Биологичното животновъдство – ниша с перспектива Избрана

Интересът към биологичното животновъдство у нас е факт. По данни от последния аграрен доклад на земеделското министерство, в рамките на една година, се наблюдава плавен ръст при биологичното отглеждане на говеда и кози. Изключение от тази тенденция са биологичните пчелни стопанства – при тях ръстът е значителен.

Какво показва статистиката

За последните 5 години говедата, отглеждани по методите на биологично производство бележат ежегоден ръст. През 2017 г. те нарастват със 7%, до 10 400 броя, което представлява 1,9% от общо отглежданите говеда у нас. През 2017 г. отглежданите по биологичен начин кози се увеличават със 781 броя или 9,5% спрямо предходната година, до 9 023 броя, което представлява 3,5% от общия брой кози за страната. С 5,9% е годишното увеличение през 2017 г. на отглежданите по биологичен начин пчелни семейства, които достигат до 250 434 броя или около една трета от общо отглежданите пчелни семейства в страната. Само при овцете, отглеждани по методите на биологично производство, през 2017 г. се отчита леко намаление в сравнение с 2016 г. (с 3,2%), до 25 959 броя, което представлява 2% от общия брой овце в страната.

Младите фермери инвестират основно в биоземеделие

Това отчете в средата на август изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев, при връчването на първите подписани договори на бенефициенти по подмярката 6.1, популярна като „Млад фермер“.От договорираните 880 проекта 654 са насочени към биопроизводството. В сектор „Животновъдство“ има одобрени 78 проекта, от които био са 59.

Пазарът на биологични продукти в България е сравнително нов и все още твърде малък, но в същото време бързоразвиващ се. През последните няколко години се наблюдава бум на пазара на биопродукти у нас. Увеличава се броят на специализираните магазини, както и броят на търговските вериги, които се включват в дистрибуцията на биологични храни. По-голяма част от българските биологични храни и продукти са предназначени за външни пазари. Това показва анализът на земеделското министерство, базиран на данните в годишния аграрен доклад.

Някои от мащабните и утвърдени производители на млечни и месни продукти у нас развиват и бранда био. Повечето от тях обаче признават, че имат проблем със суровината. Биосертификатът за месото изисква проследяемост на целия процес на отглеждане на животното, включително храненето. Задължително условие е съставките в храната да са носители на биостандарт, както и пасищата да са сертифицирани като такива. При производството на млечни биопродукти изискванията са още повече. При ферма с големи мащаби, тяхното постигане се оказва трудно. В този контекст, очертават ли се по-добри перспективи пред малките животновъдни семейни ферми, позиционирани в планинските и полупланинските райони?

Ферма „Бродилово“ – малки и успешни

Ферма „Бродилово“ е фамилно стопанство в региона на Странджа. Започнали със зърнопроизводство, после решили да отглеждат и животни. От 2 години фермата е сертифицирана като био. В стопанството има 120 месодайни породи говеда – основно от породата Херефорд. Животните се отглеждат предимно пасищно. Продукцията се реализира на пазари в Бургас, Варна и София. „Бродилово“ е със затворен цикъл на производство, част от междинните процеси /клане, логистика/ се извършват на ишлеме. Фермата има собствена политика на маркетинг. „Придържаме се към бутиковите продукти, което е естествено за едно семейно стопанство, което произвежда по биологичен начин“, казва 29-годишният Васко Морфов.

Рекламна политика „От уста на уста“

Въпреки, че тенденциите у нас не са в посока на увеличаване на семейния тип ферми, Морфови смятат, че този модел е добър и успешен, ако произвеждаш качествени продукти и добре ги маркетираш. Говедовъдите нямат интерес към големите търговски вериги, изцяло разчитат на рекламната политика „От уста на уста“. По този начичн вече са набрали достатъчен брой клиенти и успяват на 100% да реализират произведеното и преработеното във фермата. „Нямаме интерес да се разрастваме и да търсим пазар в големите търговски вериги, защото това предполага съвсем нова организация на производството. Малкият пазар е достатъчен за нас и ни задоволява“, обяснява Морфов.

Кредити срещу субсидии

Субсидиите не бива да участват в сметката за рентабилност на едно стопанство. За биологично отглежданите животни те не са съществено по-високи. Фермерите обикновено си гарантират с тях тегленето на кредити от банките. Повечето участват и по мярката „Агроекология“ – по линия на постоянно затревените площи. Те така или иначе се поддържат, защото животните се отглеждат предимно пасищно. Всяка малка семейна биологична ферма обвърза аритметиката на стопанството най-вече с пазара.

Качеството и доброто име са основен фактор в пазарната реализация, категорични са Морфови. Затова работят в посока на образуването на по-голяма добавена стойност. Пазар има, има незаети ниши, просто трябва да се работи здраво и качествено, казва младият говедовъд от Бродилово. И отново подчертава – най-важен е маркетингът.

Американският опит

Още си спомня посещението в САЩ, по линия на програмата „Лидери в земеделието“, която се организира от фондация „Америка за България“ и изпраща на практическо обучение в Америка успешни български фермери . Васил Морфов останал силно впечатлен от умението на американците да превръщат всеки на пръв поглед незначителен факт в част от печеливша маркетингова стратегия. В България имаме още много да учим в тази посока. Всяка стъпка на растеж и развитие трябва да бъде съхранявана, за да послужи като пример на следващото поколение в семейната ферма. За да има то върху какво да надгражда.

Поглед напред

Посоката, в която гледат малките биологични семейни стопанства, е свързана с разширяване на дейностите във фермата в посока на локален информационен туризъм. Голямата мечта на Васко Морфов е да обедини животновъдството с модерния екологичен туризъм. Той е развит в редица западни страни, но у нас тепърва прохожда. Тук не става дума за селска къща с джакузи, каквито у нас се нароиха, а за споделено битие. Всеки, който желае, да може да посети една фамилна семейна ферма, да участва наравно със стопаните в ежедневната работа, да види на терен какво означава фермерски живот. Подобно начинание не изисква големи инвестиции и вероятно малките биоживотновъдни ферми успешно ще заработят и в тази посока. Това е шанс за тях да се превърнат в устойчиви фамилни стопанства.

 Анета Божидарова

Прочетена 1141 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта