Голяма част от жителите на селата и малките градове през зимата се отопляват на дърва. Това означава, че получават и дървесна пепел, която най-често изхвърлят.

Пепелта е ценна

В дървесната пепел се съдържат ценни хранителни елементи за растенията, които са в достъпна форма. Най-важни от тях са:

. Калий – той прави растенията здрави, устойчиви на суша и студ, а плодовете сладки и дружно зреещи.

. Фосфор - един от важните елементи за изграждане на мощна коренова система и залагане на повече плодни пъпки, а от там и получаване на високи добиви.

. Пепелта съдържа и около 30 микроелемента - магнезий, сяра, желязо, натрий, бор, манган и др. Всеки от тях има важно значение за растенията, а в пепелта те са в усвоима за тях форма.

. Пепелта не съдържа елемента хлор, който не се понася от ягодите, малините, лозите, френското грозде.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На всяко едно растение е необходимо да се отдели определено място в гадината. Но сега да погледнем градината от друг ъгъл, а именно - различните групирания на културите по видове.

Комбинираното разполагане на културите в градината на зеленчуци, ягоди, ягодоплодни храсти и др. сред младите дръвчета от ябълки и круши например е до определено време. С времето дърветата израстват и междуредовите култури остават в сянка, а от там се намалява техния добив.

За да не се засенчват дърветата от високите сгради през деня, те се засаждат поне на 3 м разстояние от тях. Освен това височината на растенията трябва да намалява с приближаването към сградите. Около дома е добре да са разположени най-ниските растения: цветя, трева, може малко ягоди, храсти и зеленчуци. Високите дървета се засаждат в дъното на градината.

На най-сухите, но добре осветени места е добре да се засаждат сливи, вишни, френско грозде, а на по-ниско и влажно (но не и блатисто) – ябълки и круши. Вишните и сливите може да засадите в дъното до оградата, но задължително трябва да са на добре огрято от слънце място. Не трябва да се засаждат костилкови култури на север от семковите или в междуредията им. Вишните и сливите при такива условия се изтеглят и дават слаби добиви въпреки полаганите грижи.

Добре е да се знае и височината на подпочвената вода, ако тя е повече от 2-2,5м при семковите, а при костилковите повече от 1- 1,5, овощните насаждения може да се отглеждат на слаборастящи подложки с плитка коренова система. Може да се засадят дървета и на хълм с височина 30-50 см.

Обикновено разстоянието между костилковите дървета е 2-3 м, а между семковите (ябълки и круши) 3-4 м с изключение на тези, които са присадени на слаборастящи подложки. Тогава разстоянията между дръвчетата могат да бъдат 1,2-1,5 м.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 16 Ноември 2016 12:37

Растения и животни

Домашните любимци, особено котките, обичат да се движат сред саксийни растения, да подкопават корените и да дъвчат листата им. С това обаче те могат да подпишат собствената си смъртна присъда - някои растения са смъртоносни за тях. И ако за хората растенията предизвикват само алергии, котките могат да получат тежко отравяне. Ето защо е важно да се знае какви симптоми предизвикват при отравяне растенията.

При човека отравянето в някой случаи може да се прочете по изражението на лицето, при животните обаче е необходимо да се знае симптоматиката. Въпреки че е по-добре просто да се премахнат от къщата опасните за животните растения.
Амаралис : при котките причинява диария и повръщане.

Каладиум: причинява бронхоспазъм, гадене, повръщане.

Азалия: ако котката яде листа на азалия се поразява нервната система - има загуба на координация, конвулсии, тремор.

Лилия: причинява бъбречна недостатъчност и смърт.

Бръшлян: стимулира нервната система, причинява безпокойство, повръщане, диария.

Филодендрон: повръщане и диария, както и респираторни проблеми.

Плектрантус: повръщане и диария.

Коледна звезда: на животното може да се появят мехури в устата, повръщане и диария.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Стайните растения не само украсяват нашите первази на прозорците и ни радват с приятните си цветове през зимата. Те овлажняват въздуха, насищат с кислород стаите и създават идеален микроклимат за всеки, който живее в къщата. Въпреки това, сред тях има и такива, които напразно сме допуснали в къщите си. Много хора не знаят защо имат главоболие и от къде е тяхното хронично лошо здравословно състояние. Лекарите вдигат рамене и никой не подозира, че виновникът е зеленият храст в къщата. И така, кои стайни растения могат да бъдат вредни за здравето, и кои - полезни?
Причини за опасността
Ние всички знаем, че растенията могат да бъдат лечебни, токсични, годни за консумация. Стайните растения по никакъв начин не правят изключение. Те са били внесени в домовете, за да ни радват през цялата година със своята зеленина и обилен цъфтеж. Не всички обаче внасят само радост в домовете ни.

Вредите могат да са от различен характер

Една група от растенията отделят силна миризма. Много хора именно това ги привлича. Но при определена група хора, етеричните масла отделяни от растенията могат да предизвикат алергични реакции и пристъпи на бронхоспазъм. Други растения съдържат токсични вещества, които могат да причинят алергии и кожни обриви, особено ако сок от такива растения попадне върху кожата или вътре в тялото на човек.

Такива растения не трябва да се съхраняват и отглеждат в къщата, където има деца.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

За да се намали киселинността на почвата може да се варува със смлян варовик, хидратна вар, травертин, доломитно брашно, креда, дървесна пепел.
Варуването на почвата трябва да стане година преди предполагаемото засаждане на културите, а след това процедурата да се повтори след седем-осем години.
Ако намаляване киселинността на почвата е трудно, на нуждаещите се растения може локално есента да се внесат посочените по-горе вещества за варуване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Внасянето на торове не подобрява положението с киселинността на почвата, тъй като някои от тях, например фосфорните, се превръщат в трудно усвояеми форми за растенията, отравят полезните живи организми в почвата и тя става дори още по-бедна.
Има култури, които добре се адаптират към кисели почви. Това са ябълки, цариградско грозде, круши, ягоди, малини. Череша и слива обаче предпочитат алкални почви, а касисът предпочита неутрална.
Определянето на киселинността на почвата може да стане дори визуално: ако почвата е кисела, по повърхността й може да се види белезникав налеп като пепел.
За да се определи точната стойност на показателя рН може да използвате рН-индикаторна хартия, която се продава в селскостопанските аптеки или да изпратите почвена проба за анализ в лаборатория.
Ако почвата е кисела на нея добре се развиват индикаторни растения: мента, живовляк, полски хвощ, пълзящо лютиче. На близо до неутрална почва можете да видите лайка, повитица, пирей, подбел, детелина.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 11 Ноември 2016 09:22

Киселинност на почвата

Нивото на киселинност на почвата се определя от показателя рН със съответни числени значения. Съществува следната градация за киселинност:

. силнокисели почви – рН 3-4;

. среднокисели почви – рН 4-5;

. слабокисели почви – рН 5-6;

. неутрални почви - рН 8-7;

. алкални почви - рН 7-8.

Ако почвата е кисела растенията трудно усвояват хранителните вещества от почвата. След пролетното снеготопене киселата почва съхне много по-бавно, отколкото другите видове почва ,а след това се покрива с дебела и твърда кора. Това от своя страна води до недостатъчно развитие на полезните микроорганизми и натрупването на вредни вещества за растенията, влошаване на снабдяването с кислород на кореновата системата на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Сряда, 02 Ноември 2016 09:45

Подправки у дома

Подправките са растения, които се отглежда почти целогодишно вкъщи особено от любители, които нямат градина. Засадените подправки в саксия никога не се излишни.

По-рядко у дома се отглеждат салати, марули, а дори целина, цвекло, аспержи и ревен.

Запалените градинари не се спират пред нищо и опитват и с по-нетрадиционни видове. Освен марули и салати, които засаждат в саксии или сандъчета, те отглеждат дори и не толкова традиционни за нас видове - листна целина и листно цвекло.

Вместо да ги разсадят в градината, където да презимуват, те ги засаждат в саксии или сандъчета и ги внасят вкъщи. Имайте предвид обаче, че растенията предпочитат по-умерени температури, така че ги дръжте в не много топло помещение.

Дръжковата целина и цвекло се отглеждат за листа. Те се използват за салати и ястия. Според някои градинари не е трудно да се отглеждат вкъщи. Просто ги засейте в съд и го поставете на светло място. След около месец се появяват листата. Добре е листната розетка да укрепне преди да започнете да късата листа. Винаги спазвайте правилото да късате листа от външната страна.

Най-важната грижа за зеленчуците, отглеждани в саксия е поливането.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

. Корените и листата на гръцкия и черния орех отделят вещества, оказващи се на практика токсични за всички плодни и ягодови култури. Ябълките и крушите в съседство с орехите растат лошо, а младите растения често загиват.

. Калината и дрянът подтискат растежа на съседните насаждения, затова и нямат приятели в градината.

. В дряна е открито огромно съдържание на алкалоид, оказващ вредно влияние върху околните растения. За дряна добри съседи са малината, леската и крушата, но приятелство между него и ябълката не съществува.

. Между черното френско грозде и вишната понякога се натрупват враждебни отношения, вероятно поради силно ароматните, летливи вещества, отделящи се от ягодовите насаждения.

. Царевицата въздейства положително на гроздето, а дребнолистният бряст, бялата акация и ечемика – отрицателно.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Американски научен екип разгадава част от тайната на клетъчно ниво, което дава надежда за създаване на сортове, които няма да губят качествата си от студа

Културните домати (Solanum lycopersicum) са открити и култивирани за пръв път от древните южноамерикански индианци. Оттам културата се разпространява в Централна Америка и попада в Европа благодарение на конкистадорите през 16 век. Смята се, че семената на това растения са внесени в Испания от самия Христофор Колумб или от конкистадора Ернан Кортес. Днес съществуват хиляди търговски и „домашни“ сортове домати.

Хари Кли и негови колеги от Университета Флорида в Гейнсвил, САЩ, решават да се заемат с един от главните въпроси за всички любители на този плод – защо доматите, съхранявани дълго време в хладилник или купени от магазина, притежават много по-малко ярък и подчертан автентичен вкус, отколкото свежите, набрани от градината.

Преди четири години Кли и колегите му разгадават част от тази тайна, откривайки „секретната съставка“ в културните домати – набор от осем ароматни молекули и захари, които придават на плодовете техния приятен вкус. Най-интересно е, че голяма част от тези вещества въздействат не върху езика на консуматора, а на неговия нос.

Тези вещества, както показват новите опити на екипа на Кли, постепенно изчезват след попадане на доматите в хладилник, и то не просто така, а по много интересни генетични причини.

Сравнявайки набора от ароматни вещества в клетките на доматите, поставени в хладилника, след като току-що са откъснати от растението, учените обърнали внимание на необикновено вещество. Оказва се, че е изчезнало не само „тайното вещество“ от вкуса на доматите, но се е променил и начинът на придържането на тяхното ДНК.

Както обясняват учените, генетичният материал на човека и на всички други живи същества, обособени в клетъчното ядро, в т. ч. и на доматите, е опакован в особен вид белтък – хистон, който придържа спираловидната ДНК на определени места и дава възможност за разграничаване на отделните гени.

Тази белтъчна опаковка, както показват експериментите на екипа на Кли, се променя необратимо в клетките на доматите в случаите, когато те се намират дълго време при температура, по-ниска от 12°С. В резултат на това много гени, участващи в синтеза на веществата, придаващи на доматите „доматения“ вкус и мирис, почти напълно изчезват и не се възстановяват, дори ако плодовете се върнат обратно в топло помещение.

Интересно е, че всички останали вкусови качества на доматите, в т. ч. и съдържанието на захари и киселини в свежата маса, не се променят след попадане в хладилник и си остават същите. Съответно всички негативни изменения във вкуса на доматите се случват само защото те губят естествените си „ароматизанти“.

Защо се случва това? Преди всичко, както показват наблюденията на Кли и неговия екип, доматите потискат синтеза на тази „тайна съставка“, като по този начин се опитват да се защитят от прекомерно бързото изпаряване на водата в хладната среда. Освен това ензимите, отговарящи за изграждане на молекулите на вкуса и мириса, работят много по-бавно при ниски температури, което може да обясни бързото изчезване на тези качествени характеристики на плодовете в хладилника. Откриването на този факт, както се надяват учените, ще помогне да се създадат нови сортове домати, които няма да губят вкуса си от студа.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта