Вкусът на българското… Избрана

-         Откриваме го в овцефермата с автохтонни породи овце, кози и говеда в село Доброглед

-         От няколко години към фермата е изградена мандра за преработка на продукцията от редките животни

Габриела Събева

В дните преди пролетните празници – Великден и Гергьовден, погледите на всички са отправени към кошарите. Не че ги има много, но все пак се намират. Стана традиция не само да се слага на трапезата вкусно и крехко агнешко месо, стана традиция да се говори за овцевъдите само по това време, през пролетта. А как живеят, как се справят, как успяват да са на линия 24 часа всеки ден? Това са въпроси, на които трудно се намират отговори, ако не ги получиш от първоизточника. А той, фермерът, много не обича да говори. Той се е втурнал в едно обречено приключение, наречено животновъдство и прави невъзможното, за да отгледа животните и да оцелее. Особено когато говорим за автохтонни породи животни – древни, забравени, но присъствали трайно в бита на българина през вековете. Отглеждани за мляко или месо, тези породи са оцелели през трудните времена, за да ги изгубим днес.

d r D Nikolov ferm pazar 1

Варненското село Доброглед е разположено на 13 км от Варна. Въпреки близостта до морето, селото е далеч от глъчката, шума и замърсяването, все „белези” на цивилизацията. Кристално чист въздух, гъста гора наоколо, богато биоразнообразие, скали, тишина – едно невероятно кътче от природата. Точно там се намира семейната ферма „Овчарника”, която е собственост на ветеринарния лекар д-р Данаил Николов. Няма да крием, че до фермата „стигнахме” благодарение на млечните продукти от автохтонните породи, отглеждани от семейството и предлагани по фермерските пазари в Добрич, Варна, дори Бургас.

„В „Овчарника“ отглеждаме 500 овце от породата медно-червена шуменска, 30 родопски крави и 100 кози от калоферска дългокосместа коза. И трите са автохтонни породи, по-ниско продуктивни, но дават суровина с много високо качество, с високо съдържание на протеини и масленост”, разказва в Добрич д-р Николов. После в разговора се връща назад и си припомня: „Обичам животните, мисля, че заради дядо ми, който беше овчар. Исках да имам свое стадо и поставих началото през 2004 г. Започнахме с един кредит и 150 овце. През 2007 г. закупих първите медно-червени шуменски овце”. През следващите десет години семейството успява да увеличи броя на овцете до 500. Постепенно добавят и други животни, отново автохтонни породи, т.е. истински, първични, български.

Ovze D Nikolov 1

„Спрях се на родопското говедо преди 6-7 години заради качеството на млякото. Какво да разказвам – гъсто, с висока млечност, вкусно. Сиренето от него става жълто на цвят. Самите животни са много симпатични, но най-вече са български”, разяснява д-р Николов предимствата на родопското говедо. Що се отнася до дългокосместите кози, тях докторът ги забелязва на съборите в Калофер и така решава да си вземе и от тях. За да е истински обликът на фермата, в нея се отглеждат десетки каракачански кучета, котки, кокошки, гъски…

Трудностите обаче не закъсняват и за да се справят с тях, семейството решава да изгради мандра, чрез която да преработва продукцията от животните. Така се раждат истинските млечни продукти като мляко, сирене, сметана, масло, кашкавал, дори телешки суджук – суров и сушен. „Все повече хора искат да опитат натуралното и го ценят. Има и желаещи, които искат на място да видят както животните, така и производствените процеси”, обяснява д-р Николов и допълва: „Всеки може да дойде и с очите си да се увери как работим, какво правим, как гледаме животните, да проследи всеки цикъл. Всички са заинтригувани”. На фермерските пазари вече не стигат продуктите на фермата, бързо се изчерпват и ако не си направил поръчка, може и да не успееш да си купиш.

За добрия вкус спомага и пашата на животните между селата Доброглед и Калиманци. През зимата се добавя зърно, сено и люцерна към менюто на говедата, овцете и козите. „Ние сме малки производители и трудно намираме място по големите търговски вериги. Затова категорично това е начинът да произвеждаме, а фермерските пазари – начин да предлагаме стоката си. Така можем не само да оцеляваме, но и стъпка по стъпка, бавно да се развиваме”, категоричен е фермерът.

Той допълва, че субсидиите за автохтонните породи имат значение, важни са за животновъдите. „Определено обаче не могат да наваксат доходността. Автохтонните породи са нископродуктивни, разбира се, за сметка на качеството. Смятам, че субсидиите за нашия отрасъл закъсняха. Много животновъди фалираха и ликвидираха стадата си. Как се възстановява сега цял един отрасъл?”, пита д-р Николов.

Ние също търсим отговора на въпроса какво държи млади хора като Данаил и съпругата му в овцефермата. Питаме се дали от любов, дали от инат, дали просто защото това е начин на живот. На българина!

Прочетена 1357 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта