Европейският съюз трябва да намали субсидиите като част от планираните реформи, за да се справи с очаквания спад от 3 милиарда евро в бюджета за селско стопанство на ЕС, след като Великобритания напусне евросъюза, заяви еврокомисарят по въпросите на земеделието Фил Хоган, цитиран от "Ройтерс". Пред списание "Шпигел" Хоган отбеляза, че фермерите, които използват устойчиви практики на земеделие, трябва да се възползват най-много от бъдещите субсидии.


Ако фермерите искат преки субсидии, те трябва да допринасят повече за постигане на общите цели, изтъкна той пред списанието. Хоган каза, че планира да представи отново предложение, което Германия досега е отхвърляла, призоваващо за значително намаление на субсидиите за по-големите реципиенти. Трябва да намерим начини да получим повече пари за малките и средните ферми, подчерта той.

Публикувана в Бизнес

Средствата по Схемата за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството, ще се разпределят на досегашния принцип като сумата се намалява с 5%. Това гласува Консултативният съвет по тютюна, който се проведе в сградата на Министерството на земеделието и храните на 28 февруари.  Присъстваха представители на браншовите организации в сектор „Тютюн“, които обединяват производители, преработватели и търговци.

Следващата седмица се очаква да се проведе Управителен съвет на Държавен фонд „Земеделие“, който ще гласува общия бюджет на схемата. След това ще бъде издадена заповед с конкретните ставки по сортови групи. Запазва се разделението на група „Басми“ на 3 подгрупи по произведено количество – до 1 тон, от 1 до 2 тон и над 2 тона. Приетият вариант е принципно идентичен с миналогодишния като подпомагането се намалява с 5% на годишна база.

Членовете на Консултативния съвет обсъдиха изкупната кампания на тютюна от реколта 2016 година и съпътстващите я затруднения. Представител на фирмата изкупвач, забавила част от плащанията, пое ангажимент да се погасят задълженията към тютюнопроизводителите до 31 май.

По време на обсъждането на промените в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия и обнародване на наредбите към него, бяха обсъдени възможности за улеснение на производителите.  От бранша поискаха удължаване на срока за регистриране на тютюнопроизводителите до края на април, което беше прието.

Министърът на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков заяви, че очаква средствата по преходната национална помощ за тютюн да бъдат изплатени до средата на април.

По-рано през деня, проф. Бозуков се срещна с президента на Европейската организация на тютюнопреработвателите Доменико Кардинали и президента на Европейската организация на тютюнопроизводителите Цветан Филев. Гостите разказаха на министъра за идеята да се учреди Европейска междубраншова организация в сектор "Тютюн".

Земеделският министър приветства начинанието им и изтъкна, че обединяването на преработватели и производители е важна стъпка към  стабилизиране на сектора.

Публикувана в Бизнес

От началото на март стартира приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017. От фонд „Земеделие“ обявиха, че ще има нови схеми и допълнителни изисквания към тях

Лили Мирчева

В очакване на промените в Общата селскостопанска политика, за който никой - нищо със сигурност не знае, българските фермери най-после обявиха, че всички браншови съюза се обединяват. Това е добрата новина. Лошата обаче е, че сдружаването им е заради общо недоволство от работата на агроадминистрацията. Конкретният повод бе промените в индикативния график за преките плащания за 2016 година. От фонда мъгляво обясниха причините за забавянето на парите. Една от тях била наложена от реформата в ОСП. „Промениха се алгоритмите за изчисление на сумите за подпомагане и това създаде нов модел за налагане на санкции, които се въвеждат от ДФЗ –РА, или т. нар. система „Жълт картон“. Системата предвижда намален размер на административните санкции, но се въвежда и проследяването им в следващите кампании. Така директните плащания се обвързвали с механизма „Финансова дисциплина“. Досега той бил прилаган единствено в „старите“ страни членове на ЕС.

Агрочиновниците се оправдаха със сложния процес на изчисления на около 20 различни схеми и мерки за подпомагане. „Периодите на изплащане зависят от предоставянето както на финалния слой „Площи, допустими за подпомагане”, така и на всички специализирани слоеве, свързани с прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016“, отсякоха от ДФЗ. Още повече, че сега имало допълнителни контроли по заявленията на стопаните преди оторизация на средства за кампания 2016. С една дума – всеки фермер е заплашен от получаване на „жълт“ картон.

От началото на март стартира приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с въвеждане на нови схеми и допълнителни изисквания към тях. Но вместо административна реформа в сектора и въвеждане на електронни услуги, отгоре пак идват заплахи – намаляване или спиране на субсидиите.

През 2018-та България ще трябва да води дебата за развитие на Общата селскостопанска политика на ЕС, при срамната реалност, че биопроизводството ще е един от основните приоритети на евросъюза, а у нас липсва реална подкрепа за него. Сега страната ни подготвя план за развитие на сектора, без да има национално финансиране и с източени евросредства. Последният и най-ясен пример е липсата на пари по мярка 11 "Биологично земеделие" на ПРСР 2014-2020 г. На практика тези фермери, които през първите две години на новия програмен период са поели ангажименти за преход към био, ще трябва да се откажат от намеренията си.

В плана за развитие на агросектора до 2013 г. биоземеделието в България беше предвидено да има 8% от обработваемите площи и 2% от произведената продукцията. В настоящия момент, 4 години по-късно, делът на биоземеделието е 5,5%, значителна част от които са спекулативни, с цел печелене на точки за кандидатстване по други програми.

Не е тайна, че големи зърнопроизводители поеха фиктивно ангажимент за преминаване към биоземеделие, с което получиха допълнителни точки при кандидатстване по някои инвестиционни мерки на ПРСР. Другият механизъм, по който големите производители източват парите за агроекология, е чрез субсидиите за сеитбооборот.

На практика управляващите от всички цветове на политическия спектър не успяха да се справят с основните проблеми на българското земеделие - окрупнените стопанства, спадът в производството на традиционни за България продукти, недостатъчното производство на биопродукти. Сега 4% от земеделските производители в България управляват 80% от земята и практически липсват средни стопани, които обикновено са семейни ферми с няколко работници.

Публикувана в Бизнес

14 дни срок дават зеленчукопроизводителите от Пазарджик на управляващите да ревизират предлаганите промени в трудовото законодателство, съобщава БНР. 

Стопанските работници от града протестираха с настояване да отпаднат еднодневните трудови договори за сезонните работници и винетките за тракторите. Те предлагат да бъде изработен нов механизъм за отчитане на полагания селскостопански труд, при който облагането да става чрез декларираните обработваеми декари. 

С плакати "Не ни унищожавайте" десетки производители се събраха пред сградата на областната управа в Пазарджик и заявиха, че предвидените промени ще обслужат само и единствено картелите в областта на земеделието:

Това, което са намислили, е пагубно за българския селянин, но тези хора на жълтите павета живеят в друг, техен свят, измислен свят на многото пари. Явно на някои от тези чиновници ние им пречим, тъй като те имат фирми, които внасят зеленчуци и плодове – коментира един от протестиращите.

Производителите са категорични, че няма да отстъпят и ще преминат към драстични действия.

Последната седмица от февруари ще блокираме АМ "Тракия". Този път заедно с пловдивчани. Ще ги принудим да ни чуят – заканиха се зеленчукопроизводителите.

Публикувана в Новини на часа

Имат ли нужда фермерите от промяна в земеделската политика и директното подпомагане или всички вече жадуват за поне относителна стабилност на средата, в която работят? На тези въпроси отговаря анализът на Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации. Публикуваме пълния текст на анализа.

 

Може да се каже, че дебатите за Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., поне в Европа, навлязоха в най-разгорещената си фаза. За добро или за лошо вече и широката общественост е допусната в него, чрез публичното он-лайн обсъждане, което стартира Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” под мотото „Модернизиране и опростяване на Общата селскостопанска политика”.

Но нужна ли е наистина промяна на ОСП?

Новата система на директните плащания се прилага едва от 2015 г., а две години по-късно започва дебат за промяна. Толкова неуспешна ли беше реформата от 2013 г.? Истината е, че все още е рано да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Икономическите и социалните ефекти от последните промени ще бъдат видими едва към 2020 г., когато ще има достатъчно данни за анализ. Кой тогава има нужда от промяна? Не са фермерите със сигурност. Смяната на системата на директното подпомагане през 7 години освен, че е скъпо, е и опасно. Липсата на предвидимост определено влияе негативно в икономически план на земеделските производители. Същото важи и за администрацията, независимо дали е национална или европейска. Това обаче не е така за политиците. Докато властимащите получават политически дивидент, обещавайки на своите избиратели светло бъдеще, чиновниците губят време и енергия, опитвайки се да поправят допуснатите грешки и да дадат смислено обяснение на потърпевшите. Ето защо ако има промяна в ОСП след 2020 г., то най-важният елемент – директните плащания - трябва да бъде структуриран така, че през 2023 г. да няма нужда от нови реформи.

В очакване на развоя – по-малко пари, повече хора, нестабилен пазар

През 2016 г. когато неофициално се заговори за промяна в ОСП, много държави-членки, по примера на Франция и Холандия, започнаха да представят своите анализи и концепции. През есента на същата година по поръчка на Европейския парламент бяха изготвени и публично представени три концепции за промяна на Директните плащания, Пазарните мерки и Развитието на селските райони. В момента Европейската комисия прави консултации на политическо и експертно ниво, като се очаква в края на 2017 г, да изготви и представи Комюнике с различните политически варианти. На база на това Комюнике, през 2018 г. ще започне детайлният дебат, свързан с ОСП, нейният вид и бъдеще.

В момента идеите и предложенията за промяна са много и различни, като варират от запазване на настоящата система, до пълно преструктуриране и създаване на допълнителни стълбове в ОСП. В едно обаче всички са убедени – за да съществува ОСП, тя трябва да бъде адекватно финансирана. Въпреки, че дебата за новата Многогодишна финансова рамка все още не е започнал, вече се промъкват опасения за намаление на бюджета на ОСП. Като основна причина за това се изтъква Brexit, икономическата обстановка и увеличения миграционен натиск. В същото време намалението на цените на земеделската продукция и забраната за внос на земеделска продукция, която Русия едностранно наложи, допълнително оказват натиск върху земеделските производители. Не трябва да се забравят и международните ангажименти, свързани с опазване на околната среда и климата, които бяха поети на ниво ООН и които ще трябва да бъдат инкорпорирани във всички сфери на производство.

Общоевропейско плащане

Като един от възможните варианти за промяна може да се разгледа идеята за разделяне на ОСП на две направления – национално и общоевропейско. Не трябва да се забравя, че ОСП е една от първите общи политики на ЕС. В тази връзка напълно е възможно част от директните плащания, а именно базовото плащане, да стане общоевропейско. Съгласно Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, до 2020 г. всички държави-членки трябва да въведат схемата за основно плащане. Важно е да се отбележи, че схемата за основно плащане, а в случая с Р България - Схемата за единно плащане на площ, е най-опростеното и предвидимо плащане. При това положение, въвеждането на едно общо европейско основно плащане с еднакъв размер за територията на целия Европейски съюз, е напълно резонно. Във финансово отношение това би означавало бюджетът на ЕС за земеделие да се раздели на две. Първата част да формира бюджета на това общоевропейско плащане, а от втората част да се формират индивидуалните пакети на Държавите-членки. Ако се появи такова предложение е важно да се преценят положителните и отрицателните страни на едно такова общоевропейско плащане.

Положителни страни:

От политическа гледна точка основната положителна страна ще бъде заздравяването на Европейския съюз като такъв. Формирането на общоевропейско плащане ще даде гаранции, че всички членове на ЕС и всички негови граждани са равноправни и се третират като такива. Това ще гарантира, че създаването на ЕС на „две скорости”, няма да се отрази на най-голямата и стара обща политика на ЕС, а именно ОСП. В същото време, във външнополитически аспект, това ще даде много положителни сигнали на всички партньори на ЕС. От икономическа гледна точка това общоевропейско плащане ще даде сигурност на европейските фермери, както от гледна точка на размера на плащането, така и от гледна точка на времето, в което те ще го получат. Това ще осигури и така нужната предвидимост в доходите и възможност за планиране на разходите. Отделно ще се намали постоянно увеличаващото се икономическо разделение между земеделците, което ще спомогне за създаването на една по-добра конкурентна среда вътре в самия ЕС.

Отрицателни страни:

От политическа гледна точка основната отрицателна страна на въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще бъде намалението на индивидуалните пакети на Държавите-членки и свързаното с това намаляване на националното влияние и националните политики за сметка на общоевропейските. Отделно това би означавало администрацията в Брюксел да поеме отговорност за прилагането на част от политиката, която формира. От икономическа гледна точка, може да се окаже, че въвеждането на едно такова общоевропейско плащане ще доведе до намаление на общия размер на директните плащания спрямо фермерите в някои държави-членки, докато в други ще доведе до увеличение.

Запазване на базовото плащане

Независимо от всичко трябва да се има предвид за кого е създадена ОСП, към кого са насочени всички приоритети в нея и каква е нейната цел. Затова при всички случаи опростеното основно плащане трябва да се запази. А ако се приеме създаването на общоевропейско базово директно плащане, то по отношение на подпомагането, което ще зависи от държавите-членки и чрез което те ще правят национална политика, трябва да има ясно разделение между инвестиционните и компенсаторните схеми. Напълно възможно и резонно би било националните директни плащания да съдържат всички компенсаторни плащания, които земеделските производители получават в замяна на поетите от тях ангажименти за опазване на околната среда и климата. Особено като се има предвид, че тези ангажименти в бъдеще ще стават все повече. Няма логика еднотипни плащания да се съдържат и в двата стълба на ОСП. По-добрия вариант би бил всички плащания на площ от сегашния Втори стълб да бъдат обединени с тези в Първи стълб. При това положение, чрез Програмите за развитие на селските райони, всяка една държава-членка ще може по-добре да отрази инвестиционните нужди на своите земеделски производители.

Без подкрепа за индустриалните фермери

Паралелно с понятието за „Активен фермер” е напълно възможно да се появи и понятието „индустриален фермер”. В условието на намален бюджет е напълно възможно системата за намаление на плащанията над определен размер т.нар. „capping“ да бъде заменена с едно такова понятие. При това положение, с цел запазване на средства за малки и средни земеделски производители и развитие на икономиката в селските райони, ферми, които попадат в едно такова определение да бъдат изключени от субсидиране.

Един такъв хипотетичен сценарий е напълно възможно да се случи. Идеите и възможностите за модернизиране, опростяване или просто промяна на ОСП са много и идват отвсякъде. Част от тях ще се реализират, част от тях ще си останат просто идеи. Промяната обаче е започнала. Ето защо е много важно Министерство на земеделието и храните да направи публичен анализа, на база на който администрацията подготвя националните ни приоритети. Много е важно тези приоритети да бъдат представени и обсъдени със земеделските стопани. Още повече, че началото на реалния дебат ще стане по време на Българското председателство на Съвета на ЕС. Това означава, че ще имаме реалния шанс националните ни идеи да станат европейски и да се реализират.

Публикувана в Бизнес

По линия на директните плащания към февруари 2016 са разплатени 816,5 млн. лв., а до края на настоящия месец - повече от 827 млн. лв. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). По повод постъпили въпроси на земеделски стопани, свързани с публикувания от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) индикативен график за плащания за Кампания 2016, от пресцентъра на МЗХ информират, че няма забавяне на оторизациите.
Съгласно разпоредбите на приложимото законодателство (чл. 75 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА) плащанията по схемите за подпомагане се осъществяват от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост.
Въпреки това всички усилия на ДФЗ-РА и МЗХ са насочени към ускоряване на обработката на заявленията и финализиране на плащанията.
Важно е да се отбележи също, че в представения индикативен график е заложено основните разплащания /оторизации/ по схемите и мерките за директно подпомагане да приключат в рамките на май 2017 година. Това е с месец по-рано спрямо 2016г.
За сравнение, към февруари 2016 по линия на директните плащания са разплатени 816,5 млн. лв., а до края на настоящия месец сумата е повече от 827 млн. лв.
Ето и основните причините за настъпилите промени в публикувания сега график, спрямо миналагодишния:
- Прилагането на директните плащания (нотифицирани са над 20 различни схеми и мерки за подпомагане) е сложен процес и е свързан с обработка на специализирана информация, постъпваща от различни институции и организации. Тази информация се използва в хода на извършваните от ДФЗ – РА проверки. Периодите на изплащане зависят от предоставянето както на финалния слой „Площи, допустими за подпомагане”, така и на всички специализирани слоеве, свързани с прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016.
- Реформата в ОСП промени изцяло в полза на кандидатите алгоритмите за изчисление на сумите за подпомагане и създаде нов модел за налагане на санкции, които се въвеждат от ДФЗ –РА - т. нар. система „Жълт картон“. Системата предвижда намален размер на административните санкции, но се въвежда и проследяването им в следващите кампании.
- Директните плащания се обвързват с механизма „Финансова дисциплина“ – досега прилаган единствено в „старите“ страни членове на ЕС;
- Плащанията от европейските земеделски фондове подлежат на постоянни проверки от структури на ЕК, като препоръките налагат въвеждане на допълнителни контроли по заявленията на стопаните преди оторизация на средства за кампания 2016. В противен случай съществува риск от налагане на санкции на България;
- Важно е да се отбележи, че от началото на март стартира и приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с въвеждане на нови схеми и допълнителни изисквания към тях.

Към момента ДФЗ и МЗХ са съсредоточили усилията си както за навременно стартиране на кампания 2017 за прием на заявления, така и при подготовката за извършване на оторизации.

Публикувана в Новини на часа

Земеделският министър д-р Христо Бозуков беше уведомен от  фермери, недоволни от забавянето на директните плащания, че ще блокират масово магистрали и пътища в цялата страна през месец март.

Това се случи при откриването на специализираното изложение АГРА в пловдивския международен панаир, минути след като министърът на земеделието и храните в своя реч пред събралото се множество отчете успехите и  възходящото развитие на българското земеделие.

Недоволните земеделски производители поискаха обяснение от министъра за забавените с месец плащания. Той им отговори, че за това е виновно предишното правителство, и че е трябвало да получат парите си с половин година закъснение, но сегашното управление правило всичко възможно да изплати дължимото максимално бързо.

Фермерите не останаха доволни от получения отговор, тъй като се оказа, че пари има, но всичко е въпрос на чиновническо протакане и неуредени документи от страна на администрацията.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ публикува на официалната си интернет страница актуализиран индикативен график за предстоящите оторизации по схемите и мерките за директни плащания от Кампания 2016, които ще бъдат извършени през 2017 година.
Напомняме, че графикът за директните плащания е указателен и има за цел да ориентира предварително земеделските стопани за предстоящите плащания на субсидии. Периодите на изплащане зависят и от предоставянето на финалния слой „Площи, допустими за подпомагане” и на всички специализирани слоеве по отношение на прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016.
Важно е да се отбележи, че от началото на месец март стартира и приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с нови схеми и допълнителни изисквания към тях. ДФ „Земеделие“ ще създаде необходимата организация на работа, за да получат земеделските стопани субсидиите си в срокове, максимално близки до заложените в индикативния график.

Публикувана в Бизнес

Аз съм земеделски производител отскоро. Искам да засадя билката безсмъртниче и се интересувам какви субсидии мога да получавам при отглеждане на лечебни растения?

Въпроса задава Ирина Матева от Карлово

По мярка 10 „Агроекология и климат“ могат да се получават субсидии за отглеждане на лечебни растения (ЛР). По мярка 11 „Биологично земеделие” субсидии могат да получат само стопаните, които отглеждат билки по биологичен начин. Биологично произведените билки са най-търсените на международния пазар, особено като суровини за фармацевтичната и козметичната промишленост.

Един от приоритетите на ПРСР за периода 2014-2020 г. е финансовото подпомагане за отглеждане на етерично–маслени и медицински култури, или лечебни растения както ги наричаме, съгласно Закона за лечебните растения.

Програмата подпомага отглеждането на ЛР, но в повечето случаи, особено при по-малките ферми, критериите не позволяват да се кандидатства само с билки. Те трябва да се съчетаят с други култури, за да се достигне изисквания стандартен производствен обем (СПО) на стопанството. Всеки земеделски производител трябва да се запознае с мерките и съответните наредби и да се посъветва с експерти, за да намери най-добрата възможност за своята ферма.

От кандидатите се изисквабизнес планна стопанството. Ако сте млад земеделски производител бихте могли да се обърнете към Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), за да ви изготвят бизнес план.

За подпомагане за отглеждане на ЛР можете да кандидатствате по Мерки4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, 6.1 Стартова помощ за млади земеделски производители и 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства. По много другимерки от ПРСР 2014-2020 г. също може да се кандидатства за субсидии за отглеждане на лечебни растения.

В интернет страницата на НССЗ може да се намери списък на билките, подлежащи на подпомагане. В него е включена и билката безсмъртниче. Също там може да намерите кратко представяне на мерките и изисквания към бенефициентите по ПРСР.

Много полезни за земеделските производители са мерки4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти и 9. Учредяване на групи и организации на производителите, защото успешното развитието на сектора зависи от окрупняване на производството, подобряване на качеството на суровините, дълбочинна преработка на билките и професионално представяне на пазарите.

Публикувана в Бизнес

Референтната 2009 г. остава и в следващия програмен период при определяне на националните помощи, защото е по-справедливо, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева пред български земеделски производители. Нашите фермери не са на това мнение

Лили Мирчева

Ще се опитам да бъда максимално честен с вас. Най-важното в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. – бюджетът, не се обсъжда на този етап, защото той не трябва да е на парче. Трябва да се стигне до едно решение в този процес. Това заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева на Петата национална среща на земеделските производители, организирана от АЗПБ.

Ако отсеем плявата от зърното в изказването на Йежи Плева, става ясно, че досега няма бюджетна рамка, сиреч основата и най-общата конструкция на сградата, където ще живеем след 2020 г. Но затова пък по брюкселски оптимистично евродиректорът заяви на добър английски език, че 10-те години откакто България е страна-член на ЕС, са един преход в бъдещето. Той дори сравни нашата страна със своята родина – Полша, където отдавна догонват държавите, които се движат на друга скорост. Любопитна подробност е, че Плева знае добре български език, но поне от трибуната на форума не направи опит да „приласкае публиката”. По думите му разликата и при двете държави от началото на присъединяването им към ЕС и сега е, че имаха за цел да се адаптират към съществуващата рамка и съответната политика. „Сега ние сме част от тези процеси, които са в ход. Има промени в Европа, в новоприсъединените държави по отношение на развитието на селското стопанство, във всички аспекти на този процес се забелязват промени”, отбеляза Йежи Плева.

При обсъждане на директните плащания ще вземе становището на фермерите, обеща гостът. ЕК подготвя оценка на въздействието им и обсъжда пет варианта за бъдещите плащания. Основна опция била да се продължи това, което в момента се случва. Втората версия е по-скоро теоретична и по-скоро цели да се анализира въздействието на сегашната обща политика върху земеделските производители. Третата и четвъртата версия разглеждат ефективността на земеделието върху глобалните предизвикателства и промените в климата, как те се реализират чрез първи и втори стълб на ОСП. Петата версия обсъжда варианти за подпомагането на дребните фермери.

„В настоящия момент има предизвикателства, с които трябва да се справим. В средата сме на ОСП, но вече мислим за след 2020 г. и предизвикателствата пред нас. Някои от тези предизвикателства са глобални – като промените в климата, промените в околната среда, докато други са специфични за сектора. Всички знаем колко трудни бяха последните години за селскостопанските производители, вкл. и тези в България”, добави още генералният директор на дирекция в ЕК. За да не бъде разбран от присъстващите оповести, че се в Брюксел си дават сметка колко е сложна селскостопанската политика и колко трудно може да се обясни на фермерите. Затова опростяването й е основният приоритет през следващия период. Като го слуша човек му идва чак да зажали брюкселските и нашенски чиновници, които се скъсват от работа в желанието си да обясняват на фермерите. Сякаш на последните им е работа да знаят всички нескопосано написани правилници, вечно променящи се наредби и безкрайно допълваните закони.

Не стана много ясно от изказването на Плева какво е бъдещето на директните плащания. По думите му те имат огромна роля като стабилизиращ доходите фактор в земеделието. „Разбира се, има и критики. Някои от тях са, че 80% от тях отиват към 20% от фермерите, така че трябва да се съобразим и с тези мнения. Според  мнението на фермерите директните плащания са много важни за стабилизиране на доходите, в този смисъл са много важни. По време на дебата за бъдещата Обща селскостопанска политика и обсъждането на директните плащания ще вземем предвид мнението на фермерите“, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК. Той обясни по-късно, че Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) бе въведена като временна мярка, но бе удължена до 2020 г. Какво ще е нататък – не е ясно. Но пък се знае, че референтната дата от 2009 г. ще си остане, защото така било по-справедливо!

Както обясни председателят на Националния съюз на говедовъдите вБългария Димитър Зоров ако през февруари 2009 г. фермер е имал 100 крави, тази бройка ще бъде подпомагана от националния бюджет и през февруари 2020 г., нищо че кравите са вече 1000 на брой. Според европейския регламент държавата няма право да субсидира повече брой животни на този фермер. При неясните финансови рамки на ЕС и промяната в подпомагането може да се окаже, че държавната хазна ще е единствената сигурна опора на земеделците. От тази ситуация ще спечелят единствено богатите страни в Европа, където агросекторът отдавна е с установени граници и параметри, пък и портфейлът им е достатъчно дебел.

Отново стигаме до идеята - Европа на две скорости, а обяснено на фермерите – всяка държава ще има различно субсидиране за селското стопанство. После всички единно ще се конкурират на Общия и световния пазари. С една дума – горко им на малките фермери и на бедните държави..

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта