ДФ „Земеделие“ преведе още близо 5 млн. лв. (4 944 870 лв.) по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година. Субсидии получиха 6 048 земеделски стопани.

     Окончателното плащане по Мярка 13 е направено след актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), на база подадени възражения и изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2018.

    Изчисленията на финансовата помощ са извършени въз основа на ставки, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година.

    С това плащане общо оторизираните средства по Мярка 13 за кампания 2018 достигнаха  97,4 млн. лв. През февруари земеделските стопани получиха основната част от плащанията по мярката, в размер на 86,2 млн. лв., а през март - още 6,2 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Над 2 млрд. лв. са средствата, изплатени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 и директни плащания през 2018 г. са изплатили Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Разплащателната агенция  сочи годишният им отчет  пред Министерският съвет. От правителствената пресслужба съобщават,че документът е одобрен.

Данните показват,че за миналата година са подписани 789 договора по ПРСР 2014-2020. Преведените средства са на стойност 582 882036 лв. В Кампания 2018 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 110 944 заявления

През 2018 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието възлизат на 1 542 050 690 лв.

Финансовото подпомагане по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2018 г. възлизат на 78 855 781 лв. От тях 51 932 666 лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 26 923 115 лв. – национални средства.

През миналата година са изплатени 146 984 266 лв. по 20 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 20 500 земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

След приключването на европейските избори едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз ще бъде договарянето на следващия му бюджет. На всеки седем години ЕС се споразумява за дългосрочните си планове за разходите. Необходимо е единодушното съгласие на всички лидери и затова преговорите обикновено отнемат много време. Последният седемгодишен план бе договорен през 2013 г. и беше за периода 2014 - 2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат намалени разходите.

На основата на дългогодишния план всяка година представители на 28-те правителства и Европейският парламент договарят точните детайли на годишния бюджет на ЕС. Би Би Си прави анализ на този за 2017 г., за да открие колко внася всяка държава членка и колко получава от ЕС.

Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, тя допринася повече, отколкото получава обратно. През 2017 г. още девет страни са били нетни вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият нетен вносител е била Германия (с нетен принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Великобритания (със 7.43 милиарда евро).

Всички страни плащат еднакъв дял от националните си приходи в европейския бюджет и затова по-богатите плащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои като Великобритания плащат по-малко, защото ползват т.нар. рабат - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои държави да се връщат част от внесените средства в бюджета на ЕС, тъй като те смятат, че допринасят твърде много за него.

ЕС харчи парите за редица проекти, но около три четвърти от бюджета всяка година отиват за две основни области – селско стопанство и развитие на по-бедните райони в ЕС. Така че по-бедните държави и тези с много ферми получават повече.

Полша бе най-големият нетен получател от бюджета на ЕС (тоест получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите държави в ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти, защото получават по-голям дял от финансирането за администрация, тъй като много евроинституции са базирани там. България е девета в този списък.

Колко е това на глава от населението?

Ако числата за нетните вносители и бенефициенти бъдат изразени по отношение на глава от населението, се получава друга картина.

Най-големият нетен вносител на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Великобритания.

Люксембург оглавява списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.

Колко е това като дял от БВП?

Холандия плаща най-големия дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Великобритания.

На другия край на скалата някои страни като Литва, България и Унгария получават между 2.5 и 3 процента от техния БВП от бюджета на ЕС. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават около 2% от техния БВП.

Публикувана в Бизнес

Днес са разплатени парите по Натура 2000. 11 400 стопани ще получат 44, 6 млн. лв. Това съобщи земеделският министър Десислава Танева в интервю пред бтв. 

Тя също така съобщи, че Кампания 2019 е удължена до 23 май заради притесненията на биопроизводителите. Към момента са подадени 104 000 заявления при 111 000 през миналата кампания.

Публикувана в Бизнес

С наближаването на изборите за Европарламент всички кандидати ни агитират да гласуваме за тях. И без дори да адресират в прав текст сериозните теми, които би трябвало да са приоритетни в предизборните дебати. Например – какво ще правим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента, а не на икономически растеж и иновации, каквата уж е тяхната идея.

Дали няма да сме по-добре без тях?

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българският бизнес зависим от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото изразходване – по-слаб.

Има няколко причини за по-ниските стандарти на държавата в сравнение с частния сектор. На първо място държавата не се притеснява от риск от фалит. Особено що се отнася до еврофондовете, няма сериозно значение дали даден проект, за който е дадено финансиране (колкото и голямо да е то), се окаже провал от икономическа гледна точка. Държавата реално не носи финансов риск, защото тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. При еврофондовете стимулите са още по-извратени, защото парите, които се преразпределят, дори не са основно на българските данъкоплатци, а на германските, холандските и т.н. Така държавата има още по-малък стимул от обикновено да следи за адекватното усвояване на тези средства. Ако проектът се окаже икономически провал, държавата просто ще вземе още пари от данъците. 

Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се използва за неефективни и губещи проекти. По този начин вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), те субсидират икономическата стагнация в дългосрочен план – защото се източват за губещи проекти, осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик.

В България тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от изключително ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Всъщност почти сигурно е, че самите еврофондове до много голяма степен субсидират корупцията и злоупотребите с публични средства в България, защото увеличават размерите на публичните пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чули само през последната година. Или дори през последния месец – например нашумялата история с къщите за гости, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически обекти се използват като частни имоти.

Еврофондовете директно субсидират именно подобни злоупотреби, защото представляват „лесни“ пари, които трябва да бъдат усвоени изцяло в рамките на фиксиран период от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е важно при неговата оценка, не е ефективността на самото усвояване (тоест колко реална работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (тоест колко пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, често за пълненето на джобовете на държавни чиновници, политици и свързани с тях бизнеси.

Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентноспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всички се прави най-лесно с еврофондове ... ако се докопаш до тях. И затова всички бизнеси в секторите, където нивото на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за подобна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни потребители. Вместо в иновации и задоволяване на потребителското търсене се инвестира в корупция и задоволяване на политически прищявки ...

Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите в икономическото развитие на по-бедните страни в Европа, като България. Колкото по-зависим става даден сектор от каквото и да е държавно финансиране, толкова по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите сектори в други страни на глобалния пазар. Финансирането от еврофондовете уж трябва да секне в един момент, когато икономиката на България успее да постигне „конвергация“, тоест да стане достатъчно развита, за да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, именно еврофондовете забавят този процес, като субсидират корупция и икономически неефективни бизнеси, които не биха оцелели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е посмял да заеме наистина смела позиция по въпроса и да се обяви за прекратяване на финансирането чрез европейските структурни фондове.

Преди се планираше след настоящият програмен период (траещ до 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, но вече е пределно ясно, че това няма да се случи, защото целите далеч не са постигнати и защото Брюксел използва еврофондовете като инструмент за влияние.

Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата е, че така си купува поне частично послушание от родните политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Георги Вулджев, ekipbg.com

Публикувана в Бизнес

Започна изплащането на финансовата подкрепа по мерките от схемата „Помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“. ДФ „Земеделие“ преведе над 18 000 000 лв. на 111 птицевъди. Размерът на финансовата подкрепа за 2019 г., определен от УС на ДФ „Земеделие“, е 34 560 000 лв.

Държавната помощ има за цел да подкрепи земеделските стопани за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните в сектор „Птицевъдство“. Подпомагането се предоставя годишно за покриване на разходи или пропуснати доходи на птицевъдите, които се ангажират да прилагат една или повече от мерките по схемата за период от най-малко 5 години.

Публикувана в Животновъдство

Земеделските стопани декларират доходите си от 2018 г. до края на април.  Задължението да подават данъчна декларация за доходите се отнася за всички земеделски стопани – регистрирани или нерегистрирани като земеделски производители. В декларациите, освен доходите от производството и продажбата на земеделска продукция,  се обявяват и субсидиите, получени от Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Земеделците могат да проверят точния размер на изплатените им суми през 2018 г. от ДФЗ, на адрес: https://seu.dfz.bg/seu/f?p=727:8160:::NO:8160. Електронната справка  е достъпна с ЕГН.

Ако фермерите вече са подали данъчна декларация, но по някаква причина са пропуснали да посочат част от получените от ДФЗ суми, могат да подадат коригираща декларация до 30 април 2019 г. Подробна информация за това какви данъци и осигуровки се дължат от земеделските стопани е публикувана на: https://nap.bg/document?id=18377.

В рамките на информационна кампания НАП изпрати 43 хиляди електронни писма до земеделци, който са получили субсидии през 2018 г.  Припомняме, че през миналата година земеделските производители декларираха над 170 млн. доходи.  след поредица от инициативи на приходната агенция. 

Повече информация за деклариране на доходите на земеделски производители може да се получи на  телефон 0700 18 700 в работно време в офиса на Агенцията по постоянен адрес.  

Публикувана в Бизнес

Таван на плащанията в новия програмен период ще има. Това заяви по време на среща със земеделски производители в Перник министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Събитието продължи няколко часа, като министърът отговаря на въпросите на местните фермери. Сред темите, които вълнуваха гостите бяха правните основания, регулациите в сектора на животновъдството, регистрацията в общинските служби по земеделие и др.

 За пореден път министър Порожанов потвърди, че през новия програмен период парите за директните плащания ще ги има и те няма да са по-малко, а точно обратното. „В момента сме в дебат за трите регламента които ще се финансират, както и многогодишната финансова рамка. Там са заложени параметрите, в които ще се финансира всяка една страна. От излизането на Великобритания от ЕС очакваме минус 12 млрд. евро нетни средства в бюджета на ЕС. В новия програмен период имаме и финансирания, които не бяха заложени – миграция, цифровизация и т.н. В рамките на тези дефицити, които се появиха, ОСП и структурните фондове в общия бюджет на Европа бяха намалени с 5 %“. Земеделският министър обаче бе категоричен, че това няма да се отрази за България. „В момента в исторически план старите страни-членки получават повече пари от нас. България е с под 90 % от средните нива. Именно по този алгоритъм под 90 % ние не получихме намаление на бюджета, а ще имаме 400 млн. евро по-голям бюджет. Усилията да не намалим бюджета не бяха малки“.

Земеделският министър коментира още пред земеделските производители, че МЗХГ заедно с ДФЗ се стремят да вървят навреме плащанията и субсидиите. „Не може всичко да се плати на секундата, тъй като има минимум 50-60 схеми. В зависимост от възможностите за обработване на документите, всяка година има индикативен график, по който се извършват плащанията. Още в края на октомври изтегляме плащанията за животновъдството. Неслучайно изтегляме директните плащания в месец декември. ДФЗ в момента изпълнява стриктно обявения индикативен график“.

Годишно се разпределят близо 800 млн. лв. европейски пари по директните плащания и 300 млн. лв. национален бюджет, каза министърът.

Публикувана в Бизнес

  ДФ „Земеделие” изплати 102 546 550 лева по Схемата за преразпределително плащане (СПП). Субсидии са преведени на повече от 57 хил. земеделски стопани, подали заявление за подпомагане за Кампания 2018. Изчисленията са извършени след изясняване на случаите на площи, декларирани от повече от един стопанин, както и на база актуализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“. Нивото на подпомагане по схемата е в размер на 137,55 лева на хектар. Ставката е определена със заповед № РД 09-333 от 03.04.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите.

     Към момента не са приключили всички административни проверки във връзка с чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 по част от подадените заявления по СПП. След финализиране на обработката на заявленията ДФЗ – РА ще пристъпи към поетапната оторизация на тези, които отговарят на критериите за подпомагане.

   Схемата за преразпределително плащане предоставя по-високо подпомагане за първите 30 хектара, които отговарят на условията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП).

Публикувана в Бизнес

Евродепутатите гласуваха 100 000 евро таван на директните плащания. Държавите членки трябва да ограничават годишните преки плащания за земеделски производители до това ниво, но могат да позволят на стопаните да приспаднат 50% от заплатите, свързани със селското стопанство, от общата сума преди намалението.  Това решиха депутатите по време на заседание на комисията по земеделие в Европейския парламент. Те също така искат да насочат поне 5% от националните преки плащания към малките и средните земеделски производители чрез специално доплащане на хектар. Измененията към т. нар. Регламент за стратегическите планове бяха одобрени във вторник с 27 гласа „за“, 17 „против“ и един „въздържал се“, съобщава агрозона.

Подпомагане на малки ферми, млади фермери и жени фермери

Най-малко 2% от националните бюджети за директни плащания е предвидено да отидат за млади земеделски стопани (доплащане на хектар за първите седем години). Допълнителна подкрепа за млади земеделски стопани следва да се предостави от средствата за развитието на селските райони.

Също така евродепутатите искат държавите-членки да използват средствата за развитие на селските райони за конкретни действия за насърчаване на по-голямото включване на жените в икономиката в селските райони.

Комисията също така настоява всички плащания на хектар за земеделски стопани в рамките на държавите от ЕС или техните територии да достигнат най-малко 75% от средните преки субсидии до 2024 г. и 100% до 2027 г.

Стратегически планове: новият модел за осъществяване на политиката се отлага до 2022 г.

Така нареченият нов модел за осъществяване на политиката, основан на национални стратегически планове, които ще бъдат изготвени от държавите членки, и одобрен от Комисията на ЕС, се отлага с една година до 2022 г., за да се даде повече време за адаптация на страните членки.

Разширяване на екологичните схеми за защита и хуманното отношение към животните

Евродепутатите искат да отделят поне 30% от бюджета за развитие на селските райони за мерки, свързани с околната среда и климата, и не по-малко от 20% от преките плащания към еко-схеми. Тези доброволни еко-схеми следва да подкрепят не само околната среда, но и хуманното отношение към животните.

„Опитах се да постигна баланс между подпомагане на фермерите и опазване на околната среда. Беше предложено по-справедливо разпределение на плащанията в подкрепа на малките и средни предприятия в сферата на селското стопанство“, заяви докладчикът Естер Еранс Гарсия от Испания.

„Основният приоритет беше да се запазят общите правила за защита на политиката на ЕС и равнопоставено третиране на земеделските стопани в ЕС и да се избегне изкривяване на пазара, като същевременно се даде повече свобода на действие на държавите членки да се адаптират към конкретните вътрешни обстоятелства. Комисията също така настоя да поддържа бюджета на ОСП на сегашното му ниво и се надявам правителствата на ЕС да подкрепят нашия призив за поддържането на една силна обща селскостопанска политика “, добави тя.

Какво предстои

Текстът, одобрен от евродепутатите от комисията по земеделие, трябва да бъде разгледан в пленарна зала. Това може да стане едва след изборите за Европейски парламент на 26 май. Тогава председателският съвет (председателят на ЕП и лидерите на политическите групи) може да реши  да препрати текста за разглеждане в пленарна зала. В противен случай новата Комисия по земеделие ще трябва да разгледа отново въпроса.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта