Изследвания на почви, аналогични на добруджанския чернозем, доказват ползите от торене в точно определени фази на културата

Агр. Петър Кръстев

Cъвременното ефективно селскостопанско производство е невъзможно без разработка и внедряване на разходоспестяващи технологии, които осигуряват високи икономически резултати. Един от начините, отговарящи на тези потребности, стана популярната сред все повече земеделски производители и у нас система на нулева обработка на почвата, или No-till.

Преходът от традиционните енергийни разходи в методите за производство в селското стопанство към ресурсо-, почво- и влагоспестяващи рентабилни технологии стана един от най-рационалните начини за решаване на важни за земеделския отрасъл проблеми. Сред негативните проявления сазасилващата се ветрова и водна ерозия, намаляване нивото на хумуса в почвата и влошаване на екологичната обстановка. Те са резултат от многогодишното използване на досегашната традиционна система на земеделие, основана на ежегодна оран на почвата и използването на еднооперационни оръдия.

ПОЧВЕН ТИП

Системата на земеделие на основата на No-till е един от примерите на рационален подход към растениевъдството, оправдани както от икономическа, така и от екологична гледна точка. Независимо от широкото практическо внедряване на тази технология, първоначално съществува потребност от нейната адаптация към едни или други климатични и почвени условия, без които дори най-съвременната методика няма да бъде ефективна при неправилно приложение.

С цел проучване влиянието на минералните торове върху добива от пшеницата при отглеждането й без обработка на почвата в условията на недостатъчно влага, специалисти от Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет в Ростов на Дон, Русия, са провели различни полски експерименти. Изследванията са осъществявани със сорт зимна пшеница, първо размножение.

Почвата на опитния участък е била обикновен тежкоглинест карбонатен чернозем. В тази връзка опитът на руските учени е полезен и за нашите земеделски производители, тъй като най-големият земеделски район в страната ни – Добруджа, е с аналогичен тип почви.

За този тип чернозем е характерна частична или пълна комбинация от хумусен профил с карбонатен профил, който има нестабилна горна граница във времето и пространството.

ОПИТНИ ВАРИАНТИ

Като торове по време на провеждане на експеримента са използвани амофос – N12P52, калиево-магнезиев тор – K32Mg12S20, амониева селитра – NH4NO3N със съдържание на азот 34,4%. Първият опитен парцел е бил контролен, затова на него не са внасяни минерални торове. На втория парцел заедно със сеитбата е бил внесен амофос, във фаза братене – амониева селитра в норма 3 кг/дка в активно вещество, а в периода на флагов лист – същият тор в обем 7 кг/дка акт. в-во. На третия вариант при сеитбата е внесен калиево-магнезиев тор, а по време на братенето и флагов лист е внесена амониева селитра съответно в доза 3 и 7 кг/дка акт. в-во. Четвърият и петият опитни парцели са били с подобна технология на използвани торове: със сеитбата са внасяни амофос и калиево-магнезиев тор, във фаза братене и флагов лист – амониева селитра, съответно в дози 3 и 7 кг/дка акт. в-во. В петия вариант внасянето на торовете е осъществявано на дълбочина 10 см.

Общата площ на опитните участъци е била 110 кв. м. Повторението на опита е било четирикратно, а предшественикът е бил лен. Нормата на сеитба на всички опитни парцели е била 500 кълняеми семена на квадратен метър, а дълбочината на сеитба е била 4 сантиметра. Почвените проби в слоевете 0–5, 5–10, 10–15, 15–20 и 20–30 см са вземани преди сеитба, във фаза флагов лист и при пълна зрелост на културата. С подходящи методи са определени подвижните форми на фосфор и калий, съдържанието на нитратен и амониев азот, обменните калций, манган и подвижна сяра.

ПОВИШЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ

При провеждане на опита било изяснено, че внасянето на минералните торове при отглеждане на пшеница без почвена обработка е повишало съдържанието на основните хранителни елементи в почвата, което е подобрило хранителния режим на културата. Запасяването на почвата във фаза флагов лист с нитратен азот е било високо, подвижният фосфор – среден и повишен, обменният калий – много висок, а подвижната сяра – ниска. Този факт свидетелства, че при отглеждане на пшеница по безорна технология следва да се увеличават дозите на сяросъдържащите торове.

Използването на минералните торове създава по-добри условия за растеж и развитие на пшеницата, изразяващи се в повишаване гъстотата на културата, нейната братимост, увеличава се масата на растенията, количеството на листата, което е довело до по-високи добиви. Най-голямо влияние върху посочените показатели са оказали съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор, както на нивото на дълбочината на сеитбата, така и на дълбочина 10 см.

Средно за изследванията през 2016–2017 година добивът на пшеницата на контролния вариант е бил 646 кг/дка. Внасянето на амофос и амониева селитра във фаза братене и флагов лист е увеличило обема на добива до 772 кг/дка, т. е. с 96 кг/дка, или с 15% повече в сравнение с контролата. При посевното използване на калиево-магнезиев тор с подхранване с амониева селитра добивът от пшеница се е увеличил до 789 кг/дка, което е със 143 кг/дка, или с 22% повече в сравнение с контролния вариант. Съвместното прилагане на амфос и калиево-магнезиев тор на дълбочината на сеитбата (4 см) с две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист е довело до получаване на 822 кг/дка. Добавката към добива от пшеница в този вариант е била 176 кг/дка, или 27%. Максимален добив от културата е бил получен при използване на същите тези торове, както и в предшестващите варианти, но при внасянето им на дълбочина 10 см– 855 кг/дка. В този случай разликата с контролата е била 209 кг/дка, т. е. с 32% повече. Освен това по време на опитите било установено, че прилагането на калиево-магнезиев тор на азотно-фосфорен фон както на дълбочината на сеитбата, така и при неговото внасяне на дълбочина 10 см, дава съществено повишаване на добива на пшеницата с 33 и 66 кг/дка съответно.

РАВНОСМЕТКАТА Е ПЕЧАЛБА

Прогнозата за икономическата ефективност от прилагането на торове при отглеждане на селскостопанските култури при безорна технология дава ръст на възвръщаемостта от прираста на добива. Възвръщането на единиците внесени торове, получени в допълнителен обем от една или друга земеделска продукция, е критерий за целесъобразността на прилагането на агрохимични препарати (в случая торове) и мярка за тяхната ефективност. В рамките на проведеното научно изследване през 2016–2017 година от специалистите в Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет, изплащането на торовете от допълнителния добив зърно пшеница варира средно от 5,9 до 10,7 кг на килограм активно вещество NPK, в зависимост от варианта на опита. При това максималната възвръщаемост на торовете в зърно е била получена при внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор на дълбочина 10 см и използване на амониева селитра за подхранване на растенията във фаза братене и флагов лист. При прилагане на тези минерални торове на дълбочината на сеитбата, равняваща се на четири сантиметра, плащането на килограм активно вещество NPK с увеличение на добива от пшеница е било малко по-малко от девет килограма. Проведеният полски експеримент показва, че прилагането на минерални торове при отглеждане на зимна пшеница в посочените почвено-климатични условия по технологията No-till води до съществено увеличаване на добива от тази култура. При използвания в опита сорт се е оказало, че най-ефективно е съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор със сеитбата и провеждането на две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист в дози, съответно 3 и 7 кг/дка активно вещество.

Публикувана в Растениевъдство

Снежана Проданова, регионален мениджър в CORTEVA Agroscience, за резултатите от PORTFOLIO Farm 2019 вс. Равно поле, Софийско

Интервю на Петър Кръстев

Точно на големия християнски празник – Петковден, който се смята за завършек на активния стопански цикъл и се прави курбан за здраве и плодородие,в софийското село Равно поле беше реализиран Открит ден „Жътва царевица“ на хибридите на Пионер. Организаторите на събитието бяха Снежана Проданова – регионален представител на CORTEVA Agriscience, и Веселин Николов – управител и собственик на фирма АГРОТЕРАТЕРМ ООД. Благодарение на изключителния си професионализъм двамата партньори за пореден път успешно реализираха демонстрационната платформа на CORTEVA AgrisciencePORTFOLIO Farm 2019, предназначена за земеделските производители от Югозападна България.

IMG 7557

От Снежана Проданова научихме, че преди месец на същото място са били ожънати слънчогледовите хибриди с търговска марка Pioneer от всички продуктови линии – конвенционални, EnspressSunTM и Clearfield, в т.ч. както линолови, така и високоолеинови. Равносметката е, че всички участващи в демоопита хибриди са показали забележителни резултати. Най-ниският добив е бил 332 кг/дка, а най-високият 515 кг/дкапри влага 6-7,6%.

В деня на жътвата, както можеше да се очаква, царевичните хибриди на Пионер – конвенционални и от продуктовата линия Optimum® AQUAmax®, отново доказаха своята висока продуктивност и стабилност при стресови условия. Независимо че валежите в Софийското поле тази година бяха под 250 литра за цялата вегетация на царевицата, присъстващите на жътвата фермери от региона видяха забележителни добиви сухо зърно (под 14% влага) до над 1279 кг/дка, който даде Р0217, хибрид от Optimum®AQUAmax®.

На Открития ден на „Жътва царевица“ в Равно поле Снежана Проданова беше любезна да обобщи резултатите специално за читателите на „Гласът на земеделеца“.

-         Г-жо Проданова, бяхме на това поле преди 2 месеца и половина, за да видим състоянието на хибридите слънчоглед и царевица на Пионер през вегетацията. На Петковден отново сме тук, за да се убедим какво ще приберете от демонстрационните парцели на PORTFOLIO Farm 2019 хибриди царевица на Пионер в Равно поле. Кажете ни най-напред какви бяха резултатите от слънчогледовите хибриди?

-         Прибрахме слънчогледовите хибриди преди две седмици. Добивите от тях бяха много добри. Изключително добре се представи новият хибрид на Пионер Р64LE136, който ще предлагаме на нашите земеделци за следващия сезон. От него имахме две повторения в опита и резултатите бяха повече от добри, като и в двата варианта добивите са над 500 кг/дка – 505 и 515 кг/дка при влага 6-7%. Това е технологичен хибрид отExpress технологията, каквито са и повече от хибридите, които ние предлагаме на производителите.

IMG 7523

-         В момента все по-голяма популярност набират високоолеиновите хибриди слънчоглед. Как се представиха вашите от тази група?

-         Добре се представиха и двата ни високоолеинови слънчогледа от нашето портфолио – Р64НЕ118, който e от 4-5 година на пазара, както и новото ни предложение Р64HE133. Добивите и от двата бяха над 450 кг/дка.

-         На събитието в Равно поле бяхте поканили много земеделски производители и специалисти. С какво според вас сте ги впечатлили?

-         Направихме жътва на царевичните хибриди, които бяхме заложили тук. Първо започнахме с опитните парцели, където сме заложили три различни гъстоти на три наши хибрида: Р9074 – 350 по ФАО, Р9537, който е 390 по ФАО, и Р0164 – 460 по ФАО. Трите гъстоти са със сеитбени норми 5500, 6800 и 9000 семена на декар. Получените резултати за нас не са изненадващи, защото първият хибрид – Р9074, даде най-висок добив от 1127 кг/дка при най-високата гъстота от 9000 бройки семена на декар.

-         Не е логично гъстият посев да дава най-висок добив, а вие казвате, че не сте изненадана?

-         Казвам, че не е изненада за нас, тъй като това е ранен хибрид. Съобразно условията тази пролет и по-късно през вегетацията е нормално по-ранните хибриди да се представят по-добре тази година. Имахме дълъг период от повече от месец – от началото на август до началото на септември, когато температурите бяха 34-36 градуса. Да, те не са екстремни, но въздействието на постоянно висока температура, придружено със суховей, предизвика ранно принудително изсъхване на царевичните хибриди, което се отрази най-негативно на късните от тях. Затова добиви над 1000-1200 кг/дка трябва да ни радват, защото те не са характерни за условията, каквито бяха през тази година.

-         Какво показват останалите хибриди в опитите за гъстота на посева?

-         Резултатите при следващите хибриди, състезаващи се в гъстотите, са по-различни и там по-висок добив има при средните гъстоти – 6800 семена на декар, което е нормално за хибриди с по-високо ФАО. Там конкуренцията, както и липсата на влага към края на вегетацията се отразяват върху добива.

-         Започна прибирането и на Optimum®AQUAmax® хибридите, какво очаквате от тях?

-         Optimum®AQUAmax® хибридите са акцент в нашето портфолио. Там добивите са между 990 и 1280 кг/дка, което също не ни изненадват за това поле. Да припомня, че тук имаме доста под 300 литра дъжд за целия вегетационен сезон от април до края на август.

-         Кога и къде земеделците ще могат да се запознаят с резултатите от добивите на всички слънчогледови и царевични хибриди , които бяха представени в PORTFOLIO Farm 2019 от всички локации в страната?

-         Предстои обобщаване и анализиране на резултатите от всички локации. След като станат готови, те ще бъдат публикувани в специалния ни каталог, който излиза всяка година, и ще бъдат съобщени на семинарите, които правим с производителите през зимните месеци. Добивите ще бъдат приравнени към стандартна влага, за да могат всички хибриди да бъдат сравнявани при еднакви условия.

-         Имате ли фаворит от царевичните хибриди за Софийския регион, на който сте представител?

-         Още отсега мога да кажа, че новият хибрид Р0217 от Optimum®AQUAmax® продуктовата линия се представя много добре на всички локации в страната с добиви около 1300 кг/дка. Така че съветвам земеделците да заострят вниманието си към него. За мен интерес представлява също и хибридът Р8834, който е подходящ тук, за Софийското поле, както и за по-високите полета в страната. Предвид по-голямата надморска височина е важно да се избират хибриди от по-ранна група по ФАО, които по-бързо отдават влагата си. В година, когато циганското лято е кратко, трябва да заложим на хибриди, които, от една страна, да са високодобивни, а от друга, – бързо да изпускат влагата си.

Публикувана в Растениевъдство

Иван Панайотов, Dr. Sci., Професор,

Управител на „Опитна станция по земеделие – Дунав”, с. Алеково, общ. Свищов

През 2019 г. бяха изведени два опита с пшеница – в гр. Лозница под ръководството на Стефан Пенев, един от водещите арендатори, и в землището на с. Българско сливово, общ. Свищов, при Людмил Тодоров, млад арендатор. Опитът в Лозница включва сортове, представени от различни фирми, сортове от ДЗИ – Ген. Тошево и сортове и нови линии от ОСЗ – Дунав. Реализирането на опита протече при стандартна технология, при отсъствие на болести и неприятели и късно поникване – през февруари –март, така, както беше почти в цялата страна. Влажната и прохладна пролет спомогна за нормалното развитие на растенията и формиране на оптимално плътен посев. Класът беше отлично развит и озърнен. До прибирането нямаше критични явления, почти без полягане, зърното беше с нормалния си цвят и плътност. Резултатите от опита са представени в следната таблица, като данните са за най-представителните сортове:

Сорт кг/дка Произход
Авеню 790 Лимагрейн
Анапурна 760 Лимагрейн
Алхамбра 690 Лимагрейн
Алкантара 700 Лимагрейн
Балитус 720 Саатбау
БалиУрбанус 700 Саатбау
Албертус 720 Саатбау
Софру 760 Косад Семанс
Изалко 660 Косад Семанс
Мерилин 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Калина 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Пчелина 800 ДЗИ- Ген. Тошево
Драгана 760 ДЗИ- Ген. Тошево
Енола 780 ДЗИ- Ген. Тошево
Младен 762 ОСЗ - Дунав
Роки 2 848 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-66/18 850 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-67/18 810 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”
А-75/18 840 ОСЗ-Дунав, ЕТ „Ст. Георгиев-НИМ”

От   данните се вижда, че сортовете от ДЗИ и ОСЗ-Дунав превишават по добив всички останали сортове. Това се дължи на по-добрата приспособителна възможност на българските сортове по отношение на братимост, развитие на класа и плътното зърно. Тук не става въпрос за качеството на зърното, по отношение на което българската селекция е на високо ниво. Крайно време е в България да се произвежда хляб от качествена пшеница, без химически подобрители. Данните показват, че при използване на българските сортове производството на пшеница ще бъде повече и по-качествено. С тях ще бъде постигнато получаването на 5,6 милиона тона, както беше казано преди жътвата.

Вторият опит беше изведен на поле с надморска височина над 500 метра, върху слънчогледов предшественик, при пълно засушаване и поникване в края на февруари- начало на март. Всичко зависеше от способността на сортовете да развият вегетативна маса, да формират отличен клас и охранено зърно. Прибирането беше извършено в сухо време, зърното беше с нормалните си показатели. Основните и показателни резултати са представени в следващата таблица:

Сорт/линия кг/дка Изкласяване
ОСЗ-Дунав 42/19 1032 13.05
ОСЗ-Дунав 45/19 1003 19.05
ОСЗ-Дунав 7/19 993 18.05
ОСЗ-Дунав 23/19 982 22.05
ОСЗ-Дунав 9/19 965 17.05
ОСЗ-Дунав 53/19 958 15.05
ОСЗ-Дунав 39/19 951 13.05
Младен – 2/19                     863 11.05
Авеню - 5/19                     782 12.05

Вижда се, че разликите в добива между стандарта Авеню и новите селекционни линии са значителни, надхвърлят 200 кг/дка. Една от линиите, ОСЗ-Дунав 23/19, ще бъде представена като кандидат сорт за изпитване в ИАСАС през 2019-2020 г. под името Роки 3 и съвместно с ДЗИ –Ген Тошево. Това е нова форма на сътрудничество, надяваме се, успешно. Вероятно първите семена от него могат да бъдат предоставени след две години.

Тези резултати категорично показват, че българската селекция навлиза в период на възход. Тук отново не говорим за качество, за българските сортове то е високо, без съмнение. При тях терминът „фуражна пшеница” не съществува, това са качествени хлебни пшеници от група А и Б плюс. Тяхното превъзходство по добив и качество над всички останали сортове се дължи на вековната селекционна традиция и че са създадени тук, в България.

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 13 Септември 2019 14:05

Какви добиви да очакваме догодина?

Повечето дървета и храсти завършват активния си растеж и се готвят за плододаване през следващата година.Ако внимателно огледате клонките,

вблизост до мястото на излизане на клонките могат да се видят младите пъпки. При много от тях се формират зачатъците на цветните пъпки за следващи години. През есента в потенциалните цветни пъпки ще се развият плодниците, пъпките и всички останали части. Тяхното развитие продължава и през зимата. Сега тези пъпки се виждат малки и незначителни, но в тях се намира реколтата за следващата година.

При по-обилен цъфтеж,оплождане и задържането на плода от всичките цветове, ще се получи много плод, но с малки размери. От друга страна растенията ще отслабнат, ще забавят растежа си, а и след някои и друг сезон може дървото да се окаже изобщо и без плод. Излишък от плодни пъпки обикновенно се получава при продължетелни засушавания. Поливки през тези периоди подобряват ситуацията.

Малкото количество цветове също не са добро решение за овощната градина, тъй като на следващата година добива ще е нисък.

Как да разберем , че на следващата година ни чака слаб добив?

  • Когато растението изглежда зле, не е подхранвано, листата му са силно повредени от болести и неприятели, старо и т.н. Не винаги обаче добрия вид е гаранция за добър добив.
  • Силния вертикален растеж на едногодишния прираст, резултат от сортова особеност или неправилна резитба, преторяване с азот, преполиване към края на лятото също водят до намаляване на образуването на цветните пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Прогнозата е на Иван Дражев, маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за Българияв Corteva Agriscience™, който има конкретни наблюдения от развитието на културата в цялата страна

Агр. Петър Кръстев

На демонстрационния ден Portfolio Farm 2019 в с. Равно поле, Софийско, разговарях с Иван Дражев – маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за България в Corteva Agriscience™, който направи обзор на състоянието на царевичната култура в страната. Специалистът има лични наблюдения от развитието на посевите в цялата страна, което му дава възможност за обективна оценка.

Според г-н Дражев 2019-а отново ще бъде царевична година (подобно на 2018), защото климатичните условия са много подходящи за културата. Той припомни, че докато през пролетта месеците март-април бяха сухи и нямаше достатъчно влага, то от май до юли климатичните условия бяха благоприятни за царевицата, така че много земеделски производители със сигурност ще са доволни. При положение, че добивите от рапицата, пшеницата и ечемика не навсякъде бяха добри, царевицата е в кондиция и ще компенсира загубите на земеделците от други култури – отбеляза Иван Дражев.

Той обърна внимание на факта, че в съседство на демонстрационния участък Portfolio Farm 2019 имаше производствено поле, масов посев с царевичния хибрид с марка Pioneer® - Р0023, където състоянието на царевицата също беше перфектно за началото на август – без подгорели листа в най-долния етаж, което е нещо необичайно по това време на годината. Но в случая това е нормално, защото хибридите Optimum® AQUAmax® издържат на сухи условия, подчерта специалистът. Зелената листна маса означава фотосинтеза, хранене, наливане на зърното, което в крайна сметка води до по-висок добив. Резултатът е обусловен и от съчетанието на наличната влага и направеното торене на посевите. Според експерта не е случайно, че площите с царевица през 2019-а са се увеличили с около 600 хил. декара спрямо предишната година. По официални данни на МЗХГ през 2018 г. площите с царевица са били около 4,2 млн. декара, докато тази година те са около 4,8млн. декара. Увеличението с 15% има обяснение: земеделците са заложили на царевицата, защото са преценили, че тя е печеливша култура. Продажбите на фирма Пионер също са нараснали, като на места са били много повече от планираните – отбеляза специалистът.

В момента царевицата е във фаза млечна към восъчна зрялост. Кочаните са много добре озърнени до върха и след около месец културата ще бъде готова за жътва. По кочаните окомерно може да се изчисли минимум 1 тон зърно на декар, прогнозира Иван Дражев.

Състояние на царевичната култура в страната

Според официалната статистика на МЗХГ през 2018 г. средният добив при царевицата е бил 680-700 кг/дка. По личното мнение на г-н Дражев обаче, специално за Северна България, където са 95% от царевицата в страната, средният добив през миналата година е бил между 900 и 1000 кг/дка, тъй като много земеделци са били на тази кота като добивен потенциал. Имало е също производители с добивен потенциал към 1400 – 1700 кг/дка, други са имали добиви между 1400 – 1500 кг/дка и трети, макар и в по-малка степен, са получили добиви 1600 – 1700 кг/дка. Така че средният добив в Северна България е бил между 900 – 1000 кг/дка, повтори специалистът.

Какво е състоянието на царевицата в Северна България?
Иван Дражев, който наскоро е бил в този район, сподели конкретните си наблюдения. Имайки предвид развитието на културата, хабитусът на растенията, засичането на кочаните, бройките редове, степента на озърненост на кочана и др. показатели, специалистът смята, че и тази година добивите ще бъдат минимум 1000 кг/дка и средният добив за Северна България отново ще бъде от 700 до 1000 кг/дка. Забележително добро, според Иван Дражев, е състоянието на царевицата и в Южна България, където също се очертава добив от около тон зърно от декар. Растенията са здрави, очаква се зърното да бъде качествено

Специалистът е оптимист и по отношение качеството на зърното. Наблюденията му за момента са, че кочаните са абсолютно здрави и няма никакви признаци на болести, които се развиват при влажни условия.

Основната болест по царевицата – фузариумът , не се е появила и очакванията са, че няма да се прояви до времето на жътвата. Засега царевицата е единствената култура, която не е пострадала от болести по листната маса, за разлика от пшеницата, слънчогледа и рапицата, при които понякога се налага да се пръскат по 2 пъти. Тя може да има проблем при покълване и поникване с теления червей. Проблемът идва от това, че след забраната на Европейската комисия за употреба на продукти за обеззаразяване, които са основно на база неоникотиноиди, в момента няма решение за контрол на теления червей чрез третиране на семената. А третирането на семената е най-евтиният и най-ефективният начин за контрол, подчерта специалистът. При него има минимално количество активно вещество върху една семка, която осигурява контрол от телените червеи за достатъчно продължителен период от време. Други решения за контрол на телените червеи са регистрираните препарати на база пиретроидни активни вещества, но предвид късото им последействие, те не са достатъчно ефективни, изрази мнението си експертът. След внасянето им в почвата те са ефективни максимум 15-20 дни, а след 20-ия ден културата става уязвима за неприятеля. Освен това тези препарати са гранулати и се внасят със сеитбата на царевицата, което създава проблем, защото в България много земеделци нямат сеялки за внасяне на препарати заедно със сеитбата. При царевицата могат да възникнат болести, причинени от патогени по време на покълване и поникване. Но срещу тях има ефективни фунгициди за третиране. Така че основният проблем си остават телените червеи, изрази мнението си Иван Дражев.

Другият проблем е сивият царевичен хоботник – в Софийско този вредител не се е появил, но на много места в Северна България го има. Той вреди в една критична фаза на царевицата – от поникване – фаза шип до фаза 3-ти – 4-ти лист. Ако не се води ефективна борба, хоботникът може за отрицателно време да унищожи посевите с културата. Това означава презасяване – нови семена, нови допълнителни разходи и т.н.

Ситуацията в Добруджа е комплицирана

Попитах какво е състоянието на царевицата конкретно в Добруджа. Иван Дражев не бе оптимистично настроен – ситуацията там е комплицирана. Има райони, в които са валели напоителни дъждове и царевицата в тях е прекрасна, докато в региони като крайморската част – Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак, валежите са били почти никакви или минимални и добивът там няма да е добър, сподели мнението си специалистът. Но той уточни, че във вътрешността на Добруджа, където са паднали интензивни валежи, царевицата е в много добро състояние. Като цяло добивът в Добруджа може би ще бъде малко по-нисък в сравнение с районите на Русе, Велико Търново, Плевен, Враца, Търговище и Шумен. Същата е ситуацията и в Северозападна България – във Видин и Монтана, където също не е имало дъжд, докато от Враца до Шумен валежите са били достатъчно. Така че в райони с по-малко ефективни валежи добивът логично ще бъде по-нисък от останалите части, където са паднали добри дъждове, обобщи за състоянието на царевицата в страната Иван Дражев.

Публикувана в Растениевъдство

Агр. Петър Кръстев

В последните години на нашия пазар се появиха стотици сортове пшеница и ечемик, западноевропейска селекция. Това прави избора на зърнопроизводителите колкото голям, толкова и труден. И когато четеш спецификациите, а още повече ако слушаш продавачите на елитния семенен материал, оставаш с впечатление, че всички сортове са най-добри.

Но на какви критерии да отговаря сортът пшеница, който да изберем за промишлено производство? Всяка година на пазара се появяват повече и повече нови вносни сортове. Те са включени в официалната сортова листа на ИАСАС. За сметка на българските сортове, чийто брой почти не помръдва през последните години.

Учените селекционери продължават да отстояват районирането като главен фактор за избора на сорт от зърнено-житни култури. Защото районирането включва в себе си широк спектър от разнообразни и сложни показатели. Например, студоустойчивостта включва и устойчивост към замръз в малоснежни и безснежни зими, и устойчивост към загниване под анормално дебела снежна покривка, и устойчивост към ледена кора. Неслучайно в близкото минало институтите, в които се селекционираха тези култури, бяха и в Северна, и в Южна България. Колкото и малка да е страната ни, тя все пак има доста различия в климата, обусловени от природо-географски елементи – водни басейни, релеф, надморска височина, течения и др.

Именно на районирането преимуществено се основава позицията на тези, които отстояват родната селекция пред чуждестранната. Въпреки че е силно пластична, пшеницата не е растение космополит и в различни климатични условия един и същ сорт се проявява по различен начин. Да вземем западноевропейски сорт, в чиято спецификация е посочено, че е със сухоустойчивост 10 по 10-балната скала – когато го изпитваш тук, се оказва, че в нашите условия той съвсем не демонстрира такава сухоустойчивост.

Тук също мога да кажа от личния ми опит като агроном, че дори нашите студоустойчиви сортове измръзнаха на 100% в Добруджа през безснежната, но студена 2000 година. Тогава изпаднах в професионален шок, защото от 9000 декара с пшеница в с. Граничар, Добричко, останаха само 600 декара Енола елит, която беше късно засята (на мястото на трудно прибраната поради високата влага соя) и непоникнала, а само покълнала още в почвата. Есента тогава беше доста топла, имаше и влага. В резултат на това есенниците се развиха бързо и необичайно буйно за сезона – оттогава не съм виждал толкова широки листа на пшеница. Растенията не бяха закалени и след поредния дъжд през втората половина на ноември температурите рязко паднаха до -17, -18°С. Първо ечемикът изглеждаше като бланширан с вряла вода, по-късно и пшениците. Обадих се в Института в Генерал Тошево и казах: „Пшениците ми измръзнаха на 100%“. Селекционерът, с когото говорих тогава (той и сега може да го потвърди), ми каза: „Колега ти се шегуваш!“… Трудно беше дори за специалистите да повярват, че това се е случило, но реалността беше такава. На другия ден на място дойде екип от Института от 6 човека – селекционери, фитопотолог, агротехник, заедно с директора. Като ги заведох на полето, гледаха в недоумение и се удряха по челата! Тогава всички сортове, които сеехме, бяха само български.

А ако някой се интересува какво се е случило с останалите неизмръзнали 600 декара Енола, мога да каже, че от тях нищо не излезе. Там се съсредоточи цялата вредна ентомофауна на Добруджа. Наложи се да пръскам с инсектициди 6-7 пъти и добивът беше плачевен. Въпреки огромната информация за глобалните промени в климата, няма никаква гаранция, че това няма да се повтори.

А какво да кажем за устойчивостта към измръзване? Меките зими през последните две години и рекордно високият процент на успешно презимуване на зимните житни култури стимулираха излизането на пазара на много западноевропейски сортове и масовото им внедряване в стопанствата.

Разбира се, не искам да кажа, че не трябва да се изпитват западноевропейски сортове и ако те покажат добри резултати, да се сеят в промишлени мащаби. Но в никакъв случай не бива да се залита изцяло към тях, както напоследък се случва.

Случва се един и същ сорт да се отглежда в стопанства, разположени на 10 км едно от друго и едното от тях е недоволно от резултатите, а другото – много доволно. Това говори, че районирането е сложен комплекс от почвено-климатични характеристики. Затова учените съветват производителите да изпитват всеки сорт, който им харесва, в конкретните условия на своето стопанство, а не само да ги наблюдват в демонстрационните участъци на фирмите.

Изпитването на сорта трябва да става минимум две години (а найдобре 4-5), защото една година не е достатъчна – тя може да бъде нетипична: необичайно плодородна или екстремно неблагоприята. Но какво да се прави, когато за изпитване просто няма време, защото хората, които трябва да вземат решение, са отскоро в стопанството или в агробизнеса въобще? Колкото и да е странно, до добри резултати може да доведе изборът на сортове на принципа „Каквото другите, това и аз!“

Разбира се, че измежду многото сортове масово в практиката се използват не повече от няколко десетки. В това число влизат и нашите, българските сортове. Но докато българските са склонни „да простят“ на агронома и по-малкото тор, и недостатъчната растителна защита, западноевропейските сортове обикновено са от интензивен тип, който демонстрира своята висока добивност само при условия на щедро хранене и чести обработки с пестициди. Агрономи от различни стопанства споделят, че интензивните сортове западноевропейска селекция дават добиви над 900 кг/ дка, но изискват торене и подхранване до 4 пъти – основно преди или със сеитба, есенно подхранване, ранно пролетно с карбамид и листно при изкласяване с карбамид плюс микроелементи. А пръскането с фунгициди понякога стига до три пъти – в братене, флагов лист и при изкласяване. Но колегите споделят също така и факта, че нашите сортове никога не са ги подвели, докато вносните са доста чувствителни към неблагоприятни климатични условия.

Затова препоръчително е на полетата във всяко стопанство да има едновременно както интензивни вносни, така и универсални родни сортове, които са адаптирани и създадени за нашите условия.

Другият важен фактор при избора на сорт е неговият добивен потенциал. За много от земеделците това е основният критерий за избор от характеристиките на сортовете пшеница. Независимо че на международните пазари нараства значението на хлебопекарните качества на пшеницата: съдържание на протеини, глутен и други подобни. И ето по тези показатели нашата продукция често отстъпва на конкуренцията на много пазари, защото за повечето наши зърнопроизводители единствената цел при отглеждане на пшеница е показателят добив от декар.

Разбира се, че има и зърнопроизводители, които отделят голямо внимание на хлебопекарните качества на зърното. А добрите хлебопекарни качества се постигат първо с правилен подбор на сортове, а след това с балансирано хранене на културата и адекватна защита от плевели, болести и неприятели. Важен може да бъде и такъв фактор, като срок на зрелост. Но пшеницата не е плод или зеленчук, където ранната продукция може да се продаде значително по-скъпо. Въпреки че по-ранната пшеница, както казват специалистите, успява да формира добива преди настъпване на сухото и горещото време, което през последните години у нас започва още от края на май.

Това са само най-главните фактори за избор на сорт при пшеницата. Важно място заемат още показатели като сухоустойчивост, устойчивост към болести, резултати след различни предшественици и др. Към този списък всяко земеделско стопанство, всеки агроном могат да добавят и други характеристики, които смятат, че са важни при избора на сорт.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 02 Септември 2019 13:38

Отглеждането на пшеница е хазартна игра

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 26 Август 2019 19:31

Десикация на слънчоглед

Първостепенно значение при жътвата на слънчогледа имат правилните агросрокове, от които зависи не само размера на прибраната реколта, но и качеството на семето

При прибирането на слънчоглед с повишена влажност възникват допълнителни трудности, свързани със сушенето на семената. Но при оставянето на корен до пълното изсъхване на семето, добивът намалява не само поради механични, но и по биологични причини. Най-сигурният показател за завършване на наливането на семената е спирането на прираста на масата на семената.

Най-високото съдържание на сухо вещество в семената на слънчогледа като правило съвпада с максимумът на масленост на семето.

За получаването на максимални добиви, жътвата трябва да започне, когато в посева има най-малко зелени пити, които имат ниска продуктивност.

Жътвата в по-късни срокове води до загуби, което се обяснява не само с изсипването на по-съзрелите семена, но и с намаляването на масата на останалите в съцветието. При това маслеността на семената намалява с 2,5 %. Закъсняването с прибирането на слънчогледа води и до заплевяване на полето, което усложнява засяването на последващите култури от сеитбооборота.

При влажно време, когато има опасност от загниване, жътвата трябва да започне по-рано. Но семената, прибрани при висока влажност  (25-30%) е много трудно да се доведат до желаната кондиция, особено при хладно и дъждовно време, поради което в такива периоди нараства значението на десикацията.

Десикацията на слънчогледовите посеви е сигурен начин да се ускори узряването на растенията, да се намали прозорецът на жътвата, да се намали вредното въздействие на загниването и да се получат семена с високо качество.

Много важно е с оглед на климатичните условия, степента на развитие на заболяванията, влажността на семената и възможностите на стопанството, да се определи правилният срок на провеждането на това мероприятие. Преждевременното опръскване на посевите с десиканти може съществено да намали добивите, а закъсняването - да намали ефективността на операцията.

Химическата десикация на слънчогледа, която е проведена в оптимални срокове, не предизвиква намаляване на маслеността, теглото на семената и добивите.

Десикацията на слънчогледа е най-добре да се проведе при влажност на семето 25-30 %, а при силно разпространение на болести (фомопсис, бяло и сиво гниене, фузариоза) - при влажност 36-38% (за сортовете) и 40-45% (за хибридите). Това позволява да се локализира разпространението на заболяванията и да се получат качествени семена при незначително намаляване на добивите.
Публикувана в Растениевъдство

В Плевенско на места вече прибират маслодайната култура

Картината при слънчогледа и царевицата в региона на Плевен е добра, климатичните условия тази година са благоприятни за развитието на културите. Това съобщават зърнопроизводители от Северна България. Ако стопаните в южната част на страната са притеснени от продължителното засушаване, на север нямат подобни тревоги. Добивите няма да бъдат рекордни при царевицата, но се очертават прилични. Средният добив миналата година при царевицата в региона на Плевен беше наистина рекорден – над 750 килограма от декар. При слънчогледа картината е шарена - реколтата ще зависи от количеството на падналите дъждове по места, както и от избраната технология. Добивите ще варират от 150 до 300 килограма от декар. Комбайни вече жънат на места маслодайната култура – където нивите са прегорели, заради недостатъчни валежи. За да бъде рентабилен слънчогледът, добивите трябва да надхвърлят 250 килограма от декар, обясняват производители. През последните години маслодайната култура у нас се отглежда повече като сеитбооборотна, особено след като Украйна и Румъния стъпиха на този пазар. Българските стопаните трудно вземат решение да сменят слънчогледа с алтернативната рапица, която е капризна, по-трудоемка и изисква повече грижи и инвестиции по отношение на растителната защита.

Международната пазарна конюнктура в момента не е в полза на родните зърнопроизводители – цената на зърнено-житните култури рязко падна надолу заради слабото евро и натиска на американската пшеница. За една седмица цените на зърното на европейските борси са паднали с близо 15%. При маслодайните култури пазарът се очертава добър – заради силния долар и високата цена на петрола. Трендът при рапицата и слънчогледа на международните борси в момента е възходящ.

Анета Божидарова

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 15 Август 2019 15:12

USDA в страната на чудесата

Вчерашният доклад на USDA отново демонстрира, че пазарът реагира твърде болезнено на всякакви новини, като често не взема предвид никакви алтернативни фактори. По принцип, ако  USDA не съществуваше, то тя задължително трябваше да бъде измислена. Защото във всяка класическа история има зъл гений. Този, който идва и разваля всичко хубаво в живота на останалите герой.
И този път WASDE и FSA не можаха да излязат с общо мнение. Според вчерашният доклад в САЩ, според първата служба, са засети 90 млн. акра царевица, а според втората - почти 86 млн. акро. И в двата случая това е по-малко от 94-е млн. акра на USDA. А добивите в доклада са такива все едно никакви наводнения в Америка не е имало, все едно не бяха развалени хиляди акра и въобще - всичко е прекрасно.
Разбира се, не всички фермери се отчитат за  FSA, но при соята разликата в данните на двете служби е едва 2,7 млн. акра, при пшеницата - въобще 0,7, а при  WASDE - още по-малко. Но падащите цени на царевицата повлякоха след себе си и соята, и пшеницата, на борсата. При това отдавна беше известно, че никакъв внос в Китай в размер на  87 ММТ няма да има, тъй като тази цифра бе базирана на майските данни на  FAS за производството на свинско в Китай на ниво 48.5 ММТ. А от май досега там АЧС отнесе доста свински животи. Изобщо, по пътя на не особено хитри манипулации с цифрите още преди месец можеше да сме морално готови за  ниво от  84 (Reuters вчера каза 83.5 ММТ).

И изобщо цифрите не са това, което са. Очакванията за добивите от царевица в САЩ на USDA изглеждат леко (или силно) преувеличени. 

Но в момента ситуацията в Чикаго е следната - пшеницата драпа със зъби и нокти да се измъкне, а царевицата - да не падне в отрицателната зона на графиката. Но такива пикове вече е имало  в 14/15, и в 16/17. А и е логично под натиска на новата реколта.

Имайки предвид, какви изненади ни поднася  USDA напоследък, то смисъл в цифрите има все по-малко. По-добре да идеш на море.
Ася Василева
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта