Институтът по аграрна икономика и  браншът проведоха срещи относно изготвянето на Анализа на състоянието на селското стопанство. Това е първият от трите SWOT-анализа, на база на които ще се изготви стратегическият план, съгласно изискванията на новата законодателна рамка за Общата селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. В дискусиите участие взеха представители на Национална асоциация на зърнопроизводителите, Асоциация на земеделските производители в България, Национална овцевъдна и козевъдна асоциация и Институт за агростратегии и иновации. По време на срещите бяха обсъдени проблемите в отделните сектори и бяха дадени конкретни бележки по структурата и съдържанието на анализа. Браншът направи предложения по анализите на отделните специфични цели на новата ОСП относно стимулирането и споделянето на знания, иновации и цифровизация. Акцент беше анализът на земеделските доходи, пазарната ориентация и конкурентоспособността, както и научните изследвания. В детайли бяха разгледани и секторните анализи, темите за заетостта и привличане на млади земеделски стопани, както и връзката между научните институти и земеделските производители.

Доц. д-р Божидар Иванов, ръководител на екипа в Института по аграрна икономика, който е ангажиран с изготвянето на анализа, пое ангажимент да отрази направените бележки и коментари. Веднага след това ще се премине към втори етап на идентифициране на потребностите по анализа на конкретните специфични цели, заложени от Европейската комисия за новата ОСП.

Публикувана в Агроновини

Време е да опазим националните си интереси в земеделието, независимо от препоръките на „началниците в Брюксел“

Ася Василева

Ако напишете в Google “Стратегия за развитието на българското земеделие" ще ви излязат стотици резултати. Особено голям интерес на към този тип „творчество“ се забелязва през последните десетина години. Няколко правителства досега (с изключение на последното ) търсеха обяснения за неблагополучията в родното земеделие, като набързо създаваха група за изработване на стратегия за развитие на отрасъла. Няма спор, че там попадаха най-авторитетните български учени. Те създаваха на базата на своите познания и опит един продукт, който чертаеше добри и правилни перспективи за развитието на агросектора ни. За жалост, след отминаване на традиционната шумотевица около това действие на новия министър, нищо не се случваше в реалността и всичко си оставаше на хартия. Специалистите си получаваха хонорарите, а реално движение на тези стратегии - нямаше.


И как ли да има? В обосновките и препоръките на тези стратегии се анализираше и търсеше българският национален интерес. Но указанията за развитието на отрасъла вече идваха и продължават да идват готови от Брюксел. Те се съпровождат с известно количество пари. А както казваше и самият премиер Бойко Борисов “моите началници са в Брюксел”. Оттам се решава какво да се прави. И мислите ли, че мъдрите решения на брюкселската бюрокрация са взимани в национален интерес на България?


Много от политиците в Брюксел, които създават европейските програми, сигурно добре познават работите на такива наши големи учени като акад. Атанас Атанасов, проф. Пламен Мишев и др. Но те противоречат с историческия им опит и закономерното предвиждане на техните дългосрочни интереси на Общността.

За Брюксел бе нормално да се отпуснат 66 000 евро на група шведски фермери, за да си закупят акордеони и да създадат група, с която да убиват тъмните и дълги скандинавски вечери. Както е известно, скандинавските стопанства са далеч едно от друго, селски кръчми почти няма, остава хората сами да се забавляват. Важното е фермерите да останат във фермите си и да продължават да се трудят.


Ако някой в България поиска толкова пари за селски клуб, сигурно ще го помислят за луд, пък и за момент си представете колко цигански оркестъра биха били създадени. Ние акордеони си имаме, но пък толкова други неща нямаме. И след толкова години уж щедро финансиране по западни програми, земеделието като че ли не е помръднало от мястото си.

Според акад. Атанасов производството на зърнени култури в България са единственият печеливш сектор в българското земеделие. Но и там липсва добавена стойност. Едни и същи култури, 5 на брой, – рапица, слънчоглед, царевица, пшеница, ечемик, се произвеждат и изнасят от България. Едва 5-7 % от стопанствата ни могат да се развиват високотехнологично. Независимо от европейските субсидии, от 2007 г. насам делът на земеделието в икономиката ни (БВП) се свива почти наполовина – от 9,6% на 4%. 5490 фермери, които са 1,9% от всички регистрирани земеделски стопани у нас, обработват 82 на сто от земеделската земя в България. От 2007 г. досега българското земеделие е загубило 500 000 работни места! Традиционни български култури като зеленчуци, плодове, млечни продукти, вече изчезват от родното производство. Ипак според акад. Атанасов, за да не загине българското земеделие, е необходима нова аграрна революция, в която стратегиите да бъдат изцяло преосмислени и реално приложени на практика.

Много добре зная, че министър Танева е заета в последните месеци да гаси пожари в подведомствените ѝ структури. Щях да започнаизброяването им с АЧС, но в крайна сметка всичко е свързано с безхаберието и корупцията. Зная, че на нейния гръб лежат и други проблеми, които не са получили гласност сред обществото. Но в същото време ми се иска да напиша, че идва времето, когато успешното министерстване ще бъде оценявано не толкова по потушените пожари и запазване на достойнството на съответния орган, но и със визията за новото българско земеделие, която чертае министърът.

И в този смисъл трябва да се направи необходимото стратегиите за развитието на земеделието, които вече съществуват и са добри, да намерят място в деловия график на министерството на земеделието. България разполага с прекрасни учени със световна слава и е престъпление да не се използва техният потенциал за запазването на националните ни интереси. Точно сега, когато се чертае новата ОСП, му е времето!

Публикувана в Агроновини

България с европейски комисар по земеделие – човек се чуди дали да се радва, или да се стресне от подобна възможност. Слуховете витаят отдавна, че за поста се спряга името на Мария Габриел. Изданието „Политико“ публично оповести този факт, ден по-късно премиерът Бойко Борисов го нарече фалшива новина и заяви, че страната ни се интересува от модерни сектори като киберсигурност и ITтехнологии. Без съмнение, позицията еврокомисар по земеделие е престижна и апетитна – 30% от европейския бюджет отиват за прилагането на Общата селскостопанска политика.

С апетитите обаче е по-добре да се разделим още в началото. Ако българските фермери си представят, че към България ще потекат милиарди евро, в случай, че наш човек оглави поста, дълбоко грешат. Върху гърба на бъдещия еврокомисар по земеделие ще легне тежка задача – да балансира между лобитата на отделните държави членки и като виртуозен диригент да намери баланса в интересите. Задачата е още по-трудна в един Европейски парламент без ясно очертаващо се мнозинство. Новата Обща селскостопанска политика все още е на ниво маркирани намерения, битките тепърва предстоят.

Ако погледнем свършеното досега от българските евродепутати в ресор „Земеделие“, трудно ще намерим с какво да се похвалим. Вярно е, че на масата бяха поставени някои проблеми – за двойния стандарт при храните, за ролята на пчелите като опрашители, за подкрепа на земеделието в планинските райони. Реални политики обаче на ниво Европейски съюз по тези въпроси още няма. В този план е резонен въпросът – до колко Мария Габриел, която има дълъг стаж като евродепутат, е подготвена за земеделското портфолио и как ще отговори на интересите на фермерите в 27 европейски държави?

Преди да възлагаме прекомерни надежди България да оглави поста европейски комисар по земеделието, полезно е да си припомним, че прилагането на политиките на Брюксел е в ръцете на всяко национално правителство. Още не знаем какво ще напише българското в т. нар. национален стратегически план. Позициите на отделните браншове вече са известни и картината изглежда позната. Като че ли отново надделява досегашният манталитет всеки да дърпа чергата към себе си, за да „усвои“ едни европейски пари. Политическите битки за пореден път се очертават тяснопартийни. Мисли се на парче, а не за общото благо. Този манталитет и това ниво на политическа култура вероятно лежат в основата на изначално сбъркания генезис на родното селско стопанство. Горко ни, ако продължаваме така. И е по-добре да се разделим с илюзията, че български еврокомисар по земеделие може да ни спаси.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Министерство на земеделието, храните и горите напомня, че на 23.08.2019 г. изтича срокът за предоставяне на коментари и аргументирани бележки по публикувания проект на Анализ на селското стопанство и Хранително-вкусова промишленост (ХВП), изготвен от Института по аграрна икономика.

Проектът на анализ не е приет от МЗХГ и е обект на вътрешно съгласуване в рамките на работните групи към координационната група за Обща селскостопанска политика (ОСП). Анализът обхваща шест от деветте специфични цели за Новата ОСП и съгласно неговата законодателната рамка, следва да бъде базиран на официални данни.

В отговор на предложението на браншови организации, отправено по време на Дискусията на тема „ОСП 2021-2027“, предоставихме възможност за двустранни срещи с представители на Института по аграрна икономика.

Инициатива за двустранни срещи можете да изпращате на следния имейл адрес: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. в срок до 23 август. След обобщаване на заявения интерес, ще Ви уведомим допълнително за графика и мястото на срещите.

При предоставяне на бележки по Анализа на състоянието на селското стопанство и ХВП, следва да посочвате раздел /страница на анализа и да предоставите следната информация: браншова организация / институция, представител/и, имейл и телефон за връзка.

Публикувана в Новини на часа

Предупреждение, че мерките по новата Обща селскостопанска политика могат да се забавят с 2 години, публикува ирландското министерство на земеделието. Според информирани източници, новите мерки е твърде възможно да не могат да бъдат приети и съгласувани преди 2022 г, а говорителят на министерството заяви, че началната дата на новата ОСП е "твърде несигурна".


"Докато преговорите в Брюксел не бъдат завършени, не е възможно да посочим потенциална начална дата за новата ОСП", се казва в изявлението на ирландското министерство на земеделието.

Според първоначалната програма на Еврокомисията, държавите членки трябва да представят стратегическите си планове до 1 януари 2020 г. След това те трябва да бъдат одобрени в рамките на 8 месеца, като очакванията са новите мерки да стартират от 2021 г.

Но този график е тотално нарушен поради Брексит и неговото огромно влияние върху бюджета на ЕС и Многогодишната финансова рамка, тъй като вноската на Великобритания в бюджета на ЕС е 10 млрд. евро годишно.

Ирландските земеделски съюзи изразиха загриженост за директните плащания, и заявиха, че те трябва да бъдат защитени.

Публикувана в Бизнес

През последните 30 години зърнопроизводството се очертава като най-устойчивия сектор в българското земеделие. Това показват данните от swot-анализа, изготвен от Института по аграрна икономика. В страната ни се отглеждат основни зърнено-маслодайни култури: пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, рапица и лавандула.

През 2013 година, площите с основните зърнени култури у нас достигат най-високата си стойност – 2 млн. хектара, като общо с маслодайните образуват 3 млн. хектара. Този пик намалява плавно и през 2017 година зърнените площи са 1,7 млн. хектара. Анализът показва, че пикови стойности от тук насетне са трудно достижими. Причините за това са комплексни: задържане на изкупните цени, сериозна конкуренция на пазара, прилагане на схеми с екологична насоченост, които поставят ограничения върху обработваемите земи.

Настоящата пазарна конюнктура също влияе върху българското зърнопроизводство. Постоянен е натискът на предлагане на зърнени култури в Черноморския регион, което оказва натиск и върху цените. В България почти липсват неоползотворени земеделски площи, расте делът на протеиновите култури, които са допълнително стимулирани.

През 2007 година делът на стопанствата у нас, които отглеждат зърнени и маслодайни култури е 3%, през 2016 той вече е нараснал 3 пъти – до 9 на сто. В тях е концентрирана 62% от използваемата земеделска площ и 79% от обработваемата земя.

Това са тясно специализирани стопанства, като средният размер през 216 година достига 144 хектара. В 1100 от тези стопанства се концентрира 46% от обработваемата земя в страната и 29% от производствения обем в отрасъла. Едва 3% от зърнения сектор се занимава и с животновъдство.

Този тип стопанства са изцяло пазарно ориентирани и затова тяхното място в икономиката на страната е чувствително високо. Зърнопроизводството дава около 32% от брутната продукция в земеделието и 33% от добавената стойност в отрасъла.

При маслодайните и техническите култури картината е идентична. През 2016 година брутната продукция възлиза на 26%, добавената стойност се изчислява на 27%.

Политиката на подпомагане в сектора след 2007 г., когато България става член на Европейския съюз, също е фактор за устойчивото развитие на зърнопроизводството. Субсидиите на декар площ осигуряват между 25-30% от производствените разходи и рентата на земята. Анализът показва увеличение на добивите при зърнените и маслодайните култури през последните години – с 27% при пшеницата, 36% при царевицата, 29% при слънчогледа. Това се дължи на значително подобрените семена за посев, прилаганите агротехнически мероприятия, инвестициите в модерна земеделска техника. Така се постига по-висока производителност, намаляват загубите и се повишава качеството на отглежданата продукция. Въпреки тези добри показатели, средните добиви у нас са по-ниски от тези в Европейския съюз.

Въпреки постоянният натиск върху пазара в Черноморския регион от Русия и Украйна – държави с мощно зърнопроизводство, пазарната ценова конюнктура за сектора е добра. Изкупните цени на зърното през 2016 г. са с 13% по-високи от тези през 2006 г., а при маслодайните култури ръстът е чувствителен - с 47 на сто, показват данните от swot-анализа.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват категорична позиция по отношение на бъдещите политики в земеделието в новата Обща селскостопанска политика. На база на данните от swot-анализа е видно, че българското зърнопроизводство е работещ и конкурентен отрасъл. Затова от НАЗ са против въвеждането на тавани в подпомагането. За да бъде секторът конкурентен на външния пазар, българските зърнопроизводители трябва да могат да посрещнат предизвикателствата на климатичните промени и да отговорят на най-новите тенденции за прилагане на прецизно земеделие. Това означава да се инвестират средства в модерни технологии и цифровизация на процесите в земеделието. В тази връзка от бранша искат целева държавна и европейска подкрепа за закупуване на земеделска техника. А в националния стратегически план зърнопроизводството трябва да заеме подобаващо място. „Защо ще се рита срещу сектор, който носи всички на гърба си?“, питат българските зърнопроизводители.

Публикувана в Растениевъдство

В ексклузивно интервю само за „Гласът на земеделеца“, аграрният министър Десислава Танева говори за кризите и предизвикателствата в своя втори мандат. Африканската чума по свинете е проблем №1, кризата в ДФЗ се овладява, започва серия от дебати за новата Обща селскостопанска политика. Въпросите са важни, отговорите – още повече.

Автори: Анета Божидарова, Тодор Петров

Публикувана в Интервюта

Утре, 25 юли 2019 г., (четвъртък), министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще открие първата дискусия с бранша за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) 2021-2027 г. По време на срещата ще бъде представена новосформираната Координационна група за изготвяне на Стратегически план за ОСП към МЗХГ и механизмът за комуникация със заинтересованите страни.

В рамките на дискусията ще бъде представена актуална информация за хода на преговорния процес.В срещата участие ще вземе и Йоаким Руквид,президент на германската асоциация на фермерите и президент на КОПА.

Събитието ще се проведе от 10:00 часа в зала „Европа“ на хотел Рамада.

Публикувана в Новини на часа

Фамилията на Цветомила Спасова обработва 20 хил. дка земя в землищата на Бяла Слатина, Галиче и Бърдарски геран. В стопанството работят около 20 души, като средната възраст е 35 години. Цветомила Спасова е горда, че цялата рода е ангажирана в семейната фирма – от децата до племенниците и братовчедите. Емоционалната дама се чувства най-свободна, когато е на полето.

- Г-жо Спасова, какво виждат и какво не виждат хората, когато чуят израза крупен зърнопроизводител?

- Виждат скъпите колите, виждат пълните хамбари, но не виждат нашето ежедневие. Зад всичко, което сме постигнали, стои много труд, много ядове, най-малко по 12 часа работа на ден. Картината и в другите земеделски сектори не е по-различна – при производителите на плодове и зеленчуци, при животновъдите. В селското стопанство лесно няма.

- Не може да се отрече обаче, че зърнопроизводителите сте най-мощния сектор, ако поискате, можете да сваляте и правителства, нали?

- Ние не сваляме правителства. Ние просто показваме грешките, които се допускат в законите и създават недомислици. Ако няма ред в поземлените отношения, това влияе пряко на нашата работа. И ние реагираме. Но това не означава, че искаме да свалим едно или друго правителство. Искаме адекватни закони, за да можем да работим спокойно. Да не забравяме, че ние попадаме под силата на няколко закона – за поземлените отношения, за горивата, за енергетиката и т. н. И когато към нас има изисквания по един закон, които влизат в противоречие с тези по друг, става сложно. Освен това, сме затрупани със страшно много документация и ако липсва една добре работеща система, която да администрира този процес, нашата работа започва да буксува. Затова изискваме от всеки земеделски министър работеща администрация. Но ние не пишем законите, ние сме на полето. И понеже сме хората на терен, можем най-добре да кажем кое законодателство работи и кое не. Когато не ни чуват, излизаме с тракторите, да. Но тези наши действия са обосновани и аргументирани.

- От другите земеделски браншове смятат, че сектор „Зърнопроизводство“ е свръхсубсидиран, ваши колеги обаче казват, че субсидията на декар площ не е достатъчна, за да се модернизират стопанствата. Как ще го коментирате?

- Малко колеги зърнопроизводители могат да си позволят най-модерните технологии в земеделието, това е по силите само на най-мащабните. Затова е добре да се помисли как всеки стопанин – от най-малкия до най-големия – може да бъде подпомогнат в модернизацията на своето стопанство. Това ще улесни работата, ще направи сектора конкурентен. В момента земеделците, които обработват до 5 хил. дка земя не могат да си позволят да купуват най-модерната техника. Субсидията, която получаваме на декар площ, дори не покрива рентата, която плащаме. Семената и препаратите стават все по-скъпи, а без качествени такива няма как да постигнеш добив. Изкупните цени на зърното от години държат относително ниско ниво. Субсидията е трохичка в цялата калкулация на разходите, които имаме в работния процес. Нека припомня, че ние сме се захванали със зърнопроизводство и преди да има субсидии. Започнали сме с малко земя, успели сме да създадем устойчивост и да разширим стопанствата. Това означава, че субсидията не е решаваща, че можем и без нея да бъдем рентабилен сектор.

- Митология ли е твърдението, че крупното зърнопроизводство обезлюдява селата, защото не генерира заетост?

- В нашето стопанство работят около 20 души. Средната възраст на работниците е около 35 години. Гордея се с това, че всички членове на фамилията са ангажирани във фирмата – синове, племенници, братовчеди. Не може да се твърди, че зърнопроизводителите обезлюдяваме селата. Ние даваме препитание на достатъчно хора, а къде са другите, които трябва да дават препитание? Има и нещо друго. Нашите деца са с висше образование, с възможности да работят в чужбина или в големия град. Но те остават при нас. Децата на земеделците остават на село, при семейния бизнес. Мисля, че това е важно.

- Хората в селата често ли търсят помощ от местния арендатор?

- Помагаме според възможностите си. На читалището, на църквата, на хора в нужда, на болни. Не просто помагаме на читалището, но цялото ми семейство – от най-малкия до най-големия - участваме в самодейните състави. И това ни носи радост. Аз не слагам на масата нещо по-различно от онова, с което се храни всяко българско семейство. Ние, зърнопроизводителите, не живеем в някакъв лукс и той дори не ни е необходим. Аз поне така ги разбирам нещата.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

- Г-жо Йорданова, в обществото битува мнението, че българското земеделие днес е силно дебалансирано и вие, зърнопроизводителите, имате основна вина за това. Как ще отговорите на този упрек?

- Много пъти съм коментирала този въпрос. За мен това е по-скоро популизъм, некомпетентно говорене, изопачаване на фактите. Общата селскостопанска политика в двата предходни програмни периода завари един добре структуриран и работещ зърнен сектор в България, с успешно администриране в усвояването на европейските инвестиции по различните програми. Това не означава, че на сектора е бил даден специален приоритет – въпрос на ситуация и на пазар. На мен ми се иска разговорът да бъде в друга посока – не дали сектор „Зърно“ изкривява картината в земеделието, не дали то е монокултурно или прекалено окрупнено и добре развито. На мен ми се иска да говорим за баланс – цялата земеделска общност да направим така, че да изравним със сектор „Зърно“ и другите отрасли, които са губещи или не толкова привлекателни. Иска ми се останалите браншове да се съизмерват със зърнопроизводството и да искат да се изравнят с него. За мен това е нормалната логика – целият стопански сектор да се стреми към единство. Не е толкова важно какво се говори срещу един работещ и развиващ се отрасъл, по-важното е да направим и другите такива. От друга страна, всичко е въпрос на пазар. Нашата стока е борсова. Всичко обаче зависи от световната конюнктура, от геополитиката. И ние никога нямаме докрай яснота и пълно спокойствие за това какъв ще бъде пазарът на зърно.

- При силни играчи като Русия и Украйна, какви са шансовете на българските зърнопроизводители да се наложат в Черноморския регион?

- Натискът върху нас е изключително голям. От една страна, нараства цената на ресурса, на консумативите, които ние купуваме на европейски цени. От друга – изключително силното субсидиране и разрастване на сектора в страните от Черноморския регион – Русия, Украйна, Казахстан. Те произвеждат далеч по-рентабилно и с далеч по-ниска себестойност. Имат и добри експортни мощности, каквито ние не притежаваме, за разлика от една Румъния, например.

- Как тогава се доказвате на пазара?

- Нашият изход е да бъдем по-конкурентни, като понижаваме себестойността. Това означава да въвеждаме нови технологии, а това изисква нови инвестиции. Задължително е да повишаваме своята квалификация. И , разбира се, да мислим в посока на намаляване на износа на суровина и да увеличаваме сегмента на преработване. Тук е мястото да кажем, че освен отвън, българското зърнопроизводство е под натиск и отвътре – проблемно и често променящо се законодателство, липса на работна ръка, липса на устойчивост в администрацията.

- Неясна е бъдещата Обща селскостопанска политика, но е ясно, че всяка държава трябва да изработи Национален стратегически план. Какво трябва да бъде заложено в него по отношение на сектор „Зърнопроизводство“?

- В предишния програмен период 2007-2013 година, в инвестиционната част на Програмата за развитие на селските райони, по мерките за модернизация и инвестиции в дълготрайни материални активи, зърнопроизводството и останалите сектори имаха гарантирани бюджети. За нас това е удачен и разумен вариант на подпомагане. Когато конкуренцията е само между земеделските производители от един бранш, това поставя процесите в естествена и справедлива конкурента среда. Би било добре такъв механизъм на подпомагане да се заложи предварително в националния стратегически план, но още няма яснота дали това ще бъде възможно. Още не са тръгнали преговорите на ниво Европейска комисия, нямаме яснота каква ще бъде общата финансова рамка, дали ще бъде радикално променена. В стратегическия план би следвало да бъдат заложени реални, измерими и изпълними цели – за всички сектори. Те трябва да стъпят не на някакви имагинерни и виртуални реалности, а върху действителната и истинската структура на земеползването. Нови структури заради новата ОСП и ПРСР лесно ще се създадат, но те няма да бъдат устойчиви във времето и няма да бъдат полезни за икономиката на страната. За нас, зърнопроизводителите, е важно всички сектори да бъдат национално отговорни, устойчиви, да създават заетост и да имат принос към фиска на държавата. Ако този базов механизъм не залегне в стратегическия план, ако се създадат самоцелни мерки и програми, това е все едно да наливаме вода в пясък.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 17

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта