- Господин Михайлов, каква е ситуацията в говедовъдството в момента и реална ли е Ковид помощта за оцеяването на сектора?
Ясно е, че цените на консумативите са се увеличили с 30-40 %. През последните дни леко започнаха да се задържат на едно ниво. Ясно е, че няма мляко и цената му започна бавно да върви нагоре. Но много бавно, с по 1 стотинка. В нашата организация членовете са с повече животни, над 50, и мандрите им дават по-справедливо заплащане. Но вероятно има ферми, където се плащат и по 55 - 60 ст/кг, както пише по медиите. Ако е така, тези фермери нямат шанс, по-добре да продават кравите и да затворят. Те работят на абсолютна загуба.
Повечето от нашите фермери имат програми за изчисляване на себестойността на млякото, за дажбите, знаят всеки ден какви стотинки влизат и излизат от фермата. Техните сметки показват, че към днескашния ден, за да се изкара годината до новата реколта, е необходима помощ от около 500 лева на крава. Това ще се разбере, ако дойде една по-лоша зима. Така че ставките по Ковид мярката явно няма да спасят положението за дълго.
От НСГБ поне три пъти сме пращали писмени сигнали до институциите, още от края на миналата 2020 г., че нещата в говедовъдството няма да вървят добре. За съжаление, се оказа, че е така. Кризата е ясна на всички. Лошото е, че през последните 8-9 месеца имахме и политическа криза и никой не се зае с трайно решаване на проблемите. Всички уж разбират, но когато опре ножът до кокала, казват, че са временно до изборите. За мен няма никакви реално взети мерки, за да се помогне на животновъдите да преминат през кризата. Другите държави, които имат работещи правителства, взеха някакви мерки в тази посока.
Какви други мерки могат да се приемат?
Нека отговарящите, на които им плащат за това, да дадат предложения. Защото много лесно се казва - дайте предложения. Има хора, на които им плащат, за да спасяват икономиката. Нека направят предложения, да съберат бранша и да им кажат какво трябва и какво предлагат.
Другият въпрос е, че науката я няма. Ние от години искаме да се изчисли себестойност на млякото, за да няма спекулации. Фермерите казват - искаме 1 лев за литър мляко. Но обективното положение показва, че може да трябва да искат 1.20, за да им излезе сметката. Трябва да се знае точната сметка, на всяка категория каква е себестойността и съответно да могат да се впрегнат инструментите на държавата да се помогне за момента или да се изработи план за действие при кризи, какъвто ние на практика нямаме.
От години говорим за намаляване на ДДС за храните. Темата се подхвърля напоследък, на само в предизборни обещания. Свършат ли изборите, всеки спира да говори.
Какво направиха в другите държави, за да помогнат на животновъдите си?
В Гърция и Сърбия намалиха ДДС-то на фуражите. В Гърция вече е 6% от 23%. Предприеха много строг контрол на вносната суровина и вносните млечни продукти,в рамките на закона, за да могат да се купуват гръцки продукти. Като казвам контрол на вноса, не означава, че той е ограничен. Контролират се местните производители. Само за последните месеци там има глобени мандри с 250 000 150 000 евро, които не произвеждат качествени продукти или влагат вносно мляко в продукти, регистрирани като гръцки. Ние също можем да сложим стандарт на българските продукти.
В Сърбия вдигнаха ставката за килограм мляко като бонус, който дава държавата. Там също намалиха ДДС за фуражите и семената. Всеки прави по нещо. При нас имаме само разбиране.
Тоест посоката не е просто раздаване на едни пари на калпак, а стратегия?
Не е. Но при нас винаги ги раздаваме на калпак, за да няма сърдити. Затова казах, че науката трябва да си каже думата и да каже кои крави и кои овце трябва да вземат повече пари. Дори за Ковид мярката в инструкциите на ЕС е казано, помощтите да се дават на тези, които имат нужда. В Германия не дават на всички по равно. Но там реално знаят къде какво се случва. Ние работим на сляпо.
Пречат ли кравите на климата?
Темата е дълга, но предвид на броят на животните у нас, не мисля, че при нас ще е актуална. Просто животновъдите ще трябва да изпълняват още повече изисквания.
