Фуражна трева в Дания се произвежда лесно и евтино. Отглеждат я в цялата страна в големи количества, заедно с азотфиксиращи култури, такива като люцерна, което помага да се подобри качеството на почвите по пътя на предотвратяване загубата на хранителни вещества. До този момент фуражните треви основно са използвани за храна на едър рогат добитък.

В стремежа да се разработят устойчиви хранителни продукти, които могат да нахранят растящото население на света, изследователи от Националния институт по хранетелни продукти в Датския технически университет разработили метод за извличане на протеин от билки,  за да го използват като източник на храна.

Аминокиселинният състав на растителния протеин е аналогичен на аминокиселините в състава на други източници на белтък, такива като соя, яйца и серум. Освен това производството на тревния белтък оказва значително по-малко влияние на околната среда и климат.

Първата стъпка за извличане на протеина се състои в „усукване“ на тревата чрез винтова преса, която действа като гигантска сокоизстисквачка. Той разделя суровия материал във влакнеста суха и течна фракция, съдържаща протеин. При следващата обработка от течната фракции се отделя белтъкът, който след това се изсушава до прах.

Килограм от получения белтъчен прах примерно е 10 пъти по-скъп, отколкото ако суровината е била продадена като фураж. Освен това, сухата фракция все още може да бъде продадена като храна за едъррогат добитък, което повишава общата рентабилност и устойчивост на концепцията. 

 А как е на вкус растителният протеин?

До този момент Националният продоволствен институт е успял да пусне такива продукти, като протеинови батончики, съдържащи до 10% растителен белтък, за да не се мръщят хората от специфичния привкус.

Добри вкусови характеристики се постигат чрез отстраняване на тревистия привкус с добавка на силни ароматни съставки, като фъстъчено масло, мед или джинджифил и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
  1. Много силния студ убива растенията

На практика страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите, които могат да павредят тъкъните на растението. Тук значение има също така и размръзяването. Ако растенията се охлаждат при условия, при които не се образува бързо лед ( няма резки замръзвания), а след това много бавно става затоплянето, то те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С, а след това претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално и благополучно цъфтят. Успеха се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

  1. Студоустойчивоста - това са температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби

Например в определена овощна градина веднъж през зимата при температури до -25°С ябълките растящи в тази градина не са пострадали от ниските температури - това значи, че този сорт е със студоустоичивост -25°С.

Студоустойчивостта – това не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. Понятието студоустойчивост в случая включва още други определения – растението понася още много неудобства поднесени му от зимата. Това са например резко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

  1. Цялото растение или издържа на ниски температури или не издържа – всички части на растението са еднакво студоустойчиви

При едно и също растение раличните части реагират различно на студа. При плодните дръвчета най-слабото звено са корените: в зависимост от културата и подложката те обикновенно издържат до -9°С, - 10°С. Плодните пъпки са по-нежни от листните, а дървесината често измръзва след кората.

  1. Студоустойчивоста зависи само от растението

Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, то много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лощо хранене, или други усложнения, то студоустойчивостта на растенията значително се намалява.

  1. Студоустойчивостта на всяко дърво или храст всяка зима е една и съща

През есента всяко растение преминава така наречената закалка, по време на която студоустойчивостта на растението се увеличава. Когато дървото или храста преминава в дълбок покой, то неговата студоустойчивост продължава да расте. Пика се достига при пълен покой, обикновенно това е края на декември. След това студоустойчивостта започва да пада - постепенно и независимо от времето, а още по рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивостта. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината, поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при 25°С в началото на март. А в края на април например при разпукване на пъпките, листата могат да измръзнат при -6°С.

  1. Ниските части на ствола на дърветата най-често измръзват. След преминаване на зимата именно по тези участъци има мъртва кора

Причината обикновено за отмиране на кората не е студът, а резките колебания на температурата. През деня слънцето нагрява даден участък от кората, а там локално се губи устойчивоста към студа и започват функции, като през пролетта. Но през ноща температурите рязко спадат и частите от ствола могат да бъдат повредени. С тези особености са свързани непонятните за много хора препоръки за боядисване на стъблата на дърветата в бяло в края на зимата, а не напролет.

  1. От приключване на листопада до началото на разпукване на пъпките растенията спят

През това време не се променя нищо, но ако пренесеш клонки на топло, те ше се „събудят” и пъпките ще се разпукнат.

Веднага след листопада растенията преминават в състояние на дълбок покой. Той им е необходим и докато не завърши, никаква топлина не може да ги пробуди от съня. След това растенията преминават в принудителен покой. Това е начина по който те преживяват продължаващия студ. При този стадий пъпките могат да започнат да се разпукват в даден момент, само да има затопляне. Външното състояние на дълбок и принудителен покои е съвършенно еднакво. Растенията в стъдий покой само изглеждат „неживи”, но всъщност те незабележимо продължават да се развиват (в пъпките например продължават да се развиват бъдещите цветове и т.н.).

  1. По време на пролетните студове измръзват бутоните. Завързите са устойчиви

Студоустойчивостта на дръвчетата започва да пада по средата на зимата и продължава да се губи до пролетта. Затова завързите са с по-ниска студоустойчивост от цветовете, а цветовете се повреждат повече от късните студове, отколкото бутоните. По същата причина разтворените листа са по-чувствителни към студа от неразтворените листни пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Показателят pH на почвата е ключът към това дали ще има налични важни минерали, които да стигат до корените на вашите растения, което е необходимо за оцеляването им.
Ако живеете в район с алкална почва, който има рН над 7.0, имате две възможности. Можете да предприемете мерки за понижаване на рН или да изберете растения, подходящи за отглеждане в алкални условия. Ако тръгнете по втория път, имате голямо разнообразие от растения, от които да избирате.
Корените на растенията абсорбират минерални хранителни вещества като азот и желязо, когато те се разтварят във вода. Ако почвеният разтвор, т.е. сместа от вода и хранителни вещества в почвата, е прекалено кисела или алкална, някои хранителни вещества няма да се разтварят лесно, така че те няма да бъдат на разположение на корените.
Можете да използвате сода и оцет за тестване на рН на вашата градинска почва, като използвате следните инструкции:
Вземетедве проби от почва в малки контейнери събрана от различни части на вашата градина и пригответе половин чаша оцет и половин чаша сода за хляб.
Изсипете оцета в една от почвените проби. Ако почвата започне да прави балончета, тя е алкална, което означава, че нивото на рН е над 7.
Ако няма реакция, вземете другата проба и изсипете содата за хляб и около половин чаша вода. Ако почвата започне да прави мехурчета, това означава, че нивото на рН е под 7 и е с кисела реакция.
Този метод не предоставя конкретна цифра за нивото на рН, но той е много полезен, когато трябва да вземете най-доброто решение кои растения ще процъфтяват в почвата ви, или ако искате да промените почвата, за да я направите по-гостоприемна за вашите конкретни цели за градинарство.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всичко живо в нашиясвят съществува благодарение на растенията. И хората, и животните, и насекомите, и дори самата земя, връхниятй плодороден слой, хумусът. Той се образував преди всичко за сметка на разлагането нарастителните остатъци.

Корените на растенията разрохкват почвата, напълвайкия с кислород, хранят червеите и микроорганизмите, листата покриват земята, защитават я отерозия.

Включвайки се със своите системи на земеделие в тозипротичащ за милионигодини процес, човекътчестонанася вреди. Защотооранта на голата почва – това е открита рана на тялото на земята, която се стреми по-скоро да бъде покрита със зелени растения, да се защитиот палещото слънце, от размиващите я дъждове и издухване на полезните вещества от ветровете.

След многогодишно активно използванена всяка почва, колкото иторове да внесем в нея, тя се изтощава, и задобрареколта можем само да мечтаем. Да поправят положението могат самите растения, чрез повърхностното зелено торене или т. нар. сидерати, както още ги наричаме. Самият термин в XIX век е предложен от френския учен Ж. Вил, но методът далеч не е нов: сидерацията е прилагана от хората от дълбока древност. В земеделието на Китай и Индиятяе била известна от преди повечеот три хиляди години, а в Средиземноморието – от IV-III в. пр. н. е.

Същността на метода е следната: прибирайки реколтата, на пустеещата земясе засяват бързорастящи растения-сидерати: лупина, фасул, соя, леща, грах, люцерна, фий, детелина, бял синап, щир, гречка, овес, ръж и други.Те фиксират от въздуха азот и растат активно, техните добре развити и дълбоко проникващи в почвата корени извличат хранителни елементи от долните слоеве на почвата, усвояват фосфор и други полезни вещества.

Когато растенията натрупат достаточно количество зелена маса, те се косят и се заравят в почвата. Сидератите се разлагат и почвата се обогатявая, при това не само с органични вещества и добре усвояеми съединения на азота (3 кг зелена маса могат да заменят 1-1,5 кг оборски тор), но и с фосфор, калий, калций. Зеленото торене прави почвата по-рохкава, влагоемка, жива, усилва жизнеността на микроорганизмите. Освен това, сидератите подтискат другите плевелни треви и изпълняват ролята на фитосанитари: много от тяхотделят особени вещества – алкалоиди, които спират болестите по другите културни растения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Царевицата, соята и соргото са единствените култури, които се оказаха икономически изгодни за промишлено производство на биогориво в САЩ (голямо количества етанол от захарна тръстика се произвежда в тропическите страни, като Бразилия). Но екологичната издръжка, свързана с отглеждането на царевица в промишлени мащаби изискваща необходимост от плодородни земи, напояване, обработка на почвата и тракторно гориво — превишават екологичната изгода от изгаряне на такова биогориво.

Теоретично всеки растителен материал може да бъде превърнат в биогориво, включително и такива отпадъци, като стърготини и царевични стъбла (сега етанол се произвежда основно от царевица). Учените работят над получаването на биогориво от култури, които растат на всяка почва, изискват минимално напояване и торене. Ето няколко от най-перспективните растения, над технологиите за използване на които се трудят изследователите.

Коноп

Мечтата на Хенри Форд моженякой ден да стане реалност. Конопеното влакно има дълга история на използване, а семената не само са хранителни, но съдържат и извънредно високо количество масла. Конопът всъщност е трева, която расте на бедни почви и изисква минимални разходи за отглеждане. Освен това, той произвежда почти четири пъти повече масла на 0,5 ха, отколкото соята. Най-големият проблем в използването на конопа за производство на биогориво се състои в това, че малко се отглежда. Някой страни, такива като Франция и Канада, го произвеждат в ограничено количество, но в САЩ „промышленная конопля“ е незаконен за отглеждане от 1930 година.

Пещерно просо

Както вече беше казано, царевицата съдържа почти толкова енергия, колкото се изразходва за нейното отглеждане. В същото време пещерното просо съдържа 5 пъти повече енергия, отколкото се изисква за неговото отглеждане и преработка в етанол. Проблемът е в това, че „целулозната“ технология за биогориво, която е необходима за превръщане на тревата и дървесните растителни материали в етанол, не прогресира така бързо, както технологията за преобразуване на зърното в гориво. Т. е., такава технология съществува, но все още не е икономически изгодна. Независимо от това, няколко милиона галона целулозни биогорива се произвеждат годишно в Съединените щати. Изглежда, че замяната на такива технологии е просто въпрос на време.

Арундо тръстиковидно

Стотици хиляди хектари в южните части на САЩ, от Флорида до Калифорния, са наводнени с тези екзотични растения— арундо тръстиковидно (гигантска тръстика). То е родственик на бамбука, за една година расте на 6-9 метра височина, произвежда повече биомаса на 0,5 ха, отколкото почти всяко друго растение на земята. Арундо се смята за по-добър кандидат за производство на целулозен етанол, отколкото просото, и се използва в търговски мащаби в Европа. Агресивността на това растение обаче не стимулира засаждането му къде да е.

Ятрофа

Това е тропически храст отровен за хора и домашни животни, но семената се състоят на 40% от нефт. Такъв нефт исторически се използва като газено (за лампи) масло. От средата на 2000-та година десетки хиляди хектара ятрофа са засадени за биогориво в Индия и Африка. Известно е, че това растение се развива край пътя, но за максимален добив на нефт са необходими хубава почва и напояване. Изследователите продължават да „подобряват сортовете, а няколко африкански страни инвестират в това, предполагайки, че ятрофата е техният ключ към бъдещото гориво.

Морски водоросли

Водоросли изработват до 200 пъти повече масла на 0,5 ха, отколкото соята. Тези бързорастящи водни организми могат да се отглеждат в солена вода, или в плитки води в пустинята, където никакви други култури не могат да оцелеят. Министерството на енергетиката на САЩ заедно с няколко крупни нефтени компании от света е вляло стотици милиони долара за разширяване производството на гориво от водоросли. Преди десет години промишлените промоутъри обещали, че тгоривото от водоросли ще бъде евтино и ще може с него да се зарежда дори на бензиноколонките. Но капризите на тези водорасли направиха производството им изключително скъпо.Въпреки че това лято Exxon Mobil съобщи за технологичен пробив, който най-накрая ще направи водораслите икономически жизнеспособни. Този пробив е свързан с генетично модифициран щам на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Управлението на перспективните изследователскипроекти към Министерството на отбраната на САЩ (DARPA) презентира програма APT (Advanced Plant Technologies), според която военните ще превърнат ГМ-растенията в шпиониза събиране и предаване на ценни данни.

Военнитеотдавна търсят иновационниначини за събиране и предаване на информация. Честоза тези цели използват датчици. Този пътизследователите искат да използват методите на генното инженерство, като научат растенията да реагиратпо определен начин при получаване на конкретни стимули. ГМ-растенията, които се внедряват в дивата природа, ще информират учените за наличие в околната среда на патогени, радиация и различни химични вещества.

Това не е първият подобен експеримент. По-рано в експеримент с растения военнитеги използвали за индикация на ресурси, необходими затяхнотооцеляване. Изследванията били неуспешни. В програма APT те се опитват да избегнат конфликта между новите функции на растенията и тяхното здраве, и продължителност на живот.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Инженери от Масачузетския технологичен институт са разработили „хранителен компютър“ с изкуствен интелект, който автоматично оптимизира условия като влажност и осветление за получаване на растения с определени качества.

За разлика от други подобни разработки, системата има открит изходен код, а инженерите са предоставили достъп до инструкциите за нейния монтаж и настройки.

За да се увеличи ефективността на отглежданите растения по пътя на намаляване на необходимото за това пространство се разработват различни концепции, като вертикални ферми и отглеждане в контролируема среда. За разлика от обикновеното селско стопанство, в тях растенията се осветяват не със слънчева светлина, а със светодиоди. Някой се опитват да ги адаптират за масово внедряване.

Инженерите от Масачузетския технологичен институт са представили прототип на своята система още през 2015 година и са го нарекли OpenAg. Прототипът се състоял от метален контейнер, в които са разположени сензори, светодиоди, помпи за подаване на вода и торове и други компоненти, които позволявали да се променя климата вътре. Те представили по-масивен вариант, поместен в стандартен товарен контейнер, състоящ се от няколко клетки, във всяка от които се поддържали различни условия. Първоначално учените самостоятелно анализирали данните и подбирали най-добрите според тях условия.

В средата на 2016 година екипът изследователи започнал сътрудничество с компании, занимаващи се с разработки в областта на изкуствения интелект. Целта на партньорството се състояла в това, да се ускори и автоматизира подборът на необходимите условия. Изследователите избрали за моделно растение босилекът. Системата непрекъснато анализирала състоянието на растенията от паралелно работещите клетки и внасяла корекции в условията за отглеждане на следващата реколта.

Изследователите успели да оптимизират алгоритъм за това, че с няколко пъти да усилят в растенията синтеза на конкретни молекули, отговарящи за вкусовите им качества. В бъдеще те планират да научат системата да оптимизира условията за изменение на множество различни характеристики, такива като вкус, размер или себестойност. Изследователите отбелязват, че за разлика от други известни разработоки в тази област, тяхната система е напълно открита и достъпна за самостоятелно построяване или модификации.

През 2016 година калифорнийски инженер конструирал робот-градинар, който може самостоятелно да засажда растения, да се грижи за тях, да ги полива и да премахва растящите плевели.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Изобретателите на робота-градинар GardenSpace стартираха кампания краудфандинг, за начало на серийното пускане на устройството.
Както беше отбелязано, GardenSpace е първият и единствен продукт, който осигурява мониторинг, поливане и защита на градината от едно устройство.
GardenSpace се свързва с водопроводната система у дома и с Wi-Fi, захранва се от вградена батерия, която постоянно се зарежда от слънчевия панел и се грижи за градината.
Устройството разработва график за напояване на градината, координирайки я с променящите се климатични условия. Използвайки камера на въртящ се пръстен, устройството следи всички растения 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, като анализира състоянието на листата с термодатчик, който определя кога трябва да бъдат напоени.
Когато роботът забележи, че растенията започват да изсъхват или е настъпило необходимото време , той включва разположената зад камерата поливна система, чиято струя пръска на 2,4 метра.
В допълнение, GardenSpace използва сензори за движение за проследяване на вредители, които могат да унищожат насаждението. От тях той се отървава по същия безобиден начин – изстрелва струя от вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Американците са създали ново средство за защита на растенията, което работи съвсем различно от съществуващите пестициди. CropCoat - това е името на новото средство - не прониква в листата, не убива насекоми, а създава много тънък защитен филм на повърхността на растенията.

Както казва генералният директор на фирмата-изобретател Crop Enhancement Кевин Чен, този филм не е токсичен. Тя обхваща цялата повърхност на растението - стъбло, листа, плодове, семена, като по този начин се повишава устойчивостта на растенията към вредители и болести и необходимостта от третиране с пестициди намалява.

Авторите на това чудо-препарат съобщават, че CropCoat е съвместим с биологични и химични пестициди. Crop Enhancement е основана от Дейвид Соан - учен химик, а сега също се ръководи от учен.

По думите на Кевин Чен, голяма международна компания, се обърнала към него с молба да помогне в борбата срещу какаовия молец (Conopomorpha cramerella) вредител, който през последните десет години, причинява огромни щети на индонезийските какаови плантации. Поради резистентност, съществуващите пестициди не са достатъчно ефективни, затова учените решават да отидат в другата посока - да не убиват молеца, а да не го оставят да проникне в плода. Проблемът се свежда до създаването на нов вид обвивка - "кора", която би предотвратила навлизането на вредителя в плода.

При създаването на тази "кора" учените са изправени пред проблем. Необходимо е да се създаде препарат, който да не се измива от дъжда. Предвид влажния климат на Индонезия, какаовите насаждения е трябвало да бъдат третирани с пестициди на всеки две седмици (до 20 пъти на сезон).

Но благодарение на създаването на CropCoat честотата на третирането с пестициди е намаляла от двадесет на четири на година.

С течение на времето препаратът се радва на успех в други страни от Югоизточна Азия на насаждения от боровинки, цитрусови плодове и кафе.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 20 Октомври 2017 11:08

Почвена умора

Основната причина за намаляване на продуктивноста на дърветата и храстите при тяхното отглеждане на едно и също място, дори при редовно торене е почвената умора – натрупване на потогенни инфекции, в това число нематоди, вредни органични съединения, отделяния от кореновата система. За борба с почвената умора е добре да се поддържа смяна на културите в 3 цикъла.

  • Първи цикъл- обединява малки растения-ягоди, цветя, зеленчуци. Те могат взаимно да се заменят: цветята ежегодно, ягоди, многогодишни зеленчуци и цветя през 3-4 години.

  • Втория цикъл обхваща полухрастовидни и храстовидни растения, които могат да се заменят помежду си, а цялостно или частично през 8-12 години с растения от 1 цикъл.

  • Трети цикъл плододаващи дървета – семкови и костилкови. Видовете растения оттрети цикъл може да сменят местата си с втори и трети цикъл ако позволява мястото през 10-15 години. Това би изравнило плододаването през годините.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта