Агр. Петър Кръстев

В последните години на нашия пазар се появиха стотици сортове пшеница и ечемик, западноевропейска селекция. Това прави избора на зърнопроизводителите колкото голям, толкова и труден. И когато четеш спецификациите, а още повече ако слушаш продавачите на елитния семенен материал, оставаш с впечатление, че всички сортове са най-добри.

Но на какви критерии да отговаря сортът пшеница, който да изберем за промишлено производство? Всяка година на пазара се появяват повече и повече нови вносни сортове. Те са включени в официалната сортова листа на ИАСАС. За сметка на българските сортове, чийто брой почти не помръдва през последните години.

Учените селекционери продължават да отстояват районирането като главен фактор за избора на сорт от зърнено-житни култури. Защото районирането включва в себе си широк спектър от разнообразни и сложни показатели. Например, студоустойчивостта включва и устойчивост към замръз в малоснежни и безснежни зими, и устойчивост към загниване под анормално дебела снежна покривка, и устойчивост към ледена кора. Неслучайно в близкото минало институтите, в които се селекционираха тези култури, бяха и в Северна, и в Южна България. Колкото и малка да е страната ни, тя все пак има доста различия в климата, обусловени от природо-географски елементи – водни басейни, релеф, надморска височина, течения и др.

Именно на районирането преимуществено се основава позицията на тези, които отстояват родната селекция пред чуждестранната. Въпреки че е силно пластична, пшеницата не е растение космополит и в различни климатични условия един и същ сорт се проявява по различен начин. Да вземем западноевропейски сорт, в чиято спецификация е посочено, че е със сухоустойчивост 10 по 10-балната скала – когато го изпитваш тук, се оказва, че в нашите условия той съвсем не демонстрира такава сухоустойчивост.

Тук също мога да кажа от личния ми опит като агроном, че дори нашите студоустойчиви сортове измръзнаха на 100% в Добруджа през безснежната, но студена 2000 година. Тогава изпаднах в професионален шок, защото от 9000 декара с пшеница в с. Граничар, Добричко, останаха само 600 декара Енола елит, която беше късно засята (на мястото на трудно прибраната поради високата влага соя) и непоникнала, а само покълнала още в почвата. Есента тогава беше доста топла, имаше и влага. В резултат на това есенниците се развиха бързо и необичайно буйно за сезона – оттогава не съм виждал толкова широки листа на пшеница. Растенията не бяха закалени и след поредния дъжд през втората половина на ноември температурите рязко паднаха до -17, -18°С. Първо ечемикът изглеждаше като бланширан с вряла вода, по-късно и пшениците. Обадих се в Института в Генерал Тошево и казах: „Пшениците ми измръзнаха на 100%“. Селекционерът, с когото говорих тогава (той и сега може да го потвърди), ми каза: „Колега ти се шегуваш!“… Трудно беше дори за специалистите да повярват, че това се е случило, но реалността беше такава. На другия ден на място дойде екип от Института от 6 човека – селекционери, фитопотолог, агротехник, заедно с директора. Като ги заведох на полето, гледаха в недоумение и се удряха по челата! Тогава всички сортове, които сеехме, бяха само български.

А ако някой се интересува какво се е случило с останалите неизмръзнали 600 декара Енола, мога да каже, че от тях нищо не излезе. Там се съсредоточи цялата вредна ентомофауна на Добруджа. Наложи се да пръскам с инсектициди 6-7 пъти и добивът беше плачевен. Въпреки огромната информация за глобалните промени в климата, няма никаква гаранция, че това няма да се повтори.

А какво да кажем за устойчивостта към измръзване? Меките зими през последните две години и рекордно високият процент на успешно презимуване на зимните житни култури стимулираха излизането на пазара на много западноевропейски сортове и масовото им внедряване в стопанствата.

Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да се изпитват западноевропейски сортове и ако те покажат добри резултати, да се сеят в промишлени мащаби. Но в никакъв случай не бива да се залита изцяло към тях, както напоследък се случва.

Случва се един и същ сорт да се отглежда в стопанства, разположени на 10 км едно от друго и едното от тях е недоволно от резултатите, а другото – много доволно. Това говори, че районирането е сложен комплекс от почвено-климатични характеристики. Затова учените съветват производителите да изпитват всеки сорт, който им харесва, в конкретните условия на своето стопанство, а не само да ги наблюдват в демонстрационните участъци на фирмите.

Изпитването на сорта трябва да става минимум две години (а найдобре 4-5), защото една година не е достатъчна – тя може да бъде нетипична: необичайно плодородна или екстремно неблагоприята. Но какво да се прави, когато за изпитване просто няма време, защото хората, които трябва да вземат решение, са отскоро в стопанството или в агробизнеса въобще? Колкото и да е странно, до добри резултати може да доведе изборът на сортове на принципа „Каквото другите, това и аз!“

Разбира се, че измежду многото сортове масово в практиката се използват не повече от няколко десетки. В това число влизат и нашите, българските сортове. Но докато българските са склонни „да простят“ на агронома и по-малкото тор, и недостатъчната растителна защита, западноевропейските сортове обикновено са от интензивен тип, който демонстрира своята висока добивност само при условия на щедро хранене и чести обработки с пестициди. Агрономи от различни стопанства споделят, че интензивните сортове западноевропейска селекция дават добиви над 900 кг/ дка, но изискват торене и подхранване до 4 пъти – основно преди или със сеитба, есенно подхранване, ранно пролетно с карбамид и листно при изкласяване с карбамид плюс микроелементи. А пръскането с фунгициди понякога стига до три пъти – в братене, флагов лист и при изкласяване. Но колегите споделят също така и факта, че нашите сортове никога не са ги подвели, докато вносните са доста чувствителни към неблагоприятни климатични условия.

Затова препоръчително е на полетата във всяко стопанство да има едновременно както интензивни вносни, така и универсални родни сортове, които са адаптирани и създадени за нашите условия.

Другият важен фактор при избора на сорт е неговият добивен потенциал. За много от земеделците това е основният критерий за избор от характеристиките на сортовете пшеница. Независимо че на международните пазари нараства значението на хлебопекарните качества на пшеницата: съдържание на протеини, глутен и други подобни. И ето по тези показатели нашата продукция често отстъпва на конкуренцията на много пазари, защото за повечето наши зърнопроизводители единствената цел при отглеждане на пшеница е показателят добив от декар.

Разбира се, че има и зърнопроизводители, които отделят голямо внимание на хлебопекарните качества на зърното. А добрите хлебопекарни качества се постигат първо с правилен подбор на сортове, а след това с балансирано хранене на културата и адекватна защита от плевели, болести и неприятели. Важен може да бъде и такъв фактор, като срок на зрелост. Но пшеницата не е плод или зеленчук, където ранната продукция може да се продаде значително по-скъпо. Въпреки че по-ранната пшеница, както казват специалистите, успява да формира добива преди настъпване на сухото и горещото време, което през последните години у нас започва още от края на май.

Това са само най-главните фактори за избор на сорт при пшеницата. Важно място заемат още показатели като сухоустойчивост, устойчивост към болести, резултати след различни предшественици и др. Към този списък всяко земеделско стопанство, всеки агроном могат да добавят и други характеристики, които смятат, че са важни при избора на сорт.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 02 Септември 2019 13:38

Отглеждането на пшеница е хазартна игра

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство

През миналата седмица цените на пшеницата на европейските пазари прекъснаха стръмния низходящ тренд. Повод за издигането на котировките над четиримесечното дъно стана раздвижването на експортния фронт, провокирано от продължителния ценови спад на фона на понижението на курса на европейската валута. Низходящата ценова тенденция започна да се формира в края на май под влиянието на благоприятните перспективи за новата европейска реколта. На 15 август европейската независима агенция Strategie Grains.

Рязко, с 2,3 мнл.т увеличи прогнозата си за добива от мека пшеница в ЕС – от 140,6 млн.т до 142,9 млн.т, с над 12 на сто ръст спрямо предходния сезон. Успоредно с това водещите европейски експерти увеличиха и износа на мека пшеница от ЕС за трети страни и то почти с 3 млн.т – от 21,5 млн.т до 24,8 млн.т, а това е с 18 на сто повече в сравнение с предходния сезон. Според друга авторитетна агенция - „Agritel”, най-големият производител на пшеница в ЕС Франция през 2019 г. реколтира 39,2 млн. тона мека пшеница, с 14,9% повече спрямо предходния сезон.

На 3 юни септемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по около EUR 185/т, а на 21 август цената му се срина до EUR 164,25/т. През същия период експортната цена на френското мелничарско зърно се понижи от EUR 190-192/т до EUR166-168FOB Руан.

През последните няколко дни наблюдаваме стабилизиране на пазара, като стойностите на септемврийските фючърси в Париж консолидират в диапазон EUR165-167/т, а експортните цени – около EUR167-169FOB Руан за френска пшеница 11,5%-12,5% протеин и EUR 171-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (качество „В”). За сравнение, EUR197/т на борсата в Париж, EUR203/т FOB Руан и EUR 206-211/т СРТ Хамбург на 29.08.18 г.

Подкрепа на европейските котировки оказаха най-вече резултатите от последния мащабен египетски търг, където за пръв път от много месеци насам сред печелившите произходи се нареди и френската пшеница и то с най-конкурентната цена на база FOB – ЕUR 193,60/т. На 27 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 350 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 1-10 октомври 2019 г.

Подробности от египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Франция

Glencore

193,60

21,49

215,09

60

Русия

Posco

199.40

16.84

216.25

55

Русия

Posco

199.40

17.22

216.62

55

Русия

Posco

199.40

17.90

217.30

60

Русия

Garant

199.40

16.47

215.87

60

Украйна

LDC

198.35

18.25

216.60

Средните експортни цени на стандартна руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни останаха непроменени $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.).

За разлика от пшеницата, царевицата остана подчинена на негативния ценови тренд, обусловен от оптимистичната перспектива за производството на фуражната култура в Щатите и на Стария контенент. Само преди две седмици USDA увеличи прогнозата си за добива от царевица в Украйна до нов рекорден показател от 36,5 млн.т спрямо 34 млн.т очаквани само допреди един месец и 35,8 млн.т – 2018/19 г. (24,1 млн.т – 2017/18 г.). Новата реколта в ЕС в момента се оценява на около 65 млн.т с 0,6-0,8 млн.т повече спрямо очакванията отпреди един месец и резултата от предходния сезон.

На 29 август, цената на царевицата на борсата в Париж ерозира до EUR164/т, в сравнение с EUR165/т /т в края на предходната седмица и около EUR180/т в края на август 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Анализирайки световните пазари е малко вероятно да се предположи някакво значително покачване в цените на зърнените култури през следващите няколко месеца. 
И докато несигурността за реколтата в САЩ през ранното лято предизвикваше някакви вълнения на пазара, то най-чаканият тази година доклад на USDA ги разби напълно в средата на август. Досегашните опасения за забавяне в сеитбата, които могат да окажат влияние върху добивите, бяха разсеяни с доклада, който показва съвсем незначително намаляване на засетите площи с царевица в САЩ и значително увеличаване на добивите в сравнение с дотогавашните очаквания.

След доклада фючърсните пазари паднаха рязко, още повече след докладваното увеличаване на добивите от царевица в Украйна с 3 млн. тона до рекордните 36, 5 млн. т.
Що се отнася до пшеницата, пазарът по принцип не очакваше нещо драматично да се случи. Все още се очаква глобалното производство на пшеница през настоящата стопанска година да бъде с цели 38 млн. тона повече от предходния сезон.
Публикувана в Бизнес

Ценовата конюнктура на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан и през изминалите седем дни остана низходяща, предвид големите наличности от зърнени храни в глобален мащаб. Темпото на ценовия спад обаче рязко се забави предвид активизирането на купувачите на експортния фронт. В рамките на седмичния период (16-22.08.19) експортната цена на американската мека червена зимна пшеница се понижи с 3 долара - до $206-207FOB за товарене през септември. През същия период септемврийските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижиха с 4 евро – до EUR 164/т. Експортният пазар за европейското зърно обаче остана относително стабилен, подкрепен от валутния фактор – понижение на курса на еврото спрямо американската валута. На 23 август френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR166-167/т FOB Руан, в сравнение с EUR168 FOB в края на предходната седмица и EUR211/т FOB на 22.08.18 г. Цената на германската пшеница„В” качество (мин. 12,5% протеин) през последните няколко дни се задържа на равнище EUR 171-174/т СРТ Хамбурги EUR173-178/т FOB Балтийско море за кораби до 3000 тона (EUR 209-214/т СРТ Хамбурги EUR 214-219FOB Балтийско морена 22.08.18 г.). Френската царевица в момента се котира за износ по EUR165/т FOB Бордо, в сравнение с EUR168/т FOB Бордо в края на предишната седмица.

Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се понижиха с 2-3 долара и в момент това качество се предлага за износ от дълбоководните черноморски пристанища по $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.)

Тези дни стартира прибирането на новите слънчогледови реколти в Украйна и Русия. Анализаторите очакват рекордни добиви от маслодайната култура и в двете държави основни производителки, като украинската реколта се оценява вече на 15,5 млн.т, а добивът в Русия – на около 13 млн.т, в сравнение с 15,0 млн.т и 12,7 млн.т прибрани предходната година. Първите резултати в Украйна показват среден добив от 1,44 тона от хектар. Според местните търговци реколтната преса вече започна да тежи на пазара. През миналата седмица заводите оповестиха изкупните си цени, които гравитират към $360/т , което е с 7-10% под нивото на стартовите изкупни цени през същия период на 2018 г.

Експертите коментират, че въпреки очертаващата се рекордна реколта цената на украинското сурово слънчогледово масло засега остава сравнително стабилна $720-730FOB за товарене през септември и $710-715/т FOB за товарене през октомври ($695-710FOB към 23.08.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Изминалият седем дневен период (09.-15.08.19 г.) премина под знака на доклада на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на глобалния баланс на основните зърнени и маслодайни култури през 2019/20 г. И този път не мина без изненади.

Експертите от американското земеделско ведомство шокираха пазара с неочаквано високи данни за площите, производството и записите от царевица в САЩ, въпреки рекордното закъснение в пролетната сеитба. Според актуализираната прогноза на USDA производството на царевица в САЩ през текущия сезон ще възлезе на около 353 млн.т, с 20 млн.т повече от очакваното в търговските среди равнище.

Водещите американски и европейски анализатори веднага след оповестяването на новите прогнозни данни изразиха сериозни съмнения в тяхната обективност, но независимо от това борсовите котировки и цените на американската царевица на експортния пазар пикираха стремително надолу.

В рамките само на три дни (12-14.08.) септемврийският контракт фуражно зърно на борсата в Чикаго поевтиня с 20 долара – до $141,50/т и това беше най-рязкото понижение на цените от 2016 година насам. Сривът при царевицата депресира и другите пазари, като пшеницата поевтиня в Чикаго с 10-11 долара - до $171-172/т. С 8-10 долара се понижиха в рамките на седмичния период и цените на щатската пшеница на експортния пазар – до $210-212т FOB за мека червена зимна пшеница ($230FOB – 15.08.18 г.).

Натискът отвъд Океана се отрази и върху европейския пазар, но отрицателните ценови отклонения в Европа бяха доста по-ограничени предвид понижението на курса на еврото спрямо американската валута и твърдото развитие на експертните котировки в Русия и Украйна.

На 15 август септемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR168/т, в сравнение с EUR170/т на 8 август 2019 г. и EUR204,75/т на 15.08.18 г. Експортният пазар за френското мелничарско зърно въпреки рязкото понижение на цените в САЩ също остана относително стабилен – около EUR168FOB Руан за пшеница 11,5-12,5% протеин в сравнение с EUR170 в края на предходната седмица и EUR214/т FOB на 15.0818 г.

Повишен интерес в европейските търговски среди предизвикаха резултатите от последния мащабен египетски търг, който завърши с победа на черноморската пшеница. На 15 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 295 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 15-30 септември 2019 г., в това число 175 хил. тона руска пшеница и 120 хил. тона зърно от Украйна.

Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Русия

Novo

202.48

14.71

217.19

60

Русия

Novo

202.48

14.71

217.19

55

Русия

ADM

200.90

18.00

218.00

60

Украйна

LDC

199.75

18.25

218.00

60

Украйна

Halkan

199.75

18.25

218.00

В предишния търг, проведен на 6 август 2019 г. GASC напазарува общо 415 хил. тона мелничарска пшеница от Русия, Украйна и Румъния при средна цена $219.08/MT C&F

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 15 Август 2019 15:12

USDA в страната на чудесата

Вчерашният доклад на USDA отново демонстрира, че пазарът реагира твърде болезнено на всякакви новини, като често не взема предвид никакви алтернативни фактори. По принцип, ако  USDA не съществуваше, то тя задължително трябваше да бъде измислена. Защото във всяка класическа история има зъл гений. Този, който идва и разваля всичко хубаво в живота на останалите герой.
И този път WASDE и FSA не можаха да излязат с общо мнение. Според вчерашният доклад в САЩ, според първата служба, са засети 90 млн. акра царевица, а според втората - почти 86 млн. акро. И в двата случая това е по-малко от 94-е млн. акра на USDA. А добивите в доклада са такива все едно никакви наводнения в Америка не е имало, все едно не бяха развалени хиляди акра и въобще - всичко е прекрасно.
Разбира се, не всички фермери се отчитат за  FSA, но при соята разликата в данните на двете служби е едва 2,7 млн. акра, при пшеницата - въобще 0,7, а при  WASDE - още по-малко. Но падащите цени на царевицата повлякоха след себе си и соята, и пшеницата, на борсата. При това отдавна беше известно, че никакъв внос в Китай в размер на  87 ММТ няма да има, тъй като тази цифра бе базирана на майските данни на  FAS за производството на свинско в Китай на ниво 48.5 ММТ. А от май досега там АЧС отнесе доста свински животи. Изобщо, по пътя на не особено хитри манипулации с цифрите още преди месец можеше да сме морално готови за  ниво от  84 (Reuters вчера каза 83.5 ММТ).

И изобщо цифрите не са това, което са. Очакванията за добивите от царевица в САЩ на USDA изглеждат леко (или силно) преувеличени. 

Но в момента ситуацията в Чикаго е следната - пшеницата драпа със зъби и нокти да се измъкне, а царевицата - да не падне в отрицателната зона на графиката. Но такива пикове вече е имало  в 14/15, и в 16/17. А и е логично под натиска на новата реколта.

Имайки предвид, какви изненади ни поднася  USDA напоследък, то смисъл в цифрите има все по-малко. По-добре да идеш на море.
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

         През изминалите седем дни развитието на международните зърнени пазари отново беше много динамично и противоречиво. Докато котировките на пшеницата и царевицата в САЩ се издигаха над тримесечното си дъно, цените на хлебното и фуражното зърно в ЕС се движеха предимно в низходяща посока.

Възстановяването на цените на пшеницата и царевицата в САЩ анализаторите обясняват главно с „нагласяването на позициите на фючърсния пазар (борсата в Чикаго) преди публикуване на редовния месечен доклад на Министерството на земеделието на САЩ за състоянието на глобалния зърнен баланс на 12 август.

В същото време фючърсните и експортните котировки на пшеницата в ЕС се плъзнаха надолу, депресирани от голямата европейска реколта и разочароващите за западноевропейските производители резултати от египетския търг. На 7-8 август цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница на борсата в Париж ерозира до най-ниските стойности от средата на май – до EUR 170/т (EUR214/т – 8.08.18 г. и EUR 161,75/т – 8.08.17 г.).С 1,5-3 евро се понижиха и експортните котировки на западноевропейското хлебно зърно – до EUR 169/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12% протеин и   EUR 172-177/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин. За справка, през същия период на миналата година френското зърно се предлагаше за износ по EUR 217/т FOB Руан, а германското се котираше по EUR 214-216/т СРТ Хамбург.

Прибирането на реколтата от пшеница във Франция почти приключи, а добивът надминава предварителните прогнози. Френското земеделско ведомство във вторник повиши прогнозата си за реколтата от мека пшеница до четиригодишен връх от 38,2 милиона тона, а независимите експерти и търговци са настроени още по-оптимистично. Най-актуални са прогнозните данни на водещата европейска независима аналитична агенция Strategie Grains - 38,98 млн.т, в сравнение с 37,0 млн.т очаквани допреди един месец и около 34,00 млн.т ожънати през миналата година. Тези дни Асоциацията на германските фермери (DBV) вследствие на рекордните жеги и липсата на дъжд през юни редуцира прогнозата си за производството на пшеница в страната с 2 милиона тона до 22 млн. тона, но все пак това е 2,4 млн.т повече спрямо предходния сезон.      

            На 6 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 415 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 5-15 септември 2019 г.по средна цена of $219.08/MT C&F ($219.34/MT C&F- предишния търг).

                 Подробности от Египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 Русия Solaris 203.90 16.15 220.05
60 Русия Posco Daewoo 203.90 16.15 220.05
55 Русия Garant Logistik 203.90 16.15 220.05
60 Русия Hakan 203.90 13.47 217.37
55 Украина Hakan 198.45 20.90 219.35
60 Украина Louis Dreyfus 200.17 17.10 217.27
60 Румъния ADM 204.23 15.19 219.42

                                                    

                          Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% останаха почти непроменени $195-197/т FOB за пшеница 12,5% протеин и $190/t FOB за пшеница 11,5% ($230-235/т през същия период на 2018 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Неподходящи са както прекалено ранните, така и късните срокове за залагане на основната зърнена култура, показват многогодишните изследвания на украински учени при условия, идентични с българските

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, в резултат на което растат и се развиват различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното. Предлагаме ви резултатите от изследване на украински учени, които могат да ви бъдат полезни, защото са направени в условия, идентични с българските.

С многогодишни изследвания, проведени в Института по земеделие в Украйна, е установено, че за получаване на висок добив от пшеница на черна угар най-добрите срокове за сеитба са в периода от 25 септември до 5 октомври. Ако пшеницата се сее в тези срокове, растенията успяват да братят есента, да формират по 3 – 4 братя и добре развита коренова система, да придобият висока зимоустойчивост. Такава интензивна технология на отглеждане на пшеница осигурява най-висок добив зърно.

Отклонение от оптималните срокове на сеитба води до намаляване на добива

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха.

Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка.

ozyma pshenytsya mal.2

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затормозва растежните процеси. Затова късно засятата пшеница изостава в растежа, има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат на това снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават много неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Златното правило е

пшеницата да бъде засята в такива срокове

че да може да влезе в зимата с добре братили растения, формирали по 3 – 4 братя, да има добре развита коренова система и да е придобили висока устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване. Освен това оптималният срок за сеитба на пшеница значително се изменя ежегодно, което зависи от конкретните природни условия на годината. Средно за 22-годишни изследвания, най-висок добив пшеница е осигуряван при сеитба на 25 септември. Но през тези години са наблюдавани и доста големи отклонения в оптималния срок от указаните дати. Разминаването между оптималните срокове по години е 30 – 45 дни. Затова, когато се разчита на получаването на максимален добив пшеница, не трябва да се използва средната дата. Добрите срокове на нейната сеитба следва да се определят чрез отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Сроковете на сеитба на пшеница в значителна степен зависят от влажността на почвата

Изследванията на научните институти в Украйна са установили, че най-добрите условия за растежа и развитието на растенията и формиране на висок добив от пшеница на черна угар се получават при сеитба от 20 септември до 5 октомври за северните райони и от 10 – 20 октомври за южните райони (тези срокове са валидни и за условията на България – бел. на ред.). След неокопни предшественици, които обикновено ограничават запасите от влага в почвата, зимната пшеница е добре да се сее седем-десет дни по-рано, отколкото на черна угар, за да могат растенията да успеят да братят есента.

Следователно при наличие на влага в почвата, първо следва да се сее пшеницата след неокопни предшественици, а след това на заетите от угар площи.

А какво трябва да се прави, когато оптималните срокове на сеитба са настъпили, почвата е добре подготвена, но на дълбочината на заравяне на семената е суха? Тогава сеитбата следва да се отложи до допустимите срокове. Ако и през това време няма дъждове, трябва да се сее в суха почва, защото в този период настъпва хладно време и семената по-малко се повреждат, а посевите не се изтеглят. В противен случай ще се изгубят пет-седем дни, което задържа поникването и влошава развитието на растенията есента. Освен това за сеитба на пшеница в допустимите и по-късните срокове трябва да се използват сортове, адаптирани към късна сеитба и увеличаване на посевната норма с 15 – 20%, както и намаляване дълбочината на заравяне на семената до 3 – 4 сантиметра. Установено е, че пшеницата, която се сее в по-късни срокове, осигурява по-висок добив, отколкото ако се сее ечемик. Опитите с пшеница, която е отглеждана по описаната технология, показват, че добивът на зърно е бил 383 кг/дка, при същите условия ечемикът е дал едва 239 кг/дка.

Срокът на сеитба на пшеница в значителна степен зависи от сорта

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва с пластични сортове пшеница, които есента се развиват бавно и задържат растежа при намаляване продължителността на деня. За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове трябва да се използват сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

При опити на сеитба на пшеница на черна угар рано (5 септември), средно за 36 години добивът на зърно е бил 375 кг/дка, в оптималните срокове (25 септември) – 400-420, а в късни (15 октомври) – 266 кг/дка. Тези данни говорят, че късните срокове на сеитба на пшеница са неподходящи, защото дават най-нисък добив на зърно.

За съжаление, в резултат на лоши предшественици, ниско техническо оборудване, ненавременна подготовка на почвата и др., част от стопанствата ежегодно не успяват да засеят пшеницата в оптималните срокове: над 40% от площта се засява късно, от което се губи голямо количество зърно.

Важно е да се отбележи, че оптималните срокове на сеитба на пшеница не са постоянни: те се променят във времето под влияние на много фактори. Така, учените от Института по земеделие в Украйна още през 1980 година сравнявали оптималните срокове на сеитба на пшеница от 1948 – 1960 година, когато отглеждали сортове от екстензивен тип, с тези от 1961– 1977 г., когато получили разпространение сортовете Безостая 1, Одесская 51. Установено било, че оптималните срокове значително се променили – от 1 – 7 на 7 – 15 септември. А сега по данни на същия институт оптималните срокове за сеитба на пшеница са 20 – 25 септември.

Следователно тези данни говорят, че оптималните срокове за сеитба на пшеница постепенно преминават към по-късни дати и този процес продължава и до днес. Анализът на данните полски опити в Института по земеделие показва, че през 1967-1980 година оптималните срокове на сеитба на пшеница на черна угар е бил 15 – 20 септември, а по данни на опитите от 1981 – 1994 г. и 2006 – 2008 година, високият добив е осигуряван, когато сеитбата е направена в по-късни срокове – 25 септември – 5 октомври.

И така, оптималният срок за сеитба на пшеница за този период се е изместил примерно с 10 дни, което може да се обясни с промените в климата, еволюция в селекцията на сортовете и други. Затоплянето на климата през есенните месеци предизвиква силно братене на растенията и голямо прерастване в ранни срокове на сеитба, затова по-късните сеитбени срокове влияят положително на развитието на растенията. При късни посеви от пшеница може да се получи добив с 50 – 80 кг/дка по-висок, но все пак този добив ще бъде значително по-нисък, отколкото при посев в оптимален срок.

Аналогично изместване на оптималните срокове на сеитба на пшеница са установили и други научни учреждения в Украйна. На това основание в последните години се препоръчва преместване на посевните срокове на тази култура с осем-десет дни по-късно, мотивирайки тези изменения с климата и биологичните особености на съвременните сортове. Сега стопанствата използват срокове на сеитба според изследванията на научните учреждения, които постоянно провеждат опити със сроковете на сеитба на пшеницата, уточняват ги и ежегодно препоръчат на производителите кога е най-добре да се сее културата. Стопанствата просто трябва да се придържат към оптималните срокове на сеитба, които препоръчват научните учреждения в конкретната година.

По данни на Хидрометеорологичната служба в Украйна в оптималните срокове за сеитба на пшеница успяват да се вместят 47% от стопанствата, а закъснение се получава в 43% от тях. Затова средно на 25% от посевите с пшеница влизат в зимата със слабо развити растения и слаби посеви, което обуславя ежегодна загуба на 10% от добива на зърно.

Правилно е да се постави въпросът за необходимостта от сведения за минимума в стопанствата както от късните, така и от ранните посевни кампании, т. е. оптимизиране сроковете на сеитба на зимна пшеница. За да засяват пшеница в оптималните срокове и да прибират висок добив зърно, стопанствата следва примерно на 5% от площите да сеят посевите в по-късни срокове, а на около 40% от площта обратно, да сеят с осем-десет дни по-рано. Това ще подобри състоянието и развитието на посевите с пшеница и значително ще повиши нейната добивност. В случай че 40% от площите с пшеница са с късни посеви, не може да се мисли за високи добиви – такива например каквито получават водещите стопанства или стопанствата в страните от ЕС, където добивите от зимната пшеница достигат 700 – 750 кг от декар.

За да се съвместят ранните срокове на сеитба с по-късните, не са необходими никакви допълнителни разходи, необходима е само технологична дисциплина. А проблемът с късните срокове на сеитба в съвременни условия може да се реши чрез подобряване на техническата осигуреност, за да успеят стопанствата качествено да подготвят почвата до оптималните срокове за сеитба.

Бел.ред.: Днес повечето от стопанствата у нас имат много добра материално-техническа обезпеченост, която им дава възможност в оптимални срокове да осъществят есенните полски работи. Това предполага, че за нашите зърнопроизводители оптималните срокове за сеитба на пшеница могат да бъдат спазени, което ще им позволи значително да увеличат производството на зърно.

Агр. Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 05 Август 2019 20:38

Ръст от близо 9% при добивите от пшеница

Анализите, представени на Консултативния съвет по зърното показват, че реколтата и като количество, и като качество е по-добра от предходната и се доближава до рекордната 2017 г., подчерта министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на заседание на Консултативния съвет по зърното.

С 8,7% по-висок добив от миналата година при пшеницата бяха отчетени на съвета - 5 646 004 тона добита пшеница през тази година при 5 194 500 тона през миналата година. Средните добиви спрямо миналата година също са нараснали с 8,3%- 519 кг/дка сега при 479 кг/дка през миналата 2018 г.

Добивът на ечемик от тази реколта също е по-висок с 8,3% от 2018 г. и възлиза на 533 785 тона при 492 504 тона за миналата. Средният добив е 474 кг/дка, който е с 8% по-висок от миналогодишния (439 кг/дка). Добити са и 390 211 тона рапица при среден добив от 264 кг/дка, 6 126 тона ръж при среден добив от 207 кг/дка и 34 334 тона тритикале при среден добив от 336 кг/дка.

Реколтираните площи с основните есенни култури са 11 315 779 дка пшеница и 1 135 883 дка ечемик. Въпреки засушаванията след сеитбата и обилните валежи и други неблагоприятни фактори в по-късните фази, реколтираните площи с зърно са почти колкото засетите през есента – 11 355 214 дка пшеница и 1 142 195 дка – ечемик, което показва и сравнително нисък размер на пропаднали площи за тази реколтна година.

Отчетените данни са към 1 август и са на база на информация на областните дирекции „Земеделие“. Прибраното зърно е от 96,1% от площите с пшеница и от  99,12% от площите с ечемик. Жътвата при рапицата е от 96,7% от площите и 74% - на тритикалето. Въпреки лекото забавяне на жътвата с около седмица заради неблагоприятните за нея метеорологични условия, темповете са наваксани.

Общото количество зърно от пшеница след пълното приключване на жътвата се очаква да бъде около 5,8 - 5,9 млн. тона и около 540 хил. тона ечемик. Очакването е, че реколтата от пшеница ще е на нивото на рекордната 2017 година, когато беше достигнато 6,13 млн.тона пшеница и среден добив от 535 кг/дка.

Добри хлебопекарни качества показва и направения анализ за качеството на добитото зърно. От взетите близо 430 проби от партиди от близо 800 000 тона в Централната лаборатория за окачествяване на зърното показанията са, че близо половината количество, или общо 47.8 % от добитото зърно е с високи хлебопекарни качества, при 15,75 % за реколта 2018 г. 41,70% от зърното е Втора Б група, като за сравнение – през миналата година този процент е бил едва 16,10 %. В трета група, която се ползва предимно за фуражни цели, сега попадат 52,20% при 78,6% за миналата година.

Площите, засети с пролетните култури са 4 603 246 дка царевица и 7 525 590 дка слънчоглед, като засега те се развиват в очаквани темпове, стана още ясно на съвета. Посевите и при двете култури са в добро общо състояние.

По време на заседанието браншовите организации поставиха и темата за необходимостта от добиване на еднородни партиди като сортове и качество, за да бъде продукцията конкурентна на всички пазари. Председателят на съвета Венцислав Върбанов посочи в тази връзка, че е необходимо координацията помежду им да бъде по-засилена, за да може да се търсят допирателни между производители и търговци за намиране на най-добри позиции на пазара. Беше изразена и готовност за съдействие от страна на бранша при изпълнение на предприетите мерки за ограничаване на АЧС.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта