Ваксина отбива миризмата на нерез

Алтернатива на хирургическата кастрация на прасетата може да стане химическата, имунологичната кастрация. Ваксинациите заместват кървавата операция – репортаж от стопанство в Бавария на сп. dlz primus Schwein

Алекс Петров

Кастрацията на прасетата е неизтребима практика, поне засега. Тя се налага поради редица икономически причини, една от които е премахването на неприятния мирис на месото от некастрирани животни. Използваните досега хирургически методи с употреба на облекчаващ болката аналгетик или чрез анестетик с въглероден диоксид (СО2) са в разрез с изискванията за хуманно отношение към животните. Прасетата невинаги са 100% анестезирани, могат да изпитват болка, след като се събудят, имат допълнителен стрес от самия процес, чувстват, че се задушават... И въпреки че представители на отрасъла свиневъдство на страните членки на Европейския съюз се задължиха да прекратят тази практика след 1 януари 2018 година, през останалите по-малко от четири месеца едва ли всички държави от Общността ще сколасат да намерят алтернатива. Ще припомним, че решението да се спре физическата (хирургическата) кастрация на прасетата бе постигнато след няколко сесии в Брюксел от представители на всички организации, свързани с отрасъла – свиневъди, месопреработватели, търговци, природозащитници, ветеринари. Германия, вторият производител на свинско месо след Испания (2016 г.) в ЕС, отдавна търси начини да изостави скалпела и да спести страданието на животните. Алтернатива на хирургическата кастрация на прасета може да стане химическата (имунологичната) кастрация, която се извършва чрез ваксинации.

Практическите аспекти на този нов метод са разгледани в германското специализирано списание по свиневъдство dlz primus Schwein в репортаж от животновъдно стопанство в Бавария, който предлагаме на нашите читатели.

--------

Свиневъдът Райнхард Брунер от град Вайден-ин-дер-Оберпфалц (Бавария) от половин година използва ваксина против миризмата на нерез, което му позволява да даде препоръки на колегите и съмишлениците си. Главното правило, което спазва 53-годишният баварец, е да избере точно срока за ваксинация и след това да наблюдава прасенцата. „На нас вече не ни е необходим скалпел! Това означава, че се затваря вратата за инфекции, а и работата на персонала намалява. Освен това на сърцето ми е по-леко, когато гледам животни, които не са били подложени на хирургическа операция. Ще добавя, че според колеги от бранша инхалационната наркоза при традиционната кастрация не е толкова безопасна, дори за персонала” – споделя Райнхард.

Преимущества на новия метод

Райнхард Брунер оцени отдавна преимуществата на метода ваксинация, която освен всичко друго пести и време. „Твърдо съм убеден, че това е верният път за моето предприятие” – казва той. Спомня си и началото. През 2009 година свиневъдът преминава към екологично отглеждане на прасета според стандарта на съюза Naturland. Именно от експертите на този съюз той научава за съществуването на алтернатива на хирургическата кастрация. Разбира се, че той се е запознавал и с други варианти за кастрация, докато се спре на ваксинацията.

Оценка на пазара

Преди да премине към новата технология, фермерът претегля нейните плюсове и минуси. Първата ваксинация се извършва, когато прасенцата наддадат до тегло 50-55 кг. Идеалният момент за втората ваксинация е примерно до шест седмици преди предполагаемата дата на заколване, когато животните тежат около 90 кг. Само втората ваксинация дава видим резултат.

Определени белтъчни молекули, съдържащи се във ваксината, блокират производството на андростенон и скатол, предизвикващи специфичната миризма на нереза. Семенниците намаляват размерите си, животните стават по-спокойни, хранят се по-добре, а характерното „мъжко поведение” затихва.

Непрестанно наблюдение

Германският фермер съветва колегите си да наблюдават внимателно всяко ваксинирано прасенце, само така могат да се убедят, че е получен стопроцентов резултат. По време на повторното инжектиране семенниците са достатъчно добре развити, затова не за всички животни може да сме уверени, че растежът им е прекратен. „Характерен признак е зачервяване на торбичките (скротума), кожата им е много чувствителна и се влияе от времето. Наблюдението по време на храненетоне е най-удачният вариант. Аз се убедих, че прасенцата са толкова увлечени в борбата за храна, че семенниците им се стягат.” Най-сигурният признак е проявата на типичното мъжко поведение: удари на съперника в корпуса, ритници, скачане един върху друг. Бурните все още „нерезчета” лесно се открояват – на тях им е нужна трета ваксина. Ефектът от провеждането на 2-ро или 3-то инжектиране продължава не повече от 10 седмици.

Процедурата на ваксинация бързо се вписва в работния график на стопанството, независимо че изисква допълнително изразходване на труд. „На група от 33 животни са нужни примерно 10 минути”, твърди от опит Райнхард. При провеждане на манипулацията обикновено не се наблюдава стрес – свиневъдът подхвърля на прасенцата малко сено, с цел да им отвлече вниманието им. Разбира се, някои животинки квичат по време на инжекцията, но повечето са унесени в изяждане на кърмата и не реагират на интервенцията. „Аз съм уверен, че тази процедура не е така неприятна, както хирургическата кастрация под наркоза или чрез обезболяване”, заключава фермерът.

Трикратна ваксинация

От внедряването на практика на химическата кастрация свиневъдът извежда извода: необходимо е трикратната ваксинация да се въведе като стандартна. Само така можем да бъдем уверени, че нито едно животно няма да се отправя към кланицата с миризма на нерез. Освен това трябва да се кастрират химически само здрави животни и да се спазват правилата за ваксинация. Схемата, разработена в стопанството, предполага ваксинация на три етапа през 20-ия, 50-ия и 80-ия ден от отбиването на прасенцата. Такъв подход е напълно подходящ за свинеферми, в които не отделят животните според пола – така можете да бъдете уверени, че женските „особи” няма да бъдат покрити. „Разбира се, ваксинацията изисква определени разходи. Моите допълнителни разходи са по 10 евро на всяко прасенце, в които включвам трите ваксинации и вложения труд. Това стана възможно благодарение на финансовата подкрепа от държавна пласментна организация” – обяснява Брунер, който получава за всички свои животни (мъжки и женски) по 5 цента отгоре за 1 кг месо от заклано животно.

За и против

Брунер смята, че е направил най-добрият избор. „Мускулната маса при самците се увеличи средно с 5 – 10%, откакто прилагам имунната кастрация. Според моите наблюдения ефективното усвояване на храната се подобрява след второто инжектиране”. Свиневъдът няма проблем при приемането в кланицата на отгледаните прасенца. По този начин допълнителните разходи се компенсират. „Свиневъди като мен зависят изключително много от купувача: дали той е готов да заплати малко повече за месо от животно, което не е било подложено на хирургическа кастрация. Ето защо, преди да се пристъпи към химическата кастрация, трябва да се изчислят вариантите. При всички случаи обаче времето никого не чака – 2018 година, когато ще влезе в сила забраната за хирургическа кастрация на мъжките животни, вече е на прага” – заключава практично и далновидно Райнхард Брунер.

Кастрацията – начин на употреба

Кастрацията или принудителното прекъсване на половата дейност вълнува свинепроизводителите от далечни времена. По време на растежа в организма на прасенцата се увеличава производството на полови хормони – естрогени и андрогени. Измененията са нежелателни и водят до икономически загуби. Основните причини за извършване на кастрация са:

  1. При некастрираните прасета регулярно възниква полов нагон; и двата пола са превъзбудени, нервни, раздразнителни, губят апетит, наддават неефективно, което се отразява на влошено качество на месото.

  2. При случайно покриване се раждат непродуктивни приплоди.

  3. Кастрацията предотвратява агресивността, прасетата не налитат едно на друго, не нападат хора, не потрошават инвентара.

  4. Месото на некастрираните притежава характерна, устойчива и неприятна миризма, която прави продукцията непригодна за консумация. Обяснението следва от физиологията на животното. В процеса на съзряване в семенните жлези на нереза се образува стероид – андростенон, който се натрупва в слюнката и се преобразува във феромон, чиято роля е да привлича женските. Втората смрад – скатол, се произвежда при разлагането на аминокиселината триптофан в дебелото черво от бактерии. Просмуква се от стените на червата и попада в кръвта, като се натрупва в мастната тъкан. При термична обработка миризмата се появява и месото става непригодно за консумация.  

Прочетена 2735 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта