Ако не се води борба с тази болест през годините с благоприятни условия за развитието и тя може да унищожи напълно плодовата реколта при дюлята.

По младите връхни листа се образуват светлокафяви петна, които се разрастват по нерватурата и скоро обхващат цялата петура. След прецъфтяването заразените завръзи не се развиват, покафеняват заедно с прикрепените в основата им 1-2 листа и изсъхват, а по-късно се мумифицират . Мумифицираните завръзи остават върху клоните през целия вегетационен период и много рядко окапват още през пролетта.

По младите листа рано напролет се появяват кафяви петна, които се разрастват и бързо обхващат целия лист. През листните дръжки заразата достига и до младите леторасти, където се появява некроза. При влажно време нападнатите части се покриват със сиво-син плесенов налеп, издаващ бадемова миризма. От листата паразита преминава върху леторастите и цветните пъпки, които некротират.

Благоприятни условия за инфекция и по-нататъшно развитие на болестта се създават при хладна и влажна пролет.

За извеждане на борба и при тази болест е важно изрязването до здрава тъкан на заразените клонки и мумифицирани плодове и унищожаването им, тъй като те са източник на първичната инфекция.

Няма установени сортове дюля устойчиви на това заболяване.

Химична борба: третиране преди цъфтежа във фаза розов бутон, и след прецъфтяването с медни фунгициди.

Петър Кръстев

Ранното кафяво гниене се проявява в много опасна форма - опожаряване на цветовете. Проявява се особеносилно при кайсия, череша, вишня, слива, а в последно време и по семкови овощни видове.

Болестта се причинява от гъба, която постоянно присъства в овощната градина и се развива в нападнатите органи. Ранното кафяво гниене се причинява от гъбата Monilialaxa. Заразяванията през вегетационния период започват при поява на цветовете. За заразяването е нужно навлажняване чрез дъждовни капки или роса. Спорите се разнасят чрез въздушните течения, вятър, насекоми. Инфекцията прониква през плодника и тичинките в завърза и се разраства по цветната дръжка в кората на носещата плодната клонка, в едногодишните и по-дебелите клони.

При кайсията и вишнята заразата може да достигне до тригодишни клонки, по които се образуват раковини, от които изтича смола. Видимите признаци от заразяването са поява на кафяви петна по венечните листенца, които бързо обхващат изцяло цвета и той омеква и загнива. Отделните цветни кичури или целите леторасти изсъхват и изглеждат като опожарени и остават до късно наесен по клоните – тази форма на болеста е известна като „опожаряване” на цветовете. Болестта заразява листа, леторасти, клони, цветове и плодове.

За да предпазите дръвчетата от кафявото гниене със зимната резитра трябва да отстраните всички болни и изсъхнали клонки и да просветлите короните, с което се постига по-добро проветряване. Отстранените клони се изнасят от градината и се изгарят.

Не пропускайте предцъфтежното пръскане с 0,1% бордолезов разтвор, шампион ВП- 0,4% и др. меднипрепарати за растителна защита, след появата на венечните листа.

Петър Кръстев

Първата година след засаждане на овощните дръвчета, особено в сухо време, дръвчетата имат нужда от редовно поливане в продължение на цялото лято. Влагата е много необходима, защото при саденето в почвата се внасят повишени количества минерални торове и при снижаване на съдържанието на вода концентрацията им стига до опасни нива. Това може силно да угнети развитието на дръвчетата. За запазване на влагата в почвата много полезно е в околостъблената чаша под дръвчето да се направи слой от органичен мулч – слама, торф и др.

Ако нямате голям избор и трябва да засадите дръвчета на ветровити места, създайте допълнителна защита. От страната на преобладаващите ветрове създайте гъста зелена преграда от декоративни дървета и храсти. Тази преграда ще намали неблагоприятното въздействие на вятъра.

Студените ветрове тормозят развитието надръвчетата. Те провокират пробуждането на пъпките по-рано през пролетта и увеличават опасността от поврежданена цветовете от ниски температури. През зимата вятърът издухва снега от повърхността на почвата. По този начин се създава опасност от извмръзване на кореновата система и се намалява натрупването на влага в почвата. През лятото пък, изсушава почвата и пречи на летежа на пчелите.

Петър Кръстев

При изкопаването на посадъчна дупка за засаждане на дръвче, почвените слоеве се отделят. Плодородният почвен слой (дълбочина от 0 до 30-40 см) се отделя на една страна, а почвата от по-голямата дълбочина - 30-60 см – на друга. Ако най-горният почвен слой (8-10 см) е силно зачимен, може да се използва за зачимяване на тревно пространство в двора.

Плодородният слой почва се слага на дъното на посадъчната дупка и върху него се полагат корените на дръвчето. Преди това, почвата се обогатява, като към нея се прибавят 1-2 кофи добре угнил оборски тор и около 150-200 г комбиниран изкуствен тор, съдържащ азот, фосфор и калий.

За доброто прихващане и за по-нататъшното добро развитие на корените на дръвчето, дупката трябва да е достатъчно дълбока и широка. Ако почвата е обработвана предварително на голяма дълбочина, диаметърът може да бъде по-малък, но не по-малък от дължината и ширината на корените. Ориентировъчни размери:

. при необработена предварително почва - диаметър 80-100 см, дълбочина 60-70 см;

. при обработена - диаметър 50-70 см, дълбочина 50 см.

Посочените размери са за средно плодородна почва. При бедни песъчливо-глинести почви, тези размери могат да бъдат и по-големи, защото трябва да се внесе по-голямо количество оборски тор или компост.

Продуктивните корени на овощните дръвчета се развиват на дълбочина 60-70 см в почвата. Затова при плодородни почви, е достатъчно дълбочината и ширината на дупката да са не по-големи от размерите на кореновата система, защото е необходимо внасянето на по-малко количество оборски тор или компост.

Петър Кръстев

Жълтата и черната сливова плодова оса се срещат и вредят заедно в началото на вегетацията при сливата. Те предизвикат червивост и окапване на завързите. Осите летят през март, а ориентир е цъфтежът на тръкосливите. Осите снасят яйцата си в чашечните листенца и по-рядко в самата чашка на още неразтворените цветове на сливата. В мястото на снасяне цвета на тъканта се променя от зелен в кафяв. От тези яйца се излюпват лъжегъсеници които се хранят с вътрешността на завръзите, като ги изпълват с черна саждива материя. При разрязване нападнатите плодове издават миризма на дървеница. За да завършат развитието си лъжегъсениците повреждат от 4 до 6 плодчета, които окапват заедно с дръжките. Тяхното развитие в плода е 21-28 дни. След това ларвите напускат плода и отиват в почвата, където под форма на пашкул остават до следващата година.

Химичната борба срещу възрастното на този неприятел трябва да започне още преди да започне да яйцеснася. Това съвпада с периода преди цъфтежа на ранните сливи. Провежда се и второ пръскане в края на цъфтежа когато 2/3 от венчелистчетата са завехнали, но не са окапали, за да се предотврати вгризването на ларвите в плодчетата.

Регистриран инсектицид за борба е децис 2,5 ЕК, но могат да се използват и органофосфорни инсектициди с по-дълъг карантинен срок като Агрия 1050, Релдан, Нуреле 4Д, Нуреле Дурсбан и др. в регистрираните дози.

Петър Кръстев

Къдравостта е болест, която при нашите условия заема първо място по разпространение и вредност по прасковата. При нападение от нея в повечето случаи листат опадват, а това се отразява върху устойчивостта към измръзване, жизнеността на дърветата и плододаването през следващата година.

Болестта се развива по всички зелени части, но най-силно е нападението по листата, по които признаците са най-характерни. Първите симптоми се откриват около месец след цъфтеж по листата във вид на аленочервени деформирани зони. Болните листа губят еластичност и са трошливи, по-късно некротират и опадат.

Заразените цветове прегарят и бързо опадат, поради което тази повреда минава почти незабелязано. По плодовете се наблюдават пришковидни нараствания, деформации и напуквания с променен цвят, както при листата. Повреди могат да бъдат открити и по леторастите, макар и рядко. Те са във вид на надебеляване от обезцветени или розови изприщвания. Леторастите са по-къси, с подтиснат растеж, имат хлоротичен изглед и розетъчност.

Болестта се причинява от гъба, която зимува между люспите на пъпките и по кората на клоните. Оптимални за заразяване са температури от 10 до 21оС. Температура над 26оС спира развитието на гъбата.

Борбата основно е насочена срещу зимуващата форма.

За борба с къдравостта по прасковата може да се приложи един от медсъдържащите продукти – Фунгуран ОН 50ВП в концентрация 0,15%; Шампион – 0,3%. Препоръчително е да се проведе и още едно третиране след 10 дни с: Браво 500 – 0,3%, Дитан М 45 – 0,3%, Скор 250 ЕК – 0,02%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%; Тирам 80 ДГ – 0,3%, Калтир ВП – 0,25%, Шавит Ф 72 ВДГ – 0,2% и др.

Петър Кръстев

Със затоплянето и разпукването на пъпките по дърветата се разпълзяват множество неприятели. Ако пъпките “заплачат”,то значи цветоядът вече е започнал вредната си дейност.

Какво трябва да се направи за унищожаване на вредителя? Под дървото се постила голям найлон или плат. Ако дървото е по-малко стъблото

се разклаща, за да може всич и се унищожават извън градината. За да е успешно това мероприятие е нужно да се извършва при температура не по-висока от 6˚С. Такава е температурата рано сутрин, преди да напече слънцето, тогава резултатът от този начин на механична борба е най-добър. През деня, когато слънцето напече, бръмбарите стават по-подвижни, пълзят и летят от дърво на дърво. Стръскването трябва да се повтори и на следващата сутрин, по възможност няколко дни подред, за да може да се унищожат всички бръмбари – тъй като след зимуване те не излизат едновременно.

Ако не се изведе борбата с цветояда по-късно ще се види резултатът от неговата вредна дейност, плачът на пъпките е само началото. Листата са с деформации и слабо развити, а яйцата се снасят в самите цветни бутони. След излюпване ларвите се хранят с плодника и тичинките на цвета.Тогава при цъфналите бели и розови цветове ще видите и сиво-кафяви засъхнали цветчета, резултат от дейността на новото поколение на цветояда.

Петър Кръстев

Другата важна болест при ябълката е брашнестата мана, която също се причинява от гъба. През зимата мицелът на гъбата се запазва в заразените пъпки по върховете на леторастите и при благоприятни условия започва нови заразявания.

При зимната резитба за формиране или плододаване задължително се изрязват нападнатите връхни части на леторастите. Те лесно се познават от здравите по сивосивкавият цвят и слабо развити пъпки. При силно чувствителните сортове се провежда и резитба по време на вегетацията за отстраняване на силнозаразените леторасти. За съжаление едни от най-вкусните ябълкови сортове са силно чувствителни на брашнеста мана. Най-неустойчиви на болестта са Джонатан, Джонагалд, Айдаред, Блъшинг голден, Джонафрий, Виста белла, Бял зимен калвил и др.

За предпазване на листата, леторастите и плодовете на ябълките от заразяване с брашнеста мана се правят профилактични пръскания с контактни фунгициди.

Подходящи за предпазни пръскания са сяросъдържащите фунгициди. За опазване на силно чувствителните сортове се провеждат от 10 до 16 пръскания в интервал от 8 до 12 дни в зависимост от последействието на използувания фунгицид и динамиката на растежа на дърветата. Първото пръскане се провежда при разпукване на пъпките.

При благоприятни условия за развитие на болестта се използват фунгициди със системно действие.

Петър Кръстев

Профилактичните третираниясрещу струпясването включват две предцъфтежни, едно или две цъфтежни и 8-10 следцъфтежни третирания.

. Първото предцъфтежно пръскане се провежда във фаза “миши уши”, а второто припоказване боята на цвета или фаза “цветен бутон”.

. При суха пролет по време на цъфтежа се провежда едно, а при влажна две цъфтежни третирания.

. Следцъфтежните пръскания са в интервал през 8-10 дни в зависимост от използвания фунгицид, а броят им зависи от влажността и от допуснатата първична зараза.

Медните фунгициди имат и странично действие

За предпазни пръскания срещу струпясването могат да се използват медсъдържащи фунгициди, като 1% бордолезов р-р, шампион, фунгуран и др. Тези фунгициди имат и свойството да повишат устойчивостта нарастителните тъкани към кратковременни понижения на температурата в границите на минус 5 до минус 6 градуса.

Целта на предпазните пръскания е максимално да ограничат първичните инфекции от струпясване.

Петър Кръстев

Ябълките и крушите в момента се намират във фенофаза от “набъбване на пъпките” до “разпукване”. В тези фазиклиматичните условия са благоприятни за развитието на икономически най-важнитеболести при семковите.

Струпясването е гъбна болест, която презимува в окапалите заразени листа и много рядко върхузаразените клонки на киселиците.

Заразяването може да започне още от началото на вегетацията, във фаза “миши уши”, а масово се развива обикновенно по време на цъфтежа.

Благоприятни условия за струпясването са повишена влажност и температура по-висока от 5оС. Първите признаци след заразяване се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23оС. През вегетацията на ябълките и крушите броят на инфекциозните периоди (заразявания) зависи от валежите и температурата. Затова не може предварително да се определи броят на пръсканията.

Посочваме критичните моменти, в които трябва да се реагира с предпазно или лекуващо пръскане:

. набъбване на пъпките;

. зелен конус;

. миши уши;

. разделяне на цветните от листните пъпки;

. показване боята на цвета;

. цъфтеж (начало, масов, край);

. оформяне на плода (завърза);

. нарастване на плода до големина орех.

Петър Кръстев

Неделя, 17 Март 2019 20:11

Азотът подавайте на порции

Сроковете на торене на овощните дървета зависят от вида на тора, възрастта на растенията, свойствата и овлажняването на почвата, и др.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните торове - на 2 или 3 пъти през годината.

Фосфорните и калиевите торове могат да се дават заедно с оборския тор през 2-3 години със завишени торови норми.

За да се усвои азотния тор, най-добре е той да не се внася наведнъж, а на проции. Според конкретния случай са възможни различни варианти.

. При две подхранвания на овощните дървета с азотни торове 2/3 от годишната торова норма се внася в края на зимата (февруари-март), а 1/3 към края на май - началото на юни.

. При три подхранвания 1/2 от нормата се внася в края на зимата, 1/4 към края на май - началото на юни и 1/4 през есента.

. Ако цъфтежът на овощните дърветата е слаб, а растежът е силен, второто подхранване не е необходимо.

. Младите овощни дървета се подхранват с азотни торове на два пъти - в началото на пролетта и към средата на май.

От начина на внасяне на торовете зависи достъпът на корените до тях.

Азотните торове, които са лесно подвижни, се разхвърлят по повърхността на почвата и се заравят чрез плитки обработки. Повърхностно се разхвърлят и оборският тор, фосфорните и калиевите торове, но след това те трябва да се заровят по-дълбоко, за да достигнат по-близо до корените на овощните дървета.

Петър Кръстев

Нормите на торене на овощните дървета са в зависимост от възрастта на растенията, особеностите на отделните видове, подложките, силата на растеж и размерите на короните, количеството на плодовия товар, запасеността на почвата с хранителни вещества, осигуреността с вода, типа на насажденията, системата на поддържане на почвената повърхност и др.

При млади дръвчета

. При нормално предпосадъчно торене на овощните дървета с оборски тор, фосфорни и калиеви торове, през първите 3-4 години след засаждането овощните растения не се нуждаят от подхранване.

. В неторените предпосадъчно млади овощни насаждения се прилага подхранване с 25 до 35 г амонива селитра на кв. м. (физическо вещество). С такава норма се подхранват и основно торените растения след четвъртата година.

. При необходимост се дават 20-25 г троен суперфосфат (във физическо вещество) и 20 г калиев хлорид или калиев сулфат (физ. в-во) на кв. м.

Торовете се разхвърлят кръгово около стъблата на овощните дървета или по цялата редова ивица след което се заравят с окопаване.

Плододаващи дръвчета

Плододаващите овощни насаждения се торят ориентировъчно с 12-20 кг азот, 8-12 кг фосфор и 8-10 кг калий на декар. През 2-3 години на декар е добре да се внасят и по 3-5 тона оборски тор.

В зачимени овощни насаждения торовите норми са с около 30% по-високи.

Торенето е съобразено с нуждите на овощните насаждения само когато се прави въз основа на резултати от химичните анализи на почвата или растителните части.

Петър Кръстев

Преди да приложите резитба на млади (1-3-годишни) дръвчета, първо изберете подходящата формировка. Независимо от вида на избраната корона, необходимо е да се осигури:

. здраво срастване между скелетните части;

. подходящ наклон на скелетните клони и разклонения;

. съподчиненост на отделните скелетни части.

Здравото срастване между скелетните части е необходимо за предотвратяване на отцепването, което се случва при по-голям плодов товар.

Особености

. Скелетните клони се срастват здраво с водача, когато ъгълът между тях (ъгълът на отклонение) е по-голям от 45°, когато те са по-тънки от водача и когато са не повече от 3-4 в етаж (израстващи близо един до друг).

. Върхът им трябва да расте изправено, за да се удължават нормално.

. Най-подходящ наклон за скелетните разклонения е около 30° спрямо хоризонтала.

. Ако формировката е с водач той трябва да е във вертикално положение и да доминира по височина над всички скелетни клони.

Петър Кръстев

Зимата отстъпва място на пролетта и с това дръвчетата се събуждат за нова вегетация. Резитбата трябва да приключи преди резервните хранителни вещаства от корените да тръгнат към надземната част на дръвчетата.

Ако с операцията се закъснее, фиданките ще бъдат лишени от част от запаса хранителни вещества, които са натрупали през предходната година , и които са им необходими за началото на вегетацията.

При резитбата на овощните дървета трябва да се спазват основните принципи:

. просветляване – включва премахване на по-силни клони от основата, които сгъстяват вътрешността на короната и пречат за проникване на светлината;

. прореждане – премахват се сгъстените и по-слаби клончета от обрастващата дървесина, с което се постига регулиране на плодовия товар;

. съкращаване – премахване на една до две трети от връхните части на клоните, с което се ограничава техният растеж и се провокира странично разклоняване.

Петър Кръстев

Неделя, 17 Март 2019 20:05

Разсадите също се торят

Едно от важните звена за правилното отглеждане на разсадите е торенето. От това как ще стартираме растенията до голяма степен зависи и каква реколта ще получим.

При всички култури отглеждани чрез разсад, най-важно е да се отгледат силни растения със здрави стъбла и много добре развита коренова система. За тази цел те трябва задължително да имат на разположение два от основните хранителни елемента – азот и фосфор.

Освен основните хранителни вещества, младите растения се нуждаят и от определени микроелементи. Наличието на цинк в хранителната среда прави растенията по-устойчиви на стресови фактори, като температура, влага, рН на почвата и др. Борът е микроелемент, който е необходим в много малки количества, но в същото време с много голямо значение. Той подпомага придвижването на всички хранителни вещества до всяка точка на растението, както и залагането на повече цветове. Всичко това показва, че с торенето на разсадите се залага и успеха на реколтата.

Торенето само с оборски тор, който не е балансиран по отношение на съдържание на хранителни вещества не е достатъчно.

При пикиране на разсадите, могат да се ползват готови формулации торове със съответните за различните видове норми.

В случай, че използвате еднокомпонентни торове най-общо може да се прилагат следните норми: 1,5 кг амониев тор (от посочените), 2,5 кг суперфосфат, и 0,75 кг калиев сулфат за 1 куб. м. торо-почвена смес. Задължително условие е торовете да се използват като се размесят много добре със субстрата.    

Петър Кръстев

Страница 1 от 403

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта