Министър Румен Порожанов взе участие в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което се проведе на 18 март 2019 г. в Брюксел, Белгия. В рамките на публичния дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), той подчерта важността на обвързаната подкрепа за чувствителните сектори в българското земеделие.


България и още 6 държави-членки, в общ документ, настояват за  увеличаване на процента на обвързана подкрепа. В отговор на аргумента на част от страните за неконкурентна среда в резултат на прилагане на обвързана подкрепа, министър Порожанов посочи, че и в момента средата не е конкурентна. Това важи особено за държавите-членки, които са под 90% от средното плащане на единица площ в ЕС. Ситуацията се усложнява и от факта, че в новото предложение на Комисията отпада преходната национална помощ.


Увеличаването на процента на обвързана подкрепа е жизнено важно, като се отчита, че в момента плащането на хектар в България е значително по-ниско от някои съседни страни, което определено не е конкурентна среда, заяви министър Порожанов.


България подкрепя гъвкав подход по отношение на тавана и намаляването на директните плащания, защото трябва да се отчитат специфичните особености на различните страни. Министър Порожанов отбеляза, че зърнопроизводителите в България се конкурират със страните от Черноморския басейн, някои от които имат преференциални споразумения с ЕС. Исканията ни не са самоцелни, а са базирани на анализа на въздействията на вноса от трети страни от Черноморския басейн и конкуренцията на световния пазар, заяви той, цитиран от пресцентъра на МЗХГ.

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между Република България и Китайската народна република за насърчаване създаването на Глобалния център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай в рамките на инициативата „16 + 1“.

Подписването на Меморандума е първата стъпка за създаването на Глобалния център за партньорство (ГЦП). С документа двете страни ще подкрепят създаването на ГЦП в София. Той ще има следните функции: да координира и провежда изследвания, които да допринесат за развитието на устойчиво икономическо сътрудничество и партньорство между участниците във формата „16+1“; да организира обучения и консултантски дейности и обмен с цел насърчаване сътрудничеството в областта на търговията, инвестициите и инфраструктурата; да оказва помощ на различните участници във формата „16 + 1“ , за да разберат по-добре законите и разпоредбите в Китай държавите от ЦИЕ и ЕС; да създаде мрежа от контакти между институции, търговски и бизнес асоциации, предприятия от държавите от ЦИЕ и Китай за улесняване на бизнес контактите и обмен на информация и др.

Публикувана в Новини на часа

Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

- Подобрение на управлението на държавните предприятия;

- Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

- По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

- Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

- За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

- За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

- За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно, колентират от ИПИ.

Публикувана в Бизнес

2019-та беше обявена за Година на вътрешния туризъм от ресорния министър Николина Ангелкова. Това стана на специална конференция, наречена Естествено в България, на която беше даден старт на кампанията с участието на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, министъра на спорта Красен Кралев, кметове от цялата страна, които представиха неизвестни или малко известни съкровища на своите градове и общини.
Само 3,75 млн. пътувания у нас миналата година са осъществени от българи, а над 9 млн. от чужденци. Въпреки ръста от 2,3 %, цитиран от министър Ангелкова, трябва да се работи много, тъй като пропорцията е обратна в туристическите държави. В най-посещаваната от тях Франция 60% от туризма е вътрешен, такъв е процентът и за най-посещавания град в света – Банкок, т.е. пропорцията е обратна и ние също трябва да я обърнем. Това ще бъдат огромни приходи за хората по места, а също и за държавната хазна, която тутакси прибира 30% от всеки оставен лев – ДДС и данък печалба, а за общините остава туристическата такса, с която да инвестират в атракциите на тяхна територия.
На конференцията много овации събра 3-минутното видео, което представя 150 причини да бъде посетен Троян,     който празнува 150-годишнината си като град. Интерес предизвика 1500-годишната Червена крепост Русокастро в община Камено, която остава неизвестна дори за нашите туристи, нищо че е досами морето. За мнозина прозвуча като сензация поканата да посетят Двореца на император Константин Велики – възцарилия християнството в Европа и създалия Византия и Цариград владетел, който се намира в Костинброд, заедно с още много атракции, представени от кмета на съседната до София община Трайко Младенов. Фестивалът на киселото мляко бе добавен към римските останки, с които се гордее Разград. Трявна покани гости и поиска съдействие за превръщане в туристическа атракция на нейните феноменални дърворезби. Малко познатият, а уникален с водите си на целия континент спакурорт на община Баните също очаква откриватели. Русе напомни на българите, че в радиус от 20 км от града има цели 4 обекта от световното наследство на ЮНЕСКО, което е планетарен феномен. От Силистра предложиха прекрасния им биосферен резерват Сребърна да бъде предложен в общ български маршрут с останалите ни обекти под закрилата на ЮНЕСКО. Идеите са толкова много, а първият дълъг уикенд, в който човек може да обиколи един или няколко от посочените обекти е съвсем скоро – от 1 до 4 март включително. После идват свързаните Великденски, първомайски и гергьовски празници – 10 дни в разгара на пролетта.

Публикувана в Новини на часа

Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) към МЗХГ на Р България откри в края на 2018 г. свой офис за връзки и Павилион „16+1“ към него в гр. Нинбо. Той предоставя възможности за китайски канали за внос/износ, дистрибуция, търговия на дребно и канали за продажба чрез електронна търговия в насърчаването на търговията със селскостопански и други продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Нинбо е всеобхватна зона за тестване на Инициативата „Един пояс, един път“ в провинция Джъдзян.

Производителите от ЦИЕ (формат „16+1“) вече имат възможност да изпратят и изложат свои продукти в постоянния Павилион „16+1“ на ЦНСССКЦИЕ, който се намира в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. По този начин износителите и вносителите от България и другите страни от ЦИЕ се запознават чрез платформата eGTCP – онлайн уебсайт, разработен от „Джъдзян Грейт Тао и-Комърс Кампъни“ ООД, с предлаганите стоки. Компаниите от България и други страни от ЦИЕ, които желаят да проучат китайските пазари, получават възможност да открият свои офиси в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. Чрез периодични презентации, китайските потребители ще имат възможност непосредствено да се запознаят с изложената стока от ЦИЕ. Разходите по организацията, транспортирането и експонирането на мострите в изложбения Павилион „16+1“ е за сметка на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа е проект за сътрудничеството във формат 16+1, изпълняван пилотно по предложение на премиера Ли Къцян, за изграждане в Нинбо на „16+1 Демонстрационна зона за икономическо и търговско сътрудничество“. Този Център се занимава с електронна търговия, консултантски и финансови услуги, външна търговия, двупосочни инвестиции между Китай и страните от ЦИЕ, подпомагане на фирми от ЦИЕ да стъпят на китайския пазар и на китайски фирми да навлязат на пазара на страните от ЦИЕ. Създаването му се подкрепя финансово и политически от правителствата на община Нинбо и на район Дзянбей. Центърът се управлява от фирма „Нинбо Дзйеоу Бизнес Мениджмънт енд Кънсалтинг Кампъни“ ООД. Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа има преференциални политики спрямо фирми от страните от ЦИЕ, включително предоставяне на безплатен офис за определено време, данъчни облекчения, финансова подкрепа чрез предоставяне на start-up инвестиции и евентуално предоставяне на капиталово финансиране.

Публикувана в Бизнес

Анализ на Института за икономически изследвания на селскоотостопанство - CAPA, показва, че индексът на конкурентоспособността при говеждото и телешкото месо през 2017 г. е 0,23. Счита се, че при нива по-ниски от 0,25 страната е неконкурентоспособна на световния пазар и зависима силно от вноса на такава продукция. Тази стойност е най-ниска от трите изследвани групи меса и потвърждава високата зависимост на българския пазар от внос. В сравнение с 2016 г. се наблюдава подобряване на конкурентните позиции на страната ни, дължащо се предимно на намаления внос при слаб растеж в производството, както и на повишеното ценово равнище на българската продукция на международния пазар.

Средното равнище на цената на едро при говеждото и телешкото месо през 2018 г. е 4,20 лв./кг, което е над нивото от предходните предходните две години, което донякъде стимулира местното производство.  Индексът на конкурентоспособността при свинското месо възлиза на 0,32 през 2017 г., което е индикатор за слаби пазарни позиции на глобалния пазар. Наблюдава се по-високи нива на стойностната компонентна на индекса, който през 2017 г. е 0,37, докато производствената компонентна е 0,26, което означава, че нарастване на производството в страната расте почти с темповете на световния ръст на свинско месо. През 2018 г. цените на едро на свинското месо се понижиха до 3,40 лв./кг (-11% на годишна база), като причина са по-ниските европейски цени, докато намалението на цените у нас е по-високо отколкото средноевропейското намаление.

Пилешкото месо е с най-висок индекс на конкурентоспособност за 2017 г. – 0,45, което е близко до средните стойности в световен план. Производствената компонентна е на нива от 0,43 и показва слаб прогрес за последните 5 години. Основно подобрението в конкурентоспособността се дължи на покачването на стойностната компонентна заради нарасналите цени, реферирани към износните котировки. 

През 2018 г. цената на пилешкото месо достигна едно от най-високите си равнища от 2014 г. насам – 3,00 лв./кг. Причина бе добрата световна конюнктура при по-слаб натиск от държавите предлагащи пилешко на по-ниски цени. При агнешкото месо цените на едро през 2018 г. бяха едни от най-високите около 11,30 лв./кг, сочат анализите на САРА.
Публикувана в Бизнес

България е една от страните, в която вече има разработен и одобрен Национален план за действие за енергия от горска биомаса, 2018 – 2027 г. Документът беше представен на тематичен форум в Париж в изпълнение на проект „Регионални политики за устойчива биоенергия - BIO4ECO“ по програма ИНТЕРРЕГ Европа на Европейския съюз. Домакин на срещата бе Френската национална федерация на общините, собственици на гори, партньор по проекта.

В дискусиите участваха представители на осемте европейски държави, партньори по проекта, които дискутираха начините и механизмите за подобряване на политиките за биоенергия на европейско равнище. Експертите бяха единодушни, че е необходимо да се създадат и въведат в действие стимули за ползването на екологични горива.

„Увеличаването на дела на производство на енергия от възобновяеми енергийни източници е стратегическа цел в световен мащаб. В контекста на мерките, които страната ни предприема за повишаването на качеството на атмосферния въздух е необходима целенасочена политика за осъществяване на дейностите, заложени в Национален план за действие за енергия от горска биомаса“, каза Даниела Ангелова, директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ в Изпълнителна агенция по горите и ръководител по проекта.

„С постепенната смяна на конвенционалните, изкопаеми горива с възобновяеми такива, подмяна на нискоефективните, остарели горивни инсталации за директно изгаряне на дървесината с високоефективни отоплителни системи и преминаване от еднофамилни към многофамилни инсталации на горскодървесна биомаса ще се постигне, от една страна намаляване на количеството на употребяваната дървесина, а от друга страна намаляване на емисиите на парникови газове и фини прахови частици в атмосферата“, допълни г-жа Ангелова.

Като част от програмата, участниците посетиха горски масиви за добив и търговия на дървесина, както и инсталации за производство на енергия от горска биомаса.

Публикувана в Новини на часа

България се нарежда на 46-то място от 162 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни. 

Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

  • По-високи доходи на човек от населението;

  • По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;

  • По-малък дял на хората в бедност;

  • По-дълга продължителност на живота;

  • По-добра защита на гражданските свободи;

  • По-бърз икономически растеж.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. от максималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след.

Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

  • Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

  • Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.  

  • Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

  • Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

  • Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост (което се вижда ясно и от Международния индекс „Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи през август).

Публикувана в Новини на часа

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе в периода 23-25 септември във Виена, Австрия.

Предвидената за обсъждане тема е „Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. - определяне на бъдещето на жизненоважните селски райони и качественото производство на храни в Европейския съюз“. От министрите на земеделието на ЕС се очаква да изразят становище за необходимостта от приоритизиране на инструментите на ОСП за запазване на селскостопанското производство в целия съюз. Ще се дискутират и възможностите на ОСП за подкрепа на усилията на фермерите за производство на висококачествена храна по устойчив и конкурентен начин.

Публикувана в Новини на часа

Русия временно спря вноса на свинско месо от България, предава РИА Новости.
Следва да се отбележи, че решението за налагане на временна забрана е свързана с идентифицирането на вируса на африканската чума по свинете (АЧС) в България.
"От днес, 6 септември Росселхознадзор налага временни ограничения на доставките за Русия от всички райони на територията на Република България на живи прасета, свинско трупно месо, свинско и продукти, съдържащи свинско месо, свински ембриони и сперма от нерези", пише в изявлението. Посочено е, че изключение представляват продуктите, които са били обработени по технология, която гарантира унищожаването на вируса на АЧС: готови продукти от свинско месо; готови продукти, съдържащи свинско или животински суровини от свинско месо; суровини от животински произход от свинско месо, предназначени за производство на фуражи за непродуктивни животни и за животни с ценна кожа. Агенцията добавя, че АСЧ е проникнала в България, въпреки че през август 2018 г. страната е започнала да изгражда 130-километрова ограда по границата с Румъния, за да предотврати свободното движение на диви свине. В момента българските ветеринарни служби провеждат епизоотично проучване, за да установят източника на инфекцията, допълва агенция Фокус.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 17

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта