СТЕКСПО 2019 – качествени натрупвания по пътя към професионалното говедовъдство Избрана

СТЕКСПО 2019 вече е история. Този път изложението се проведе на 1 и 2 ноември в Пловдив и с лекота се вписа в просторната територия на Международния панаир в града под тепетата. За четвърта поредна година – топ експерти на световно ниво в областта на месодайното говедовъдство. Най-важно е фермерите

да учат и да се равняват по най-добрите

– такова е дълбокото убеждение на организаторите на СТЕКСПО – Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България.

Много е трудно да събереш хората на едно място, казва изпълнителният директор на АРМПГБ Андрей Чалъков. Но СТЕКСПО го прави. Хората, които посещават изложението, вече са част от едно общество, което иска да превърне месодайното говедовъдство в успешен бизнес. „Смело мога да кажа, че у нас

вече сме натрупали критична маса от 20% успешни говедовъдни ферми

и във всяка област има по един изявен лидер“, прави равносметка Андрей Чалъков. И веднага обръща поглед към проблемите в бранша. „След като подкрепата за месодайното говедовъдство е близо три пъти по-ниска от тази в останалите въдства, това означава, че секторът не е приоритетен за държавата“, казва изпълнителният директор на АРМПГБ. Вместо да стимулират вече създадените и работещи говедовъдни ферми,

субсидиите изкривяват картината и образуват сив сектор

Числата в тази посока са повече от красноречиви. Нереално занижено е изискването за получаването на подкрепа по линия на обвързаното подпомагане за животни под селекция от 0,25 % отелвания годишно, при условие, че реалните отелвания са 80%. Така сивият сектор достига точно тази главозамайваща цифра. Тя се подкрепя и от аграрната статистика: регистрираните животни, заклани в кланица са близо 30 хиляди, срещу двойно по-голям брой на такива, заклани в стопанството – 60 хиляди. Повече е от ясно е, че в сектора трябва да бъдат въведени

нови правила, които да стимулират легално работещите говедовъдни стопанства

Картината с пазара по-скоро е хаотична и работи на случаен принцип. Причината – липса на достатъчен брой фермери, които да предлагат качествена продукция с константен количествен показател. В тази посока узряването се очертава дълго и трудно. Много са примерите за намерени и изгубени пазари в Гърция и в Косово – поради липсата на коректност, на бизнес нюх и на пазарно мислене. Търсене има и на вътрешния пазар, но и тук

отговорът с постоянни количества качествено говеждо и телешко месо е труден

СТЕКСПО дава отговори и в тази посока – стопаните, които добре менажират своите ферми, разказват за своя опит. У нас все още няма утвърден стандарт за окачествяване на българско говеждо и телешко месо. Специалистите и оценителите в тази посока също са дефицит. Както и тези по храненето и угояването на телетата. Поради липсата на надежден контрол по веригата,

фермери планират създаването на собствени кланици

Такава ще отвори през пролетта Николай Димов, един от мащабните месодайни говедовъди у нас. Неговата образцова ферма е в ямболското село Стефан Караджово. Димов обработва 70 хил. дка земя, в това число и пасища. Отглежда над 2 хил. и 500 месодайни чистопородни говеда, от които 800 са само майки. „Ако един фермер у нас иска да се издържа само от животновъдство, това трудно може да се получи с малък брой животни. Не такава е картината в останалите европейски държави – там стопанство с 80 до 100 животни се счита за голямо. Причината за тази разлика е свързана с подпомагането. У нас то е много ниско, още работа ни предстои и в селекционния контрол“, казва Николай Димов.

Успешни примери в обратната посока обаче има и на роден терен. Такава е фермата от Бродилово на фамилия Морфови. На изложението и тази година срещаме лъчезарния Васко Морфов, който често се откъсва от нашия разговор, за да говори на изложбените животни, като галено ги нарича „госпожици“. Мерак, какво да се прави! Фермата в Бродилово е сертифицирана като биологична, животните са 120, порода Херефорд и се отглеждат пасищно. Продукцията се реализира предимно на вътрешния пазар, работи се и на ишлеме.

От мрънкане няма полза

смее се 29-годишният Васко Морфов. Запретваш ръкави и се хващаш за работа, това е положението, казва младият говедовъд. Това казва и американецът Крейг Гъфи, който е дошъл у нас със своята лична история за един 30-годишен успешно извървян път в месодайното говедовъдство.

Как ще ги стигнем американците?

Отговорът е прост. Като си променим мисленето. За да се превърне в устойчиво развит сектор, българското месодайно говедовъдство трябва да започне да мисли пазарно. А това означава добре да овладее аритметиката на фермата. Американецът Гъфи е отличен пример в тази посока. Без да влага средства за наторяване, на основата на добрите стари земеделски практики, той поддържа тревостоя на своите пасища по естествен път. И така оптимизира разходите за храна, които са 70% . Почва, естествени за терена треви и добра генетика на стадото – това е простият ключ за успеха на 30-годишното стопанство на колоритния американец. И добър маркетинг, разбира се. Защо това да не е възможно и у нас?

Анета Божидарова

Прочетена 955 пъти
Оценете
(1 глас)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта