Месото не бива да се превръща в боксова круша на радикални еколози Избрана

Да, месоядството влияе на околната среда, но кравите не убиват климата, твърди в дискусионна статия американският проф. Франк Митлънър

4 Франк

Проф. Франк Митлънър е виден специалист по животновъдни науки в Калифорнийския университет „Дейвис“. Статията, която публикуваме, е от платформата The Conversation (Разговорът), създадена за основани на факти дискусии и обмяна на мнения, често противоположни, по актуални и важни теми. Американският професор оспорва зачестилите напоследък несправедливи и на практика необосновани обвинения за пораженията на животновъдната индустрия върху околната среда и климата.

Тъй като мащабите и въздействията от изменението на климата стават все по-тревожни, месото се превърна в удобна боксова круша. Радикални еколози призовават обществеността да яде по-малко месо, за да спаси околната среда. Някои активисти пък настояват за облагане с данък на месото, за да се намали консумацията му.

СХЕМА СВЕТОВНО ПРОИЗВОДСТВО NB

Основното твърдение, което стои зад тези аргументи, е, че в световен мащаб производството на месо генерира повече парникови газове в сравнение с целия транспортен сектор. Това твърдение обаче е очевидно погрешно, както показват фактите. Но упоритото придържане към него доведе до фалшиви предположения за връзката между месото и изменението на климата.

Изследванията на проф. Франк Митлънър се фокусират върху начините, по които животновъдството влияе върху качеството на въздуха и климатичните промени. „Според мен има много причини дали да изберем животинския протеин или вегетарианската селекция. Пренебрегването на месото и месните продукти не е екологична панацея, както мнозина биха повярвали. Но ако го доведем до крайност, това също би имало вредни хранителни последици“ – предупреждава американският учен.

Вменени рекорди на месото и парниковите газове

Основната причина за лошата репутация на месото произтича от твърдението, че добитъкът е най-големият източник на парникови газове в световен мащаб. Така например в публикувания през 2009 г. анализ на института Worldwatch със седалище Вашингтон, се твърдеше, че 51% от глобалните емисии на парникови газове идват от отглеждането и преработката на добитъка. Според американската Агенция за опазване на околната среда най-големите източници на емисии на парникови газове в САЩ през 2016 г. са производството на електроенергия (28% от общите емисии), транспортът (28%) и промишлеността (22%). Емисиите от цялото селско стопанство възлизат общо на 9%.

Приносът на животновъдството в тази сума е по-малко от половината, защото представлява едва 3,9% от общите емисии на парникови газове в САЩ. Това е много различно от твърдението, че негативните последици от отглеждането на добитъка са съизмерими и дори надвишават тези от всички видове транспорт – позовава се на фактите проф. Митлонър.

Как да си обясним това погрешно схващане?

През 2006 г. Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) публикува проучване, озаглавено "Дългата сянка на добитъка", която получи широк международен отзвук. В него се казваше, че животните са произвели стряскащите 18% от световните емисии на парникови газове. Агенцията направи изненадващо заключение: Животновъдството нанася на климата повече вреди, отколкото всички видове транспорт, взети заедно.

Последното твърдение бе погрешно и още тогава бе коригирано от Хенинг Щайнфелд, главния автор на доклада. Проблемът е, че анализаторите на ФАО бяха използвали всеобхватна оценка за жизнения цикъл на животните, за да проучат влиянието на добитъка върху климата, и съвсем различен метод при анализа им за транспорта.
При добитъка те бяха отчели всеки фактор, свързан с производството на месо. Това включваше емисиите от производството на торове, от превръщането на горите в пасища, отглеждането на фуражи и преките емисии от животните (освобождаване на газове и производство на оборски тор) от раждането до смъртта.

Въпреки това, когато изследваха въглеродния отпечатък на транспорта, авторите на доклада пренебрегнаха въздействието върху климата от производството на материали за автомобили и автомобилни части, за монтажа на превозни средства и поддържането на пътища, мостове и летища. Вместо това те изчисляваха само газовите емисии от готовите автомобили, камиони, влакове и самолети. В резултат, сравнението на ФАО за емисиите на парникови газове от добитъка с тези от транспорта беше значително изкривено.

Изследователите вече откриха множество възможности за намаляване на емисиите на парникови газове от животновъдния сектор. Червени кодове алармират за потенциалната заплаха от всяка практика.

В статията си американският професор твърди, че е посочил този недостатък в речта си пред колегите учени в Сан Франциско на 22 март 2010 г., която предизвикала потоп от медийно отразяване. „Чест прави на ФАО, че незабавно призна грешката си. Но за съжаление, първоначалното твърдение на агенцията, че на животните се пада лъвският пай от световните емисии на парникови газове вече бе получило широко покритие. И до ден-днешен ни се налага да оборваме това твърдение.“

В най-новия си оценъчен доклад ФАО изчисли, че животновъдството произвежда 14,5 процента от глобалните емисии на парникови газове в резултат на човешката дейност. При транспорта все още не съществува съпоставима пълна оценка на жизнения цикъл. Въпреки това, както посочва Щайнфелд, преките емисии от транспорта в сравнение с добитъка могат да бъдат сравнени и съставляват респективно 14 срещу 5%.

Отказването от месо няма да спаси климата

Много хора продължават да мислят, че ако избягват консумацията на месо поне веднъж седмично, ще допринесат значително за положителна промяна на климата. Но според едно скорошно проучване дори ако американците елиминират напълно животинския протеини в диетата си, те биха намалили емисиите на парникови газове в САЩ само с 2,6%. „Според изследването ни в Калифорнийския университет "Дейвис", ако практиката на Безмесен понеделник (Meatless Monday) бъде възприета от всички американци, ще намалим емисиите само с 0,5%“ – съобщава проф. Франк Митлънър.

Освен това технологичните, генетичните и управленските промени, които се случиха в селското стопанство на САЩ през последните 70 години, направиха животновъдството по-ефективно при интензивно намаляване на парниковите газове. Според статистическите база данни на ФАО директните емисии на парникови газове от добитъка в САЩ са намалели с 11,3% от 1961 г. насам, докато производството на месо се е увеличило повече от два пъти.

Търсенето на месо се увеличава в развиващите се и нововъзникващите икономики като Близкия изток, Северна Африка и Югоизточна Азия, която смело проправя пътя си напред. Но потреблението на месо на глава от населението в тези региони все още изостава от това на развитите страни. През 2015 г. средното годишно потребление на месо на глава от населението в развитите страни е 92 килограма, в сравнение с 24 килограма в Близкия изток и Северна Африка и 18 килограма в Югоизточна Азия.
Все пак, предвид прогнозирания ръст на населението в развиващия се свят, със сигурност ще има възможност за страни като САЩ да развиват и занапред устойчивото си животновъдство.

Месото е важна съставка от качествената храна

Ако предположим, че премахнат постепенно животните от американското селско стопанство, то това би намалило само в малка степен националните емисии на парникови газове, но в същото време ще затрудни задоволяването на населението с качествена храна. Много критици на животновъдството прибързано твърдят, че ако фермерите отглеждат само растения, те биха произвеждали по-голямо количество храна и повече калории на човек. Но хората се нуждаят също така от много важни микро- и макроелементи за поддържане на доброто им здраве.

Трудно е да намери убедителен аргумент за това, че в Съединените щати изпитват калоричен дефицит, предвид високите национални нива на затлъстяване при възрастни и деца. Нещо повече, не всички части от растенията са годни или желани за консумация. Увеличаването на добитъка е начин да се добави хранителна и икономическа стойност за растителното земеделие.
Ето един убедителен пример: енергията в растенията, които се консумират от животните, най-често се съдържа в целулозата, а тя е несмилаем за хората и за много други бозайници. Но кравите, овцете и другите преживни животни могат да преработват целулозата и да освобождават слънчевата енергия, която се съдържа в този огромен ресурс. Според ФАО до 70% от земеделските площи в световен мащаб представляват земя, която може да бъде използвана като пасищна за преживните животни.

Според прогнозите световното население се очаква да достигне 9,8 милиарда души до 2050 година. Изхранването на толкова много хора ще представлява огромно предизвикателство. Освен това порция месо е по-питателна и богата на хранителни вещества, отколкото вегетарианското блюдо, а преживните животни до голяма степен използват храна, която не е подходяща за хората. Развитието на животновъдството осигурява така необходимите доходи за дребните земеделски стопани в развиващите се страни. В световен мащаб животновъдството осигурява прехрана за 1 милиард души.

Климатичните изменения изискват неотложно внимание, а животновъдната промишленост слага глобалния си екологичен отпечатък, който влияе на въздуха, водата и земята. Тези фактори, в съчетание с бързо нарастващото население в света, ни дават властни аргументи да продължаваме работата за повишаваме ефикасността на животновъдството. Смятам, че отправната ни точка трябва да бъде базирането на научните факти – пише в заключение проф. Франк Митлънър.

Прочетена 1296 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта