С говеждото и телешкото сме в икономически грях Избрана

Произвеждаме годишно едва 46 кг месо от крава срещу над 200 кг в европейските страни

Доц. Въто Христов

Добре известен е големият срив в животновъдството, станал след промените от 1989 г. Много аграрни специалисти определят този срив като катастрофа. Изводите са въз основа на конкретни числа от статистиката. През изминалите 30 години, броят на различните видове животни и птици, както и на продукцията от тях, са намалели от два до осем пъти. От износители на животни и животински продукти се превърнахме във вносители. При производството на говеждо и телешко месо спадът е най-голям. Да направим анализ на данните.
 

                   Брой крави и произведено месо (*)                                                  

Показатели 1989 г. 2018 г. Намаление в пъти
Крави - хил. броя 659 351 1,8
Месо - кл. тегло, хил. т 130 16 8,0
Месо от крава - кг 197 46 4,3



* В броя на кравите и произведеното месо са включени за 1989 г., 11 хил. биволици и за 2018 г.,10 хил. биволици и месото от тях.
Източници: Статистически годишник на РБ, 1991г.
                       Аграрен доклад на МЗХГ, 2019г.


     Очевидно и доста голямо е намалението през 2018 г. в сравнение с 1989 г.: на кравите – 1,8 пъти; на произведеното месо – 8 пъти; на месото, изчислено на крава – 4,3 пъти. Страните членки на ЕС произвеждат от крава от 200-240 кг., ние само 46 кг. Изводите оставям на читателите.
     Нека се спрем и анализираме по-подробно числата за 2018 г. При наличието на 351 хил. крави (в т.ч. 10 хил. биволици), ако сме нормална държава е логично да произведем около 70 хил. тона месо в кланично тегло, а отчетеното е само 16 хил. тона. Далеч по-малко от възможните 54 хил. тона.


                                           Какво показват изчисленията?


     При 20% годишен ремонт на основните стада (крави и биволици) ще се осигури производството на около 14 хил. тона (70 хил. х 200 кг). При плодовитост от 95 %, годишно се раждат над 333 хил. телета. От тях 70 хил. остават (се отглеждат) за подмяна на бракуваните крави, за ремонт. За производство на месо чрез угояване остават 262 хил. (в т.ч. 96 хил. женски), като ресурс за 52 хил. тона.
     Повече и интересна информация за произведеното месо през 2018 г. ни дават данни от Аграрния доклад за 2019 г. По числата могат да се направят много коментари, изводи и да се поставят важни въпроси.

  • Съотношението на месо. Млади: Възрастни говеда е 43:57%, а би трябвало да бъде приблизително 75:25%.

Производство на говеждо месо през 2018 г. – кланично тегло                                  

Месо от Промишлено производство В стопанствата Всичко
  тона                                            % тона                  % тона                  %
Телета и млади говеда 592                                      8,1 6530               73,4 7122             42,8
Възрастни говеда 6665                                  91,9 2369               26,6 9034             57,2
Всичко 7257                                   100,0 8899             100,0 16156           100,0
  • • От възрастните говеда липсват 5 хил. тона месо или 35,5% от възможното производство, докато при телетата и младите говеда липсата е 46 хил. т или 86,5% от възможното производство.
    • Основния извод е, че от двата вида месо липсват повече от 50 хил. тона месо. Резонният въпрос е - къде е месото? Да потърсим отговора.
  •   При положение, че разполагаме с ресурс от 263 хил. телета с възможност за производство на повече от 53 хил. т месо от млади говеда сме произвели (отчели) само 7 хил. Това количество, разделено на броя на телетата означава, че от едно животно сме получили само по 27 кг. Това число обаче скрива истинската картина, тъй като макар и неголяма част от телетата се угояват до по-голямо тегло и по този начин се завишава средното кланично тегло. За това, че по-голямата част от телетата се колят наскоро след отелването, се потвърждава и от данните за структурата на говеждото стадо. Към 01.11.2018 г. кравите заедно с биволиците са 65% от общия брой на животните. При угояване на телетата той ще бъде под 45%. Общия брой на говедата и биволите към посочената дата е бил 542 хил., а би трябвало да бъде над 750 хил.

Затруднявам се да намеря подходящи думи, за да охарактеризирам отношението към създадения и похабен (неизползван) ресурс за производство на месо. В целия свят се счита за икономически грях подобно действие - за да бъдат задоволени, макар и скромните ни консумативни нужди, сме принудени да внасяме всяка година 15-20 хил. тона говеждо месо. Някои могат да възразят, че направените от мен изчисления не са точни – висока е заложената плодовитост на кравите или, че не е отразена смъртността при телетата, която често е висока при някои стада. Подобни въпроси ще отворят теми за друг разговор, който няма да е излишен и ще добави още аргументи за обяснение на лошите резултати.

Преди няколко години с проф. Трифон Дарджонов (вече покойник) се опитахме да убедим един зам. министър – зооинжинер за необходимостта от угояване на телета, изключени от разплод. По този начин можеше да бъде преустановен вноса и дори да разполагаме с количества за износ. Изненадахме се от отговора. Той дословно беше – ние не угояваме телета, защото те произхождат от крави, специализирани за мляко и са със слаби месодайни качества. Европа подлага на угояване всички телета. Това сме правили и ние. В Аграрния доклад на МЗХГ за 2019 г. стр. 36, ще видим, че от посочените 341 хил. крави, 107 хил. са месодайни. Само от тях би могло да се произведе над 20 хил. тона месо – повече от произведените 16 хил. тона от всичките крави. Тук изниква въпросът - толкова ли са реално месодайните крави и наистина ли са от това специализирано направление?

От първата таблица се вижда още, че производството на месо е достигало 130 хил. т – повече от 14 кг на човек, износът е 15-20 хил. тона, а консумацията е възлизала на 12-13 кг. Сега, при намалено по брой население, произведеното месо на човек е по-малко от 2,5 кг., а с вноса консумацията се движи около 5 кг.

Числата във втората таблица показват и други тревожни факти. Промишленото производство на месо от телета и млади говеда е едва 8,1 % от всичкото добито месо в тези кланици и само 3,7% от общото производство. В стопанствата се добива по-голямото количество. Явно е, че там разцъфтява сивия сектор, но няма кой да види тази дейност.

 През 2018 г. в 8 оторизирани кланици са класифицирани 10 785 говежди трупа на животни над 8 месечна възраст. Основната част на класифицираното месо по скалата на общността EUROP е добито от животните с млечно направление, чийто кланични трупове са с нисък рандеман и слаба конформация Р (слаб) – 71,3% и залоеност 2 (слаб) – 56,2%. Тези показатели дават оценка слаб 2 и на работата ни по качествено месо от говедовъдството.

     От националния бюджет ежегодно се изплащат около 90 млн. лв - за кравите за мляко и за месо, за селекционна дейност и за биволите. Тук е големия парадокс. Плащаме за женските разплодни животни, за да се заплодят и отелят, а в млада възраст ликвидираме новородените. Някои ще ми възразят, като кажат, че на нас ни трябва мляко. Годишното производство на краве мляко след присъединяването ни към ЕС е намаляло с 416 хил. т , това на месото със 7 хил. тона при почти запазен общ брой на кравите. Кравите за мляко са сведени до 234 хил., а тези с месодайно направление са достигнали 107 хиляди. Въпреки това, пропускаме възможността да произведем още 50 хил. тона месо. С какво разполагаме?

  • Налице е основният ресурс – телета и крави
  • Достатъчно фуражи. Всяка година изнасяме огромни количества зърно и белтъчни фуражи. Много от грубите фуражи се похабяват чрез изгаряне или биват заоравани. При необходимост може да се промени структурата на растениевъдството.
  • Добре укрепнали производствени структури, част от които могат да се заемат с тази дейност. Могат да се създадат и нови специализирани предприятия.
  • Имаме значителен опит в угояването на телета. Богат е опитът на европейските страни, който можем да използваме
  • Налице са научни институти, ВУЗ-ове и проектантски организации, които могат да разработят съвременни технологии за угояване на телета и окажат научно – техническа помощ за тяхното внедряване.
  • Не са необходими големи инвестиции. При желание могат да се осигурят от европейските субсидии (по Втори стълб) и от националния бюджет.

                                                        Какво липсва?

  • Управленски капацитет на най-високо равнище в отрасъла, придружен с безхаберие и безотговорност

  • Икономическа изгода, която да стимулира фермерите и личните стопани да угояват телетата. Кратко и ясно казано, това са ниските изкупни цени на угоените животни. От тази дейност печелят прекупвачите и месопреработвателите. Това принуждава голяма част от собствениците да заколят преждевременно животните и да ги реализират в сивия сектор. ДФЗ през тази година ще плати за земеделието близо 3 млрд. лв. (2,899 млрд.) по различните програми, но за угояване на телета не се дава и лев. Няма защо да се чудим, че резултатите са плачевни.

         В отрасъл “Животновъдство” няма по-добра икономическа ниша от угояването на телетата. Ще се увеличи работната ръка заета с тази дейност, с производството и преработката на фуражите, транспорта и натоварването на кланиците. Брутната продукция ще нарасне с повече от 200 млн., а успоредно с нея и брутната добавена стойност. Ще осигурим достатъчно говеждо и телешко месо за вътрешна консумация и за износ.

         Министър Танева, вие повече от 10 години сте начело в управлението на земеделието, храните и горите – в Народното събрание - като председател на ресорната комисия, два пъти сте министър. В състояние ли сте да промените трагичното състояние в производството на говеждо месо или ще продължавате да бъдете първи съучастник в това безхаберие и икономическа безотговорност? Надявам се да вземете мерки.



Прочетена 3081 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта