Дългосрочният бюджет на ЕС отново излиза на дневен ред по време на пленарната сесия на Европейския парламент през март. Депутатите ще гласуват нови правила за икономическа координация в ЕС и ще определят позицията си относно реформата на селскостопанската политика. Израелският президент Шимон Перес ще говори пред Парламента във вторник.

Европейският съвет достигна съгласие по дългосрочния бюджет на ЕС през февруари, но компромисът между страните-членки не отговори на надеждите на Парламента. Депутатите ще решат какъв да е официалният им отговор в сряда, като те ще гласуват и мандат за преговори по темата със страните-членки.

Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) от 2014 г. нататък ще бъде разисквана във вторник, а Парламентът ще се произнесе по нея в сряда. Преговорите със страните-членки за окончателното споразумение ще започнат в края на месеца.

Публикувана в Новини на часа

Когато Херман Ахил ван Ромпой, първият изкарал цял мандат, президент на Европейската комисия написа в Tweeter „сделката е сключена” в 19,22 часа на 8 февруари, вече беше ясно, че бюджетът за земеделието не е главната жертва на нощта, която Дейвид Камерън и неговите симпатизанти нарекоха победа. А е известно, че те са главните противници на даването на повече пари. Средствата, предвидени за позеленяването на ОСП не бяха намалени, нито Втори стълб - агроекологични програми беше орязан повече, отколкото вече беше направено през ноември.
Главите на държавите членки на ЕС оставиха вратата отворена за позеленяването на ОСП, защитавайки повечето от положителните части на реформата на ОСП. Но в същото време, те отвориха и задната врата за национално „де-позеленяване”  и аграрно-промишленото лоби и исканията им за избягване на тавана на плащанията за едрите фермери.
Финалното споразумение разпредели малко повече евро към бюджета на земеделието, отколкото беше предложено през ноември. Но до 15 % от всеки Стълб могат да бъдат преразпределени към друг. В страните с директни помощи под 95 %, допълнителни 10 % от Стълб 2 може да се преместят към Стълб 1.
Сплотеността между страните членки доведе до решението директните плащания да са минимум 196 евро за хектар до 2020 г. с последователно намаляване на разликата между днешните плащания и средните плащания с една трета от разликата през същия период.
Що се отнася до позеленяването Комисията одобри следната позиция:
Екологичността на ОСП ще бъде засилена чрез екологизиране на директните плащания с помощта на някои селскостопански практики, които трябва да бъдат определени в регламента на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделските производители по схемите за подпомагане в рамките нана Общата селскостопанска политика, от полза за климата и околната среда, като в същото време се избегне ненужната административна тежест, които всички земеделски стопани ще трябва да следват. За да се финансират тези практики, държавите-членки ще използват 30% от годишния национален таван, с ясно определена гъвкавост за държавите-членки, отнасящи се до избора на еквивалентни мерки за зелени площи. Изискването за екологична зона на фокусиране (EFA) на всяко земеделско стопанство ще се осъществява по начини, които не изискват въпросната земя да доведе до загуби  на продукцията и да се избягват неоправдани загуби в доходите на земеделските производители.
Държавните глави оставиха отворени основни проблеми като диверсификацията и ротацията на културите, процента на земята, която трябва да се оставя под угар, както и възможните концепции и понятия за опазване на пасищата. Но сред цялото трудноразбираемо за обикновения фермер определение, изпъква изречението „които всички земеделски стопани ще трябва да следват”. То изключва напълно концепцията за доброволното следване на позеленяването, предложена от земеделската комисия на Европейския парламент  (COMAGRI).
Заслугата за спасяването на бюджета за земеделието и за запазването на идеята за позеленяването е на френския президент Франсоа Холанд, който спря фрау Меркел от замислените от нея кардинални промени. Според вътрешни източници, Меркел е била решена да намали задължителните части от земите на фермите, оставяни за позеленяване от 7 на 3,5 %.
Представлявайки голям брой индустриализирани ферми в ЕС (Северна и Източна Германия), Меркел очевидно е била успокоена с концепцията да се остави на държавите-членки сами да решават дали да намаляват субсидиите за най-големите земеделски производители (таван).
На пръв поглед, без да се изпада в подробен анализ, изглежда, че сделката за бюджета оставя място за смислена реформа на ОСП. Най-трудното решение ще бъде, разбира се, за бюджета. Всички останали въпроси ще се решат в преговорите между министрите на земеделието на страните членки и Европейския парламент.
Предложението на COMAGRI за намаляване на позеленяването на ОСП беше драстично. Въпреки това, държавните глави се обявиха за екологизиране на ОСП и това може да се разглежда  като поражение на анти-зеленото, аграрно-промишлено лоби. Шансът им да получат подкрепа на пленарната сесия на евродепутатите през март е доста малък. Но пък, те постигнаха някаква победа с частичното отпадане на тавана на плащанията за едрите фермери.

Публикувана в Агроновини
От 2014 до 2020 г. земеделските производители ще получават европейски субсидии за стопанство вместо за декар обработваема площ. Таванът на помощта не може да надхвърля 300 хил. евро на ферма за една календарна година. Това съобщи вчера министърът на земеделието Мирослав Найденов на среща с производители от Перник.
 
Еврокомисията реши: през следващия програмен период страната ни да получи 15 млрд. лв., което е двойно повече от гласуваните за първия програмен период, приключващ в края на 2013 г. Безвъзмездната помощ за всяко стопанство ще се изчислява въз основа на субсидиите, които е получавало от 2009 до 2011 г.
За да се предотврати практиката 3,4% от производителите да взимат две трети от парите за страната, Еврокомисията постави таван на плащанията, припомни министърът. Брюксел определи 2011 г. за референтна година за изчисляване на бъдещите плащания, за да се предотвратят спекулации от страна на арендаторите, които могат да регистрират дъщерни фирми.
 
Регистрираните след 2012 г. стопани ще може да получават безвъзмездна помощ на друг принцип. Една част от тях ще купуват „права за плащане" от стопани, които са се отказали от земеделие. За новосъздадените фирми ще има финансов лимит, предназначен специално за „млади фермери".
 
Тридесет процента от средствата, които ще влизат като директни плащания, ще се дават за екологични дейности, което ще затрудни земеделските производители, каза Найденов. „България не одобрява този висок процент, затова се присъедини към коалицията от държави, които настояват той да се намали." 
Публикувана в Новини на часа

Когато Херман Ахил ван Ромпой, първият изкарал цял мандат, президент на Европейската комисия написа в Tweeter „сделката е сключена” в 19,22 часа на 8 февруари, беше ясно, че бюджетът за земеделието не е главната жертва на нощта, която Дейвид Камерън и неговите симпатизанти нарекоха победа. Позеленяването на ОСП не бе намалено, нито Втори стълб –Агроекологични програми беше орязан повече, отколкото беше направено през ноември.

Главите на държавите членки на ЕС оставиха вратата отворена за позеленяването на ОСП, защитавайки повечето от положителните части на реформата на ОСП. Но в същото време, те отвориха и задната врата за национално „де-позеленяване”  и аграрно-промишленото лоби.

Финалното споразумение разпредели малко повече евро към бюджета на земеделието, отколкото беше предложено през ноември. Но до 15 % от всеки Стълб могат да бъдат преразпределени към друг. В страните с директни помощи под 95 %, допълнителни 10 % от Стълб 2 може да се преместят към Стълб 1.

Сплотеността между страните членки доведе до решението директните плащания да са минимум 196 евро за хектар до 2020 г. с последователно намаляване на разликата между днешните плащания и средните плащания с една трета от разликата през същия период.

Що се отнася до позеленяването Комисията одобрри следната позиция:

67.  Екологичността  на ОСП ще бъде засилена чрез екологизиране на директните плащания с помощта на някои селскостопански практики, които трябва да бъдат определени в регламента на Европейския парламент и на Съвета за установяване на правила за директни плащания за земеделските производители по схемите за подпомагане в рамките нана Общата селскостопанска политика, от полза за климата и околната среда, като в същото време се избегне ненужната административна тежест, които всички земеделски стопани ще трябва да следват. За да се финансират тези практики, държавите-членки ще използват 30% от годишния национален таван, с ясно определена гъвкавост за държавите-членки, отнасящи се до избора на еквивалентни мерки за зелени площи. Изискването за екологична зона на фокусиране (EFA) на всяко земеделско стопанство ще се осъществява по начини, които не изискват въпросната земя да доведе до загуби  на продукцията и да се избягват неоправдани загуби в доходите на земеделските производители.

 

Държавните глави оставиха отворени основни проблеми като деверсификацията и ротацията на културите, процента на земята, която трябва да се оставя под угар, както и възможните концепции и понятия за опазване на пасищата. Но изречението „които всички земеделски стопани ще трябва да следват” изключва напълно концепцията за доброволното следване на позеленяването, предложени от земеделската комисия на Европейския парламент  (COMAGRI).

Заслугата за спасяването на бюджета за земеделие и за запазването на идеята за позеленяването е на френския президент Франсоа Холанд, който спря фрау Меркел от кардинални промени. Според вътрешни източници, Меркел е била решена да намали задължителните части от земите, оставяни за позеленяване от 7 на 3,5 %.

Представлявайки голям брой индустриализирани ферми в ЕС (Северна и Източна Германия), Меркел очевидно бе успокоена с концепцията да се остави на държавите-членки сами да решават дали да намали субсидиите за най-големите земеделски производители (таван).

На пръв поглед, без да се изпада в подробен анализ, изглежда, че сделката за бюджета оставя място за смислена реформа на ОСП. Най-трудното решение ще бъде, разбира се, за бюджета. Всички останали въпроси ще се решат в преговорите между министрите на земеделието на страните членки и Европейския парламент.

Предложението на  COMAGRI за позеленяването на ОСП беше драстично. Въпреки това, държавните глави се обявиха за екологизиране на ОСП и това може да се разглежда  като поражение на анти-зеленото, аграрно-промишлено лоби. Шансът му да получи подкрепа на пленарната сесия на евродепутатите през март е доста малък. 

Публикувана в Коментари
Вторник, 19 Февруари 2013 17:04

7,7 млрд. евро за селата до 2020 г.

Нова субсидия - до 500 евро за хуманно отношение към животните

Маргарита Цветанова
Въпреки съкращаването на европейския бюджет за следващия седемгодишен програмен период, ЕС планира да даде на България по-голяма финансова подкрепа. Очакванията са, че с благословията на Европарламента, в селското ни стопанство щедро ще се излеят 7,7 млрд евро до 2020 г.  Сумата е с 2,4 млрд. евро повече от тази, която страната ни има право да усвои в настоящия период до края на 2013 г. Това съобщи лично министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по време на Националната среща на Асоциацията  на земеделските производители в България, която се състоя в к.к. „Златни пясъци”. Министър Найденов уточни още, че ако този бюджет бъде гласуван, земеделските производители ще получат близо 22 евро на декар, т.е. 44 лв за единица площ, при сегашните 13 евро или 26 лв.
Срещата на върха на ЕС, която започна на 7 февруари, премина напрегнато и трудно заради липсата на съгласие на европейските лидери. Великобритания, Германия и няколко северноевропейски страни настояваха бюджетът да бъде съкратен заради кризата. От друга страна, Франция и по-бедните южноевропейски страни защитиха тезата да не се реже от субсидиите по общата земеделска политика и кохезионните фондове.
Подробностите около разпределението по пера на новия рамков бюджет на ЕС още не са изнесени. Евролидерите се договориха първото номинално намаление в историята на Общността с около 3% спрямо настоящия. Споразумението, постигнато от Съвета на ЕС, е за 960 млн. евро, или 1% от брутния национален доход на страните членки. Тепърва обаче многогодишната финансова рамка трябва да получи одобрението на Европейския парламент, който неведнъж предупреждава, че няма да даде подкрепата си за орязан бюджет.
В новата финансова рамка се очаква нашата страна да получи над 15 млрд. евро от ЕС, което като нетен приход е над 12 млрд. евро.
Толкова е разликата между средствата, които получава и тези, които внася в бюджета на Общността. България е най-големият нетен бенефициент сред държавите от ЕС, като процент от Брутния национален доход, с нетен баланс около 4%. Затова правителството е доволно от постигнатите преговори. Така България става една от четирите държави, които получават повече средства, в сравнение с досегашните бюджетни параметри. Тук е необходимо да добавим, че сигурно е само получаването на 2,4 млрд евро за директни плащания. А останалите милиарди са само хипотетични, тъй като трябва да се получат след спечелването на проекти.
Целта, с която основно е натоварена ОСП, е да съдейства за нарастване на производителността в селското стопанство, за осигуряване на достоен стандарт на живот на хората от селските райони. Общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г. ще продължава да се основава на познатата досега структура на двата стълба. По първи стълб ще се дава пряко подпомагане на селскостопанските производители и ще се финансират пазарните мерки, както беше досега. Прякото подпомагане и пазарните мерки ще се финансират изцяло и единствено от бюджета на ЕС, за да се гарантира прилагането на обща политика в целия пазар на Общността.
Прехвърляме до 300 млн. евро от ПРСР към нивите
Така фермерите ще могат да получат парите от ЕС по-лесно, без да кандидатстват с проекти. Решението е гласувано от депутатите в земеделската комисията на Европарламента. Според гласувания текст 15% от парите за директни плащани ще могат да се прехвърлят към селската програма. От нея пък ще могат да се вземат до 10%, които да се дадат за преки плащания на фермерите. Решението за прехвърлянето на парите ще се взима от всяка страна. Изискването за задължително прилагане на зелени практики в нивите, ще се отложи поне до 2015 г. Това обясни евродепутатът от ЕНП Мария Габриел.
До 2015 г. няма да има “озеленяване” на преките плащания
Предвидената реформа на директните плащания няма да може да бъде приложена в пълна степен до 2015 г. и няма да може да се приложи озеленяването на директните плащания, предвидено за новата ОСП. Това заяви и зам. министър Светла Боянова в своето обръщение към фермерите по време на семинара. Тя обясни, още че се очаква Европейската комисия да представи временните мерки, които ще се прилагат за 2014 г., като това най-вероятно ще стане след договарянето на параметрите на бюджета на ЕС.
Отлагането с една година на зелените мерки, обаче, може да е знак, че с толкова ще се забави и целият пакет за земеделие, включително и новата Програма за развитие на селските райони.
Агроекологията става по-достъпна
Да се улесни усвояването на агроекологичните плащания за българските фермери при прилагането на новата ОСП, ще е една от основните задачи на българската държава. Този подход е наложителен, защото мярката за агроекология и климат е задължителна за цяла ЕС, но засега България се реди на опашката по усвояването на зелените пари, припомни зам.-министър Боянова. Тя уточни, че не са предвидени съществени промени по втория стълб, който очертава територията на новата ПРСР. Както и досега, ще важи и вариантът за минимално ниво от 25 % за мерките с агро-екологична насоченост. България ще настоява за повече гъвкавост и за предоставяне на възможност това правило да не е задължително за иначе задължителни за прилагане „зелени” мерки. Предвижда се максималната годишна субсидия за 10 дка при едногодишните култури да бъде 600 евро, за  специализирани целогодишни култури – 900 евро, а за други видове земеползване – 450 евро. Предлага се подпомагането на глава животно от застрашените местни породи да стигне до 200 евро.
Разпределението на средствата по мерки ще се извърши на база на потребностите, изведени в Стратегията за подкрепа на развитие на селските райони. Брюксел няма да толерира разпределение на финансовите средства на база на субективни критерии, за да няма безполезно финансиране.
Работната група за подготовка на новата ПРСР вече е започнала работа. Очаква се до средата на годината да е готов първият й вариант, а до края на 2013-а програмата да бъде одобрена и от Европейската комисия. В нея не се предвиждат съществени промени. Няма да има оси, както досега, а само мерки. Някои от тях ще са задължителни, каквато е мярката за „агроекология и климат“.
Регламентът на Програмата за развити на селските райони се основава на целите на ОСП за увеличаване на доходите на земеделските стопани, към стабилизиране на пазарите и гарантиране, че продуктите ще достигат до потребителите на разумни цени.
Продоволствената сигурност
е лайтмотивът на новата Програма. С увеличаването на рисковете и кризите, които споходиха фермерите, спада тяхната производителност, а от там се свиват и печалбите им. Очаква се този натиск да продължи. Затова в Брюксел счита, че е необходимо да се запази подпомагането на доходите и да се усъвършенства управлението на рисковете при кризисни ситуации. Силното селско стопанство е от жизнено значение както за хранително-вкусовата промишленост в ЕС, така и за продоволствената сигурност в световен мащаб. В същото време заетите в сектора трябва да опазят климата и биологично разнообразие, които са част от стратегията „Европа 2020“. Точно затова бъдещата политика на ОСП ще даде “зелена светлина” на мерките за опазване на продоволствената сигурност, околната среда и териториалния баланс. Приоритет за Европа остава подпомагането на младите фермери, които трябва да поемат кормилото на управление на европейското селско стопанство.
До 70 хил. евро за младите фермери
Това е таванът, който могат да получат стопаните до 40 години за нови инвестиции във вече изградени малки предприятия. Това е заложено в Проекта за регламент за развитие на селските райони в следващия програмен период. Всяка страна  ще реши какъв праг да определи за тази мярка. Сумата обаче не трябва да под 20% от определения финансов пакет за всяка държава - членка, считат евродепутатите.
Преди няколко месеца Франция е направила интересно предложение за въвеждане на нови преференции за малките стопани. Французите настояват Брюксел да въведе допълнително плащане за първите 50 ха (500 дка) на фермерите за първите хектари, които обработват.
ЕК предлага 70 хил. евро също да са максималните средства за инвестиции на микропредприятия и неземеделски дейности. Според проекта 5 % ще бъдат заделени за подхода ЛИДЕР. Ще има нова мярка за хуманно отношение към животните. По нея фермерите могат да получат годишно до 500 евро на глава животно. Един от най- важните акценти в Програмата, е че Европейската комисия иска да въведе критерий за оценка на качество на проектите, особено когато те са инвестиционни.

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта