Директните плащания, опазването на околната среда и развитието на селските райони бяха фокуса на втората среща  на министрите на земеделието в рамките на българското председателство на Съвета на ЕС.

Както и по време на първото заседание, дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС бяха публични и се излъчваха на живо.
По врeме на дискусиите министрите посочиха, че има възможност да се подобри формата на директните плащания чрез насочването им по начин, който позволява постигането на по-справедливи и по-ефективни резултати за земеделските стопани в ЕС.

„Наша отговорност е да поставим основите на модерна Обща селскостопанска политика, която  от една страна да осигурява справедлив доход на фермерите, а от друга да гарантира качествена и разнообразна  храна на трапезата на гражданите на ЕС. Продоволствената сигурност, борбата с изменението на климата и опазването на селските райони също са много важна част от ОСП“, заяви председателят на Съвета на ЕС Румен Порожанов.

По време на заседанието министри изразиха мнението, че принципът на равнопоставеност между държавите членки при разпределението на директните плащания е важен елемент в полза на справедливостта. Във връзка с това аспектите, които трябва да се вземат предвид, следва да включват средния размер на директните плащания на хектар, както и други фактори като разходите за труд и цената на земята, и подпомагането по линия на втория стълб.

Много министри подчертаха значението на доброволното обвързано с производството подпомагане като ефективен инструмент за подкрепа на чувствителните сектори, по-специално в контекста на все по-отворените пазари и сключването на поредица от споразумения за свободна търговия.

Беше отправен призив за опростяване и намаляване на административната тежест. Същевременно държавите членки и отделните региони следва да разполагат с по-голяма гъвкавост при изготвянето на мерки, която да позволява индивидуални решения, съобразени с местните особености и нужди.

Съветът взе решение относно преизчисляване на налозите върху производството на захар за годините 1999/2000 и 2000/2001. Целта на приетия регламент е да се съобрази с решение на Съда на Европейския съюз от февруари 2017 г., съгласно което размерът на налозите върху производството в сектора на захарта в периода 1999—2001 г. е бил погрешно изчислен и в резултат на това производителите на захар са внесли завишени налози.

Имам удоволствието да обявя, че днешното решение ни дава възможност да поправим грешките от миналото и да направим необходимото да бъдат възстановени в пълен размер сумите, надвнесени от съответните производители на захар, заяви министър Порожанов.

Повече по темата може да прочетете на https://eu2018bg.bg/bg/news/447)" style="margin:0px;padding:0px;color:rgb(0, 0, 0);font-family:Tahoma;font-size:11px;line-height:normal">сайта на Българското председателство на Съвета на ЕС, съобщават от пресцентъра на МЗХГ.

Публикувана в Новини на часа
Бъдещето на Общата селскостопанска политика бе в основата на първия Съвет на ЕС по земеделие и рибарство. Българското председателство повдигна конкретни въпроси относно това как може да се осигури непрекъсната и нарастваща добавена стойност на ОСП; До каква степен може да бъде повишена субсидиарността за отделните инструменти на политиката, така че да се запази общият характер на ОСП, а на държавите членки да се осигури повече гъвкавост.

Според българското председателство ОСП следва да разполага с адекватен бюджет. 

Само по този начин може да се гарантира, че политиката ще е в състояние да преследва заложените амбициозни цели по отношение на гарантиране на устойчивост на земеделието и околната среда и борбата с климатичните промени.

„Бюджетът за земеделие в следващата многогодишна финансова рамка е един от приоритетите на Българското председателство. Този дебат ще се проведе преди всичко на ниво Европейски съвет и попада в областта на компетентност на Съвета по Общи въпроси. В съвета по земеделие ние дадохме възможност днес на министрите да защитят добавената стойност на ОСП по отношение не само на земеделските производители, но и за всички европейски граждани“, подчерта Румен Порожанов.

Някои министри предупредиха, че съкращенията в бюджета на ОСП биха довели до изостряне на структурните предизвикателства, с които се сблъскват много селски райони, и до по-голяма финансова тежест за преодоляването им — за държавите членки.

По време на дискусията беше подчертано, че земеделските стопани трябва да останат в центъра на политиката и ОСП след 2020 г. да им осигури подходящи стимули.

Съвета на министрите се обедини около тезата, че Общата селскостопанска политика е от съществено значение за цялото общество. Тя трябва да остане хомогенна, конкурентоспособна, устойчива и адекватно финансирана политика.

По предложение на председателя на Съвета на ЕС Румен Порожанов дебатите по Общата селскостопанска политика на ЕС ще бъдат публични. Заседанията ще се излъчват директно на страницата на Съвета на ЕС и могат да бъдат наблюдавани на живо.

Междувременно българското председателство получи пълна подкрепа за инициативата за координиран подход за издигане на обща кандидатура на ЕС за генерален директор на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (FAO). Тази агенция е в основата на действията на международната общност в борбата с глада. До този момент, ЕС не се явяваше единен и не събираше достатъчно подкрепа, негов представител да оглави хуманитарната организация, въпреки, че е един от най-големите донори .

Друга важна тема по време на съвета се отнасяше за механизма за изкупуване на сухо мляко, който Европейския съвет реши временно да спре. Според този механизъм Европейската комисия изкупува сухо мляко на прах при фиксирани цени до определен праг, над който продажбите се правят на търг.

Към настоящия момент са натрупани количества от около 400 000 тона, по-голямата част от тях закупени с цел подпомагане на производителите след криза от 2016 г. Тези запаси се съхраняват в складове на няколко страни членки и се отразяват на пазарната цена на млякото на прах.

„Съветът реши днес да се намеси и да стабилизира пазара на млечни продукти през 2018 г., заяви Румен Порожанов. По думите му това отговаря на ангажимента да се следят пазарите и да се гарантира своевременно и разумно използване на предпазната мрежа „не само за да реагираме на смущения на пазара, но преди всичко за да ги избягваме всеки път, когато това е възможно“, подчерта министърът.
Публикувана в Новини на часа
По предложение на председателя на Съвета на ЕС Румен Порожанов дебатът по Общата селскостопанска политика на ЕС ще бъде публичен. Заседанията ще се излъчват директно на страницата на Съвета на ЕС и могат да бъдат наблюдавани на живо.
 
„Бъдещето на ОСП е не само основен приоритет на нашето председателство за следващите шест месеца, но и водеща тема за  ЕС като цяло. Затова решихме да проведем дебата публично. Много е важно дискусиите да бъдат продуктивни  и да доведат до реално подобрение в селскостопанската политика, както и да й дадат необходимите средства, за да бъде тя конкурентоспособна и устойчива“, подчерта Румен Порожанов.
 
„Приветствам българското председателство, пожелавам конструктивна работа. Българският екип  е много активен и проведе сериозна подготовка, така, че му пожелавам успех“, заяви еврокомисарят  по земеделието и прехраната Фил Хоган.
 

 

Публикувана в Новини на часа
Заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров взе участие в срещата на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и Хърватия, България, Румъния и Словения, която се проведе на 25 януари 2018 г. в Будапеща, Унгария.

По време на срещата комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган представи кратка информация относно визията на ЕК за бъдещата ОСП след 2020. По думите му, Съобщението на ЕК относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ има за цел да стимулира серия от дебати, които ще дадат по-ясно послание на Комисията относно нагласите на държавите членки.

Димитров посочи, че бъдещето на ОСП след 2020 г. е основен приоритет на Българското председателство в областта на земеделието. „В качеството си на председател на съвета на ЕС ще работим за отправяне на силно послание към европейските институции относно значимостта на ОСП за всички европейски граждани и нейната безспорна добавена стойност“, заяви той. 

По време на срещата страните изразиха подкрепата си за една силна и адекватно финансирана ОСП и подчертаха необходимостта от осигуряване на плавен, прозрачен и ефективен преход към новите правила на ОСП след 2020 г.
Публикувана в Бизнес
Едни от приоритетите, които България си е поставила по време на председателството на Съвета на Европейския съюз е свързана с бъдещето на общата селскостопанска политика след 2020 г. Това каза заместник-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева по време на участието си в Годишния семинар на Национален съюз на земеделските кооперации в България, който се провежда в к.к. „Златни пясъци“. 
 
Тя обясни, че на предстоящите съвети на министрите на земеделието на ЕС през месеците януари и февруари ще бъдат поставени темите, свързани с директни плащания, в частност принадената стойност от плащанията по Първи стълб на ОСП, сближаване нивата на подпомагане между държавите членки, както и обвързаното подпомагане. На обсъждане ще бъдат подложени и целите на ОСП, както и стратегическите планове, които следва да изготвят държавите членки, за които се споменава в съобщението на ЕК. Целта на българското председателство е след проведените  дебати на двата съвета да обобщи позициите на държавите членки и през месец март да  излезе със заключения, които да представи на ЕК преди излизането на законодателните предложения, каза още Вергиния Кръстева. 

Заместник-министърът даде информация по изготвения от министерството анализ за поземлените отношения в България и предстоящата подготовка на бъдещия Законопроект по темата. 

Експерти от Министерството на земеделието, храните и горите припомниха основните моменти, свързани с регистрацията на правните основания, както и новостите, които предстоят в Кампания 2018 по директни плащания. 

По време на семинара на кооперациите бяха направени презентации, свързани с предстоящото  отваряне на мерките от ПРСР. Бяха дадени и указания  за прием през Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН). 

Министерството на земеделието, храните и горите  планира през месец февруари да проведе информационни кампании в цялата страна, свързани с Кампания 2018 по директни плащания, както и с предстоящи приеми по мерките от ПРСР.
Публикувана в Бизнес

Реформата на Общата селскостопанска политика, която влиза в сила през 2018 г., има за цел да подпомогне фермерите във веригата на доставки, насърчаването на млади предприемачи и опростяване на механизмите за управление на риска.
Сред ключовите моменти на новите правила е засилването на подкрепата за земеделските производители във веригата на предлагането на храни. Сега земеделските стопани ще имат правото да изискват писмен договор преди доставката на продукцията.
В инструментариума за управление на риска и стабилизиране на доходите на земеделските стопани ще бъде добавена усъвершенствана застрахователна система, която ще компенсира до 70% от доходите. Същевременно делът на щетите не трябва да надвишава 20%.
По-точни правила ще позволят на Европейската комисия да реагира бързо и да отстрнява пазарните неуспехи без държавна намеса или използване на частни лица. В допълнение, за специфични сектори от икономическо, социално или екологично значение, в случай на криза се предоставя доброволна подкрепа от държавите-членки.
Що се отнася до производството на млади фермери, то за тях ще се увеличат допълнителните плащания от 25% на 50%. На младите производители се гарантира правото на пълна безвъзмездна помощ от пет години, независимо от това кога подават заявление за субсидии.
Европейският комисар по земеделието Фил Хоугън похвали промените, заявявайки, че те подготвят почвата към "редица важни мерки за улесняване на реформите", които правят по-лесен живота на фермерите от ЕС.

Петър Кръстев

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 18 Декември 2017 12:22

ОСП-говоренето досега не казва нищо

На колкото и скорости да се движи Европа, ние си оставаме в периферията. Разликите в субсидирането между отделните страни в ЕС ще продължава

Лили Мирчева

В Съвета на министрите по земеделие се проведе първия дебат по комюникето на комисар Фил Хоган за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Самото комюнике е доста общо и не влиза в детайли, за да се избегнат конфликти в една или друга посока. Залага се на отказ от тавани на разходи, на пропорционално намаление, на екологичното финансиране. Така министър Румен Порожанов обясни на депутатите от парламентарната комисия по земеделие първите реални разговори на високо равнище относно земеделската политика на Евросъюза след 2020 г. По думите му всеки от министрите е представил приоритетите на страната си, като всички са категорични, че не желаят да има национално съфинансиране по първи стълб. „Новото в комюникето са т. нар. стратегически планове, които всяка страна членка трябва да изготви. Тези планове ще включват финансирането по Първи и Втори стълб, регламентите, които ще излязат. Те ще бъдат между един и четири, но никой нищо не казва в момента колко ще са“, обясни още Порожанов.

На 29 януари 2018 г. ще се проведе второ заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство и тогава може би ще има единно решение на министрите относно бъдещата ОСП. „На заседанието ние ще поставим всички основни въпроси относно сближаване на нивата на субсидирането. Ще направим публичен дебат на Съвета на министрите с акцент върху новата ОСП и най-важните въпроси. Битката за новия бюджет и многогодишната финансова рамка ще е много сериозна“, коментира Порожанов.

Въпреки че финансовата част е тема табу засега, земеделският министър обясни, че стратегическият план, който всяка страна членка трябва да изготви, включва насоките на работа и кои ще са приоритетните им мерки. „ От стратегическия план трябва да станат ясни параметрите - колко ще е обвързаното подпомагане, как ще се направят директните плащания, преразпределителните и други“, каза министърът. Той изрази притеснението си, че ако Брюксел не одобри дадена стратегия, може да минат месеци или година-две, докато планът се одобри. „Това ще върне страните членки към месечното одобрение на ПРСР, което има и в момента. Много притеснения има и до каква степен се връща тази ренационализация, при която се акцентира в т. нар. възможност на страните да са по-свободни. Комюникето на еврокомисаря по земеделие е доста общо написано и без детайли. Много са нещата, които тепърва ще се изясняват“, добави Порожанов.

„Не мога да кажа колко ще бъдат регламентите – дали ще бъдат един или четири, както е в момента. Един би бил много тежък“, коментира в кулоарите на парламента министърът на земеделието. От думите му става ясно, че трябва да се обобщят резултатите от стратегическите планове на всяка държава членка и тогава в Генералния секретариат на ЕК ще се формулират най-важните 5 до 10 въпроса, за да излезе с решение и Съветът на министрите в земеделието. „Важно за България и всички нови страни членки, е политиката на сближаване на финансирането в рамките на новия програмен период. В момента между 60-70% е финансирането в страните членки от средното за ЕС. Ние ще го поставим отново на масата за преговори. Знаете, големите донори са с по-големи средства, но стъпвайки на изказването на председателя на Европейската комисия Юнкер, че трябва да има не две Европи, а еднакви граждани и еднакво отношение към страните“, заяви още Порожанов.

Така в говоренето за бъдещата ОСП никак не става ясно единственото, което вълнува фермерите – ще има ли субсидии и колко ще са те. А дипломатическото изказване на Юнкер идва да замаже гафа, сътворен от Меркел, Оланд, Рахой и Джентилоне, които на срещата си във Версай се обединиха около идеята за „Европа на няколко скорости“. Лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия, които са основни донори в общата европейска хазна, ясно ни дадоха да разберем къде ни е мястото – в периферията.

Впрочем „Европа на няколко скорости“ не е новина. Дискриминационният подход е заложен още преди 60 години, когато се поставят основите на Обединена Европа. Съюзът стартира от избрани икономически играчи, които се договарят за пазара на въглища и стомана. А после идва Европейският икономически съюз, който има за цел да улесни транснационалната търговия. Сега той успешно може да се нарече и банков съюз, защото как иначе ще си обясним, че някой иска да вкара най-бедната страна в еврозоната, от която гърците пропищяха.

Колко точно ще са скоростите, на които тепърва ще се движи ЕС, предстои да разберем. Но периферното място ни е гарантирано не само по географски, но и по икономически и политически причини.

Публикувана в Бизнес
България ще предложи серия от тематични дебати по отношение на Общата селскостопанска политика. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на заседание на Съвета на ЕС във формат „Земеделие и рибарство“. 
 
„Ще се спрем не само върху основните елементи, предложени в Съобщението на Комисията, но и върху тези, които отсъстват от него. Надявам се да намерим обща основа в рамките на този обмен, да отправим ясни послания и насочим Комисията при изготвянето на бъдещата законодателна рамка. Като председател на Съвета смятам да осигуря условия за информиран и прозрачен дебат, чрез който позицията на Съвета да бъде ясно чута. Важно е да имаме споделено разбиране по общите ни цели, по важността и приноса на ОСП и необходимите финансови ресурси, които да гарантират постигането на целите ни и вбъдеще“, подчерта министърът. 
 
Първото заседание на Съвета по време на Българското председателство ще бъде на 29 януари 2018 г. и България смята да започне още тогава дебата по същество, стана ясно още от думите на Порожанов. 

Еврокомисарят по здравеопазване и безопасност на храните с покана за визита в България 
 
По време на двустранна среща министър Порожанов запозна Комисаря по здравеопазване и безопасност на храните  Витенис Андриукайтис с основните цели на българското председателство. Сред тях са продължаването на работата по досието за ветеринаромедицинските продукти и свързаното с него досие за медикаментозни фуражи. 
 
Приоритет във ветеринарната област са единното и цялостно управление в областта на здравеопазването и хуманното отношение към животните. Българският министър покани еврокомисаря да гостува в София в началото на март, когато ще се проведе важна конференция посветена на ролята на дивите животни в контекста на здравеопазването на животните. Това е една от стратегическите теми, които ще се разглеждат по време на българското председателство.
Публикувана в Новини на часа

Директните плащания остават основен елемент от  Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Около това мнение се обединиха експерти на дискусия в представителството на Европейската комисия в България с участието на представители от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК, съобщава Инвестор.

Сега ОСП отговаря на основната си мисия – да изхранва населението, но трябва да еволюира, посочи Марио Милушев, директор на дирекция „Развитие на селските райони в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“. По думите му селското стопанство осигурява 44 млн. работни места в ЕС, от които половината директно в земеделието, а останалите – във веригата доставки на храни. За 500 млн. потребители е гарантирана продоволствена сигурност. С износ за 131 млрд. евро на селскостопански стоки и внос за 120 млрд. евро ЕС е най-големият износител на храни в света. 

Промените в ОСП след 2020 г. ще са в три насоки, припомни той. А това са повече свобода за държавите членки (повече субсидиарност), по-опростено приложение и ориентиране на бюджета към резултати.

Като се отчита, че селското стопанство е много разнообразно в различни части на Европа, ще се въведе по-голяма гъвкавост за държавите членки.

ЕС ще определи основните параметри, а държавите членки ще трябва да изготвят стратегически планове по двата стълба на ОСП (директни плащания и програми за развитие на селските райони - ПРСР), за да се стигне до опростяване и наблюдение на резултатите. Еврокомисията ще одобрява стратегическите планове.

Експертите увериха, че не съществува опасност за национализация на ОСП, тъй като общата законодателна рамка ще гарантира конкуренцията, опазването на природата и действията в областта на климата.

В областта на екологията държавите членки ще съчетават задължителни и доброволни мерки на три нива: първото - зададени на европейско ниво базисни критерии, плюс още две нива с доброволни мерки. Следва входно ниво с опростени мерки, чрез които фермерите доброволно ще подобряват екологичните параметри на стопанствата. Последното трето ниво ще е подобно на сегашните зелени мерки в ПРСР.Експертите дадоха пример, че сега един италиански фермер трябва да спазва същите екологични изисквания като земеделците от Финландия, въпреки че работят в много различни условия, .

Доходът на фермерите в момента е много под средния доход в отраслите извън селското стопанство, изтъкнаха експертите. Това се отнася и за България, където стопаните са с доходи на едно от най-ниските равнища в ЕС.

Докато 22% от населението на ЕС (над 100 млн.) живеят на ръба на бедността, то 30% от живеещите в селските райони са бедни. Затова според представителите на Еврокомисията и  в следващите десетилетия подкрепата за земеделците трябва да продължи.

Участниците в дебата изтъкнаха, че 80% от директните плащания се разпределят между 99% от земеделските производители. 20-те процента големи стопанства произвеждат 80% от общата селскостопанска продукция – те осигуряват голяма част от прехраната и износа. Затова според експертите темата за концентрацията на директните плащания в големите стопанства не е толкова актуална и не е възможно те да бъдат изключени от тази подкрепа.

Тепърва в следващите месеци ще има дискусии за ограниченията на плащанията и преразпределението между малки и средни стопанства.

Основни рискове за фермерите са климатичните условия, цените и доходите. В момента се обсъжда възможността за интервенции на застрахователния пазар, но, проблемът е, че той не е равномерно развит в ЕС. Докато има страни, където над 80% от фермерите са застраховани срещу всякакви рискове, има и региони, където няма развит застрахователен пазар.

Данъчните политики трябва се очаква да бъдат преразгледани и да се даде възможност на фермерите, пострадали от природни бедствия, да бъдат временно освободени от данъци, стана ясно на дискусията.

Обсъжда се включването на финансови инструменти, които да подпомогнат изплащането на заеми от страна на фермерите, така че вноските да бъдат  изравнени с цикъла на доход от стопанствата. Така няма да има излишен натиск от финансовия сектор в периодите, когато фермерът не може да има доход, а когато има, той ще наваксва с плащанията.

19 млрд. евро е в момента недостигът на заемен капитал за стопанствата, казаха участниците в дебата.

Те допълниха, че част от структурните проблеми в селските райони като липса на интересни възможности за работа или недостатъчните инвестиции може да бъдат решени чрез нови методи – развитие на биоикономиката и на професионално образование.

Според представителите на Комисията ОСП освен това може да бъде използвана за подкрепа на легалните мигранти в селските райони, като им се предоставят възможности за работа.

Марио Милушев заяви, че предложенията за бъдещата ОСП се очаква да бъдат обсъдени в периода на българското председателство на ЕС. 

Публикувана в Бизнес

Опростените правила и по-гъвкавият подход ще гарантират, че с общата селскостопанска политика (ОСП) се постигат реални резултати — подпомагат се земеделските стопани и се насърчава устойчивото развитие на селското стопанство в ЕС.

Това са възловите елементи, залегнали в основата на приетото днес от Европейската комисия съобщение относно „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, в което са изведени начините да се гарантира, че най-дългогодишната обща политика на ЕС е подготвена за бъдещите предизвикателства.
 
Водещата инициатива е държавите членки да поемат по-голяма отговорност, когато решават как и къде да инвестират средствата си по линия на ОСП, за да постигнат амбициозните общи цели, свързани с околната среда, изменението на климата и устойчивото развитие.
 
Заместник-председателят на КомисиятаЮрки Катайнен, който отговаря за работните места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: „Общата селскостопанска политика е в центъра на нашите усилия от 1962 г. насам. От една страна, трябва да гарантираме, че тя осигурява здравословна и вкусна храна за потребителите, както и работни места и растеж за селските райони, а от друга, ОСП трябва да се развива успоредно с други политики. Нашето предложение, което е съобразено с изразените от заинтересованите страни мнения при проведените обширни консултации, представлява важна стъпка към модернизирането и опростяването на ОСП. Въведеният от Комисията нов модел ще гарантира по-голяма субсидиарност за държавите членки, които ще трябва да изготвят стратегически планове за ОСП, включващи действията им по стълб I и II, което ще осигури възможност за опростяване, по-добра съгласуваност и наблюдение на резултатите.“
 
Фил Хоган, комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони, заяви: „С днешното съобщение се гарантира, че с общата селскостопанска политика ще бъдат постигнати нови и актуални цели, например насърчаване на развитието на интелигентен и устойчив селскостопански отрасъл, активизиране на грижата за околната среда и на действията в областта на климата, както и укрепване на социално-икономическата структура на селските райони. Документът бележи съществена крачка към промяна в прилагането на ОСП. На мястото на сегашната ще бъде въведена нова система за прилагане, благодарение на която държавите членки и регионите ще се ползват от много по-голяма степен на субсидиарност.“
 
Настоящата двустълбова структура се запазва, а чрез опростения и по-гъвкав подход ще бъдат набелязани подробни действия за постигането на тези цели, договорени на равнището на ЕС. Така всяка държава от ЕС ще разработи свой собствен стратегически план — одобрен от Комисията — в който ще определи как възнамерява да постигне целите. Вместо върху съответствието с изискванията, акцентът ще бъде поставен по-скоро върху наблюдението на напредъка и гаранциите за това финансирането да бъде насочено към постигане на конкретни резултати. Преминаването от общовалиден към индивидуализиран подход означава, че самата политика, както и въздействието ѝ върху реалния живот ще бъдат по-близо до хората, които я прилагат на практика.
Подкрепата за земеделските стопани ще продължи посредством системата за преките плащания. Съобщението не е в разрез с резултатите от дебата относно бъдещето на финансите на ЕС, нито с предложението за следващата многогодишна финансова рамка (МФР). В него са разгледани, макар и неизчерпателно, някои възможности за гарантирането на справедлива и по-целенасочена подкрепа на доходите на земеделските стопани.
 
Изменението на климата и натискът върху природните ресурси ще продължат да оказват влияние върху селското стопанство и производството на храни. Бъдещата ОСП следва да бъде отражение на по-амбициозни цели по отношение на ефективното използване на ресурсите, грижата за околната среда и действията в областта на климата.
 
Останалите предложения включват:
 
  • насърчаване на използването на модерни технологии за подпомагане на земеделските стопани по места и повишаване на прозрачността и сигурността на пазара;
  • акцентиране върху възможностите да се насърчат младите хора да започнат селскостопанска дейност съобразно условията в конкретните държави членки, например в областта на поземленото данъчно облагане, планирането и развитието на уменията;
  • намиране на решения във връзка с опасенията на гражданите по отношение на устойчивото селскостопанско производство, включително здравеопазването, храненето, разхищението на храни и хуманното отношение към животните;
  • стремеж към съгласувани действия между различните политики в съответствие с глобалното измерение, по-специално по отношение на търговията, миграцията и устойчивото развитие;
  • създаване на платформа на равнището на ЕС за управление на рискове с цел намиране на най-добрите начини да се помогне на земеделските стопани да се справят с несигурността, произтичаща от изменението на климата, нестабилността на пазара и други рискове.
Комисията ще представи предложенията, с които очертаните в съобщението цели ще бъдат законодателно скрепени, преди лятото на 2018 г. след представянето на предложението за МФР.
 
Контекст
На 2 февруари 2017 г. Европейската комисия започна консултация относно бъдещето на общата селскостопанска политика (ОСП), за да се установи кои елементи от настоящия ѝ формат могат да бъдат опростени и модернизирани. По време на тримесечния период на консултации Европейската комисия получи над 320 000 отговора, предимно от отделни лица. При консултацията бе установено, че повечето участници желаят да запазят силна обща селскостопанска политика на равнището на Европейския съюз, но смятат за необходимо тя да бъде по-опростена и по-гъвкава, както и насочена в по-голяма степен към посрещането на най-важните предизвикателства, а именно осигуряването на добър жизнен стандарт за земеделските стопани, опазването на околната среда и борбата с изменението на климата.
 
Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта