Държавен фонд „Земеделие“ публикува на официалната си интернет страница актуализиран индикативен график за предстоящите оторизации по схемите и мерките за директни плащания от Кампания 2016, които ще бъдат извършени през 2017 година.
Напомняме, че графикът за директните плащания е указателен и има за цел да ориентира предварително земеделските стопани за предстоящите плащания на субсидии. Периодите на изплащане зависят и от предоставянето на финалния слой „Площи, допустими за подпомагане” и на всички специализирани слоеве по отношение на прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016.
Важно е да се отбележи, че от началото на месец март стартира и приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с нови схеми и допълнителни изисквания към тях. ДФ „Земеделие“ ще създаде необходимата организация на работа, за да получат земеделските стопани субсидиите си в срокове, максимално близки до заложените в индикативния график.

Публикувана в Бизнес

Аз съм земеделски производител отскоро. Искам да засадя билката безсмъртниче и се интересувам какви субсидии мога да получавам при отглеждане на лечебни растения?

Въпроса задава Ирина Матева от Карлово

По мярка 10 „Агроекология и климат“ могат да се получават субсидии за отглеждане на лечебни растения (ЛР). По мярка 11 „Биологично земеделие” субсидии могат да получат само стопаните, които отглеждат билки по биологичен начин. Биологично произведените билки са най-търсените на международния пазар, особено като суровини за фармацевтичната и козметичната промишленост.

Един от приоритетите на ПРСР за периода 2014-2020 г. е финансовото подпомагане за отглеждане на етерично–маслени и медицински култури, или лечебни растения както ги наричаме, съгласно Закона за лечебните растения.

Програмата подпомага отглеждането на ЛР, но в повечето случаи, особено при по-малките ферми, критериите не позволяват да се кандидатства само с билки. Те трябва да се съчетаят с други култури, за да се достигне изисквания стандартен производствен обем (СПО) на стопанството. Всеки земеделски производител трябва да се запознае с мерките и съответните наредби и да се посъветва с експерти, за да намери най-добрата възможност за своята ферма.

От кандидатите се изисквабизнес планна стопанството. Ако сте млад земеделски производител бихте могли да се обърнете към Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), за да ви изготвят бизнес план.

За подпомагане за отглеждане на ЛР можете да кандидатствате по Мерки4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, 6.1 Стартова помощ за млади земеделски производители и 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства. По много другимерки от ПРСР 2014-2020 г. също може да се кандидатства за субсидии за отглеждане на лечебни растения.

В интернет страницата на НССЗ може да се намери списък на билките, подлежащи на подпомагане. В него е включена и билката безсмъртниче. Също там може да намерите кратко представяне на мерките и изисквания към бенефициентите по ПРСР.

Много полезни за земеделските производители са мерки4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти и 9. Учредяване на групи и организации на производителите, защото успешното развитието на сектора зависи от окрупняване на производството, подобряване на качеството на суровините, дълбочинна преработка на билките и професионално представяне на пазарите.

Публикувана в Бизнес

Референтната 2009 г. остава и в следващия програмен период при определяне на националните помощи, защото е по-справедливо, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева пред български земеделски производители. Нашите фермери не са на това мнение

Лили Мирчева

Ще се опитам да бъда максимално честен с вас. Най-важното в Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. – бюджетът, не се обсъжда на този етап, защото той не трябва да е на парче. Трябва да се стигне до едно решение в този процес. Това заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева на Петата национална среща на земеделските производители, организирана от АЗПБ.

Ако отсеем плявата от зърното в изказването на Йежи Плева, става ясно, че досега няма бюджетна рамка, сиреч основата и най-общата конструкция на сградата, където ще живеем след 2020 г. Но затова пък по брюкселски оптимистично евродиректорът заяви на добър английски език, че 10-те години откакто България е страна-член на ЕС, са един преход в бъдещето. Той дори сравни нашата страна със своята родина – Полша, където отдавна догонват държавите, които се движат на друга скорост. Любопитна подробност е, че Плева знае добре български език, но поне от трибуната на форума не направи опит да „приласкае публиката”. По думите му разликата и при двете държави от началото на присъединяването им към ЕС и сега е, че имаха за цел да се адаптират към съществуващата рамка и съответната политика. „Сега ние сме част от тези процеси, които са в ход. Има промени в Европа, в новоприсъединените държави по отношение на развитието на селското стопанство, във всички аспекти на този процес се забелязват промени”, отбеляза Йежи Плева.

При обсъждане на директните плащания ще вземе становището на фермерите, обеща гостът. ЕК подготвя оценка на въздействието им и обсъжда пет варианта за бъдещите плащания. Основна опция била да се продължи това, което в момента се случва. Втората версия е по-скоро теоретична и по-скоро цели да се анализира въздействието на сегашната обща политика върху земеделските производители. Третата и четвъртата версия разглеждат ефективността на земеделието върху глобалните предизвикателства и промените в климата, как те се реализират чрез първи и втори стълб на ОСП. Петата версия обсъжда варианти за подпомагането на дребните фермери.

„В настоящия момент има предизвикателства, с които трябва да се справим. В средата сме на ОСП, но вече мислим за след 2020 г. и предизвикателствата пред нас. Някои от тези предизвикателства са глобални – като промените в климата, промените в околната среда, докато други са специфични за сектора. Всички знаем колко трудни бяха последните години за селскостопанските производители, вкл. и тези в България”, добави още генералният директор на дирекция в ЕК. За да не бъде разбран от присъстващите оповести, че се в Брюксел си дават сметка колко е сложна селскостопанската политика и колко трудно може да се обясни на фермерите. Затова опростяването й е основният приоритет през следващия период. Като го слуша човек му идва чак да зажали брюкселските и нашенски чиновници, които се скъсват от работа в желанието си да обясняват на фермерите. Сякаш на последните им е работа да знаят всички нескопосано написани правилници, вечно променящи се наредби и безкрайно допълваните закони.

Не стана много ясно от изказването на Плева какво е бъдещето на директните плащания. По думите му те имат огромна роля като стабилизиращ доходите фактор в земеделието. „Разбира се, има и критики. Някои от тях са, че 80% от тях отиват към 20% от фермерите, така че трябва да се съобразим и с тези мнения. Според  мнението на фермерите директните плащания са много важни за стабилизиране на доходите, в този смисъл са много важни. По време на дебата за бъдещата Обща селскостопанска политика и обсъждането на директните плащания ще вземем предвид мнението на фермерите“, заяви генералният директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК. Той обясни по-късно, че Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) бе въведена като временна мярка, но бе удължена до 2020 г. Какво ще е нататък – не е ясно. Но пък се знае, че референтната дата от 2009 г. ще си остане, защото така било по-справедливо!

Както обясни председателят на Националния съюз на говедовъдите вБългария Димитър Зоров ако през февруари 2009 г. фермер е имал 100 крави, тази бройка ще бъде подпомагана от националния бюджет и през февруари 2020 г., нищо че кравите са вече 1000 на брой. Според европейския регламент държавата няма право да субсидира повече брой животни на този фермер. При неясните финансови рамки на ЕС и промяната в подпомагането може да се окаже, че държавната хазна ще е единствената сигурна опора на земеделците. От тази ситуация ще спечелят единствено богатите страни в Европа, където агросекторът отдавна е с установени граници и параметри, пък и портфейлът им е достатъчно дебел.

Отново стигаме до идеята - Европа на две скорости, а обяснено на фермерите – всяка държава ще има различно субсидиране за селското стопанство. После всички единно ще се конкурират на Общия и световния пазари. С една дума – горко им на малките фермери и на бедните държави..

Публикувана в Бизнес

В момента тече стандартна процедура по отношение на единното плащане, като се очаква плащането на окончателния слой да стане в началото на април. Това стана ясно от думите на Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” по време на Петата Национална среща на земеделските производители, която се провежда в курорта Златни пясъци.

Предстои изключително трудно приключване, в момента в ДФЗ има отворени много одити по различни мерки, като най-тежки са общинските, но има и по директните плащания, както и по други направления, каза Порожанов.

За Натура 2000 трябва да се вземат мерки, за да не се повтарят проблеми, свързани със застъпването, стана ясно от думите му. Това трябва да се направи преди да бъдат извършени компесаторните плащания в планински (НР1) и други райони, засегнати от ограничения(НР2). За целта е необходима оценка от министерството и съответна методология, за да може фондът да плати НР-тата до края на февруари.

„Необходимо е също така да се коригира наредбата за Натура, но по начин, който няма да ощетява бенефициентите заявили подпомагане по стария ред.”, каза още Порожанов.

В момента тече стандартна процедура по отношение на единното плащане, като се очаква плащането на окончателния слой да стане в началото на април.

Публикувана в Бизнес

Със свое решение от 25 януари 2017 г. Европейската комисия (ЕК) възстанови на България близо 540 милиона лева за преведените от Държавен фонд „Земеделие“ субсидии по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). С месечното плащане се покриват разходите на Разплащателната агенция за месец декември 2016 година по линия на директните плащания.

ЕК взема решение относно месечните плащания за възстановяване на разходите на разплащателните агенции на базата на Регламент (ЕС) 1306/2013 за финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика (ОСП) и съгласно член 13, параграф 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 908/2014. Отпуснатите средства, необходими за финансиране на разходите от ЕФГЗ, се предоставят от Комисията на държавите-членки под формата на месечни плащания, които се извършват въз основа на изпратените декларации за разходи и предоставената заедно с тях информация.

Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 02 Февруари 2017 13:13

Все още фермерите не можем без субсидии

С какъвто и бизнес да се захванеш на днешно време, трябва да си оптимист, да имаш ясни цели и да притежаваш в голяма доза упоритост и инат. Това е формулата на успеха за младия животновъд-говедовъд Господин Иванов, собственик на кравеферма в с. Добриново от 2005 г. Младият фермер е роден през 1974 г. в семейство на ветеринарен лекар и агроном. След завършване на средното си образование заедно с баща си започва да отглежда пчели и от 10 кошера в началото стигат до 300 бр. през 2005 г. Отглеждал е всичко - свине, кокошки, зеленчуци. Отварял с радост и затварял с мъка магазини, в които е продавал стоката си. През 1997 г. записва, но не успява поради тежки семейни обстоятелства да завърши образованието си в Аграрния факултет към Бургаския свободен университет.

Началото

През 2005 г. заедно с приятеля си от детинство Красимир Койчев купува стопанския двор на с. Добриново с кредит от 48 000 лв., който се оказва и най-трудният момент за него. По същото време с кредит от ДФ"Земеделие" купува и 50 дойни крави. Първата му работа е да реновира стария обор в две нови преустроени сгради. Купува прилежащата земя към сградите през 2010 г. и кандидатства по мярка 121 "Модернизиране на земеделски стопанства" от ПРСР 2007-2013 г. Проектът е на стойност 706 000 лв.и включва Фуражораздаващо ремарке, тороразхвърлящо ремарке, доилна зала, торохранилище и цялостно оборудване за свободно отглеждане на 188 дойни крави. Съществуващите стари обори са преустроени в модерна кравеферма за 188 млечни крави, с технология свободно-боксово отглеждане. Спазени са евроизискванията за хуманно отношение към животните, т.е на кравите е осигурен оптималният комфорт, който трябва да имат при свободното движение на пасищата. Изградени са разделители за легла, поилки и скрепери за новите обори. Налице е и нова хранителна пътека. Изгражда помещение за съхранение на млякото във фермата с хладилна вана с вместимост 1200 л. Купува и специализирана техника - хоризонтално фуражо-раздаващо ремарке, ремарке за твърд тор. Изградена е и торова площадка. Така че с целия комплекс от мерки са изпълнени и изискванията на Директива 91/676/ ЕИО за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници, тъй като изградената торова площадка е за твърд и течен оборски тор.

Младият фермер е член на Асоциацията на зърнопроизводителите в Бургас, участва в Асоциацията за развъждане на Черношарената порода в България.

В онези години желанието на Господин е да подготви нов проект по мярка 121, тъй като желае да купи телескопичен товарач, поливна инсталация и въртящи се масажиращи четки DeLaval за фермата си. Намеренията му са да увеличава стопанисваната земя и да изгради собствена мандра.

При създавене на фермата имах късметада уцеля и момента, и хората около мен, искрено споделя животновъдът от с.Добриново. Той откровено признава, че почти през цялото време от създаването на фермата му е било много трудно. Особено в самото начало, и то, докато се ориентират със съдружника си Красимир в администрацията на сектора и начина й на действие. В основта на всичко беше

липсата на субсидии, на опит - това бе времето, когато всичко не ни достигаше

разказва Господин. А „отпушването” и най-големият старт идва през 2010 г. Тогава субсидията за животновъдите е 70%, а през последните месеци я вдигат с още 15%. И нещата тръгнаха, и започнаха да се случват, припомня си фермерът. Реално първият проект, който изпълнихме, беше за 730 хил. без ДДС и голяма част от инвестицията беше на 85%. Разписахме договорите между Коледа и Нова година над 200-300 души. Дай Боже, голяма част от тях да са изпълнили проектите си, и доколкото си спомням наистина е така, споделя говедовъдът. За мен и моя съдружник това беше стартът да се подреди самата ни ферма, да организираме правилно начина на отглеждане на животните, защото кой каквото иска да говори, но свободното отглеждане на крави носи най-големи ползи. Дали ще бъде с боксове, или без боксове, няма значение. Единствената цел е кравата да се чувства комфортно, а при свободното отглеждане това е възможно в най-голяма степен.

Другите добри практики, които прилага, са: почистването на самите обори става със скрепер, а храненето - с миксер. Те са много важни и тях трябва да реализира всеки фермер. И за двете неща няма алтернатива. Свърши времето на металните вили и балите. Плюсовете са много: облекчава се трудът, процесът е много по-експедитивен и се печели време. Още нещо много важно, което също не бива де се забравя: кравата е със сложен търбух. Затова е важно комбинирането на фуражите. Ако животното яде едно и също, още на следващия ден веднага пада млеконадоят по количество, а се влошават и показателите на млякото.

Постиженията не закъсняват

Двамата съдружници започват с 2,5 тона млеконадой, а сега са на 5,7 тона. Но това е в последните три години и най-вече в резултат на този начин на отглеждане. Защото проектът стартира през 2010 г., завършват го през 2012/2013 г. и реално последните три години имат висока млечност. Има, разбира се, още много показатели, които трябва да постигнем, казва фермерът и обяснява: по подреждането на самата ферма, по доотглеждането на телетата. Според младия говедовъд

най-големият плюс от развитието на всеки фермер е да знае къде греши

И обяснява: Ето, аз знам доскоро къде допусках грешки. Например по отношение отглеждането на телетата – те трябва да се делят на групи според възрастта. Започва се с разделянето им от 3 до 6 месеца, после от 6 до 9 и от 9 до 12 месеца. Повечето животновъди допускат грешка, като събират всички телета и ги хранят заедно с еднакви фуражи. А само с разделното хранене по възраст след това може да имаш здрави и добре развити крави с така нужните на всички ни млечни показатели.

Изводът: животновъдът трябва всекидневно да се учи

и да се интересува, като търси най-доброто от работата на колегите си. И Господин продължава да споделя личния си опит: например отскоро разбрах и се „съобразявам” и с анатомията на телетата. Става дума за предстомашието. Телетата се раждат с недоразвито предстомашие. Затова през първите месеца от живота на телето фермерът трябва да „храни” предстомашието, и то правилно. А след това предстомашието храни телето, както трябва.

Планове за бъдещето

Дейността ни започна още през 2005/2007, след три години стигнахме и до първия си проект през 2010 г. и през цялото време искаме да изградим малка мандра и къща за гости. Това е нашата мечта и твърдо сме решили да я реализираме, споделя фермерът. И добавя, че през всичките години не са я забравяли, но човек трябва да знае възможностите си, затова и досега не са могли да я осъществят. Но когато й дойде времето, ще я реализират, защото това е финалът забизнеса им като структуриране. Господин е наясно, че изработването на краен продукт изисква много добра предварителна подготовка. Става дума за дистрибуция на продукция, за търсене напазарна ниша за млечните продукти, за реклама и т.н.

А по отношение на цената на българските млечни продукти, позицията на фермера е, че ако фуражът е 30 ст., млякото трябва да се плаща по 75 ст./л. Или формулата е следната:

цената за два килограма и половина фураж е цената за литър краве мляко

Което означава, че ако фуражът е 50 ст., то млякото трябва да се изкупува на 1,20 лв./л. Това показва простата аритметиката. А това означава, че от всеки литър мляко фермерът може да заделя средства, за да инвестира в производството си. Защото във всяко стопанство трябва да се надгражда. Дали става дума за нови животни за подобряване на селекцията, за оборудване с нови машини или нещо друго, няма значение.

Господин Иванов за бъдещето на млечния сектор без

национални доплащания и свити европейски субсидии:

Ако се върнем назад в годините, ще видим, че малко от колегите можаха да реализират нещо по САПАРД, както и да изградят затворен кръг на производство по първия 4-годишен период на ПРСР. Сега, към днешна дата, сме повече фермерите, които „узряха” и достигнаха нивото, което вече е сериозното преструктуриране и надграждане. На мен лично ми трябват поне още 1-2 години да бъда подпомаган със субсидии и директни плащания по програми. А има дори колеги, на които им е нужно повече време – 3, дори още 4 години на субсидиране.

Разбира се, има и такива колеги, които нямат вече нужда от подпомагане – може би те са били най-можещите на онзи даден етап, и са направили всичко. Аз изказвам изцяло моето мнение, което отговаря на положението, до което съм стигнал в професионалното преструктуриране на фермата си.

Публикувана в Животновъдство

Европейският съюз ще трябва да намали субсидиите в рамките на реформите, които ще бъдат проведени, след като Великобритания напусне общността и бюджетът за селско стопанство се свие с 3 млрд. евро, заяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън в интервю за германското списание „Шпигел”.

Хоугън смята, че фермерите, които използват устойчиви методи в своята селскостопанска дейност, трябва да получават и най-големите субсидии. „Ако фермерите искат да получават преки субсидии, те ще трябва да дадат по-голям принос за постигане на общите цели”, посочи той.

Еврокомисарят изтъкна също, че планира отново да предложи значително съкращаване на субсидиите за едрите селскостопански производители – нещо, което до момента се отхвърля от Германия. „Трябва да намерим начини малките и средните стопанства да получават повече пари”, убеден е той.

Публикувана в Бизнес

Да се засили натиска на Асоциация Български пипер (АБП) към Министерство на земеделието и храните, Държавен фонд "Земеделие", Министреския съвет и други държавни институции с цел повишаване на субсидиите за пиперопроизводителите. Това бе едно от приеттите решения в работата на Петнадесетото Общо събрание на членовете на Асоциация Български Пипер, което се на 19 януари 2017г. в гр. Хисаря.

Друго решение на браншовата организация бе членският внос от 2018г. да се повиши от 50лв на 100лв, тъй като отговорностите, международните проекти и цялостната работа на АБП са се повишили многократно, което изисква адекватно финансиране.

Променен беше и един от критериите за оценка на пиперопроизводител на годината – вместо поливане на вада или капково напояване да се замени с това, дали производителят използва иновативни продукти и технологии, като например мулчиране, отглеждане на конструкция и др., които повишават добивите.

Всички 17 фирми търгуващи със семена за пипер и др. зеленчуци имаха възможност да представят новостите в семената за пипер при тях.

На Общото събрание, ръководено от Динко Янев, член на УС на АБП и производител на биопипери от Димитровград, взеха участие 120 членове – научни работници, производители и дистрибутори на семена, разсадопроизводители, производители на пипер на полето и в оранжерии, преработватели на пипери чрез замразяване, стерилизация и сушене, търговци на едро и експортьори на пипер, търговци на торове и препарати, машини и съоръжения, консултанти, адвокати и търговци на иновативни продукти и технологии за отглеждане на пипер.

Георги Василев, орговерен секретар, направи представяне на новия каталог на АБП, като беше установено, че през 2016г. сдружението е увеличило двойно своите членове – до 207, като само за първите 18 дни на януари 2017г. бяха приети още 10 члена. 

Направен бе и отчет на експериментите и опитите, заложени в АБП през 2016г., като бяха изказани мнения, че тази практика трябва да продължи, тъй като ползата от нея е очевидна. Имаше заявки за следващи опити и експерименти, например отглеждане на жълта капия за нуждите на преработвателите.

Публикувана в Бизнес

Европа знае как да си пази интересите, а това, че ние сме глупавите и мислим васалски, си е наш проблем. Нашата земя може да храни 20-30 млн. човека, но държавата се е превърнала в администратор на процесите по разпределението на пари. Това коментира Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Гечев, в последно време името Ви се споменава като евентуален министър на земеделието в следващото правителство. Какво ще направите за къщичката на българското земеделие, ако поемете поста или поне – какви основи ще положите за промяна на модела, по който досега се развива секторът?

  • И аз знам, че името ми се върти, но нито са ми предлагали, нито пък аз съм се предлагал за поста. За мен се говори повече в медиите, отколкото в политическите среди. Не са много имената, които могат да свършат работа в българското земеделие. Аз съм председател на Съюза на земеделските кооперации в България и в момента гледам да си върша работата като такъв. Това е една от най-големите браншови организации, която по собствен начин допринася за напредъка на земеделието, стига управляващите да се вслушват в сектора, за да има реален дебат. Съюзът е единствената структура в земеделието, която има реален опит и визия по отношение на кооперирането.

  • Може ли да се използва опита на кооперациите при организирането на т. нар. водни сдружения за напояване?

  • Може, но ние сме заявили, че искаме промяна в Закона за кооперациите и на практика - написване на нов закон. До април месец ние ще подготвим проект на закона, който ще предложим за широко обсъждане – както в нашите среди, така и в други неправителствени организации. След това ще го предоставим в Народното събрание и в Министерството на земеделието и храните. За мен е изключително глупава практика в България за всяко нещо да се пише отделен закон. От многото кръпки в закона вече не се вижда ризата. Не може да има Закон за сдруженията за напояване, като те са просто кооперативна структура. Трябва ли една кооперация с около 1500 член - кооператори да прави нова кооперация, за да извършва напояване? Има и други модели, особено по отношение на напояването. Печалбите би трябвало да се реализират от земеделските производители, защото това не е просто търговска услуга. Всъщност печалбите от напояване не би трябвало да са продукт от продажбата на вода. По-скоро би трябвало да се реализират от земеделските производители, които поливат след теб, т.е. това е много различен модел, в който простите пазарни принципи не действат. Искаме в новия закон да съберем на едно място всичко за кооперативното земеделие, но не с измислените форми на регистри в МЗХ, в които вписваш виртуални кооперативи, а всъщност са регистрирани като ООД-та. Уж ги подпомагат в административните дейности, но от това няма никакъв ефект. Искаме да се даде дефиниция на кооперация, на кооперативно стопанство, да се отвори цялата палитра на възможностите за коопериране. Необходимо е тези кооперации, които са в момента, да ги свържем със земята, т.е. член-кооператора да запази собствеността си. Не би трябвало, както е сега, да подписва договори за аренда със собствената си кооперация всяка година. Досега много се говори за кооперации на фермерите, но на практика никой нищо не прави за тях. Нека 10-15-20 човека в едно населено място да си направят кооперация от друг тип, запазвайки земята, техниката, но работейки и търгувайки заедно, съобразявайки се какво да сеят и поливат заедно. Така се прави в цяла Европа.

  • Защо кооперациите в България не успяват да работят по този европейски модел?

  • Не успяват заради N на брой неща. Защото може и да пречат на някого.

  • Как си обяснявате парадокса да сме на средата на втория програмен период на Общата европейска политика и в България да няма още напояване? Както и другия парадокс – непрекъснато затваряне и фалит на малките, и средни ферми?

  • Такава е политиката. Така става когато управлява някой, който не познава нито механизмите, нито сектора. Програмата за развитие на селските райони, евросубсидиите, националните плащания не са просто някакви пари, които трябва да похарчиш. Това са вид пазарни намеси и те, разбира се, изкривяват пазара по един или друг начин. Когато нямаш умението да управляваш процеса и знаеш какво ще стане след като похарчиш парите, къде да ги насочиш и каква политика да водиш, накъде си тръгнал. От приказките на властимащите се разбират други неща за финансовите потоци, които разпределят в момента. Видно е, че работим на самотек, за запазване на статуквото на земеделието, не смятаме да развиваме зеленчукопроизводство и трайни насаждения, защото няма напояване, не смятаме да разнообразяваме пазара, не мислим за държавна подкрепа, не мислим за кооперирането и малките ферми са ни някак излишни. Те не отговаряли на изискванията и най-лесният начин е да ги закриеш.

  • Същевременно щабът на чиновниците набъбва непрекъснато, а на практика виждаме, че липсва координация между МЗХ и ДФЗ.

  • Държавен фонд „Земеделие“ трябва да прилага това, което му каже министерството. Факт е, че последното не знае какво прави, но на практика държи в ръцете си съдбите на всички земеделски производители. В цяла Европа държавата влияе на сектора чрез финансовите механизми на подпомагане. Да не говорим, че държавите пазят интересите си в рамките на самия Европейски съюз. Механизмът за управление на земеделието у нас отдавна е сбъркан. Когато правиш най-грозното нещо – чрез запетайки отваряш ниши за изкривяване на изискванията по ПРСР, то всяка година се получават аномалии. Бяха млади фермери с калифорнийски червеи, след което бяха 5 дка домати – полско производство, които дори не ги прибират, то не бяха пъдпъдъци, то не бяха тикви... Всеки редови агроном знае каква е средната производствена разлика при отглеждането на определени продукти. Това за мен е 100% умишлена политика. Какви послания се правят към фермерите? Хайде да излъжем, да направим едни изкуствени сектори, защото така е по-лесно. И се оказа, че "нацвъкахме" едни червеи, а сега има свръхпроизводство на пъдпъдъци, които няма какво да ги правим. По последни данни на МЗХ има 600% ръст на тиквопроизводството! Несериозна история – хората просто сеят тикви и дори не ги прибират от полето, а ги заорават. При липсата на пазар по-лесното е да не ги гледат.

  • Съзнателно ли се изкривяват мерките, така че само единици от фермерите да вземат пари и после да се променят правилата, така че кранчето да секне?

  • Непознаването или използването на пазарните намеси в полза на някой, е много опасен процес и той буквално разказа играта на българското земеделие.

  • Тук идва вечният въпрос - какво да се прави?

  • Ние трябва да имаме ясна представа какво ще правим в земеделието – че ще развиваме плодове, зеленчуци, пасищното животновъдство, да стимулираме преработката и вътрешния пазар. Необходимо е да достигнем поне 20% на директните продажби, но не в този вид, в който си ги представя МЗХ сега. Да се развива политика в подкрепа на малките, семейни ферми в региона. Това не става без коопериране на съответните земеделски и икономически субекти. Първо държавата трябва да каже: Това е моята политика и тя ще е приоритет. И другите сектори трябва да вървят, а не да се води политика на самотек. Всеки вече проумява, че временното, частично оцеляване не върши работа. Дори в сектора на зърнопроизводството печалбите вече не са такива и въпреки всички субсидии, производителите не стигат до себестойността на продукцията. Помислете какво ще стане ако има лоша година, съчетана с ниски цени. Въпрос на време е този модел да се спука. Една държава трябва да мисли с хоризонт 4-5 години напред в плановете си. Земеделието не е бързооборотен сектор. Една продукция се произвежда поне една година, да не говорим за трайните насаждения. А при тази поземлена реформа, която се прави в момента, фермерите ги въртят както пумпал. Те не знаят дали ще обработват или не площите през следващата година. Ние станахме вносител и на десертно грозде, а Тракийската низина е мястото, откъдето е произлязло. Внасяме дини и пъпеши! Нали разбирате що за безумие е това, погледнато от макроикономическа гледна точка. Така изтървахме редица шансове.

  • Какви са по-конкретно?

  • Изтървахме да синхронизираме основния пакет от пари в ПРСР с това, какво земеделие трябва да правим. Издумкахме парите за най-апетитните мерки по ПРСР. На практика нямаме пари за развитие на селата, за производството и преработката на селскостопански продукти в следващия 5-годишен период.

  • Това политическа грешка ли е или дивидент за сега управляващите?

  • Това е престъпление. Под политически дивидент аз разбирам да се отчете после, че произвеждаме 20% повече български плодове и зеленчуци, и ги реализираме в българските магазини. А другото е – вкарваме едни пари и като ударим чертата – нямаме постижения. Сега сме на път да направим и другото национално престъпление (ние също сме отговорни за глупостите, които се правят в момента), и това е следното – пълна неадекватност по отношение на европейската политика. Ние 2018 г. ще участваме в управлението на сектор земеделие в Европа, т.е. ние трябва вече да имаме формулирани национални каузи, дипломацията вече трябва да работи, да знаем каква е позицията на държавата ни, т.е. да можем да влияем на европейския процес, а не само да се оплакваме, че все трябва да слушаме Европа.

  • Как ще определяме политика в ЕС - все пак си бяхме и си останахме най-бедни в Европа?

  • Аз популяризирам една кауза и ще я отстоявам, и тя трябва да стане национална. Това е – пакетът от пари, който ще се дава след 2020 г. по ОСП във всяка една държава от ЕС, да не надминава с 30% най-високото и най-ниското подпомагане като средна база. Примерно, ако ние не можем да си позволим да подпомагаме повече от 100 лв., то Германия да не може да плаща повече от 130 лв. субсидия в даден сектор.

  • Смятате ли, че големите и богати държави в Европа ще ни послушат за такова предложение?

  • Това е национална кауза, която трябва да отстоим. В момента за такова предложение има почва и България може да е носител на тези интереси. Европа след брекзит не е същата. Ако ЕС не направи собствените си компромиси относно баланса на парите за по-солидарна политика, а не на две скорости, то Европа няма защо да я има. Ние трябва да сме част от този дебат. Става дума не само за европейските средства, но и националните доплащания. И те трябва да са част от тази 30-процентна схема. Ако ние горе-долу вече имаме някаква изравнена сума за европейските пари, в по-богатите държави от държавния бюджет се финансират огромни средства. Това също изкривява пазара. Европа знае как да си пази интересите, а това, че ние сме глупавите и мислим васалски, си е наш проблем. И затова са виновни случайните хора в политиката. Старите земеделци казват: "Ако потен вода не си пил и не те е била градушка – не може да разбираш от селско стопанство".

  • Затова ли досега написаните стратегии за развитието на земеделието в България остават само на книга?

  • Това е объркана мантра. Това не са стратегии, а някакви планове. Не ми трябва да ми казват, че в България трябва да гледаме домати, а как да ги реализирам. Политиката в сектора на земеделието е много сложно нещо – това е икономика, но и политика на заетост, социална, демографска политика и т.н.

  • Трябва ли държавата да стане играч на пазара?

  • Да и ние трябва да кажем – такава ще е политиката, такова ще е подпомагането, така ще е облекчена администрацията, държавата ще гарантира продажбата на земеделската продукция със солидарни фондове ако щете. Има хиляди механизми. И не му е работата на земеделския производител да ги знае. Той трябва да ги получава наготово, защото това е ролята на държавата. Тя не трябва като феодал да разпределя едни пари, които взема от хората, внася си вноската в ЕС и той ги връща под формата на някакви фондове. Това е упадъчен модел и опасен механизъм, ако не знаеш как да го използваш. Според мен този механизъм не се използва пълноценно и който и да е следващият министър ще му е адски трудно, защото фондовете са опоскани, и то най-апетитните, и лесни мерки. Затова през следващите години отново ще си говорим защо не сме усвоили парите, тъй като оставащите мерки не са прилагани досега. Ще ни трябва нов опит и убеждаване на фермерите за едно или друго. Това няма как да стане.

  • Досега само за ПРСР в новия програмен период няма данни колко са усвоените средства. Имате ли някаква информация?

  • То няма и за стария период. Силно се съмнявам, че са 99%, както твърдят от МЗХ, но ще дойде време да говорим и за това. Не се знае какъв процент от договорените пари са платени и какъв процент ще остане държавата ни да плаща. Не се знае колко са глобите – липсват данни. Сайтът на ПРСР не работи от три месеца. Това означава само липса на публичност или пък липса на специалисти, които могат да се справят с един сайт.

  • Има ли шанс тази година са стане повратна в развитието на земеделието, да има промяна?

  • В сектора се говори предимно какво не трябва да бъде, но липсва алтератива. Малко хора виждат нещата пространствено. Частичните неща не вършат нищо – само налагат кръпка върху кръпка. Не се ли осъзнае че се иска цялостна алтернатива и тя да бъде дадена, поне за период от 5 г., нещата няма как да станат. Обществото ни се гради на недоверие и дори стана прекалено търпимо към всичко. Много политика взе да има във всичко. Трябва да опитаме да изградим национална кауза в земеделието и да дадем поне 4-годишен толеранс, за да настроим политиката към земеделието. Иначе трябва да визираме поне 50-100 години напред. Дори тези 7-годишни рамкови периоди в ОСП са къси за реализацията на пълна политика в сектора, а пазарът е динамичен. Нашата земя може да храни 20-30 млн. човека, а при това има освобождаване на пазари. Световната геополитика разсипа държавите от азиатския спектър. Една Сирия беше много сериозен производител, ако щете дори и Либия в определени области, Египет, Ирак не е същият– отварят се много сериозни пазари по отношение на нахут, на фасул, да не говорим за специфичното агнешко месо. Нас ни няма на картата на световните пазари. Държавата се е превърнала в администратор на процесите по разпределението на пари и това е жалко.

  • Говоренето за това означава, че нещата са назрели за промени.

  • Не съм сигурен. Кажете ми нещо, което показва цялостна политика – комасация, поземлени отношения, постигане на земеделска средна класа, семейни ферми, коопериране по отношение на напояване, по отношение на продажбата, контрактуването и подписването на договори. Къде са плановете за гаранционни фондове по отношение на продажбите на земеделска продукция. Химерно е да мислим, че държавата може да стане същия играч както едно време. В момента трябва да търсим стимули за коопериране и сериозен държавен играч, който да урегулира и подпомага тези процеси. Дори чрез държавни дружества, но ролята на държавата не е да печели, а да създава условия хората в нея да печелят. Когато в целия ЕС има политика, която е всичко друго, но не и свободна конкуренция, държавата може да е този фактор, който да разработва определени дружества. След това да ги оставя на кооперативен принцип и вече развитите сектори да ги владеят. Колкото и сложно да звучи, аз мисля, че формулирането на национален казус в земеделието, при един 4-годишен толеранс, за да се настрои системата, е възможна мисия. Но аз не виждам нито едни индикатор за промяна. Изпукахме еврофондовете и тези пари, които ни трябват, вече ги няма. Трябва през 2020 г. да сме подкарали нова политика и да настройваме финансовите инструменти към нея, устоявайки нашите интереси в Европа. 

    • Г-н Гечев, в последно време името Ви се споменава като евентуален министър на земеделието в следващото правителство. Какво ще направите за къщичката на българското земеделие, ако поемете поста или поне – какви основи ще положите за промяна на модела, по който досега се развива секторът?

    • И аз знам, че името ми се върти, но нито са ми предлагали, нито пък аз съм се предлагал за поста. За мен се говори повече в медиите, отколкото в политическите среди. Не са много имената, които могат да свършат работа в българското земеделие. Аз съм председател на Съюза на земеделските кооперации в България и в момента гледам да си върша работата като такъв. Това е една от най-големите браншови организации, която по собствен начин допринася за напредъка на земеделието, стига управляващите да се вслушват в сектора, за да има реален дебат. Съюзът е единствената структура в земеделието, която има реален опит и визия по отношение на кооперирането.

    • Може ли да се използва опита на кооперациите при организирането на т. нар. водни сдружения за напояване?

    • Може, но ние сме заявили, че искаме промяна в Закона за кооперациите и на практика - написване на нов закон. До април месец ние ще подготвим проект на закона, който ще предложим за широко обсъждане – както в нашите среди, така и в други неправителствени организации. След това ще го предоставим в Народното събрание и в Министерството на земеделието и храните. За мен е изключително глупава практика в България за всяко нещо да се пише отделен закон. От многото кръпки в закона вече не се вижда ризата. Не може да има Закон за сдруженията за напояване, като те са просто кооперативна структура. Трябва ли една кооперация с около 1500 член - кооператори да прави нова кооперация, за да извършва напояване? Има и други модели, особено по отношение на напояването. Печалбите би трябвало да се реализират от земеделските производители, защото това не е просто търговска услуга. Всъщност печалбите от напояване не би трябвало да са продукт от продажбата на вода. По-скоро би трябвало да се реализират от земеделските производители, които поливат след теб, т.е. това е много различен модел, в който простите пазарни принципи не действат. Искаме в новия закон да съберем на едно място всичко за кооперативното земеделие, но не с измислените форми на регистри в МЗХ, в които вписваш виртуални кооперативи, а всъщност са регистрирани като ООД-та. Уж ги подпомагат в административните дейности, но от това няма никакъв ефект. Искаме да се даде дефиниция на кооперация, на кооперативно стопанство, да се отвори цялата палитра на възможностите за коопериране. Необходимо е тези кооперации, които са в момента, да ги свържем със земята, т.е. член-кооператора да запази собствеността си. Не би трябвало, както е сега, да подписва договори за аренда със собствената си кооперация всяка година. Досега много се говори за кооперации на фермерите, но на практика никой нищо не прави за тях. Нека 10-15-20 човека в едно населено място да си направят кооперация от друг тип, запазвайки земята, техниката, но работейки и търгувайки заедно, съобразявайки се какво да сеят и поливат заедно. Така се прави в цяла Европа.

    • Защо кооперациите в България не успяват да работят по този европейски модел?

    • Не успяват заради N на брой неща. Защото може и да пречат на някого.

    • Как си обяснявате парадокса да сме на средата на втория програмен период на Общата европейска политика и в България да няма още напояване? Както и другия парадокс – непрекъснато затваряне и фалит на малките, и средни ферми?

    • Такава е политиката. Така става когато управлява някой, който не познава нито механизмите, нито сектора. Програмата за развитие на селските райони, евросубсидиите, националните плащания не са просто някакви пари, които трябва да похарчиш. Това са вид пазарни намеси и те, разбира се, изкривяват пазара по един или друг начин. Когато нямаш умението да управляваш процеса и знаеш какво ще стане след като похарчиш парите, къде да ги насочиш и каква политика да водиш, накъде си тръгнал. От приказките на властимащите се разбират други неща за финансовите потоци, които разпределят в момента. Видно е, че работим на самотек, за запазване на статуквото на земеделието, не смятаме да развиваме зеленчукопроизводство и трайни насаждения, защото няма напояване, не смятаме да разнообразяваме пазара, не мислим за държавна подкрепа, не мислим за кооперирането и малките ферми са ни някак излишни. Те не отговаряли на изискванията и най-лесният начин е да ги закриеш.

    • Същевременно щабът на чиновниците набъбва непрекъснато, а на практика виждаме, че липсва координация между МЗХ и ДФЗ.

    • Държавен фонд „Земеделие“ трябва да прилага това, което му каже министерството. Факт е, че последното не знае какво прави, но на практика държи в ръцете си съдбите на всички земеделски производители. В цяла Европа държавата влияе на сектора чрез финансовите механизми на подпомагане. Да не говорим, че държавите пазят интересите си в рамките на самия Европейски съюз. Механизмът за управление на земеделието у нас отдавна е сбъркан. Когато правиш най-грозното нещо – чрез запетайки отваряш ниши за изкривяване на изискванията по ПРСР, то всяка година се получават аномалии. Бяха млади фермери с калифорнийски червеи, след което бяха 5 дка домати – полско производство, които дори не ги прибират, то не бяха пъдпъдъци, то не бяха тикви... Всеки редови агроном знае каква е средната производствена разлика при отглеждането на определени продукти. Това за мен е 100% умишлена политика. Какви послания се правят към фермерите? Хайде да излъжем, да направим едни изкуствени сектори, защото така е по-лесно. И се оказа, че "нацвъкахме" едни червеи, а сега има свръхпроизводство на пъдпъдъци, които няма какво да ги правим. По последни данни на МЗХ има 600% ръст на тиквопроизводството! Несериозна история – хората просто сеят тикви и дори не ги прибират от полето, а ги заорават. При липсата на пазар по-лесното е да не ги гледат.

    • Съзнателно ли се изкривяват мерките, така че само единици от фермерите да вземат пари и после да се променят правилата, така че кранчето да секне?

    • Непознаването или използването на пазарните намеси в полза на някой, е много опасен процес и той буквално разказа играта на българското земеделие.

    • Тук идва вечният въпрос - какво да се прави?

    • Ние трябва да имаме ясна представа какво ще правим в земеделието – че ще развиваме плодове, зеленчуци, пасищното животновъдство, да стимулираме преработката и вътрешния пазар. Необходимо е да достигнем поне 20% на директните продажби, но не в този вид, в който си ги представя МЗХ сега. Да се развива политика в подкрепа на малките, семейни ферми в региона. Това не става без коопериране на съответните земеделски и икономически субекти. Първо държавата трябва да каже: Това е моята политика и тя ще е приоритет. И другите сектори трябва да вървят, а не да се води политика на самотек. Всеки вече проумява, че временното, частично оцеляване не върши работа. Дори в сектора на зърнопроизводството печалбите вече не са такива и въпреки всички субсидии, производителите не стигат до себестойността на продукцията. Помислете какво ще стане ако има лоша година, съчетана с ниски цени. Въпрос на време е този модел да се спука. Една държава трябва да мисли с хоризонт 4-5 години напред в плановете си. Земеделието не е бързооборотен сектор. Една продукция се произвежда поне една година, да не говорим за трайните насаждения. А при тази поземлена реформа, която се прави в момента, фермерите ги въртят както пумпал. Те не знаят дали ще обработват или не площите през следващата година. Ние станахме вносител и на десертно грозде, а Тракийската низина е мястото, откъдето е произлязло. Внасяме дини и пъпеши! Нали разбирате що за безумие е това, погледнато от макроикономическа гледна точка. Така изтървахме редица шансове.

    • Какви са по-конкретно?

    • Изтървахме да синхронизираме основния пакет от пари в ПРСР с това, какво земеделие трябва да правим. Издумкахме парите за най-апетитните мерки по ПРСР. На практика нямаме пари за развитие на селата, за производството и преработката на селскостопански продукти в следващия 5-годишен период.

    • Това политическа грешка ли е или дивидент за сега управляващите?

    • Това е престъпление. Под политически дивидент аз разбирам да се отчете после, че произвеждаме 20% повече български плодове и зеленчуци, и ги реализираме в българските магазини. А другото е – вкарваме едни пари и като ударим чертата – нямаме постижения. Сега сме на път да направим и другото национално престъпление (ние също сме отговорни за глупостите, които се правят в момента), и това е следното – пълна неадекватност по отношение на европейската политика. Ние 2018 г. ще участваме в управлението на сектор земеделие в Европа, т.е. ние трябва вече да имаме формулирани национални каузи, дипломацията вече трябва да работи, да знаем каква е позицията на държавата ни, т.е. да можем да влияем на европейския процес, а не само да се оплакваме, че все трябва да слушаме Европа.

    • Как ще определяме политика в ЕС - все пак си бяхме и си останахме най-бедни в Европа?

    • Аз популяризирам една кауза и ще я отстоявам, и тя трябва да стане национална. Това е – пакетът от пари, който ще се дава след 2020 г. по ОСП във всяка една държава от ЕС, да не надминава с 30% най-високото и най-ниското подпомагане като средна база. Примерно, ако ние не можем да си позволим да подпомагаме повече от 100 лв., то Германия да не може да плаща повече от 130 лв. субсидия в даден сектор.

    • Смятате ли, че големите и богати държави в Европа ще ни послушат за такова предложение?

    • Това е национална кауза, която трябва да отстоим. В момента за такова предложение има почва и България може да е носител на тези интереси. Европа след брекзит не е същата. Ако ЕС не направи собствените си компромиси относно баланса на парите за по-солидарна политика, а не на две скорости, то Европа няма защо да я има. Ние трябва да сме част от този дебат. Става дума не само за европейските средства, но и националните доплащания. И те трябва да са част от тази 30-процентна схема. Ако ние горе-долу вече имаме някаква изравнена сума за европейските пари, в по-богатите държави от държавния бюджет се финансират огромни средства. Това също изкривява пазара. Европа знае как да си пази интересите, а това, че ние сме глупавите и мислим васалски, си е наш проблем. И затова са виновни случайните хора в политиката. Старите земеделци казват: "Ако потен вода не си пил и не те е била градушка – не може да разбираш от селско стопанство".

    • Затова ли досега написаните стратегии за развитието на земеделието в България остават само на книга?

    • Това е объркана мантра. Това не са стратегии, а някакви планове. Не ми трябва да ми казват, че в България трябва да гледаме домати, а как да ги реализирам. Политиката в сектора на земеделието е много сложно нещо – това е икономика, но и политика на заетост, социална, демографска политика и т.н.

    • Трябва ли държавата да стане играч на пазара?

    • Да и ние трябва да кажем – такава ще е политиката, такова ще е подпомагането, така ще е облекчена администрацията, държавата ще гарантира продажбата на земеделската продукция със солидарни фондове ако щете. Има хиляди механизми. И не му е работата на земеделския производител да ги знае. Той трябва да ги получава наготово, защото това е ролята на държавата. Тя не трябва като феодал да разпределя едни пари, които взема от хората, внася си вноската в ЕС и той ги връща под формата на някакви фондове. Това е упадъчен модел и опасен механизъм, ако не знаеш как да го използваш. Според мен този механизъм не се използва пълноценно и който и да е следващият министър ще му е адски трудно, защото фондовете са опоскани, и то най-апетитните, и лесни мерки. Затова през следващите години отново ще си говорим защо не сме усвоили парите, тъй като оставащите мерки не са прилагани досега. Ще ни трябва нов опит и убеждаване на фермерите за едно или друго. Това няма как да стане.

    • Досега само за ПРСР в новия програмен период няма данни колко са усвоените средства. Имате ли някаква информация?

    • То няма и за стария период. Силно се съмнявам, че са 99%, както твърдят от МЗХ, но ще дойде време да говорим и за това. Не се знае какъв процент от договорените пари са платени и какъв процент ще остане държавата ни да плаща. Не се знае колко са глобите – липсват данни. Сайтът на ПРСР не работи от три месеца. Това означава само липса на публичност или пък липса на специалисти, които могат да се справят с един сайт.

    • Има ли шанс тази година са стане повратна в развитието на земеделието, да има промяна?

    • В сектора се говори предимно какво не трябва да бъде, но липсва алтератива. Малко хора виждат нещата пространствено. Частичните неща не вършат нищо – само налагат кръпка върху кръпка. Не се ли осъзнае че се иска цялостна алтернатива и тя да бъде дадена, поне за период от 5 г., нещата няма как да станат. Обществото ни се гради на недоверие и дори стана прекалено търпимо към всичко. Много политика взе да има във всичко. Трябва да опитаме да изградим национална кауза в земеделието и да дадем поне 4-годишен толеранс, за да настроим политиката към земеделието. Иначе трябва да визираме поне 50-100 години напред. Дори тези 7-годишни рамкови периоди в ОСП са къси за реализацията на пълна политика в сектора, а пазарът е динамичен. Нашата земя може да храни 20-30 млн. човека, а при това има освобождаване на пазари. Световната геополитика разсипа държавите от азиатския спектър. Една Сирия беше много сериозен производител, ако щете дори и Либия в определени области, Египет, Ирак не е същият– отварят се много сериозни пазари по отношение на нахут, на фасул, да не говорим за специфичното агнешко месо. Нас ни няма на картата на световните пазари. Държавата се е превърнала в администратор на процесите по разпределението на пари и това е жалко.

    • Говоренето за това означава, че нещата са назрели за промени.

    • Не съм сигурен. Кажете ми нещо, което показва цялостна политика – комасация, поземлени отношения, постигане на земеделска средна класа, семейни ферми, коопериране по отношение на напояване, по отношение на продажбата, контрактуването и подписването на договори. Къде са плановете за гаранционни фондове по отношение на продажбите на земеделска продукция. Химерно е да мислим, че държавата може да стане същия играч както едно време. В момента трябва да търсим стимули за коопериране и сериозен държавен играч, който да урегулира и подпомага тези процеси. Дори чрез държавни дружества, но ролята на държавата не е да печели, а да създава условия хората в нея да печелят. Когато в целия ЕС има политика, която е всичко друго, но не и свободна конкуренция, държавата може да е този фактор, който да разработва определени дружества. След това да ги оставя на кооперативен принцип и вече развитите сектори да ги владеят. Колкото и сложно да звучи, аз мисля, че формулирането на национален казус в земеделието, при един 4-годишен толеранс, за да се настрои системата, е възможна мисия. Но аз не виждам нито едни индикатор за промяна. Изпукахме еврофондовете и тези пари, които ни трябват, вече ги няма. Трябва през 2020 г. да сме подкарали нова политика и да настройваме финансовите инструменти към нея, устоявайки нашите интереси в Европа. 

Публикувана в Бизнес

В края на януари Държавен фонд "Земеделие" трябва да преведе предвидените по график останали директни плащания за площ на земеделските производители.

Субсидиите на хектар по схемата СЕПП, които не бяха пуснати на фермерите през декември 2016 г., се отнасят за близо 12 000 парцела, казаха от МЗХ.

Според зам.-министъра в оставка Свилен Костов и колегата му Васил Грудев при тези площи оставаше да се извърши окончателно заснемане в края на 2016 година

За пълна яснота по въпроса на страницата на МЗХ в началото на тази седмица бяха качени 11 245 уникални регистрационни номера. Те са на терените, за които през декември не беше свършена работата и заради това не бяха преведени субсидиите на площ. Техните стопани сега в края на януари трябва да получат парите си.

При тези плащания те ще вземат по 19,80 лева на декар.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта