Френска ферма произвежда биомляко от половин век Избрана

Как църковна земя може да се превърне в печеливш и екологичен агробизнес. Репортаж от бивше монашеско стопанство в Бургундия, едно от първите в страната, специализирало се в биологично производство

Фермата Пиер-Куи-Вир (Pierre-Cui-Vir) се намира в селцето Сент Анян (705 жители) в Северна Бургундия. В нейната история има две важни дати. През 1938 г. тя е купена от монасите на местното абатство, а през 1969 г. започва нейното екологично чисто производство, което я превръща в един от пионерите на това щадящо природата направление във Франция.

Така започва репортажът на независимия френски агрожурналист Филип Калди от стопанството в Бургундия, чийто 50-годишен опит в биопроизводството на мляко може да бъде взаимстван.

Началото

През 1994 г. монасите сами прекратяват дейността си във фермата и младият амбициозен мъж Филип Абраамс започва работа като управител. Той уточнява: „По онова време имаше три сценария за бъдещата ферма. Продажба, превръщането й в горско стопанство или търсене на други възможности за развитие“. Като краен вариант залагат на млякото, създавайки стадо от 80 кози и 80 крави от породата Кафява швейцарска. Причината за този избор е следната: фермата се намира в Природен парк „Морван“, в регион с бедни земи, но подходящ за производство на фураж.

2. Органично мляко

Днес фермата се управлява от гражданско земеделско дружество SCEA (специфично френско сдружение, което се състои от не по-малко от двама партньори; няма минимален или максимален капитал, възможни са депозити в натура или в техника – б. ред.). Стопанството с новото име Pierre-qui-Vire се ръководи съвместно от трима мениджъри: Филип Абраамс, съпругата му Вероника и монах, представляващ абатството.

„Нашата философия е да произвеждаме мляко на ниски цени и да осигурим на животните възможно най-дълъг живот“, казва Филип. Фермата днес заема 1700 декара площ, от които 1500 дка са ливади, а останалите са зърнени култури (тритикале + грах).

Млечното стадо произвежда около 450 000 литра мляко годишно, от които 300 000 литра се преработват във фермата, а около 160 000 литра се продават в Biolight, компания, която изкупува биомляко във Франция.

Стадото кози произвежда от 35 000 до 40 000 литра мляко годишно, а в бъдеще се планира млеконадоят да достигне 50 000 литра.

Особена грижа към храненето на животните

Кравите пасат от април до средата на октомври, като грижата за животните е на преден план. „Най-старата крава във фермата е на 12 години и тя е една от най-добрите в стадото! – хвали я Филип. – Целта е всяка крава да се отели един път годишно. През зимата, при отглеждането на закрито в обора, на кравите се дават порции от висококачествено сено. През 2016 г. фермата инвестира в собствена сушилня.“

3. Сеното се скаладира в 4 камери

„Минералното хранене за кравите е много важно“, добавя управителят на фермата. Тъй като калцият не е достатъчен в местните почви, а има и недостиг от него в растенията, на животните се дават 25 – 50 г/ден от определен минерален фураж, произведен от Symbiopole.

Symbiopole е местна компания, която произвежда специализирани фуражи и минерални добавки от разнообразни растения, като коприва, хвощ (едно от най-богатите растения на силиций, а силицият позволява да се фиксира калция – б. а.), бодил, глухарче, артишок. Като профилактика срещу паразити на животните се добавят кестени.

„Ако кравите се хранят правилно, те ще имат по-малко здравословни проблеми“, напомня Филип. Минералните добавки се прибавят към концентрата, приготвен във фермата (на базата на грах, дехидратирана люцерна, ечемик), и се разпределя на животните с помощта на автоматични хранилки. С този рацион кравите произвеждат от 5000 до 6000 литра мляко годишно с 4,6 – 4,7% мазнини и 3,5 –3,6% протеин.

Отглеждането на козите се осъществява по същия принцип на балансирана дажба. Доенето става два пъти на ден, със среден годишен млеконадой на стадото – 400 литра. „Нашата цел е да достигнем между 500 и 600 литра в периода на кърмене“,разкрива Филип Абраамс.

След издояването козите се хранят със сено от люцерна плюс концентрат (800 г/ден), който се състои от смес натрошени зърнени храни (царевица, ечемик, овес) плюс грах.

Един от ключовите фактори на работата е поддържането на продуктивни пасища с голямо биологично разнообразие на смески от треви – от ливадна тимотейка до бяла и червена детелина, както и от други растения, които са били отглеждани от монасите в древни времена.  

Френският Национален институт за изследване на земеделието (INRA) провежда редовни проучвания на тези ливади с голямо разнообразие на флората.

Производство на биосирена и йогурт

Основните млечни биопродукти, които фермата произвежда, включват краве и козе сирена, обикновен и ароматизиран йогурт от краве мляко.

„Трима души участват в производството на сирена и ние преработваме от 500 до 600 кг сирена на ден“, обяснява Филип с подробности за етапите в производството на сирене.

Всяка седмица фермата има заявки от близо 50 клиенти. Продуктите се изпращат до магазини, ресторанти и пунктове за търговия на едро както в региона, така и в цялата страна.

По пътя към автономията

През изминалото десетилетие във фермата са направени две значителни инвестиции – съоръженията за производство на биогаз и за сушене на трева. „Те ни позволиха да се приближим до заветната цел – пълната автономност на фермата – споделя Филип и добавя: – Автономността от местни възобновяеми ресурси е мечтата на абатството от много години.“ Така през 1968 г. стартира хидравлична централа с мощност 450 kWt, а от 2005 г. абатството се отоплява с котел на дървени стърготини с мощност 1200 kWt.

4. Прибавяне на боя в сирената

През 2012 г. след модификацията на част от краварника е инсталирано оборудване за метанизация. Съоръжението позволява съхраняване на суспензията от отходи за производство на енергия за сиренарския цех – по 140 000 куб. м биогаз годишно. В биогаз се преработват 2000 тона тор от добитъка и 200 тона растителни отпадъци..

През 2016 г. фермата се сдобива със сушилня за трева

„Качеството на събраното сено зависи от много фактори, включително от времето, казва Филип. – Искахме да оптимизираме процеса на производство на сено от добитите треви и успяхме.“

Обектът, който работи един месец в годината по време на събирането на тревите, се състои от 4 камери, където тревата се съхранява на височина от 2 до 3 м. Преди да постъпи в сушилнята, тревата се оставя на полето в продължение на 2 дни и може да се събира, когато съдържанието на сухо вещество е 70%. Режимът на работа на сушилнята е прост и автоматично контролиран: въздухът, който влиза под покрива, се нагрява от слънцето, въздухът отдолу се затопля от работещ според нуждите котел. Средно са необходими два дни, за да се изсуши тревата и да се получи сено от много високо качество.

„Днес работим за удължаване на полезния период на пасището. Например, със сеитбата на късни сортове върху освободени парцели. Това ще ни позволи да се запасим с повече качествени фуражи “, заключава Филип.

През 2019 г. фермата отбеляза 50 години успешно биологично земеделие.

Прочетена 1263 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта