Търговия на животни през … Фейсбук Избрана

Първата браншова камара на месодайното животновъдство у нас вече е факт. Идеята е добра, намеренията са чисти, битките предстоят. Зад идеята, преди близо година, застанаха двете развъдни асоциации: АРМПГБ и НАМГБ. Те са съмишленици на новата браншова организация и помагат на ниво експерти.

Дали ще се осъществи заявеното желание на последното извънредно Общо събрание на АРМПГБ в Сливен – да бъде създадено търговско дружество, с цел пазарна реализация на животни, предстои да разберем. Защото

пазарът от години работи на случаен принцип

Търговци от Албания, Гърция и Турция изкупуват телета от отделни ферми, но обективен поглед върху тези процеси няма. Пазарът се случва и в социалната мрежа. Във форумите и групите гъмжи от снимки на телета, които се продават. Някои от тях – без ушни марки. Което е лош знак и говори за изначално сбъркания генезис на процесите в месодайния сектор.

В посока на правилното му подреждане вървят от браншовата Камара на месодайното животновъдство. Те ще направят опит да създадат вътрешна информационна система за ценовите нива на реално сключените търговски сделки на територията на цялата страна. Това ще даде представа за общата картина в сектора и всеки месодаен животновъд

ще може да си свери часовника на какви цени да продава

Истинските животновъди не продават през Фейсбук. Това просто е несериозно. Когато няма правила, и социалната мрежа се явява поле за пазар. Тъжно, но факт. Катастрофална и стряскаща, обаче е официалната статистика на МЗХГ за дейността на кланиците за червенo месo и за производството на месо в България през 2018 година. Данните показват огромен сив сектор във всички въдства, с изключение на свиневъдния, който е изцяло индустриализиран.При над 60% сив сектор в месодайното животновъдство, сериозно ли е изобщо да се мисли за външни пазари? Кой уважаващ себе си търговец ще се върже на тая въдица, ако няма гаранции, че се играе по правилата.

При създаването на общ вътрешен пазар, каквато идея имат от браншовата Камара на месодайното животновъдство, макар и само на ниво информация, железните правила са неизбежни, в противен случай това ще излезе ялова идея. В този ред на мисли е резонен известен скептицизъм към заявеното намерение от страна на АРМПГБ за създаване на депо за животни.

Животновъдите имат нелеката задача да отгледат породисти, качествени и добре гледани и хранени телета. След това да ги транспортират до съответното депо по всички санитарно-хигиенни правила и изисквания. Зад вратата на депото правилата вече са други и са друга отговорност.

Това са живи животни, това не са ябълки и круши

и някой трябва да поеме повече от тежкия ангажимент да се грижи за стоката, докато тя стигне до купувача. Това по-скоро би било по силите на търговците, отколкото на самите животновъди. Достатъчно е последните да успеят да поемат относително твърд и ежегоден ангажимент за това колко животни могат да закарат за продан. Вярно е, че пазарът сам намира качествената стока, но неговата организация е сложно нещо и трябва добре да бъде внимателно обмислена, със съответната експертиза.

В тази схема държавата няма място. Субсидирането в сектора обаче изкривява пазара. Такъв е ефектът и от последните промени в условията за подпомагане по линия на обвързаната подкрепа. Не че фермерите няма да се справят. Но са планирали едно, а в движение ще трябва да променят нещата. Това, от своя страна е предпоставка за лоши практики, публично известно е. Да не говорим, че малкото говедовъди у нас, които искат да работят по утвърдени стандарти, трябва да се борят с онези, които преминават от сектор „Млечно направление“ в сектор „Месо“, защото не могат да покрият изискванията или просто за да вземат едни субсидии. И в този батак МЗХГ изобщо не слага ред и не му се вижда края.

Управниците трябва да си съберат акъла и

да дадат ясен знак към българските животновъди

И без друго ще се пише в скоро време национален стратегически план. Ако в него ясно е заложено, че до 5 години трябва да се увеличи поголовието в месодайния сектор, примерно: овцете да станат два милиона, а кравите милион и половина, всеки ще може да вземе ясно и осъзнато решение дали да се хване на това трудно хоро, наречено животновъдство. Иначе напусто сме пращали млади фермери да гледат и да преглъщат по чуждия опит.

Можем да го направим и у нас, стъпките са прости, иска се само последователност и предвидимост на политиките. И да се спре наливането на пари от пусто в празно. Какъв е смисълът, например, да бием барабана, че имаме ДНК-лаборатория, а все още да не можем да използваме капацитета й по предназначение? За какво са ни учените глави, ако реално не работят в полето на генетиката в животновъдството? Няма, разбира се, да подминем и българския животновъд. Промяната започва от него. Или работи по правилата или хленчи за поредния Deminimis. Това е въпрос на лично узряване и всеки сам изминава пътя си.

Анета Божидарова

Прочетена 1843 пъти
Оценете
(0 гласа)

1 Response Found

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта