Те пресмятат, колко нишесте ще им трябва за през нощта

През деня, с помощта на енергията, която получават от слънчевата светлина, растенията превръщат въглеродният двуокис в захари. Тези захари (в т. ч. и скорбялата) след това отиват за храната на самото растение, като му доставят енергия в клетките за изграждане на биологичните макромолекули, за поддържането на физиологичните процеси и т.н. Но когато настъпи нощта, растенията вече не са в състояние да синтезират нишесте и трябва да разчитат на въглехидратните резерви натрупани през деня.
Очевидно е, че хранителните вещества, които трябва да се харчат, трябва да са достатъчни до зори. Задачата не е лесна, като се има предвид, че нощите са дълги или къси, а въглехидратните резерви не са много големи. За точно изчисление, трябва да се знае и използва аритметика. Изследователи от Международния център за научни изследвания в областта на растителната наука и микробиология - John Innes Centre откриват, че растенията „разбират” от математика.
Всъщност, математическата операция се състои само от едно действие - да се разделят наличните въглехидратни резерви в оставащото време преди зазоряване. Мартин Хауърд, Алисън Смит и техните колеги открили, че листата на растенията имат механизъм, който оценява количеството на нишестето, а информацията за продължителността на нощта идва от биологичния им часовник. В резултат на това растителният метаболизъм се регулира така, че преди началото на деня да се използват не повече от 95% от резервите на нишесте.
Изследователите са доказали своята хипотеза в математически модел, който описва скоростта на усвояване на нишестето в растителните клетки, като функция на две променливи: общият размер на хранителните вещества (въглехидрати) и равномерното им разпределение за времето преди зазоряване. Данните за количеството на нишестето задават скоростта за усвояване на запасите, като според оставащото време я стимулират или забавят.
Моделът бе подкрепен от експерименти с растението Arabidopsis thaliana. Според учените, растенията се нуждаят от такова отчитане, за да използват по-най-добър начин наличните ресурси за растежа на организма. По този начин те не гладуват в тъмното, но не престава и да растат, като регулират скоростта на разхода от натрупаното нишесте според дължината на нощта и спрямо общия запас от хранителните въглехидрати.

Публикувана в Растениевъдство

Робот ще се грижи за растенията

 

Роботът Rosphere, който скоро ще се грижи за растенията в градините много прилича на топка. Устройство е разработено в Политехническия университет на Мадрид. В него има вграден механизъм с махало, който му позволява да се търкаля с вграден Wi-Fi предавател и множество сензори. Как тези роботи може да помогнат при грижите за културните растения? Вместо тотално да се прилагат пестициди и торове в насажденията, роботът Rosphere е конструиран така, че да може да оцени състоянието на всяко едно растение поотделно, след което да вземе самостоятелно решение за това, от какво то се нуждае. Тези роботи могат спокойно да си „взаимодействат” с хората, посредством информацията, която предават в компютъра.

Публикувана в Растениевъдство

В присъствието на толкова много токсични вещества едва ли можем да наречем заобикалящата ни околна среда приятелска. В тази връзка на много места по света се провеждат уникални експерименти за изследване на защитните свойства на растенията. Такива експерименти прилагат учени от Университета в Нюшател, Швейцария. Там учените задълбочено изучават естествените защитни сили на растенията и търсят методи за подобряването им. През последните петнадесет години в лабораториите на Университета с тази цел прилагат ß-аминомаслена киселина (BABA).
ВАВА е вещество, което се използва за подобряване устойчивостта на растенията към болести или неподходящи условия на околната среда - въпроси, които сега много остро стоят пред учените за разрешаване. Ние често си представяме имунната система на растенията, като напълно “замразена” или постоянна при всички условия. Но не трябва да забравяме, че растенията имат способността да се адаптират към промените в околната среда, и че тези промени са обратими след като факторът предизвикващ напрежението изчезне.
Установено е, че при правилно стимулиране на растения-опитни образци с различни вещества може да се постигне ускоряване или повишаване на тяхната реакция в отговор на атаката на патогените или неприятелите по растенията. В експериментите на Университета на Нюшател този “стимул” е ß-аминомаслената киселина.
Рапицата, гроздето, царевицата са едни от културите, които са много чувствителни към промените в околната среда. Благодарение на направените опити с тези растения, е възможно да се определят положителните и отрицателните страни при третирането с ß-аминомаслена киселина. Тя предизвиква биохимична реакция в растителните клетки, които помагат на организма да оцелее във враждебна среда. Освен това ß-аминомаслената киселина вече е доказала ефективността си срещу всички видове патогенни - бактерии, вируси, гъби, оомицети, нематоди и насекоми.
Механизмите, с които ß-аминомаслената киселина дава “свежест и жизненост” на растенията все още остават неизвестни. Ето защо, учените търсят отговор на въпроса, кои гени как се проявяват под въздействието на аминокиселините.
В какво се заключава опитът на изследователите от Университета в Невшател, уникалните резултати от който за пръв път в света са публикувани в списанието „Физиология на растенията”? В тях учените сравняват реакцията на видове от растението Arabis sp. спрямо различни концентрации на ß-аминомаслена киселина. Тези от тях, които са стимулирани с водни разтвори, съдържащи ß-аминомаслена киселина показали по-голяма устойчивост към болестотворните бактерии от рода Pseudomonas, отколкото контролните растения, които са поливани с чешмяна вода. Дори следващото поколение, получено от групата, при която е използвана ß-аминомаслена киселина, е показало много по-добра самозащита срещу патогенни бактерии и плесени.
В действителност, тези процедури не се отразяват върху самите гени, няма ДНК мутация, а само придобитите свойства се предават на потомците. Това е естествен механизъм, който помага на растенията да се адаптират към враждебна среда. Въпреки това, явлението е обратимо. Ако новото поколение не се полива с ß-аминомаслена киселина с течение на времето устойчивостта към всички видове вируси и други паразити намалява и в крайна сметка следващото поколение, може да се върне към нормалното си състояние.

Публикувана в Растениевъдство

Те стават обект на вторични вредители.

Памукът, при който е внедрен ген, произвеждащ токсина Bt, е защитен срещу основните вредители, но естествените защитни механизми на тези растения са отслабнали. Това се използва от други, второстепенни вредители ,например листните въшки. До този извод е достигнато след резултатите от изследванията, извършени с подкрепата на Швейцарската национална научна фондация (SNSF).
Преди десет години, генномодифицираният памук в света заемаше 12 на сто от общата площ на тази култура. Днес тази цифра достига 80%. Bt-памукът съдържа ген на почвената бактерия Bacillus thuringiensis. Благодарение на неговото присъствие ,растенията синтезират смъртоносна отрова за основните вредители - ненаситните гъсеници на памуковата нощенка. Според проучвания, проведени в Китай, все по-често в памучните плантации се наблюдават някои други видове насекоми. Това може отчасти да се дължи на факта, че линиите генномодифицирани култури с Bt-ген предполагат по-слаба употребата на пестициди. Но това вероятно не е единственият фактор.
Екип от учени, водени от д-р Йорг Ромейс, от изследователската станция „Agroscope Reckenholz Tänikon” открили биологичен механизъм, който съдържа допълнително обяснение за увеличаването плътността на вторичните вредители в полета, засети с Bt-памук. Всяко памуково растение има сложна система за защита. Когато гъсениците повреждат листната петура, вътре в него започват да се синтезират защитни вещества - терпеноиди. Те драстично намаляват хранителната стойност на растителните тъкани, не само за тези гъсеници, но и за много други вредители.
Като правило, листната въшка не може да причини сериозни повреди на памука, тъй като в естествена среда нейната численост бързо се намалява от естествените й хищници.
Д-р Ромейс твърди, че резултатите му досега не са пряко свързани със селското стопанство. Изследванията на учените от екипа показват наличие на косвен ефект от Bt-памука към други насекоми. Той е свързан с отслабване на защитните сили на растенията. Сега д-р Ромейс иска да потвърди, че това има връзка със случая с листните въшки, както и другите видове насекоми, които представляват проблем за земеделските производители на памук.
sciencedaily

Публикувана в Растениевъдство

Голямо влияние на посевите със слънчоглед оказва правилният избор на предшественици. Добри се явяват зимните житни и пролетните житни култури, които използват преимуществено влагата от повърхностния почвен хоризонт, рано освобождават полето и осигуряват ефективно потискане на плевелната растителност в системата на основната обработка на почвата. Не лош предшественик е царевицата, отглеждана за силаж и зелено хранене. При отглеждане на царевицата за зърно се създават трудности с растителните остатъци, които усложняват както основната обработка, така и последващите обработки при брануване и култивиране на посева със слънчоглед.
Не се препоръчат в качеството на предшественици на слънчогледа грах, соя, фасул, рапица, захарно и кръмно цвекло и моркови, които се нападат от склеротинията. По научни данни, слънчогледът поразен от склеротиния при монокултура е 18,1%, след соя – 15,9%, след захарно цвекло – 11,4%, след житни култури – 5,2%.
Предшественикът подпомага очистването на почвата от вредни организми. Така в процеса на жизнената си дейност, растенията на пшеницата и царевицата отделят в почвата вещества, които провокират прорастването на патогените в отсъствие на растения-гостоприемници, което довежда до тяхното загиване. Патогените най-интензивно прорастват в присъствието на различни коренови остатъци от различни растения, в т. ч. и устойчивите. Прораствайки близо до кореновата система на пшеницата, ечемика и царевицата, заразените с инфекция семена загиват и при дълъг период на сеитбообръщение на почвата, практически я очистват от тези паразити. В производството понякога се практикува отглеждането на слънчоглед и царевица в смесени посеви за зелено. Ако такива посеви се прибират във фаза преди образуването на репродуктивни органи, в почвата не се натрупва зараза.

Публикувана в Растениевъдство

Плевелите усвояват хранителните елементи по-бързо от културните растения.

- Двусемеделните (широколистни) видове плевели поглъщат значителни количества калций и магнезий, а така също и манган, бор и желязо.
- Внесени късно, хербицидите снижават нивото на достъпните за зимната пшеница макро- и микроелементи.
Храненето на културните растения е пряко свързано с „химичното” плевене
Една от важните предпоставки за получаване на висок и стабилен добив от зимната пшеница е балансираното хранене на културата с макро- и микроелементи. Високата потребност на растенията от основните хранителни елементи настъпва в периода на интензивен растеж на вегетативната маса и формирането на репродуктивните органи. Внесените торове при основното торене, ранното пролетно подхранване и извън кореновите подхранвания дават възможност за оптимален ръст в добива.
Доста често в условията на заплевеляване на посевите, особено в ранните етапи от растежа и развитието на културата, ефективността от внесените торове се оказва недостатъчна. Конкуренцията с плевелите намалява потенциала на пшеницата в продължение на цялата вегетация, като започва от фаза поникване, чак до прибиране. Заплевелеността на посевите е един от основните фактори, пречещи за получаване на значителни добиви от зимната пшеница.
Усъвършенстването на средствата, предназначени за химична борба с плевелите в посевите, е неразделно свързано с проучването на тяхното взаимодействие с компонентите на преимущественото минерално хранене и в определена степен с органичното хранене, както на културните растения, така и на плевелите. Още през 1940 година е било известно повишението на ефективността на хербицидите от групата на феноксиалканкарбонова киселина, при съвместното им прилагане с някой азотни торове. Многогодишните изследвания в цял свят позволиха да се установи, че между храненето на растенията и химичната борба с плевелите съществува взаимодействие, което силно влияе на растежа, развитието и добивността на растениято.
Взаимното влияние на хранителния фон с хербицидите придобива особено важно значение в условията на интензификация на технологиите за отглеждане на земеделските култури. Този проблем сега е особено актуален във връзка с повишените изисквания към ефективността на използваните пестициди и агрохимикали, тяхната безопасност към околната среда при приложението им в растениевъдството. Многобройните изследвания в повечето случаи показват високо ниво на извличане от почвата на достъпните форми азот, фосфор и калий от плевелите. В същото време дълго време без внимание оставаше още един проблем: как плевелите влияят на съдържанието на другите хранителни елементи в заплевелените посеви. Не беше изяснено, как основните най-вредни плевели влияят на поглъщането на макро- и микроелементите в посевите със съвременни сортове зимна пшеница.
Плевелите поглъщат не само макроелементите
Установено е, че във флаговия лист на зимната пшеница съдържанието на микроелементите е относително ниско. Това вероятно е свързано с ниското съдържание на микроелементи в по-леките почви. За отбелязване е, че във флагов лист при зимната пшеница се наблюдава повишено съдържание на фосфор и калий, а така също и на достатъчно високо ниво на важните мезоелементи калций и магнезий. Установени са високи нива на поглъщане на макро- и микроелементи от двусемеделните видове плевелни растения, като синя метличина и паламида. Един от най-вредоносните плевели в посевите с пшеница – трирогата лепка (Galium tricorne), поглъща значителни количества калий и фосфор, много калций и магнезий, а също така и микроелементите манган, бор и желязо. Практически всички двусемеделни плевели поглъщат много по-големи количества хранителни елементи в сравнение с растенията на пшеницата. Трябва да се обърне внимание на големите нива на поглъщане на калций и манган от плевелите. Така натрупването на калций в растенията на трирогата лепка, превишава натрупването на елемента във фаза флагов лист на растенията на зимната пшеница със 6,3 пъти. При отглеждането на пшеница на леки или кисели почви тези особености на поглъщане на хранителните елементи от растенията на плевелите могат да причинят локално вкисляване на почвата в зоната, където са разположени корените на културата. Това означава, че допълнителното изнасяне на достъпните форми на хранителните елементи от плевелите ще понижи ефективността от внасянето на фосфор, сяра, азот и калий за културните растения.
Следва да се отбележи и високото ниво на усвояване от двусемеделните плевели на микроелемента бор. На леки почви, ако няма допълнително внасяне на бор чрез извън кореново (листно) подхранване, липсата на бор може да предизвика инхибиране (задържане) развитието на растенията на пшеницата в генеративния период на развитие и да препятства формирането на добива от зърно.
Поглъщането на хранителните елементи от едносемеделните (житни) видове плевели при изкласяване или изметляване обикновено е близко по ниво с поглъщането на елементите от растенията на пшеницата, с изключение на няколко с по-високо поглъщане на калий, фосфор и магнезий. Известно е, че основният фактор за разпространение на плевелът обикновена метлица, са площите с ограничено съдържание на достъпен калций и магнезий  в почвата. В този случай високите нива на изнасяне от полският кострец на калций и магнезий могат да способстват по-високо заплевеляване с обикновена метлица в посевите със следващите в сеитбооборота култури. По предварителни данни високите нива на вариабилност на разпределението на растението обикновена метлица в посеви със зимна пшеница може да бъде свързано със смесено заплевеляване с полски кострец в посевите с предшественика на зимната пшеница. Подобна зависимост се наблюдава на много места. В такъв случай закъснението на внасянето на хербицидите в посевите с културните растения, в частност със зимна пшеница може съществено да намали нивото на достъпните за културното растение макро- и микроелементи и с това да влоши формирането на добива. Поглъщането на отделните хранителни елементи се отличава при видовете плевели, което е необходимо да се отчита при разработването на системата за хранене на заплевелени площи и на полета, където хербицидните обработки са били направени в късни фази от развитие на културата. Необходимо е също така да се отбележи, че недостатъчното ниво на контрол на полския кострец или неговото унищожаване с контактни хербициди в късни фази на развитие, може да доведе до по-силно заплевеляване на посевите с културни растения в следващия сезон с обикновена метлица.   
Изводи
Внасянето на хербицидите на посевите със зимна пшеница в по-късни срокове значително понижава нивото на достъпни за растенията макро- и микроелементи (азот, фосфор, калий, магнезий, калций и бор) и съществено влияе на формирането на добива. При отглеждане на пшеница на леки и кисели почви, установените особености на поглъщане на хранителните елементи от плевелните растения, преди всичко на калций и магнезий, могат локално да повишат киселинността на почвата в кореновата зона на културните растения и значително да намалят ефективността от внасянето на фосфор, сяра, азот и калий на културните растения. Предполага се, че недостатъчното ниво на контрол на полския кострец способства за повишаване нивото на заплевеляване през следващия сезон с обикновена метлица със съответстващият ръст на разходи за внасяне на граминициди или други хербициди.
Резултатите от изследването имат значение за разработване на интегрирана технология за хранене и защита на зимната пшеница и определя необходимостта от контрол над развитието на основните вредоносни видове плевелни видове още в началните фази от развитието на културата.

Виктор Швартау, Украйна

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 02 Април 2013 12:17

Биогаз - какво и как?

Колко биогаз се получава от тон оборски тор и от тон растения? Йорданка Лазарова
Отговор: От един тон оборски тор от едър рогат добитък се получават 200-350 m3 биогаз със съдържание на метан 60 %,
От един тон растения се получават 300-630 м3 биогаз със съдържание на метан до 70 на сто.

Публикувана в Моята вила

Използването на пестициди в селското стопанство води до постепенното унищожаване на редки видове жаби, твърдят германски учени. Оказва се, че пестицидите създадени да убиват насекоми, в крайна сметка провокират увеличение на броя на вредителите: колкото по-малко земноводни, толкова по-висока е числеността на скакалците.
Екип от изследователи от Университета Кобленц-Ландау в Германия
eпровел редица експерименти, за да изясни как използването на химикали в селското стопанство влияе върху екосистемата. За проучването са използвани 150 млади тревни жаби.
Всички земноводни са били разделени на 30 равни групи и са били поставени в отделни контейнери, пълни с почва.
Всяка група е била изложена на въздействието на определен вид пестицид.
Учените са били шокирани от резултатите от проучването: 40% от тестваните жаби умират в рамките на седмица. Най-токсично вещество е препарат с название Headline, който се използва за борба с гъба, която заразява бобови растения. Този препарат е убил всички земноводни в експерименталната група само за един час.
Изчезването на земноводните увеличава не само броя на скакалците, но също така много видове насекоми, включително и комари. По този начин се нарушава целостта на екосистемата.
В момента в „Червената книга” са включени 40% от всички видове жаби в света. Учените свързват пряко намаляването на тяхната численост с активното използване на химически вещества в селското стопанство. Не е изключено по същата причина да изчезват и други редки видове животни. 

Публикувана в Растениевъдство
Отдавна е известно, че цъфтящите растения привличат насекомите със своя аромат и външен вид. Едно актуално проучване обаче подсказва, че цветята вероятно използват и по-подмолни тактики, за да осигурят разпространението на своите полени.
 
Експериментите на учени от Университета на Нюкасъл (Обединеното кралство) показаха, че кофеинът подобрява способността на пчелите да запомнят определен аромат. По-конкретно, насекомите вкусили захарен сироп, подправен с кофеин, са се оказали двойно по-способни да идентифицират аромат, с който са се запознали три дни по-рано. Според изследователите това специфично въздействие на кофеина върху разпознаването на аромати и функционирането на паметта при пчелите говори в полза на предположението, че растенията „подправят” своя нектар с пристрастяващи вещества, за да си осигурят лоялността на пчелите и другите опрашващи насекоми. За това говори и фактът, че никотинът и кофеинът, които са най-масово използваните от хората психоактивни субстанции, са сред веществата, съдържащи се в нектара на много цъфтящи растения. 
 
До момента се смяташе, че тяхната основна функция е да отблъскват вредителите с горчивия си вкус. Актуалните изследвания обаче показват, че цветята поддържат точният баланс от пристрастяващи вещества, които са в достатъчно количество, за да се харесват на пчелите, но не са толкова много, че да ги отблъснат с вкуса си.
Публикувана в Знания и технологии
Сряда, 06 Март 2013 10:01

Секретите на успеха

Запазете пъновете.
Ако и във вашата градина има пънове, не бързайте да се разделяте с тях. Преди време корояд съсипа красивата ни ела. Наложи се да викам бригада, за да премахнат дървото. Остана пъна, но просто сърце не ми даваше да го изкореня. Фантазията ми няма граници. Заразената част от дървото представляваше опасност за градината, така че нямаше как да се размине обработката с инсектициди. Трябваше да реша какво да правя с пъна – маса или хранилка за птици. Най-накрая реших – намалих височината на пъна, така че да стане подходяща за маса. От водоустойчив шперплат направих плота и го прикрепих към основата от пъна.
Букет в широка ваза
.
Как да имаме красив, пищен и равен букет в широка ваза? Задачата изглежда доста сложна, тъй като цветята през цялото време ще клюмат в различни посоки. Има обаче много и интересни дизайнерски прийоми да се справим с проблема. Ето един от тях: На дъното на вазата с помощта на водоустойчиво лепило прикрепваме парче  пластелин с формата на полукръг. На него забивам клечки за зъби, а върху тях набучвам цветята. Твърдите и дебели стъбла просто втъквам в пластелин. Разбира се не бива да забравяме да налеем вода. А за да не се разваля бързо поставяме във вазата и таблетка активен въглен. Букетът се получава красив, равен и дълго време ще ви радва.
Да удължим живота на летните растения.
Много от растенията, които в умерения пояс се отглеждат като едногодишни, по природа са многогодишни култури. Това са салвията, кученцата и разбира се колеуса. Аз ги отглеждам целогодишно в парници; те са подходящи за размножаване чрез резници през зимните месеци, а дребните сортове от кученцата ги отглеждам в саксии на перваза на прозореца. При благоприятни за отглеждане условия, тези растения могат да се сеят и присаждат през цялата година. Най-често присаждам през пролетта. За да имам успех през зимата маточните растения ги съхранявам в много светли помещения при температура около 7 градуса. През март-април от майчиното растение започват да покарват млади издънки, които използвам за присаждане и вкореняване. Колеусът не е нужно да е при такава ниска температура и той може през зимата да се отглежда и в стаята. При периодично откършване на издънките през пролетта вместо едно ще имате няколко млади растения.

Публикувана в Цветарство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта