Ще намерят ли овцете Лакон своето място в Добруджа? Избрана

  • Гостуваме във ферма, в която от няколко години се отглежда френската порода

  • Проблемите са сериозни – млякото е на безценица, няма пазар, а сушата е на път да „изяде” фуражите

Габриела Събева

„Аз съм родом от село Опанец. Аз съм селянин, това ми е кръвта. Затова отглеждам животни”. С тези думи започна срещата ни ветеринарният лекар д-р Васил Стоев. Разказва за баща си, дядо си, чичовците си, които са били животновъди в село Опанец. И тъй като кръвта вода не става, д-р Стоев завършва Селскостопанския техникум в гр.Каварна /днес Професионална земеделска гимназия/, в паралелка по животновъдство. След това заминава за Стара Загора, за да изучи „докторлъка”. „През всичкото това време – и като ученик, и като войник, и през студентските години, винаги съм имал животни”, допълва ветеринарният лекар.

Още преди да се дипломира, строи обори и складове в селото, за да гледа стоката. „По-късно, когато се ожених, си взех апартамент в Добрич, но между четири стени не можах да издържа. През 2004 г. при ликвидацията успях да закупя сграда от бившия овцекомплекс в Опанец. Той беше част от АПК. Тук се гледаха 4500-5000 овце от североизточната тънкорунна порода. Такова стадо в момента се поддържа в Добруджанския земеделски институт, там пазят генофонда”, разказва още животновъдът.

Младият тогава ветеринар поставя началото с 4-5 кози, добавя 5 агнета, после една крава и две прасета. Започва да се грижа и за стадото овце на кооперацията, които са от породата Ил дьо Франс. Броят им стига до 215, но неволята принуждава да ги продадат на купувачи от Турция.

Днес в стопанството в село Опанец д-р Стоев и семейството му отглеждат овце от породата Лакон. Родоначалник е чистокръвно мъжко животно. „В момента отглеждам 55 майки, 15 шилета и около 70 агнета. Смятам от тях да оставя още 30-на, така че ще се заформи едно стадо от 100 овце. Мисля да ги направя 150 животни, за да е по-рентабилно. Дали обаче ще издържим, е друга работа”, разсъждава д-р Васил Стоев. „Тези животни се развъждат бързо, само трябва да имаш търпение и храна. Правим поглъщателно кръстосване и лека-полека ги увеличаваме”.

Явно личният пример и уроците без думи са много важни, тъй като синът на д-р Стоев продължава по неговите стъпки. Георги е израснал сред животните още от 5-6 годишен. Сега е студент в Аграрния университет в Пловдив, но при всяка възможност се връща в Опанец във фермата. Той става причина във фермата да започнат да отглеждат Лакон, тъй като по негово настояване се насочват към породата. Предстои до края на годината да вземат още чистопородни кочове от фермата от Съединение.

Всяка порода овце си има специфика. Лакон са първенци по млеконадой, дават по 6 литра мляко от овца. Отначало д-р Стоев не вярва, но се убеждава с очите и ръцете си. „Аз съм израснал с овце, мога да издоя цяло стадо от 300 овце, но тук ме заболяха пръстите. Осакатях дори”, смее се фермерът. Вече си е осигурил доилен апарат и с него ще се облекчи работата във фермата.

Голямата болка на семейството е липсата на пазар на млякото. „Това е овче мляко, а ни предлагат по 0,90 лв. Това е безумие. Трябва да бъде поне два пъти повече. В началото се договаряме за 1,20 лв./л, но после все нещо измислят по пробите и ти смъкват цената. Подобен проблем имат и моите колеги от района. В началото всички проби са добри, после при плащането стават лоши и така ти смъкват цената до 80-90 ст.”, разкрива „тайните” на пазара фермерът.

Овчето мляко лекува! Това старите хора го знаят и разказват. Овчето мляко е най-ценният продукт, категоричен е д-р Стоев. Дава примери от българската история с ген. Владимир Вазов, който в продължение на една година се е лекувал с овче мляко и сирене и успял да изненада лекарите. А френските доктори пък казвали, че ако човек иска да живее дълго, трябва да яде българско овце саламурено сирене.

Млякото е чист и безценен продукт. „Овцете са чисти животни, пасат цвета на тревата, пият само чиста вода. Нашите животни се гледат пасищно. От 15 април всяка година са на паша”, допълва още д-р Стоев. През това време в стопанството сами си произвеждат фуража. „Отглеждаме 25 дка. Сеем люцерна, царевица, малко пшеница. Балираме и останки от фасул”, допълва разказа на баща си младият Георги. В момента той е студент 3 курс в Аграрния университет в Пловдив, специалност „Растениевъдство и полевъдство”. Всеки свободен момент Георги е във фермата при баща си. Ежедневието му е твърде различно - става в 5 часа, вечер работи до 9-10 ч.

„За да изглеждат добре овцете, да дават качествено мляко и да са здрави, те имат нужда от качествена храна. Годишно правим 15-20 000 бали слама, люцерна, боб, просо”, разкрива младият агроном. Основното му задължение е да се грижи за площите, от които се изкарва прехраната на овцете. „Доставя ми удоволствие, харесва ми да се грижа за животните. Харесва ми да съм на полето”, не крие той и през смях добавя: „Няма връщане назад, хванахме се на хорото, продължаваме!”. Има обаче и сериозни притеснения. Вече няколко зими поред няма сняг, няма валежи. Липсата на зимна влага ще затрудни производството на фураж. „От няколко дни култивираме, влагата е само на повърхността. Отдолу е камък, суша. Няма валежи, няма да има реколта, това ще оскъпи храната на животните”, тревожи се Георги.

Много сериозен е проблемът с реализацията на млякото, връща се към основния проблем д-р Стоев. Въпреки че във Франция от млякото от овцете Лакон се прави прословутото сирене Рокфор, у нас това мляко няма пазар. „Ето, предстои да започне доенето, малките агнета пораснаха. До момента само вкарваме средства, а трябва да имаме и приходи. Една мандра да направим, пак са инвестиции. За цех с капацитет от 250 литра трябва да заделим 12 500 лв. за оборудване”, изчислява още ветеринарят.

Той уточнява, че нито е търсил, нито е получил някакви субсидии по проекти или държавни помощи. „На нас субсидии не ни трябват, искаме пазар. Субсидиите развалиха животновъдството”, смята д-р Стоев и допълва, че те са за тези, които не са истински животновъди. „Не искам помощ от държавата, искам само да не ми пречи. Обаче не се получава”, смята стопанинът.

Тъй като „лаконите” се славят и с много вкусно месо, във фермата вече имат изгледани агънца за предстоящите пролетни празници. До миналата година цената е била 6 лв. на кг живо тегло, сега се очертава 7 лв./кг. „От едно агне от 30 кг ще ни останат около 30 лв. печалба. Това обаче е нищо на фона на всичките разходи. Но при по-висока цена никой няма да купи. Хората нямат пари! Това е!”, наясно са фермерите с реалностите .

„Изчезнаха животните и докторлъкът също замря”, допълва ветеринарният лекар и уточнява: „Няма какво да лекувам. Тъй като съм специалист по конете, обслужвах 27 конюшни, сега не знам дали и 10 има. Коневъдите също закъсаха”.

Д-р Стоев дава пример с родното си село Опанец, в което в момента има цифром и словом 3 овце. Крави и прасета също няма. „На 10 км сме от Добрич, но в селото има 50-60 души. Да не говорим за по-далечните населени места, в които постепенно няма да остане никой. Нито животни, нито хора. Сякаш бомба е паднала”, описва песимистична картина фермерът.

Прочетена 967 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта