Четвъртък, 23 Януари 2014 13:02

Изпитания пред пчелните семейства

Необичайна зима.

За всички пчелари е ясно, че необичайно топлото време през декември и до средата на януари ще доведе до нови изпитания пред пчелните семейства. Особено бързо се развиват пчелните семейства и е засилено отглеждането на пило в райони с по-голяма надморска височина и места, където има почти всекидневно слънчево греене. В много кошери вече има пило на две-три пити, а отглеждането на пило означава поддържане на по-висока температура и бързо консумиране на храната. При едно възвратно застудяване повечето от пчелните семейства ще се окажат в затруднено положение. Възниква възможност и за отдалечаване от хранителните запаси. В много случаи при застудяване ще се ограничи или изхвърли и пилото. Все тежки технологични и физиологични проблеми за пчелното семейство. Това „подлъгване” за пчелите трябва да бъде парирано от пчеларите. Сега е важно да се прави това, което практическият опит на българския пчелар и неговата интуиция подсказват. На стр. 3 от настоящия брой ще намерите повече информация.

Публикувана в Пчела и кошер

Накъде върви земеделската политика в България?

Ако трябва да плагиатствам, ще използвам един израз на бившия председател на международния олимпийски комитет Жак Рох: “Аз не съм ядосан, аз съм бесен!”
Точно една седмица преди Коледа земеделския министър Д. Греков извести голямата новина, че всички животновъди (разбира се, без родните пчелари!) ще си получат полагаемите им се субсидии. И още по-голямата новина, че министерския съвет на република България  е взел решение за следващата 2014 година държавните субсидии за тютютнопроизводителите да бъдат увеличени от 100 на 200 (двеста) милиона лева. И се обоснова, че този отрасъл изхранвал около 200 000 души. (Трябва да се подразбира, че това са общо всички членове на семействата на тютюнопроизводителите). Преди две години ЕС реши окончателно производството на тютюн да не се субсидира от бюджета на ЕС. За всички логиката е от ясна по-ясна. Тогава българското правителство реши да отпусне 70 милиона лева като субсидия за тютюнопроизводителите, които за 2013 бяха увеличени на 100 милиона. И с гръм и трясък за 2014 година на 200 милиона лева!?
Незапознатият външен човек с българските държавни дела и финанси би си помислил, че България е една просперираща страна, за да си позволи такъв лукс – 200 милиона лева държавна субсидия за една земеделска група производители. Да, това е държавна загриженост – от държавния бюджет да се субсидира една група, коята не получава вече пари от Европа.
Но една група земеделски производители, наречени пчелари, също не получават пари от ЕС на принципа „на глава животно“, както получават всички други животновъди у нас. Всъщност, ако трябва да се даде някакъв отговор, земеделският министър вероятно би си измил ръцете по Пилатовски: “Все пак по новата тригодишна пчеларска програма, българските пчелари ще получават 4 436 000 лева годишно”. Това се отнася за около 40-50 000 пчелари (или около 200 000 души, ако се включат всички членове на семействата им.) Но де факто, от “програмните пари” се възползват само няколкостотин души.
Оставяйки настрана безсмислената дискусия с категоричните изводи относно ползите и вредите от производството на тютюнопроизводителите и пчеларите, то и двете групи са български производители и двете групи еднакво страдат от ниски доходи, увеличени разходи от поскъпването на живота, безработица и пр.
Каква е тогава логиката на “висшата” държавна политика – дебели комати за по-голяма жизненост на едните, а за другите – трохи и прах в очите!
От ясно по-ясно е за всеки, че нещата вече не се свеждат до перспективно стимулативна държавна политика, а за налагане на политика на пренебрегване на 50 000 пчелари.
Този подход граничи с престъпление, още повече че в последните години българското пчеларство изживява критични моменти на упадък със загуби на хиляди пчелни семейства. И когато сега в този критичен период държавата се оказва мащеха, то след години може и да бъде късно.

Петър Тонев

Публикувана в Пчела и кошер

Основното предизвикателство пред българските пчелари е да бъдат обединени, за да отстояват по-добре своите искания. Това каза за Фокус евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел.

„В България има нужда пчеларите да се обединят, да имат организация, която да ги представлява. На този етап отчитаме като голям проблем факта, че съществуват много пчеларски организации. Това не води до добра защита на българския глас на пчеларите и в европейските, и в световните мероприятия и конференции, каквито са Европейският конгрес по пчеларство или Световният „Апимондия", посочи Габриел.

По думите й, думата на пчеларите ще тежи много повече, когато по подобие на други асоциации, които са обединени, те заявяват ясно своите искания и ги отстояват и пред националните, и пред европейските институции.

„За пчеларите е необходимо да продължат да бъдат още по-активни, да представят България и богатството на медните им продукти на все повече и повече изложения. Когато има обединение, когато имат една организация, която да представлява всички тях, а не една малка част, това ще им помогне да бъдат представени в големи структури като „Copa-Cogeca" например", заяви евродепутатът.

Тя обясни, че в нея има работна група „Мед и медни продукти" и членовете й защитават много добре интересите си пред европейските институции. „Факт е, че все още ние нямаме български член на тази работна група. Важно е, когато има такъв тип големи събития и изложения, да има ясна стратегия как да бъде представена страната ни, на каква част от богатството ни да наблегнем - независимо дали става въпрос за биопчеларство, за един уникален по рода си мед, какъвто е мановият мед", каза още Мария Габриел. Според нея, цялото предизвикателство е пчеларите да продължат да бъдат активни, за да се поставят на дневен ред трудностите, с които се сблъсква секторът.

Публикувана в Новини на часа
Събота, 21 Декември 2013 11:39

Еврокомисарят успокои пчеларите

Дачиан Чолош обяснява в писмо какви са възможностите за подпомагане на стопаните в периода на Общата селскостопанска политика 2014-2020 г.


Според еврокомисаря Дачиан Чолош се предвиждат няколко възможности за подпомагане на пчеларите - това е написал той в писмо, което е отговор до българския евродепутат Мария Габриел.
Чрез новия регламент за единна обща организация на пазарите и занапред държавите ще имат възможност да изготвят 3-годишни национални програми в областта на пчеларството, които се съфинансират от ЕС.

Ще бъдат обхванати всички пчелни продукти, не само медът

и ще има нови мерки с финансиране от ЕС за борба срещу агресорите и болестите в кошера, както и за подобряване на мониторинга на пазара и на качеството на пчелните продукти.
С новия регламент за програмата за развитие на селските райони държавите ще разполагат и с мерки за допълнителна подкрепа на пчеларството.
Те ще могат да продкрепят проекти за обучение, инвестиции и сътрудничество.

Ще има и мерки, които са косвени

Такива са задължителните мерки за обвързване с околната среда в новия регламент за преките плащания - по-точно диверсификацията на културите и екологичните приоритетни области.
Мерките в новия регламент за Програмата за развитие на селските райони също ще могат да се ползват от пчелари за подобряването на околната среда на пчелите.

Публикувана в Апибизнес

Случиха се много хубави неща, но и не се случиха...

КАКВО БЕШЕ ХУБАВОТО?
Годината протече по-скоро успешно за повечето райони в страната. Имаше мед, прашец, подновиха се и много пчелни семейства. Усвояването на средствата по националната пчеларска програма стигна нов рекорд – 90 %. Проведоха се редица пчеларски форуми, някои като фестивала на мановия мед в Царево с 10 годишен юбилей.
Проведе се и световният форум на пчеларите – Апимондия 2013 в Киев, на който отбелязахме рекордна активност на българските пчелари по отношение на екскурзията и програмата й. Проведе се в София международна пчеларска конференция, от която успяхме да извлечем някои поуки и по-ясно да видим на какъв хал сме в момента. Българските пчелари протестираха публично, дори много организирано. Това помогна да се види най-сетне основната причина за неудачите – това, че не сме достатъчно организирани. Все пак – това е качествена промяна. Ще чакаме и количествената.

Не се случиха:
- обединението на организациите у нас, въпреки изявленията и желанието на повечето от българските пчелари. Нещо повече, оказа се че повечето са близо до нелегитимността;
- така жадуваното субсидиране на пчелно семейство – Европейската комисия и Съвета на Европа не уважиха мнението на Европарламента за изравняване на статута на пчеларите с този на другите земеделски стопани;
- „тука има, тука няма” – играта с „де минимис” продължи през цялата година;
- Увеличението на броя на отглежданите пчелни семейства, а напротив те намаляха с близо 40-50%. Това подрина финансирането на успешната пчеларска програма и за следващия тригодишен период ще разполагаме с два млн по-малко;
И т.н., и т.н...
Все пак - за пчеларите започна пчеларската година. Те ще вървят по пътя утъпкан от хиляди преди тях и независимо от превратностите на програми и административни подходи, ще отглеждат пчелите си и ще въртят центрофугите.
Да е плодовита и щастлива новата 2014 г! Вярваме в нашите пчеларски сили и надеждата за по-добри времена е у нас!

ПОВЕЧЕ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯТ 368-ми НОВОГОДИШЕН БРОЙ НА В. "ПЧЕЛА И КОШЕР"

Публикувана в Пчела и кошер

Мария Габриел:  В новата селскостопанска политика  страните-членки  ще имат голяма отговорност  за адекватни решения според нуждите на сектора

 

Днес Европейският парламент окончателно гласува постигнатото споразумение за реформа на Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. С този решаващ вот се финализира тригодишната работа за промени в законодателството, оформящи визията на селскостопанската политика на ЕС за следващите седем години.

Преди гласуването се проведе дебат в присъствието на комисаря по земеделие Дачиан Чолош, по време на който членовете на Европейския парламент дадоха своята оценка за взетите решения относно бъдещето на ОСП.

В дебата участва и българският евродепутат Мария Габриел от групата на ЕНП, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, пряко ангажирана със законодателната работа по реформата на ОСП от самото начало. Тя приветства европейските институции за договорената по-справедлива, по-зелена и по-гъвкава селскостопанска политика, отчитайки приноса на Европейския парламент като пряк защитник на интересите на европейските земеделци.

„Постигнахме добри компромиси. Във връзка с директните плащания е важна извоюваната по-голяма гъвкавост между стълбовете, по-голям размер на обвързаното с производството подпомагане. Това е добро послание за животновъдите, зеленчукопроизводителите и овощарите”, заяви Мария Габриел.

Тя отбеляза и решенията в полза на младите фермери, които са приоритет в ОСП. Задължителната схема за младите селскостопански производители е сигнал за ангажимента към бъдещето на европейското земеделие - ясни цели, иновации и конкретни действия могат да задържат младите в сектора.

„Разбира се, останаха и нотки на разочарование. Пчеларите, розопроизводителите, тютюнопроизводителите можеха да намерят място в първи стълб, защото става дума за справедливост между секторите и за работни места. Но не бива да бъдем фаталисти. Има програма за развитие на селските райони, има доброволни схеми, които позволяват адекватно да се отразят националните специфики.”, подчерта българският евродепутат.

На финала Мария Габриел подчерта голямата отговорност на страните-членки за адекватни решения според нуждите на земеделския сектор. „Страните-членки следва да определят мерки, които да бъдат ефективни при прилагането им, в диалог със земеделските производители. Само така ще постигнем една по-успешна Обща селскостопанска политика.”, заключи евродепутатът.

Публикувана в Новини на часа

Уважаеми г-н Министър Греков,
Пчеларите още не знаят какво е съдържанието на понятието дребен земеделски стопанин /дребен земеделски производител/ и дали те като такива се вписват в него за да могат да получаван през новият програмен период субсидията от 500 до 1250 евро на година?
Тодор Найденов - Почетен председател на Пчеларски съвет-Велико Търново

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАЙДЕНОВ,
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Министерство на земеделието и храните по електронната поща на министъра на земеделието и храните, Бихме искали да Ви информираме, че:
България е една от държавите в Европейския съюз с много голям дял малки стопанства в земеделието. Ето защо в хода на реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) нашата страна подкрепяше създаването на схема за подпомагане на дребните селскостопански производители. Съгласно условията на Договора за функционирането на ЕС предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за селскостопански производители по схеми за подпомагане в рамките на ОСП, наречен Регламент за директните плащания, ще бъде приет по процедурата на съвместно вземане на решения. Това означава, че окончателният текст на регламента трябва да бъде приет от Съвета на министрите по земеделие на ЕС и Европейския парламент. Все още проектът на регламент за директните плащания не е окончателно приет и публикуван в Официалния вестник на ЕС, но по голяма част от въпросите е постигнато съгласие на техническо и политическо ниво. От публикуването на предложението за регламент за директните плащания в края на 2011 г. до момента параметрите по схемата за малките ферми не са претърпели големи промени и не се предвиждат такива до финализирането на реформата.
Новата ОСП с многопластова структура на директните плащания ще се прилага в пълна степен от 2015 г., когато към сега прилаганата Схема за единно плащане на площ (СЕПП) ще се добавят още няколко схеми за плащане, сред които е и схемата за подпомагане на малки стопанства с директни плащания.

Всяка държава членка на ЕС след национално решение ще може да прилага опростена схема за подкрепа на малки ферми, които ще се подпомагат със субсидия до 1250 евро.
В резултат на преговорите максималната възможна сума за директно плащане по схемата беше увеличена на 1250 евро в сравнение с първоначалното предложение на Европейската комисия от 1000 евро. Предвиждат се известни облекчения за участниците в схемата. Малките стопанства следва да спазват изискванията за кръстосано съответствие, но не са подложени на контрол. Малките ферми ще бъдат освободени от прилагане на зелените изисквания. За участие в схемата за малки ферми земеделските стопани следва да декларират допустими площи по СЕПП през 2015 г. След подаване на заявление по СЕПП, кандидатите за подпомагане ще имат възможност да подадат заявление за участие в схемата за дребни селскостопански производители или по решение на държавата членка да бъдат включени автоматично в тази схема, с изключение на случаите на изрични откази от страна на фермерите. Тъй като схемата се основава на принципите на основната схема за подпомагане на площ и предоставя облекчения по отношение на кръстосаното съответствие и зелените изисквания, фермерите следва да спазват изискванията за минимален размер на стопанството и за минимален размер на парцел- условия, с които българските земеделски производители са добре запознати. Ако производител на пчелен мед стопанисва земеделска земя и я поддържа в добро земеделско състояние, няма основание да бъде изключен от възможността за кандидатстване и съответно получаване на подпомагане по схемата за дребните селскостопански производители.

Публикувана в Бизнес

До края на годината няма да има държавна помощ за българските пчелари. Това е станало ясно на среща между протестиращи пчелари и заместник-министъра на земеделието и храните Явор Гечев, съобщи в предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус” председателят на общинската организация на Съюза на българските пчелари в Шумен Даниела Челебиева. Тя посочи, че исканията на българските пчелари са за финансиране от 60 лева на пчелно семейство. Челебиева допълни, че проблемите в сектора са много, сред тях и изкупните цени на пчелните продукти, които не са променяни от 5 години. Освен това според приета нормативна уредба пчеларите нямат право да продават директно продуктите си. Това и един от проблемите, който е бил поставен за решаване пред експертите от земеделското министерство, допълни Челебиева. Тя бе категорична, че протеста на пчеларите ще продължи, тъй като отговорите които са получили на вчерашната среща не ги удовлетворяват.
Даниела Челебиева каза още, че протестите ще продължат и следващия национален протест ще се състои на 13 ноември в Пловдив, където ще бъде открит и единственият в страната паметник на пчелата.

Публикувана в Новини на часа

Тодор Найденов, В. Търново
Остават три месеца до началото на програмният период 2014-2020 година. След отпадането на възможността за субсидиране на пчеларството „на кошер” по Общата селскостопанска политика, си задаваме въпроса: Какво да очакваме през слеващите седем години?
На какво могат да се надяват пчеларите!
Ще има ли подпомагане за пчелите, какво ще бъде качеството на живот на пчеларите и техните семейства?
В момента никой не дава отговор на тези въпроси! Затова трябва сами да си ги потърсим в нормативните документи, които българската държава съгласува с институциите на Европейския съюз за националните си политики. Най важен от тях е „Проект на споразумение за партньорство на република България, очертаващо помощта от Европейските структури и инвестиционни фондове за периода 2014-2020г” на Министерския съвет. В радела за политиките на селското стопанство не се споменава думата пчеларство.От написаното за развитието на животновъдството също не може да се разбере какво ни очаква в бъдeще.
 Следващият документ е «Стратегия за устойчиво развитие на земеделието 2014-2020 г” на МЗХ където в приложение №5.9 в «Стратегия за развитие на пчеларството в Република България до 2020 г.» на 16 страници, е направен анализ на състоянието на пчеларството, посочени са проблемите. Формулирана е целта на стратегията и възможните решения, приоритети, мерки и действия. Всичко е точно и ясно. Липсват само конкретни цифри от които пчеларят да си състави перспективна програма за своето развитие, а в бъдеще да иска от управляващите спазването на тази стратегия. Например, така както е в бубарството. Там ясно и категорично се казва, че «...очакването изкупната цена на суровите пашкули в размер на 6,5 евро/кг да се формира от 46% участие на частните изкупвателни фирми и 54% участие на европейски и национални субсидии». Пожелавам на пчеларите такава конкретика. И знам ,че може да се случи! Ако някой от авторския колектив на пчеларската стратегия стане министър на земеделието.
Проблемът на пчеларите в България днес е, че няма кой да им даде парче от баницата. А и те не си го поискват.
Какви са възможностите в бъдещият период:
 Участие на пчеларите в общите за всички земеделски производители програми за финансиране, което ще стане ясно до май 2014 г, но кога ще може да се подават проектите, никой днес не се ангажира да каже;
 Да се преборим за включването на пчеларите в Схемата за малките фермери само със своя пчелин. В старите страни членки, както е в регламента за директните плащания, тази формулировка е свързана с обработваната земя до 30 дка. В България на нея отговаря например бенифициента на мярка 141, който е задължен да обработват мнимум 5 дка трайни насаждения или 10 дка ниви. Целта на пчеларите в България трябва да бъде пчеларството да не се обвързва с обработването на земеделска земя. Това дава възможност според Регламента земеделският прозводител да получава ежегодно от 500 до 1250 евро годишна субсидия за целия програмен период. Миналогодишното подпомагане de minimus много се хареса на пчеларите, но тя може да се получава само три последователни години. Тази е по благоприятна, не предполага високи изсквания, но пчеларите трябва да си я поискат.
 В приетият регламент между Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейския парламент Глава V става въпрос за страните, които ще прилагат права на плащане.България остава по старата схема на директно подпомагане на площ.Специалистите могат да се напънат и да произведат съобразно нашите условия ново съдържание на това понятие. Има време да поискат нотификация. Ако ЕК реши, до два месеца ЕС и ЕП трябва да откажат или замълчат/потвърдят/. Най-късно до 15 октомври 2015 г фермерите могат да подават заявления за включване. Може да се търси и междинен вариант, при който към минималното количество земя се прибави и пчелина за по висока субсдия до 1250 евро.
 От всичко най реално и утвърдена от ЕК си остана Националната програма за развитие на пчеларството. Трябва да бъдем благодарни на хората, които в началото от 2007 г я сътвориха. Проблемите дойдоха в последните две години, когато на пчеларите им “дойде акъла” масово да кандидатстват по нея. Критиките бледнеят пред това, че тя е реалност. На когото не харесва, да не кандидатства. Да се е борил тя да стане такава, каквато иска! Но днешният бенефициент на тази програма в повечето случаи не е платил членски внос на пчеларска организация, нито пък е направил предложение, каква да бъде тя. Но иска! Самият аз, като участник в обсъждането й още от създаването съм правил много предложения и многократно съм изразявал негодуванието си от някои разпоредби.
Програмата 2014-2016 г вместо равнопоставеност на пчеларите само задълбочава
проблема
При сегашното изменение на Регламент/ЕО/№917/2004 трябва да се прецени дали някои недостатъци за 2015 г могат да бъдат избегнати. За 2014 г е късно, защото пчеларската година на Програмата започна на 1 септември и продължава до 31 авгус/. Например при този малък финансов ресурс мястото на кошерите не е в тази програма. Престъпление е да лишиш всички пчелари с до 150 отглеждани пчелни семейства от милионите левове с които могат да си купят кошери по ПРСР, а средствата за лекарства по пчеларската програма пак да не достигнат;
А колкото до Националните доплащания цитирам съобщението от 9 октомври: ”Европейската комисия одобри отпускането на националните доплащания за 2013 г. за България. Одобрените схеми за национални доплащания са за земеделска земя, тютюн, говеда, биволи, крави с бозаещи телета, овце-майки и кози-майки. От своя страна Министерски съвет одобри конкретния размер на подпомагането по схемите.»
За много пчелари днес проблемите за утрешното финансиране не са основни. Но и те, както другите са засегнати от тежестите на законите от последните 3 години.
Затова заедно всички пчелари, чрез и с нашите национални пчеларски организации трябва да се борим и за това държавата да ни взема по-малко.

Публикувана в Апибизнес

Евродепутатът Мария Габриел обяви, че стои зад искането на пчеларите да се третират като малки земеделски производители. Така те ще могат да получават между 500 и 1250 евро годишно. Въпросът бил поставен пред нея на Международния фестивал на меда в Несебър. Финансиране в такъв размер би позволило на българските пчелари да подпомогнат производството си, да подменят пчелните кошери, да бъдат по-конкурентоспособни и популяризират по-успешно качествата на българския мед. Това заяви Габриел на кръглата маса с тема “Европейското финансиране за периода 2014–2020“, която ГЕРБ организира в Сливен. В обсъждане по темата се включиха и  Бойко Борисов, зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и други.
 
Мария Габриел, която е член на Комисията по земеделие в Европейския парламент, презентира основните моменти от новата Обща селскостопанска политика за следващия седемгодишен период и важните за българските земеделци решения.
 
„На 30 септември в Комисията по земеделие гласувахме резултатите от преговорите между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета по последните точки от новата Обща селскостопанска политика на ЕС. Защитихме много важна за България разпоредба по отношение на преходната 2014 г. – обвързаното с производството подпомагане да бъде до 13%, ако страните-членки са прилагали СЕПП до 31 декември 2014 г. България попада именно в тази категория, което ще даде възможност за подпомагане на чувствителни сектори като зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството”, информира Мария Габриел.
 
Габриел подчерта и друг важен момент – приетата по-голяма гъвкавост между стълбовете на ОСП за преходната 2014 година. Страните-членки ще имат възможност да прехвърлят 15% от директните плащания към програмите за селските райони, както и 15% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. Група страни, сред които и България, ще могат да прехвърлят до 25% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания, което е в полза на българските земеделци.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта