Днес еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоугън ще оповести основните насоки, върху които ще се гради законодателството в агросектора след 2020 г. Докладът за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) се очаква с нетърпение от целия бранш заради орязания бюджет след Брекзит и средствата, които ЕС планира да отдели за сигурност. За пръв път ОСП е разработена през 60-те години на ХХ век и оттогава е претърпяла няколко реформи, необходими в подкрепа на най-рисковия сектор от икономиката. Последната реформа в политиката беше през 2013 година, но след 2020 г. обстоятелствата ще наложат съвършено нов подход за регулиране на пазарите.

След девет месеца на усилени консултации, фермери, експерти и агробизнесът от целия Европейски съюз с нетърпение очаква решениета на ЕК. Очаква да се изяснят редица въпроси от рода дали  всяка държава членка сама ще определя свои вътрешни регулации, дали ще има таван на субсидирането, доколко "зелена" ще е земеделската политика. Вероятно дискусията ще продължи и в пленарната зала на европрламента.

 

 

Публикувана в Новини на часа

Европейските производители на царевица приeха обща позиция относно Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Тя се избистри след дебати  между членовете на ЕКПЦ (Европейска конфедерация на производителите на царевица), сред които е и НАЗ (Националната асоциация на зърнопроизводителите). Позицията на ЕКПЦ може да бъде обобщена по следния начин: по-силен бюджет, ограничена субсидиарност, по-широк и модернизиран набор от инструменти и преразглеждане на екологичния подход.

За ЕКПЦ Европейският съюз трябва активно и искрено да се ангажира със своето селско стопанство, както и с въпросите на гражданите, които се издържат от него, като по този начин допринесе за постигането на стратегическите приоритети, определени от Европейската комисия. Тази възродена амбиция следва да се основава на по-силен бюджет, който все още е обект на дебати. Най-вече ОСП след 2020 г. трябва да запази своя общностен европейски характер, като ограничи субсидиарността, която се предлага на държавите членки, по-специално в рамките на Първи стълб.

ОСП след 2020 г. трябва да позволи разширяването на наличния набор от инструменти, които да подпомагат способността на фермерите да се справят с пазарни и метеорологични рискове, както и да подобряват конкурентоспособността им посредством: спасителна мрежа по време на пазарни кризи, необвързани с производството базови плащания, подобрени инструменти за управление на риска, политика съгласно инвестициите, която се стреми да подобри конкурентоспособността на европейския сектор за производство на царевица, и по-широк достъп до иновации.

Накрая, екологичният подход следва да бъде преразгледан в рамките на ОСП след 2020 г., за да спечели подкрепата на земеделските стопани. Екологизирането би трябвало да засилва индивидуалните и колективните инициативи на фермерите, вместо да отслабва производството, доходите, следователно и устойчивостта на европейските стопанства. Това е приложено нагледно и в инициативата, ръководена от ЕКПЦ, относно признаването на практики еквивалентни на екологизирането.

„Като се има предвид, че Европейският съюз е на ръба да стане най-големият вносител на царевица в света, европейските производители, представлявани от ЕКПЦ, искат да развият един амбициозен проект преди следващата ОСП. Целта ни е да подпомогнем постигането на високи цели на производството на царевица в ЕС, между които най-малкото да се задоволят европейските нужди”, заяви Даниел Пероб, председател на ЕКПЦ.

За ЕКПЦ: Европейската конфедерация на производителите на царевица е създадена през 1984 г. и обединява организации на производители от 10 държави членки на ЕС: Германия, България, Испания, Франция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Словакия, които представляват 90 % от европейските производители на царевица. ЕКПЦ е член на пет групи за граждански диалог от създаването им през 2014 г.

Публикувана в Бизнес

  „Загубата на 80% от насекомите и 50% от птиците в Европа за едно поколение е шокиращо. Ние с пълна скорост вървим към катастрофа и трябва да натиснем спирачките веднага, дори трябваше да го направим "вчера". Затова ОСП трябва да се реформира в посока към по-отговорно опазване на биоразнообразието и устойчивост на земеделските стопанства“. Това заяви Ариел Брунер от BirdLife Internationalпо време на семинар в Брюксел, на който бе направена оценка на целесъобразността на Общата селскостопанска политика (ОСП). На него бе представено независимото проучване от водещи експерти в областта на агроикономиката, екологията и социологията, които са оценили 450 научни статии, следвайки методологията на Европейската комисия. Резултатите от проучването ясно показват, че сегашната ОСП, която използва 40% от бюджета на ЕС (около 60 млрд. евро годишно), е нецелесъобразна.

Ключовите резултати от проучването показват, че:

- От социално-икономическа и екологична гледна точка ОСП не отговаря или отговаря само частично на петте ключови въпроса за проверка на целесъобразността: изпълнителност, ефективност, съгласуваност, добавена стойност към ЕС и обществено значение.

- Директните плащания за подсилване на доходите получават най-голямото разпределение на бюджета без достатъчна обосновка или ясни връзки с целите на ОСП.

- Екологичната ангажираност на ОСП не е достатъчна, за да се спре деградацията на околната среда, да се намали драстичното намаляване на биологичното разнообразие и за справяне с  предизвикателствата, свързани с изменението на климата.

- Общата селскостопанска политика не отговаря адекватно на целите за устойчиво развитие, като сегашната й структура няма да го направи и в бъдеще.

Самата Европейска комисия не успя да следва собствените си правила за по-добро регулиране и не предприе проверка на състоянието на ОСП, въпреки призивите от страна на гражданското общество и на част от бизнеса  (например участниците в кампанията "Жива земя"). Финалната проверка на ОСП бе поискана официално от Платформата за регулиране на целесъобразността и ефективността (REFIT), която е ключов консултативен съвет на Европейската комисия, съставен от представители на бизнеса, социалните партньори и гражданското общество.

Д-р Себастиан Лакнер, научен сътрудник в катедра "Селскостопанска политика" на Университета в Гьотинген, автор на изследването, каза: "ОСП на 2017 е нецелесъобразна. Най-голямата част от ОСП са преките плащания, като Комисията на ЕС не успя да обоснове тези огромни разходи от парите на данъкоплатците с разумен аргумент. И вследствие на това все още липсват надеждни показатели и статистически данни за оценка на тази политика. През 2017 директните плащания все още водят до неправилно разпределение и несъответствия. Време е Европейската комисия да се изправи пред новите предизвикателства. От моя гледна точка трябва 1) да се подпомогне преходът към по-устойчиво земеделие, 2) да се спре загубата на биологично разнообразие и 3) да се отговори адекватно на  огромното предизвикателство, свързано с изменението на климата. За да постигне напредък по тези ключови теми, Комисията на ЕС трябва да въведе амбициозно предложение за реформа на ОСП! "

При откриването на срещата Константин Крейсер от BirdLife заяви: „Наскоро бе публикувано шокиращо проучване за Германия, че насекомите в страната са намалели с ¾. Намаляването на биологичното разнообразие днес дори е по-драматично, но медиите много рядко отразяват този проблем. Ние отдавна алармираме за проблема и до голяма степен той е свързан с общата селскостопанска политика на ЕС. Тъй като резултатите от оценката на ОСП бяха скрити, NABU се обърна към независими учени, които да направят това изследване, ползвайки същата методология като ЕС“.

Публикувана в Бизнес

Национален съюз на градинарите в България (НСГБ), Асоциация „Български пипер“ (АБП), Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), Българска асоциация на организациите на производителите на плодове и зеленчуци (БАОППЗ), Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните и Организация на производителите ОП “Яблена Натура“ организират пресконфереция за представяне на визията им за Общата селскостопанска политика след 2020 г. 
Пресконференцията ще се състои на 24 ноември 2017 г. в хотел “Best Western Hotel EXPO” – гр. София, зала „Еспланада” от 10:00 ч., съобщават организаторите. 
Сектор „Плодове и зеленчуци“ разработи съвместно и ще представи  предложение за новата ОСП 2021–2027 за по-справедливо и балансирано подпомагане и компенсиране за всички земеделски производители. 

Публикувана в Новини на часа

Правителството одобри визията на България за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. Тя е основополагаща общностна политика, ключов въпрос за целия Европейския съюз и основен приоритет на Българското председателство в областта на земеделието.

Министерство на земеделието, храните и горите изготви визията след широко обществено обсъждане със заинтересованите страни. Документът отчита общата позиция на земеделската общност, базирана на анализ на състоянието на сектора и перспективите за развитие на селските райони.

Основни акценти във визията са поставени върху запазване на характера на ОСП като обща политика на ЕС, включително в нейното финансово измерение, както и гарантиране на равните условия за всички земеделски производители на единния пазар и насърчаване на социално-икономическото сближаване на селските райони. В документа се подчертава необходимостта ОСП да бъде щадяща към околната среда и да стимулира ефективното използване на природните ресурси. Позицията на България е, че трябва да се запази досегашният баланс в ОСП, основаващ се на два стълба с конкретни цели и сфери на подпомагане и възможността за трансфер между тях. Страната ни настоява да отпадне историческият подход при разпределение на средствата за директни плащания и завършване на процеса на тяхното цялостно сближаване, с цел изравняване на условията за конкуренция на единния пазар, както и да бъде запазено преразпределителното плащане. Позицията на страната ни е, че са необходими и реални и ефективни действия за опростяване на Общата селскостопанска политика, така че да е по-лесна за администриране.

Публикувана в Новини на часа

Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие, коментира Слави Кралев, директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ в МЗХГ

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Кралев, колко са в момента групите и организациите на производители в България?

  • Над 70 са сдруженията, които са признати от министъра на земеделието.

  • Може ли да се каже как са разпределени по браншове?

  • Водещ е секторът на плодовете и зеленчуците. На второ място се класира секторът на млякото и то предимно на производители на овче мляко. Оттам нататък следват другите сектори като зърнопроизводството и други. Има и пчеларски организации. Сравнително малко са все още сдруженията в сектора на месото.

  • Преди непрекъснато се повтаряше, че българската народопсихология пречи за хората да се сдружават. За колко време се организираха производителите сега?

  • Започнахме през 2015-та година, но реалната бройка се натрупа през 2016 г. и началото на този година.

  • Има ли много кандидатстващи сдружения във времето преди отварянето на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ от Програмата за развитие на селските райони?

  • Не виждам някакъв скок на кандидати. Общо взето са тези, които са имали намерение да кандидатстват по мярката и искат да станат организации и групи на производители.

  • Малко преди старта на мярката обаче се наложи да се направят промени в наредбата. Какви бяха мотивите за това?

  • Не само ние от Министерството на земеделието, храните и горите, но и сертифициращият орган отчете, че в някои от по-старите групи на производители има роднинска свързаност, което поставя под въпрос демократичността на управлението на групата или организацията на производители. Тази свързаност позволява на едно лице чрез другите съдружници да управлява групата или организацията, което противоречи на основните идеи за тяхното създаване. Противоречи и на европейското, и на българското законодателство. Затова взехме мерки главно по отношение на роднинския тип свързаност. Има се предвид съпрузи или други роднини, работодатели и работници.

  • Кои текстове точно се промениха?

  • Променят се и трите наредби, които уреждат организации и групи на производители – Наредба 1 за млякото, Наредба 11 за плодовете и зеленчуците и Наредба 12 за организациите на производители на земеделски продукти, асоциациите на организации на производители и междубраншовите организации. Идеята е да има вътрешен синхрон и да създадем еднакви условия за всички сектори, а не да съществува някаква дискриминация между тях.

  • Смятате ли, че ще успеете да надхитрите хората, които винаги успяват да намерят вратичка в закона и пак да прокарат роднини в една група или организация на производители?

  • Тук не става дума за някакво надхитряне. Очевидно е, че когато създавате организация или група на производители, вие няма да се сдружите с непознат човек. Той може да не ви е роднина, но може да е приятел, може да е човек, с който сте имали общ бизнес и т.н. Дори и генерално погледнато, организациите и групите на производители се създават, за да има свързаност между самите производители. Нали в крайна сметка тези хора трябва да се свържат и за правят общ бизнес. Но тук говорим за такава свързаност, при която има пряка зависимост между двама члена от общо четирима, шест или 10 души. Това означава че участниците в сдружението са много по-малко, защото един от тях ръководи още двама-трима. Погледнато от друга гледна точка така не се изпълнява изискването за минимален брой членове. Оказва се, че те не са четирима, а са само двама, да речем. Това е гледната точка на свързаността при организациите и групите на производителите. Тук не говорим за свързаност по смисъла на мярката за подпомагане, при която трябва да има свързаност между възложител и изпълнител, изпълнител и подизпълнител, и т.н.

  • Преди казвахме, че ахилесовата пета на нашите земеделци е невъзможността им да се сдружават. Промени ле се психиката или просто бизнесът има необходимост да го прави?

  • Много често ми казват, че организациите и групите на производители се създават, за да вземат едно подпомагане по една мярка. Аз се надявам, че не е така. Може би някакъв процент от групите и организациите на производители са създадени точно за това. Времето ще покаже.

  • Какви субсидии получават сега фермерите, ако се сдружат? Какво получава една група?

  • Организациите и групите на производители имат някои малки предимства при ранкинга на мерките 4.1 и 4.2, които са основните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Споменахме, че в края на годината ще стартира една специална мярка, а в сектора на плодовете и зеленчуците има и едно конкретно инвестиционно подпомагане, от което сравнително малко организации досега са се възползвали дотук, но то също би могло да събуди интерес. В този смисъл – има някакъв стимул, но на мен ми се иска да вярвам, че голямата част от тези групи и организации на производители са създадени, за да работят фермерите съвместно и защото са осъзнали, че това е пътят за увеличаване на конкурентноспособността и оцеляване на пазара. Това е начинът да стигнат до по-високи цени на продукцията си, да се наложат на пазара и да просъществуват.

  • Използваме ли опит на друга европейска държава, за която знаем, че има добри практики в обединяването на малките фермери?

  • Не бих казал, че на този етап нашите групите и организациите на производители приличат на другите. Примерно в Холандия, която е страната с най-висок процент на сдружаване, особено в сектора на плодовете и зеленчуците, се оказа, че средният оборот на една групае и организация на производители е 70 милиона евро. Очевидно не приличат на нашите. В Италия пък организацията обединява между 200 и 400 члена. И тези на приличат на нашите. В този смисъл не бих казал, че следваме някакъв модел, но аз съм доволен, че този процес стартира и с времето нещата ще се насочат в определена посока. Ясно е, че тези организации няма как да оцелеят с 4 или 6 члена, и ще трябва да приемат повече хора.

  • Има ли вече такива примери у нас?

  • Има и ще кажа, че някои от по-старите организации като „Българска праскова“ в Сливен, която вече надхвърли 20 и наближава 30 члена, а може би и тях ще надхвърли. Има вече такава тенденции да се обединяват голям брой производители. С високия оборот е малко сложно в България, защото при нас мащабите са други и цените на продукцията са други, т.е. има много фактори, които дърпат оборота надолу, но надявам се, че и това ще се промени.

  • Какви обороти трябва да има дадена група или организация на производители, за да бъде призната?

  • Засега не мога да дам точни цифри защото при нас идват и се регистрират с минимума, т.е. на този етап те все още не си обявяват оборота.

  • В кой момент те ще си извадят оборота на светло?

  • Примерно когато тръгнат да кандидатстват по мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“, защото подпомагането там е на процент от оборота. Подпомагането в сектора на плодовете и зеленчуците също е свързано с процент от оборота.

  • Ще бъдат ли създадени още реални стимули, така че българските фермери да видят, че имат конкретна полза от сдружението, да знаят защо го правят и каква ще е ползата им?

  • Най-добрия стимул е да се убедят, че това е начинът да се преборят, образно казано, с натиска на изкупвачите, а понякога и със самите преработвателни предприятия. Че това е начинът да получат по-високи цени и да направят икономия на разходите. Точно това убеждение е най-добрия стимул и когато част от производителите видят, че други са успели по този път, това ще ги накара да се сдружават. Иначе всичко друго – раздаването на пари само по себе си, не може да бъде траен и сериозен стимул.

  • Какъв е пътят за създаване на групи и организации на производители? Към кого трябва да се обърнат фермерите, за да успеят да се сдружат?

  • В Министерството на земеделието, храните и горите, дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ , и особено в отдела „Организации и групи на производители“. Там колегите веднага ще им обяснят всичко, ще им изпратят готови материали, образци и т.н. Няма да имат никакви проблеми в това отношение.

  • За колко време се признава една организация?

  • Около месец и малко повече време, след като се подадат документите за кандидатстване. Все пак има административни процедури, събиране на подписи, преглед на документите, проверка на място. Това са задължителни етапи, които трябва да се преминат.

  • Има ли отказали се кандидати за създаване на групи и организации на производители?

  • Има и те изобщо не стигат до предложение, и до заповед на министъра. В тези случаи очевидно тези, които искат да се сдружават, не отговарят на едно или друго изискване, т.е. не се е стигало до там самият министър да пише отказ. Просто те виждат, че не могат да покрият определени изисквания и се отказват.

  • Сложна ли е процедурата, която трябва да се премине, за да се направи група или организация на производители?

  • Никак не е сложна. Направили сме я максимално опростена и това донякъде поражда известен страх, да не би пък прекалено опростената процедура да доведе до не съвсем реални организации и групи. Аз мисля, че с времето и с избистрянето на изискванията към тях, нещата ще се изяснят, редуцират, може да се стигне до окрупняване. Вече чувам за идеи на признати организации, особено на групи производители, които казват, че вече искат да да се обединяват едни с други. Това вече е чудесно.

  • Ще има ли бъдеще този процес, така че болшинството български фермери да стигнат до идеята, че трябва да се сдружават, но и чиновниците да им помагат за това?

  • Със сигурност ще има, още повече, че това ще бъде една от насоките на следващата реформа на Общата селскостопанска политика. Не знам дали подпомагането ще бъде точно обвързано с нея, но така или иначе, ще се намерят стимули и начини за преструктуриране на земеделието в Европейския съюз, включително и на българското земеделие. Все пак Европейският съюз не иска да комуникира с милиони производители, а от друга страна – това е най-естественият начин за извършване на земеделска дейност. Разбира се, това не се отнася за всички сектори. Примерно при птицевъдството, свиневъдството и по-промишления тип земеделски сектори, нещата се по-различни. На пък в областта на зеленчукопроизводството, производството на мляко, етерично-маслените култури, дребните и средни фермери трябва да се сдружават.

Публикувана в Бизнес

Националната асоциация на зърнопроизводителите подписа обща декларация със земеделските камари на страните от Вишеградската четворка, Естония, Литва и Хърватия относно бъдещата ОСП на ЕС. Актът е историческо постижение за Асоциацията, която за първи път има възможността да участва в преговори и да защити позиция на международно ниво. Декларацията бе обсъдена по време на 67-ата среща на земеделските камари на 18 и 19 октомври 2017 г. в Будапеща, Унгария.

НАЗ, представена от Светослав Русалов и Ася Гочева, бе поканена да се включи в деловите срещи за изразяване на становище като представителна браншова организация от България. След проведени задълбочени дискусии и дебати бе договорена обща позиция, подкрепена от НАЗ и Унгария и която на практика изменя Декларацията от Братислава, приета на 31 март 2017 г.  

Декларацията ще бъде предоставена на Европейския комисар, отговарящ за земеделието -  Фил Хоуган.

По време на срещата бяха разисквани също въпроси, свързани с пазарите на земеделска продукция, реколтите в отделните страни, инициативата за устойчиво земеделие “BioEast” и употребата на продукти за растителна защита, съдържащи определени активни вещества.

Официално съобщение от срещата бе представено на пресконференция, дадена от ръководителите на земеделските камари и председателя на НАЗ Светослав Русалов.

Комюнике

от 67-мата среща на представители на земеделските камари на страните от Вишеградската четворка, разширена с участието на представители на други държави-членки, която се проведе на 18 и 19 октомври 2017 г. в Будапеща, Унгария

Представителите на Унгарската земеделска камара (NAK), представители на Земеделската камара на Чешката република (AKČR), представители на Националния съвет на полските земеделски камари (KRIR), представители на Словашката камара по земеделието и храните (SPPK), представители на Земеделската камара на Република Литва (ZUR), представители на Хърватската земеделска камара и Националната асоциация на зърнопроизводителите в България (НАЗ) се срещнаха на 67-мата среща на Вишеградската четворка на 18 и 19 октомври 2017 г. в Будапеща, Унгария.

Представителите на разширената група от земеделски камари и Националната асоциация на зърнопроизводителите в България обсъдиха настоящата ситуация на пазара със селскостопански и хранителни стоки. Земеделските производители на страните-участнички страдат от екстремни метеорологични условия като суша, градушка и дъжд, които най-вероятно ще засегнат цялата реколта тази година.

Използването на продукти за растителна защита става все по-строго в Европейския съюз. Ето защо участниците в срещата обсъдиха и промените в разрешаването на използване на продукти за растителна защита (ПРЗ). Представителите на разширената група на земеделските камари и Националната асоциация на зърнопроизводителите в България стигнаха до извода, че този процес ще доведе до намаляване на добива, освен ако не бъдат направени основни промени в областта на разрешаването на ПРЗ.

Представителите на разширената група на земеделските камари и Националната асоциация на зърнопроизводителите в България обсъдиха и евентуалната реформа на Общата селскостопанска политика след 2020 г. В резултат на дискусията бяха изменени две точки от Декларацията от Братислава, така че Унгарската земеделска камара и Националната асоциация на зърнопроизводителите в България също да могат да подпишат документа.

Представителите на разширената група на земеделските камари и Националната асоциация на зърнопроизводителите в България подкрепят изпълнението на целите на Инициативата за Централна и Източна Европа за основани на знанието селско стопанство, аквакултури и горско стопанство в биоикономиката – „BIOEAST”.

Участниците също така призовават европейските ръководители да гарантират справедлив баланс между потребностите на земеделските производители и устойчивостта при разработването на нова, модерна и опростена Обща селскостопанска политика.

Комюникето се изготви в Будапеща в 8 оригинални екземпляра – по един за всяка делегация и един за европейската земеделска организация COPA-COGECA, съобщават още от асоциацията на зърнопроизводителите.

Публикувана в Новини на часа

България има пълната подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП) за осъществяването на успешно Председателство на Съвета на ЕС в областта на земеделието и храните. Това стана ясно след заседание на експертната група на ЕНП за Многогодишната финансова рамка (МФР), посветено на Общата селскостопанска политика в контекста на МФР след 2020 г. В него участие взе министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който бе в Брюксел по покана на председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол.

Ключово значение ще има съвместната работа по  модернизирането и опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП). По време на Българското председателство ще започне обсъждането по същество на различните варианти за развитие на тази обща политика. 

Във връзка с поемането на функциите на председател на Съвета по земеделие и рибарство от 1 януари 2018 г. министър Порожанов проведе срещи с председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП г-н Шекирски, с г-н Дес, координатор на групата на ЕНП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони и г-жа Мюлер, координатор на групата на АЛДЕ в същата комисия.

Публикувана в Новини на часа

Нямаме време за промени в ОСП заради политическия график на Европейския парламент и Съвета на Европа преди изборите през лятото на 2019 г. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години, каза Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин

 Лили Мирчева

Всички индикации до момента показват, че реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), подобна на предишните, няма да има. По-скоро модернизиране и опростяване. Така Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации откри  втория дебат от серията „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в София на 22 септември. По думите й целта на форума е да помогне за формирането на информирана позиция затова как трябва да изглежда ОСП след 2020 година. „Амбициозно е, но защо не. Можем да помогнем за сформирането на бъдещата ОСП и с оглед вижданията на бранша, потребителите, синдикатите, организациите и т.н, като тази позиция ще бъде съгласувана и с другите политики на ЕС“, отбеляза Боянова в началото на конференцията, организирана от Института за агростратегии и иновации, съвместно с фондация ИнтелиАгро. Управителят на фондацията Николай Вълканов, представи пред гостите на събитието резултатите от националното допитване, които в. „Гласът на фермера“ вече публикува.

Позициите на управляващи, администрация, чуждестранни и български експерти, браншови и неправителствени организации, фермери и потребители намираха място на форума, но сред тях малцина поискаха реформи и ясна промяна в политиката на Общността за селското стопанство. Както коментира Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин причината за отлагането на реформите е, че „нямаме време заради политическия график на Европейския парламент и Съвета преди изборите през лятото на 2019 г., за да представим и окончателно да оформим новата ОСП. Поради това тя ще бъде ангажимент на следващия Парламент и Комисия. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години. В изказването си пред участниците в дебата той заяви: „Време е да мислим малко по-амбициозно затова какво искаме да правим в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година“. Проф. Алън Матюс. Матюс изнесе лекция на тема „Предизвикателствата пред ОСП след 2020 – да правите повече с по-малко“. По думите му в момента се опитваме да поддържаме бенефициентите на тази политика от потоците на приходи, като директните плащания (ДП). „Нека се запитаме обаче дали ние, като граждани на ЕС, наистина получаваме стойност за разходите си. Отговорът е не. Може да го правим и по-добре, съответно да постигаме по-добре и целите си“, обясни Матюс. Експертът припомни, че бюджетът е в сърцето на дебата и недвусмислено заяви, че след 2020 г. ще трябва да се справим с по-малко финансови средства, заделени за аграрния сектор на ЕС.

„Това създава възможност за избор – дали ще си струва повече Стълб I, дали да отрежем от него или пък да запазим Стълб II, а защо не и да отрежем от него. В този ред на мисли беше интересно да видим проучването, което България е направила“, коментира Матюс. По думите му директните плащания съставляват най-голям компонент, над 70% от бюджета за земеделие, който възлиза от 40 до 42 млрд. евро годишно. Има ли смисъл тогава да орязваме предимно Първи стълб, попита специалистът и представи с диаграми данни, показващи какво се постига чрез субсидиите. „Директните плащания играеха важна роля, като преход от старата ОСП. Коректно беше фермерите да получат субсидии, за да направят този преход, тъй като техните приходи са ниски в сравнение с другите в обществото. Става дума за оказване на една подкрепа на доходите чрез тези плащания“, коментира Матюс и отново провокира присъстващите с въпроса - кой обаче получава тези пари?

Той припомни дилемата 80/20, където принципът е, че 80% от фондовете отиват при 20% от обществото и то при най-големите стопанства. „Да, директните плащания помагат за стабилизирането на фермите, но дали това е най-ефективният начин? Директните плащания осигуряват подкрепа и стабилност, но не са най-добрият начин затова. Например рентите в България са поскъпнали 4 пъти, а цената на земята ще е вдигнала 5 пъти от 2000 до 2017 г. и не е в резултат на това, че цените на земеделските продукти са нараснали. Това е ефектът от плащанията. Ако се придържаме към изравнява на плащанията, каквото иска и България за новата ОСП, тогава и нивото на директните плащания ще се повиши, а с това и цените на земята и арендата също“, коментира Матюс.

Според него подкрепата на селскостопанския сектор може да се извърши като се налеят повече средства за инвестиции в иновациите и управление на риска. „Във всички тези случаи се справяме повече с целевите инструменти, отколкото с тези общи плащания, които са си изживели времето си. ЕС използва бюджет за намаляване производството на мляко. Има ли смисъл в това? По този начин, по дефиниция искате от фермерите да следват практика за намаляване на производството само защото има субсидии. Дългосрочно това ще бъде подривно за тях“, категоричен е проф. Матюс.

По отношение на зелените плащания експертът обяви, че има две опции. „Първата опция е една мярка във Втори стълб и директни плащания в едно. Това е едната възможност - да преместим зеленото плащане, което е 12 млрд. евро при мярката за агроекология и климат от Втори стълб, която е в размер на 6 млрд. евро. Това ще позволи да се разширят доброволните мерки. Именно защото са доброволни обаче, някои хора смятат, че няма да се обезпечат най-интензивните райони. Трябва да преосмислим как харчим“, заяви проф. Алън Матюс.

„Смятам, че не трябва да се опитваме да правим нов дизайн, по-справедлив, защото ще спорим докрай. За мен има смисъл да спорим какви са потребностите - при плодове и зеленчуци, по отношение на иновации. Според мен ще е по-продуктивно да водим дискусия, с която да разгледаме потребностите и след това да питаме кой е най-ефикасният инструмент. Да потърсим тези целеви плащания и да ги въведем за в бъдеще“, добави експертът по време на дискусията в залата.

„Има много други европейски цели, които искаме да постигнем, пари са нужни на всички. Ако обаче не сте сериозни за това, което искате да постигнете, няма как да настоявате за сериозен бюджет“, заяви представителят на Европейската комисия Иман Буут по време на дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“. Той подчерта, че един от главните аспекти, които в момента определят и влияят на бъдещите сметки за парите на Европа, е Brexit. „Британците ще ни напускат, но внасят значителни средства. Ще идват по-малко пари и дали ще справяме с намалени бюджети, или другите ще трябва да плащат повече, това не е много популярен въпрос“, каза Буут. По думите му има и други предизвикателства, които изискват пари като защитата на Европа, проблемите с бежанците и др. 

„Все повече забелязваме, че когато съществува криза, изведнъж ЕС не може да реагира бързо, защото са конкретизирани бюджетите, а не може да  вземем пари от друго място. Затова този път ще се опитаме да имаме по-голяма гъвкавост“, коментира още представителят на Европейската комисия.  По думите му идеята на директните плащания е стартирала, за да се постигнат по-ниски цени на суровините и храните, но реално това е приход за фермерите. 

 „Опитахме се да свържем това със системите за околната среда. Държавите членки имат голямо влияние върху това, което се решава на регионално или национално ниво. Те трябва да решат кое е най-подходящо за тях, какъв трябва да бъде балансът, когато се извършват различните видове плащания“, обясни Буут. Според него фермерската общност няма желание за промяна, но има редица проблеми, които подсказват, че ОСП такава, каквато е, не ги решава. 


„Във всяка държава членка доходите от селско стопанство са по-ниски, отколкото в другите сектори. Затова се опитваме да измислим как да привлечем млади фермери. Имаме проблеми в някои селски области, защото се обезлюдяват“, коментира Буут. По думите му

 ниските доходи в сектора идват от това, че често фермерите трябва да се съобразят със предлаганата им цена за тяхната продукция. „Един от най-важните моменти, е фокусирането върху това как да се намалят въглеродните емисии, за което фермерите имат голяма роля в процеса“, добави представителят на ЕК. 

„Предстои борба със зъби и нокти, но вече на много по-интелектуално ниво“, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов пред участниците във втория дебат за ОСП, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. „Това, което предложихме на комисаря Хоган, е Европейската комисия да направи сценарий при намален бюджет с 10-15%, как това би повлияло на европейските земеделци спрямо третите страни“, обясни Порожанов. По думите му този сценарий трябва да бъде разгледан от различните браншове, защото ако бюджетите са намалени, трябва да е ясно какви ще са последиците и как да се компенсират. Според министъра не би трябвало да разглеждаме едно намаление на бюджета на ЕС като нещо страшно. „И сега знаем, че не използваме парите много ефективно“, заяви той като припомни казуса с мярка 11 и скандала с гъските. 
 

„В момента работим по бюджети, които са от договора ни за присъединяване и тези 800 млн. евро ще администрираме до 2020 г.“, добави Порожанов.  

По думите му една от основните теми, които се поставят, е балансирано разпределение на бюджета.  „Голямата тема, в която може би и в Комисията трябва да е водеща, за да направи анализа, е как ще се разпредели бюджетът между страните-членки след излизане на многогодишната финансова рамка. Може да се окаже, че България ще има още по-добър бюджет, ако той се балансира“, коментира Порожанов.  Но според него призивите за опростяване на ОСП го плашат. „Има го най-малко от 5 години и колкото повече опростяваме, толкова по-сложно става. Това опростяване блокира всички – администрация, органи, бенефициенти.  Темата с опростяването е много важна, но трябва да бъде на ниво доверие и много малко на ниво бюрокрация, защото се допускат грешки. Но опростяването е мнение на всички и трябва да намери отражение в новите документи“, допълни министърът.

Той обобщи, че позицията на България не се различава почти с нищо от позиция с другите страни-членки. „Става дума за това какви да са стълбовете, финансиранията и т.н. Българският земеделски сектор е на едно много добро ниво.  Вече сме израснали и желанието на министерството е да сме един добър партньор“, заключи земеделският министър. Но според повечето участници в дебата ОСП след 2020 г. трябва поне да запази, ако не и да увеличи настоящото финансиране. Колкото до реформите – те се отлагат поне с десетилетие. А в това време богатите ще стават още по-богати, а дребните фермери ще потърсят друг поминък в градовете на Европа.

Публикувана в Бизнес

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта