Днес в МЗХ се състоя брифинг, на който зам. министър Явор Гечев направи оценка на реализираните до момента проверки на граничните пунктове и стокови тържища на внасяните от Турция и Гърция плодове и зеленчуци. „Още след първите 2-3 дни от проверките на земеделска продукция, хората, които се занимават с нерегламентиран внос, разбраха, че няма как да продължат по този начин. Това заяви на пресконференцията заместник-министърът на земеделието и храните Явор Гечев.

Първата акция е била реализирана съвсем рано сутринта - в 4,30 часа и похвали се пред журналистите зам. министър Гечев.

Инспектори от Агенция по безопасност на храните проверяват качеството и произхода на продукцията, но нямат правомощията да проверява и фактурите, обясни още Гечев и допълни, че при съвместната работа между институциите (МВР, НАП), тези проверки са били възможни.

ДДС измамите сериозно ощетяват българските производители, каза зам. министърът и даде пример с нерегламентираният внос на домати. За контрабандната стока, която влиза и се продава в страната, не се плащат 20% ДДС. Това поставя в непазарна среда българските производители и ги прави неконкурентоспособни.

Публикувана в Новини на часа
Износът на български стоки към държавите от Европейския съюз се увеличи. През април т.г. спрямо април м.г. нарастването е с 13.3 на сто. Това сочат данните на НСИ.
 
За първите 4 месеца на годината експортът ни към ЕС е в обем от 8.3 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция и Франция, които формират 71.0% от износа за държавите – членки на ЕС.
 
Само през април 2013 г. стойността на износа е 2.2 млрд. лева.
 
Вносът на България от ЕС за периода януари – април 2013 г. също се е увеличил – с 4.0% спрямо същия период на предходната година. Той е в обем от 9.5 млрд. лв. по цени CIF. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания, Гърция и Унгария.
 
През април 2013 г. вносът на България от държавите – членки на ЕС, се увеличава с 12.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2.6 млрд. лв. по цени CIF. Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с ЕС за периода януари – април 2013 г. е отрицателно и е на стойност 1 201.8 млн. лв.. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 823.5 млн. лева.
 
При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през първите четири месеца на 2013 г. в сравнение със същия период на 2012 г. най-голям ръст (56.3%) е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти” . Най-голям спад (11.5%) се наблюдава при износа от сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход”.
 
При вноса от ЕС най-голямо процентно увеличение (15.6%) е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)”, а най-голямо намаление (3.8%) се наблюдава в сектор „Машини, оборудване и превозни средства”.
Публикувана в Новини на часа
От министерството на земеделието ще предложат на правителството  да се създадат мобилни групи с участието на производители, които да контролират вноса на зеленчуци  от Македония за периода юли- септември.  По време на пресконференция днес министър Греков обяви, че са се договорили в тези мобилни групи да влиза и по един представител на производителите. Контролът ще бъде много сериозен и на граничните пунктове. В дългосрочен план ще помислим за създаването на звено, което да планира маркетинговият пазар на зеленчукопроизводството”, каза още той. Според него проблемите на животновъдите и зеленчукопроизводителите са натрупани през последните 20 години, което е довело до изоставането им с години. Така България по думите му се е превърнала от страна износител на плодове и зеленчуци, в страна която сега трябва да ги внася. Вчера от ведомствето му е била направена спешна проверка на на два гранични пункта на границата с Турция и Гърция. На Капитан Андреево са били проверени няколко ТИРА с продукция, като едва 10% от минаващите през пункта зеленчуци са предназначени за българския пазар, а останалите са за износ. Има информация за конкретни партиди, които са предназначени за нашата страна с изключително ниски ставки. През втория пункт Капитан Петко Войвода е регистриран следният процес – зеленчукова продукция се вкарва в България на изключително ниски ставки. Веднага след двете изненадващи проверки на двата пункта секна притокът на бусове и рейсове, прекарващи плодове и зеленчуци.
В Любимец, министър Греков е посетил тържища, за да се запознае с цените на продукцията. Много малко са инвестициите за зеленчукопроизводство в България и то остана най-назад в отраслите, обясни министър Греков. „Голяма част от производителите не са  обединени в никакви браншови организации – търгуват разделно. Вчера в Любимец видяхме търговци, които продават само по една касетка, но те оказват влияние на тези, които продават по-големи количества”, обясни министър Греков.
Публикувана в Новини на часа

През изминалите седем дни (16-22 май) цените на пшеницата на международните и най-вече на европейските пазари продължиха да се плъзгат надолу.
Депресиращо влияние върху цените оказа най-вече климатичния фактор – падналите валежи в страдащите от продължителна липса на дъжд райони на Украйна, Австралия и пшеничния пояс на САЩ. Експертите акцентират и върху благоприятните агрометеорологични условия в повечето страни основни производителки на пшеница в Западна и Централна Европа. Намалението на напрежението на пазара за американска царевица  също допринесе за по-слабия тон в развитието на цените на пшеницата на Стария континент. Както вече коментирахме в предишните ни обзори вследствие на поройните дъждове в Средния Запад сеитбата на фуражно зърно в САЩ застрашаващо се забави и в търговските среди започнаха да циркулират упорити слухове за ревизиране на прогнозите за рекордна реколта. Американските фермери обаче успяха да обърнат ситуацията в своя полза. След спирането на валежите те изкараха цялата модерна техника на полето и в рамките само на 5-7 слънчеви дни изцяло компенсираха най-голямото от 30 години насам изоставане от нормалния за сезона график като засяха с царевица  площи адекватни по територия на няколко малки европейски държави.
На 21-22 май ноемврийският контракт  мелничарска пшеница се търгуваше  на борсата  в Париж  по EUR 202-206/т, в сравнение с EUR 210-212/т в края на първата половина на май. Стремително надолу пикираха и цените на хлебното зърно на физическия пазар в Западна и Централна Европа. В рамките само на една седмица цената на френска мелничарска пшеница докарана до Руан спадна с 8-10 евро – до 225-226/т СРТ. С 12-15 евро през същия период ерозираха и изкупните цени на хлебната пшеница на германския пазар, като на 22 май купувачите предлагаха за пшеница „В” качество (мин. 12 % протеин, 225 Хегберг) средно около EUR 226/т СРТ Хамбург, в сравнение с EUR 240-242/т на 14-15 май. На експортния пазар цената на френското мелничарско зърно ерозира от EUR243/т до EUR237/т FOB Руан, а на германското (В качество) – от EUR252-257/т до EUR241-250/т FOB Балтийско пристанище.
Борсата в Будапеща на 22.07.13 г. приключи както следва: хлебна пшеница м. VIII - $234/т ($237/т – 15.05.13 г.); фуражна пшеница м. VIII - $227/т ($230/т); царевица м. VII - $260/т ($257/т) и фуражен ечемик м. VIII - $228/т ($237/т).
Водещи европейски анализатори са категорични, че напоследък зърнените пазари в Евросъюза до голяма степен се освободиха от диктата на Чикаго и развитието им се определя от ситуацията в черноморския регион, където се очертават високи добиви и агресивен износ. Разбира се става въпрос преди всичко за Русия и Украйна. Съгласно актуализираните прогнозни данни през 2013/14 г. производството на пшеница в Русия ще възлезе на 55-59 млн. т, в сравнение с 38 млн. т през 2012/13 г. Украинската реколта от пшеница в момента се оценява на 22-23 млн. т в сравнение с 15,8 млн. т, ожънати през м.г.
Въпреки тези много оптимистични прогнози, смятаме, че през близките дни цените на пшеницата в Европа ще се стабилизират, тъй като руски агроспециалисти алармират за завръщането на сух и горещ атмосферен фронт в зърнарските региони на Южна Русия, основни доставчици на пшеница за износ.

Игор ВАЛЕНТОВИЧ

Публикувана в Бизнес

Картофопроизводителите тази година ще засадят поне с 10 – 15 % по-малко площи с картофи тази година. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Венцислав Каймаканов, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите. „Новата земеделска година ще започне близките няколко дни, но за добив и за количества още е рано да се говори, защото не знаем все още какво ще ни поднесе годината. Площите, които ще бъдат засети, ще бъдат доста по-малко, поне 10% – 15%, защото засушаването миналата година доведе буквално до фалит някои от колегите, които няма да засаждат тази година”, обясни той.
По отношение на залежали количества картофи в страната, Каймаканов обясни: „В момента може да има на някои места, доколкото знам в Копривщица има около 100 – 200 тона, но това е общо количеството, което е останало. Тази година подадохме много малко количество между това, което се искаше от нас, не повече от 70 – 80 тона, като това беше вследствие на тежката година, на тежките климатични условия, които ни споходиха миналата земеделска година”.
Основните сортове картофи, които се отглеждат, са късните: „Това са тези, чието изваждане започва на осми, девети, десети месец, за да могат и да зимуват. Такива са нашите климатични условия. От вида на Агатите, те се засаждат още сега под найлон, те са изваждани някъде през май, началото на юни, най-късно. Цялата гама е много дълга, засаждат се много семена – немски, холандски и други. Над 50 – 60 вида картофи се засаждат в момента в България”, каза още Каймаканов.
Голяма част от картофите на пазара са вносни: „Когато на нас са ни необходими около 500 хиляди тона, ние подадохме не повече от 70 – 80 хиляди тона. Когато става дума за внос, в Европейския съюз има свободно движение на стоки, имаме внос от Полша, Германия, Холандия, Белгия, почти отвсякъде, където се отглеждат картофи”.

Публикувана в Новини на часа
След като наскоро Русия наложи забрана за внос на месо и млечни продукти от различни страни като Германия и САЩ, сега се стигна и до налагане на забрана срещу вноса на растителни суровини, посадъчен материал , картофи за посев  и саксийни растения. Мярката касае Европейския съюз и ще влезе в сила от 1 април. Тя ще засегне всички специализирани разсадници с изключение на тези в страни като Полша, Германия и Унгария, които бяха инспектирани по-рано  от специалисти на руските фитосанитарни служби  (“Росселхостнадзор").
 
Вносът на посадъчен и растителен материал ще става само с гаранции. Руските власти отново мотивираха взетото от тях решение с отправените многократни запитвания по време на провелите се наскоро преговори в Берлин за свободните от карантина области с посеви в Европа. До този момент те не са получили информация за тези области . С влизането си в Световната търговска организация обаче, Русия се задължава да внася растителен и посадъчен материал при представяне на съответните гаранции на службиte за  растителна защита, че страните износителки, които да удостоверят че стоката не идва от подобни области, върху които е наложена карантина. За налагането на забраната за внос на картофи за посев от ЕС от „Росселхостнадзор“ обявиха още през януари. 
Публикувана в Новини на часа
Страница 12 от 12

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта