Борислав Петков обработва около 15 хил. дка земя в района на община Елхово. Изцяло работи по технологията No – Till, една част от стопанството е биологично. Земеделецът отглежда 17 култури - основно зърнени, технически и маслодайни. Устойчиво ползване на земята и диференциране на културите – това е гаранция за стабилност на стопанството, смята Борислав Петков

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Петков, т. нар. зелена архитектура в бъдещата ОСП се очертава като най-голямата въпросителна пред земеделците – какъв е вашият коментар?

- Неяснотите около зелената архитектура – това е, което притеснява бранша. Всички сме наясно, че тази е посоката. Тя е зададена още преди 6-7 години – когато бяха въведени зелените плащания. В този смисъл не е нещо непознато за нас. Притеснението днес е, че няма яснота и няма позиция. Това, което се чува, което четем и което виждаме е, че голяма част от тези мерки ще бъдат дадени като задължителни за изпълнение на всяка една държава-членка на Европейския съюз. И това буди много въпросителни. Каквито и да са изискванията, земеделските производители ще ги изпълняват под една или друга форма. Има ли правила, тогава няма да има проблем. Има ли неясно написани правила, тогава проблемите стават много.

- Кои земеделски стопанства се оказват устойчиви във времето и пред какви предизвикателства ще се изправят земеделците през следващия програмен период?

- Устойчиви са онези, които имат устойчиво ползване на основния ресурс – земята. Независимо дали е собствена или дългосрочно наета. Когато имаш гарантирано ползване на този ресурс, имаш устойчивост в стопанството. Другият елемент е свързан с правилното разпределяне и диференциране на културите. Това създава възможност да се реагира на всяка пазарна ситуация – при волутивните стоки, каквито са пшеницата, ечемика, рапицата и при останалите – така се постига постоянна ликвидност в стопанството. Много пъти съм го казвал – ако Брюксел натисне червения бутон и спре субсидиите, много стопанства за секунди ще изчезнат от картата на бенефициентите. И ще останат онези, които наистина могат да работят и без субсидии. Така че, устойчиво е онова стопанство, което може работи и без субсидии.

- Какви са другите параметри, за да бъде едно стопанство успешно – освен диференциране на културите, какво още носи добавена стойност?

- В сравнение с останалите европейски държави, особено с по-старите страни-членки, където параметрите на устойчивите стопанства се движат между 3 и 5 хил. дка, в България картината е друга. Имаме големи стопанства с по 100-150 хил. дка и те са стабилни. Това не означава, че не са устойчиви и онези с по 5 хил. дка – зависи как се управляват. Затова не смятам, че критерият за площ е определящ. По-важно е портфолиото. Растениевъдство + животновъдство и затваряне на цикъла образуват и по-висока добавена стойност. Дали стопанството ще е от 5 хил. дка и с 200 животински глави или от 200 хил. дка и със 150 хил. глави – няма огромно значение, когато зад това стоят хора, които могат да управляват.

- За пореден път беше отложено законодателството, свързано с поземлените отношения – колко голям е батакът в този процес?

- Батакът е много голям и не е от вчера. Закон, който е променян 122 пъти, няма как да е добър закон. Бъдещият Закон за земята трябва да зададе посоката, да определи философията в управлението на поземлените отношения, да осигури на земеделците яснота и спокойствие за техния бизнес за години напред. Скептик съм, че това ще се случи лесно и в съгласие между всички заинтересовани страни. Ако продължаваме да разсъждаваме, че медалът има две страни, доникъде няма да стигнем. Докато се разделяме на два фронта – собственици и ползватели на земя, няма как да сме продуктивни при изработването на законодателството. Водещ в този процес е въпросът: кои са условията, които правят едно земеделие устойчиво и печелившо? Това са хидромелиорациите, комасацията и начинът на земеползване.

- Те не са ли нестабилни и критични от години?

- Нестабилни са и създават непредвидимост за аграрния бизнес. А когато нямаме предвидимост, няма как да очакваме нещо добро. Нямаме работеща процедура, по която да се случва комасацията. Държавата тотално абдикира от този процес, категоричен съм в това си мнение. Когато бъде създаде държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя, с което да спомага процеса на комасация, тогава можем да кажем, че държавата е съпричастна и е поела конкретен ангажимент. Комасацията е изключително фундаментален процес за развитието на сектор „Земеделие“. И хидромелиорациите зависят от това. Посочете ми някой външен инвеститор, който ще инвестира в хидромелиоративно съоръжение върху некомасирана земя. Няма такъв, сигурен съм. Ако намерите, лично ще му стисна ръката. Новото законодателство, свързано със земята, не трябва да обслужва нечия политическа повеля. То трябва да обслужва аграрния бизнес. Браншът има нужда от ясни правила, улеснени административни процедури и от предвидимост в дългосрочен план. Ако някой прави земеделие година за година, той е от онези хора, които са зависими от субсидиите. Пак казвам, ако те бъдат спрени, в утрешния ден такъв земеделец няма да съществува никъде в правния мир.

- По данни на земеделското министерство онези, които само чертаят площи, за да източват субсидии са около 100 души. Как ще коментирате това число?

- Бих го умножил по 10. И вероятно ще добием по-голяма яснота за любителите на очертаването на постоянно затревени площи и пасища, които само получават субсидии и не произвеждат нищо, нямат никакъв принос към образуването на брутния вътрешен продукт на страната. Тези хора не са реални земеделци, но са наели сериозни площи земя и усвояват значителни финансови средства. Защото законът го позволява. Но нека аграрното министерство да изнесе справка – колко от бенефициентите са заявили за подпомагане само и единствено постоянно затревени площи и пасища за изкосяване. Нека ги видим кои са.

Публикувана в Интервюта

Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в по-голяма обществена полза?

За европейското земеделие високосната 2020 година започва с красиви изрази и добри намерения. Умни села, от фермата до трапезата, зелен пакет, кръгова икономика и т. н. Каква е картинката обаче в нашата къща?

На първо статистическо четене, в България селата са на изчезване. Малкото, които оцеляват, го правят благодарение на земеделието.

Не е ли крайно време да се разделим с клишето, че зърнопроизводството обезлюдява селата? Просто защото не е съвсем вярно. Там, където има кооперации и арендатори, селата са живи. За каквато и подкрепа да става дума на местна почва – финансиране на селски читалища, църкви, празници и спортни мероприятия, не е трудно да се сетите на коя врата чукат хората. На местните земеделци и кооперациите, всички до тях опират.

Ясно е, че никой не харесва големите фермери. Всички гледаме в тяхната паница, коментираме ги, завиждаме. По-добре да се отстраним от този манталитет. Някак махленско е. И изобщо не е конструктивно.

Задаващата се нова Обща селскостопанска политика залага рестрикции по отношение на крупните земеделци – екологичните практики стават задължителни, възможно е да бъдат въведени тавани в субсидирането. Нали никой не си прави илюзията, че това ще доведе до фалити на стабилните земеделски стопанства у нас. Те вече са го измислили, бъдете сигурни. И не защото са инат, а защото предимно в зърнения сектор земеделието е фамилно и устойчиво. Там вече се раждат второ и трето поколение фермери. Независимо дали ни харесва или не. Реалности, нищо друго.

Затова е по-добре да се работи с тях, а не с добрите намерения. Земеделието у нас е крупно. Как този факт да бъде впрегнат в още по-голяма обществена полза? Върху това трябва да мислят политиците.

Крупните земеделци са онези, които могат да завихрят около своята дейност каквото се сетите. Просто трябва да бъдат оставени да работят. Държавата е добре да създаде стимули, които реално да доведат до диверсификация на стопанствата. Ако бъдат прибавени още производства – на плодове и зеленчуци, животновъдство и преработване, това означава нови работни места и още блага за местната общност. Не знам дали подобен модел влиза в дефиницията „умно село“, но подобна политика определено би дала резултати. Включително в постигане на диверсификация и даже би изпълнила със съдържание претенциозния израз кръгова икономика.

При добавяне на животновъдството като сегмент към големите стопанства, какво по-естествено от това храната да тръгва от фермата и да стига до трапезата? Тук на ход са земеделското министерство и Агенцията по безопасност на храните. Години наред малките производители се борят с прословутата Наредба 26 за директни продажби. А фермерските пазари в страната все още се броят на пръсти. Затова търговията се вихри в интернет. Несериозно и тъжно.

Ами направете най-после нещо просто, ясно и лесно за изпълнение. Вярно е, че когато става дума за храна, мерките е резонно да са драконовски, но контролът следва да бъде стриктен и регулярен върху продуктите, а не предварително да отказва производителите от затваряне на цикъла и от излизане на пазара.

В момента няколко сектора – хляб, мляко и месо - бият аларма и пищят от нелоялните търговски практики на големите търговски вериги. Държавата удобно си мълчи. И няма как да е иначе. Тя не може да се намесва в такива отношения. Но може да направи друго. Да замести яловите кампании, свързани с промотиране на българските продукти, с реални такива. Да го направи ясно и просто. Това обикновено работи. Засуканите изрази не печелят аудитория. Междувпрочем, това се отнася за всичко. Прости и ясни модели, дългосрочни цели и още по-важното – дългосрочно поети ангажименти на ниво държава. Това е голямата задача пред българските политици. Да се откажат най-после от лошата практика всеки път да откриват топлата вода. Да заложат повече на експертите. На българските учени. Грехота е грамотно написани стратегии за развитие на българското земеделие да събират прах в някое чиновническо чекмедже.

Колкото и смешно да прозвучи, земеделците са обречени на вечност, а политиците са временни. Защото човечеството винаги ще има нужда от храна, а не от красиви обещания. Те никого не са нахранили.

Анета Божидарова

 

 

Публикувана в Коментари

Пакетното мегазаконодателство, свързано с поземлените отношения, за пореден път беше отложено. То се очертава като една от важните земеделски теми през 2020 година.

Извън емоциите, отлагането на приемането на Закона за земята определено е умно решение. Прибързаните промени рискуваха да доведат до хаос, вместо да изработят едни справедливи правила на земеползване. Вероятно щяха да се окажат пореден кърпеж.

Повече от ясно е, че е трудно да бъде постигнат баланс на интересите между над 3 млн. собственици на земя и близо 10 хиляди земеделци.

Гледните точки са различни

и изисква време те да се срещнат така, че всички интереси да бъдат удовлетворени. По този пункт всички браншови организации са съгласни. Затова и приеха с облекчение отлагането на мегазакона за поземлените отношения.

Нещо повече – преди да се правят промени в националното законодателство е добре да сме наясно каква нова Обща селскостопанска политика предстои. За да не се налага то отново да бъде променяно – съобразно конюнктурата в Брюксел.

Законът за собствеността и ползването на земеделските земи

до сега е променян над 120 пъти

– още един аргумент в полза на твърдението, че не бива да се бърза. Честите промени отблъскват и големите инвеститори – те не биха си хвърлили парите в бизнес, който утре може да се окаже поставен в риск - поради липсата на ясни и устойчиви във времето правила.

И собствениците и ползвателите на земеделска земя гонят своите интереси. Разковничето за намиране на баланс се крие в диалога. В изслушването на отсрещната гледна точка и в постигането на приемливи компромиси и за двете страни. Ако всеки дърпа чергата към себе си, резултатите няма да са добри.

Хидромелиорации, комасация и характер на земеползването

– това са трите важни пункта, които определят едно земеделие като печелившо и устойчиво.

Изграждането на ефективни хидромелиорации у нас все още е мираж. Административният инструментариум е толкова сложен, че това отказва земеделците от инвестиции в тази посока. А и как се инвестира в изграждането на съоръжения за напояване, ако нямаш сигурност, че ще ползваш поне 10 години напред земята, която обработваш?, често питат земеделците.

Подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура“, която включва напояването, е с общ бюджет от 50 465 860 евро. Максималният размер на помощта за един проект ще бъде 15 000 евро, а за „Напоителни системи“ – 6 млн. евро. Тези числа са повече от обeзкуражаващи. До къде ще ни стигнат няма и 50 млн. и половина лева и за какви хидромелиорации иде реч? Тук е нужна държавна стратегия със заложени конкретни цели. Такава обаче липсва. Нищо, че си имаме т. нар Водна стратегия, изработена от Световната банка още през 2016 година. И за нея са платени една камара пари. Стратегията е с обем от 107 страници и предлага конкретни стъпки за управление на водните ресурси у нас – в полза на едно по-ефективно земеделие, особено в контекста на все по-честите климатични аномалии, най-вече – засушаването.

Близо 4 години по-късно, нито една от 7-те стъпки, описани във Водната стратегия не е облечена в реални действия. А

подмярката 4.3 още не отворена

То и като отвори, ползата ще е най-вече за „Напоителни системи“ - като бенефициент. Кооперациите и водните сдружения са другите потенциални кандидати. Как обаче ще реанимираш водно съоръжение с мизерните 15 хил. евро? Ако изобщо успееш да минеш през целия административен батак на критериите за допустимост по подмярката. Ще бъдат ли достатъчни трите месеца на отворен прием по 4.3, за да се изготвят толкова сложни проекти, с които да се кандидатства? Правилата и изискванията за кандидатстване тепърва ще се умуват и е резонен въпросът кой изобщо ще се навие да прави проекти? Единственият сигурен и възможен кандидат изглежда „Напоителни системи“. Няма ли обаче да попаднем под ударите на санкции от Брюксел, които забраняват предприятия, които развиват търговска дейност да се подкрепят с нерегламентирана държавна помощ. Междувпрочем, и кооперациите могат да бъдат определени като такива.

Комасацията у нас също буксува. По силата на доброволните споразумения в момента тя е възможна едва в рамките на 1 година. Това предпоставя неустойчиви поземлени отношения и земята продължава да се обработва разпокъсано, което означава

липса на предвидимост за земеделския бранш

Без ясен хоризонт пред себе си, скрепен със силата на закон, земеделието у нас е обречено да оцелява година за година.

Държавата задължително трябва да се включи в процесите на комасация на земята. Примерите са много, да посочим един. Може да бъде създадена Държавна поземлена банка, която активно да участва на пазара на земя и така да стимулира процесите на комасация.

Безпредметно е да се коментира дали връщането на земята в реални граници беше грешка. По-важно е земеползването да бъде адекватно на сегашните реалности. А какви са те?

Над 3 млн. собственици на земя бранят своите интереси. Повечето от тях са извън пределите на страната и искат яснота и дългосрочна предвидимост в отношенията си с наемателите или арендаторите. Но тя не може да бъде безкрайно дълга в годините напред, защото конюнктурата на пазара се променя. Затова се търси приемлив компромис. „Никъде

в Европа не съществува терминът „бели петна“

Как да обясним на нашите деца, които искат да се завърнат от чужбина и да обработват земята си, че не могат да го направят, защото тя е отдадена под наем като „бяло петно“? Не е приемливо да има договори със срок от 30-40 години на ползване на земята“, категорични са от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.

Земеделците имат своите контрааргументи: редно ли е в законодателството да бъдат заложени крайни срокове при договарянето между собственици и ползватели на земя? Това не погазва ли правото на едно свободно договаряне между две страни? Юридически издържано ли е приравняването на аренден и на договор за наем на земеделска земя? И ред други въпроси остават отворени за дебат. В търсенето на отговори е задължително да се включат юристи, които отлично познават материята.

Една година време стои пред собствениците, ползвателите на земеделска земя и държавата. Този период не бива да се пропилява. Трябва

всички страни да седнат на масата

и да потърсят възможно най-добрите и работещи решения. Аграрният бранш има нужда от ясни правила, опростени административни процедури и предвидимост за своя бизнес. Най-малкото, несериозно е да се прави бизнес година за година. Собствениците на земя трябва да бъдат удовлетворени по силата на тяхното право, гарантирано от Конституцията – частната собственост е неприкосновена. Интересите трябва да се срещнат на полето на приемливите компромиси. За да не се обвиняват след това всички в лобизъм. И за да не се налага поредна промяна в националното законодателство, свързано с поземлените отношения. След поредния недомислен кърпеж.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Конкретика по параметрите на новата ОСП ще има след като бъде гласувана многогодишната финансова рамка, казва директорът на дирекция „Развитие на селските райони и предприсъединителна помощ“ в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК

Интервю на Анета Божидарова


- Г-н Милушев, в каква степен можете да дадете яснота за следващата Обща селскостопанска политика?

- Имаме яснота какво предлага Европейската комисия. На първо ниво – ще има нова система от задължителни предварителни условия. Тя включва
онова, което в момента наричаме кръстосано съответствие + екологизацията. Мерки, които и в момента се прилагат. ЕК иска тези мерки да бъдат задължителни за изпълнение, за да бъдат субсидирани фермерите по линия на директните плащания. Второто ниво, което се предлага, е да има екосхеми както в Първия, така и във Втория стълб на ОСП – директни плащания и ПРСР. Задължителните елементи изглеждат така: 30% за агроекология във Втори стълб и като цяло – всички мерки трябва да имат дял от 40% в борбата с климатичните промени. Това най-общо е сложила до момента Европейската комисия на масата.

- Какви са настроенията в Брюксел по тази рамка?

- Финландия иска да се определи по-висок процент на финансиране за по-зелени политики - с цел опазването на климата и околната среда. Този процент не може да бъде ясен, преди да бъде гласувана европейската многогодишна финансова рамка. Това, което е бъдещ предмет на дебат в Европейския съвет – дали да има предварително договорен пакет от мерки между държавите – членки, от които всяка страна да може сама да избира какво да прилага или да се заложат по-високи цели? В Европейския парламент има спор между две комисии – между комисията по земеделие и комисията по околна среда. Те имат сравнително различни виждания по това как точно ще изглежда зелената архитектура на бъдещата
ОСП. Още не е ясно къде точно ще намерят точката на консенсус помежду си. Новият председател на Европейската комисия недвусмислено даде се разбере, че приоритет за Европа е опазването на климата и на околната среда. А това означава последователна зелена политика. В ЕК вече е гласуван Зеленият пакт, предложен от Урсула фон дер Лайен. Голямата цел, заложена в него, е Европа да се превърне в „климатично неутрален“ континент до 2050 година.

- Какво ще струва на българските фермери да прилагат зелената архитектура, ще бъдат ли нужни инвестиции за специфична техника, например?

Не мисля, че задължителните предварителни условия ще изискват такива инвестиции. Вярно е, че за определени мерки, които са по-скоро надграждащи, може да се изисква определена техника, но така или иначе фермерите вече прилагат тези изисквания – по кръстосаното съответствие и екологизацията. Това не е нещо ново за тях. Заплащането на 30-те процента по Втори стълб ще се прави на база на пропуснати ползи и на направени разходи. В Първи стълб заплащането може да става и на базата на поощрението – ако започнете прилагането на земеделска практика, която е добра за климата и околната среда, ЕК ще ви плати, без това непременно да е свързано с пропуснатите ползи и с направените разходи. Тоест, плащането може да е дори по-голямо. Затова си струва фермерите да разгледат всичко, което Комисията предлага – то е интересно, по-скоро трябва да се мисли върху това какви са възможностите, отколкото веднага да се протестира срещу него.

- Ще има промени в европейския бюджет за България по линия на директните плащания?

Първо да видим какъв ще е бюджетът. Ако той е поне това, което е предложила Европейската комисия, намаление на директните плащания за България няма да има. Ако към 2019 г. плащането е около 215 евро на хектар /100 евро СЕПП + преразпределителното плащане + младите фермери + агроекология и т. н. /, с намалението на бюджета за новата ОСП, плащането за България би паднало до 206 евро на хектар. Но с външната конвергенция, при която се предвижда старите страни – членки да прехвърлят средства на новите, плащането за България става 220 евро на хектар. Нека уточня, че това е симулативен процент, но е видно, че плащането отива нагоре, а не надолу.

- Ако бъдат въведени тавани в подпомагането, това как ще се отрази на сегашния модел на земеделие в България?

- Зърнопроизводството е един от най-конкурентноспособните браншове в България. Не би било добре страната да изгуби такъв сектор. Същевременно, не трябва да се върви към монокултурност в земеделието. Трябва да се търси баланс. Предложението на ЕК е над 60 хил. евро да започне намаление на плащанията – това е т. нар. таван в подпомагането. Абсолютният таван е 100 хил. евро. Предлага се също преразпределителното плащане, което сега съществува, но не е задължително, в бъдеще да стане задължително. Още е рано да се каже дали тези предложения ще бъдат приети от Европейския съвет. По-скоро голяма част от държавите-членки не са склонни да бъдат въведени задължителни тавани и задължително преразпределително плащане, но има и такива, които настояват за обратното. Различни са и настроенията в Европейския парламент, там като че ли везните натежават в полза на таваните. Тези мерки не за първи път се предлагат от Европейската комисия, но досега не са приемани. Вероятно е отново да бъдат отложени, въпреки че Комисията твърдо стои зад своята позиция за въвеждането на тавани. Но съществува съпротива от всички държави, в които има мащабни земеделски стопанства. В тази връзка, може би е добре отново да обясним как се взимат европейските решения. ЕК предлага, решават в Европейския съвет и в Европейския парламент. Как става това – съветът и парламентът първо приемат свои отделни позиции и след това се срещат в диалози и в триалози, като в последните участва и ЕК. Така протичат
преговорите, търсят се компромиси и накрая се излиза с общо, съвместно решение. Това е т. нар. Механизъм за взимане на съвместно решение, който беше въведен с Лисабонския договор.

- Какви нови инструменти се обсъждат на ниво Европейска комисия по отношение на младите фермери?

Ние предлагаме и в Първи, и във Втори стълб да има финансови стимули за младите фермери. Тези инструменти и сега се прилагат. Новият елемент е, че за тези плащания вече се планира задължителна сума от еквивалент на минимум 2% от директните плащания. Всяка държава-членка задължително трябва да задели тази суми за младите фермери. ЕК предлага и финансови инструменти за закупуване на земя. В тази връзка, в новите стратегически планове по ОСП е необходимо всяка страна да направи описание по отношение на достъпа до земя, на достъпа до финанси и на данъчното облагане. Ние, в ЕК, си дадохме сметка, че само да се дават пари е задължително и е много хубаво, но далеч не е достатъчно. Понякога пречките в националното законодателство са много по-големи и подпомагането с европейски средства не решава някои проблеми.

- Що е то национален стратегически план – кой ще участва в неговото списване и как ще се контролира на европейско ниво изпълнението му?

- Изготвянето на стратегическите планове е приоритет на отделните държави, но те ще се приемат съвместно с Европейската комисия. Без одобрение от комисията, за което в момента се създава специална организация, стратегическите планове няма как да влязат в ход на изпълнение. Вече има доста определени елементи на ниво Брюксел, които в голяма степен диктуват съдържанието на този документ. Това са 9-те специфични цели на ОСП, показателите, по които те ще бъдат оценявани и интервенциите, които са указани в най-общ план в европейските регламенти. Подробностите по тяхното прилагане трябва да бъдат разписани в националните стратегически планове. По повод европейският контрол върху тяхното изпълнение – ежегодно страните – членки ще трябва да докладват за хода на изпълнение на стратегическите планове. Този доклад, на базата на показателите на постигнати резултати – по междинните цели, ще дава яснота дали се изпълнява онова, което е заложено. Брюксел стриктно ще следи за това.

- Ще има ли наказани държави, ако не изпълняват своите стратегически планове и какви са санкциите?

- Брюксел няма за цел да налага санкции. В зависимост от това, което правят одиторите и европейските отдели и политически дирекции, има различен вид рестрикции. Преди обаче да бъдат наложени такива, има поредица от процедури: да се даде обяснение за непостигнати резултати, като се представи план за действие, да се модифицира стратегическият план, за да постигне целите си. Едва ако държавата – членка не предприема никакви действия по тяхното постигане, тогава ще се пристъпи към санкции. В момента има доста запитвания към ЕК как точно ще става годишното отчитане по изпълнението на плановете, дори има възражение срещу това то да е ежегодно. Както казах – рамката на бъдещата ОСП е на масата, дебатите предстоят.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 23 Декември 2019 10:18

Земеделската 2019 – диви разкази и боза

„Диви разкази“ на Хайтов и боза. С такива неочаквани подаръци земеделското министерство изненада аграрните журналисти на традиционна почерпка във ведомството. На прага на всяко ново начало човек има склонност да разчита знаците.

Къде сме ние и къде е българското земеделие? Не пребиваваме ли още в един див разказ, написан по нашенски? Самобитно вкусен, нищо, че е боза. Бозата пък вече е био.

А светът вече е друг. Предстои пренареждане. Със световни лидери като Доналд Тръмп, Владимир Путин, Ким Чен Ун, Реджеп Таип Ердоган, Борис Джонсън и Еманюел Макрон бъдещето изглежда меко казано непредсказуемо.

Със сигурност обаче идват интересни времена. Защо китайската поговорка: „Дано живееш в интересни времена“ се определя като едно от най-жестоките проклятия, предстои сами да разберем. Едва ли ще се случи в рамките на следващата 2020 година, но знаците за бъдното време ще бъдат поставени.

Населението на планетата расте, расте и нуждата от неговото изхранване. В този контекст не е логично да се очакват особени сътресения в сектора на земеделието. Земята остава най-важният ресурс. Както и всички стоки и продукти, които тя произвежда.

България е периферен пазарен играч

в световната търговска надпревара. Тя е силно зависима от европейската конюнктура и Черноморския регион. При силно субсидирано земеделие в съседна Турция и в Русия, родните фермери срещат силна конкуренция на всички фронтове. В рамките на Европейския съюз, България не се очертава като мащабен конкурент по една проста причина – българските земеделски производители играят индивидуално на пазара. Включително и в сектор „Зърнопроизводство“. Всеки се спасява поединично. В съседна Румъния например, местните зърнопроизводители продават по-успешно своята продукция – играят екипно на пазара, гонят партидност, количество и не на последно място – качество. У нас стопаните са брокери на собствената си продукция. Затова често изпадат в ситуацията „Хитрата сврака – с двата крака“. Въпрос на узряване е това да се промени, да се гледа в една посока, да се мисли и да се действа екипно. В останалите сектори картината е още по-критична. По същата причина. Вместо качествените български плодове и зеленчуци, месни и млечни продукти, билки и мед да търсят заедно общ пазар, всеки прави опити да пробива сам. Някои успяват, но това не носи ползи за цялостната картина в българското земеделие. И държавната политика не помага. Още се умува по темата нужен ли е Закон за браншовите организации и как точно да изглежда той? Пореден дебат по темата показа, че още сме диви и в този разказ.

Следващите две години се очертават неясни по отношение на бъдещата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Онова, което наблюдаваме, е свързано предимно с натрупване на

страхове от промяна на сегашното статукво

Малко вероятно е обаче да очакваме радикално нова ОСП, защото Брюксел едва ли има интерес да предизвика сериозни сътресения в националните икономики. Предвид цената, която ще се плати за БРЕКЗИТ и въпреки амбициите на Холандия, Франция и Германия за по-твърд курс по отношение на борбата с климатичните промени. Въпреки предложеният Зелен пакт от желязната лейди Урсула Фон дер Лайен, когато нещата опрат да бюджет и до сметки - какво ще струва това на европейските фермери, параметрите вероятно ще претърпят промени. Европейските производители вече дадоха знак, че не са съгласни да платят толкова висока цена за позеленяването на ОСП, като излязоха многократно на протести.

В българската земеделска къща през 2019 година имаше

бурни скандали и кротки развръзки

След като стана ясно, че построените с европейски пари къщи за гости всъщност са къщи за тъщи, земеделският министър Румен Порожанов подаде оставка. Последва го шефът на ДФЗ Живко Живков, след като във фонд „Земеделие“ бяха извършени арести и проверки. Последваха кротки развръзки. На горещия стол в аграрното ведомство седна старият нов министър Десислава Танева, а ДФЗ беше поет от Васил Грудев. Държавата ще си търси 46 млн. лева от нарушения при къщите за гости и 80 млн. лева от скандалните заменки, направени преди повече от 10 години. Трудно е да се каже колко от тези пари ще бъдат върнати. Ясно е, че се задава сага от дълги съдебни дела, в които санкциите ще се обжалват. Бозата е гъста, трудно ще се излезе от нея.

Към днешна дата картината изглежда повече от кротка, с едно малко изключение – Африканската чума по свинете разваля целия комфорт. И въпреки, че министър Танева обеща реорганизация в работата на Българската агенция по безопасност на храните, като започна със смяна на изпълнителния директор, при повсеместното настъпление на АЧС в цялата страна, малко вероятно е ведомството да се справи с проблема. А дали предприетите до сега мерки са били ефективни, ще стане ясно напролет – когато ветеринарите тръгнат да проверяват колко са домашните прасета в личните стопанства. И дали българинът е успял да се пребори със себе си и да наруши извечната традиция да отглежда прасе за Коледа. Ако за някого не е ясно, да обясним за пореден път – битката с Африканската чума ще отнеме години, вирусът е упорит, пренася се бързо и срещу него няма ваксина. Европейските правила разписват в такива случаи евтаназия. Междувпрочем, защо спря да се върти онзи постен клип, свързан с информиране на населението за заболяването АЧС? Някой да не се окаже изненадан напролет, когато започнат да гърмят поредните свиневъдни комплекси от влязлата зараза?

В Държавен фонд „Земеделие“ цари мир и спокойствие. Новият изпълнителен директор Васил Грудев има амбицията фондът да заработи на пълни обороти и в пълна прозрачност. Един от начините за това е

дигитализация на процесите

По тази причина от 2020 година всички заявления за кандидатстване по директните плащания и по мерките от Програмата за развитие на селските райони ще се подават само по електронен път. Да му мисли който няма достъп до интернет. Но нали се славим като една от държавите в света с най-високоскорстна интернет мрежа? Значи извинения не се приемат. Кол центърът за фермери в ДФЗ все още е само една идея в процес на разработване, но пък горещите телефони във ведомството бяха увеличени с още два – за въпроси от животновъди по обвързаната подкрепа. И това е нещо, нали?

В законодателен и нормативен план повечето браншове очакват промени. За пореден път бяха отложени във времето мегазаконът за поземлените отношения, за градушките, за розата. За браншовите организации казахме вече. Животновъдите перманентно нищят на работни групи промени в някоя наредба. Изобщо, създава се впечатление, че се работи на парче, според моментната конюнктура. Липсва единно мислене.

Дано не изглежда така и националният ни стратегически план. Него поне ще го одобряват в Брюксел. Бюрократите там не си поплюват. Дават, но в кошара не вкарват. Ако бъде прието държавите всяка година да се отчитат за постигнатото според написаното в плана, може би този път ще се наложи да сме по-внимателни. Нека си признаем обаче – докато сме подвластни на мисленето, че е важно

да се докопаме до едни субсидии

няма как да очакваме по-светла картина в земеделието. Показват го и последните данни на Националния статистически институт: крайната продукция по базисни цени от отрасъл „Селско стопанство“ за 2019 г. възлиза на 8, 318 милиарда лева. Това е с 1,7% по-малко в сравнение с предходната. Намалението се дължи на спад с 1,9 % на обемите на производство на земеделска и животинска продукция. По-малко произвеждаме, повече субсидии искаме. Обичаме я тази боза и това е.

Каква 2020 да си пожелаем? Бедна на климатични промени, бедна на промени изобщо. За да не попадаме в онова страшно китайско проклятие: Дано да живееш в интересни времена! Светът определено е интересен, но ние не. На фона на фамозните Тръмп и Джонсън, на вълците единаци Путин и Ердоган, на мистичния Ким, на агресивния Макрон, на онова плашещо до абсурдност момиче Грета Тунберг, понесло на плещите си битката срещу климатичните промени, нашите хора изглеждат скучни до смърт. Така и се справяме, по нашенски: бурни скандали и кротки развръзки. Световно пренареждане със сигурност предстои, ние вероятно ще останем на място. В един самобитен и див разказ, пред чаша боза. Крайно време е да направим опит и да променим картинката.

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари
Има и щастливи фермери. Има и такива, които след дълго ходене по бюрократичните Еверести, получиха средства и обновиха производството си. Някои направиха обори, други - малки преработвателни предприятия, а трети - зърнохранилища. Не са малко и тези, които не искат и да чуят за европейски пари, след като са се сблъскали с корупционната практика на някои консултантски фирми и техни близки дружки в администрацията на България. Е, странно ли е тогава, че усвояването на европарите варира между 7 и 60 % за различните програми? 
За 2014-2020 г. България има на разположение 11,7 милиарда евро, разпределени през седем програми или по над 2 милиарда евро годишно. Тези пари обаче не са дадени, а зависят от способността на българската администрация – държавна и местна, да сключва договори за изпълнение на проекти по различни национални политики.

Година преди изтичането на възможността за сключване на такива договори, изпълнението между програмите варира от 7% за рибарския фонд до 68% по програмите за младежка заетост, като „резервираните“ пари са около 8,8 млрд. евро по данни на Европейската комисия. За оставащите 12 месеца администрацията трябва да подпише договори на стойност около 3 милиарда евро, за да можем да оползотворим европейските средства изцяло.

Усвоените средства от 2014 г. насам са около 5,6 милиарда евро. Тук плащания могат да се правят до 2023 г., но изпълнението е неравномерно като програмите с по-малки проекти се изпълняват значително по-добре от „по-тежките“, свързани с инфраструктура, регионално развитие и социални политики. Именно за големите проекти, България е по-силно зависима от европейските фондове, които дават около 80 на сто от публичните инвестиции в отрасли като строителство, транспорт, регионално развитие.

Колко даваме и колко ще даваме?

Според изчисленията на Комисията всички ще трябва да работят повече, за да се доберат до парите. България, която сега плаща около 430 млн. евро годишно в европейския бюджет, ще трябва да се приготви да увеличи значително вноската си.
 По данни на Комисията, цитирани от в. „Капитал“ през следващото десетилетие тя ще се нарастне почти двойно – до около 680 млн. евро годишно. Към тях трябва да се прибавят и още над 160 млн. евро, които България събира в полза на европейския бюджет от ДДС, мита, глоби и др., известни още като „собствени приходи“ на бюджета на ЕС и други доплащания.

Според финансовото министерство увеличаването на българската вноска не е повод за тревога, защото България, най-слабата икономика в ЕС, както и досега, ще продължи да получава повече пари, отколкото да дава.

В отговор на въпрос на Свободна Европа от финансовото министерство заявиха, че вноските на всички държави ще бъдат увеличени, не само българската. Както и че „въпреки очакваното повишение на вноската на страната ни, трябва да се подчертае, че в Многогодишната финансова рамка за 2021-2027 г. България остава нетен бенефициент от европейския бюджет“. Бенефициент, ама колко да сме бенефициент при това ниско удвояване на средствата?

Оптимизмът свърши

Към днешна дата едно е ясно. Оптимистичният период на България в ЕС свръшва. Бюджетното финансиране на общността намалява рязко, а големите страни донори дърпат чергата към себе си. Та кой би се интересувал от мнението на малка България?  Зелените мерки ще водят до все по-големи разходи за земеделските производители. Земеделските производители, които през последните 7 години бяха задължени да въвеждат, така нар. „зелени мерки“, като незасети синори, смяна на отглежданите култури и др., вероятно няма да си отдъхнат от тях, тъй като основен приоритет на ЕС е безумният план за т.нар неутрален климат, каквото и да значи това

Твърде възможно е парите за развитие на селските райони е да бъдат намалени, от което ще пострадат популярни досега в България проекти като развитие на къщи за гости, екопътеки, традиционни занаяти и производства. 
Макар размерът на земеделските субсидии за площ да бъде запазен, сред страни донори като Германия и Холандия има настроения за намаляване на тавана от 300 000 евро на стопанство. Това би се усетило в България - една от страните с най-едри земеделски стопанства в ЕС.
Пари за климат. Каквото и да значи това...
Срещу това Европейската комисия предлага да се създаде фонд за справедлив преход, от които да се компенсират разходите, които най-замърсяващите икономики да черпят средства за модернизация. Този фонд ще предоставя основно банкови гаранции на публични и частни инвеститори. Предвижда се той да възлезе на 100 млрд. евро за 2021-2027 г. при оценка на Европейската комисия, че за постигане на въглеродо-неутралната икономика ще са нужни инвестици от 260 млрд.евро годишно. Така че парите във фонда ще бъдат насочвани само към силно зависими от въглищата региони и към такива, изпитващи икономически и социални затруднения. Полша, една от държавите (заедно с Чехия и Унгария), които се противопоставя на плана за зелена икономика, изчисли, че за да постигне въглероден неутралитет за 30 г. ще са ѝ нужни 550 млрд. евро. България не е обявила колко би ѝ струвал подобен преход и не е изразявала публично становище относно зеления план за Европа, макар да не се противопостави на постигането на въглеродна неутралност до 2050 г., когато тя беше обсъждана през юни.

Пари нема ...

„Нови пари няма и спорът сега е да се запазят съществуващите или да се намалят. От това потърпевши ще са регионалната политика и земеделието, където пари ще бъдат пренасочени за зелени мерки“, казва Ивайло Калфин, съветник на бившия европейския комисар за бюджета Гюнтер Йотингер, който е автор на проекта за следващия дългосрочен европейски бюджет, изработен през 2018 г.
Животът в розово за България като член на ЕС е към края си. След близо 15 години, в които можехме да разчитаме на помощ, дошло е време да се оправяме сами.  Поне така изглежда проектът за следващ многогодишен бюджет на ЕС за 2021-2027 г., преговорите по който навлизат в решителна фаза.

Първата голяма промяна за България е, че от 2021 г. тя ще плаща значително по-високи вноски в европейския бюджет, като в същото време достъпът до европейски средства ще бъде ограничен и обвързан с изисквания за правене на реформи, съблюдаване на законност, разделение на властите и по-строг контрол върху корупционните практики и злоупотребата с власт.
 Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Мачуганов, какви са действителните предизвикателства пред бранша, които се очертават в следващия програмен период?

- Зелената архитектура и въвеждането на тавани в подпомагането. Още в настоящия програмен период Европа въведе изискването за 5% екологично насочени площи. Виждаме, че Брюксел все повече вдига критериите и очертава по-строга рамка на т. нар. позеленяване в новата ОСП. Досегашните изисквания, свързани с плащания за екологично насочени площи /ЕНП/ стават задължителна база. Така че пожелателните 5% се превръщат в задължителни. И върху тях ще бъдат надграждани допълнителни критерии, които трябва да покрием. Въвеждането на тавани ще принуди голяма част от големите и средните стопанства да се откажат да заявяват за подпомагане част от своите обработваеми земеделски площи. Като теглим чертата, какво излиза: един път стопаните ще бъдат ощетени по линия на зелените площи, втори път – с въвеждането на тавани. Това ще удари мащабните земеделски стопанства – за тях новите изисквания ще бъдат скъпи и неприемливи за изпълнение.

- Защо толкова много ви плаши този момент – това ще ви струва нови инвестиции в специфична техника, ще ви направи по-слабо конкурентни на пазара?

- Позеленяването ще намали нашите доходи от конвенционалното земеделие и ще ни направи по-слабо конкурентни на Русия и на Украйна, на САЩ, на Аржентина, на Бразилия - на всички държави, които не работят по правилата на ЕС. Земята в Европа е скъпа, поскъпват торове, препарати, семена, плащаме високи ренти, високи са вноските по кредитите, които обслужваме, изкупните цени на зърното все по-често не покриват в достатъчна степен разходите за поддържането на едно стопанство на високо ниво. Да държиш плодородна земя под формата на екологично насочени площи – това ще ни струва загуба на пари. Това е истината. Ако бъдем по-меки – ще кажем, че от екологично насочените площи няма да имаме доходи. Идеята за въвеждането на тавани съдържа в себе си социален елемент. В тази връзка бих попитал: ако отнемеш на един земеделец 10 хил. дка земя, за да я дадеш на друг– какви са гаранциите, че този друг ще се справи – ще поеме ли риска да работи земя, да тегли кредити, за да инвестира, да се бори за пазар и да е рентабилен в крайна сметка? Става дума за възможности, за капацитет. Има ли оценка и анализ на този търсен ефект от въвеждането на тавани? Съмнявам се.

- На ежегодния аграрен форум на НАЗ стана ясно, че има близо 100 души, които неправомерно са получили субсидии. Има ли действителен проблем с т. нар. субсидаджии и ако да – какъв е неговият мащаб?

- На фона на близо 120 хил. регистрирани земеделски производители, няма и 100 нарушители са несъществена цифра. Наскоро чухме за една госпожица, служител в банка, която е присвоила близо 1 млн. лева. Така че, навсякъде има опити за злоупотреби. Задачата на държавата, на институциите и на службите е да не позволяват това. Като цяло, аз смятам, че гилдията на земеделците е чиста и си изпълнява коректно ангажиментите. Не мисля, че е добре заради една бълха да се изгаря целия юрган.

- Мегазаконът за поземлените отношения за пореден път беше отложен – кои са най-проблемните точки в него?

- Всички се опасявахме, че в така подготвения закон има голяма доза лобизъм – от страна на големите собственици на земя, от фондовете. Но вече е ясно, че и те не го приемат в сегашния му вид. Мога да говоря с часове колко са нещата, които не са на правилното място. Ще маркирам едно от важните неща. С лека ръка се прекратяват едни отношения за свободно договаряне между собственици и ползватели на земя, като се регламентират конкретни срокове. Като краен ползвател на закона, недоумявам как е възможно подобно нещо. С въвеждането на регламент за краен срок на договора между собственика и ползвателя, се погазва правото на свободно договаряне между тях. Имаме хиляди българи, собственици на земя, които са пръснати по целия свят. Нормално е те да искат да си уредят отношенията с ползвателите на тяхната собственост поне за 10 години напред, предвид това, че живеят извън страната. Как така се поставя срок в закона – недоумявам как точно са го измислили, това е абсурдно. Нека задам и другия важен въпрос – как един земеделец да инвестира в своето стопанство, ако няма сигурност, че ще стопанисва земята в годините напред? Как да вложим средства в напояване, в инфраструктура, ако нямаме сигурност за бизнеса си?

- Къде не може да бъде постигнато съгласие по отношение на Закона за градушките?

- В този закон трябва да има солидарна отговорност. Застрахователите казаха твърдо „Не, не участваме“. Ние питаме: къде в закона е мястото на държавата, на общините? Защото изграждането на цялата градозащитна система не е свързано само с покриването на риска за стопанствата на фермерите. Тя ще пази също така държавната, общинската и частната собственост. И тук трябва да се търси балансът. Има и друго изкривяване в сегашния вариант на закона, което трябва да се избегне. Ще го илюстрирам с пример. Ако някой гледа 5 дка аспержи, а друг 5 дка царевица или пшеница, справедливо ли е да плащат по равно за риска и по равно да получават обезщетение при нанесени щети? Не мисля, че е редно аз, като производител да плащам наравно с другите, а те да получават защита и протекция, която ще бъде платена с моите пари.

- България все още не членува в Копа и Коджека - възможно ли е създаването на Национална земеделска камара у нас?

- Трябва да узреем за това, няма начин просто. От 30 години работим в демократична среда, границите са отворени, ходим по Европа, виждаме, чуваме, четем, срещаме се с колеги от други европейски държави. Ние сме една от малкото страни, които нямат национална камара, която да представлява целия земеделски бранш. Копа и Коджека още питат България: Къде е вашата национална земеделска камара? Направиха специално за нас компромисен вариант за членство, но не това е начинът. Трябва да седнем всички заедно на масата, да извадим своите аргументи, ако трябва да се скараме, но накрая да узреем за създаването на единна национална земеделска камара. Иначе ще продължим да се обвиняваме в егоизъм и лобизъм. А това не е продуктивно. Това вероятно обслужва добре нечии интереси, но не и нашите собствени – на хората, които се занимават с аграрен бизнес. Независимо дали са зърнопроизводители, животновъди, производители на плодове и зеленчуци и т. н. Всички работим и правим бизнес на територията на република България и е нормално да подредим къщичката си. Тук отново трябва да напомним, че е нужен Закон за браншовите организации, който да регламентира кой кого представлява. И това да е реално, а не както е сега – събира се група хора и заявява, че представлява на национално ниво даден бранш.

- Лакомията и голямото его ли стоят в основата на това трудно узряване?

- До преди 30 години всички трябваше да бъдем еднакво богати. После рязко се наложи да се превърнем в капиталисти – по пътя на натрупването на опит в частния бизнес. Възпитани сме в едно време, днес живеем в съвсем друго. Българинът от онова време беше задружен, помагащ, подкрепящ. В условията на свободна пазарна икономика, в един момент материализмът и егоизмът надделяха. Промени се и ценностната система, особено при младите хора. Но нека кажем и хубавите неща. Българинът бързо се учи на добрите практики. Както успяваме да вземем най-доброто от Европа по отношение на производството, на иновациите, така ще трябва да узреем и за съюзяването. Този процес иска време, но нека си признаем - днес егоизмът ни е в повече.

- Пазарът фактор ли е в тези процеси?

- Европа ухажва Украйна. Украинското зърно е нашият най-голям конкурент и в момента бърка в джоба на българския земеделски производител. Това ни огъва, кара ни да търсим нови технологии, да се събираме на групи, да посещаваме чужбина, да обменяме информация и да търсим начин да сме по-конкурентни пазари. Макар и трудни, това са наченки на истинско сдружаване. Нека го кажа така: всичко се движи от пазара. На пазара празни ниши няма. За да оцеляваме, трябва да се научим да се съюзяваме. Не става дума за браншови организации. Става дума за друго – българският земеделец все още действа на пазара като свободен електрон, а това не е печелившо поведение. Няма какво да се лъжем – България е малка държава, произвежда малки обеми продукция. Ако играем индивидуално, ставаме незначителни, незабележими. За да оцелеем, трябва да сме единни и да гоним качество и обеми. Вярвам, че с всеки изминал ден узряваме в тази посока.

Публикувана в Интервюта

С какво са свързани най-големите страхове на българските земеделци по отношение на зелената архитектура в бъдещата ОСП

Анета Божидарова

Бъдещата „Зелена архитектура“ на Общата селскостопанска политика /ОСП/ след 2020 година се очертава като най-голямото предизвикателство пред българските земеделци. Въпреки, че конкретните параметри по зелените политики, изобщо не са ясни, браншът вече прави опит за анализ.

На пръв поглед, схемите по директните плащания /Схема за единно плащане на площ/ остават непроменени и в бъдещата ОСП, което е относително успокояваща новина. Новата амбиция за „зелена архитектура“ обаче плаши с неяснотата какви и колко ще бъдат завишени изискванията по нея.

Екипно заложени зелени политики

От изключителна важност е в национален мащаб те да бъдат регламентирани екипно – от земеделския бранш и от администрацията. Земеделците трябва да покажат добри и работещи зелени практики, като заявят поемането на отговорност за тяхното прилагане. Всичко това – в контекста на изпълнението на бъдещите стратегически планове.

В новия регламент, който се отнася до изготвянето на националния стратегически план, на едногодишна база се дава голяма свобода на всяка европейска държава сама да определи своята политика в земеделието и да поеме отговорност – през задължителните условности и през доброволните ангажименти. Изпълнението на заложените земеделски политики ще се отчита по критерии и маркери, определени от Брюксел. Казано просто, това означава, че онова, за което сами сме поели ангажимент да изпълним, трябва да имаме готовност да можем да го отчетем. В противен случай ни очакват санкции. В това е и разковничето за една успешна ОСП на български терен след 2020 година – какво ще заложим и ще можем ли да го изпълним.

Зелено, зелено – до къде е възможно?

Малко са до момента европейските държави, които имат голям и сериозен опит в прилагането на т. нар. „зелени практики“. Най-напред в това отношение е Холандия, тя е и държавата, който най-остро поставя въпроса в Брюксел. Опазването на чистотата на въздуха и на почвата, управлението на водите, по-малката употреба на препарати за растителна защита – всички тези индикатори, свързани с прилагането на зелените политики, трябва да бъдат изработени така, че да не компрометират рентабилността на земеделските стопанства. Ако изискванията по тези параметри бъдат силно завишени, това може да обезсмисли кандидатстването по СЕПП, прогнозират от зърнения сектор у нас.

Диверсификация на посевите, протеинови и покривни култури, сеитбооборот, синори и група дървета – това са зелените практики, по които към момента работят българските земеделци. Повечето от тях са несъвместими с националните реалности, защото изискванията са въведени на принципа „Копи-пейст“ от Европа, показват анализите на бранша. В момента усилено се провеждат информационни срещи по повод бъдещата „зелена архитектура“ на ОСП след 2020 година – на национално и на европейско ниво - и това е полезно за всички. По-голяма яснота за зелените политики в националния стратегически план се очертава след оповестяването на swot-анализа „Околна среда и климат“, изготвен от Аграрния университет в Пловдив. Той ще бъде представен и дебатиран на 3 декември, тази година в Пловдив. Swot-анализът трябва да даде отговор на въпроса какви зелени политики са нужни, за да се подобрява екологичният климат в страната.

Реално постижими цели, съобразени с националните специфики

Зелената архитектура на бъдещата ОСП трябва да бъде построена с разум и с използването на квалифициран опит в нейното прилагане. Целите, заложени в политиките, трябва да бъдат реално постижими. Те обаче непременно трябва да бъдат поставени в контекста на устойчивост на земеделските стопанства. Ако не носят приходи, то поне не бива да образуват тежки разходи за фермерите. Каквито са в момента изискващите се 5% екологично насочени площи. При досега прилаганите правила, стопанство с обработваема земя над 15 ха трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като екологично насочени площи (ЕНП). Това включва земя, оставена под угар, площи с междинни култури или зелена покривка, както и азотфиксиращи култури. Тези 5% са чиста загуба за стопанствата, коментират от земеделския бранш.

При националните специфики на българското зърнопроизводство, което е силно комасирано, в изтичащия програмен период трудно приложими се оказаха зелените изисквания, свързани с поддържането на особености на ландшафта, на естествени водоеми, на ивици допустими площи по краищата на гори, площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация. Този опит също трябва да се вземе предвид. И зелените политики да бъдат съобразени, както с промените в климата и околната среда, така и със земеползването у нас.

Зелено, но на каква цена?

Другият важен момент е свързан с нужните инвестиции, които фермерите ще трябва да направят, за да могат да прилагат изискванията по зелените политики. Те са свързани с вложения в дълготрайни материални активи, в специфична земеделска техника, в изолация на земеделски площи. Колко от българските земеделци могат да си позволят подобни инвестиции? Как се изработва и залага 7-годишна програма за един терен, при условие, че няма устойчивост в земеползването, защото земята е наета, питат зърнопроизводители.

В тази връзка на дневен ред отново стои изработването на ново национално законодателство, свързано с поземлените отношения. То няма пряко отношение към прилагането на зелените политики, но е важен фактор за стабилността на сектора. Мнозина земеделци изразяват скептичност по отношение на бъдещите промени в мегазакона за земята. Очакванията са по-скоро това да бъде пореден кърпеж, а не радикална промяна на основния фундамент, върху който стъпват тези отношения. В тази посока още няма узряване, нека припомним, че до момента Законът за стопанисването и ползването на земеделските земи е променян близо 90 пъти. Изцяло новият фундамент, върху който трябва да се изгради едно бъдещо законодателство е свързан с два основни фактора: пазарна ориентация и устойчиво управление на собствеността.

Удар по пазарната конкурентност

Вложенията, които ще се изискват по прилагането на т. нар. „Зелената архитектура“ в новата ОСП, неминуемо ще ударят българските земеделци и по отношение на реализацията на тяхната продукция на пазара. Торове, семена и препарати от години поскъпват. Рентите се вдигат, както и цената на земята. Държавите от Черноморския басейн, с които родните производители се конкурират, произвеждат на далеч по-ниска себестойност. През последните няколко години в Русия, Украйна и Казахстан, държавната подкрепа за местните производители мощно е нараснала. А това са преките конкуренти на България на азиатските пазари. Важният въпрос е до колко родните земеделци ще устоят на тази конкурентност, ако се наложи да правят сериозни инвестиции, свързани с прилагането на новите зелени политики?

Субсидиите отдавна не играят роля в тази посока, коментират от бранша. Те покриват една трета, а в Добруджа една четвърт само от рентните плащания. В новата ОСП не се очаква изравняване на субсидиите между България и останалите европейски държави, нивата на субсидиране по СЕПП вероятно ще останат същите. Те могат да нараснат единствено при намаляване на обработваемите земеделски площи, но такова не се очертава.

Въвеждането на тавани – последваща тема

Смятана за една от най-горещите, темата за въвеждането на тавани в подпомагането се оказва последваща за българските земеделци. По-важно е какви ще бъдат дефинициите, условията за достъп до подпомагане, задължителните условности. Всяка една държава сама ще може да определя въвеждането или не на тавани, както и при какви условия. Това дава известно спокойствие на родния бранш, макар че още не е ясно дали националните стратегически планове ще трябва да влязат в задължителна европейска рамка. Тази тема тепърва ще е предмет на дебати в Брюксел. Европейският регламент, свързан с правилата за изготвяне на националните стратегически планове, вероятно ще бъде готов едва в края на 2020 година. А отделните държави – членки ще разполагат с още една година, за да ги изработят. Това очертава буферен период от около 2 години, в който ще се запази досегашната Обща селскостопанска политика.

Важна е инициативата от страна на всички браншови организации в дебата за бъдещата ОСП. Не трябва да се чака какво ще каже Европа и какви правила ще бъдат зададени от земеделското министерство. Слабата активност от страна на браншовите организации в този разговор е камък в собствената градина на земеделския бранш. Колкото и типично по български той да е разделен и всеки да дърпа чергата към себе си, всеки бурен дебат е по-продуктивен от липсата на такъв.

Публикувана в Бизнес

Със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева са определени ставките за обвързана подкрепа за животните в планинските райони за 2019 г. Размерът на ставката за едно допустимо за подпомагане животно по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10– 49 животни) за 2019 г. е 58,48 лева.

Ставката по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (5–9 животни) за 2019 г. е 290 лв. на животно.

Публикувана в Бизнес

„България настоява за справедливи нива на обвързаната подкрепа в рамките на новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. По този начин ще се предотврати срив в чувствителните за страната сектори – „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на среща с Райнер Бекедорф, държавен секретар на Министерство на земеделието, храните и защитата на потребителите на федерална провинция Долна Саксония, в гр. Хановер, Германия. Тя подчерта, че обвързаната подкрепа в страната ни е насочена към малките и средни земеделски стопанства. „Анализите показват, че се запазват съществуващите нива на производство и няма изкривяване на пазара“, допълни Кръстева. По думите й в тези сектори стопаните изпитват по-големи затруднения в сравнение с другите и е важно да получат необходимата подкрепа. Зам.-министърът посочи, че се предвижда намалението на цялостния бюджет на ОСП да бъде с около 5%, а при обвързаната подкрепа се получава спад до 25%. „Близо 40% от заетите в земеделието в България работят в тези сектори и се осигурява заетост на населението. Липсата на обвързана подкрепа или недостатъчният й размер би поставило в риск осигуряването на достатъчни доходи за лицата, влагащи труд в земеделието“, категорична бе заместник-министърът. Тя каза още, че секторите „Плодове и зеленчуци“ и “Животновъдство” изискват повече работна ръка, включително и сезонни работници, и по този начин се предоставят възможности за работа и доходи на нискоквалифицирани работници в селските райони, където възможностите за заетост са ограничени. 

От своя страна Райнер Бекедорф изрази съгласие, че обвързаната подкрепа има социално значение и е начин за стабилизиране на доходите на селските стопани.
По време на срещата бе обсъдена и т.нар. „зелена архитектура“. Двамата се обединиха около мнението, че за да се подобри ефектът от прилагането й, трябва да се акцентира не върху задължително-санкционния механизъм, а върху доброволния характер на осъществяване на екологичната политика.

В рамките на посещението си в гр. Хановер, заместник-министър Вергиния Кръстева посети щандове на  български фирми, които се представят на най-голямото изложение за  селскостопанска техника в света – „Агритехника 2019“. По време на събитието, производители на трактори, комбайни и агротехника представят всички нови модели машини, както и технически иновации. ". Очаква се изложението да бъде посетено от около 460 000 посетители и 3 000 изложители от 52 страни.

Публикувана в Агроновини
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта