Ябълките и крушите в момента се намират във фенофаза от “набъбване на пъпките” до “разпукване”. В тези фазиклиматичните условия са благоприятни за развитието на икономически най-важнитеболести при семковите.

Струпясването е гъбна болест, която презимува в окапалите заразени листа и много рядко върхузаразените клонки на киселиците.

Заразяването може да започне още от началото на вегетацията, във фаза “миши уши”, а масово се развива обикновенно по време на цъфтежа.

Благоприятни условия за струпясването са повишена влажност и температура по-висока от 5оС. Първите признаци след заразяване се появяват най-малко след 9 дни, при температура между 17 и 23оС. През вегетацията на ябълките и крушите броят на инфекциозните периоди (заразявания) зависи от валежите и температурата. Затова не може предварително да се определи броят на пръсканията.

Посочваме критичните моменти, в които трябва да се реагира с предпазно или лекуващо пръскане:

. набъбване на пъпките;

. зелен конус;

. миши уши;

. разделяне на цветните от листните пъпки;

. показване боята на цвета;

. цъфтеж (начало, масов, край);

. оформяне на плода (завърза);

. нарастване на плода до големина орех.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Преди да приложите резитба на млади (1-3-годишни) дръвчета, първо изберете подходящата формировка. Независимо от вида на избраната корона, необходимо е да се осигури:

. здраво срастване между скелетните части;

. подходящ наклон на скелетните клони и разклонения;

. съподчиненост на отделните скелетни части.

Здравото срастване между скелетните части е необходимо за предотвратяване на отцепването, което се случва при по-голям плодов товар.

Особености

. Скелетните клони се срастват здраво с водача, когато ъгълът между тях (ъгълът на отклонение) е по-голям от 45°, когато те са по-тънки от водача и когато са не повече от 3-4 в етаж (израстващи близо един до друг).

. Върхът им трябва да расте изправено, за да се удължават нормално.

. Най-подходящ наклон за скелетните разклонения е около 30° спрямо хоризонтала.

. Ако формировката е с водач той трябва да е във вертикално положение и да доминира по височина над всички скелетни клони.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-общо растежът на дърветата може да се раздели на три периода по отношение на използването на хранителните вещества:

Първи период

Той започва рано напролет още преди началото на вегетацията, като дръвчетата използват натрупаните резерви от хранителни вещества от предшестващата година. Периодът продължава до затихване на нарастването на леторастите.

Втори период

Той включва вегетацията на дръвчетата, когато наедряват формираните завързи. Тогава овошките започват да използват новоусвоените хранителни вещества.

Трети период

В края на лятото започва естествен процес на натрупване (запасяване) на хранителни вещества. Те са необходими на дръвчетата за успешното им презимуване и осигуряване началото на следващата вегетация.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При определяне на торовите норми трябва да се имат предвид биологичните особености на овошките:

. По време на нарастването, корените проникват в почвени зони, по-богати на хранителни вещества. Благодарение на нарастването, корените обхващат нов обем почвени частици, откъдето ги усвояват.

. Периодът на кореновата активност за една вегетация е по-продължителен, отколкото при едногодишните култури, не спира със завършнане на вегетацията и започва рано напролет преди началото на развитие на надземните органи.

. Торенето на овощните дървета способства за образуване на плодни пъпки, които формират реколтата през следващата година.

. Необходимостта на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но се изменят и в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвената повърхност, резитбата, количеството на добива и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бичът за костилковите е ранното кафяво гниене

При ябълки и круши най-вредоносно е струпясването

При костилковите

От болестите това са ранното кафяво гниене, гъбна и бактериална съчмянка, къдравост и брашнеста мана при прасковата, и други. Заплаха за тези овощни видове са неприятелите сливовата плодова оса, анарзията, листните и щитоносни въшки, листозавивачките и листогризещите гъсеници.

При семковите

Най-опасни болести за семковите овощни видове са струпясване по ябълка и круша, брашнеста мана по ябълка, загиване завръзите по дюлята и огненият пригор. В този сезон те трябва да се защитят и от листните и щитоносни въшки, крушовата листна бълха, хоботници по ябълката, листозавивачки и листогризещи гъсеници.

Зимният запас от неприятели се разпълзява и започва да се развива при температура на въздуха около 8˚С. Това е важно да се знае, защото в този период те са и най-уязвими на въздействие от инсектициди.

Затова при предцъфтежното пръскане за едноавременна борба и с неприятелите, към фунгицидният разтвор за предцъфтежно пръскане прибавете и инсектицид.

Използват се препарати от всички групи, но предвид нестабилността на времето през пролетта и фазата на развитие на дръвчетата, за предпочитане е да се използват продукти с по-дълъг карантинен срок.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

След късното зимно пръскане, дръвчетата бързо започват да реагират на повишаване на температурите от настъпващата пролет. Не остава много време до момента, в който трябва да се направят и предцъфтежните пръскания.

Броят на пръсканията зависи от времето

Предцъфтежното пръскане се провежда в периода от набъбване на пъпките до фаза преди цъфтеж (цветен бутон). От това, какви ще бъдат температурите, зависи и колко бързо ще се развият дръвчетата до фаза цъфтеж. От тук се определя и броят на предцъфтежните пръскания – може да бъде само едно, а при забавяне на развитието и две.

Предцъфтежно пръскане се прилага и при костилковите и при семковите овощни видове. Костилковите овощни видове, като праскови, сливи, череши, кайсии, вишни, бадеми и други, са по-нетърпеливи и цъфтят по-рано от семковите. Това означава, че пръскането при тях трябва да се направи по-рано.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-доброто място за засаждане на овощна градина e юг или югоизток. Разположене редовете на дърветата в посока север – юг. При такова разположение те ще се развиват в по-топъл микроклимат, ще получават светлина през целия ден. Това ще помогне да се избегне конкуренцията за светлина.

На северната страна е хубаво да се засаждат круши и ябълки, а на външните редове може да засадите ягодоплодни храсти - малини, цариградско грозде, френско грозде и др.

При засаждане на овощни дървета винаги преценявайте какви размери ще има дървото в бъдеще. Например кайсията има корона до 3,6 метра в диаметър, а кореновата система на старо дърво е два пъти по-голяма от диаметъра на короната. Такова дърво би угнетило в близост засадени ягодоплодни и по-малки дървета.

Ако градината ви е в близост до гора, засаждайте овошките на разстояние не по-малко от 7 метра от нея. Горските дървета ще извличат влагата, а огромните им корони ще засенчват овошните дървета.

Проблемът със съвместимостта на овошните и ягодоплодните култури ще бъде решен, ако създадете правилни условия, добри агротехнически мероприятия и прецените биологическите изисквания на културите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 01 Февруари 2019 21:07

Формиране на сройно вретено

Една от най-използваните системи за формиране на ябълковите дървета при високоинтензивните насаждения е стройното вретено. При тази система за формиране в началния период резитбата е съвсем ограничена, което позволява дървото да постигне по-бърз растеж. При извършването на по-силна резитба израстват силни леторасти и короната се сгъстява прекомерно, а периодът на плододаване се забавя. Освен, че води до по-бързо встъпване в плододаване, слабата резитба намалява чувствително и трудовите разходи. При засаждането дръвчетата се съкращават на височина 80-100 см, като предивременните клонки, разположени встрани на централното стъбло не се съкращават. Не трябва да се допуска израстване на силна дървесина по стъблото при формиране на дръвчето. Ето защо силните клони, израстнали над скелетните разклонения се премахват, за да не се превърнат в дървесина от полускелетен тип. Прореждането на обрастващата дървесина също трябва да се избягва. Оставените върху стъблото клонки с умерен растеж спомагат за по-бързото встъпване в плододаване и залагане на плодни пъпки. Централният клон (водачът) не се съкращава до окончателното израстване и оформяне короната на дървото. Когато се получи доминиране на централната ос на дървото, за водач трябва да се избере клонка-конкурент, а продължителят на стъблото се отстранява.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 01 Февруари 2019 21:05

Формиране на вретеновидна корона

Вретеновидната корона в завършен вид наподобява формата на пресечен конус, в основата на който има 3-5 постоянни, силни полускелетни клони (рамена), а над тях по централния клон е разположена плододаваща дървесина до тригодишна възраст. Короната достига 2,5-3 м на височина, а диаметърът в най- широката й част е 1,5-2 м. Тези размери на короната се поддържат посредством ограничаващи резитби на водача и основните рамена. Формирането на тази корона при слабо растяща подложка е за 3-4 години, а на силно растяща може да продължи по-дълго - до 7-8 години. Необходимо е да се знае, че през този период се получават и първите добиви, което налага резитби за стимулиране на плододаването. При формирането на тази корона след засаждане дръвчетата се съкращават на 80-90 см, когато нямат предивременни клонки и на 90-100 см при тези, при които има. Предивременните клончета не се режат. През следващите години от тях се формират основните рамена и част от обрастващата дървесина. През последните няколко години у нас започна засаждане на двугодишни дръвчета върху слаборастящи подложи (М9 и М26), които са с предварително формирана вретеновидна корона корона още в разсадника. При тези дръвчета след засаждането се съкращава само водачът, а ненужните клонки се отстраняват. Прави се наклоняване на по-дългите изправени клонки, с цел заемането на хоризонтално до леко наклонено надолу положение. Тези дръвчета започват да дават плодове още през първата година след засаждането им на постоянно място. Те се засаждат на по-малки вътрередови разстояния (1-1,5м).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Резитбата за формиране на короните при младите дръвчета се прилага в зависимост от растежните особености на вида, сорта и подложката, както и от гъстотата на засаждане. Дърветата, присадени на силно растяща семенна или клонова подложка се формират главно като подобрена етажна корона, а при тези на по-слаборастяща вегетативна подложка (М9, М26) се предпочита вретеновидната корона. Като цяло резитбите за формиране са по-слаби, за да се избегне предизвикване на прекалено силен растеж и удължаване на периода до встъпване в плододаване. Отстраняват се по-силните и излишни клони и клонки, а при необходимост от разклоняване на скелетните части се извършва съкращаване. Първата резитба след засаждането се прави рано напролет, като се подхожда в зависимост от развитието на дръвчетата и системата на формиране.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 67

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта