Революция в почвоведските науки увеличава възможностите за борба с изменението на климата…

Всички сме свидетели на климатичните промени и, независимо дали се замисляме или не за това какви са причините, усещаме в костите и дробовете си високите температури, безснежните зими, атмосферната влажност и замърсяване, които неминуемо са взаимосвързани.

И отново в тази връзка се появява една теория – че почвата има силата да поправи или поне забави събитията, но дали е така? Една хилядолетна теория отива в коша и въпреки това именно онова под краката ни играе ключова роля във всяко едно отношение, що се отнася до улавяне на въглерода от въздуха.

Една супена лъжица почва съдържа повече микроорганизми, гъби, насекоми и други твари, отколкото има хора по Земята. Същите тези гладни организми могат да превърнат почвата в склад или пък обратно – да не позволят на въглеродния диоксид да се задържи в нея. И тук се намесва теорията, че почвата може да ни спаси. Но дали?

Човечеството бълва химичното вещество в атмосферата по всевъзможни начини и единствените способни да го уловят, употребят и преработят, „чистачите“ на въздуха с други думи, са растенията. Техните механизми да го „пакетират“ и „транспортират“ на склад в земята датират откакто свят светува.

Тази надежда подхранва все по-амбициозните планове за смекчаване или поне забавяне изменението на климата. В тази връзка изследователи от Института в Солк възлагат големи надежди на биоинжинерни растения, чиито корени са способни да образуват огромни количества коркоподобно вещество, богато на въглерод, наречено суберин. Дори след като растенията загинат, въглеродът в суберина ще остане заключен и заровен под почвата в продължение на векове. И за пореден път растенията се оказват най-ярката звезда в тъмното небе на климатичните промени.

Крайъгълен камък в почвоведските науки е именно едно такова богато на въглерод, сравнително стабилно вещество, хумусът. Кой не е чувал за него? Е, плановете на учените и техните разработки са пряко свързани и с хумуса. Защо? Защото животът и развитието на растенията са неразривно свързани с него. Всички молекули в състава на хумуса играят ключова роля в земеделските практики, а сложните климатични модели на учените са изградени от части върху тях.

Но през последните около 10 години почвознанието е претърпяло тиха революция, подобна на това, което би се случило, ако във физиката се отхвърли относителността или квантовата механика. С изключение на този случай, почти никой не е чувал за това, включително много, които се надяват почвите да спасят климата.

Ново поколение проучвания на почвата, осъществени със съвременни микроскопи и образни технологии, разкриха, че каквото и да е хумусът, той не е дълготрайното вещество, за което учените го смятаха. Изводът е, че дори най-големите и сложни молекули могат бързо да бъдат погълнати от безбройните и ненаситни микроорганизми. Магическата молекула, която играе ролята на лепило за частиците, за която се смята, че е основна съставка в диетата на растенията, не може просто да бъде инкорпорирана, а и да бъде, не можем да очакваме да останете там, където сме я поставили, тя може и да не съществува, да промени формата си или да „избяга“ с вятъра и водата.

В старите учебници по почвознание, а и в новите, теорията за почвата и нейните свойства вече доказано е грешна. Това твърди Грег Санфорд, почвовед от Университета в Уисконсин.

Последствията далеч надхвърлят стратегиите за улавяне на въглерод. Основните климатични модели, като тези, създадени от Междуправителствената комисия по изменението на климата, се основават на това остаряло разбиране за почвата. Няколко скорошни проучвания показват, че тези модели подценяват общото количество въглерод, което ще се отдели от почвата в затоплящ се климат. В допълнение, компютърните модели, които предвиждат въздействието на парниковите газове от земеделските практики - прогнози, които се използват на въглеродните пазари - вероятно са прекалено оптимистични относно способността на почвата да улавя и задържа въглерода.

Все още е възможно да се съхранява въглерод под земята в дългосрочен план. Действително, радиоактивните датировки показват, че известно количество въглерод може да остане в почвата в продължение на векове. Но докато учените не изградят нова парадигма, която да замени старата - процес, който сега тече - никой няма да разбере напълно защо.

СМЪРТТА НА ХУМУСА

Почвата не се отказва лесно от тайните си. Съставките ѝ са малки, разнообразни и безобразно многобройни. Да започнем от това, че тя се състои от минерали, разлагаща се органична материя, въздух, вода и изключително сложни екосистеми от микроорганизми. Всички те взаимодействат с всяко едно коренче и власинка на растенията, влияят им, помагат им или пък им пречат.

Германският биолог Франц Карл Ахард е ранен пионер в осмислянето на този хаос. В основно проучване от 1786 г. той използва алкали, за да извлече молекули, изградени от дълги въглеродни вериги, от торфени почви. През вековете учените вярват, че такива дълги вериги, наречени колективно хумус, представляват голям „басейн“ или резервоар от почвен въглерод, който е устойчив на разлагане и просто се съхранява там. Смята се, че доста по-малка фракция, състояща се от по-къси молекули, захранва микроорганизмите, които вдишват или издишват въглероден диоксид в атмосферата.

Тази гледна точка понякога се оспорва, но до средата на 20-ти век хумусната парадигма е „единствената и основна теория“. Земеделските производители вече са инструктирани да приемат практики, които уж трябва да създадат хумус. Всъщност съществуването му най-вероятно е един от малкото факти за почвознанието, които много не-учени биха могли да рецитират.

Това, което оказва влияние и съответно променя представата на учените относно  хумуса и почвената наука, е физиката. През втората половина на 20-ти век мощни нови микроскопи и техники като ядрено-магнитен резонанс и рентгенова спектроскопия позволиха на учените за пръв път да надникнат директно в почвата и да видят какво има там, вместо първо да я разбият на съставни части, да извлекат веществата и частиците от нея и чак след това да ги изучат и разгадаят по отделно.

Това, което са открили (или по-точно това, което не са), е шокиращо: малко или никакви дълги „неразрушими“ въглеродни молекули - такива, които не се разграждат. Почти всички били малки и по дефиниция лесно смилаеми. А микроорганизмите ще се научат да разграждат всичко, дори наистина отвратителни химикали.

Проучвания, които използват усъвършенствана микроскопия и спектроскопия, са  сред първите, които разкриват липсата на хумус. Точно те се превърнали в главен разобличител на концепцията за почвата. Наличните доказателства не подкрепят образуването на големи молекулни размери и устойчиви хумусни вещества в почвите.

През последното десетилетие, повечето почвоведи приемат тази гледна точка. Да, почвата е изключително разнообразна. И съдържа много въглерод. Но няма такъв в нея, който по принцип да не може да се разгради от микроорганизми и да се освободи в атмосферата. Последното издание на „Природата и свойствата на почвите“, публикувано през 2016 г., цитира доклада на Lehmann за 2015 г. и признава, че „нашето разбиране за природата и генезиса на почвения хумус е напреднало значително от началото на века, а това изисква някои отдавна приети концепции да бъдат преразгледани или изоставени. "

Старите идеи обаче могат да бъдат много непоколебими. Малцина извън областта на почвознанието са чували за смъртта на хумуса.

ПОГРЕБАНИ ОБЕЩАНИЯ

В същото време, когато почвоведите започват да преоткриват какво точно представлява почвата, климатолозите разкриват, че увеличаващите се количества въглероден диоксид в атмосферата бързо затоплят климата с потенциално катастрофални последици.

Идеите скоро се насочват към използването ѝ като гигантска „касичка“ от въглерод. Тя го съдържа в себе си в огромни количества – в нея има повече въглерод, отколкото в земната атмосфера и цялата й растителност, взети заедно. И докато някои практики като оранта могат да раздвижат този въглерод, земеделието през човешката история е освободило приблизително 133 милиарда метрични тона въглерод в атмосферата. Но почвите също могат да поемат въглерод при процеса на отмиране и разлагане на растенията.

Учените предполагат, че може да успеят да вкарат големи количества атмосферен въглерод обратно в почвата, за да се намали или дори да се обърнат щетите от изменението на климата.

На практика обаче се оказва трудно. Една ранна идея за увеличаване на запасите от въглерод е засаждане на култури без обработване на почвата, но тя се проваля главоломно. Когато фермерите не орат, а вместо това директно сеят семена в земята, запасите от въглерод нарастват в горните слоеве на почвата, но изчезват от долните. Повечето експерти смятат, че практиката преразпределя въглерода в почвата, вместо да го увеличава, въпреки че може да подобри други фактори като качеството на водата и здравето на почвата.

Усилията се насочват към „впрягане“ на растения да извършват нещо като поглъщане и отлагане на въглерод в почвата. Това е по-директна намеса, която по същество внася много въглерод.

Инициативата възниква, когато екип от учени от Института Солк излизат с идеята за създаване на растения, чиито корени произвеждат големи количества молекули, богати на въглерод. Според техните изчисления, ако се отглеждат широко, такива растения могат да отнемат до 20% от излишния въглероден диоксид, който хората добавят към атмосферата всяка година.

Тук идва сюблимния момент за въпросния суберин. Той се произвежда от корените на много растения. Изследвания от 90 -те години загатват, че суберинът и подобни на него молекули могат да устоят на разлагането, разграждането и консумирането на въглерода в почвата от микроорганизмите.

С отличен маркетинг „Инициативата за използване на растения срещу климатичните промени“ привлича внимание. Първоначалното набиране на средства през 2019 г. донася над 35 милиона долара. Мултимилиардерът Джеф Безос внася 30 милиона долара от своя „Earth Fund“.

И понеже проектът набира скорост, той привлича опозиция. Една група изследователи отбелязва през 2016 г., че никой всъщност не е наблюдавал процеса на разграждане на суберина. Когато тези автори правят съответния експеримент, установяват, че голяма част от него се разпада бързо. Всъщност, суберинът, както всяко съединение, съдържащо въглерод, трябва да се разгради в почвата. В същото време предположението, че можем да създадем по-неразградими корени, може да не е валидно.

Има ли наистина магически неразрушими растителни съединения? Не, литературата предполага, че суберинът ще се разгражда, както всеки друг компонент от органични растения. Няма неразградима биомолекула, но учените все още са големи оптимисти, когато става въпрос за суберин.“

Едновременно се прокрадва и втора идея, която прилагат успоредно с подобряването на суберина. А именно да проектират растения с по-дълбокопроникващи корени, които биха могли да отлагат въглерод по-дълбоко в почвата. Независими експерти са съгласни, че въглеродът се задържа по-дълго в по-дълбоките почвени слоеве, поставяйки това решение на потенциално по-твърда концептуална основа.

Анализите дали и как почвените проби, съдържащи богати на суберин корени на растения, се променят при различни условия на околната среда продължават. Но дори и тези проучвания не могат да отговорят на въпроса колко дълго той се задържа, а това е важно, ако целта е да се задържи въглеродът извън атмосферата достатъчно дълго, за да се спре глобалното затопляне.

Освен този към проект, инерция и пари се насочват към други климатични проекти, които проучват дългосрочно улавяне и съхранение на въглерода в почвите. В реч пред Конгреса например президентът Байдън предлага на фермерите да плащат за засаждане на покривни култури, които да се отглеждат не за прибиране на реколта, а за подхранване на почвата между насажденията с основни касови култури. Данните сочат, че когато корените на покривните култури се разградят, част от въглерода им остава в почвата - въпреки че както при суберина, колко дълго трае, е въпрос без отговор.

ГРЕШКИ В СМЕТКИТЕ

Неустойчивият въглерод реално може да изкриви прогнозата за климата

През 60-те години учените започват да пишат големи, сложни компютърни програми, за да предскажат бъдещето на глобалния климат. Тъй като почвата едновременно поема и отделя въглероден диоксид, климатичните модели се опитват да вземат предвид взаимодействието на почвата с атмосферата. А глобалният климат е неимоверно сложен. Що се отнася до почвата, учените правят голямата грешка да игнорират изцяло микроорганизмите в нея. Вместо това основно разделят въглерода на краткосрочни и дългосрочни съединения и молекули, в съответствие с хумусната парадигма.

По-новите модели, включително тези, които Междуправителствената група по изменението на климата използва за своите широко четени доклади, са по същество отворени за допълване, изградени върху по-ранни модели. Те все още приемат, че въглеродът в почвата съществува в дългосрочни и краткосрочни форми. В резултат на това тези модели може да надценяват колко въглерод ще се задържи в почвите и да подценяват колко въглероден диоксид ще отделят.

Проучване, публикувано в Nature, изследва колко въглероден диоксид се отделя, когато  затоплят почвата изкуствено в панамска тропическа гора, за да имитират дългосрочните последици от изменението на климата. Те открили, че топлата почва отделя 55% повече въглерод от близките неотопляеми зони - много по-голямо количество от предвиденото от повечето климатични модели. Изследователите смятат, че микроорганизмите стават по-активни при по-високи температури, което води до увеличаване и на отделения въглерод.

Проучването е особено обезсърчаващо, тъй като по-голямата част от въглерода в почвения свят се съдържа в почвите в тропиците и северната бореална зона. Въпреки това водещите почвени модели са калибрирани спрямо резултатите от почвени проучвания в умерени страни като САЩ и Европа, където повечето проучвания са били правени исторически.

Дори моделите с умерен климат се нуждаят от подобрение. Противно на прогнозите дълбоките почвени слоеве в калифорнийска гора отделят приблизително една трета от въглерода, когато се затоплят за пет години.

В крайна сметка, моделите трябва да представят почвата като нещо по-близко до това, което тя всъщност е: сложна, триизмерна среда, управлявана от свръх разнообразна общност от бактерии, гъби и други микроскопични същества. Дори и по-малки стъпки биха били добре дошли. Само добавянето на микроби от един клас би било голям напредък за повечето модели.

ПЛОДОРОДНА ПОЧВА

Ако хумусната парадигма е към своя край, възниква въпросът Какво ще я замени?

Един важен и отдавна пренебрегван фактор изглежда е триизмерната структура на почвената среда. Учените описват почвата като отделен свят, с еквивалент на континенти, океани и планински вериги. Тази сложна микрогеография определя къде могат да отидат някои микроорганизми като бактерии и почвени гъби и къде не могат; до каква храна могат да получат достъп и какво им е „забранено“.

Почвената микрофлора може да е само 10 микрона от голямата част от органична материя, която би могла да се разгради, но е от другата страна на куп минерали. Буквално сякаш е от другата страна на планетата.

Друга свързана и слабо разбрана съставка в новата почвена парадигма е съдбата на въглерода в нея. Изследователите сега смятат, че почти всички органични материали, които влизат в почвата, ще бъдат усвоени от микроби като разхлабена съвкупност от растителна материя в различна степен на разграждане. След това някои ще бъдат освободени в атмосферата като въглероден диоксид. Това, което остава, може да се изяде от друг микроб - и трети, и така нататък. Или може да се свърже с малко глина или да се улови в почвен агрегат: порест куп частици, които от гледна точка на микробите могат да бъдат големи като град и непроницаеми като крепост. Изследванията на въглеродните изотопи показват, че много въглерод може да се задържи в почвата векове или дори по -дълго. Ако хумусът не прави стабилизиране, може би минералите и инертните материали го могат.

Преди почвознанието да се спре на нова теория, несъмнено ще има още изненади. В университета в Принстън са конструирали опростена изкуствена почва с помощта на микрофлуидни устройства - по същество, малки пластмасови канали за придвижване около парченца течност и клетки. Изследователите установяват, че въглеродът, който те поставят в агрегат, направен от парчета глина, е защитен от бактерии. Но когато добавят храносмилателен ензим, въглеродът се освобождава от агрегата и бързо бива погълнат. И никой не е установил тази връзка между ензими, бактерии и уловен въглерод. Старата дихотомия на стабилен и нестабилен въглерод с „модел на почвен континуум“ на въглерод в прогресивни етапи на разлагане трябва да бъде заменена. Но този модел и други като него далеч не са завършени и в този момент са по-скоро концептуални, отколкото математически предсказуеми.

Изследователите са съгласни, че науката за почвата е в средата на класическа промяна на парадигмата. Това, което никой не знае, е къде точно ще се приземи топката в полето - какво ще бъде написано в следващото издание на учебника. „Преминаваме през концептуална революция“, казва Марк Брадфорд, почвовед от университета в Йейл. „Все още нямаме нова катедрала. Имаме цял куп църкви, които се появиха. "

Земеделските производители, които използват методи, подобряващи плодородието на почвата, впоследствие спестяват разходи и имат по-голяма печалба. Това е заключението на проучване на 100 ферми в девет от водещите щати на САЩ за производство на царевица и соя, проведено от изследователски екип от Института за здраве на почвата с нестопанска цел (SHI) с подкрепата на Cargill, Inc.

Според Уейн Хоникът, президент и главен изпълнителен директор на SHI, проучването „Икономика на здравето на почвата в 100 ферми“ е било с цел да установи дали агрономическите ползи от подобряване здравето на почвата имат икономически ползи.

Положителни резултати са получени в почти всички проучени стопанства. Нетният доход на декар се увеличава средно с 51,60 долара на акър за царевица и 44,80 долара на акър за соя. Проучването изключва всякакви субсидии като плащания за разходи за покривни култури.

Фермите, обект на проучването, са големи търговски предприятия в щатите, където се отглеждат 71% от царевицата в страната и 67% от соята. Тези щати включват целия така наречен царевичен пояс - от Небраска до Охайо, както и Южна Дакота, Минесота, Мичиган и Тенеси. Средният размер на фермата е около 2000 акра (около 8000 декара).

Проучването включва ферми, които са използвали техники за възстановяване на почвата най -малко пет години, казва Хоникът. Земеделските стопанства използват технология с "нулева обработка" (No-till ) на почвата в продължение на 19 години. 100-те стопанства в проучването използват No-till до 85% от обработваната площ, в сравнение с 37% от цялата земеделска земя в САЩ. Те са отглеждали покривни култури в 53% от обработваната площ.

Ползите компенсират увеличените разходи както за царевицата, така и за соята. При царевицата допълнителните разходи за подобряване на почвата са средно $ 48 на акър.

Една от най -големите печалби е $ 12,62 на акър семена от покривни култури. Това може да не звучи като много забележителен резултат, но това е така, защото около половината от земеделските площи са били защитени от покривни култури.

Ползата за царевицата е била 99,60 долара на акър, като една от най -големите икономии идва от намаляване на разходите за торове с 22,36 долара на акър. Намаляването на разходите за труд и гориво чрез No-till също е увеличило ползите. С течение на времето добивите на царевица са се увеличили с около 7,73 долара на акър.

Не всички проучени стопанства са подобрили доходите си, използвайки това, което SHI нарича Системи за управление на здравето на почвата (SHMS). Но повечето са го постигнали; нетният доход обаче се е увеличил за 85% от царевичните производители и 88% от производителите на соя. Почти всички - 97%, съобщават за повишена устойчивост на културите към екстремни метеорологични условия като суша.

agriculture

Създатели на ГМО култури работят по проект за намаляване на въглеродните емисии в атмосферата

Във време, когато противниците на ГМО продължават да упрекват трансгенните култури във всевъзможни прегрешения срещу природата, създателите на генномодифицирани растения от независимия Институт за биологични изследвания „Солк“, САЩ, са готови да предоставят доказателства за ползата от принципно нови култури.
„Ако успеем да оптимизираме естествената способност на растенията да улавят и натрупват въглерод, можем да получим принципно нови култури, които не само да притежават потенциал за намаляване съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата, но също така могат да способстват обогатяването на почвата и повишаване на добивите“, пише проф. Джоан Чори на сайта на Института „Солк“ (Salk).
„Глобалните промени на климата представляват сериозна заплаха за всички живи същества на планетата. Излишните количества атмосферен въглерод повишават температурата в световен мащаб, предизвиквайки смъртоносни бури, катастрофални наводнения и постояни суши. И ние не трябва да оставяме такова лошо наследство на бъдещите поколения. Трябва да започнем да решаваме проблемите сега“ – съветва специалистката.
Инициатива по използване на растенията (HPI) на Института „Солк“ предлага смело мащабно решение, което може бързо да бъде внедрено.
„Растенията са естествени въглеродни почистващи препарати, които премахват CO2 от атмосферата и го съхраняват в своята биомаса. За съжаление, този запас от въглерод често е временен. Когато културите и другите растения загинат и се разпаднат, по-голямата част от въглерода се връща в атмосферата“, обяснява проф. Чори. А за да съхраняват повече въглерод в земята, учените от „Солк“ разработват ново поколение култури със силни и дълбоки корени.
Проектът „Премахване на CO2 в планетарен мащаб“ (CRoPS) е насочен към разработване на растения, които да улавят CO2 в земята и да го задържат там. Ключът към успеха е суберин – растителна тъкан, която консумира въглерод и се намира в корените.Увеличивайки масата на корените, дълбочината и съдържанието на суберин, изследователите от института превръщат пшеницата, ориза, царевицата и други култури в машини, натрупващи въглерод. Освен това повече въглерод в почвата означава, че и фермерите ще получават изгода от подобреното здраве на почвата и по-високи добиви.
Неотдавна тази инициатива получи голяма субсидия от Фондация „Безос Ленд“. Средствата са предназначени за научни изследвания: планира се да се селекционират опитни растения с търсените характеристики – корени с по-голяма маса, дълбочина и устойчивост на разлагане от суберин. В по-късен етап тези качества ще се прехвърлят върху продоволствени култури като царевица, соя, ориз, пшеница, памук и рапица.
Източник: www.salk

-       В това са убедени Милена и Недялко Минчеви, които са първите производители на био пшеница в Добричка област

-       Стопаните отчитат, че зърното от реколта`2020 е с изключително високо качество

Габриела Събева

Преди повече от 20 години Милена и Недялко започват да си задават въпросите как да се грижат по-добре за почвата, как да не тровят плодородния чернозем и как да отгледат истински екологично чисти продукти. Към днешна дата техните мисли и действия вече дават резултат - семейството има сертификат за биологично земеделие. Върху 500 дка в добруджанската община Ген.Тошево Милена и Недялко осъществяват мечтата си.

„Ние не само произвеждаме био пшеница, а българска био пшеница“, подчертава стопанката. „Това е основната ни стратегия – да произвеждаме българско зърно. Вече мислими и за царевица, и за слънчоглед, разговаряли сме с Добруджанския земеделски институт, за да можем наистина да създадем добро име на българските продукти и да предлагаме истинско зърно“, не крие амбициите си Милена. Тя е категорична, че основната движеща сила на семейството е желанието да предложи истински продукти, зърно, характерно за генетичния код на българина. „Това зърно е създадено на българска земя, от българи и за българи. Пазарът е пълен с външна продукция, за която се говори, че е с високо качество. Но тези храни не са типични за района, почвата, климата, за самите нас като българи. Може би затова днес хората боледуват по-често“, размишлява Милена.

2020 година е била трудна и за семейство Минчеви, но не заради сушата или пандемията, а заради усилния труд, който са положили всички – Милена, Недялко, Венета и Мила. Резултатите не закъсняват: „Благодарение на българския характер на пшеницата, която отглеждаме, тя се представи много добре“, споделя производителката и уточнява, че сушата е сериозен фактор в производството, който влияе повече върху едрите земеделци. За тях по-важно е качеството. „Получихме 200 кг/дка. Има колеги с конвенционално земеделие, които имат по 50-60 кг/дка. Това ни доказва, че земята, когато я гледаш както трябва, без наторяване, без натискане на самото зърно да ражда повече, без излишно третиране, тогава се отплаща. Искам да отбележа нещо изключително важно за нас – прибрахме зърно много високо качество. Засяхме сорт с дадени качествени характеристики, а реколтата ги подобри, „умножи“ ги. Това се дължи на биологичното отглеждане на пшеницата“, обобщава със задоволство Милена.

През есента стопаните засяват общо 4 сорта българска пшеница, закупени от Добруджанския институт. Към момента посевите се развиват добре. „Ние не хвърляме тор и нямахме прорастване или затревяване. Нещата си вървят както са по агротехнология. Заваля, насъбра се влага, притесненията ни бяха да няма много ниски температури и да замръзнат, но според синоптиците няма да има екстремни студове. Все пак до март има още много време, всичко може да се случи. Всеки ден е тревога, всеки ден е мислене, но ние това искахме. Това ни удовлетворява. Ако започнеш да си говориш с природата на един език, тя ще се отплати добре. Аз го вярвам и затова го правим!“, разкрива още стопанката.

През трудната 2020 г. семейството не спира да работи. Закупува каменна мелница, регистрира я в БАБХ и вече може да продава сертифицирано биологично брашно от пшеница. Работят само със собствено, произведено от тях зърно, не вземат на ишлеме или услуга.

„Ние сме семейна ферма. Всички работят. Давам си сметка, че много труд хвърлихме през тази година. Имаме си вече търговска марка, с която да излизаме на пазара, членуваме в неправителствена организация. Но всичко правим с удоволствие, защото отговаря на нашите идеали, на нашето желание да произвеждаме чисто и без химия“, допълва Милена. Тя продължава да работи за каузата „чиста храна“, но за целта трябва и съответната държавна политика.

„Искаме българския фермер да има пространство, в което да расте и да се развива. Искаме да има място за хората с лична кауза – дали ще отглеждат животни, пчели, зърно, зеленчуци, подправки. Това е труд за създаване на продукция, която да храни народа, а не да го трови. За съжаление в законодателството терминът „семейна ферма“ не съществува. Регистрирани сме наравно с едрите земеделски производители и законите еднакво тежат и върху нас, и върху тях. А ние сме малки производители, които имат нужда от подкрепа. Не искам да бъда разбрана погрешно, винаги съм казвала, че думата субсидия означава помощ, подкрепа, тя не ти решава проблемите. От такава имаме нужда ние, малките семейни производители, които не чакаме на държавата“, категорична е Милена. И дава пример с многото млади хора, които през 2020 г. се завърнаха от чужбина, взеха земята на родителите си и се опитват да разработват бизнес в тежки и трудни времена. Те имат нужда от помощ, тъй като се опитват да се развиват, да направят нещо и да не тежат на държавата. „В Добруджа има работа за целия китайски народ“, смее се Милена.

В момента усилията на всички са насочени да се затвори производствения кръг. “Направихме електронен магазин. Това, което искахме и зависеше от нас, е свършено. Като започнем от производството на биологично сертифицирано зърно, през добиването на брашно, до готовия продукт и начините за реализацията му“, разкрива още фермерката. Тя допълва, че вече работи с неправителствена организация за провеждането на мащабно изложение за био продукти в Добруджа. Все още плановете са в начална фаза и трябва да се съобразят редица фактори, част от които са свързани с пандемията COVID-19.

Разговорът с Милена преминава с много настроение. Усмивката не слиза от лицето й. Къде се крие причината? „Човек трябва да работи така, че да получава удовлетворение! Освен това виждаме, че продуктите, създадени от ръцете ни са оценени. Пътят беше дълъг, но си заслужава!“, не крие задоволството си производителката.

Възможностите на този модерен подход в земеделието, при който не само се спестяват средства, но и се спечелват пари, вече са известни на всички. Много земеделци са готови буквално още утре да започнат да работят по данните на иновативните технологии. А откъде всъщност да започнат?

Smart farming
Прецизно земеделие! Тези думи чуваме повсеместно. Но ако разгадаем помислите на земеделците за тази технология, ще разкодираме вероятно следните монолози: „Да! Искам! Още от утре!“ – на по-нетърпеливите, или „Май ще пробвам от следващия сезон“ – на по-предпазливите. Общото и при двата типа поведение е, че тези земеделци имат желание и намерение да започнат нов живот, но нещо им пречи да го направят на практика. Защото да започнеш да прилагаш прецизното земеделие, е малко по-сложно от това да се заречеш да не пиеш кафе от понеделник или да се запишеш на фитнес, например. Проблемът в случая е в липсата на навици и знания за тази технология, а не в липсата на специализирана техника и оборудване. Така че, преди да пристъпите към фигурите от висшия пилотаж, ще ви се наложи първо да отидете на училище.
ПОДГОТОВКА НА ОСНОВИТЕ
Да започнем новия живот с началото на новия сезон! На дневен ред е ранното подхранване на есенниците. С N-тестер рано напролет в полето не можеш да излезеш – още няма какво да се тества, а след падането на снега е труден самият достъп до културите. И ако все пак е възможно да влезеш в полето, то в коя точка да застанеш, за да проведеш обследване на есенниците и да направиш коректна оценка на тяхното състояние? Да пребродиш целия масив по диагонал? По-лесно и по-практично определено е да се възползваш от спътниковите снимки. Има много услуги, предлагащи поглед към нивите от космоса. За агронома, разбира се, са интересни онези, които представят картинката с данни за вегетацията под формата на NDVI или друг сходен показател. Такива снимки са масово достъпни от 2013 г., тоест вече е напълно възможно да се проследи историята на полето и да се направи анализ на тенденциите, които да се използват в бъдеще. Та дори и у нас има вече компании, които разработват и прилагат такива решения – с българско меню и гарантирани качествени снимки за територията на страната, което несъмнено звучи примамливо за всеки фермер.
Знаете какви сеитбообороти е имало в стопанството, знаете през кои години на конкретното поле е отглеждана пшеница, например. Избирате в приложението необходимите години и натискате бутона „Създаване на зони на плодородност“.
Поздравления! Вие създадохте първия многогодишен композит на полето и той вече ви предоставя маса ценна информация. В частност, можете точно да видите къде, в коя зона на полето година след година всичко се е развивало прекрасно и къде – лошо. Дори само благодарение на тази информация може да се приложи диференцирана норма на торене – защо да се внася пълната препоръчителна норма в цялото поле и по-конкретно в онези участъци, където година след година състоянието на посевите е било под средното за парцела и стопанството?
Действия на сляпо обаче не се приветстват. Така че все пак ще се наложи да отидете на полето. Приоритетно трябва да се посетят именно онези точки, в които според снимките участъкът остава проблемен година след година. Посещението трябва да се направи с агроном или поне с таблета на агронома – така ще имате наземни данни, съотнесени към спътниковите снимки, а при нужда могат да се направят фотографии и с тях да се допълни историята на полето за получаване на цялостната картинка.
И така, вече сте на мястото и веднага виждате какво не е наред с посевите. Някъде това е трудният релеф на терена, някъде е възможно излизане на пясък на повърхността, някъде славното минало на текезесето напомня за себе си. При посещенията на полето има възможност да откриете точните граници на зоните на преовлажняване или засушаване.
Така благодарение на спътниковите снимки и личното ви посещение на полето субективната информация, постъпваща от агрономите и работниците в стопанството от различни точки на полето, се превръща в обективна. И това бележи началото на ерата на прецизното земеделие конкретно на това поле, а вие вече се причислявате към групата на иновативните фермери.
С получената информация вече може да се работи диференцирано и като резултат да се спести от внасянето на торовете или да се спечели от осигуряването на по-добро хранене на растенията. Ако решите да прилагате стратегия за съкращаване на разходите в зоните, където година след година резултатите са били ниски, може да се внесе половината от препоръчителната норма на торене, а там, където от историята на полето се вижда, че „сега всичко е зле, но след това всичко е добре“, си струва нормата да се увеличи на 120% – това ще помогне да се провокира братенето.
Или обратното – ако искате да изравните добивите си в полето, може да приложите стратегия на внасяне на повече тор в слабите зони, за да подсилите посевите в тях.
МОЖЕ ЛИ ДРОНЪТ ДА ВИ БЪДЕ В ПОМОЩ?
При по-късни срокове на торене, от фазата на вретенето, вече може да се ориентирате по резултатите от експресната диагностика на азотното хранене. За установяването на зоните на неравномерно развитие на растенията ще са необходими висококачествена спътникова снимка или облитане с дрон, или ползването на N-тестер. Тестерът представлява сензори на тавана на кабината на трактора с торачката, които в режим на реално време ще оценяват състоянието на посевите. Определяйки същия този NDVI, те ще изпращат информацията за необходимата доза на внасяне на торове към терминала в кабината, от който се управлява торовнасящата машина. Благодарение на фотозаснемането (от дрон или от спътник) се спестява от времето за реално разузнаване на полето, неговото зониране.
Какво в този случай може да бъде открито при зонирането? Например – участъци, в които зърнените култури са преовлажнени, нападнати от болести и вредители, или полегнали. В този случай полетите на дрона трябва да се организират не хаотично и по ваша преценка, а според полетни планове и планирани траектории, които не са най-лесните по отношение на изпълнението и обработката на данните впоследствие, но това пък не е и невъзможно. Тук може да кажете: „Защо да се затруднявам с ползването на N-тестер и с полети на дрона, ако имам актуални спътникови снимки с отчетен NDVI?”. Отчасти сте прави, защото спътниковите изображения са по-достъпни и по-евтини – от вас не се изисква отделяне на време и човек, който да се занимава с това, а можете лично да проверявате новите данни в платформата с увереността, че данните от две съседни полета са от един и същи ден – и не само те, но всички ниви са заснети в един и същи ден.
Без да посетите полето обаче не може да вземете правилното решение – плевелите също поглъщат червената светлина, така че и при отлични показатели NDVI, фактическата ситуация на полето може да се окаже направо катастрофална. Откъде идва тази разлика? 25 малки растения на зърнените култури могат да покажат същия индекс NDVI, както и 5 големи заради еднаквото количество биомаса. А следователно стратегията за подхранване на такива участъци трябва да се различава съществено в зависимост от фазата на развитие и действителния размер на растенията.
КАРТИ НА ДОБИВА И АНАЛИЗ НА ПОЧВАТА
Дотук говорихме за анализ на резултатите – реалните посеви на полето. Но нека погледнем по-навътре в нещата. В анализа на особеностите на различните полета незаменим помощник са картите на добивите. Често по полетата работят комбайни с функция за картиране на добивите, но по някаква причина тази функция остава неизползвана, а почти всеки модерен комбайн я притежава или може да бъде добавена към него срещу неголям разход.
Разполагайки с композитните спътникови снимки и някакъв аналог на често липсващите карти на добивите, може да излезете на следващото ниво на прецизното земеделие – диференцирано внасяне не само на азот, но и на фосфор и калий. За целта ще се наложи обаче да се заемете с изучаването на състава на почвата, тъй като често „разковничето“ се крие точно в нея. Почвените проби са доказано най-добрият и точен начин. Те трябва да се вземат в цялото поле, за да се установят зоните на нееднородност, като се правят не по-малко от 15 бода във всяка зона. От 15-те бода (препоръчват се между 15 и 20 бода за максимална точност) се съставя една смесена проба. Зоните следва да са така оразмерени, че да осигуряват представителност за площта на цялото поле. Според резултатите от агрохимическия анализ на средната проба много неща ще ви станат ясни. Първо, може би вашите зърнени култури страдат от недохранване поради висока киселинност на почвата. Второ, може би вие просто не давате достатъчно хранителни елементи на растенията – често се оказва, че изнасянето с реколтата на хранителните елементи от торовете е по-голямо, отколкото внасянето им. Получената информация може да се вземе предвид при по-нататъшното диференцирано внасяне на торове. Разбира се, отчасти това вече е фигура от висшия пилотаж и за напреднали.
ДИФЕРЕНЦИРАНА НОРМА НА ТОРЕНЕ
За да я изпълнявате правилно и да получите дивиденти от нея, то трябва да се научите грамотно да работите с торачката. Важно е да не си спестявате настройките на напречното разпределяне на внасяните в полето торове – или с две думи – да сте настроили торовнасящата машина правилно спрямо типа тор, неговия физичен състав и указанията на производителя. Отдавна е установено, че едни на пръв поглед нищожни 5% неравномерност при внасянето на торовете могат да ви струват минимум 1,5% от добивите. Самите торове при правилното им разпределяне също може да бъдат спестени, като не се хвърлят два пъти на едно и също място. В частност, при работа в зоните за обръщане, при стеснените участъци – спестяването с т. нар. секционен контрол е до 5-10%, което е директно спестяване от преразход на материал, чието приложение не носи агрономическа стойност. В помощ на механизаторите вече са измислени и реализирани в повечето торовнасящи машини електронни помощници, нещо като втори интелект, който помага за точното приложение на нормата, както и за минимизиране на презастъпването в края на полето.

Диференцираната норма на торене, и в частност висшият пилотаж, се постига тогава, когато прилагате различно количество от тора в различните зони на едно поле, вследствие на базата данни от почвения анализ, съпоставянето им с предходните добиви и залагането на очакван добив за текущата година. Този трик за напреднали спестява понякога разходите не в проценти, а в пъти. Не са малко примерите, в които фермерите у нас спестяват по 3000 кг тор TSP само от едно поле – тук реалното спестяване зависи не само от картата за диференцирано торене, а от прецизността на торовнасящата машина. По-голямо спестяване се постига с машини, които могат да сменят нормата в движение автоматично, командвани от компютър, и тези, които могат да торят с две различни норми по едно и също време.
ДИФЕРЕНЦИРАНА СЕИТБА
Следващото ниво на прецизното земеделие е преминаването към диференцирана сеитба. Със сигурност и вие имате участъци на полето, в които през пролетта всички посеви изглеждат прекрасно, а на практика през юли-август точно там няма какво да приберете като добив. Причините може да са различни – от излизането на пясък на повърхността до сложен релеф с образуване на възвишения, на които поради по-бързото обезводняване на почвите е нарушен водно-въздушният баланс, който и не позволява на растенията да се развиват в необходимата степен.
На такива участъци няма смисъл семената да се засяват с пълна сеитбена норма. По-добре е да се намали сеитбената норма и на растенията да се предостави достатъчно хранителна площ – така от този участък ще може да се получи реколта с по-малко вложени семена, а нерядко тя може да е дори еднаква с тази при сеитба с пълна норма. Провеждането на диференцираната сеитба днес изобщо не е сложно. Първо, има сеялки с електрическо задвижване на засяващите апарати, а изпълнението на картите за диференцирано торене и сеитба не е проблем за терминала, който ги управлява. Второ, появяват се нови решения – благодарение на сензорите на ботушите и предаването на информация в обратна посока – от машината към терминала може да се установи в реално време физическото състояние на почвите, тяхното съпротивление и в зависимост от това да се прави не само диференцирана сеитба по отношение на нормата, но вече и диференцирана по отношение на дълбочината, тоест да се променя дълбочината на работните органи, при това автоматично съобразно почвата и съпротивлението ѝ.
Американските технологии са изключително напреднали в тази посока, като много от тях са вече достъпни и в Европа, позволявайки на практика приложението на променливи параметри в реално време при сеитба на пролетници.
ЗАЩИТА - ТАМ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМА
За възможностите на таргетираната растителна защита изводите се налагат от само себе си. В много европейски стопанства, отглеждащи соя, днес въз основа на данните, получени при облитането на узряващата култура с дрон или от спътник, се работи с дезисектант изборно. Защо да се внася там, където соята и без това вече е изсъхнала?
Но и без необходимост от десекация, диференцираната работа на пръскачката е необходима. При работата с препарати за растителна защита има значение размерът на капките на работния разтвор и тяхното количество върху повърхността на листата. В зависимост от условията на развитието им, растенията на полето се отличават със своята нееднородност – всяко има различна площ на листата. Вече сме свикнали да работим на цялото поле с една зададена норма за разпръскване на материалите за растителна защита. А в това време еднаквата за цялото поле доза, попадайки на растения с по-големи листа по отношение на другите, ги защитава по-зле. Тъй като върху по-големи листа попада същото количество разтвор, както и върху по-малки. Това впоследствие може да провокира появата на инфекция. По тази причина много често най-добрите растения стават източник на зараза на полето.
По отношение на защитата от плевели, вие може да сте не една, а две крачки напред със съвременните пръскачки, които имат способността да разпознаят плевелите от основната култура и съответно да прилагат препарат само там, където това е необходимо, а не в цялото поле. Това резултира в пъти по-ниски разходи за количество разтвор и по-малко стрес върху основната култура.
Приложението на прецизното земеделие при пръскане може да се разглежда и през призмата за защита на посевите от прекомерно или повторно третиране с препарати за растителна защита, като тук на помощ идва намаляването на работната ширина за пръскане чрез изключване на цели зони от пръскачката. Така се спестяват средства от препарат и се осъществява по-прецизна грижа за растенията.
Възможностите на диференцираното внасяне на препарати за растителна защита, както впрочем и диференцираната сеитба все още се усъвършенстват от науката и практиката. Те са сред сферите, които търпят най-бурно развитие, но за добро, вече се прилагат във все повече стопанства. При работата с препарати за растителна защита на първо място се препоръчва да се научим да избираме правилните дюзи и режими на работа на пръскачката. Решения за това има на пазара. И тук говорим за правилната подготовка на пръскачката преди работа – това се учи още в първи клас – без него преминаването към прецизно земеделие ще е трудно. Модерните решения са висшият пилотаж, който контролира всяка дюза самостоятелно и променя нормата мигновено.
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разбираемо е, че всички технически решения имат своята цена. Но при грамотното им използване разходите бързо се възвръщат. Няма да говорим за икономията на торове, семена и препарати за растителна защита, нека погледнем допълнителната печалба, която се получава при прилагането на прецизното земеделие. Много български стопани вече са оценили възможностите за получаването на допълнителни приходи от използването на диференцираното торене. В едно конкретно стопанство от площ 4130 дка са успели да съберат допълнителни 411 тона пшеница, а в друго – поради увеличаването на добивите и повишаването на качеството на зърното, цената, на която е продадено зърното, е значително по-висока. Разбира се, за да достигнем висините на прецизното земеделие, всички ще трябва да растем, но ефективността на този способ вече е доказана в практиката.
Стъпките са вече ясни, остават действието по тях и най-важното – резултатите!

Едва ли вече има земеделец, който да не знае за предимствата и недостатъците на обработката на почвата със и без обръщане на пласта. И все пак какви са те? В Германия представиха резултатите от 20-годишен опит

Д-р Инес Бул, Институт по земеделие в Мекленбург-Предна Померания
Д-р Петра Кале, Университет на Рощок, Германия
Ако преди време европейските фермери предпочитаха минималната почвообработка, то днес те все повече се замислят за връщане към работа с обръщане на пласта. Причините са известни: забраната на все повече хербициди, появата на резистентни към тях плевели, ограниченията за внасяне на азотни торове. При тези обстоятелства като най-просто решение на настоящите фитосанитарни проблеми се препоръчва плугът. Но по някаква причина се забравя за влиянието на начина на обработката на почвата върху нейната структура и подложеността и на ерозия. А проблемът с преуплътняването на почвата излиза в първите позиции като причина за деградирането на почвата.
Почвеното уплътняване може да бъде естествено, тоест да бъде в резултат на процесите на образуването на почвата, и/или ръкотворно, провокирано от човешката дейност. В последния случай много зависи от влажността на почвата в момента на нейната обработка и натоварването върху осите на използваната техника. Постоянното движение на техниката по коловозите води до образуването на плужна пета. Уплътняването на почвата се превръща в проблем, когато в резултат на техногенното претоварване системата от почвени капиляри дотолкова се влошава, че почвообразуващата и регулиращата функции, както и жизнедеятелността на почвената биота се нарушават за някакъв период от време или не работят на постоянна основа. За да се установи влиянието на начина на почвообработка (със или без обръщане на пласта, както и тяхната комбинация) върху отделните физически параметри на почвата и добивите от културите, в Северна Германия още през 1994 г. е заложен опит, в рамките на който изследванията продължават и днес.
ИЗСЛЕДВАНИ ПАРАМЕТРИ
За оценка на почвената структура се използват различни параметри, сред които съпротивлението към проникване. За да се определи то, в почвата посредством пенометър се вкарва коничен накрайник, а резултатите от измерванията отразяват степента на уплътняване на различна дълбочина. Въпреки простия и надежден начин за определяне на този показател, съпротивлението към проникване се разглежда като спомагателен критерий при установяване на границите на потенциалната зона на уплътняване, тъй като днес не съществува единен подход за оценка на критичните стойности, определящи функционалността на почвената структура.
Определянето на плътността на почвата в сухо състояние, за да бъде описано уплътняването, изисква вземането на проби, тяхното изсушаване и претегляне. Изследванията на различни дълбочини са енергоемки, за тяхното провеждане е необходимо значително проникване в почвата. В зависимост от разположението на почвените агрегати според техните размери в почвената дълбочина и съдържанието на хумус се определят границите на плътността на почвата в сухо състояние, фиксиращи оптималното развитие на растенията.
Размерът на почвените капиляри предоставя информация за влагозадържащата способност на почвите, както и за въздухообмена в тях. При това частта на тесните големи капиляри и средните капиляри определя полезния потенциал на полето, а широките големи капиляри под въздействието на силите на тежестта – дрениращата функция на почвата или в случай на влажност на почвата под полезния потенциал, – въздухообменната. След изтичането на 20 години от момента на залагането на опита в рамките на оценката на физическите параметри на почвата е предприето еднократно вземане на проби, поради това представените резултати са моментни. Въпреки това почвените параметри зависят не само от многогодишния начин на почвообработка, но и от времето, както и от продължителността на периода, който е минал от момента на последната почвообработка. Добивите в рамките на изследването са оценявани не само в зависимост от начина на почвообработка, взети са предвид сеитбооборотът и видът на отглежданата култура по време на целия период от 2000 до 2018 г.
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ПЛЪТНОСТТА
В проверяваните варианти на почвообработка съпротивлението към проникване се е увеличавало при придвижването от горните към долните почвени слоеве, което се обяснява с естественото натоварване на почвата и увеличаващия се в дълбочина дял на дребните почвени частици. Съпротивлението на проникването на различните дълбочини се характеризира със съществени разлики в зависимост от начина на почвообработка. В случая с ежегодната оран в обработваемия хоризонт съпротивлението към проникване е било не особено голямо и достатъчно равномерно разпределено. Но в подорния хоризонт (30-50 см) са установени прекомерни (вредни) преуплътнявания, които може да водят до преразпределяне на почвените капиляри с различни размери във вреда на големите капиляри и като резултат да провокират задържането на вода на повърхността и създаването на бариера за проникване на корените на културните растения. Съпротивлението на проникването на дълбочина 10-35 см във вариантите без обръщане на пласта е било сравнявано с по-плитка оран, и се е увеличавало плавно при придвижването на дълбочина, което позволява да се разчита на безпрепятствен влаго- и въздухообмен в почвата.
Изглежда, че регенерацията на почвата по време на обработването на почвата без обръщане на пласта в периода от 1994 г. до 2013 г. е довела до разрушаване на плужната пета, образувала се в резултат на традиционната почвообработка, която е практикувана преди това. През 2013 г. зоните на прекомерното уплътняване (над 35 Мпа) се срещат на дълбочина над 35 см само в зоните, където се практикува оран.
При интерпретирането на получените данни трябва да се взима под внимание, че съпротивлението на проникване отразява сумарното въздействие на многобройни механизми в зависимост от многостранни фактори, в частност от плътността на структурата на почвата, повърхностното разпределение на влагата, размера на почвените частици и тяхната агрегация.
ВЪЗДУХ И ВОДА
Показателите на плътността на горния почвен слой в сухо състояние навсякъде, независимо от начините на обработка през годините, превишават оптималните, характерни за местността, съставляващи около 1,50 г/куб.см. При оранта се прави обръщане на пласта, нарушава се естественото залягане, интензифицира се въздухообменът. Вследствие на това при изораните почви в сравнение с участъците, където е работено без обръщане на пласта, има по-висока обемна част на въздуха и намален обем на влажността. Тази картина отразява влиянието на оранта върху въздухообмена и загубата на влага от почвата.
Почвообработката без обръщане на пласта поради по-ниската интензивност на въздействието си води до сравнително по-високи показатели на плътността в сухо състояние и намаляване на порьозността, поради това минималните технологии на почвообработка неизменно се свързват с по-добра структура на почвата.
Ако се изследват почвените параметри на различна дълбочина, то почвите при безорната обработка се характеризират с висока плътност в сухо състояние и ниска вместимост на капилярите, особено в пласта под обработките (10-30 см). Делът на едрите частици под 7% показва нежелателни промени в почвената структура. Въпреки това този показател не е надежден индикатор за проблеми със структурата, тъй като такива стойности може да бъдат обусловени от спецификата на субстрата или историческия произход на почвите. Необходимо е да се идентифицират проблемите с почвената структура, като не се опирате само на един параметър, а разглеждайки комбинацията на такива характеристики като въздухо- и влагопроводимост, параметри на структурата. В конкретния опит отговорната за достъпността на влагата към растенията част на средните пори в зависимост от начина на почвообработка не е пострадала, което обаче не е необичайно.
Работейки без обръщане на пласта, може да се очаква повишено съдържание в почвата на органичното вещество, на биологичната активност и почвената агрегация, тъй като този начин предполага по-продължителен период на възстановяване на почвата и наличието на мулчиращ слой (растителни остатъци). Особена роля тук имат дъждовните червеи, които при своето движение създават големи почвени капиляри и влияят върху такива физически параметри на почвата като инфилтрацията и аерацията. Тъй като на мястото на провеждането на опита до ден-днешен не се е образувал мулчиращ слой, оценки за запасеност с органична субстанция и агрегация не са провеждани. По-добра водна проводимост и по-ниска склонност към заблатяване на повърхностния слой във вариантите при обработка на почвата с култиватор са забележими визуално след падането на дъждове.
ДОБИВИТЕ
Положителният ефект от работата без обръщане на пласта или от директната сеитба се проявява преди всичко в засушливи райони или в сухи години. Подобрената влагозапасеност и защитата от изпаряване на влагата посредством мулчиращия слой в такива случаи способстват за увеличаване на добивите. При това, колкото са по-сухи условията и колкото е по-малка дълбочината на почвообработката, толкова по-високи ще бъдат добивите.

На конкретното опитно поле влагата е била основният лимитиращ добивите фактор – през вегетационния период от април до юли в зоната на местонахождението на опитното поле падат 209 мм влага (средна многогодишна норма за 1988 – 2017 г.). Именно поради това по-доброто запасяване на културните посеви с влага във вариантите при почвообработка с култиватор е станало предимство и се отразило върху повишаването на добивите. А разликата в добивите при вариантите с дълбоко и повърхностно култивиране е била минимална. В мащабите на използваните триполни сеитбообороти те са правени по-скоро като интензивна сеитба по мулч, което може да обясни тези резултати. Влагоопазващият ефект на минималната технология се е проявявал при отделните култури най-вече в засушливи години.
При отглеждане на есенници след царевица за силаж с оран негативно върху добивите се отразил не само неоптималният воден режим. При заораването на стърнището след царевица с плуг пресъхналата почва се повдига нагоре, на повърхността излизат буци, в резултат качеството на сеитбеното ложе оставя да се желае по-добро. Положителният ефект на оранта при отглеждането на пшеница след пшеница е известен, но в конкретния случай той не се е проявявал всяка година. Във варианта с комбинирана почвообработка (преимуществено минимална плюс по възможност плуг) върху добивите от всяка култура се е отразявал именно последният (предшестващият) начин на почвообработка.
И ВСЕ ПАК, ПЛУГ ИЛИ КУЛТИВАТОР?
Интензивността и дълбочината на почвообработката в дългосрочна перспектива влияят върху физическите качества на почвата. Ежегодната оран разрохква горния пласт и залага недостатъчна запасеност на почвата с влага при високи показатели на въздухообмена. Култивирането без обръщането на пласта, както и минималната почвообработка с периодично използване на плуг способстват за повишаването на плътността на горния почвен слой и така подобряват носещата способност на обработваемите площи.
Отказът от ежегодната оран в много случаи може да мине безболезнено за добивите от културите, тук всичко се определя от местоположението на площите. Преимуществата на минималната почвообработка се проявяват най-вече в засушливи години, но получаването на добри добиви при работа без обръщане на пласта зависят силно от прилаганите сеитбообороти.
Що се отнася до периодичното използване на плуг при предимно минимална технология, то в дългосрочна перспектива комбинирането на начините на почвообработка позволява да се подобрят физическите параметри на почвата.
Като цяло предимствата и недостатъците на различните методи на почвообработка се определят от местоположението на земеделските площи, както и от технологиите, използвани в стопанството. Решението за интензифициране или минимализиране на почвообработката трябва да се взема, опирайки се не само на фитосанитарното състояние на почвите; необходимо е да се вземат предвид физическите характеристики на почвите и тяхното влияние върху успехите в растениевъдството.

Земеделците все повече се стремят да намалят налягането върху почвата и в този сегмент на пазара вече се е оформило солидно търсене и предлагане

Agrartechnik
Намаляването на налягането върху почвата е само едно от многото предимства на верижното задвижване. Действително, когато е оборудван с вериги, теглото на трактора се разпределя върху голяма опорна площ, вследствие на което намалява налягането върху почвата. Внимателното отношение върху почвената повърхност се отразява благоприятно върху плодородието й и добивите от земеделските култури. Освен това – на преовлажнени площи няма опасност от затъване на машината. Гумените вериги имат и по-добро сцепление с повърхността и по този начин върху почвата може да бъде предаден по-голям въртящ момент, което увеличава теглителната сила и скоростта на движение, намалява разхода на гориво. Особено значение този фактор придобива при работа с мощни трактори и тежък инвентар: при собствено голямо тегло на техниката се осигурява ефективно предаване на мощността от двигателя към инвентара.
При оборудването на трактора с широки или сдвоени гуми невинаги е възможно да се влезе в максимално допустимите в ЕС размери от 3,5 м и в този случай верижното задвижване е удобна алтернатива.
Такива аргументи в полза на веригите са способствали за растежа през последните години на продажбите на тежки трактори и прибиращи машини именно с такъв ходови апарат. Но на търсене се радват и трактори с гумени вериги и с по-ниска мощност, например при обработването на окопни култури. Днес все по-често се водят дискусии за преимуществата на работата с постоянни технологични колеи – Controlled Trafic Farming.  В тяхната рамка се обсъжда и използването на техника с верижна ходова част, тъй като именно веригите позволяват да се постигне максимално тясна ширина на колеята от 3 м.
На наред с преимуществата веригите имат и недостатъци. Именно те задържат някои потенциални купувачи от инвестициите в такава техника. И да поговорим по въпроса са цената... Ако поставим зърноприбиращ комбайн на вериги, то неговата цена веднага ще нарасне до петцифрена сума в евро. Освен това верижните механизми, особено ако машината има само две вериги, на полосата за обръщане повреждат горния слой на почвата с растенията на него. И не на последно място трябва да се спомене, че техниката на колела има по-висока скорост на движение.
Колело или верига? Често изборът се прави с оглед на индивидуалните условия и нуждите на клиента. Затова списание Agrartechnik е направило проучване сред представители на различни компании за ситуацията на пазара на земеделски машини с гумени вериги и неговите тенденции.
Производителите на вериги, участващи в анкетата, предлагат широк спектър от решения за селскостопанска техника. Много от тях си сътрудничат с известни производители на земеделска техника и едновременно продават своята продукция на крайните клиенти чрез дилърски мрежи.
Всички участници в допитването отбелязват непрекъснат ръст на интереса към верижните ходови апарати, и според тях причините са променящата структура на икономиката на отрасъла, както и непредсказуемият климат. Особено търсене се отбелязва през последните години в Източна Европа. Делът на зърноприбиращите комбайни с гумени вериги стремително се увеличава и съвсем скоро те ще бъдат от 30 до 60 на сто от всички работещи на полето машини. Това е особено валидно за мощните машини. Трендът е характерен и за пазара на трактори. Предлагането на трактори на гумени вериги се разширява, а с излизането на пазара на нови модели от водещи световни производители, показани на изложението Агритехника 2019 в Хановер, тази тенденция най-вероятно ще се запази. Друга причина е, че земеделските стопанства по света все повече се окрупняват, а прозорците за кампаниите стават все по-къси.
НИШАТА НА СМЕНЯЕМИТЕ СИСТЕМИ
Интересът към сменяемите системи засега е доста скромен и се определя от географските особености. В районите с прекомерна влага решението в полза на верижното задвижване се взема практически веднага. В местата с променлив климат има смисъл използването именно на сменяеми ходови апарати. Експертите казват, че пазарът на сменяемите ходови апарати расте. Сменяемите вериги се закупуват в комплект към новата машина, понякога за да бъдат използвани и на две машини, например на трактор и на комбайн. При наличието на необходимите инструменти смяната може да се направи и за два часа. Но други експерти посочват, че много земеделци след поставянето на вериги никога повече не се връщат към колелата.
ВЕРИГИ ЗА ПРИКАЧНИЯ ИНВЕНТАР
Производството на верижни ходови части непрекъснато се развива. Освен оптимизирането на отделни системи и технологии се разработват варианти за трактори с ниска мощност и прикачна техника. В Европа се сформира пазар TTS (Trailled-Track-System), в който и тракторът, и инвентарът са оборудвани с вериги. Все по-често те се наблюдават в претоварващите ремаркета за зърното.
CASE IH
Решенията на компанията в тази посока са тракторите от серии Magnum Rowtrac, Quadtrac и комбайните Axial Flow. Отбелязва се нарастващ интерес към независимите вериги при тракторите с мощност над 400 к.с. Ръст в търсенето на верижни комбайни е регистриран при всички модели, започвайки от мощност 300 к.с. (Axial Flow 5140). Това се обяснява с факта, че земеделските стопанства се опитват да създадат собствен машинен парк с щадящо въздействие върху почвата. Най-голям потенциал представителите на CASE IH виждат при мощните комбайни. Компанията оборудва своите машини с вериги още от завода, а доокомплектовка на колесните машини с вериги не е възможна.
CLAAS
Представителите на компания CLAAS отбелязват, че има голямо търсене на зърноприбиращи комбайни с верижно задвижване преди всичко в горния мощностен диапазон. Днес повече от половината продавани комбайни LEXION са във вариант TerraTrac. Отчасти популярността на това решение се дължи на работата по прибирането на царевица, тоест в период, когато преовлажняването на почвата е нещо обичайно. Поради това, че шасито на машината на верижно задвижване е подложено на по-високо натоварване и поради това, че по-голямата контактна площ има по-високо усилие при движение на полосата за обръщане, при моделите LEXION TerraTrac са подсилени оста и долната част на комбайна.
Силажокомбайните с верижно задвижване като Jaguar 960 TerraTrac, запазвайки своята компактност, демонстрират предимствата си при работа на склонове. Този модел е фаворит сред фермерите поради щадящото си въздействие върху почвата. Машината с ширина на гумените вериги от 635 мм се допуска за движение по пътя със скорост от 40 км/ч, тъй като ширината й не превишава 3 м. Предлагането на техника на CLAAS с технология TerraTrac през последните години съществено се увеличи.
Fendt
От щабквартирата на Fendt отбелязват целесъобразността на използването на верижни ходови апарати на всякакви трактори. Съотношението на разходите и предимствата (основните са внимателно отношение към почвата и предаване на теглителното усилие към инвентара) в пълна степен се проявяват едва при мощност на техниката от 360 к.с., когато собственото тегло на машината е голямо. Отглеждането на окопни култури и Controlled Trafic Farming с технологична колея от 3 м – това са областите на използването на класическите верижни трактори, където могат да се извлекат всички предимства на технологията в пълна степен. Точно тук е необходимо максимално теглително усилие при едновременно тесни транспортни вериги (ширина под 18 дюйма, около 45 см).
Fendt отбелязва нарастващото търсене на своите мощни верижни трактори, произвеждани серийно от 2017 г. Освен това компанията вече отдавна предлага верижни ходови апарати за своите зърноприбиращи комбайни. Например мощният Fendt Ideal. В предходните модели на комбайните Fendt във високите мощности делът на машините на вериги е около 30 на сто. Във високия мощностен клас всички комбайни се оборудват с вериги.
Наред с увеличаващото се тегло на машините и увеличаването на размерите на бункера за зърно голяма роля играят ширината на машината и високата транспортна скорост. Fendt предлага вериги с максимална опорна повърхност и минимална външна ширина. За тях разрешената скорост на движение е 40 км/ч.
John Deere
John Deere предлага широк асортимент трактори с верижно задвижване. При тракторите от високия мощностен клас има варианти както с 4, така и с 2 вериги. С две вериги са оборудвани тракторите от серии 8RT. Те са по-подходящи за движение по права колея и осигуряват най-ефективно предаване на мощността от двигателя към почвата, освен това могат да обръщат на място. Шарнирно-съчленените модели от серии 9RX имат по 4 вериги. Тези модели имат предимства при завиването под натоварване, в следването на колеята на наклони и при работа на влажна почва. При движение по полето те образуват по-малко неравности в сравнение с моделите на две вериги. Отличителната им особеност е голямата опорна площ.
За комбайните John Deere също предлага широк асортимент от гумени вериги.
Изводи
Въпреки по-високата цена, използването на вериги в земеделската техника става все по-популярно. Тенденцията е характерна предимно за пазара на комбайни и мощните трактори, но не е подминала и по-малките машини. Верижното задвижване позволява да се намали налягането върху почвата, увеличава теглителната сила, удължава срока на провеждане на полските работи и запазва компактността на машините.

• Повтаря се ситуацията от предходната зима със засушаването, анализира председателят на ПТК „Житница” в добруджанското село Житница

Габриела Събева

Различна, странна, трудна – това са само част от определенията, които земеделските стопани от Добруджа дават на изминалата 2019 г. Факт е, че климатичните предизвикателства поставиха на сериозно изпитание възможностите, познанията и уменията на производителите. Своеобразен тест минаха още както селекцията, така и продуктите за растителна защита. Факт е, че природата подготвя все по-сериозни „изпити” за земеделските стопани, които трябва да работят в невиждани и непредвидими условия.

Как се справи една от земеделските кооперации в Добруджа? Преди 27 години в село Житница, Добричка област, е създадена ПТК „Житница”. В началото обработваемите земи са били 8 000 дка, днес – 19 600 дка. През годините кооперацията нееднократно е получавала награди за стопанство с най-добри икономически резултати в цяла Добричка област. Зад постигнатите успехи се крият много труд, много усилия, икономически и агрономически познания. От създаването на кооперацията до преди година председател е бил Стоян Тодоров. Заради напреднала възраст той си подава оставката и стопанството преминава в ръцете на Венко Божанов. „Сега имам сериозно наследство, тъй като предишният председател беше човек с голям опит”, не крие новият ръководител. „Нормално е да те сравняват, сега чест чувам думите „предишният председател каза или направи”… Но трябва да се върви напред”, допълни още Божанов.

Каква е равносметката? „Измина една особена година. От пшеницата ожънахме средно по 470 кг/дка. Такова чудо не сме виждали. Толкова усилия положихме, за да стигнем до тези добиви”, разказва председателят на кооперацията.Той уточнява, че през миналата есен пшеницата дори не се е вкоренила, а полетата останали оголени. „После през пролетта на 2019 г. започнахме подхранване с течни торове и успяхме да закърпим положението. Но беше много трудно. Не съм срещал до сега подобно нещо. Затова и 470 кг/дка го отчитаме като успех на фона на това как изглеждаха посевите”, не крие още Венко Божанов.

За жалост картината се повтаря и тази зима – отново не валят дъждове или снегове. Отново няма възможност за натрупване на така жадуваните почвени запаси от влага. „Оказва се, че уж декември трябва да е най-студения месец, а то имаше едва ли не рекордни температури. Тук трябваше за сме заринати от сняг. Селото е разположено между Добрич и Силистра, ако ви кажа какви зими и какви преспи помня! Сняг до уши! Стигаше до един метър. Сега природата нещо си го връща… В момента трябваше да имаме сериозни запаси от влага, но няма откъде да дойдат”, анализира ситуацията ръководителят на кооперацията.

През късната есен, по-точно през ноември, Венко Божанов успява да засее 9 600 дка с пшеница от новата реколта. „Сеем големи площи с царевица, а при нея по-късно се освобождават площите, повече обработки има и затова сеитбената кампания е в по-късна есен. Сега закупихме на 100 % семена от пшеница. Нямаме българска селекция. Никой не дава цена за качествена пшеница, затова залагаме на сортове с висок потенциал за добив. Най-скъпата култура за нашата кооперация се оказва пшеницата”, обобщава още стопанинът. Той не крие, че посевите са поникнали малко по-късно, но това се оказва плюс - хесенската муха не ги е нападна или поне пораженията са в много по-малка част. „Има полета и колеги, които в края на 2019 г. вече имаха по три пръскания. Това обаче няма смисъл. След като е снесено яйцето от мухата, ларвата си е вътре и само пръскаш, а няма полза”, допълва производителят. Той не крие, че на полето в Добруджа има един сериозен проблем, свързан с кафявата ръжда. „Положението е много сериозно, особено през последните 3-4 години. Още от ноември-декември посевите вече са нападнати от това заболяване. Напролет трябва да третираме срещу кафявата ръжда. Тези болести и неприятели се събират в междинните култури и после трябва да хвърлим много повече химия в полетата, за да се справим. Пръскаме, но развъдникът си стои”, не крие горчивата истина Божанов.

Проблемите са свързани, смята още стопанинът. „Не ни разрешават да опалваме стърнищата след царевица или пшеница. Ние смятаме, че е нужно контролирано палене, а не безразборно. Но няма как, сложени са подписите, съгласили сме се на едни правила и трябва да ги спазваме. Но така по-трудно стават обработките, не са качествени, правим повече разходи, а при контролирано опалване болестите и неприятелите няма да са в тези размери. Съгласен съм с еколозите, че при палене се замърсява околната среда, но сега замърсяваме повече. Толкова химия преди години не сме слагали в почвата. Драстични са количествата в момента!”, анализира производителят.

В кооперацията са прибрани през есента 6 000 дка с царевица. Слънчогледът обаче се оказва по-неизгодна култура, тъй като цените са паднали. „Ожънахме средно по 310 кг/дка. Продадохме го на 603 лв./тон. Преди години дори произвеждахме семена от маслодайната култура. Това вече не ни устройва. Тази година решихме да пробваме с малки площи високоолеинов слънчоглед заради по-доброто заплащане. Но наблюденията ми са, че тук в района се опрашва малко по-трудно. Всяка култура, всеки сорт или хибрид трябва да си намерят мястото”, смята още кооператорът. Той планира напролет да сеят 5 600 дка с царевица. През тази есен от тази култура са прибрали средно по 800 кг/дка. „Когато се наливаше зърното, нямаше никакъв дъжд. Хибридите имаха заложби за повече, очаквахме поне с 200 кг/дка повече”, не крие Божанов.

ПТК „Житница” обхваща почти 6 землища. „Добри земи са, но има места, за които плащаме рента, а не можем дори да ги обработим заради наводнения или камъни. Имаме близо 900 договора за земята и не можем да си позволим да разделим или категоризираме всеки един и да даваме различна рента”, уточни още председателят.

Кооперацията притежава зърнобаза с вместимост 5000 тона, нови складове, навес за почистване на зърно, ведомствена бензиностанция, собствен водоизточник.

„Имам много добро наследство. Добра база, която трябва да се поддържа. Но имам и планове за бъдещето на кооперацията”, не крие Венко Божанов. Първата стъпка трябва да е обновяване на автопарка. „На външен вид тракторите изглеждат много добре, но те вече са над 10 годишни. При тази възраст един ремонт изобщо не е рентабилен, излиза солено. Минат ли 10 000 моточаса, по-добре да се замислиш за нова инвестиция. Затова за мене това е най-важното – да обновим машините”, планира ръководителят. Като втора задача той си поставя вдигане на добивите. „Тези показатели са ниски за нас. В същото време дадохме рента от 100 лв./дка, която на фона на резултатите идва висока. Повечето собственици на земя при нас вече са възрастни хора с по 10-20 дка, чакат на тези средства, за да си помогнат някак. С една дума, няма как да лавираме с рентата, а трябва да работим за по-добра печалба”, продължава с целите си Венко Божанов. Разбира се, нищо не е безпроблемно: „Притеснява ме, че работим ден за ден. Не заделяме средства за по-лоши години, тъй като природата дава знак, че няма да е особено благосклонна. Имаме нужда от високопроизводителни машини, например от нов трактор около 150 к.с., за да можем по-ефективно да използваме пръскачката. Другата ми цел е да закрепим работната ръка. Не искаме да има текучество. Трудно е, но трябва да се справим!”.

В края на януари всички проблеми ще бъдат дискутирани на годишния семинар на Националния съюз на земеделските кооперации у нас, който ще се проведе край Варна.

Земеделската техника става все по-тежка, а нейните габарити – все по-големи. Гигантите имат нужда от подходящи гуми – такива, които ще издържат на натоварването и няма да навредят на почвата. За да останат на пазара, производителите на гуми за земеделието са принудени да реагират на търсенето

Ася Василева
Вече е доста лесно да се идентифицират производителните гуми. Обозначението в името на модела със сигурност ще ви подскаже с какъв продукт си имате работа. Ако на страничната страна има надпис IF (Improved flexion – повишена гъвкавост) или VF (Very high flexion – много висока еластичност), то от обикновените радиални гуми тя се отличава с по-висока производителност. Обозначенията IF и VF говорят за висока товароподемност и едновременно с това щадящо отношение към почвата. Именно върху създаването на такива гуми дълги години работи компания Michelin. Резултатът е представен на пазара преди 15 години – светът се запозна с гумата XeoBib – първата с технология Ultraflex. XeoBib с налягане от 1 бар гарантира внимателно отношение към почвата при едновременни високи натоварвания и работни скорости. Тази гума стана „прародител“ на стандарта на Европейската техническа организация по гуми и джанти (ETRTO, European Tyre and Rim Technology Organisation), използван днес за гумите с много висока еластичност (VF).
При цялата прелест на гумите с повишена и висока еластичност, те имат един недостатък, възпиращ доста земеделци от преобуването на машините с тях – по-широката гума. Стандартните радиални гуми са по-тесни. Така че тракторът може да се преобуе само ако се сменят дисковете. Но широките дискове означават голям обем, и съответно – по-голяма носеща способност. Така че си заслужава.
От скоро производителите на гуми започнаха да предлагат моделите IF и VF за стандартни дискове (опция за тесни NRO). Такава опция вече е включена в стандартите на ETRTO. От една страна, това дава възможност да се използват обикновени дискове, а от друга, – ви лишава от предимствата, предоставяни от гумите с по-голям обем. Това означава, че всички взети мерки за предотвратяване на преуплътняването на почвата и запазването на плодородието й вече няма да са толкова ефективни. Днес гумите IF и VF са последна дума на технологиите и се предлагат от почти всички производители. Моделите IF са по-гъвкави в сравнение с радиалните си аналози с 20 на сто, което при еднакво натоварване позволява да се създава с 20 на сто по-ниско налягане върху почвата, или при същото налягане да се увеличи натоварването на машината с 20 на сто. Гумите VF са по-еластични от обикновените с 40 на сто. Съответно, с 40 на сто може да се намали налягането или да се увеличи натоварването.
ГОЛЯМА КОНТАКТНА ПЛОЩ
При равно налягане при съвременните гуми IF и VF контактното петно е по-голямо, отколкото при традиционните. Това означава, че налягането, оказвано върху почвата, е по-ниско, а броят на грайферите в контакт с почвата – по-голям. В резултат сцеплението с повърхността е по-добро.
Общото правило гласи – колкото е по-голям обемът на гумата, толкова по-висока е нейната производителност и толкова по-ниско налягането в гумата при равно натоварване. А колкото е по-ниско налягането в гумите, толкова е по-ниско и налягането върху почвата. Същото се отнася и за контактното петно – колкото е по-голямо то, толкова е по-ниско налягането върху почвата.
Всяка гума има минимално необходимо налягане. То зависи от конструкцията на гумата, натоварването и скоростта на движение. Колкото са по-големи натоварването и скоростта, толкова е по-голямо прегъването на скелето на гумата, механичното въздействие и нагряването на гумите. Поради това при високи скорости, за да се избегне претоварване, е необходимо по-високо налягане.
И точно тук възниква „конфликт на интересите“ при земеделските гуми. За движение по обществените пътища е необходимо високо налягане в гумите, съответно малко контактно петно и слабо съпротивление към вибрациите, а при работа на полето с цел запазването на структурата и плодородността на почвата, са необходими ниско налягане и голямо контактно петно. Но с такова ниско налягане като на полето, по пътищата няма да стигнеш далеч.
ГЪВКАВИ СТРАНИ
Строежът на рамката, използването на нови материали и рисунките на грайфера отличават съвременните гуми. За съжаление, за разликата на пръв поглед може да се съди само по рисунъка на грайфера или маркировката на гумите. Вътрешните промени остават невидими с просто око. При съвременните гуми гъвкавите страни осигуряват голямо прегъване без повреди. 

За придаването на здравина и гъвкавост при производството се използва специален найлон.
РЕЗЮМЕ
През последните години на пазара излизат все повече гуми, отличаващи се с повишена гъвкавост. Първоначалната цел на създаването на гуми с еднакво ниво на налягането е била да се реши противоречието между запазването на плодородието на почвата (ниско налягане в гумите) и безопасността на пътя (високо налягане в гумите). Но потенциалът на гумите IF и VF е много по-голям. Тези, които искат да се възползват максимално от тях, се нуждаят от система за регулиране на налягането в гумите. В сериен вариант тя присъства само при Fendt, при останалите марки е възможно дооборудване. За гумите EvoBib с технология „две в едно“ наличието на такава система е задължително за смяна на режимите „поле“ и „път“.
Съвременните гуми издържат на по-високи натоварвания от досегашните при равно налягане върху почвата. За съжаление, техниката става все по-тежка и изисква по-производителни гуми. Що се отнася до размера, сега стандартен е диаметърът от 2,35 м. Но да видим колко разстояние ще остане от калника до колелото в следващото поколение мощни трактори.
УТРЕ ЩЕ БЪДЕ ПО-ДОБРЕ ОТ ВЧЕРА
Колелото е свързващото звено между трактора и почвата. Добрата гума се характеризира с внимателно отношение към почвата, прекрасно сцепление с повърхността, надеждност и комфорт при работа. Допреди десетина години гумите на отделните производители се отличаваха съществено помежду си. Днес тази разлика вече не е толкова голяма.
Преди правилата се диктуваха от две компании – Michelin и Trelleborg/Pirelli. Техните гуми нямаха равни именно по внимателното им отношение към почвата, вибрирането и комфорта, тъй като притежаваха необходимите размери и позволяваха да се работи и движи по пътищата на ниско налягане.
В онези времена компания Alliance (ATG) все още беше израелска марка и беше известна предимно като производител на гуми за ремаркета. BKT се славеше с достъпните си цени. Германският премиум бранд Continental изобщо не се интересуваше от сегмента на земеделието, предавайки бизнеса си на Mitas, която, трябва да се признае, се справи доста добре. Холандската Vredestein, въпреки прекрасното качество на продуктите си, не успяваше да се конкурира с гигантите на пазара.
На пръв поглед изглеждаше, че пазарът се е стабилизирал и всеки е заел мястото си под слънцето. Но, не ... Сега той преживява нова епоха на промени. Предизвикателствата, хвърлени от сферата на земеделието, стимулират производителите да се развиват. ATG ( брандовете Alliance, Galaxy, Primex) и Vredestein с идването на нови собственици насочиха огромни инвестиции в разработването на гуми от нови размери и видове. BKT също следва курса на ръст на производството и развитието си. Най-големият производител на гуми в света с японски корени Bridgestone изтласква играчите на европейския пазар със своите свежи разработки и продукти. Внезапно Continental преоткри пазара на гуми за селкостопански машини и започна производството им в Португалия. Mitas изчезна под шапката на Trelleborg, последвайки примера на Pirelli. Групата компании Michelin (Michelin, Kleber и Taurus) изненада участниците на пазара с придобиването на PTG и Teleflow (производство на системи за контрол на налягането в гумите), както и на Camso (производство на гумени вериги и диагонални гуми). Всички тези производители сега си съперничат един с друг на пазара, предлагайки гуми, отличаващи се с невиждана досега носеща способност при ниско налягане в тях. С такива гуми на полето може да се работи с големи и тежки машини, без да се нанася вреда на почвената структура. Но развитието на селскостопанските гуми едва успява да следва излизането на пазара на нови трактори и комбайни, габаритите и теглото, на които стават все по-големи. Но въпреки това, който има такова желание, може да работи на полето, като не поврежда почвата и не я уплътнява. Новите гуми IF и VF имат огромно предимство в това отношение в сравнение с радиалните модели. Конкуренцията на пазара е голяма, разказите на производителите на гуми – многообещаващи, но да се провери колко дълго ще служи една или друга гума, не е толкова лесно.

Поддържането и повишаването плодородието на почвата може да се реализира с няколко обикновени, но ефикасни стъпки

Агр. Петър Кръстев

Рутинна практика е много земеделски производители да предпочитат да внасят едни и същи химични торове, които вече многократно са използвали в предшестващите години. Ако това се прави, без да се вниква в механизма за поддържане на плодородието на почвата, резултатът е само харчене на много пари за сложни торове без никаква необходимост. Твърдението е доказано убедително от специален проект, по който са работили канадски агрохимици. Анализите от работата им представляват интерес, защото прилаганата практика и у нас е доста аналогична.

Анализ на 6343 проби от пасища, взетиотизследователски екип за развитиена селскостопанския бизнес в Канада, е показал, чесамо 439 оттях (което е приблизително 7% от пробите), са съответствали на оптималното ниво на плодородие на почвата. Останалите 93% пробиса били или с дефицит навар (pH), или фосфор (P) или калий (K). Дългосрочните наблюдения показват, че постигането на оптимално плодородие на почвата води до формирането на най-голям потенциал за растеж на тревата в пасищата и спомага за намаляване на общите производствени разходи.Освен това оказва най-положителен ефект върху състоянието на околната среда като цяло.На базата на резултатите от анализите, екипът от агрохимици е формулирал пет стъпки, с които да се започне работа по подобряване плодородието на почвата.

Стъпка 1:Агрохичимен анализ на почвата

Ноември, декември, януари и февруарисанай-подходящите месеци завземане на почвени проби, при условие че в продължениена предшестващите три месецане савнасяне никаквихимични или органичниторове. Анализите на пробитеот такава почва най-точно показват степента напотребностот почвите навар и калий запредстоящияпроизводствен сезон.

Стъпка 2:Показателят рН (киселинност) на почвата

Резултатите отагрохимичният анализ на почватадават информация за необходимото количество вар, което трябва да бъде внесено, или че няма такава потребност. Ако това се изисква – попълването на съдържанието на вар в почвата трябва да стане при първа възможност. В райони с голямо количество валежи запасите от вар в почвата могат да бъдат бързо изчерпани. Ако почвата е твърде кисела, в нея се блокирадостъпът до другитехранителни вещества и микроелемени, особено на азота и фосфора.Изследванията са показали, чекарбамид може да се разхвърля седмица след варуването, без да има загуба на азот в атмосферата.

Стъпка 3: Фосфор (Р)

Ако резултатите от анализа на почвата показват съдържание на фосфор на ниво индекс 3 или повече, допълнителното внасяне на фосфорниторове няма дадонесе голяма полза за бъдещата реколта. Купуването на ненужни по състав торове и тяхното прилагане са само разхищение на пари и предизвикват промени в качествата на подпочвените води. Ако почвата показва оптималнониво на съдържание на фосфор, върху нея може да се разпръсне течен оборски тор или други органични торове, съдържащи фосфор, в количество, което е действително необходимо в конкретния случай.

Стъпка 4: Калий (K)

Калият има решаващо значение за усвояване на азота и другитехранителни вещества от кореновата система на растенията. Съдържанието му в пасищата, с редовно косене за сено, може да се намали доста бързо с времето.Проблемът с дефицита на елемента може бързо да се реши чрез внасяне в почвата на оборски тор. В краен случай, показателите за оптимално съдържание на калий в такава земя могат да бъдат подобрени с химични торове.

Стъпка 5: Осигуряване на баланс нахранителните вещества

Всички посочени дотук стъпки за попълване на хранителните вещества в почвата имат важно значение за поддържане на баланса на хранителните вещества. Важно е да се знае, че като правило липсата на едно хранително вещество в почвата пречи на усвояването на друго. Следователно, независимо от това какво количество азот ще бъде внесено в почвата допълнително, това няма да е гаранция за неговото ефективно усвояване от бъдещата реколта, ако липсва калий например.

Алтернативни методи за повишаване на плодородието на почвата

На практикаима разработени много методи за подобряване на плодородието на почвата. В случай че има спад в показателите за плодородие на почвата, това оказва въздействие не само в намаляване на добива. Растенията стават забележимо по-податливи на различни болести и вредители и дори част от тях могат да загинат. За да се избегне такъв резултат, е важно да се спазва едно основно агротехническо правило за подобряване на плодородието на почвата – поддържане на правилен сеитбооборот.

Не на последно място, за да се запази плодородието на почвата, трябва да й се дава отдих, защото тя също „се уморява“. Това може да се постигне, като в рамките на една година тя се оставя свободна от култури. В този период от време почвата се поддържа чиста от плевели, мулчира се и се тори.