Кои са най-разпространените заблуди в животновъдството Избрана

Отделете зърното от плявата във вашите разсъждения и решения, призовават френски експерти и професионалисти

Мила Иванова

Прекалено много приблизителни информации или направо фалшиви новини съпътстват животновъдството. Често те се разпространяват от псевдонаучни индивиди, вегани и дори невежи всезнайковци, чиято цел е да обезверят всеки животновъд или да го убедят да изостави своята дейност. За да можем да вървим напред, нека възстановим някои истини, призовава авторитетното френско сп. France Agricole и посвети на темата обоснован материал. В него експерти и професионалисти в бранша разглеждат (не)верни твърдения и най-разпространени заблуди в сферата на животновъдството и след критичния анализ ги подпечатват с резолюцията „Вярно“ или „Невярно“.

  1. Влиянието на животновъдството върху емисиите на CO2 превишава въздействието от транспорта. Невярно. Това шокиращо твърдение – че 14% от парниковите газове (ПГ) са отделяни от транспорта срещу 14,5% от домашните животни, бе публикувано от ФАО през 2006. Оттогава неговите автори се коригираха. При транспортните показатели се отчитат само преките емисии, докато при емисиите от животните се съчетават преките и непреките емисии. Във Франция селското и горското стопанство заедно представляват 19% от ПГ, а транспортът – 29%. При това в тези 19% животните са отговорни за 14% от емисиите. А потенциалът за намаляване съставлява 20%. В страните, които отбелязват развитие в периода от 1961 до 2010 г., парниковите емисии са се намалили до 23 на сто, докато в развиващите се страни те са се увеличили на 117%. Според доклад на ФАО за 2016 г. глобалният потенциал за намаляване на парниковите емисии съставлява 30%.
  2. Едрият рогат добитък може да намали емисиите си. Вярно. Във Франция например променящите се практики (намаленото използване на торове, повишената продуктивност на животните, оптимизирането на хранителните продукти) позволиха въглеродният отпечатък да намалее с 15 – 25% между 1990 и 2010 г., като същевременно се запази обемът на производство.
  3. Ако се спре консумацията на месо, бедността в най-слаборазвитите страни ще намалее. Невярно. Твърдото ядро на бедността обхваща един милиард хора, от които 800 милиона са земеделци и животновъди. За тях животното представлява продукция за изхранване, но също така работа, тор, средство за спестяване. Два милиарда в света използват животинската тяга. В Бангладеш 90% от едрия богат добитък „работи“ (тяга или обработка на земята). В Индия преди десет години 60% от площите се обработваха от животни, 20% ръчно, 20% – от трактори. Екологическото въздействие на PVD от животновъдните ферми може да се намали за сметка на увеличаването на производителността. В частност, чрез засилване на борбата с болестите, които водят до огромни загуба на ресурси. В бедните страни половината от животните умира от тях. В по-малко напредналите страни растящото търсене на месо, мляко и яйца води до увеличаване на тяхното количество, а следователно и на парниковите емисии: ако са по-ефективни, тези системи могат да намалят емисиите със 70 на сто, според Жан-Пол Прадер, ветеринар в Международното бюро по епизоотии (OIE).

4. Производството на килограм месо изисква 15 000 литра вода. Невярно. Това число циркулира в телевизионните студии и в публикации за широката публика. Но тези 15 000 литра включват дъждовна вода, уловена от почвите и растенията (95%). "Зелената" се връща към водния цикъл. "Синята" е този, който всъщност се консумира от животните и служи за напояване на културите. "Сивата" се използва за почистване на отпадъчните води и рециклирането им. Като се вземат предвид "синята и сивата", научната общност оценява, че е необходимо между 550 и 700 л за производство на 1 кг говеждо месо.

5. На животновъдството се падат три четвърти от световните земеделски площи. Вярно е, но… Животновъдството използва 75 на сто от световните селскостопански площи, но две трети от тях не могат да бъдат използвани. Единственият способ те да се оползотворят е да се отглеждат тревопасни. От тях има само полза. Що се отнася до обработваемите площи, животните разполагат с една трета. По думите на Жан Луи Пейро из Института INRA, само 14 на сто от храните, изядени от животните, се конкурират с тези, консумирани от хората. Що се отнася до глобалното производство на зърно, конкуренцията между животинската и човешката храна съставлява една трета от обема му.

6. Необходими са от 2,5 до 10 кг растителни протеини за производство на 1 кг животински протеини. Вярно е, но... Конкуренцията се отнася само за фракцията на растителните белтъци, които могат да се консумират от човека. Или 86% от храната, погълната от животните, не попадат в тях. Способността на животните да произвеждат протеини следователно е по-голяма, отколкото се предполага. Съществуват нетни системи за производство на протеини: птиците имат много нисък индекс на консумация; при свинете голяма част от трупа може да се консумира и те усвояват съпътстващи продукти (шротове и др.). И накрая, ако всички народи на света приемат вегетариански хранителен режим, ще са необходими повече обработваеми зами за изхранване на планетата. Според INRA около 20-25% от животинските протеини в глобалната хранителна дажба, които нямат да бъдат консумирани от човека, ще бъдат пропилени. Ще бъде необходимо излишък от обработваеми земи, за да се произведат растителни продукти, които да дадат енергия и полезно изхранване на човешкия индивид.

7. Преживните животни са вредители. Невярно. Това твърдение произтича от тяхната чревна ферментация. Но благодарение на преживянето, те обработват грубите субпродукти, които иначе ще бъдат изгорени. Използват сухите площи (16% от земната повърхност в света). Те са работна и транспортна сила. Пашата компенсира голяма част от емисиите на парникови газове, поддържа фауната, биоразнообразието и ландшафта.

8. Авторитетната група от експерти към ООН Giec препоръчва вегетарианска диета. Невярно. Някои прибързано оповестиха, че Giec (Междунарона група от експерти по изменение на климата) съветва да се премине към постепенно изключване на храните от животински произход. Тези експерти никога не са поддържали подобен специфичен режим, а още по-малко в глобален мащаб. Те препоръчват "балансирани диети, включително храни на растителна основа, като например вторични зърнени култури, бобови растения, плодове и зеленчуци, ядки и семена.И храни отживотински произход, произведени в устойчиви, нисковъглеродни системи.Ще напомним, че 30% от храната в развитите страни се пропилява. Що се отнася до развиващите страни, Giec предупреждава, че е трудно да изиска от някого да стане вегетарианец, при положение че има недостиг от протеини. „Промяната на режима преминава през хранителна диверсификация, включително консумацията на месо на равнища, които спомагат за доброто здраве.“

9. Яденето на по-малко месо е по-здравословно. Вярно и невярно. В света има 1 милиард затлъстели хора, но също 800 милиона, които страдат от недохранване. Така че не може да има една и съща рецепта за всички. Във Франция лекарите препоръчват да се премине от две трети животински протеин в храната до разпределение 50/50 на белтъчните от животински и растителен произход.

10. Растителните протеини са по-полезни от животинските. Невярно. Белтъчините, както въглехидратите и мазнините са хранителните вещества, които осигуряват жизненоважните функции в нашия организъм. Девет „незаменими“ протеина трябва да присъстват задължително в храната ни. Животинските протеини имат високи хранителни качества и са по-богати на аминокиселини, отколкото растителните.

Освен това нашето тяло ги абсорбира по-добре. Най-добрият начин да не пропуснете една необходима аминокиселина е да комбинирате животински и растителни протеини, като ги консумирате в разумни количества. Що се отнася до минералите, животните, хранейки се с растения, ги „сдъвкват“ вместо нас, защото ги предоставят в по-лесен за човека смилаем вид. Желязото от животните се асимилира шест пъти по-добре от нашия организъм, отколкото желязото в растенията. Същото се отнася за цинка. А жизненоважният витамин B12 не съществува в никоя растителна храна. Разбира се, могат да се вземат хранителни добавки. Но според проф. Филип Льогран, специалист по хранене и професор по биохимия в Agrocampus в Рен, „това е равнозначно да си помагаш с химическа патерица“.

11. Прекалената консумация на животински продукти също е опасно за здравето. Вярно. Храната, която е много богата на животински белтъчини, може да доведе до недостатъчен прием на фибри и прекомерен прием на наситени мазнини. Хроничните прекалявания допринасят за появата на наднормено тегло и на заболявания като високо кръвно налягане, сърдечно-съдови проблеми, диабет тип 2. Високата консумация на червено месо и на преработено (колбаси, консерви, месни продукти) е свързана с повишен риск от колоректален карцином. Във Франция Върховният съвет за обществено здраве препоръчва ограничаването на консумацията на червено месо (с изключение на домашните птици) до 500 г/седмично, а тази на колбаси – на 150 г. В храната трябва да присъстват сухите зеленчуци най-малко два пъти седмично.

12. Да бъдеш вегетарианец или веган не е опасно. Невярно. Веганите не ядат месо, риба, мляко, мед, яйца... Изместването на храните от животински произход създава риск за здравето. При веганския режим на хранене особено алармиращо е отсъствието на витамин В12, както и на калций заради липсата в менюто на продукти като мляко и сирене. Витамин В12 е важен за стабилната имунна система, а калцият – за доброто здраве на костите и зъбите. Веганизмът не трябва да се прилага при кърмачета, деца до 18-годишна възраст, бременни жени, възрастни. Той трябва да бъде забранен за хора, които нямат достъп до достатъчно разнообразна и балансирана храна. Тези лишения създават проблеми с развитието на мозъка, особено при кърмачета и деца, и крият рискове от депресия. И накрая, излишната консумация на соя не се препоръчва, защото съдържа изофлавони, които разрушават ендокринната система.

13.Зеленчуковият стек е по-добър от стека от животински произход. Невярно. Създаването на растителни „стекове“се извършва с много добавки и технологии. Дванадесет съставки за фалшиво сирене, повече мазнини, захар и по-малко протеини оформят един вегетарианския бургер. Въпреки това този пазар нарасна с 24% за една година. Всички големи ресторанти, супермаркети, както и веригите за бързо хранене предлагат в менюто си и veggy. Ще прибавим и изследванията за създаване на изкуственото месо, което неоснователно е наречено clean meat  ( "чисто месо"). Всичко това е далеч от природата и от здравословното хранене. И се дължи на бизнесинтереси, реклама, а вероятно и на снобизъм.

Прочетена 1966 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта