За България разширяването на списъка с допустимите за обвързано подпомагане сектори и увеличаването на средствата за тях са изключително важен въпрос. Той ще даде възможност на държавите членки да включат всички уязвими за тях производства. Това заяви министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков по време на представяне на българската позиция на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург.

Министър Греков отбеляза важността за по-съществена подкрепа в сектори като животновъдство, овощарство и зеленчукопроизводство, както и подкрепа на други чувствителни сектори със специфични проблеми. „Страната ни подкрепя разширяване на обхвата на обвързаната подкрепа на 15%“, разкри министърът.

Той отбеляза, че в този момент преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС се намират на много важен етап от тяхното развитие. „Точно сега се решава съдбата на земеделието в ЕС за следващия програмен период. Полагаме всички усилия да отстояваме позицията на българските земеделци на всички етапи от реформата“, каза министърът. Той отбеляза, че защитата на интересите на българските земеделски стопани е била и най-важната част от тристранната среща с еврокомисаря Дачиан Чолош и председателя на Съвета на ЕС, ирландския министър на земеделието Саймън Ковъни.

Министър Греков потвърди подкрепата на България за Общия подход на Съвета, предвиждащ възможността за удължаване на прилагането на Схемата за единно плащане на площ до 2020г. Той коментира и въвеждането на т.н. „зелено“ директно плащане. „То трябва да бъде така изпълнено, че да донесе възможно най-големи екологични ползи без да наруши жизнеспособността на сектора“, каза министър Греков.

В речта си министър Греков обясни и важността на по-висока степен на гъвкавост при прилагане на схемите и референтните периоди за преходната национална помощ. „Подкрепяме стъпка от 5% за годишно намаляване на преходната национална помощ. Това би помогнало за по-плавен преход до окончателното приключване на плащанията“, отбеляза министърът.

По думите на министър Греков е изключително важно да има достатъчно голям преходен период за отразяване на екологично насочените площи в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).

Българските експерти са на мнение, че страната ни би могла да прояви гъвкавост и да подкрепи и искане за запазване на системата от производствени квоти по отношение на сектор Захар и след 2015 г., при условие, че те се запазят на сегашните си равнища. „Бихме желали обаче да се осигури механизъм за гарантиране на реалния внос на суровина за рафинериите. Настояваме за въвеждането на механизъм за гарантиране на равнопоставеност на всички фирми на пазара, удължаване на периода на ексклузивен достъп на рафинериите на 6 месеца и реално осигуряване на гарантираното количество на вноса“, разкри министър Греков.

По отношение на програмата за развитие на селските райони, министър Греков отбеляза, че България поддържа идеята всички плащания до 5 000 евро да бъдат изключени от механизма за финансова дисциплина.

„България би подкрепила компромисно предложението за включването на условие да се изразходват минимум 25% от общия принос на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за екологични мерки, но при условието на разширения им обхват и запазване на текста само в преамбюла на регламента“, каза министър Греков.   

Българските експерти настояват да се запази и възможността в добре обосновани случаи държавите членки да могат да определят по-кратки от 5 години първоначални периоди за поемане на агроекологичните ангажименти.

Публикувана в Новини на часа

Заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство се провежда днес и утре в Люксембург. От българска страна ще участва Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков. На Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство ще се проведе дискусия по четирите основни предложения за регламенти от пакета за реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) – регламент за директните плащания, регламент за развитието на селските райони, регламент за общата организация на пазара на селскостопански продукти и хоризонтален регламент. Целта на Ирландското председателство на Съвета на ЕС е постигане на междуинституционално политическо споразумение по пакета за реформа.

Публикувана в Новини на часа

Доклад относно определяне на ставка за корекция на директните плащания, предвидена в Регламент (ЕО) №73/2009 за календарната 2013 г., гласуваха днес евродепутатите на пленарно заседание в Страсбург. Така беше потвърдено предложението на Комисията по земеделие и развитие на селските райони намалението на директните плащания да се отнася само до производители, които получават над 5000 евро директни плащания. В същото време директните плащания за 2013 г. ще бъдат намалени не с 4,981759%, каквото беше първоначалното предложение на ЕК, а само с 0,75 %.

Евродепутатът Мария Габриел от Групата на ГЕРБ/ЕНП, член на парламентарната комисия по земеделие, гласува в подкрепа на доклада. В обяснение на вот тя подчерта, че докладът е реално въплъщение на една от основните цели - по-справедлива и защитаваща малките производители Обща селскостопанска политика.

„В момент, когато се предвиждат съкращения в бюджета на ЕС, докладът е стъпка напред към намиране на приемливи условия за всички производители, които да поддържат доходите и производителността им на едно стабилно равнище. От една страна той е доказателство за ангажимента на ЕП към намиране на механизъм, който да осигури подпомагане за земеделските производители, имащи нужда от стимул в трудни времена. От друга страна отчита реалността и нуждата от икономии, за да може ЕС да се справи успешно с предизвикателствата, пред които е изправен. Взимайки предвид големия брой малки ферми в България и тяхното значение от икономическа, социална и екологична перспектива, въвеждането на праг, под който да не се прилага финансовата дисциплина, е едно разумно решение. Това решение показва ангажимента на ЕП към малките производители, които са най-уязвими и имат най-голяма нужда от подкрепа“, подчерта Мария Габриел.

Публикувана в Новини на часа

България подкрепя предложението на Европейския парламент за насочване на 15% от директните плащания към специфични сектори. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Снежана Благоева по време на неформалната Среща на министрите в Дъблин. „По този начин всяка държава ще може да подкрепи приоритетните за нея сектори и да адресира специфичните си регионални проблеми“, отбеляза зам.-министър Благоева.

Към момента Европейската комисия предлага обвързаната подкрепа да е 10% от директните плащания, Съветът на министрите – 12%, а Европарламентът – 15%. Финалното решение зависи от намирането на компромис между трите институции.

В края на миналата година България инициира обща декларация по въпросите на обвързаната подкрепа. С нея призоваваме Еврокомисията да разгледа всички възможности, които ще позволят равностойно третиране на държавите-членки и увеличаване на размера на обвързаната подкрепа. Българската позиция е както за по-високия й дял, така и за включване на повече сектори, които да се подпомагат. Към нашата декларация досега са се присъединили Чехия, Унгария, Латвия, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Въпреки че документът първоначално е засягал само страните, които прилагат Схемата за единно плащане на площ, страната ни подкрепя възможността всички държави-членки до ползват 15% обвързана подкрепа.

В дискусиите на срещата в Дъблин за първи път се включиха и евродепутати, които представиха напредъка в проведените триалози ЕК-ЕП-Съвет по законодателните предложения за новата ОСП. Неформалният съвет на министрите в Дъблин е последният форум преди решителното заседание в Люксембург на 24 и 25 юни. Тогава се очаква да бъде постигнато политическото споразумение по бъдещето на ОСП на ниво министри на земеделието.

Публикувана в Новини на часа

От 2015 година ще стартира прилагането на новата Обща селскостопанска политика на ЕС, стана ясно от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош.

Една трета от директните плащания, които се полагат на земеделските производители, тогава ще им се плащат, само ако са изпълнили определени изисквания, насочени към опазване на околната среда, ако не допускат замърсяване на почвите, водите или на екосистемите.


Въпреки, че едрите земеделски производители у нас и сега твърдят, че познават и прилагат повечето от екологичните дейности, експертите от МЗХ не са особено спокойни за останалите, до които информацията трябва да достигне, за да получават новото подпомагане. В противен случаи ще ги очаква орязване на субсидиите.

Сеитбооротът е една от мерките, които ще се прилагат срещу изтощаването на почвите чрез редуване на културите. През тази година за първи път към тази мярка има силен интерес от страна на фермерите, отглеждащи зърнени и технически култури. Много от тях заявиха части от своите площи по мярката за подпомагане и ще бъдат длъжни в продължение на 5 години да спазват редуването на културите, което са планирали с помощта на специалист-агроном. Ако изпълняват поетия ангажимент, срещу това ще получават още 36 лева на декар, прибавени към субсидията им по схемата за плащане на площ.

Специални изисквания ще има от 2015 г. към стопани, които притежават над 30 декара. Зелено плащане ще получават, само ако върху тази площ задълъжително отглеждат минимум 3 различни култури и нито една от тях не заема под 5% от общата площ. 

Експертите в МЗХ подготвят общите инструкции за зелените плащания, които фермерите трябва да научат предварително, за да се подготвят да ги спазват иа да могат да получават субсидия.

Публикувана в Растениевъдство
Реформата на новата Обща селскостопанска политика 2014-2020 г. на Европейския съюз ще се приложи практически от началото на 2015 г., съобщи в Брюксел еврокомисарят по земеделските въпроси Дачиан Чолош. „Очаква се Европейската комисия, Европейският парламент и държавите членки да постигнат съгласие по промените до юни, най-късно юли”, отбеляза комисарят. 
Националните администрации, които управляват плащанията, няма обаче да са готови да приложат законодателството от началото на следващата година, когато стопаните подават заявките си за субсидиране. „Затова през 2014 г. то ще се извършва по старите правила”, уточни Чолош.
Основното в реформата е, че 30% от преките плащания ще зависят от това дали получателят им прилага екологични мерки, като например сеитбооборот и оставяне на земя под угар. Проектът предвижда също намаляване на разликата в субсидията на декар между страните членки, регионите и между различните категории земеделци. Реформите включват стимули за младите фермери, засилване на ролята на браншовите органицазии в производството и преработката за съкращаване на пътя на доставките и постепенно премахване на производствените квоти.
За първи път ЕП има равна законодателна роля в ОСП с държавите членки. Тя му е дадена от Лисабонската стратегия, която влезе в сила през 2009 г. Досега парламентаристите даваха само мнение по правилата за субсидиране на сектора, които се предлагаха от Комисията и се решаваха от правителствата.
Публикувана в Новини на часа
Четвъртък, 04 Април 2013 10:59

Признание за работата на пчеларите

Публичен дебат за новата ОСП, проведен в Пловдив показа новото измерение на нашата дейност. Мария Габриел, евродепутат от България, е основен застъпник на пчеларите в обединена Европа.

В условия на икономическа, а напоследък и политическа криза в българия, никак не е лесно да се правят работни срещи, посветени на бъдещето на земеделските стопани. Натрупани от десетилетия проблеми в бранша, изкривени и деформирани икономически отношения, диспропорции между отделните сектори в земедерлието на нашата сдтрана. Ето някои от основните характеристики, съпътстващи отношението и изработването на новата селскостопанска политика на държавата ни в рамките на ЕС за периода до 2020 г.
Въпреки това, има хора, отдадени на каузата да отстояват българското и да се борят непрекъснато за нашата кауза в прокарването на селскостопанските приоритети в Обединена Европа. Такава показа че е досега Мария Габриел. Между нейните няколко основни приоритета е и земеделската дейност в Европа и защита на българската линия в нея.
Ние - пчеларите от България, трябва да отчетем тази нейна заслуга поне в едно, силно касаещо нашия занаят направление – това е извеждането на пчеларите като равнопоставени на останалите земеделски стопани. Стъпката е малка, но е в посока напред, защото:
- законодателите в ЕП могат да изискват и постановяват мерки за пчеларите, както и за останалите земеделци;
- при правилно провеждана политика на искания и обосновани предложения сигурно ще се стигне до подпомагане на активните земеделски стопани-пчелари чрез субсидия на пчелно семейство (така, както е при ползващите земи – зърнопроизводители, лозари, овощари, при животновъди и т.н.);
- не изключва активната намеса на администрациите във всяка държава, обоснована със специфичните й особености в пчеларството.
Оттук насетне какво трябва да направят българските пчелари и то чрез своите организации (защото това е европейският начин на диалог и сътрудничество с държавата)?
- да подпомогнат чрез публични дискусии и решения на своите браншови организации създаването на нова, финансирана с европейски средства схема за плащане на пчелно семейство в сектора пчеларство!;
- да подпомогнат националната дефиниция на понятието „активен земеделски стопанин”, в зависимост от националната специфика;
- да развият нови форми за подпомагане на пчеларите в съответствие с бюджета на Програмата за развитие на селските райони за агроекологични мерки и биоземеделие – възможности за това не липхсват и средства също!
Има и други форми и направления, за осъществяване на новата селскостопанска политика, част от които са и националните програми за развитие на пчеларството.
Всичко това подсказва, че инициативността на организациите, тяхната правилна юридическа регистрация и обвързване с членовете е в основата на нашите успехи за получаване на евросубсидии в следващите години.

Публикувана в Агроновини
Петък, 29 Март 2013 07:47

Реформата на ОСП е сбъркана

На фона на общото задоволство от преговорите по реформата на ОСП у нас, в Германия и някои други страни излязоха доста публикации с отрицателни оценки. Много граждански и зелени организации публикуваха своите остри критики. Най-остри бяха изказванията на някои членове на Европарламента. В какво се състоят те?

Всички очакваха съюзът да се превърне в цъфтяща градина. И занапред обаче европейските селски стопани ще си получават директните плащания от Брюксел по формулата "колкото по-голяма е страната, толкова по-щедри са субсидиите".
 
Европа се нуждае от нова аграрна политика. И Европарламентът е решен да й я даде. Но явно и тази реформа ще се окаже поредната победа на мощното лоби на селските стопани. В крайна сметка те и друг път са печелили битки, изглеждали почти изгубени. А истинските губещи все си остават европейските данъкоплатци. От първоначалния замисъл на реформата накрая не остана почти нищо, оплака се германската евродепутатка Улрике Родуст. "Вече не можем да говорим дори за повърхностна реформа - това е връщане назад към 80-те години на миналия век", казва германската социалдемократка. Тя визира предложението на аграрната комисия в Европейския парламент, представено сега за реформа. Което обаче не променя нищо, тъй като и занапред европейските селски стопани ще си получават директните плащания от Брюксел по формулата "колкото по-голяма е страната, толкова по-щедри са субсидиите". За обикновения земеделец в Германия например това означава по около 300 евро помощи за всеки хектар обработваема площ. Ще рече, че който има много земя, и занапред ще може да разчита на стотици хиляди евро от Брюксел. "Това е катастрофа", възмущава се Мартин Хойслинг от Зелената партия в Германия. Според него Брюксел е прекалено щедър към големите в бранша. За тях би трябвало да се определи горна граница от 100 000 евро преки плащания. "Само така биха останали средства и шансове и за по-малките фирми", аргументира се експертът.
 
Правата на малките стопанства и този път не бяха защитени
 
ЕС дава 40% от общия си бюджет за субсидии - около 58 милиарда евро годишно. Но разпределението на тези средства е твърде неравномерно - така например производителите на зърно получават повече директни плащания, отколкото производителите на мляко, което не е логично, твърдят експертите. Днес 80% от всички средства за европейските фермери отиват в ръцете на едва 20% от предприятията. Историята на тази злощастна аграрна реформа е пример за това как в Брюксел се прави политика, която остава встрани от обществения интерес. Всички заинтересовани преследват личните си интереси, а те често са напълно несъвместими. Подкрепяни пряко от мощното земеделско лоби в Европа и индиректно от националните правителства, които не горят от желание да си навличат гнева им, производителите на селскостопанска продукция се оказват еднолични победители в тази битка. Губещата страна е също ясно дефинирана - европейският данъкоплатец. В тази игра на покер за пари, влияние и власт роля играят и европейските лидери. Те определят сумите, предвидени за отделните държави. Най-облагодетелствана е Франция, която получава най-голямото парче от тортата - 47.7 милиарда евро преки плащания от Брюксел до 2020 г. Следва Германия с 31.8 млрд. евро за следващите 7 години и т.н. Ще рече, че всичко си остава така, както си е било и досега. За каква реформа говорим тогава?
 
Точно 40% от парите на Евросъюза са предназначени за селското стопанство, като тези 50 милиарда са един вид добавка към доходите на селяните. В момента европейските правителства обсъждат общия си бюджет до 2020 г. и въпросните десетки милиарди са сред най-горещите теми. Защото става дума не само за субсидии, а за аграрна, социална, икономическа и екологична политика.
 
"Зеленото" засега е химера
 
В областта на селскостопанската политика интеграцията на Евросъюза е стигнала особено далеч, т.е. националните държави вече имат твърде малко правомощия. А еврокомисарят по селското стопанство Дачиан Чолош иска да използва възможността за реформи, насочени най-вече към защитата на природата. Той се кълне в устойчивото "зелено""развитие и вярва, че европейците ще направят съответния завой в аграрната политика. Накратко Чолош настоява в бъдеще селскостопанските субсидии да се обвързват със строги екологични изисквания. Плановете му предвиждат 7% от култивираните площи да бъдат освободени от неекологичния натиск на понякога прекалено интензивното земеделие. Еврокомисарят вижда селяните на бъдещето да засаждат живи плетове и да създават изкуствени езерца, така че естествената вегетация и животните да се завърнат по изтощените земи. Германската министърка на земеделието Илзе Айгнер обаче не споделя тези визии. Тя подчертава, че в Германия потреблението нараства и страната не може да си позволи да "замразява" селскостопански земи. Плановете на Чолош навярно ще попаднат и под ударите на повсеместните икономии, защото ако парите за селско стопанство бъдат орязани, това най-вероятно ще стане именно за сметка на природата, а не на помощите за селяните.
 
Разпределението на помощите между отделните страни в Евросъюза също е източник на напрежение. Навремето изкупните цени на някои продукти бяха гарантирани от Европейския съюз - и така възникнаха прочутите "морета от мляко" и "планини от масло", които отчасти отидоха на боклука, за да се запазят цените. Днес селяните получават директни помощи за обработваемите площи, а не за произведените количества. От този регламент най-много печелят големите държави с традиционно развито селско стопанство като Франция и Испания. А новоприетите източноевропейски страни настояват за равноправно третиране - защото за една и съща площ полският селянин съвсем не получава същите пари като френския си колега. Облагодетелстваните се защитават с твърдението, че и цените във Франция са по-високи от полските. Но в момента така или иначе няма признаци, че селските стопани от "новите страни" ще започнат да получават толкова, колкото вземат другите. Ако изобщо някога субсидиите се уеднаквят, това ще стане на по-ниското, а не на по-високото ниво, смятат наблюдателите. Още повече че много държави, членки на Европейския съюз, в които селското стопанство не играе такава роля - като Великобритания например, смятат субсидиите за същинско разхищение и непрекъснато искат съкращаването им.
 
За бранша настъпват златни времена,  предричат от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Като "страничен наблюдател" организацията оценява положително аграрната политика на общността. От ОИСР напомнят, че само преди трийсетина години европейските селяни са получавали близо 40% от своите доходи благодарение на субсидиите, а днес този процент е паднал до 20%. Същевременно препоръката е Евросъюзът да подпомага не доходите на селяните, а да се насочи към производителността на труда, рентабилността, устойчивото развитие и конкурентоспособността на селското стопанство. Защото за бранша настъпват златни времена, твърдят от ОИСР. Търсенето на храни в световен мащаб нараства с невероятни темпове и в това отношение европейците имат отлични шансове. 
Публикувана в Агроновини

Малките фермери определено са били дискриминирани досега за сметка на едрите производители, каза в Смолян земеделският министър проф. Иван Станков."Определено считам, че в цяла Европа е имало такава тенденция да се стимулира по-едрото, по-крупното, сега се налага другата тенденция и се отнася за всички страни", заяви още  министърът.

Затова държавата ни щяла да настоява в следващите два месеца пред Брюксел да се сменят критериите за нашето животновъдство, засягащи малките ферми и младите фермери, каквито били и приоритетите в европейската програма.

"Досега всичко беше насочено към зърненото производство, оказва се че така е в цяла Европа, но зърненото производство не носи допълнителни работни места, не носи добавена стойност, то е важно значимо и ние го подкрепяме, но ще включим и останалите като важни приоритети", каза Станков.

Служебния кабинет ще се ограничим до най-същественото, а то е залагането на точни приоритети по общата селскостопанска политика, която да заявим пред Брюксел и на база на тях да разработим наша аграрна политика, защото страната ни няма разработена такава, заяви Станков.

Затова като приоритети ще настояваме да се включат т. нар. по-слаби производства, сред които е планинското земеделие и животновъдство.

Станков заяви, че съществения проблем в момента са малките и средни ферми, като критерият за броя животни, при които могат да се ползват субсидии, при всички случаи трябва да бъде коригиран и трябва да има специален акцент върху планинското земеделие и животновъдство.

Досега изискването за да получават субсидии е да имат минимум 10 крави, а в Родопите почти всички стопанства са с по-малки, каза на среща със местните земеделски производители министърът.

"Имаше доста голяма съпротива от по-едрите производители, но все пак успяхме да заложим това като решение на консултативния съвет да се стимулират тези стопани, които имат три и нагоре крави, за овцете още не сме определили точната бройка, но най-дребното ние ще се опитаме да го стимулираме, защото то е заложено като приоритет в общата селскостопанска политика на ЕС", каза Станков.

Той обяви, че ще се търси промяна на схемата за плащане, като вместо досегашното единно плащане на площ,  ще се толерира субсидиране на произведена продукция,както е в целия ЕС.

Това било залегнало в новата обща селскостопанска политика в периода 2014- 2020. Според Станков изравняването на нивото на субсидиите ще стане през 2017-2018. На този етап за България и Румъния се предвиждат повече средства за директни плащания, които ще достигнат до 1.1 милиарда лева. При всички други страни се намаляват.

Публикувана в Новини на часа

Както е известно министрите на земеделието на Европейския съюз постигнаха на 19 март тази година в Брюксел важно споразумение преди ключовите преговори за бъдещето на Общата селскостопанска политика.

Сега преговорите ще продължат от 11 април, когато представители на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия ще се срещнат, за да търсят съгласие по крайния текст. До кога ще продължи всичко, не се знае - може и до юни, казват европейските наблюдатели.

Докато България изрази нескрито задоволство от приетия общ подход от страна на Съвета на министрите, държави като Словакия и Словения отказаха да подпишат документа, предаде EurActiv, защото не смятат, че се е стигнало до справедливо споразумение за тях.

Защо министрите на Словакия и Словения отказаха да сложат подписи?
Стана ясно, че те са на мнение, че страните им не са получили справедлива сделка на този етап и ще се надяват, когато на 11 април започнат преговори по крайния текст, да наложат някои промени. В същото време и екоактивисти изразиха недоволство и разкритикуваха споразумението от 19 март в Брюксел.

Те заявиха, че са изоставени усилията на Еврокомисията за задължителни стандарти за "озеленяване" на земеделието - това е становището на Европейската екологична служба.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта