Френското министерство на земеделието обяви в края на юни, че прекратява вноса на череши от 9 държави, в които за борба с плодовите мухи по реколтата се използва инсектицид с активно вещество диметоат, и забрани изцяло употребата му. В деветте държави попада и България, а също и Румъния, Хърватия, Австрия, Люксембург, Чехия, Канада, САЩ и Турция. По същото време Испания и Италия обявиха, че повече няма да позволяват продажбата на веществото на пазарите си. От 2013 г. и Швейцария се отказа от пестицида заради заплахата за здравето и започна да издава специални разрешителни за употребата му само под строг контрол.

На какво се дължи неготивното отношение срещу този широко използван и познат препарат и какво всъщност има в него?

Веществото е разработено и патентовано през 50-те години на миналия век от американската компания American Cyanamid. Използва се в овощарството, защото има ефект срещу плодовите мухи, листните въшки и акарите, които се роят около плодовете, но в България препарати с активно вещество диметоат са регистрирани и за третиране на зеленчуци и тютюн.

В листовките на част от тези продукти, достъпни за поръчка в интернет, се предупреждава, че с препарата трябва да се борави внимателно и е отровен при вдишване, поглъщане или допир с кожата - бързо се абсорбира и може да събуди алергии. Може да се отрази зле на белите дробове.

По класификация на Световната здравна организация попада в клас II: "Умерено опасни". Продуктът е токсичен за водни организми и е запалим, предупреждава един от информационните листове за безопасност.

Публикувана в Растениевъдство

Чарлз Серкомб, един от водещите специалисти в европейската овцевъдна индустрия, призова да се вземат мерки, за да се намали влиянието на европейските производители на агнета, оказвано от вноса на това месо от страни, извън границите на ЕС. Той предупреждава, че ЕС трябва да намали потокана вносни агнета на своя пазар, за да могат местните производители да не загубят доходите си. Вносът на агнета оказва негативно влияние на местните производители в ЕС.
Днес около 15% от потреблението на агнета в ЕС е внос, основно от страни,които саголеми производители на червени меса, като Австралия и Нова Зеландия. И въпреки, че обемите на вноса не са толкова големи, Серкомб заяви, че предлагането на вносно месо оказва влияние на вътрешното производство. Като цяло, секторът за производство на агнета в ЕС преживява лоши времена, колебаещ се между малко и значително рязко съкращаване на производството, което говори за това, че нивото на потребление на агнешко в Европа не расте и остава на нивото на миналата година. Но без оглед на стабилността на показателите, Серкомб прогнозиранамаление на обема на потребление на агнета в ЕС. Той призовава производителите да разработят нови интересни и лесни за приготвяне продукти от агнешко месо, а така също да популяризират интересни рецепти от агнешко, за да стимулират ръст в потребителското търсене.

Публикувана в Животновъдство

Череши от Гърция ще внасят плодопреработвателни фирми в Кюстендил заради слабата реколта тази година. Изкупната цена на доходоносния плод в Гърция е 80 евроцента за килограм. С транспортните разходи това оскъпява черешите до Кюстендил и те стигат до около 2 лева за килограм. Вносът обаче се налага защото тези предприятия, намиращи се в Кюстендил и близките села Слокощица и Раждавица, имат договори за сушене на плодове и трудно ще ги изпълнят. Причината е, че около 85-90 %, а на места и почти на 100%, насажденията в Кюстендилско са измръзнали при студовете в края на април тази година. Възможно е да се внасят череши за сушене и преработка и от Македония, прогнозират местни бизнесмени. Там черешите са на три цени, според това дали са за прясна консумация или за преработване и са около 1 евро за килограм. Междувременно изкупната цена на черешите в Кюстендилско скочи на 1,20 лв. за килограм, казаха по пунктовете в района. Следващата седмица се прогнозират цени по 1,50 лв. за килограм, коментираха от местните земеделски кооперации.

Публикувана в Растениевъдство

Рекордните количества внесен ечемик в Румъния от съседните държави през първата половина на настоящия селскостопански сезон дадоха възможност да бъде увеличен обемът на износа му за периода юли 2015 – март 2016 г. до 1,44 млн. тона, или 87% от реколтата през 2015 г., съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. За същия период на миналия сезон обаче Румъния бе изпратила за чужбина 1,518 млн. тона ечемик.

Унгария и България остават основните доставчици на ечемик за Румъния и през настоящия сезон, като от Унгария са били внесени 352 хил. тона, а от България – 52 хил. тона през същия период на сезон 2014-2015 г.

Нарасналото търсене е довело до увеличаването на износа на зърнената култура за Саудитска Арабия до 601,2 хил. тона през периода юли 2015 – март 2016 г. спрямо 485,4 хил. тона през същия период на миналия сезон, и за Либия до 161,5 хил. тона от 115 хил. тона. Това стимулира румънските износители да търсят разширяване на пазарите за реализация на ечемика в арабските страни, а фермерите – да отглеждат повече зърнената култура.

По оценки на УкрАгроКонсалт румънските фермери са увеличили площите, засети с ечемик през настоящия сезон, с 6% спрямо предходния до 480 хил. хектара, като това е станало за сметка на свиване на площите, засети с пшеница.

Публикувана в Бизнес

От началото на настоящия селскостопански сезон (1 юли 2015 г.) Украйна е изнесла 36,5 млн. тона зърнени култури, съобщиха от министерството на аграрната политика и храните на страната, цитирани от електронното издание АгроПравда. За чужбина са изпратени 15,5 млн. тона пшеница, 16,4 млн. тона царевица, 4,3 млн. тона ечемик и 324 хил. тона други зърнени култури, уточняват от министерството.

Оттам предвиждат износа за целия сезон да надхвърли 36 млн. тона, докато прогнозите на експерти стигат и до 39,9 млн. тона. През сезон 2014-2015 г. от Украйна бяха изнесени 34,8 млн. тона зърно, като тогавашният показател също бе рекорден. По данни на украинската Държавна статистическа служба през 2015 г. в страната са били прибрани 60,1 млн. тона зърнени и зърнобобови култури (резултатът не включва данни за Крим и частите от източна Украйна, които правителството на страната не контролира към момента), или с 5,8% по-малко, отколкото през 2014 г.

Междувременно стана ясно, че Украйна почти е запълнила квотата си за безмитен износ на пшеница за Европейския съюз за 2016 г. По данни на Европейската комисия към 20 май от договорените 950 хил. тона не са доставени само малко над 3 хил. тона, или квотата е запълнена на 99,64%. След разпределянето на тези дребни количества украинската пшеница ще може да се внася на пазара на ЕС само с вносно мито.

Експертът на електронното издание УкрАгроКонсалт Елизавета Малишко разглежда двата основни варианта, пред които са изправени украинските износители. Според нея за пшеницата от реколта 2015 г. запълването на квотата за износ няма да има съществено значение, тъй като сезонът е почти приключил, при това успешно – Украйна е увеличила доставките за ЕС с почти една трета спрямо предходния сезон. Особено значение тя отдава на факта, че износът е нараснал не само в количествено, но и в стойностно изражение, а държавите-членки на ЕС са влезли в тройката на най-големите купувачи на украинска пшеница с дял от около 13%, отстъпвайки само на Тайланд и Египет. 

През юли обаче на украинския пазар ще излезе пшеница от новата реколта, която се очаква да достигне около 21,5 млн. тона, като голяма част от нея ще бъде насочена към външните пазари. При това основните доставки за чужбина се извършват през периода септември-ноември, докато новата квота за безмитен внос в ЕС ще влезе в сила от януари 2017 г. При това положение в периода на масово предлагане и износ украинската пшеница няма да бъде конкурентоспособна на европейския пазар. Като първи сценарий може да се разглежда прекратяването на доставките за общността до януари 2017 г.

Вторият сценарий е съобразен с допълнителната квота, която ЕС отпуска „за трети страни” и в рамките на която могат да бъдат доставени 1,19 млн. тона пшеница през втората половина на 2016 г., но с мито от 12 евро за тон. Всичко извън тази квота се облага със защитно мито от 95 евро за тон. По този начин теоретично Украйна ще може да изнася пшеница от новата си реколта за ЕС, но с добавка от 12 евро (или 95 евро) за тон. Подобни доставки са възможни, ако вътрешните цени в страната се понижат със същия размер, което на практика означава за тях да платят украинските фермери.

Публикувана в Бизнес

Дългогодишният монопол върху търговията с вина (местно производство и от внос) на канадския пазар е на път да отпадне, след като правителството на провинция Онтарио е разрешило директната продажба на вина в магазините за хранителни стоки, а не само в специализирани вериги. Това съобщиха от Българската стопанска камара, като се позоваха на информация, получена от Десислава Драгнева, ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси (СТИВ)-Канада.

Стъпката е сериозен пробив в дългогодишно установените практики за продажби на винена продукция и високоалкохолни напитки чрез монополните вериги – LCBO и SAQ, съответно за англо- и френскоезичната част на Канада, посочва Драгнева. По думите й решението за либерализацията на продажбите се обяснява с превеса на потребителското търсене над желанието за протекционизъм над родното производство.

Продукцията на българските винопроизводители е харесвана в Канада, но е далеч под търсените количества, отбелязва Драгнева. Според нея за българските винарни, постигнали разпознаваемост и търсени на пазара, промените ще са добра възможност за договаряне на по-благоприятни цени с търговците на едро и за увеличаване на износа, още повече, че канадският пазар е принципно ориентиран повече към внос на вина, отколкото към собствено производство, а потреблението е нарастващо.

Драгнева препоръчва на българските винопроизводители да се включат в предстоящия през пролетта на тази година (29-31 май) международен конкурс Sеlections Mondiales des Vins Canada, който по традиция ще се състои в Квебек. На миналогодишното издание на конкурса са били регистрирани 2151 продукта от цял свят. Българските производители са спечелили 5 златни и 7 сребърни медала, както и сериозно признание, освен на международното жури, така и на канадските винопроизводители.

Публикувана в Бизнес

Експерти на Съвета за износ на млечни продукти от САЩ откроиха 6 основни фактора, които ще определят търсенето, предлагането и способността на млечния бранш в страната да се конкурира на международните пазари през 2016 г., съобщи електронното издание Latifundist.

1. Светът се къпе в мляко

В продължение на месеци от съвета повтаряха, че световните износители на млечни продукти трябва да свият доставките на международните пазари, за да балансират по-слабото търсене в Китай и Русия. Въпреки този спад и понижаването на изкупните цени производството на мляко остава достатъчно печелившо за много компании при забавяне на ръста, но не и при свиване на основните доставки. Производството на мляко в 5-те основни световни доставчици на млечни продукти – Европейският съюз, САЩ, Нова Зеландия, Австралия и Аржентина – е нараснало с 2% от април до септември 2015 г. след премахването на квотите в ЕС, а оценката на съвета е, че през четвъртото тримесечие този ръст се е забавил до около 1%. Млечният поток забавя ръста, но с недостатъчна скорост, за да бъде обяснено свиването на търсенето.

През 2016 г. експертите смятат, че при износа трябва да бъде взето под внимание развитието при следните събития: какво въздействие ще окаже климатичният феномен „Ел Ниньо” (и следващата го „Ла Ниня”) върху производството на мляко най-вече в Океания, ще продължават ли предприятията за преработка на мляко в ЕС да плащат достатъчно на своите доставчици, за да държат свиването на производството под контрол, и ще се разширява ли производството на мляко в Китай дори при отлив на инвестиции в сектора, като по този начин ограничава необходимостта от внос.

2. Промените в асортимента

През тази година Нова Зеландия ограничи асортимента на продуктите, за да понижи зависимостта си от търговията с пълномаслено сухо мляко с Китай. По същия начин ЕС пренасочи млякото, предназначено за продажба в Русия. И двата гиганта в доставките за чужбина се насочиха в по-голяма степен към сухото обезмаслено мляко и маслото, като по този начин разшириха възможностите си за износ и увеличиха присъствието си на ключови пазари като САЩ, Югоизточна Азия, Южна Корея, Япония, Близкия Изток и дори Мексико. По този начин се ожесточи конкуренцията за стоки като сирената, сухото мляко и други млечни продукти. През 2013 г. САЩ претендираха за титлата „най-голям износител на сирене в света”, но само 3 години по-късно Нова Зеландия ще изнесе приблизително същите количества от млечния продукт като САЩ.

Ако приемем, че руската забрана за внос няма да бъде отменена, а покупателната способност в Китай през тази година ще остане без промяна, къде ЕС и Нова Зеландия ще насочат своето мляко при инвестициите в преработвателни мощности? През последните няколко години големите европейски преработвателни компании инвестираха стотици милиони евро в заводи за производство на сухо мляко и белтъчна суроватка. Инвестициите в Нова Зеландия обхващат целия диапазон от сухото мляко до скъпи продукти, включително лактоферин, пастьоризирано мляко, концентрат на млечни белтъчини и сирена.

3. Икономическият растеж в Китай

Икономическият растеж подпомага потреблението на млечни продукти. Икономическите сигнали за предстоящата година не са лоши – Международният валутен фонд прогнозира ръст от 4,5% за брутния вътрешен продукт на новите и развиващите се пазари. Въпреки това политическата нестабилност, достигнатото 6-годишното дъно при цената на петрола и опасенията за забавяне на ръста на китайската икономика създадоха значителен риск за влошаване на ситуацията. Слабостта на китайската икономика предизвика тревога не само заради влиянието върху вътрешното потребление, но и заради въздействието върху икономиката и потреблението в цяла Югоизточна Азия, Япония, Южна Корея и света като цяло.

Експертите обаче препоръчват да бъдат взети предвид следните съображения. Ръстът на брутния вътрешен продукт на Китай надхвърля 6% и при настоящия размер на икономиката на страната всъщност осигурява по-голям прираст, отколкото двуцифрен ръст преди 10 години. Въпреки опасните сигнали в банковия сектор, производството и други отрасли, потребителските разходи в Китай остават големи. На практика това е частта от икономиката с най-добри показатели и е положителен знак за усилията на правителството по преструктурирането на икономиката от експортно ориентирана към разчитаща на вътрешното потребление. Освен това Китай прилага мерки за поддържане на ръста на потреблението като отмяна на политиката на едно дете в семейство и успешно лобиране в МВФ за получаване на статут на резервна валута за юана, като според анализатори това ще помогне за реализиране на следващите реформи в посока на икономика на потреблението.

4. Бързо променящите се закони и правила

Всяка промяна на настоящите нормативи създава възможности за изникване на нови препятствия пред износа на млечни продукти. Държави, в които живее около половината от световното население, са в процес на пренаписване на законите си за безопасност на хранителните продукти. В тази група не влизат страните, които могат да увеличат изискванията за системите за географски обозначения или разработват правила за информацията върху етикетите на хранителните продукти.

Като един от големите въпроси на 2016 г. се очертава преразглеждането на настоящия сертификат за санитарни изисквания за внос в Турция и системата за регистрация на заводите в Южна Корея. Съветът за износ на млечни продукти от САЩ пък работи от май 2014 г. с китайските власти, за да внедри ново изискване за регистрация на заводите за преработка на мляко, които изнасят своята продукция за азиатската държава. В момента Китай оценява резултатите от проверките за отчетност на заводите, проверени през лятото на 2015 г. Това е идеален пример за времето и усилията, които са необходими за удовлетворяване на нарастващите нормативни изисквания към износа и за подкрепа на устойчивия ръст на доставките на млечни продукти за чужбина.

5. Разрастващата се мрежа от международни споразумения за свободна търговия

От съвета са анализирали над 6-те хил. страници на проекта за Транстихоокеанско партньорство, за да определят влиянието му върху търговските перспективи пред млечния бранш. Добре проведени преговори за споразумение за световна търговия водят директно до увеличаване на износа на САЩ. Анализ на настоящите 18 договора, по които САЩ са страна, извършен от икономиста в американската Национална асоциация на производителите на мляко Питър Виталиано, сочи, че споразуменията са добавили почти 6 млрд. долара към износа на млечни продукти от страната за периода 2004-2014 г.

От 20 декември влязоха в сила договори за свободна търговия между Австралия и Китай, както и между Нова Зеландия и Южна Корея, а това ще засили позициите на Океания на два ключови пазара. В момента ЕС, Австралия и Нова Зеландия водят преговори за свободна търговия с над 40 държави, а приоритет не е единствено достъпът до съответния пазар на млечни продукти. ЕС използва търговските сделки, за да прехвърли своя ограничителен режим на географски обозначения върху колкото се може повече страни, създавайки прегради пред достъпа до пазара за американските сирена.

Независимо от крайната оценка на съвета за Транстихоокеанското партньорство, от гледна точка на млечните продукти споразумението няма да промени факта, че САЩ трябва да запазят агресивността при сключването на търговски сделки, които са от полза за световната конкурентоспособност в производството на мляко и млечни продукти.

6. Поскъпването на щатския долар

През 2015 г. щатският долар поскъпна с между 11% и 15% спрямо валутите на трите си основни конкурента на международните пазари на млечни продукти – ЕС, Австралия и Нова Зеландия. Набиращите импулс лихвени проценти в САЩ могат да стимулират долара и през следващите месеци. За износа на млечни продукти от САЩ това не е особено добра новина, но е важно да бъде прогнозиран курсът на валутата в бъдеще. Макар да играе важна роля в търговията с мляко, тази роля е вторична спрямо множество други фактори, свързани с предлагането и търсенето.

Основното притеснение по отношение на поскъпващия долар е потенциалното влияние, което оказва върху общото търсене от основни държави-вносителки. Силният долар може да повиши цените на вноса, които в крайна сметка ще плащат потребителите, като по този начин ще сдържа потреблението. Това може да забави ръста на търсенето, което би се отразило зле на всички износители на мляко и млечни продукти.

Публикувана в Бизнес

От началото на 2015 г. Сърбия е увеличила значително доставките на храни за Русия, съобщи електронното издание AgriActa. Доставките на селскостопански продукти нараснаха силно, а особено силно се увеличи износът на плодове – ябълки и сини сливи, заяви посланикът на Сърбия в Русия Славенко Терзич. „Мога да кажа, че доставките на ябълки са се повишили с 80%, а на част от селскостопанските продукти – дори със 150%”, уточни Терзич.

Като основна причина за тези резултати експерти посочват конфликта между Русия и западните държави заради положението в Украйна, довел до забрана за внос в Русия на хранителни стоки. Сърбия не е налагала санкции срещу Русия и не възнамерява да налага, заяви наскоро сръбският премиер Александър Вучич. По този начин страната е в състояние да се възползва максимално от възможностите, предлагани от руския пазар. 

Публикувана в Бизнес

Европейските купувачи са отворили нови квоти за доставка на зърно от Украйна. До 24 април 2015 г. размерът за доставка по квотата с украински произход е 24 825 тона пшеница. На този етап квотата за пшеница затвори почти наполовината: 401 580 тона от 950 000 тона.

Украинският ечемик не се радва на търсенето в чужбина. През изминалата седмица не е бил издаден нито един лиценз за внос. От началото на годината вносът от ечемик възлиза на 5,592 тона при обща квота от

250000 тона. Търгува се основно ечемик от категории "продоволствен" и "пивоварен". За разлика от ечемика, царевицата от Украйна се търси в ЕС. Квотата за царевица 400000 тона бе избрана още първите седмици на годината. Общата сума на доставките на пшеница, ечемик и царевица при безмитните условия за 2015 г. е 1,6 млн. тона. На този етап, сумарното изпълнение на общите квоти е 59,56%.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 23 Април 2015 15:26

Зеленчуци с фалшив произход

Зеленчуците, които внасяме от гърция не са гръцки, алармират зеленчукопроизводители от пиринско. На пристанището в Солун пристигащите от Азия и Африка зеленчуци получавали фалшиви документи, че са гръцки и така пристигали у нас. Вероятността тези продукти да носят риск за здравето е твърде голяма, предупреждават от бранша.

Председателят на Сдружение „Югозапад 2013″ Георги Кафтанов казва, че българските потребители трябва да знаят, че в момента на пазара у нас има не повече от 10% български домати и краставици. По думите му български зеленчуци предлагат само модерните оранжерии, които се отопляват и няма как стойността на стоката да е под 3 лв. за кг, понеже разходите за отопление са огромни. Отопление на оранжерия от 20 декара по думите му изисква 400 тона въглища през студените месеци. Така потребителите могат да разберат по цената дали купуват вносна стока.

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта