За да спасят стопанството си, френската двойка Кристел и Себастиян Бабен от департамента Шарант-Маритим прекратиха млечното си производство и се ориентираха към месодайното говедовъдство

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – сочи проучване на пазарите и перспективите на това производство у нас, публикувано през юни м. г. Продукцията на говеждо месо идва масово от животни, които практически не са отглеждани за месо. А като прибавим и наличието на значителен сив сектор, става ясно защо изкупните цени на животните за месо в страната са най-ниски в целия Европейски съюз. Потребностите от говеждо месо у нас се задоволяват главно от вноса. Месодайното говедовъдство в България обаче има потенциал за развитие – ако се увеличи производствената база и се приложат различни стимули от страна на държавата, вътрешният пазар може да бъде задоволен на 100% – това е един от изводите в същото проучване. И още: икономически ефективни могат да бъдат стопанствата с 40 – 50 и повече месодайни крави. Стимулите трябва да мотивират по-малките стопанства да увеличават броя на животните, производството да излезе на светло и да се полагат целенасочени усилия за развъдна дейност.

На този план репортажът на френското сп. FranceAgricole за фермерско семейство, което промени профила на стопанството си в полза на месодайното говедовъдство, може да заинтересува и родните фермери.

Френският департамент Шарант-Маритим се радва на умерен морски климат – с мека зима и прохладна лято, благодарение на широкия си излаз на Атлантически океан и делтата на река Жиронд. В селцето Сен-Ксандр, което отстои на 6 километра навътре от пристанищния град Ла Рошел, се намира фермата „Канде” на семейство Кристел и Себастиян Бабен. Плетеница от селски пътища извежда до стопанството в равнината, чиято голяма желязна врата е практически винаги отворена. По-надолу се виждат оборите на кравите, а в непосредствена близост са лабораторията и магазинът за млечни продукти, които от няколко месеца са със спуснати кепенци. „Надяваме се в скоро време да отворим магазина, в който обаче вече няма да продаваме млечни продукти, а говеждо и телешко месо” – разкрива плановете си младото френско семейство, което, за да омекоти ударите на кризата в млечния сектор, преориентира стопанството си към производството на месо – говеждо и телешко. Ето как се промени съдбата на Кристел и на нейния съпруг Себастиян.

1.Chritelle et Sebastien Babin Portrait

16 години, посветени на млечното производство

Кристел пое стопанството в наследство от баща си през 2000 година. То обхваща площ от 110 хектара – 35 хектара са естествени пасбища, а 65 хектара са засадени с различни култури – 30 ха напоявана царевица, 25 ха пшеница, 6 ха пролетен ечемик, 4 ха люцерна. Във фермата се отглеждаха (доскоро) 60 млечни крави Холщайн и 15 техни посестрими Блонд д’Акитен (Blonded’Aquitaine) – порода с отлични угоителни качества, създадена в Югозападна Франция. Кристел бе решила да се посвети на производството и преработката на млякото. През годините младата жена непрекъснато разширяваше и разнообразяваше млечната гама на фермата: йогурти, десертни кремове, сурово и пастьоризирано мляко в бутилки, бяло сирене, прясно сирене, изтънчени сирена, извара... Амбициозната фермерка продаваше тези продукти както в магазина на фермата си, така и на местните пазари, в хотели и детски заведения в Ла Рошел и дори на няколко вериги супермаркети. При годишно производство 600 000 литра мляко, преработваните бяха от 100 000 до 110 000 литра.

„Взехме решение да спрем млечното си производство на 31 март, след като теглихме калема – обяснява фермерката пред сп. FranceAgricole. А на въпроса каква е причината за това трудно решение, Кристел отговори с въздишка, истински вик от сърцето й:

За да се опитаме да живеем, а не да оцеляваме, както досега!

Фермерското семейство си дава сметка, че ако досега е успявало да се задържи на повърхността, то е било само благодарение на затворения цикъл на млечното си производство. „Ако не преработвахме нашите продукти, щяхме да попаднем сред фермерите, които фалираха при сегашните изкупни цени на млякото. Или сред онези, които едва оцеляват, защото губят по 5000, 6000 евро на месец. Как се печели при цена 30 цента на литър мляко”– възмущава се младата жена. „Стопанството ни е автономно по отношение на фуражите, но не печелим много – допълва Себастиян Бабен. – Дори изборът ни – преработката на мляко, и търговският ни успех се оказаха недостатъчни, за да стабилизираме стопанството си, без да изразходваме колосална енергия.” „Имаме 20-месечно момченце, почти не го виждаме как израства. Работим през цялата седмица, рядко почиваме през уикендите. Трябваше да променим приоритетите си” – разказва за трудното си всекидневие Кристел.

2. Le troupeau de holstein sera bientot vendu

Проблем се оказал и намирането на квалифициран персонал. Стопанството е наемало до пет души на постоянна работа – четирима за преработката на млякото и един пастир на стадото. Но екипност не се получила, а един от работниците, когото стопанката обучавала в продължение на месеци, отишъл при друг работодател...

Смяна на породите – Салерс вместо Холщайн

За да излязат от този омагьосан кръг, Кристел и Себастиян Бабен решават да обърнат гръб на млечното производство и да се заемат с месодайно говедовъдство. След последния счетоводен отчет всички работници в стопанството са освободени. Малката къща, която семейството е давало дотогава под наем на персонала, вече е приспособена във вила за гости. Фермерите започват да разпродават 60-те холщайнки от стадото, като определят и финалния срок за тази операция – края на миналата година. „Тъй като много от производителите фалираха, пазарът бе пренаситен с животни за продан. Не можахме да продадем всичките крави и някои от тях заминаха за кланицата” – разказва Себастиян, като не скрива, че е изпитвал жал към животните на стадото си. Фермерите се разделят дори с кравите Блонд д’Акитен, защото залагат на друга месодайна порода Салерс , която според тях е по-издържлива и отговаря по-добре на нуждите им. Първите 6 крави с теленцата им фермерите закупуват през май, през есента се сдобиват с още 10, а до края на годината стадото им от крави майки се увеличава на 40. „Нашата цел е да продаваме цялото количество месо директно и да останем автономни при изхранването” – споделя фермерското семейство.

Говеждото и телешкото месо фермерите ще продават разфасовано в магазина на фермата. Кристел планира да предложи новото производство на старите си клиенти – например в яслите и училищата в областта Ла Рошел. „Хората ни познават. Винаги сме се старали да им предложим качествени млечни продукти с първокласни суровини – подчертава фермерката . – А сега ще направим същото с месото.”

Месодайните породи

имат своя специфика на отглеждане
Спецификите на отглеждане на месодайни и млечни говеда са много различни. Млечните говеда искат 100% постоянни грижи – 365 дни в годината, 24 часа на ден – животните трябва постоянно да се доят, телят се през цялата година. При месодайните говеда има или пролетно, или есенно отелване. Животните се заплождат в рамките на 2-3 месеца, след което се отелват. Телетата бозаят от кравите. Кравите не се доят. След това между 6-ия и 8-мия месец телетата се отбиват на пасища. Ако се използва и технологията електропастири (изграждането на ефективна електрическа ограда), която в България все още не е толкова разпространена, фермерите ще намалят грижите за кравите. Животните се отглеждат на пасище, необходимо е да се наглеждат на 2-3 дни и при необходимост да се подхранват.

Публикувана в Животновъдство

Консултативният съвет по животновъдство е обсъдил предложените от министерството условия за подпомагане през 2019 г. по схемата de minimis за  фермите, отглеждащи едри и дребни преживни животни от млечното направление. В обхвата на тази схема не попадат месодайните животни под селекционен контрол (Абердин ангус, Лимузин, Херефорд, Симентал, Галоуей, Обрак и Шароле) получили помощ de minimis  през 2019 г., припомнят от министерството на земеделието.

Основно изискване за кандидатстването по тази схема е стопаните да са регистрирани като земеделски стопани по наредба 3 и да са подали валидно заявление за директни плащания по схеми за обвързана подкрепа за животни или по преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, или по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки за 2019 г.

Всички те трябва да имат заявени не повече от 15 дка постоянно затревени площи на животинска единица или пък да нямат подобни пасища и ливади.

Те задължително трябва да имат животни, одобрени за субсидиране през 2018 г. по схемите за директни плащания, за обвързана подкрепа за животни или по преходната национална помощ за говеда необвързана с производството, а също и по преходната национална помощ за овце-майки и/или кози-майки.

Ако стопанството гледа от 5 до 250 крави или биволи, помощта ще бъде 60 лв. на животно. Според изчисленията тук попадат 5 963 стопанства.

При стадата от овце и кози помощта се дава за ферми с брой на животните от 10 до 300 помощта е 15 лв. на бройка, като тук попадат 8 688 стопанства. Фермите с над 300 овце или кози ще получат по 7 лв. на животно. Според регистъра ВетИс става въпрос за 331 стопанства.

Публикувана в Животновъдство

Този продукт подлежи на стриктна проверка за качество, изисквана от самите фермери. Производителят има право само на една опростена грешка – при втория пропуск му отнемат квотната лицензия

Холандия с територия 41,5 хил. кв. км и население 17,5 милиона е малка по площ страна, в която няма природни ресурси. Въпреки това тя може да се гордее със своите достижения. Каквото и да правят холандците, правят го прецизно и качествено. В този контекст, и производство на млякото не прави изключение.
Млечните продукти в Холандия се ползват с голяма популярност, защото просто са обичани от нейното население. Те са не само полезни и вкусни, но и притежават необичайно високо качество. Сега главната цел на селскостопанските производства в развитите страни е да се осигурят висококачествени и безопасни хранителни продукти на населението. Холандците с гордост могат да потвърдят: тази цел е постигната.

Кралски приоритет

Млечното говедовъдство, за което проявяват специални грижи кралският двор и правителството на Холандия, има вековни традиции. В тях семейната ферма се вписва като основна структурна единица. Тази структура се е запазила и до наши дни. Фермерите са обединени в кооперативи, които са призвани да ги обслужват. Поради ограничената територия и повишената плътност на населението – една от най-високите в света, сега в страната набира скорост кампанията за свиване на фермерството. Понастоящем там работят 23,5 хиляди млечни ферми, докато през 1990 г. техният брой е бил почти 47 000. Въпреки това общият обем на млекопроизводството неотклонно нараства. Определящите фактори са интензификацията на производството, подобряването на хранителните дажби, скрупульозната селекция на животните, усъвършенстване на технологиите по складиране, изхранване и доене, грижата за здравето на животните.

Холандия е крупен износител на елитен млечен добитък

на международния пазар. Холандските крави се отличават с много високия си млеконадой: някои фермери получават средно до 12 хил. кг/год. Въпреки това, ако погледнете статистиката, то с изумление ще забележите, че средният млеконадой в страната е не по-голям от 7,5 хил. л/год. от крава. А причината е следната: през последните години мнозинството от фермерите стигнаха до извода, че тези млеконадои са оптимални за успешното развитие на стопанството, няма преразход на храни и на изтощаващи организма на животните натоварвания в периода на лактацията.

Собствен контрол

По инициатива на холандските фермери, които са заинтересовани от високото качество на своите продукти, в страната са създадени редица организации, контролиращи здравето на животните, състава и качеството на млякото, селекционната работа и много други параметри. Най-авторитетната сред тях е Националната служба за ветеринарен контрол, която работи за поддържане на високо ниво на здравето на животните в национален мащаб.

Създадена е трайна и ефективна система, която позволява в най-кратки срокове да се открият случаите на заболявания сред животните, да се локализират, да се вземат мерки по ликвидиране последствията от заболяванията. В резултат страната има статут на територия, свободна от туберкулоза на едрия рогат добитък, както и от много други болести.
Тази система е надеждна, проверена от времето и доказала своята ефективност. Неин център е най-голямата в Европа ветеринарна лаборатория, оборудвана по последния писък на техниката, която провежда широк спектър анализи както по индивидуални, така и по обществени поръчки и прави редовни проверки. Тя е приобщена към Върховния международен съвет по акредитация (ISO 17025) и е сертифицирана в съответствие с международните стандарти ISO 9001. Тук работят над 150 високо квалифицирани специалисти, които са в състояние да проведат около 350 различни теста и да направят над 20 хиляди анализи на ден. В лабораторията се поддържа база данни, позволяващи да се анализира и контролира общата епизоотична ситуация в страната. Практически нито един патологичен случай не е останал незабелязан.

Всички приходи от дейността на лабораторията се влагат за нейното разширяване, в обновяване на оборудването, за научно-изследователска дейност. Тя е комерсиална организация, независимо че е създадена от самите фермери. Лабораторията също така оказва помощ на производителите на фуражи, хранителни продукти, поддържа тесни връзки с десетки научни организации и производствени фирми.

Особено значение има Националната служба по идентификации и регистрации (NCIR). От своевременната, точна и достоверна регистрация зависи пряко общото равнище на здравето на добитъка и подобряването на неговата ефективност. В рамките на тази система

всяко животно по закон трябва да бъде идентифицирано

с ушна марка, на която е записан неговият личен номер, валиден до края на живота му. Всяко изменение в статуса (отелване, преместване в друга ферма, клане) трябва незабавно да бъде отразено в централния компютър. Сега фермерът може да направи регистрацията по най-различни начини (по пощата, по телефона, чрез интернет, по електронната поща).

Фермерите искат да разполагат с достоверна и точна информация за млечните крави. Тяхната заинтересованост от подобряване на качествата на породата на животните са в основата на неотклонния прогрес на едрия рогат добитък. В резултат на обединените усилия на фермерите, учените и функционерите над 90 на сто от родените в Холандия телета са вписани в племенната книга, а над 80% от всички дойни крави са под контрол за качеството и количеството на млякото. Ето защо Холандия има

най-голямата и най-достоверната племенна книга

и за популацията на черно-шарените и червено-шарените говеда.

В страната съществува структурна система за подобряване качествата на породата на животните. Едно от нейните подразделения е Холандският кралски синдикат (NRS). Именно тази организация събира и анализира информацията за подобряване качествата на породата, води племенни книги, поддържа бази данни по тестиране на млякото, изкуственото осеменяване и оценката на външния вид. Използвайки тези данни, специалистите от NRS могат да изработят програма за управлението на стадото на всеки фермер, да предостави пакет от препоръки за подобряване ситуацията във фермата с оглед повишаване здравето на добитъка, увеличаване на млеконадоя, усъвършенстване на племенната работа.

Огромно значение се отдава и на контрола на качеството на млякото. В централните и регионалните лаборатории ежедневно в автоматичен режим се провежда тестиране на хиляди взети проби по четири показателя: бактериална осемененост, наличие на соматични клетки, наличие на следи от антибиотици и ниво на белтъка. Резултатите от тестовете се пазят практически вечно и могат да бъдат достъпни за провеждане на фундаментални анализи. Приблизително

на всеки три дни млякото от конкретна ферма попада за анализ

Грешка можеш да направиш само веднъж. При повторен случай (например следи на антибиотици в млякото) фермерите се лишават от квотната лицензия. Ето защо те стриктно спазват правилата за хигиена, заинтересовани са да поддържат доилното оборудване в отлично състояние, следят за рационите за хранене и състоянието на здравето на кравите.

Холандската философия за племенното стадо се базира на принципа – управление на производството с максимална изгода. Фермерите на тази страна искат през целия лактационен период да доят високопродуктивни крави, които да дават големи обеми мляко с оптимално съдържание на мазнини е белтък. Във връзка с това основният акцент в селекцията се пада на продуктивния потенциал на животното и негодите адаптационни свойства. И доколкото състоянието на вимето, краката и копитата е основополагащо за дългия и продуктивен живот на кравата, на тези неща се обръща специално внимание при оценката и подбора на животните.

Няма тайни

Най-главното достижение в млечното говедовъдство на Холандия са широкият спектър и достъпността на информацията за животните. С тази цел ежегодно се тестират над 350 бикове за разплод от Черношарената холандска порода и около 150 от породата Червен холщайн. Още от 14-ия месец от младите бикове се получава семе за първите тестови покрития на кравите. Според резултатите от това тестиране към петата си година биковете получават определена категория.

Статусът на категорията се потвърждава от такива факти: ежегодно в Холандия в млеконадой влизат 110 първотелки, родени от тестирани бикове, в 100 стада. Тези първотелки подлежат на контрол и регистрация на данните по млеконадой и здравето.

Семето на най-добрите бикове е достъпно практически за цялата популация на холандските млечни крави, което, разбира се, способства за повишената ефективност от мероприятията по подобряване породата на добитъка. Окото 50% от холандските млечни крави ежегодно се осеменяват от „материала“ на 10-те най-добри разплодни бикове.

Много страни се възползват от възможността да се сдобият с генетичен материал от Холандия и отбелязват значително подобряване на породата на добитъка и като следствие повишаване на неговата продуктивност. Това носи немалък доход на холандската хазна. Освен генетичен материал, страната предоставя експертни знания и софтуери за възпроизводство на стадото. Примери за успешно използване на крави от холандска селекция могат да се намерят и в България..

Фермерите, които сериозно се занимават с млечно говедовъдство, трябва непременно да посетят провеждащата се веднъж на две години Общохоландска изложба на млечния добитък в град Утрехт. Там те могат да видят най-добрите дойни крави, разплодните бикове, да участват в търга за добитък, който се провежда според странните обичаи на холандските фермери.

Холандците не престават да удивляват света със своите постижения. Народът на тази неголяма страна практически извърши скок в бъдещето, като изпревари по множество показатели най-развитите икономики в света. Млечното говедовъдство е пример за това.

Холандски постижения

В Холандия обемът на производството на аграрния сектор съставлява 10% от общия обем на икономиката. По данни на Министерството на селското стопанство страната заема второ място в света след САЩ по обема на износа на селскостопанска продукция ($47,8 млрд.). Важни пера в износа са цветята, луковиците на цветни култури, мляко и млечни продукти, племенен млечен добитък. Ръстът на аграрния сектор за последните 25 години съставлява 3,1%, като общият ръст на икономиката е бил 5,1%.

Публикувана в Животновъдство
ЕкоНива е водещ производител на мляко не само в Русия, но в цяла Европа. Иновативна технология стои зад нейния успех. В стопанството се отглеждат около 105 000 животни, от които 52 000 - за мляко. Всички те са чистопородни и от световна топ-селекция. По-голямата част от работата, включително доенето, са автоматизирани.
Всички работни процеси се следят от софтуер, който осигурява пълен контрол върху животните и млеконадоя. Породите, които се отглежда в ЕкоНива са Симентал, Холщайн, Кафяво швейцарско говедо. Телетата се отглеждат на открито в индивидуални или групови иглута.
Особено внимание се отделя на качеството. Балансираните хранителни дажби са базирани на индивидуални лактационен статус на всяко животно и неговото здравословно състояние.
Производството на мляко се увеличава, без това да се отразява на здравословното състояние на животните. Например, средният млеконадой при Симентал е достигнал до 8382 кг за лактация, а при Холщайн - 9338 кг.
99 на сто от млякото, произвеждано от ЕкоНива е стандартизирано като Премиум - най-високия знак за качество в Русия. ЕкоНива работи съвместно с Danone и изнася значителна част от продукцията си за Hochland - водещ германски производител на млечни продукти.
Стопанството на ЕкоНива е разположено в Черноморския регион - един от най-високопроизводителните в света. Тук компанията отглежда различни култури на площ от 360 000 дка.
ЕкоНива използва различни технологии на прецизното земеделие, както и минимални почвообработки.
 
Публикувана в Животновъдство

Автоматичната система за хранене на добитъка направи живота по-лесен на един от млечните фермери в селце в близост до Полярния кръг

Мила Иванова

Семейство Илпо и Тийна Венстрьом се установява в млечната ферма в селцето Сикарейнен (500 жители) близо до Ботническия залив, в Западна Финландия през 1996 година. В момента на придобивката едва ли е можело да се говори за ферма, тъй като в обора тогава имало само 7 крави... Но трудолюбивите и амбициозни финландци вече били решили да се занимават с млечно животновъдство, макар селцето да се намира по-близо до Полярния кръг (на 63,36 градуса северна ширина), отколкото до „цивилизацията” на юг.

Илпо и Тийна постепенно започват да увеличават стадото си – стигат до 30 животни, но както споделят те пред британското сп. profi, едва свързвали двата края. За храната на животните използвали малък колесен товарач.

Тогава фермерите решават да поемат риска

– да вземат голям заем от банката, за да разширят помещенията, да закупят ново оборудване и още крави. По отношение на техниката Илпо Венстрьом се спира на най-доброто и най-модерното оборудване за момента – автоматичната система за хранене на животните – иновацията на финландската фирма Pellon, два доили робота Lely Astronaut и още един робот за почистване Lely Discovery. Така през 2009 г. сградата с обора е разширена до 2500 кв. м площ, а стадото наброява 140 животни.

Миналата година Венстрьом предприема още една решителна крачка в посока разширяване на фермата и иновациите. Построява втора и почти идентична на първата сграда от 2000 кв. м, закупува 4 еднобоксови роботи за доене на германската фирма GEA и още един робот за почистване. Този машинен инвентар заедно с автоматичната система за хранене позволява на фермерите да увеличат стадото си до 250 животни– млечни крави, сухостойни крави, телета и юници.

Режим на хранене на животните

„Кухнята” за храните на финландската система Pellon включва три бункера, които се захранват с бали сено и слама плюс тревен силаж. Два от тях, оборудвани с два двойни рипера (раздробяващи механизми), са предназначени за приготвяне на храната на млечните крави, а третият – за сухостойните крави и юниците. Капацитетът и на трите модула е един и същ – 26 куб.м.

Бункерите се пълнят веднъж дневно от телескопичния товарач Massey Ferguson TH – двата бункера се зареждат със сено и силаж от първа коситба за млечните крави, а третият – с балиран фураж. Местоположението на фермата е много на север, за да отглеждат царевица, така че 2000-ите декара на стопанството се използват за производство на сено и тревен силаж. Животните пребивават перманентно в обора.

През седмицата два екипа на пълно работно време започват работа в 7 ч сутринта и обикновено за време от 50 минути до 1 час пълнят и трите бункера. Храната за млечните крави, постъпваща в двата бункера, се нарязва и развлачва с помощта на три типа ножове, а балите за сухостойните крави и юниците се изпразва директно в смесителното устройство CutMix, в което разрязването и смилането се извършва с помощта на два вертикални безконечни винта. Едно захранване на млечните крави включва 900 кг тревен силаж, 770 кг сено, 210 кг концентрати и 15 кг семена.

5. Автоматизираният бокс за доене

От стационарния миксер

храната се пренася до главното помещение на животните

Тя не се изсипва чрез роботи за хранене, а се движи по разположената над главите на животните конвейерна лента с дължина 160 метра. Захранвана с електрически мотор с мощност 4 kW, лентата се движи със скорост 62 м/мин. Предимствата на тази система е, че разнасянето на храната не се извършва с превозни средства, които замърсяват въздуха с изгорели газове, и не се внася прах отвън.

Фермерът е експериментирал с хранене на животните по 6, 8 и 10 пъти на ден. Убедил се е от опит, че 8 захранвания на ден са оптимални за млечните крави и само две за юниците. „Така осигурявам винаги прясна храна на моите животни” – казва той. Времето за храненето на кравите започва в 3.30 ч сутринта и продължава в 5.30, 7.00 ч, 11.00 ч, 13.00 ч,19.00 ч и 22.00 ч, докато за юниците часовете са 6.30 и 15 ч. – разказва Илпо Венстрьом

следи операциите от терминала за контрол

и може много бързо и лесно да разреди храненията и да намали обема им, ако все още има останала храна на пътеката. Той допълва, че гъвкавостта е едно от големите предимства на системата. „Щом веднъж запълним бункерите, можем да храним животните колкото пъти искаме, без да е необходим допълнителен труд. Освен това даваме малки дози, но по-често, за да не се загрява силажът.”

2.Pellon wennstrom ruokkija 1762

Автоматичната система за хранене, четирите доилни робота и двата робота за почистване дават възможност на финландския фермер да разполага с повече време за обгрижване на животните. И както признава той, сега прекарва със стадото си от 250 животни толкова часове, колкото е правел по-рано с 30! Затова е допринесла несъмнено покупката на автоматизираната система за хранене, за която е похарчил 150 000 евро (без ДДС), която описва като най-главното съоръжение на фермата. Освен двата си налични трактора – Fendt 774 и Massey Fergusson 7718, необходими за полските дейности, през март т. г. стопанинът се обзаведе и с телескопичния товарач Massey, с който докарва балите от полето. Тревата се сменя на всеки три или четири години, т.е. по 500 – 700 дка на всеки сезон. Фермерът редовно коси, разхвърля тревата да съхне, чисти с гребло и балира тревата, като ползва обща балировачка Agronic със съседна ферма.

Финландия е страна на млякото. Консумацията на мляко на човек от населението е една от най-високите в света – 361 килограма годишно. Но въпреки повишеното търсене на този здравословен продукт,

бъдещето на млечните ферми не е розово

Само през миналата година са прекратили дейността си 550 ферми, а от останалите 7000 се очаква само 3700 да продължат бизнеса си до 2022 година! Всички оцелели фермери са увеличили броя на стадото си и Венстрьомови са убедителен пример в това отношение. Когато семейството купува фермата през 1996 година, в селцето и околовръст е имало 11 ферми, от които сега са останали само две.

3. Pellon Wennstrom TwinRipper

Двамата сървайвъри са увеличили броя на стадото си, но като цяло броят на млечните крави е спаднал. Увеличен е млеконадоят от една крава, но млечната продукция на двамата фермери е останала постоянна. Подобна е картината и в останалата част на Финландия, която има обща млечно производство от 2.1 милиона тона през 2017 г.

При среден млеконадой от 10 000 кг от крава годишно и сегашната цена от 0,40 евро/литър нещата не изглеждат зле, но за Илпо нищо не се е променило. „Не бях цъфнал, когато започнах със 7 крави през 1996 година, но и сега не съм вързал с 250 крави” – споделя той с въздишка.

Неговата автоматична система за хранене има голям капацитет – до 500 крави, което е два пъти повече в сравнение със сегашното му стадо. Но финландецът няма намерение да увеличава още стоката си.

Вместо това бъдещият му голям проект е да изгради инсталация за биогаз (захранвана с растителни и животински отпадъци), за да произвежда електричество за всички свои оперативни системи. Илпо Венстрьом се надява да изпълни своя план до края на тази година.

Публикувана в Животновъдство

Средните изкупни цени на млякото през август отбелязаха леко повишение, информира topagrar.com. Въпреки това те все още остават под нивото от 2017 година. Отчетената от Холандския съюз на земеделските производители средна изкупна цена в ЕС през август е била с 0,47 цента  над нивото от юли, достигайки до 34,3 цента за литър. Това е с 5,6% под нивото от аналогичния период на 2017 година. Експертите очакват, че до края на 2018 година цените ще наваксат изоставането спрямо миналата година. В информацията се казва, че през август нито едно от водещите европейски млекопреработвателни предприятия не е намалило изкупните цени, като се очаква тенденцията за повишаване на цените да продължи през  октомври. Отбелязва се, че въпреки екстремните температури през лятото,  е регистрирано увеличение на доставките  на мляко в ЕС с 1,3%, като най-голямо увеличение е отбелязано в Германия и Италия.

Производството на мляко извън Европейския съюз продължава да се увеличава. Това важи както за основните производители САЩ  (+1%) и Нова Зеландия (+5%) така и за страни като Аржентина и Уругвай.  Австралия е на обратния полюс, защото там е отбелязан двумесечен спад. Засушаването през август постави цените на международните пазари под натиск, отразил се преди всичко на маслото, чиято цена в началото на октомври достигна до 500  евро за 100 килограма. Заради пониженото съдържание на мазнини, под натиск през миналия месец останаха и цените на пълномасленото сухо мляко, като всички котиворвки към момента са под нивата от 2017 година. Експертите отбелязват, че цените на европейските млечни продукти остават високи и  те не могат да се конкурират с по-изгодните млечни продукти от Южна Америка и Нова Зеландия.

 

Публикувана в Животновъдство

Изкупните цени на млякото в най-големите страни производители на ЕС се очаква през септември да останат стабилни, пише elte-magazin.de.

Сравнението на цените на най-големите млекопреработватели показва, че през юли средната изкупна цена на млякото е била 33,9 цента за килограм. Според холандската браншова организация на земеделските производители, извършваща ежемесечен мониторинг на 14-те най-големи млекопреработвателни компании, изкупната цена през юли е била с евро и 25 цента над нивото за аналогичния период на 2017 година.

По-голяма част от компаниите са увеличили изкупните си цени.

Така например в Германия през юли 2018 година изкупните цени са били  между 1 и 1,8 цента над нивата от предходната година. Експертите очакват стабилни цени на млякото, изхождайки от очакваното увеличение с нови 1,2 цента в изкупните цени през септември. В проучването са взети предвид цените за мляко с масленност от 4,3%.

Публикувана в Животновъдство

Съдбата на фермерите от организация на производители Фермерско мляко е обвързана с числото 12. Точно на 12.12.2012г. сдружението започва своя път. Според Учителя   Петър Дънов числото 12 е израз на разумността, а точно тя е необходима, за да може с колективни усилия да се постигнат положителни резултати за индивидуалните фермери. Пет години са много според българските реалности за организация на производители но те бележат само началото. Както г-н Къцов от Тракия милк отбеляза: „Очаквам да ме поканите на вашата 100 годишнина“ трябва да се гледа напред и да се търси устойчивост. В тази връзка Управителят на организацията Рангел Матански отбеляза постиженията за първите 5 години:

  1. Всички животни са под селекционен контрол още преди да има заявка, че ще има по-високо подпомагане за селекционни животни

  2. 50 % увеличение на обработвана земя средно за фермер от организацията 2012/2017

  3. Три пъти увеличение на обработвана земя общо за организацията 2012/2017

  4. 40 % увеличение на говедата средно за фермер от организацията 2012/2017

  5. Два пъти увеличение на говедата общо за организацията 2012/2017

  6. 50% от членовете преработват собствена суровина и изграждат къси вериги на доставки

  7. Реализиране на проект по мярка 142 „Създаване на организации на производители от ПРСР 2007 – 2013, която е база за реализране на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производители“ от ПРСР 2014-2020

  8. Проведено първото реализирано от организация на производители изложение в България – Фермер Експо Раковски 2017, което се случи с огромната подкрепа от НСГБ и изп. директор Михаил Михайлов. След явния успех към момента има заявка за превръщането му в традиция

  9. Подписан договор за двустранно сътрудничество между Аграрен Университет-Пловдив и Фермерско мляко

  10. Образец за подражание в сдружаването в млечното говедовъдство. Подпомогнати в процеса на структурирани редица групи/организации на производители във всички сектори сред, които организации на производители на краве мляко - Карнобатско мляко ООД и Средец милк ООД.

Годишнината бе уважена от Проф. Васил Николов - Председател на Селскостопанска академия, Павел Гуджеров – Кмет на Община Раковски, Георги Лесов – Председател на Общински съвет Раковски, д-р Златка Възелова - Директор на дирекция „Животновъдство“ и г-жа Полина Марина - държавен експерт от МЗХ, д-р Камен Янков директор на ОДБХ – Пловдив, ас. д-р Светослав Карамфилов от Аграрен Университет-Пловдив, Дарина Шишкова - Председател на Сдружение Стария Балкан – Карлово, Пенко Налбантов и Атанас Къцов от  сдружение „Тракия милк“. По този начин бе засвидетелствана подкрепа за сдружаването от отговорните институции и добри партньорски отношения със сродни организации и фермери. В края на събитието всички присъстващи се насладиха на ‚иновативна“ торта, а именно пастички украсени с лика на крава и задължителната идентификация (ушна марка).

„Годишнините са повод да отбележим постигнатите резултати. За мен най-голямата полза от Фермерско мляко е това, че членуващите фермери не само оцеляха в най-тежката млечна криза, а успяха да развият своите стопанства през годините. Явно успяваме да се движим в правилната посока и силната подкрепа от отговорните институции за прилагане на политиката в земеделието и колеги от браншови съюзи днес красноречиво го показва. Забелязвам, че фермерите в България започват да разбират, че сдружаването е начина да оцелеят и да се развиват в силно конкурентния европейски пазар. В последните месеци имах удоволствието да представя ползите от работата в екип пред представители от различни сектори в земеделието. За моя радост виждам, че има ефект. Очаквания прием по мярка 9 допълнително ускорява този процес и смятам, че спокойно може да обявим изтичащата 2017г. за година на сдружаването. В заключение пожелавам на всички колеги весело посрещане на празниците и прекрасни моменти с любимите хора“, сподели Рангел Матански.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Пепи Борисов от с. Гигинци е доволен от занаята си, но ниските изкупни цени на млякото го принуждават сам да пласира продукцията си в близките села

Христо Райков

Животновъдът Пепи Борисов се занимава с отглеждане на крави от началото на 90-те години на миналия век. Фермерският занаят в рода му се предава от поколение на поколение – баща му е бил фермер, дядо му също. Въпреки малкия си брой крави в стопанството – 18 и 5 телета, той е доволен от животновъдството. Неотдавна – на 21 август, се родило най-младото теле в стопанството – Лиляна.

Стопанството на фермера се намира в брезнишкото село Гигинци, откъдето е и баща му. Пепи започнал да развива своята дейност с 2 крави, които отглеждал в имота си в столичния квартал "Горна баня". Заради съседите си и амбициите да увеличава броя на кравите, той се принудил да намери нов дом за своята ферма.

Така започнала историята на стопанството в Гигинци

където фермерът живее от 10 години. В селото има още един животновъд, но той отглежда по-малко крави от Пепи. "Животновъди сме няколко поколения. Баща ми гледаше овце. Той имаше по 70 – 80 овце във времето на т. нар. комунизъм. Кошарата е в планината край селото, където отглеждаше овцете лятно време, а зимата идваше в Гигинци. В семейството бяхме четирима братя, двама вече са покойници. Само аз наследих занаята от баща ми", разказва Пепи Борисов. Преди години той е отглеждал и коне, защото просто обича животните. С фермерския занаят се захванал, след като дошла демокрацията и започнали съкращенията в предприятията. Пепи също бил съкратен, но веднага намерил своята ниша.

"През 1995 –1996 година вече имах 8 крави. В село Гигинци пристигнах с 24 крави. На всички животни съм дал имена, защото когато викаш някое от тях, то трябва да знае, че се отнася за него. Добри са ми кравите, които са смесена порода – черно-шарени и симентал. Най-много ми харесват кравите симентал. Най-възрастната крава в момента е на 6 години, гледам много да не остаряват", споделя още Пепи. За продукцията казва, че трудно се пласира заради ниската изкупна цена на млякото. Животновъдът е принуден да кара млякото си по близките села, където го продава на местните жители. Каквото остане от непродаденото мляко, го дава на мандра от радомирското село Стефаново.

Мандрата взима млякото за 50 стотинки на литър

"Коректни са хората, не са излъгали нещо с пари, но слабо го плащат. Една минерална вода е по-скъпа от млякото", каза Пепи Борисов. Той призна, че не е участвал в протестите на млекопроизводителите, но ги подкрепя. Фермерът очаква обещани помощи за животните, които все още не е получил. Но се надява, че земеделското министерство ще преведе помощите, щом са ги обещали.

Според животновъда държавата са хората и трябва да се намери начин да се увеличи изкупната цена на млякото. "Ако има кой да ми изкупува млякото за поне 80 стотинки, не бих го карал по селата. Но няма такива мандри!... Повечето от тях лъжат хората, въпреки че аз от тази в Стефаново съм доволен. Като количество на денонощие произвеждам 180 килограма мляко. Сирене и кашкавал от него си правя само за мен", казва още животновъдът. По негови наблюдения през годините продукцията му се е увеличила. За този ефект е спомогнало заплождането със селектирани бикове. Закупува фураж на фирмата "Вал Груп" от г. Батановци – и той, и животните му го харесват.

От една година е случил на читави работници

– семейство от Враца. "Преди това имах страхотно текучество. Дойде и работи 4-5 месеца, каквото може взема и бега. Всичко зависи от самите хора. Сега ми помагат двама – мъж и жена, и с тях съм спокоен", казва Пепи. Семейството се занимава с животновъдство от години, 12-13 от тях са се трудили и в Италия. "Много сме доволни! Ако не сме доволни, няма да седим и да работим. Нашият шеф е златен за нас и е много добър човек. Много!", хвалят се те. Работниците споделят, че по-хубаво от България няма.

Машините, с които Пепи Борисов работи, са косачка и сеносъбирачка - и двете на италианската фирма БЧС (BCS). В стопанството му работи и с агрегати за доене, както и един камион на марката "Мерцедес". Има си и още един помощник – магаре, което е от една година във фермата. „От ония дни дойдоха едни и искаха да го купят, та стана една гюрултия с работниците, които не го продават", споделя през смях Пепи Борисов.

Съветът и пожеланието на животновъда към колегите му е да бъдат живи, здрави и да не се отказват от занаята. "Животновъдството е хубава работа. На мен специално ми доставя удоволствие, защото да видиш как израства едно теленце и става крава и започва да дава мляко – това те държи. Каквито и трудности да имат - да не се отказват” – съветва ги потомственият животновъд.

Публикувана в Животновъдство

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта