В края на януари Държавен фонд "Земеделие" трябва да преведе предвидените по график останали директни плащания за площ на земеделските производители.

Субсидиите на хектар по схемата СЕПП, които не бяха пуснати на фермерите през декември 2016 г., се отнасят за близо 12 000 парцела, казаха от МЗХ.

Според зам.-министъра в оставка Свилен Костов и колегата му Васил Грудев при тези площи оставаше да се извърши окончателно заснемане в края на 2016 година

За пълна яснота по въпроса на страницата на МЗХ в началото на тази седмица бяха качени 11 245 уникални регистрационни номера. Те са на терените, за които през декември не беше свършена работата и заради това не бяха преведени субсидиите на площ. Техните стопани сега в края на януари трябва да получат парите си.

При тези плащания те ще вземат по 19,80 лева на декар.

Публикувана в Бизнес
 
Икономическият и социален комитет към Европейската комисия смятат, че директните субсидии за фермерите ще бъдат необходими и за в бъдеще. Комитетът иска да се да опрости Общата земеделска политика, като я направи разделена на два основни стълба, да увеличи бюджета за земеделие и да развие управлението на кризисни ситуации, както и да засили ролята на фермерските организации, пише Agra Europe.
" Подкрепата на доходите на земеделските производители посредством директните субсидии в настоящата икономическа ситуация е еднозначно необходима, се казва в документа. В земеделския сектор има изключително високо ниво на инвестиции, които могат да бъдат покривани само ако очаквание доходи са достатъчно високи и икономическите рискове са приемливи".
Освен това, според изявлението на комитета приоритет при реформата на ОСП след 2020 г. трябва да бъде нейното опростяване. Системите за контрол и санкциониране на фермерите също трябва да бъдат основно ревизирани.
Публикувана в Бизнес

Националният таван за директни плащания, определен на България за 2017 г., е 793 226 хил. евро, съгласно европейското законодателство. Общо за новия програмен период 2014-2020 г. се очаква страната да усвои около 7,5 млрд. евро в аграрния отрасъл. Над 2,2 млрд. евро от тези средства ще бъдат насочени за развитие на селските райони и инвестиции в земеделието по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. За подкрепа на доходите на земеделските стопанства през новия програмен период ще бъдат предоставени и над 5 млрд. евро европейски средства под формата на директни плащания, припомнят от МЗХ. Подпомагането на уязвими и приоритетни сектори ще бъде осъществено посредством прилагането на схеми за обвързано с производството подпомагане.

България нотифицира максималния допустим размер на обвързано с производството подпомагане за периода 2015 –2020 г. – 15% от финансовия таван за директни плащания, в т.ч. 13% за секторите „Животновъдство“   „Плодове и зеленчуци“ и 2% за протеинови култури.

През август тази година пред ЕК са нотифицирани следните схеми за обвързана подкрепа, които ще се прилагат в периода 2017-2020 г.:

  • Схема 1 за обвързано подпомагане за млечни крави – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави с предназначение за производство на мляко в Интегрираната информационна система на БАБХ;
  • Схема 2 за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 5 (включително) и повече месодайни крави с предназначение за производство на месо в Интегрираната информационна система на БАБХ и/или юници;
  • Схема 3 за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 20 (включително) и месодайни крави (с предназначение за производство на месо) под селекционен контрол от една порода;
  • Схема 4 за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, и/или кози-майки, чийто животновъден обект е разположен в планински район;
  • Схема 5 за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 50 (включително) и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода и/или 20 (включително) и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода;
  • Схема 6 за обвързано подпомагане за биволи – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече женски биволи на възраст 18 месеца и повече;
  • Схема 7 за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните плодове: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, череши, вишни;
  • Схема 8 за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци, които са полско производство: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, чесън (зрял), картофи и/или зеленчуци, които са оранжерийно производство: домати, пипер, краставици;
  • Схема 9 за обвързано подпомагане на оранжерийни зеленчуци – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци оранжерийно производство: домати, пипер, краставици и/или зеленчуци (полско производство): домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, чесън (зрял), картофи;
  • Схема 10 за обвързано подпомагане за протеинови култури – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно), 239

фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.

  • Схема 11 за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 20 (включително) и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) под селекционен контрол от една порода;
  • Схема 12 за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 5 (включително) до 9 (включително) млечни крави с предназначение за производство на мляко, чийто животновъден обект е разположен в планински район;
  • Схема 13 за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) със сливи (Prunus domestica) и/или десертно грозде;
  • Схема 14 за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци, които са полско производство: зеле, дини и/или пъпеши. Средствата по схемите за преходна национална помощ, които България има право да прилага през 2017 г. са в размер на:
  • Плащане на площ, необвързано с производството – 22 млн. лева;
  • Плащане за тютюн, необвързано с производството – 100 млн. лева;
  • Плащания за животни – 77 млн. лева.

Предложеният от ДФ „Земеделие“ бюджет за държавни помощи в земеделието за 2017 г. е в размер на около 150 млн. лева.

Публикувана в Бизнес

В средата на следващата седмица ще бъдат изплатени средствата по СЕПП. Това съобщи пред „Агрозона“ Румен Порожанов, изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. В момента се обработва слоят за земеделските площи, които МЗХ е дало в рамките на тази година. Около 85 % от бенефициентите ще получат първата си базова ставка. Плащането ще бъде в рамките на между  550 – 600 млн. Парите ще бъдат изплатени на над 61 хил. фермери, като базовата ставка е 19, 80 лв. на декар.

При фермерите, които още не са приключили заснеманията, плащанията ще се извършат в края на януари. През последните години основните суми по директните плащания за определена година се плащаха през януари или февруари на следващата. През март – април 2017 г. фермерите ще получат преразпределителните плащания.

Публикувана в Бизнес

Половината фактури, които ще дойдат по схемата за обвързаната подкрепа ще бъдат по 20 ст. за кг продукция, прогнозира шефката на Арон ЕООД на форум на Селскостопанската академия

Лили Мирчева

„Знаете ли колко македонска, албанска и всякаква продукция тази година беше продадена като българска, за да си докараме евросубсидии? Стига сме чакали някой нещо да ни даде. Целият ни модел е изкривен към това кой – кому - какво ще даде“. Това заяви на форум на Селскостопанската академия Габриела Баранска, главен изпълнителен директор на АРОН ЕООД, фабриката с най-много машини за пакетиране на плодове и зеленчуци в България. По думите й фирмата не е вземала никакви субсидии или помощи от държавата, защото това изкривява бизнес модела. Тя призова чиновниците от МЗХ да направят така, че субсидирането на продукцията наистина да има смисъл. „Нека този, който е реализирал по-голям оборот, защото е направил повече и по-качествена стока, платил си е данъците, тогава да получи помощта. А не защото има хартия, на която пише, че е произвел по 8 тона домати от декар“, коментира Баранска и даде още един пример за неправилно администриране на земеделската продукция с цел отчитането на субсидии. „Вие домати на цена от 20 ст. виждали ли сте? Аз не съм, въпреки че работя в този бранш от 20 години. Половината ви фактури, които ще дойдат за евросубсидии, ще бъдат на 20 ст.“, прогнозира още шефката на Арон ЕООД. По думите й чиновниците не бива да се оправдават с трудности при администрирането на евросубсидиите и средствата да се дават само при отчитането на реализиран оборот, а не с хипотетична продукция от декар.

„Със субсидиите в България се провеждат политики

и е невъзможно да убедим политиците да не ползват субсидиите за политики“, коментира Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите. „Около 10 години атакуваме организацията на пазара с пресни плодове и зеленчуци. Така се нарича и регламентът на ЕС, който в България е хармонизиран на 10 процента. Колкото и да не ви се вярва – 90% не е хармонизиран у нас. Винаги съм твърдял, че най-големите беди в нашия сектор идват от ДДС-то на стоката, което е 20 на сто, и от качеството на продукцията. Това качество е във вреда на производителите, защото болшинството от тях нямат международния сертификат GlobalGAP. Както съобщи Трифонов повече от 10 години се работи по темата как

МЗХ да подпомогне производителите да въведат GlobalGAP

но и „до ден днешен ние чакаме по 3 хил. евро на стопанство за въвеждането на стандарта“. Затова някои от чуждестранните супермаркети в България вече плащат на производителите да си въведат GlobalGAP, за да могат да изкупуват продукцията им. Според Слави Трифонов така супермаркетите внасят чужд, положителен опит в България. Иначе пресконференции, каквато министър Десислава Танева проведе наскоро с представители на Метро България, се превръщат само в евтина реклама за последните. Напразни са призивите на агрочиновниците чуждите търговски вериги да изкупуват стоката на българските градинари, след като последните нямат GlobalGAP, с който да докажат качеството и безопасността на продукцията си. Любопитно е защо министър Танева в края на управлението си избра само един чуждестранен търговец, вместо да покаже опита и на другите му конкуренти в България, но това е друга тема.

Нещо повече – от МЗХ непрекъснато призовават производителите да се обединят в организации, за да можели да реализират продукцията си. „В България от 25 години се говори, че трябва да се организираме. Ние им казваме – помогнете ни да се обединим, а не ни подкрепяйте когато вече сме се организирали“, призова Слави Трифонов. Той обясни, че вече са създадени 54 организации и групи на производители на пресни плодове и зеленчуци. „Новата изненада е, че

20 от тях стоят един месец неразписани

от МЗХ, след като са одобрени. Защо не се подписват, след като толкова много се насърчават фермерите към обединяване – не се знае“, коментира председателят на браншовата организация.

„В сектора на търговията с пресни плодове и зеленчуци контролът би трябвало да се извършва от фитосанитарните органи. Всеки фермер би трябвало да има данни кога е пръскал, защо е пръскал и какви препарати за растителна защита е използвал. Мога да кажа, че нас най-много ни е страх, когато продаваме европейска стока, в това число и българска“, съобщи на форума Габриела Баранска. „Нямам никакви притеснения ако продам стока от трети страни. Тя е сертифицирана, направени са анализи, като

на всеки ТИР се дават по 200-300 евро за анализи

Стоката винаги е минала контрол и аз никога не съм имала проблем с такава стока. С българска - за съжаление съм имала, с гръцка - за съжаление съм имала. Не знам как трябва да се направи контролът, не съм човекът който трябва да каже, но може би трябвало да се засили на първото ниво. Затова трябва да информираме производителите, да им помагаме да се организират, за да станат конкурентноспособни“, предложи директорът на фирмата, която пакетира и преработва стока, доставя я на веригите, работи на нашите борси и тържища, изнася българска стока и внася от много страни.

„Проблемът е такъв, че стоките от трети страни влизат при много строг санитарен контрол, а нашите никой не ги контролира. Нашите производители не могат да си позволят да правят тези изследвания.

Всяка проба е много скъпа

и производителите просто не я правят“, коментира и Слави Трифонов.

Ще припомним, че съществуват два европейски регламента – единият е за хигиената на храните от растителен произход, а другият е за храните от животински произход. В тези регламенти има специални раздели, които третират ангажиментите на операторите на първично производство, в случая това са производителите на земеделска продукция. На практика това означава, че фермерите трябва да имат въведена минимална ХАСЕП система, с която носят отговорност за цялата си дейност. Така гарантират за качеството и безопасността на продукцията, която предлагат по нататък по цялата агрохранителна верига. „Официално в България операторите на първично производство не са част от агрохранителната верига. Официалните власти не упражняват системен контрол така, както се прави с преработвателите.

БАБХ на извадков принцип контролира определени параметри в определени региони, но там няма сертификат за безопасност и качество. До ден днешен в България

производителите на първично производство не са елемент на агрохранителната верига

и не носят своята отговорност за безопасността на храните“, предупреди г-жа Младенова, представител на бранша на преработвателите на плодове и зеленчуци. По думите й целият риск се носи от преработвателя, а не от производителя и е крайно време тази тенденция да се обърне.

Един от акцентите на научно-приложния форум на Селскостопанската академия на тема „Развитие на земеделието и тенденции на стоковите пазари“ бе

дисбалансът в земеделието

породен от неправилни политики на субсидиране. Както бе подчертано по време на срещата на учените, европейските помощи в периода 2007 – 2010 г. бяха направени така, че подпомагаха 30% от себестойността на продукцията, предимно в сектор зърнопроизводство и 1% до 2% в сектор зеленчукопроизводство. Оттам дойде и първото изкривяване на модела за правене на агробизнес в България. Сега идва залитане в другата посока чрез въведената схема за обвързана подкрепа. На практика за първи път фермерите получават субсидии за производството на плодове и зеленчуци, но според наблюденията на мнозина, това става „на калпак“, без да се отчита реално качеството и количеството на реализираната стока.

Най-емблематичният пример в този посока бе даден от министър Десислава Танева. Както съобщи на пресконференция в МЗХ с 210 пъти за една година е нараснало производството на тикви в България. Ако ставката по схемата е била 30 лв. на декар, стана по 200 лв. на дка за плодове и зеленчуци.

„Това изкривяване дойде от обвързаната подкрепа.

Сега тиквата е изключена от пакета култури, които ще се подпомагат по схемата за обвързана подкрепа“, призна министърът в оставка. Както се казва: „Който пил - пил, за останалите - по една студена вода“. Затова няма да е чудно когато се стопи снегът да виждаме стотици декари с изоставена продукция от тикви. Важното е, че субсидиите ще бъдат прибрани. Как иначе ще си обясним скока от 680 дка до 117 000 дка, засети и отгледани тикви в България през тази година? Затова новите правила по мерките за обвързана подкрепа влизат в сила от 2017 г. и ще важат до 2020 година. Но дотогава със сигурност ще се намерят други вратички в субсидирането, които ще пропуснат само фермерите, които поддържат топла връзка с политиците.

„Въпреки това, че сме провокирали растежа и балансирането на

българското земеделие въз основа само на субсидии

то трябва да стане устойчиво, конкурентноспособно и да генерира доходи“, призна и министър Танева. Тя прогнозира, че след 2020 г. вероятно ще има промяна в структурата на първи стълб на директните плащания, включително и на обвързаната подкрепа и призова фермерите отсега да се подготвят за този период чрез производство, което да носи по-висока добавена стойност.

В тази посока са и думите на Илияна Йотова, бивш евродепутат от БСП/ПЕС и бъдещ вицепрезидент на България. В интервю за Нова телевизия тя обяви, че се очаква

пълна промяна във финансирането на целия Европейски съюз

след 2020 г. Вместо за развитие на икономиката и селското стопанство, парите ще се насочат към сигурността и към

големите инфраструктурни проекти

които носят печалба. По думите й сега над 80% от финансирането на българските общини идва от европейските фондове и това носи сериозна заплаха за бъдещето им. Да не говорим, че болшинството български фермери по никакъв начин няма се съизмерват с европейските си колеги по конкурентноспособност на продукцията си. И това няма да се дължи на невъзможността на българите да се организират в групи на производители, а в грешния модел на субсидиране, налагат от политиците ни близо 10 години. Както и министърът в оставка обяви, в Швеция отчитат 80% степен на организираност на земеделската общност. „Така етапите по надграждането на първичното земеделско производство са минали по естествен пазарен ред и флуктуациите (колебанията) на пазара не действат така зле, както в България, където сме на начален етап (на сдружаване на производителите, бел. ред.)“, заяви Танева.

Поредна черна краска в картината на бъдещето за нашето земеделие добави и Свали Трифонов по време на форума на учените-аграрикономисти. По думите му около 20 и повече години селскостопанската наука у нас не е субсидирана. „През втория програмен период на ОСП има мярка за иновации. Сега се очаква тази мярка, залегнала в ПРСР 2014-2020 г., да бъде зачеркната и да бъде дадена на общините, за да се прави политика“, обяви председателят на браншовата организация на градинарите.

Публикувана в Бизнес

Турското правителство започва реализацията на програма за субсидиране на селското стопанство през 2017 г., съобщава електронното издание УкрАгроКонсалт. Очаква се държавната помощ да достигне до 4 млрд. щатски долара.

Едно от важните пера в субсидирането ще е в подкрепа на животновъдството. Основна цел ще е увеличаването на поголовието на едър рогат добитък и намаляване на вноса на храна за животни. За целта се предвижда да се заделят близо 1,1 млрд. долара, което представлява около 30% от цялата субсидия. За сравнение с 2016 г., увеличението на субсидиите за животновъдство бележат ръст от 26 на сто.

Програмата предвижда развитие на пасищното животновъдство, създаване на центрове за развъждане на крави и биволи с по 500 глави добитък, както и изграждането на 22 центъра за развъждане на овце и кози с по 500 животни във всеки от тях. Ще се субсидира изграждането и на контролни и инспекционни станции за ограничаване на болестите и смъртността при животните, причинени от лоши условия при транспортирането им.

Публикувана в Бизнес

През м. август 2016 г. пред ЕК са нотифицирани следните схеми за обвързана подкрепа, които ще се прилагат в периода 2017-2020 г.:

• Схема 1 за обвързано подпомагане за млечни крави – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече млечни крави с предназначение за производство на мляко в Интегрираната информационна система на БАБХ;

• Схема 2 за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 5 (включително) и повече месодайни крави с предназначение за производство на месо в Интегрираната информационна система на БАБХ и/или юници;

• Схема 3 за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 20 (включително) и месодайни крави (с предназначение за производство на месо) под селекционен контрол от една порода;

• Схема 4 за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 10 (включително) до 49 (включително) овце-майки, и/или кози-майки, чийто животновъден обект е разположен в планински район;

• Схема 5 за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 50 (включително) и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода и/или 20 (включително) и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода;

• Схема 6 за обвързано подпомагане за биволи – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 10 (включително) и повече женски биволи на възраст 18 месеца и повече;

• Схема 7 за обвързано подпомагане за плодове (основна група) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните плодове: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, праскови и нектарини, череши, вишни;

• Схема 8 за обвързано подпомагане за зеленчуци (основна група) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци, които са полско производство: домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, чесън (зрял), картофи и/или зеленчуци, които са оранжерийно производство: домати, пипер, краставици;

• Схема 9 за обвързано подпомагане на оранжерийни зеленчуци – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци оранжерийно производство: домати, пипер, краставици и/или зеленчуци (полско производство): домати, пипер, краставици, корнишони, главесто зеле, кромид лук (зрял), патладжан, моркови, чесън (зрял), картофи;

• Схема 10 за обвързано подпомагане за протеинови култури – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните протеинови култури: фасул (зърно), леща, нахут, грах (фуражен за зърно),  239 фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина и звездан.

• Схема 11 за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат 20 (включително) и повече млечни крави (с предназначение за производство на мляко) под селекционен контрол от една порода;

• Схема 12 за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони – подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат подпомагат се земеделски стопани, които отглеждат от 5 (включително) до 9 (включително) млечни крави с предназначение за производство на мляко, чийто животновъден обект е разположен в планински район;

• Схема 13 за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) със сливи (Prunus domestica) и/или десертно грозде;

• Схема 14 за обвързано подпомагане за зеленчуци (зеле, дини и пъпеши) – право на подпомагане имат земеделски стопани с допустими площи от минимум 0,5 хектара (заедно и поотделно) от следните зеленчуци, които са полско производство: зеле, дини и/или пъпеши.

Средствата по схемите за преходна национална помощ, които България има право да прилага през 2017 г. са в размер на:
• Плащане на площ, необвързано с производството – 22 млн. лева;
• Плащане за тютюн, необвързано с производството – 100 млн. лева;
• Плащания за животни – 77 млн. лева.

Предложеният от ДФ „Земеделие“ бюджет за държавни помощи в земеделието за 2017 г. е в размер на около 150 млн. лева. 

Публикувана в Бизнес

Вчера, 6 декември, Държавен фонд „Земеделие“ изплати втория транш от субсидията по схемите за обвързано с производството подпомагане за животни. През октомври бяха извършени авансови плащания в размер до 70% от средствата, а сега се превеждат останалите 30% субсидии за отглеждането на животни по схемите за директни плащания.

12 511 земеделски стопани, отглеждащи крави, 8 533 собственици на кози и овце, както и 289 фермери, които гледат биволи, получават подпомагане по схемите за обвързана подкрепа.

Близо 29 млн. лева е общият размерна изплатените средства по схемите за обвързано подпомагане за млечни крави (СМК), за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СКЮ) и за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК).

По Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки (ДПЖ) и Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки или кози-майки под селекционен контрол (ДЖСК) субсидията е в размер на близо 7 млн. лева Животновъдите, които отглеждат биволи, получават близо 2 млн. лева.

Публикувана в Животновъдство

Националните доплащания отиват при хора, които може отдавна да не се занимават нито с животновъдство, нито с тютюн и в крайна сметка да не се занимават дори със земеделие, коментира Николай Вълканов, директор на фондация ИнтелиАгро

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Вълканов, експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) представиха по традиция своя, алтернативен на правителствения бюджет за следващата година. Каква е оценката Ви за финансовата рамка на държавата за 2017 г., предложена от ИПИ?

  • Аз съм разочарован от алтернативния бюджет на ИПИ и съм сигурен, че всички фермери ще се съгласят с мен, защото са работодатели. Истината е, че ние имаме огромно облагане върху труда в България. Забележете каква е ситуацията у нас - имаме растящи разходи за труд при дефлационна спирала. Ние все още сме в дефлация, а разходите за труд непрекъснато нарастват. Това обрича бизнеса в България, защото работна ръка няма. Работодателите се конкурират за работна ръка, предлагат все по-големи заплати, но получават все по-малко за продукцията си. Това е огромен проблем за всички работодатели в България и тук е мястото да се потърси решение за понижаване на осигурителната тежест, защото това е огромно бреме върху труда. Следващите, които и да се те, които ще спечелят изборите, трябва да зададат в техния дневен ред и да предложат това, от което има нужда бизнесът – да се намали осигурителното бреме върху бизнеса. Който и да е, нека спечели с такова обещание – аз ще намаля данъците за работодателите и за работещите, защото в крайна сметка, това ги удря пряко по джоба.

  • Все пак правителството спази обещанието си и осигури близо 600 млн. лв. на държавен фонд „Земеделие“, за да се изплатят парите по Схемата за единна плащане на площ (СЕПП). Ще припомним изказването на министъра в оставка Десислава Танева преди месец, че още през декември ще бъдат изплатени тези субсидии. Щеше ли да е политическа грешка, ако не беше спазено това обещание?

  • Обикновено преките плащания за стопанската година се правят в края на януари през следващата година. Няма законово изискване, което да казва, че субсидиите трябва да се изплащат в края на същата година. В крайна сметка правителството следва собствената си фискална позиция и собствената си политика, която винаги е била политика на предвидимост. Тя предвижда през януари -февруари да се изплатят субсидиите. Никога досега субсидиите по СЕПП не са се плащали през декември. Това е мое лично мнение. Проблем бе на политическото ръководство да го разреши. Обещанията на финансовия министър бяха дадени в друга политическа ситуация. В крайна сметка фермерите знаят, че винаги са си получавали парите в началото на годината. Аз съм сигурен, че не всички държави-членки на ЕС си ги плащат преди това.

  • Прави ли Ви впечатление, че в проектобюджета за 2017 г. бе орязан само сектор „Земеделие“? Как си обяснявате това?

  • По един много прост начин, тъй като се намаляват държавните помощи. Голяма част от тези плащания са национални доплащания за животни, за тютюн и т.н. По правилата на ЕС тези доплащания трябва да се понижават с определен процент всяка година до 2020 г. и след това да изчезнат. Това не е орязване на бюджета. Това е таванът на бюджета, който можем да си позволим за тези плащания за 2017 г. Националните доплащания ще намаляват всяка следваща година и това не е никаква драма. Съвсем друг е въпросът, че повечето такива доплащания се базират на исторически периоди, които нямат никаква връзка с реалността и при животните, и при тютюна. Тези плащания отиват при хора, които може отдавна да не се занимават нито с животновъдство, нито с тютюн и в крайна сметка да не се занимават дори със земеделие. Така идва големият въпрос – защо ние ги плащаме тази субсидии и на кого помагаме с тях?

  • Тъй като тези пари се дават въз основа на заявките на фермерите през 2009 г., съвсем вероятно е голяма част от тях наистина да са вече извън агробизнеса. Не може ли да се промени това?

  • Референтната 2009-та година не може да бъде променена. Имаше опит на земеделското министерство през 2013 г., ако не се лъжа, това да се промени, но по правилата на ЕК това не бе възможно. Да плащаме помощи на някой, който преди 10 години е правил нещо, е просто абсурдно.

  • Какво бихте предложили Вие за бюджетната рамка на държавата догодина?

  • Незабавно трябва да се намали осигурителното бреме върху бизнеса. Огромното облагане на труда в съчетание с по-големите разходи на работодателите ще ги принуди да приключат или да сменят посоката на бизнеса си.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 28 Ноември 2016 14:31

Оптимистично за органичното

България единствена в ЕС въведе с новата ПРСР 2014-2020 г. субсидии за биоживотновъдство. Австрия търси сертифицирани наши продукти

Лили Мирчева

Миналата година Швеция се похвали, че средните добиви от пшеница при биопроизводството и при конвенционалното, са изравнени, съобщи Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“, на Втората национална кръгла маса на тема "Производство и маркетинг на български биопродукти", организирана от БСК и фондация ФАЕЛ. Това означава, че има опит и техники, които идват от Европа и те могат да направят българските биоферми също така модерни и ефективни. Сега дори сеибообращенията у нас се правят „про форма“, сподели той. А това са необходими практики, които биофермерите в ЕС са доказали, че допринасят за увеличаване на добивите. Затова като кажем био, не бива да мислим, че е остаряло и допотопно производство.

За 20 години нагласите на фермерите и на потребителите на биологична продукция в България коренно се промениха. От недоверие и приказки на производителите „Аз знам как, дайте ми пари“, в крайна сметка се стига до днешната картина, която е доста оптимистична, коментира д-р Апостолов. 
През 2001 г. са публикувани първите български наредби за биоземеделие, които са директен превод от европейските регламенти, но пък поставиха началото на на този вид производство у нас. Докато в Европа истинското или т. нар. сертифицирано биоземеделие бележи началото си от 70-те години ХХ-ти век, то българските фермерите реализираха огромно развитие за едно десетилетие. През 2003 г. на пазара се появиха първите лястовици – представители на сертифицираните биохрани у нас. Още тогава страната ни участва на специализираното изложение БИОФАХ в Германия и оттогава нашият щанд става все по-голям и по-хубав, съобщи д-р Апостолов.  
До 2008 г. нараства продукцията и вече става разпознаваема за потребителите. Парадоксално е, но държавата започна да подпомага първо реализацията и представянето на изложения и чак след това се появиха субсидиите за фермерите.
Бумът от 2008 г. обаче започва да стихва, защото ентусиазмът бързо се стопи – имаше много наказани от фонд „Земеделие“ фермери, наложиха им санкции, за които дори не са подозирали. През 2009 г. се появи асоциацията „Биопродукти“, учредена в Карлово. С началото на новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. нещата отново тръгнаха нагоре и това се обяснява с увеличението на субсидиите за биопроизводство и изкарването му сред приоритетите в работата на МЗХ.  Особено се нароиха в този период пчеларите, тъй като плащането по 35 евро за пчелно семейство се оказа апетитна хапка за фермерите. В резултат най-голям ръст от 24% е отчетен в този сектор – от 46 хил. през 2010 г., пчелните семейства се увеличават до 178 хил. през 2015 г.
България е единствена в ЕС, която въведе с новата селска програма и субсидии за биоживотновъдство. 
В резултат на това вече се отчитат сериозни промени. В периода 2006 – 2015 г. броят на биологичните производители се е увеличил около 28 пъти, в годините от 2009 до 2015 г., когато влиза в сила европейското законодателство, броят на биофермерите се е увеличил повече от 13 пъти. От 2006г. до 2015 г.,площта на сертифицираната земеделска земя се е увеличила повече от 20 пъти, сочат данните на асоциация „Биопродукти“. 

В момента най-много се сертифицират ливади и пасища. След Чехия, която има най-много сертифицирани ливади и пасища, и българите се усетиха къде има най-много субсидии. Следваща група са зърнените култури, които са 220 хил. дка у нас, последвани от орехи, лешници, бадеми и кестени, които бележат най-голям ръст има при трайните насаждения. Най-малък ръст е отчетен при пресните биоплодове и зеленчуци (пъпеши, ягоди, култивирани гъби и др.), сочат данни на МЗХ.

Сега България е на първо място в света по износ на биосертифицирана маслодайна роза, лавандула и билки. Поради повишения интерес към производството на биовино през последните няколко години има увеличаване на площите с винени сортове грозде, отглеждано по биологичен начин.

Основен проблем са добивите от биопроизводство, които са около 25% по-ниски от конвенционалните. Но пък за сметка на това цената на биопродуктите е два пъти по-висока от тази на останалите, стига да се намерят пазари. Към това трябва да се добави субсидията, която е компенсаторно плащане заради по-ниските добиви. В научния институт в Садово са правени опити, които доказват, че разликата в добивите е около 15%, но това са почти идеални примери. В практиката изводите са, че разликата надскача 25 процента и дори достига до 50% по-ниски добиви.

В регламентите на биологичното производство няма нито един разрешен хербицид. Особено в борбата с плевелите при житните култури, а това е съществен елемент. Голяма част от снижението на добива се дължи на почистването на плевелните семена и вместо стандартните 12%, отиваме на много по-голям процент плевелни семена и загуба на теглото при отчитане на добива. Затова не ме учудва, че добивът при житните култури на биопроизводството е доста по-нисък от конвенционалното. Всичко е ограничено само до естествени вещества и до добра агротехника“, коментира проф. Христина Янчева , ректор на Аграрния университет в Пловдив. Тя даде пример с това, че лимецът и ръжта като стари житни култури се използват от фермерите за борба с плевелите.

България се изравни с останалите страни в ЕС по субдидиране на биопроизводството. По данни на фондация „Биоселена“ годишно сега пасища и ливади в преход получават по 128 евро/ха, а приключилите сертификацията – 112 евро на хектар. При полски култури, включително фуражните, съотношението е 284 евро в преход и 168 евро годишно на ха биопроизводство.
Трайни насаждения като овощни градини, лозя и
роза (Rosa Damascena) получават по 736 евро на ха в преход и 557 евро/ха за сертифицирано производство. Ароматни и медицински растения получават съответно по 515 и 405 евро на ха годишно. За зеленчуци, включително култивирани гъби и картофи, фермерите са подкрепени с 575 евро на ха в преход и 399 евро на ха годишно, ако вече са сертифицирани. За пчелни кошери субсидията е съответно по 35 евро и 25 евро. 
Млечни крави и биволици получават по 230 евро на ха пасища в преход и по 77 евро на ха сертифицирани биопасища и ливади. Разбираемо е, че отглежданите ливади и пасища са вързани с по една животинска единица. За месодайни крави и биволи помощта съответно е 160евор на ха и 63 евро на ха. Овце и кози получават по 122 на ха в преход и 90 евро при получен сертификат.
В момента има търсене на всякакви животински продукти, които са биосертифицирани. Това доведе до двойно нарастване на сертифицираните овце и през 2017 г. се очаква сериозен ръст в предлагането овче мляко, сирене и месо. 
Сред най-сериозните слабости на биопроизводството винаги се отбелязват ниските добиви, достигащи дори до половината от конвенционалното. Все още малък брой животновъдните ферми в България, а те са естествен производител на оборска тор, необходима за органичното земеделие. В момента у нас има около 6 хил. големи стопанства, от които може би около 50 са животновъдни. Затова е много трудно да се набави оборски тор за биопроизводство. Налага се дори да се внася сертифициран биотор от Австрия, Холандия и други европейски страни, което пък рязко увеличава себестойността на биопродуктите още на полето. Да не говорим колко скача тя до магазина.
Сега в България има 15 сертифициращи компании и те могат да се открият на сайта на МЗХ. Но страната ни изостава по отношение на маркетинга на органични продукти. Любопитно е, че от 2009 г. не е правено изследване на потребителските нагласи на българите към биопродуктите. Липсва и статистика за вноса и износа им, тъй като се води търговия в рамките на ЕС, а това е от огромно значение за планирането на биопроизводството, така че да се превърне в доходен бизнес.Австрия търси български биопродукти“, съобщи Улрике Щрака от търговския отдел на Австрийското посолство. Тя предложи логистична помощ и  конкретни връзки на български биопроизводители с австрийски търговци и преработватели. За целта нашите стопани, които вече имат сертификат за производство на органична продукция, могат да се обърнат към търговския отдел на посолството у нас.

Сред ключовите проблеми за развитието на биопроизводството е и липсата на целенасочена подкрепа за преработката на първичната биологична продукция. Това е причина добавената стойност от този вид производство да се изнася извън страната, посочи Ели Илиева от Българската асоциация "Биопродукти". Според нея проблем е и недостатъчната информираност на потребителите за предимствата на биохраните, отсъствието на мерки за реклама, промоция и развитие на вътрешния пазар на биологични продукти, липата на специализирана борса. Експертите от асоциацията настояват биопродуктите да бъдат по-широко застъпени в обществените кухни и в националните програми "Училищно мляко" и "Училищен плод". От асоциацията предлагат детските храни и менютата в здравните заведения да включват поне 5% биопродукти, което би било сериозен тласък за фермерите, дръзнали да заложат на органичното производство.

Световният пазар се оценява на 80 млрд. долара

България има потенциал да се включи в глобалния пазар на биохрани и напитки, който през 2014 г. 
се оценява на 80 млрд. долара. От тях близо 40 млрд. се реализират в Северна Америка,
а 35 млрд. - в Европа. Официални данни за България няма.
Обикновено биопродуктите са с около 30% по-скъпи от техните конвенционални еквиваленти
и затова все още не намират широк пазар у нас. Въпреки това потребителите вече ги търсят
на фермерските пазари, в профилираните магазини и дори на специализираните щандове на
големите търговски вериги. Не са за подценяване и он лайн продажбите на органични храни,
коментират от асоциация „Биопродукти“.
 
Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта