През тези дни делегация на Европейската комисия е в България с цел дискусии за подобряване прилагането на Европейското природозащитното законодателство, както и конкретно напредъка по неразрешени проблеми – закононарушения и наказателни процедури, съобщават от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). В дневния ред на Комисията са такива горещи случаи, като присъдите за Калиакра и Рила, наказателните процедури за неправилното прилагане на оценките на планове и проекти и за необявяването на зони от Натура 2000, както и жалбите за разораване на тревните местообитания и за изграждане на автомагистрала Струма през Кресненското дефиле. По всички тези случаи са открити явни нарушения на законодателството, които все още не са поправени. Най-фрапиращият случай е изграждането на ветрогенератори в района на Каварна, заради който страната ни е осъдена.

Дванайсет години след подаване на жалбата до Европейската комисия и три години след като Съдът на Европейските общности е постановил решение по делото Калиакра (C-141/14), където е установено, че България не се е съобразила с опазването на природата в ЕС - по-специално с Директивата за птиците, Директивата за местообитанията и Директивата за ОВОС по отношение на изграждането на вятърни паркове в района на Калиакра и унищожаването на Понто-сарматското степно местообитание 62СО *, фактите днес са следните:

  • Около 100 вятърни турбини работят в защитена зона и ОВМ Калиакра в нарушение на природозащитното законодателство на ЕС и оказват значително въздействие върху мигриращите, зимуващите и гнездящите птици, причинявайки сблъсък, прогонване и бариерен ефект вече 10 години, когато няма признаци, че това посегателство ще бъде спряно. Няма съответствие с член 260 от Договора за членство;

  • Докато Бернската конвенция продължава открито и систематично да търси решение на проблема и наскоро издаде Препоръка 200 (2018), Европейската комисия все още не е предприела конкретни действия, видими за данъкоплатците в ЕС, за да принуди българското правителство да изпълни решение на Европейския съд С-141/14:

  • Всички преговори с правителството са напълно непрозрачни и не е публично ясно какво правителството предлага на Комисията и какъв е отговорът на комисията;

  • Комисията е свръх толерантна към българското правителство по отношение на процедурата по прилагане на съдебните решения на Европейския съд, по-специално сроковете и вместо 6 месеца, тя изчаква вече 3 години правителството да представи пакет от достатъчни мерки и не препращат случая на Европейския съд за второ решение;

  • Въпреки това от научна гледна точка е ясно, че ефектът на изместване и бариера не би могъл да бъде избегнат или сведен до минимум без отстраняване на вятърните паркове и че отстраняването на вятърните паркове е единствената достатъчна мярка, която би могла да разреши случа. Комисията не взема никаква ясна позиция по този въпрос и не настоява за правилно прилагане на Директивата за птиците в това отношение.

  • Комисията не представя ясна позиция по въпроса пред Бернската конвенция и дори не представя нужните доклади за действията, предприети от ЕС във връзка с делото от Калиакра, отворено от Конвенцията.

  • Неотдавна комуникацията между Комисията и жалбоподателя стана трудна и предимно едностранна, когато Комисията избягва да отговори на нашите въпроси.

  • Мълчанието на Европейската комисия, въпреки че правителството не направи нищо, за да се съобрази с решението на Съда на Европейските общности, създава сред българската общественост впечатлението, че спазването на правото на ЕС и на решението на Съда на Европейския съюз не е необходимо и не трябва да се приема сериозно.

  • Нараства инвестиционният натиск върху зоните по Натура 2000 и нарушенията на законодателството на ЕС в областта на природата, официално подкрепяни от компетентните органи, стават все по-чести; Натура 2000 и биологичното разнообразие в България на практика не са защитени.

  • Има официални опити за отслабване на националното законодателство, което защитава биоразнообразието и Натура 2000, както и опити за намаляване на мрежата Натура 2000

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) твърдо остава на позицията, че най-подходящата мярка трябва да бъде отстраняването на вятърните паркове в Калиакра, още повече, че правителството официално заяви, че в региона не могат да се прилагат повече компенсационни мерки. Няма значение колко мерки ще приложи правителството, ако те не са подходящи или достатъчни.

Бихме искали да подчертаем, че досега не са предприети или предложени достатъчно мерки, за да се спази решението на Съда на Европейските общности. Съществуват редица предложени мерки, които никога не са били прилагани, като интегрирания план за управление. Има и мерки, които изглеждат подходящи, но те не са достатъчни (като системата за ранно предупреждение) или са подходящи за целта (като забраната за лов на червеногушата гъска).

Наскоро правителството съобщи за действия, свързани с възстановяването на Понто-сарматскато степно местообитание 62СО*, включващи разработен план за възстановяване му и наскоро община Каварна разработи конкретно проектно предложение с искане за близо 100 000 евро. Проектното предложение има сериозни проблеми, по-специално: има за цел да възстанови степните местообитания на територии, където вече съществува това местообитание, което изобщо няма да промени настоящото положение; включва някои изкопи и други подобни дейности, които могат да бъдат вредни за степните местообитания и видовете птици; не се занимава с така наречените степни местообитания, унищожени / влошени поради проектите, предмет на решението на Съда на Европейските общности; подходът включва разработване на методологии за възстановяване и управление от специалисти с много нисък опит по непрозрачен начин; повечето от дейностите не са ясно описани и бюджетът, отпуснат за тях, не може да бъде оправдан като необходим и подходящ за целта.

Планът за възстановяване, на който се основава проектното предложение, също е разработен по непрозрачен начин и включва редица слабости.

В доклада си към Бернската конвенция правителството показа, че не следва стриктно новата Препоръка, и по-специално за точка 4 от Препоръката (по отношение на премахването на вятърни паркове, ако не съществуват алтернативни решения), правителството ще разчита на становището на Европейската комисия.

Освен това е важно да се спомене, че РИОСВ Варна продължава да дава разрешения за нова урбанизация в района на Тракийските скали въз основа на ОВОС от 2005 г., без да прави нова оценка, включително и оценка съвместимост по Закона за биологичното разнообразие.

Изглежда, че нито правителството, нито Европейската комисия биха искали да вземат решение за решаване на проблема в полза на природата, обществения интерес и правото, а междувременно на последиците за птиците в района на Калиакра, Натура 2000 и биологичното разнообразие в България са силно отрицателни. Липсата на сериозни мерки срещу България вреди на цялата концепция за опазване на природата у нас и ще даде знак на други държави-членки, че не е необходимо да се спазват европейските закони и решенията на Съда, които ще имат сходни последици за природата на ЕС като цяло.

В заключение считаме, че делото не може да бъде закрито, преди да бъдат осигурени безопасни местообитания и миграционни коридори в защитена зона Калиакра и е постигнато пълно прилагане на решението на Съда на Европейските общности. Правителството не успя да предложи и приложи достатъчно мерки в рамките на 3 години след решението на Съда и трябва отново изправено пред Съда, коментират от БДЗП.

Публикувана в Новини на часа

От 2030 г. Европейската комисия забранява употребата на палмово масло в производството на биогорива, съобщава АгроПортал. Решението е публикувано на официалния сайт на Комисията и е продуктувано от желанието да се спре обезлесяването на тропическите гори в Индонезия и Малайзия. Както е известно тези страни са сред основните производители на палмово масло.

Според решението на ЕК, използването на палмовото масло като суровина за производството на биогориво, постепенно ще започне да се свива от 2023 г. и напълно да спре до 2030 г. 

Допускат се обаче изключения, които ще позволят частичното включване на палма в производството на биогорива. Но те ще бъдат обвързани с ангажимента това да става, когато се отчита повишен добив на суровината, която се ползва и в хранителната индустрия..

Това решение продължава да оказва натиск върху цените на палмовото масло, които са паднали с 3,7% от началото на март до 511,25 долара за тон, коментират анализатори.

Спадът в цените на палмовото масло оказва натиск върху пазара на маслодайни култури като соя и слънчоглед. Соевото масло в Чикаго се търгува на 656,3 долара на тон, а слънчогледовото масло – на 660-665 долара / т FOB, коментирт борсови анализатори.

Публикувана в Бизнес

ЕК одобри нови правила за държавните помощи в земеделието (т.нар. помощ де-минимис), като повиши максималния таван на помощта, която националните власти могат да отделят без предварително одобрение от Комисията. Сумата вече е 25 хил.евро. Това е добра новина за сектор “Зеленчуци и плодове”. Максималният размер на държавната помощ на стопанство за 3 години вече ще е 20 хил.евро. Ако държавата не харчи за такава помощ повече от 50% от определения таван от 1,25% от брутната селскостопанска продукция за подпомагане на 1 сектор, помощта може да нарасне до 25 хил.евро, а фондът и до 1,5% от брутната продукция. 

Няколко са очертаващите се тенденции в потреблението на зеленчуци в страните с повисоки потребителски възможност, коментират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/. Около 40% от потребителите в ЕС пазаруват биологична продукция, около 50% търсят продукти от къси вериги на доставка и расте паралелно консумацията на сезонните зеленчуци и плодове.
Публикувана в Бизнес

ЕК одобри нови правила за държавните помощи в земеделието (т.нар. помощ де-минимис), като повиши максималния таван на помощта, която националните власти могат да отделят без предварително одобрение от Комисията. Сумата вече е 25 хил.евро. Това е добра новина за сектор “Зеленчуци и плодове”. Максималният размер на държавната помощ на стопанство за 3 години вече ще е 20 хил.евро. Ако държавата не харчи за такава помощ повече от 50% от определения таван от 1,25% от брутната селскостопанска продукция за подпомагане на 1 сектор, помощта може да нарасне до 25 хил.евро, а фондът и до 1,5% от брутната продукция. 

Няколко са очертаващите се тенденции в потреблението на зеленчуци в страните с повисоки потребителски възможност, коментират от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство /САРА/. Около 40% от потребителите в ЕС пазаруват биологична продукция, около 50% търсят продукти от къси вериги на доставка и расте паралелно консумацията на сезонните зеленчуци и плодове.
Публикувана в Бизнес

Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

- Подобрение на управлението на държавните предприятия;

- Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

- По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

- Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

- За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

- За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

- За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно, колентират от ИПИ.

Публикувана в Бизнес

Много от българските потребители не правят разлика между маркировката върху етикета за „използвай преди“ и „най-добър до“, които се поставят на продуктите. Храната трябва да се изхвърли, ако е превишен срока „използвай преди“. Ако обаче на продукта е отбелязана дата за „най-добър до“,тя определя срока на трайност и ако храната не е с променени вкус, цвят, мирис, може да се консумира след изтичане на срока на трайност с няколко дни, дори и повече ( например спагети и макарони). Този маркер посочва срок за свежест и най добър вид, но храната е годна за консумация. Недоброто разбиране на понятията води и до висок процент на изхвърлена годна храна.   Това стана ясно по време на кръгла маса на тема: „Обсъждане на борбата със загубите на храни в България“. Домакин на форума е Центърът за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ) към Министерство на земеделието, храните и горите.

Според проучване на Европейската комисия, едва 20% от българите познават значението на обозначението, „използвай преди“ което е за годност на храната. За да бъдат по-добре информирани потребителите, ще се провеждат информационни кампании и проучвания. В ЕС най-голям процент - около 54% от годната за консумация храна се разхищава от домакинствата, следвани от преработватели, услугите с храни и търговията.

„Налага се да се предприемат мерки за промяна на отношението към на храните“, подчерта по време на дискусиите заместник-министърът на земеделието, храните и горите Янко Иванов.

„Междуведомствена работна група разработва проект за Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубите на храни с цел да се отговори на необходимостта за намаляване на загубите и разхищението на храни. Програмата представя рамка за вземане на практически решения, от всички участниците по хранителната верига вкл. Потребителите от ЕС. Очаква се в края на март 2019 г, да се приеме делегиран акт на ЕК, с които да се въведе единна методология за ДЧ, посочи още доц. д-р Я.Иванов

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия реши днес да регистрира европейска гражданска инициатива, озаглавена "Задължително поставяне на етикети на храните като подходящи за невегетарианци/вегетарианци/вегани", съобщи пресслужбата на ЕК.

Вегетарианците и веганите в ЕС се затрудняват да намерят подходящи храни, пишат инициаторите. Трябва да четем списъка на съставките на всяка хранителна стока, за да преценим дали е годна за покупка, като особено внимаваме по отношение на неясните съставки, които могат да бъдат както от растителен, така и от животински произход, добавят те. Инициаторите призовават ЕК да предложи задължителни изображения върху етикетите на всички храни, с които да се обозначава дали стоките са невегетариански, вегетариански или вегански.

Решението на ЕК да регистрира инициативата се отнася само до правната допустимост на предложението. Засега комисията все още не е направила оценка на съдържанието.

Регистрацията на тази инициатива ще се осъществи на 12 ноември и от този момент започва едногодишен срок, в който организаторите могат да събират подписи в подкрепа на инициативата. Ако за една година се получат един милион гласа в подкрепа от поддръжници от най-малко седем различни държави от ЕС, ЕК ще трябва да предприеме действие в срок от три месеца.  
Комисията може да реши да предприеме или да не предприеме действия по искането, като и в двата случая трябва да се обоснове.
Публикувана в Новини на часа

По инициатива на Нейно Превъзходителство г-жа Мая Добрева, Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия, на 23 октомври 2018 година, ще се проведе представяне на български биопродукти, със специалното участие на Българска Асоциация Биопродукти.

Българска Асоциация Биопродукти ще презентира продукцията на своите членове- произведени по биологичен начин вина, тахани, ядки, мед, сушени плодове, билки, сладка, млечни продукти, етерични масла и много други.

Българският биологичен сектор бързо се разраства през последните години, като се възползва от отличните природни и климатични условия, и съчетава старите традиции с иновациите и творчеството.

Събитието ще предостави уникална възможност на българските биопроизводители да разширят пазарите за реализация на качествени биопродукти, както и да установят контакти с местни производители.

Посетителите на изложението ще се насладят на разнообразието от биологични млечни продукти, здравословни закуски, сирене от кашу, лавандулови и ягодови сокове, малиново вино и много други неочаквани и вкусни продукти с невероятен вкус.

За Българска Асоциация Биопродукти това е една чудесна инициатива, която ще проправи пътя на българските биопродукти, коментират от Биоселена.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия разреши в бюджета на ЕП да бъдат предоставени и използвани 1,26 млн. евро за финансиране на пилотния проект за борба с двойните стандарти при храните. В проекта е предвидено средствата да бъдат насочени за финансиране на изследвания във всички страни-членки на ЕС. По този начин ще може да се установи продължават ли нелоялните търговски практики, има ли разлика в качеството и състава на продуктите.

Предстои да бъдат проверявани хранителни, козметични, бебешки продукти, тоалетни принадлежности. Много дълго време проблемът беше неглижиран и омаловажаван. Едва наскоро от Брюксел признаха, че разлика в качествените характеристики на стоките, в различните държави, има.

Пилотния проект ще защити интересите на потребителите, тяхното здраве и право на достъп до еднакво качествени продукти. В подкрепа на идеята застават Европейската организация на потребителите, Европейския информационен съвет за храните, Европейската комисия, различни браншови организации и евродепутати.

Публикувана в Новини на часа

Евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП отправи питания към Европейската комисия /ЕК/ относно средства за идентификация на селскостопански животни от рода на дребните преживни животни /ДПЖ/ в държавите-членки.

Въпросите му са продиктувани от породилите се съмнения в обществото за фалшиви ушни марки на ДПЖ и случаи на получаване на европейски субсидии за „виртуални овце“, както и все по-честите питания на животновъди за промяна на средствата за идентификация на животните.

По данни на животновъди най-малко 300 хил. са фиктивните ушни марки в България и това са „виртуални животни“.

Експерти предлагат използване на метода „търбушни болуси“ за маркиране на животните. Търбушният болус представлява керамичен цилиндър с дължина 5 — 8 cm и ширина 1,5 — 2 cm. Във вътрешността му е поместен микрочипът. Търбушният болус се използва за идентификация на преживните животни — най-вече говеда, овце и кози. Той се подава през устата и след преглъщане попада в стомаха на преживните и остава там. След това микрочипът се разчита от четящо устройство. Към този номер се добавя и номерът на ушната марка на съответното животно и данните се подават в идентификационната система на националната база данни.

 

Регламент № 21/2004 на Съвета от 17 декември 2003 година изисква задължителна идентификация и регистрация на животни от рода на овцете и козите посредством средство за идентификация съобразно Приложението към този регламент.

Евродепутат Момчил Неков пита ЕК:

1. Може ли Комисията да предостави информация за това какви средства за идентификация на селскостопански животни (по-конкретно дребните преживни животни - овце и кози) се използват в държавите-членки?

2. Може ли Комисията да посочи, в кои държави членки се използват „търбушни болуси“?

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта