под себестойност и подбива пазара.

Няма и държавно подпомагане за културата. Въпреки това, фермерите могат да получат субсидии през някои от мерките по ПРСР и по линия на отглеждането на билки или лекарствени растения. Стига да са се регистрирали като земеделски производители по Наредба 3.

Ниша с висока добавена стойност са продуктите, в които се влага шафран – от козметика до напитки и хранителни продукти. Фермерите у нас, които преработват минзухара, все още са малко.

Отделен бизнес е този с продажбата на луковици. На 4-5 години те трябва да се изваждат от почвата, да се разделят и сортират по размер. Предвид многото тънкости в отглеждането на шафрана и деликатните процеси до превръщането му в краен продукт, бизнесът с луковици е по-сигурен и по-бързо доходоносен. Особено като се отчете интереса към културата у нас.

Абсолютно възможно е да се справите с целия процес по отглеждането на шафрана и накрая да можете да се похвалите с един буркан червено злато. Въпросът е какво ще се случи с него. Дали ще остане за вътрешна консумация или ще се превърне в бизнес.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство

На последния за покупката на хлебна пшеница, проведен във вторник от египетската държавна Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC), бяха уважени офертите за общо 235 хил. тона с произход от Украйна, Румъния и Франция, като средната цена C&F скочи с над 5 долара за тон спрямо предишния търг, проведен на 16 октомври, достигайки 235,63 долара за тон, съобщи електронното издание УкрАгроКонсулт.

Най-ниска цена C&F от 234,55 долара за тон бе предложена от компанията Olam за партида от 55 хил. тона украинска пшеница, като при относително ниска цена FOB от 217,45 долара за тон разходите за транспортиране по море се оказаха сравнително високи – 17,10 долара на тон. Макар и с най-висока цена FOB от 220,75 долара за тон, следва офертата на Cargill от 235,40 долара за тон C&F за 60 хил. тона румънска пшеница благодарение на изключително ниския фрахт от 14,65 долара на тон. Още 60 хил. тона пшеница от Украйна ще достави Louis Dreyfus срещу 236,16 долара за тон C&F, формирани от 219,50 долара за тон FOB и транспортни разходи от 16,66 долара на тон. Последната одобрена оферта е за 60 хил. тона пшеница от Франция на компанията Glencore при 236,40 долара C&F, като изключително ниската цена FOB от 214,50 долара за тон се оскъпява съществено от значителните разходи за доставка по море от 21,90 долара на тон.

Зърното трябва да пристигне в египетските пристанища между 5 и 15 декември.

На предишния търг Египет закупи общо 405 хил. тона пшеница от Русия, Франция и Украйна при средна цена от 230,55 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

В редовния си месечен доклад експертите на министерството на селското стопанство на САЩ понижиха прогнозата си за производството на слънчоглед в света през селскостопанския сезон 2019-2020 г. с 1,2 млн. тона до 51,38 млн. тона, съобщи електронното издание АПК-Информa. Ако оценката им се оправдае, резултатът ще остане и под прибраните през миналия сезон 51,42 млн. тона.

В основата на значимата корекция е понижаването на прогнозата за реколтата от слънчоглед в Украйна с 1 млн. тона до 14,5 млн. тона, а като причина се посочва очакваният спад в добивите от маслодайната култура до 2,34 тона от хектар от досега предвижданите 2,5 тона от хектар. Занижени са и прогнозите за реколтите от слънчоглед в Аржентина и Казахстан, но с доста по-скромните 130 хил. и 100 хил. тона.

На база на по-ниската оценка за световната реколта е занижена и прогнозата за преработката на слънчоглед с 1 млн. тона до 47,3 млн. тона, като отново Украйна е с основната „заслуга” – експертите на американското министерство вече очакват местните предприятия да преработят само 14,3 млн. тона от маслодайната култура през сезона, или с 900 хил. тона по-малко, отколкото предвиждаха през септември.

Спадът в производството се е отразил и на оценката за крайните световни запаси от слънчоглед, които вече се прогнозират на ниво от 2,4 млн. тона при предвиждани 2,8 млн. тона през септември и отчетени 2,9 млн. тона в края на миналия сезон.

Публикувана в Бизнес

Изминалият седем дневен период (4.10.-10.10.19 г.) премина в очакване на нови важни за ценовото развитие данни – доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния зърнен баланс. Пазарните нагласи бяха за по-ниски, в сравнение със септемврийския доклад добиви от царевица в Щатите и леко редуциране на данните за производството на пшеница в света вследствие на неблагоприятните агрометеорологични условия в Австралия и Аржентина. Перспективата за влошаване на добиви в сравнение с предишните прогнози и активизиране на износа бяха основните фактори за възходящото развитие на цените пшеницата и царевицата на международния пазар.

Докладът на Министерството беше оповестен на 10 октомври (19:00 българско време), но повечето от песимистичните очаквания не се оправдаха. Прогнозата за средния добив от царевица в САЩ през 2019/20 г. остана непроменена – 10,57 тона от хектар, а оценката за размера на новата американска реколта се оказа по-висока от очакваното от търговските среди равнище – 350 млн.т срещу 345 млн.т. В раздела за пшеницата наистина виждаме намаление на прогнозата за производството в Австралия от 19,0 млн. т на 18,0 млн.т, което обаче в глобалния баланс се компенсира с по-високата оценка за добива в ЕС – 151 млн.т, в сравнение с 150 млн.т, очаквани допреди един месец и 136,8 млн.т реколтирани предходната година. Оценките за добива от пшеница в Русия и Украйна през 2019/20 г. не са променени и възлизат съответно на 72,5 млн.т и 28,7 млн.т (71,6 млн.т и 25,1 млн.т – 2018/19 г.).

По-оптимистичните в сравнение с очакваните на търговските среди данни прекъснаха повишението на котировките на мелничарското и фуражното зърно в Щатите и ЕС.

При закриване на борсата в Париж на 10 октомври декемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR 177/т, в сравнение с EUR 176/т на 3 октомври 2019 г. Ноемврийският контракт царевица завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 1,50 евро, на равнище EUR163,50/т.

Експортният пазар в Западна Европа за разлика от фючърсния беше значително по-твърд главно поради повишението на цените на пшеницата в Русия и Украйна.

На 10 октомври френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR177-178/т FOB, а германската пшеница мин. 12,5% - по EUR 176-181/т СРТ Хамбург, в сравнение с EUR 171/т FOB Руан и EUR 173-178/т СРТ Хамбург на 3.10.19 г. (EUR206FOB Руан/СРТ Хамбург към 10.10.18 г.).

Една от основните теми за коментар в Европа са резултатите от последния мащабен египетски търг, спечелен изцяло от черноморското зърно.

На 9 октомври Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 10-20 ноември 2019 г., в това число: 180 хил. тона руска пшеница и 125 хил.т украинска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

GrainExport

204.72

15.70

220,42

60 000

Русия

GrainExport

205,15

15,70

220,85

60 000

Русия

Posco International

206.50

15.70

222,20

55 000

Украйна

Hakan

201.60

20,55

222,15

60 000

Украйна

Dreyfus

206,67

15,94

222,61

На търговците правят впечатление доста по-високите цени реализирани при тази сделка, в сравнение с търга, проведен в края на септември за почти същото количество зърно. На 25 септември GASC напазарува общо 300 хил.т пшеница, в това число 240 хил. тона руска пшеница по цени $196,45-197,75FOB

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Неделя, 15 Септември 2019 16:27

Стабилизиране на зърнените пазари

Изминалият седмичен период (05-12.09.18 г.) премина под знака на новите прогнозни данни за състоянието на световния зърнен баланс. На 12 септември Министерството на земеделието на САЩ (USDA) публикува редовния сr месечен доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс през 2019/20 г. И този път не мина без изненади.

Повечето показатели в балансите на пшеницата и царевицата се покриваха с пазарните нагласи, но при соята, в раздела за САЩ, засетите площи се оказаха значително под средните стойности, очаквани от независимите експерти. Последва логичното рязко увеличение на спекулативните покупки на фючърсния пазар, като в рамките само на четири работни дни (9-12.09.) соята поскъпна в Чикаго с 14-15 долара и в момента се търгува там по около $330/т за доставка през м. ноември ($306 – 13.09.19).

Актуализираните данни в баланса на пшеницата според мнението на водещи анализатори са неутрални за ценовото развитие, тъй като не се отличават много от набелязаните през август. Все пак редица експерти са на мнение, че те ще допринесат за стабилизиране на пазара на фона на раздвижване на експортния фронт.

Увеличението на прогнозата за производството на пшеница в страните от ЕС (с 1 млн.т спрямо данните от август), Индия (с почти 1 млн. т) и редица други държави няма да могат да компенсират напълно влошените перспективи за Австралия (минус 1 млн. т), Русия (с 0,5 млн.т) ), Украйна (с 0,5 млн.т ) и Казахстан (с 1,5 милиона тона). Вследствие на това прогнозата за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. е намалена спрямо данните отпреди един месец с 2,6 млн.т – до 765,5 млн.т, което е с близо 25 млн.т повече спрямо предходния сезон. Въпреки известно намаление в оценката за глобалния добив, перспективата за рекордно предлагане на пшеница през текущия сезон остава в сила, тъй като прогнозите за размера на световното потребление и износа са редуцирани успоредно с намалението в раздела за производството.

В новата редакция на баланса се предвижда, че добива от пшеница в ЕС през 2019/20 г. ще възлезе на 151,0 млн.т, в Русия – 72,5 млн.т и в Украйна – 28,7 млн.т, в сравнение с 136,9 млн. т; 71,7 млн.т и 25,1 млн.т през 2018/19 г.

Производство на царевица в САЩ през новия сезон се очаква да възлезе на 350,5 млн.т; ЕС- 64,8 млн.т; Украйна – 36,0 млн.т; Русия – 13,0 млн.т; (366,3 млн.т; 64,2 млн.т; 35,8 млн.т; 11,5 млн.т – 2018/19 г.).

Раздвижването на експортния фронт (над 600 хил. т седмичен износ) и ценовото рали при соята бяха основните фактори за повишението на цените на пшеницата в САЩ. Септемврийския контракт завърши седмичния период в Чикаго с положително отклонение от около 10 долара – на равнище $178,60($177/т – 12.09.18 г.).

Подобна беше и ценовата динамика в Париж На 12 септември декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори там на равнище EUR 169,50/т, в сравнение с EUR 166,25/т на 04.09.19 г. (EUR 199,50/т12.09.18 г.).С 3-4 евро поскъпна западноевропейското хлебно зърно и на експортния пазар – до EUR 168FOB Руан за френска мелничарска пшеница и EUR 169-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (201-204FOB Руан и СРТ Хамбург към 12.09.18 г.).

Средните експортни цени на стандартната руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазон $183-186 FOB черноморско пристанище ($216-21812.09.18 г.).

На европейския пазар за царевицата липсваха значими ценови промени. На 12 септември ноемврийският контракт фуражно зърно се търгуваше на борсата в Париж по EUR162-163/т в сравнение с EUR161-162/т, в края на предходната седмица и около EUR176-177,50/т на 12.09 .18 г. Според търговски източници цената на украинската царевица в момента се движи в диапазон $152-155FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Ценовата конюнктура на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан и през изминалите седем дни остана низходяща, предвид големите наличности от зърнени храни в глобален мащаб. Темпото на ценовия спад обаче рязко се забави предвид активизирането на купувачите на експортния фронт. В рамките на седмичния период (16-22.08.19) експортната цена на американската мека червена зимна пшеница се понижи с 3 долара - до $206-207FOB за товарене през септември. През същия период септемврийските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижиха с 4 евро – до EUR 164/т. Експортният пазар за европейското зърно обаче остана относително стабилен, подкрепен от валутния фактор – понижение на курса на еврото спрямо американската валута. На 23 август френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR166-167/т FOB Руан, в сравнение с EUR168 FOB в края на предходната седмица и EUR211/т FOB на 22.08.18 г. Цената на германската пшеница„В” качество (мин. 12,5% протеин) през последните няколко дни се задържа на равнище EUR 171-174/т СРТ Хамбурги EUR173-178/т FOB Балтийско море за кораби до 3000 тона (EUR 209-214/т СРТ Хамбурги EUR 214-219FOB Балтийско морена 22.08.18 г.). Френската царевица в момента се котира за износ по EUR165/т FOB Бордо, в сравнение с EUR168/т FOB Бордо в края на предишната седмица.

Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се понижиха с 2-3 долара и в момент това качество се предлага за износ от дълбоководните черноморски пристанища по $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.)

Тези дни стартира прибирането на новите слънчогледови реколти в Украйна и Русия. Анализаторите очакват рекордни добиви от маслодайната култура и в двете държави основни производителки, като украинската реколта се оценява вече на 15,5 млн.т, а добивът в Русия – на около 13 млн.т, в сравнение с 15,0 млн.т и 12,7 млн.т прибрани предходната година. Първите резултати в Украйна показват среден добив от 1,44 тона от хектар. Според местните търговци реколтната преса вече започна да тежи на пазара. През миналата седмица заводите оповестиха изкупните си цени, които гравитират към $360/т , което е с 7-10% под нивото на стартовите изкупни цени през същия период на 2018 г.

Експертите коментират, че въпреки очертаващата се рекордна реколта цената на украинското сурово слънчогледово масло засега остава сравнително стабилна $720-730FOB за товарене през септември и $710-715/т FOB за товарене през октомври ($695-710FOB към 23.08.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

         През изминалите седем дни развитието на международните зърнени пазари отново беше много динамично и противоречиво. Докато котировките на пшеницата и царевицата в САЩ се издигаха над тримесечното си дъно, цените на хлебното и фуражното зърно в ЕС се движеха предимно в низходяща посока.

Възстановяването на цените на пшеницата и царевицата в САЩ анализаторите обясняват главно с „нагласяването на позициите на фючърсния пазар (борсата в Чикаго) преди публикуване на редовния месечен доклад на Министерството на земеделието на САЩ за състоянието на глобалния зърнен баланс на 12 август.

В същото време фючърсните и експортните котировки на пшеницата в ЕС се плъзнаха надолу, депресирани от голямата европейска реколта и разочароващите за западноевропейските производители резултати от египетския търг. На 7-8 август цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж ерозира до най-ниските стойности от средата на май – до EUR 170/т (EUR214/т – 8.08.18 г. и EUR 161,75/т – 8.08.17 г.).С 1,5-3 евро се понижиха и експортните котировки на западноевропейското хлебно зърно – до EUR 169/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12% протеин и   EUR 172-177/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин. За справка, през същия период на миналата година френското зърно се предлагаше за износ по EUR 217/т FOB Руан, а германското се котираше по EUR 214-216/т СРТ Хамбург.

Прибирането на реколтата от пшеница във Франция почти приключи, а добивът надминава предварителните прогнози. Френското земеделско ведомство във вторник повиши прогнозата си за реколтата от мека пшеница до четиригодишен връх от 38,2 милиона тона, а независимите експерти и търговци са настроени още по-оптимистично. Най-актуални са прогнозните данни на водещата европейска независима аналитична агенция Strategie Grains - 38,98 млн.т, в сравнение с 37,0 млн.т очаквани допреди един месец и около 34,00 млн.т ожънати през миналата година. Тези дни Асоциацията на германските фермери (DBV) вследствие на рекордните жеги и липсата на дъжд през юни редуцира прогнозата си за производството на пшеница в страната с 2 милиона тона до 22 млн. тона, но все пак това е 2,4 млн.т повече спрямо предходния сезон.      

            На 6 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 415 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 5-15 септември 2019 г.по средна цена of $219.08/MT C&F ($219.34/MT C&F- предишния търг).

                 Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 Русия Solaris 203.90 16.15 220.05
60 Русия Posco Daewoo 203.90 16.15 220.05
55 Русия Garant Logistik 203.90 16.15 220.05
60 Русия Hakan 203.90 13.47 217.37
55 Украина Hakan 198.45 20.90 219.35
60 Украина Louis Dreyfus 200.17 17.10 217.27
60 Румъния ADM 204.23 15.19 219.42

                                                    

                          Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% останаха почти непроменени $195-197/т FOB за пшеница 12,5% протеин и $190/t FOB за пшеница 11,5% ($230-235/т през същия период на 2018 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

45% от българското производство е за сектор „Свиневъдство“, казва председателят на Съюза на производителите на комбинирани фуражи

- Г-н Божков, без съмнение, ситуацията с АЧС е притеснителна и за вашия бранш, какви загуби се очертава да претърпите?

- Всичките 65 индустриални свинеферми са членове на Съюза на производителите на комбинирани фуражи и почти всички разполагат със собствени заводи. Ако африканската чума не бъде овладяна час по-скоро, засегнатите сред тях ще трябва да спрат производство.

- Каква част от българското производство на комбинирани фуражи е предназначена за сектор „Свиневъдство“?

- Най-голяма част от фуражите, които се произвеждат у нас, са насочени към сектор „Птицевъдство“. Около 40-45% от комбинираните фуражи са предназначени за свиневъдния сектор. Ако още производители бъдат засегнати от АЧС, ние няма как да пренасочим фуражите към други въдства, защото те са само за изхранване на свине.

- Една от тиражираните версии е, че африканската чума е влязла у нас чрез фуражите – как ще го коментирате?

- Това няма как да стане. Още когато беше констатирано първото огнище на АЧС в България преди 1 година, във варненското село Тутраканци, ние сме взели съответните мерки, предписани от БАБХ: дезинфекция на входа и на изхода, норми на съхранение на прибраните зърнени фуражни суровини. Те се включват в производство 2 месеца след съхранение. Около 60 % от българските фуражи са гранулирани, а това е процес, при който се развива температура от 75 до 82 градуса по Целзий. Вирусът на АЧС няма как да живее в такава среда, той умира. Вероятно е влязъл по много други начини, най-вече с „помощта“ на човека, но чрез фуражите – изключено е.

- Внасяме ли фуражи от Румъния?

- Не, нашите свободни мощности са около 60%. Българското производство задоволява вътрешния пазар. Опитваме се да разширяваме външния, който към момента е около 5-10%. Но при такава сложна епизоотична обстановка, това е трудно. От няколко години държавата се бори с Птичия грип, сега с Африканската чума по свинете. България произвежда едни от най-качествените и безопасни фуражи в Европа и затова искаме да разширим външния пазар поне с още 10%.

- Къде изнасяме комбинирани фуражи?

- Освен с държави от Европейския съюз, търгуваме с Турция, с бившите руски републики, с Китай.

- Закъсняха ли мерките срещу АЧС, как по-бързо да се овладее ситуацията?

- Хората трябваше да бъдат по-рано и по-добре информирани колко опасно е заболяването. Когато вече е влязло в страната, всички, които са засегнати от АЧС, трябва да бъдат обезщетени – и малките, и големите стопанства. Надявам се, че ситуацията ще бъде овладяна в най-скоро време. Защото със свиневъдния сектор са свързани много други браншове.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Габриела Събева

Земеделската земя в плодородна Добруджа продължава да е най-скъпа в сравнение с останалата част на страната. Реални сделки се сключват на цени 2200-2700 лв./дка, въпреки че продавачите вече търсят и над 3000 лв./дка. „Много са факторите, които оказват своето въздействие при формирането на цената на земята. Добруджа е облагодетелствана с най-добрата земя в цяла България. Качеството е високо и съответно добивите от селскостопанската продукция са най-добри в сравнение с други райони на страната”, коментира Павлина Тодорова, управител на Агенция за недвижими имоти в Добрич. „Става все по-трудно да се продава земя, тъй като интересите на двете страни се срещат все по-трудно”, допълни експертът. Според Тодорова няма сериозно раздвижване на пазара на земята, такова се забелязва по-скоро при жилищните имоти.

„Рентите са основният фактор, който влияе върху търговията с чернозем. Няколко поредни благодатни реколти през годините доведоха до повишаване на рентите в Добруджа и съответно това даде отражение върху формирането на цената на земеделската земя. Рентите тръгнаха нагоре и стигнаха до 100-120 лв./дка”, допълни още Павлина Тодорова и уточнява: „Важен фактор е дори колко са арендаторите в даденото населено място и какви площи обработват, тъй като това влияе върху размера на рентата”. Сделките с чернозем на високи цени зависят от още фактори като големина на парцел, доходност, категория, разположението, срока на сключения аренден договор. Ако той изтича в най-скоро време, то тогава собственикът на земята ще има по-богат избор от купувачи. Интерес към тези парцели ще проявят и инвеститори, имащи за цел развиване на бизнес в дългосрочен план. Ако обаче до края на договора остават доста години, продажбата ще заинтригува само физически лица, които купуват с цел получаване на рента.

„През последните месеци съм сключил сделки на цени от 2500 и 2650 лв. за декар земя”, заяви Димитър Коларов, брокер в агенция за недвижими имоти. През юни купувачите вече са показали, че са готови да плащат и по 2800 лв./дка. Целта е инвестиция в земеделска земя, чрез която да се развива бизнес с добра доходност. Според Димитър Коларов най-скъп е черноземът в общините Ген.Тошево и Балчик. Една от големите сделки в крайморската община е осъществена на цена от 3000 лв./дка, като парцелът е бил голям – 1600 дка. В общините Шабла и Каварна земята се продава на 2100 и 2300 лв./дка, уточни още брокерът.

„Земеделските производители са готови да платят и по 3000 лв. за декар, когато искат да направят дълготрайна инвестиция ида развиват бизнес. Не са малко случаите да теглят кредити или взимат заеми за осъществяване на сделките”, коментира още Коларов. Според него сериозна роля на пазара на земя се оказва нарастването на насажденията с етерично-маслени култури. Отглеждането на лавандула, маточина, бял равнец, салвия, копър и хизоп става все по-атрактивно и провокирано от високата печалба от декар. При покупка на земя за отглеждане на етерични култури по-важни се оказват бъдещите доходи, а не моментната цена.

И още нещо… …

Официалната статистика на НСИ в Добрич показва, че средната цена на декар земя в областта за 2018 г. е 1697 лв., докато средната цена за страната е драстично по-ниска – 941 лв./дка. Справката на Отдел „Статистически изследвания” също сочи, че крайморските общини са първенци по цена на земята. През 2018 г. в Балчик черноземът се е търгувал средно по 2635 лв./дка, в Каварна – 2369 лв./дка, а в Шабла – 2312 лв./дка. Учудващо статистиката оставя община Ген.Тошево на по-ниски позиции с цена от 1656 лв./дка. Обичайно най-ниска е цената на чернозема в района на Тервел – 1121 лв./дка. Според Димитър Коларов обаче и там се сключват сделки на цени от 1800-2100 лв./дка.

Статистически данни за Добричка област показват среден размер на рентата от 91 лв. за 2018 г., което е ръст от 4,6 % в сравнение с предходната година. В останалите части на страната рентата е двойно по-ниска – средно по 48 лв./дка. Средният размер на сумата, която получават собствениците на земя през последните 3-4 години, е от 80 до 91 лв. Само за сравнение – през 2010 г. средната рента в Добричка област е била 61 лв./дка.

„В отделните добруджански общини също се забелязват тенденции при определянето на рентите. Те са в зависимост от отношенията между самите земеделски стопани”, коментира брокерът Димитър Коларов. Отличници по изплащане на най-високи ренти са земеделските производители от община Балчик, които дават средно по 102 лв./дка, в община Шабла – по 92 лв./дка и в община Каварна – 91 лв./дка.

В съседната Силистренска област цените на чернозема и на рентата съответно са с около 15 % по-ниски в сравнение с Добричка област. Това са двата района на Добруджа, които имат най-скъп чернозем в цялата страна, като най-скъпо се е продавала земята в общините Вълчи дол 1343 лв./дка и Суворово – 1241 лв./дка. Най-ниска е цената на земеделската земя в общините Бяла и Варна, съответно 480 лв. и 516 лв. на декар. Лек ръст от 3,6 % бележи рентата, която достига в крайморската област до 58 лв./дка.

Инвестицията в земя е ней-сигурният начин за влагане на средства. Брокерите на недвижими имоти смятат, че чувствителна промяна в пазара на земеделска земя ще настъпи след 2020 г., когато правилата в сектора ще се определят от новата Обща селскостопанска политика на Европа.

Публикувана в Бизнес

Международните зърнени пазари през изминалите седем дни (28.06-05.07.9 г.) се характеризираха с драматични ценови обрати и голям ценови волаталитет, обусловен от климатичния фактор, противоричиви прогнози за добивите и новата тарифна политика на САЩ.

На 28 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA)изненада участниците в зърнената търговия с шокиращо високите данни за площите засети с царевица в САЩ. Докладът на американското земеделско ведомство провокира вълна от спекулативни продажби и срив на цените на основните зърнени култури на фючърсния пазар. Минути преди излъчването на доклада царевицата се търгуваше в Чикаго по около $180/т, но след неговото оповестяване цената на фуражното зърно се срина до $162/т итова е най-голямото дневно ценово отклонение в Чикаго от четири години насам. Фючърсите на пшеницата в последния работен ден на юни също пикираха стремително надолу, той като юнското покачване на житните котировки се дължеше изцяло на стремителното поскъпване на царевицата на американския пазар.В същото време фундаменталните(балансови) фактори при пшеницата определено бяха с негативен за ценовото развитие знак. На 27 юни, Международният съвет по зърното ( IGC) за пореден път увеличи прогнозата си за глобалния добив от пшеница през 2019/20 г. Летвата е била качена с 2,7 млн.т в сравнение с майските данни – до рекордните 768,5 млн.т, а това е с 35,4 млн.т повече в сравнение с току-що завършилата 2018/19 маркетингова година и с 6,5 млн.т над предишния рекорден резултат от 2017/18 г.

Понижението на цените в Чикаго отслаби спекулативния натиск върху европейския пазар. Мелничарската пшеница завърши седмичния период на борсата в Париж с отрицателно отклонение от 2-3 евро, на равнище EUR 179,25 за тон за доставка през м. септември. (EUR186,75/т – 05.07.18 г.). С 3-4 евро спаднаха и котировките на експортния пазар – до EUR176/т FOB Руан за френската пшеница (11,5-12,5% протеин) и 183-186/т СРТ Хамбург и EUR 188-193/т FOB Балтийско море за германската пшеница (12,5% протеин). Френската царевица на борсата в Париж поевтиня с 1,75 евро за тон – до EUR177,25/т, но на база FOB Бордо цената й остана непроменена- EUR182-184/т.

Една от най-обсъжданите теми в Европа през последните дни са резултатите от египетския търг.На 2 юли 2019 г. Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 60 хил. тона румънска пшеница от компанията CHS по $196.71 FOB за товарене 2-12 август 2019 г. Основната новина от тръжната процедура е необичайно малката по размер сделка. Все пак Египет е най-големият вносител на пшеница в света. Причината е повишението на цените в черноморския регион и преди всичко по-скъпите руски и украински оферти. Само една партида руска пшеница е била предложена по цена под $200/т, като останалите оферти са били в диапазон от $202/т до $209,98/т FOB. Повишението на руските експортни цени обаче е здравословно за другите продавачи в региона и действа стабилизиращо на целия европейски пазар. Състоянието на новата руска реколта е тема, която се следи с повишен интерес от участниците в зърнената търговия и в Европа и в САЩ. Данните оповестени през последните няколко дни показват, че високите температури и почвеното засушаване на отделни места (Ставрополски край и поречието на река Волга) станаха повод за коригиране на прекалено оптимистичните прогнози.

Пазарът на стоките в слънчогледовия комплекс в ЕС се характеризира с твърд тон на развитие. Слънчогледовото семе на представителния за Западна Европа френски пазар запази цената си в началото на месеца - EUR 340-342/ СРТ Saint-Nazaire(EUR325/т – 05.07.18 г.), но котировките на суровото слънчогледово масло в Ротердам се покачиха средно с 10 долара - до $750-755/т ($780/т в началото на юли 2018 г. ).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 19

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта