Днес са разплатени парите по Натура 2000. 11 400 стопани ще получат 44, 6 млн. лв. Това съобщи земеделският министър Десислава Танева в интервю пред бтв. 

Тя също така съобщи, че Кампания 2019 е удължена до 23 май заради притесненията на биопроизводителите. Към момента са подадени 104 000 заявления при 111 000 през миналата кампания.

Публикувана в Бизнес

С наближаването на изборите за Европарламент всички кандидати ни агитират да гласуваме за тях. И без дори да адресират в прав текст сериозните теми, които би трябвало да са приоритетни в предизборните дебати. Например – какво ще правим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента, а не на икономически растеж и иновации, каквата уж е тяхната идея.

Дали няма да сме по-добре без тях?

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българският бизнес зависим от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото изразходване – по-слаб.

Има няколко причини за по-ниските стандарти на държавата в сравнение с частния сектор. На първо място държавата не се притеснява от риск от фалит. Особено що се отнася до еврофондовете, няма сериозно значение дали даден проект, за който е дадено финансиране (колкото и голямо да е то), се окаже провал от икономическа гледна точка. Държавата реално не носи финансов риск, защото тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. При еврофондовете стимулите са още по-извратени, защото парите, които се преразпределят, дори не са основно на българските данъкоплатци, а на германските, холандските и т.н. Така държавата има още по-малък стимул от обикновено да следи за адекватното усвояване на тези средства. Ако проектът се окаже икономически провал, държавата просто ще вземе още пари от данъците. 

Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се използва за неефективни и губещи проекти. По този начин вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), те субсидират икономическата стагнация в дългосрочен план – защото се източват за губещи проекти, осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик.

В България тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от изключително ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Всъщност почти сигурно е, че самите еврофондове до много голяма степен субсидират корупцията и злоупотребите с публични средства в България, защото увеличават размерите на публичните пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чули само през последната година. Или дори през последния месец – например нашумялата история с къщите за гости, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически обекти се използват като частни имоти.

Еврофондовете директно субсидират именно подобни злоупотреби, защото представляват „лесни“ пари, които трябва да бъдат усвоени изцяло в рамките на фиксиран период от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е важно при неговата оценка, не е ефективността на самото усвояване (тоест колко реална работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (тоест колко пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, често за пълненето на джобовете на държавни чиновници, политици и свързани с тях бизнеси.

Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентноспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всички се прави най-лесно с еврофондове ... ако се докопаш до тях. И затова всички бизнеси в секторите, където нивото на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за подобна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни потребители. Вместо в иновации и задоволяване на потребителското търсене се инвестира в корупция и задоволяване на политически прищявки ...

Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите в икономическото развитие на по-бедните страни в Европа, като България. Колкото по-зависим става даден сектор от каквото и да е държавно финансиране, толкова по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите сектори в други страни на глобалния пазар. Финансирането от еврофондовете уж трябва да секне в един момент, когато икономиката на България успее да постигне „конвергация“, тоест да стане достатъчно развита, за да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, именно еврофондовете забавят този процес, като субсидират корупция и икономически неефективни бизнеси, които не биха оцелели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е посмял да заеме наистина смела позиция по въпроса и да се обяви за прекратяване на финансирането чрез европейските структурни фондове.

Преди се планираше след настоящият програмен период (траещ до 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, но вече е пределно ясно, че това няма да се случи, защото целите далеч не са постигнати и защото Брюксел използва еврофондовете като инструмент за влияние.

Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата е, че така си купува поне частично послушание от родните политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Георги Вулджев, ekipbg.com

Публикувана в Бизнес

Започна изплащането на финансовата подкрепа по мерките от схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. ДФ „Земеделие“ преведе над 18 000 000 лв. на 111 птицевъди. Размерът на финансовата подкрепа за 2019 г., определен от УС на ДФ „Земеделие“, е 34 560 000 лв.

Държавната помощ има за цел да подкрепи земеделските стопани за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Птицевъдство“. Подпомагането се предоставя годишно за покриване на разходи или пропуснати доходи на птицевъдите, които се ангажират да прилагат една или повече от мерките по схемата за период от най-малко 5 години.

Публикувана в Животновъдство

Земеделските стопани декларират доходите си от 2018 г. до края на април.  Задължението да подават данъчна декларация за доходите се отнася за всички земеделски стопани – регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители. В декларациите, освен доходите от производството и продажбата на земеделска продукция,  се обявяват и субсидиите, получени от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Земеделците могат да проверят точния размер на изплатените им суми през 2018 г. от ДФЗ, на адрес: https://seu.dfz.bg/seu/f?p=727:8160:::NO:8160. Електронната справка  е достъпна с ЕГН.

Ако фермерите вече са подали данъчна декларация, но по някаква причина са пропуснали да посочат част от получените от ДФЗ суми, могат да подадат коригираща декларация до 30 април 2019 г. Подробна информация за това какви данъци и осигуровки се дължат от земеделските стопани е публикувана на: https://nap.bg/document?id=18377.

В рамките на информационна кампания НАП изпрати 43 хиляди електронни писма до земеделци, който са получили субсидии през 2018 г.  Припомняме, че през миналата година земеделските производители декларираха над 170 млн. доходи.  след поредица от инициативи на приходната агенция. 

Повече информация за деклариране на доходите на земеделски производители може да се получи на  телефон 0700 18 700 в работно време в офиса на Агенцията по постоянен адрес.  

Публикувана в Бизнес

Таван на плащанията в новия програмен период ще има. Това заяви по време на среща със земеделски производители в Перник министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Събитието продължи няколко часа, като министърът отговаря на въпросите на местните фермери. Сред темите, които вълнуваха гостите бяха правните основания, регулациите в сектора на животновъдството, регистрацията в общинските служби по земеделие и др.

 За пореден път министър Порожанов потвърди, че през новия програмен период парите за директните плащания ще ги има и те няма да са по-малко, а точно обратното. „В момента сме в дебат за трите регламента които ще се финансират, както и многогодишната финансова рамка. Там са заложени параметрите, в които ще се финансира всяка една страна. От излизането на Великобритания от ЕС очакваме минус 12 млрд. евро нетни средства в бюджета на ЕС. В новия програмен период имаме и финансирания, които не бяха заложени – миграция, цифровизация и т.н. В рамките на тези дефицити, които се появиха, ОСП и структурните фондове в общия бюджет на Европа бяха намалени с 5 %“. Земеделският министър обаче бе категоричен, че това няма да се отрази за България. „В момента в исторически план старите страни-членки получават повече пари от нас. България е с под 90 % от средните нива. Именно по този алгоритъм под 90 % ние не получихме намаление на бюджета, а ще имаме 400 млн. евро по-голям бюджет. Усилията да не намалим бюджета не бяха малки“.

Земеделският министър коментира още пред земеделските производители, че МЗХГ заедно с ДФЗ се стремят да вървят навреме плащанията и субсидиите. „Не може всичко да се плати на секундата, тъй като има минимум 50-60 схеми. В зависимост от възможностите за обработване на документите, всяка година има индикативен график, по който се извършват плащанията. Още в края на октомври изтегляме плащанията за животновъдството. Неслучайно изтегляме директните плащания в месец декември. ДФЗ в момента изпълнява стриктно обявения индикативен график“.

Годишно се разпределят близо 800 млн. лв. европейски пари по директните плащания и 300 млн. лв. национален бюджет, каза министърът.

Публикувана в Бизнес

  ДФ „Земеделие” изплати 102 546 550 лева по Схемата за преразпределително плащане (СПП). Субсидии са преведени на повече от 57 хил. земеделски стопани, подали заявление за подпомагане за Кампания 2018. Изчисленията са извършени след изясняване на случаите на площи, декларирани от повече от един стопанин, както и на база актуализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Нивото на подпомагане по схемата е в размер на 137,55 лева на хектар. Ставката е определена със заповед № РД 09-333 от 03.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

     Към момента не са приключили всички административни проверки във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 по част от подадените заявления по СПП. След финализиране на обработката на заявленията ДФЗ – РА ще пристъпи към поетапната оторизация на тези, които отговарят на критериите за подпомагане.

   Схемата за преразпределително плащане предоставя по-високо подпомагане за първите 30 хектара, които отговарят на условията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

Публикувана в Бизнес

Евродепутатите гласуваха 100 000 евро таван на директните плащания. Държавите членки трябва да ограничават годишните преки плащания за земеделски производители до това ниво, но могат да позволят на стопаните да приспаднат 50% от заплатите, свързани със селското стопанство, от общата сума преди намалението.  Това решиха депутатите по време на заседание на комисията по земеделие в Европейския парламент. Те също така искат да насочат поне 5% от националните преки плащания към малките и средните земеделски производители чрез специално доплащане на хектар. Измененията към т. нар. Регламент за стратегическите планове бяха одобрени във вторник с 27 гласа „за“, 17 „против“ и един „въздържал се“, съобщава агрозона.

Подпомагане на малки ферми, млади фермери и жени фермери

Най-малко 2% от националните бюджети за директни плащания е предвидено да отидат за млади земеделски стопани (доплащане на хектар за първите седем години). Допълнителна подкрепа за млади земеделски стопани следва да се предостави от средствата за развитието на селските райони.

Също така евродепутатите искат държавите-членки да използват средствата за развитие на селските райони за конкретни действия за насърчаване на по-голямото включване на жените в икономиката в селските райони.

Комисията също така настоява всички плащания на хектар за земеделски стопани в рамките на държавите от ЕС или техните територии да достигнат най-малко 75% от средните преки субсидии до 2024 г. и 100% до 2027 г.

Стратегически планове: новият модел за осъществяване на политиката се отлага до 2022 г.

Така нареченият нов модел за осъществяване на политиката, основан на национални стратегически планове, които ще бъдат изготвени от държавите членки, и одобрен от Комисията на ЕС, се отлага с една година до 2022 г., за да се даде повече време за адаптация на страните членки.

Разширяване на екологичните схеми за защита и хуманното отношение към животните

Евродепутатите искат да отделят поне 30% от бюджета за развитие на селските райони за мерки, свързани с околната среда и климата, и не по-малко от 20% от преките плащания към еко-схеми. Тези доброволни еко-схеми следва да подкрепят не само околната среда, но и хуманното отношение към животните.

„Опитах се да постигна баланс между подпомагане на фермерите и опазване на околната среда. Беше предложено по-справедливо разпределение на плащанията в подкрепа на малките и средни предприятия в сферата на селското стопанство“, заяви докладчикът Естер Еранс Гарсия от Испания.

„Основният приоритет беше да се запазят общите правила за защита на политиката на ЕС и равнопоставено третиране на земеделските стопани в ЕС и да се избегне изкривяване на пазара, като същевременно се даде повече свобода на действие на държавите членки да се адаптират към конкретните вътрешни обстоятелства. Комисията също така настоя да поддържа бюджета на ОСП на сегашното му ниво и се надявам правителствата на ЕС да подкрепят нашия призив за поддържането на една силна обща селскостопанска политика “, добави тя.

Какво предстои

Текстът, одобрен от евродепутатите от комисията по земеделие, трябва да бъде разгледан в пленарна зала. Това може да стане едва след изборите за Европейски парламент на 26 май. Тогава председателският съвет (председателят на ЕП и лидерите на политическите групи) може да реши  да препрати текста за разглеждане в пленарна зала. В противен случай новата Комисия по земеделие ще трябва да разгледа отново въпроса.

Публикувана в Бизнес

Ще наложат на земеделците да обработват около 5 хил. декара земя. Повярвайте ми, ако работиш само толкова, не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ)

Лили Мирчева

В момента в Европа се обсъжда дали таванът на директните плащания за земеделците да е 60 хил. евро или да стигне до 100 хил. евро. Това означава един зърнопроизводител да обработва около 5 хиляди декара земя. Повярвайте ми, с 5 хил. дка не можеш да си купиш нито хубав комбайн, нито хубав трактор, сподели Ангел Вукодинов, зърнопроизводител от Пазарджишко в неформален разговор по време на Петата конференция на земеделските камари от региона „Три морета“, организирана от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в София. На срещата представители на фермерите от България, Литва, Полша, Словакия, Чехия и Унгария подробно разясниха позициите на техните организации по Общата селскостопанска политика след 2020 г., като специален акцент бе поставен на таваните на директните плащания, срещу който фермерите от Централна и Източна Европа протестират.

Ангел Вукодинов припомни, че когато навремето в България бе наложен таван на субсидиите до 150 хил. евро, трябвало „да ликвидира 7-8 хил. дка“ и не е успял да си купи добър комбайн. Затова сега прогнозира, че намаляването на директните плащания и налагането на по-нисък таван, вещае масови фалити на търговците на агротехника.

„Чуват се различни мнения – че таванът ще е около 50 хил. евро до 60 хил. евро. Първо предложиха да има 60 хиляди, после се заговори за 80 хиляди, но това е популизъм, защото малките и средни земеделци вярват, че така ще се получи равновесие. Аз самият съм представител на средните фермери, но истината е, че

под 7 хил. дка - 8 хил. дка успешно зърнопроизводство няма как да стане“

категоричен е Вукодинов. Той попита как сега да обвинява колегите си, които са направили огромни стопанства по времето, когато е нямало правила. Сега мнозина фермери смятат, ако е трябвало да се поставят тавани на плащанията, то е трябвало да стане преди десетилетия, още с присъединяването на България към ЕС и старта на европейското субсидиране на земеделието.

„А сега какво правят – делят си стопанствата“, коментира Вукодинов, който се занимава със земеделие от 25 години. За този период успява да изгради успешно земеделско производство, което с времето се превръща в основен негов бизнес. Стопанството му се намира в гр. Съединение, където обработва 17 000 дка. Стопанството е модернизирано и от много години работи със съвременни инвентари в комбинация с GPS системи за управление. Пример за такъв инвентар са двете торачки Kverneland, които той притежава в стопанството си. Първият инвентар е модел Exacta HL, а след няколко години стопанството се сдобива и с по-модерна тороразпръскваща машина, отново с марката Kverneland – модел Exacta CL EW, която разполага с кантар и ISOBUS съвместимост за по-лесна връзка с дисплей за навигация.

Всичко това е

закупил благодарение на европейските субсидии и подкрепа

Вукодинов ръководи Дружество с ограничена отговорност (ООД), учредено от пет съдружници и не би разделил фирмата, защото тя има дялов капитал на кооперация. Ако се направи разделение заради тавана на плащанията, ще има много проблеми в счетоводството и организацията на работата.

„Ако Европа и България са толкова глупави, че да наложат по-ниски тавани на преките плащания, ще се освободя от ненужната земя и ще си оставя собствената, но няма да нося никаква принадена стойност за обществото. Аз няма да съм по-зле, повярвайте ми“, коментира зърнопроизводителят, който съвсем не се сравнява с Октопод. Споделя, че е обикалял по света в търсене на успешен модел за земеделие и е наблюдавал, че навсякъде има концентрация на земя.

Личното му мнение е, че

не трябва да има стопанства с над 100 хил. дка земя

Друг е въпросът кой е виновен за латифундиите, които характеризират нашето земеделие. „Какво е виновен този, който е изпълнявал законите (ако е имало такива), че е направил такова стопанство? Нека го каже властта! Ние не можем да упрекваме никой и да говорим по схемата ЕЖК - „Една жена каза“. Несериозно е“, коментира зърнопроизводителят.

„Проблемите на българското земеделие се коренят в процесите от 50-те години на миналия век. Около 1950 г. почти всички селски семейства имаха по 4-5, а по-старите и по 7-8 деца, защото им трябваше работна ръка. Като направиха ТКЗС-та, хубави или лоши, нека ни обясняват политиците, какво стана? Най-бедните селяни влязоха с радост в кооперативите. Дядо ми е бил със 120 дка земя и дълго отказвал да влезе сам, докато са го принудили. Става член на ТКЗС-то насила и знае, че там няма да се работи както трябва. Виждал е как некадърници, мързеливци, пияници и разни други, нищо не правят и пак стават началници. Станало му ясно, че тази работа няма да просъществува дълго.

Не може човек, който няма кал по обувките, да отиде да прави земеделие, но за съжаление и сега е така

казва Вукодинов. Така българинът е отчуждил децата си от земята, а сред народа тръгва крилатата фраза: „Учи, мама, да не работиш“.

Освен изгубването на корените и същината на земеделския труд и друг проблем тежи върху агросектора в България. Все още са малцинство хората, които вярват, че само интензивно земеделие може да изхрани човечеството. А такова земеделие изисква обработването на сравнително голям обем площи от едно стопанство, за да се произвежда за все повече и повече суровини.

„Светът иска да се храни евтино, да си харчи парите за нови технологии“

коментира фермерът. Сега всеки иска да носи телефон по 1000 лв. в джоба си, да кара все по-големи коли, да пътува по целия свят. С една дума – да потребява все повече стоки и услуги. А в това време цените на селскостопанската продукция намаляват. „Слънчогледът преди 10 години струваше 2 пъти повече от сега. Беше 1 лев, а сега е 50 стотинки“, изчислява Вукодинов. По думите му механизацията в българското земеделие също започва през 50-те години на 20 век, защото само жени са останали да работят на село. „Майка ми беше в ТКЗС-то, а сестра й живееше в панелка в града, но беше щастлива, че има вътре тоалетна“, разказва той. Така

с обезлюдяването на българските села се ражда интензивното земеделие, което изисква и съответната агротехника

Ако сега стопанствата отново се раздробят заради налагането на тавани на директните плащания, това би ни върнало във времето преди 2000-та година, когато земите масово пустееха, предупреждават фермерите.

„Моето село от 1851 човека и 500 къщи, в момента има 100 къщи и 270 човек, но и те с всеки ден намаляват прогресивно. И в Германия проблемите са същите. За САЩ няма да говоря. Вземете световната статистика и ще видите, че концентрацията се извършва непрекъснато и то по икономически причини“, коментира Вукодинов и подчертава, че за българските земеделци е по-добре да няма субсидии.

„Ако ще сме в един съюз с чеха, с немеца, французина - искаме да сме равни

Не може да получават по 350 кг пшеница от декар и да твърдят, че са на печалба. Тях просто ги субсидират много повече“, недоволства фермерът. Той подчерта, че в Испания средно стопанство обработва около 15 хил. дка, а в Източна Германия почти няма дребно стопанство. Но е забелязал, че в Западна Европа започва друг процес - примерно двама братя гледат по 3500 дка земя, но и на двамата не им излизат сметките. Затова

съчетават животновъдство със зърнопроизводство и преструктурират бизнеса си

Сега единият гледа 7 хил. дка земя, а другият прави модерна свинеферма. В тази посока трябва да върви агросекторът и в България, а не в раздробяване на стопанствата заради субсидиите.

Според Вукодинов необходима е огромна промяна в отношението към фермерите, които са сред най-големите данъкоплатци в България. По думите му българските земеделски производители нееднократно са се противопоставяли срещу липсата на контрол при разходването на евросредствата.

„Преходната национална помощ е измама и половина, особено в тютюна

Защо съществува тази схема за подпомагане, да не би тютюнопроизводителите да са извън държавата“, пита зърнопроизводителят. Той настоява обвързаната подкрепа да е придружена с данъчна декларация. „То не бяха тикви, не бяха орехи и черупкови, не бяха картофи... Нека има обвързана подкрепа, но каквото и да произвеждаш - от чорапи и дрехи, до суровини, ако не произвеждаш качествено и в необходимото количество, няма да успееш. Ако искаш да произвеждаш био, моите уважения, но пазарът ще го поеме ако заплатите станат по 5 хил. лв. Тогава ще консумираме биохрани и който иска да яде био яйце, ще плаща по левче“, коментира Вукодинов.„Винаги съм го казвал – всеки един от нас, в това число и земеделците, независимо къде работят и живеят,

трябва първо да показват данъчната декларация и тогава да искат подпомагане“

категоричен е фермерът.

Според Вукодинов икономическата логика налага поне 20 млн. дка у нас да са заети със зърнопроизводство. „Имаме около 36 млн. дка земя. Над 3 млн. дка са пасища, 2-3 млн. са заети с трайни насаждения, на 1-2 млн. дка се отглеждат зеленчуци. Нали разбирате, че ако засеем 10 млн. дка с домати, килограмът ще струва по 1 стотинка и няма на кого да ги продаваме. Винаги ще остават между 22 млн. дка и 25 млн. дка за зърно. От тях 10 млн. да ги насеем с какво ли не, но винаги ще има нужда от 10 млн. дка пшеница, 2-3 млн. дка ръж и ечемик, 4-5 млн. дка слънчоглед, 3-4 млн. дка царевица и някакви протеинови култури“, изчислява стопанинът.

Сега министър Румен Порожанов

залага големи надежда на т. нар. SWOT анализ

който би трябвало да обрисува българското земеделие и най-вече да разкрие къде са проблемите му, наравно с миграцията, повсеместната липса на работна ръка и сриващата се демографска картина. Но пък никой не пита управляващите защо няма SWOT анализ за предишния програмен период на ОСП от 2007 до 2013 г., който също би помогнал много за разкриване на проблемите в агросектора. Няма ли да повторим грешките в България или пък да отворим път за нови, и през новия програмен период на селскостопанската политика на раздираната от проблеми европейска общност?

Публикувана в Бизнес

Очаква се реформата в Общата селскостопанска политика да закъснее с още няколко години, както по традиция у нас ежегодно се забавя стартът на кампанията за очертаване на нивите. Но за сметка на това заплатите в администрацията растат, а в агросектора се свиват

Лили Мирчева

Имахме среща с комисар Хогън и с премиера, и там дебатирахме основно дали България ще подкрепи предложението за допълнителен бюджет за ОСП. Смятам, че има разбиране по въпроса. Така лаконично министърът на земеделието Румен Порожанов обясни, че европейските пари за земеделие ще се свият драстично и неясно с колко заради Брекзит и увеличения бюджет на ЕС за сигурност и миграция. Това са само част от причините приемането на многогодишната финансова рамка на общността да се забави значително. Затова еврокомисарят Фил Хогън посети държавата в отчаян опит да запази донякъде нивото на субсидиите за фермерите, но с мощно рамо от държавния бюджет. А какво означава изразът, че „има разбиране по въпроса“, фермерите ще разберат по-късно от банковите преводи в сметките си.

Порожанов уточни още, че според уверенията на Хогън многогодишната финансова рамка за ОСП ще е готова до края на годината. „Аз имах информация за октомври – ноември, но дори да е през декември, това не е най-важното. Важното е да имаме добре структурирана рамка с балансирани бюджети. Разбира се, нас ни интересува земеделският бюджет да бъде адекватен, така че да изпълним приоритетите на ОСП“, допълни земеделският министър. „Дори да има някакво забавяне, не смятам, че това по някакъв начин ще преустанови, забави или каквото и да е от плащанията към земеделския сектор. Знаете, че за директните плащания вече имаше една година дерогация. Има и в началото на този програмен период. Дали ще се стигне дотам или не – отделен въпрос“, коментира Порожанов. По думите му Програмата за развитие на селските райони е поела по-голямата част от намалението на бюджета на ОСП. „Според регламента на ЕК, в този бюджет се дава опцията всяка страна членка да компенсира в рамките на допълнително национално съфинансиране. Ние в момента администрираме близо 3 млрд. евро като запазваме нивото на подпомагане с националното съфинансиране“, обяви министърът по време на среща на земеделски браншови организации от Централна и Източна Европа, чийто домакин бе Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според Порожанов драстичното забавяне на новата ОСП се дължи на многобройните предложения, които се дебатират в момента. „В рамките на 27-те активно действащи страни членки, има поне 20 вида предложения. Очакват се да излязат ревизирани варианти на три европейски регламента. В момента, в който в рамките на новия Европейски парламент се появи становище по доклада, ще стартира процедура за приемане на регламентите - за стратегическия план, за пазарните мерки и за финансовата обосновка“, каза министърът. По думите му дори това да стане след 2020 г., всяка една страна членка трябва да направи подготовка на свой стратегически план, където да се очертае финансирането по двата стълба – директни плащания и ПРСР. „Ясно определени цели, ясно определени интервенции за постигането на тези цели“, приключи Порожанов, но от думите му не стана по-ясно за земеделците каква ще е политиката на подпомагане в ЕС и в България в бъдеще.

Едно е ясно – съществуват огромни противоречия относно бъдещата селскостопанска политика на общността. В момента се води спор дали да се прилага схемата за обвързано производство или не. Германия не прилага тази схема и иска тя да отпадне или поне да бюджетът й компромисно да достига до 10% от преките плащания. „В България обаче чувствителните сектори като животновъдство, плодове и зеленчуци, вкл. оранжерийни, са зависими от това финансиране. Още повече, че преходната национална помощ, която ние имаме в сектора на животновъдството, няма да продължава. Затова процентът на обвързаното производство за нас е добре да бъде не по-малко от 13%, дори малко по-високо, за да запазим поне абсолютния размер на финансирането в рамките на тези чувствителни сектори“, коментира Порожанов.

Другият голям спор за реформите в ОСП е дали да има таван на директните плащания. Тук страните членки също се делят на източно- и западноевропейски. Едните искат да няма ограничения в нивата на субсидиране, а другите - да се наложи ограничаване на плащанията до 60 хил. евро или до 100 хил. евро, независимо от представените разходи. „Таванът на плащанията трябва да е свободно избираем и всяка страна да реши сама. Определено настоящите тавани създават доста дискриминационни отношения, дори към средни ферми в България, което спомага да се създаде сериозна неконкурентноспособност. Лично аз смятам, че тук ще има компромисно решение. Много ясно, че в момента ЕК така е приела своите законодателни решения и няма как да каже на секундата – да, ние сме съгласни с това или онова“, коментира земеделският министър.

Не по-конкретни бяха думите на Порожанов относно т. нар. SWOT анализ, благодарение на който би трябвало да се види цялостната картина в българското земеделие и да се начертаят бъдещите политики в агросектора.

На въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога ще бъде готов този прословут анализ, Порожанов отговори: „Тримесечният период изтича в началото на месец май. Предполагам, че ще имаме въпроси към възложителя - Институтът по аграрна икономика към Селскостопанската академия, но нарочно няма да го пускам за публично обсъждане преди 25 май, за да не се политизира един или друг въпрос. Така че предполагам, че дотогава ще го изчистим“.

С други думи – чисто икономическите теми, които трябва да се обсъждат в този анализ, пак ще се забърка политиката, която доведе българското земеделие „до кривата круша“. Порожанов прогнозира, че анализът ще противопостави малки срещу големи земеделци, животновъди срещу градинари и т.н. „Вече си го знам наизуст кой какво ще каже, но това е част от целия процес, разбира се и стратегическият план, който ще бъде документът на всяка една страна членка. Предполагам, че ще е добре всичко да бъде разгледано и в българския парламент, освен публичното обсъждане от хората, които ще го ползват, а именно българските земеделски производители“, допълни той. По думите му предстои да бъдат възложени още анализи за регионалното развитие и за екологията. С една дума – очаквайте забавяне на българската стратегия за реформи в земеделието. Както се казва, чиновниците отново измиха ръцете си, но да му мислят хората, които реално се опитват да вържат двата края като земеделски производители.

Кампанията за подаване на заявления и очертаването на земите и тази година стартира със закъснение. „Всяка година има малко забавяне, но винаги първите две седмици никога не са били най-активните. Активният период започва от април“, обясни Румен Порожанов тазгодишната ситуация. В същия ден, в който земеделският министър каза тези думи, в интернет блог бе публикуван следният текст: „Драги г-н Порожанов, ти къде живееш? Днес (12 март) никъде никой не работи в ИСАК. И причината за това не е, че ние земеделските производители, не искаме. Уважаемите ОСЗ нямат пароли, достъп, указания и т.н. извинения. Питах Разплащателна агенция за СЕУ на ДФЗ. Казаха, че още нищо не знаят и че нямат указания. Другото, което ми казаха, беше, че ще се радват ние, земеделските производители, да им тестваме системата и да им съобщим за грешки. Докога ще сме опитни зайчета?“

В същия ден на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ кога фермерите ще могат да кандидатстват електронно в кампанията по директните плащания, Порожанов отговори:

„Г-н Живков (шефът на фонд „Земеделие“, бел. ред.) обяви, че фирма „Технологика“ е приключила с договора си и е разработила този модул. Попитайте него, за да не говоря от негово име. Според мен би следвало и в настоящия прием да може да се кандидатства електронно“. Да, ама не, както би казал покойният Петко Бочаров. От вестника не продължихме с въпроси като колко струва на данъкоплатците в България всички електронни недоразумения, родени в земеделското министерство, от които се облажиха много чиновници и приближени компютърни фирми.

Както винаги администрацията винаги излиза чиста от всяка ситуация, да не говорим за срокове, които предварително е обявила. Но това съвсем не важи за фермерите, които биват глобявани, ако просрочат определена дата. За сметка на това, чиновническият апарат, обслужващ агросектора в Брюксел и София, расте бавно, но сигурно, както и заплатите, командировките, представителните разходи и разни премии, които се отделят от общия бюджет. А на потърпевшите земеделски производители и данъкоплатци непрекъснато се повтаря, че трябва да стягат коланите, защото бъдещето не вещае нищо добро (поне за тях). Защо ли се учудваме тогава, че субсидиите намаляват с всяка изминала година, а данъци и вноски в европейския бюджет набъбват бавно, но сигурно.

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите откри Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“, на която България е домакин за първи път
Одобрението на регламентите за Общата селскостопанска политика след 2020 г. е малко вероятно да стане в мандата на този Европейски парламент. Но дори и да има забавяне в изготвянето им, това няма да забави плащанията към земеделския сектор. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на Петата среща на земеделските камари от регион „Три морета“. За първи път България е неин домакин в лицето на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Във форума участват представители на земеделските камари и организации от Литва, Полша, Румъния, Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия.

ОСП е най-трудната и обхватна политика на ЕС. Неслучайно една от темите е нейното опростяване, но на този етап страните-членки не го виждаме, коментира министър Порожанов. Той припомни, че България стартира още през 2017 г. дебат по инициатива на бранша за приоритетите и какво да съдържа ОСП.  Продължават разговорите да се запази бюджета за земеделие и през следващия програмен период. Направени са и първите стъпки за т.нар. външна конвергенция или сближаване на нивата на плащания между страните-членки. Конкретните финансови параметри ще са ясни след приемането на Многогодишната финансова рамка, което се очаква да стане до края на годината.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта