Почвата за тях трябва да е лека и рохкава, най-добрата смеска е от листовка и оборски тор. За да сте сигурни, че цветята ще имат достатъчно хранителни вещества, може в почвата да „забодете” няколко пръчки тор.

Далиите се засаждат на слънчево и плодородно място. По-едрите сортове имат нужда от колове, с по-ниските може да се опасват бордюрите. Папратите и иглолистните растения, които сте отглеждали в стаята изнесете навън, но ги настанете под сянката на по-едрите храсти.

Публикувана в Цветарство

 

Европейската комисия индиректно потвърди, че вече няма надежди за бъдещо развитие на нейното от години блокирано предложение за европейска рамкова директива за защита на почвите.

При неофициална среща на европейския комисар по околна среда Янез Поточник с европейски министри на околната среда, властите в Брюксел съобщиха, че представителите на страните - членки са отхвърлили идеята да продължат да обсъждат проекта. Значимостта на темата обаче беше призната от всички участници в срещата.

В контекста на седмата европейска програма за защита на околната среда, страните - членки се обявиха за това, съвместно да работят за създаването на целенасочена и подходяща програма, съобразена с рисковете, която да се превърне в задължителна правна директива.

Още миналата есен Комисията съобщи, че възнамерява да оттегли предложението си, по което от години няма развитие. Намерението й беше обвързано с големите надежди преди изборите за Европейски парламент през 2014-та година. Сега, Поточник изглежда се е примирил с нереалистичното положително развитие на проекта.

Европейските преговори за рамкова директива са замразени от 2006 година насам поради блокиращо малцинство от Германия. Критиците са на мнение, че правителството на Германия възприема опазването на почвата като своя собствена национална задача.

Източник: http://www.topagrar.com/

 

Публикувана в Бизнес

Рано напролет култивирайте и бранувайте

Добивът от зеленчуковите култури се формира от малък обем почва за кратък период от време, поради което са им необходими дълбоки, рохкави, топли и отцедливи почви, богати на хранителни вещества. Бедните, каменистите, тежките, водонепропускливите и глинести почви не са подходящи за отглеждане на зеленчуци или е нужно да бъдат подобрени.
За да се намали изпарението на почвената влага през пролетта, почвата се култивира и бранува още щом стане възможно да се обработва. Това спомага да се унищожат поникналите плевели и по-бързо да се затопли почвата. Веднага след брануването на по-леки и рохкави почви може да се разсаждат ранните и по-студоустойчиви зеленчукови растения, а за по-топлолюбивите се налага повече от едно култивиране. При по-тежките и свързани почви след брануването, когато почвената влага е намаляла, се извършва изораване на дълбочина 15-18 см. След което почвата отново се бранува и се пристъпва към сеитба и разсаждане. Пролетното изораване е необходимо и при силно заплевелена почва.
През периода на вегетация на зеленчуковите култури почвата се утъпква от различни манипулации, а след поливка или дъжд се образува почвена кора. Това затруднява газовата обмяна, почвената влага се изпарява бързо и се нарушава топлинният режим на почвата. Необходимо е да се извършат около 3 вътрередови и междуредови обработки, за да се унищожи плевелната растителност и да се подобри толинният, въздушно-газовият и хранителният режим на почвата.
В началото на вегетацията, когато растенията са по-малки и кореновата система е по-слаба, почвата се обработва по-плитко – 4-6 см, а когато растенията укрепнат, по-дълбоко: 8-12 см. Някои зеленчуци, които имат плитка коренова система, не понасят дълбока обработка (лук, краставици, цветно зеле и др.) и при тях се препоръчва тя да се избягва. За други образуващи лесно допълнителни корени е полезно загърлянето. То се извършва с умерено влажна и рохкава почва. Със суха почва не бива да се загърля, защото се влошава водният режим около растението и допълнителни корени не се образуват.
След прибиране на реколтата мястото трябва да се почисти от остатъците. Листата, корените и стъблата се събират и изнасят. По този начин се унищожава заразата от някои болести и неприятели.

Публикувана в Растениевъдство

Това намалява риска от замърсяване на почвата и водите с азот и азотни съединения

Торенето в различните му форми е дейност, с която се цели балансирано хранене на растенията за получаване на оптимални добиви. Подхранването през вегетацията е основна част от технологията при отглеждането на зърнено-житни култури. Независимо че се прилага от десетилетия, не всички фермери спазват добрата практика за опазване на почвите и водите. А тези правила са съобразени с изискванията в ЕС и са одобрени със заповед от министъра на земеделието и храните.
ПРАВИЛА ЗА ДОБРА ЗЕМЕДЕЛСКА ПРАКТИКА
1. Да не се внасят азотни торове и оборски тор в периода между 1 ноември и 31 януари.
2. За да се избегне рискът от излишък на нитрати в растенията и почвата, при всички култури, с изключение на някои интензивни култури (зеленчуци, поливна царевица), количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
3. При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот на декар торовата норма да се разделя на две – до 2/3 се внасят предсеитбено или преди засаждането, а остатъкът да се оставя за подхранване.
4. На почви с лек механичен състав (песъчливи почви) азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
5. При използване на азотсъдържащи торове да се обръща внимание на разпръскването им на площи, където опасността от повърхностно оттичане и дълбочинно просмукване е голяма.
6. Да се поддържат грижливо резервоарите, цистерните и тръбопроводите при използване на течни торове с оглед избягване на евентуални течове.
7. При авиационно разпръскване на торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
8. На равнинни терени да не се тори с азотсъдържащи торове на пълно замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка с дебелина по-голяма от 5-6 см. Само по изключение да се прибягва до торене с азотсъдържащи торове на частично замръзнала почва.
9. Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е наситена с вода.
10. Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
11. При равнинни терени да не се използват торове край водни басейни на разстояние по-малко от 5 м.
12. Върху терени с наклон над 6° да не се внасят азотсъдържащи торове на изцяло или частично замръзнала почва и на почва, покрита изцяло или отчасти със снежна покривка.
13. При внасяне на азотсъдържащи торове върху терени с наклон над 6°, азотната норма да се разделя на части, за да се предотврати изнасянето на хранителни вещества по склона. До 2/3 от нея да се внасят предсеитбено или преди засаждане, а остатъкът да се оставя за подхранване.
14. При терен с наклон нас 6° обработката на почвата да се извършва контурно (по хоризонталите) или напречно на склона.
15. При терени с наклон над 6° да не се внасят азотсъдържащи торове край водни басейни на разстояние по-малко от 10 м. 

ИМА ТЕРИТОРИИ, НА КОИТО ПРАВИЛАТА СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
Правилата за добра земеделска практика задължително трябва да бъдат прилагани от земеделските стопани на териториите на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
За земеделските стопани, чиито стопанства попадат на територията на чувствителна/уязвима зона (това са райони, в които чрез просмукване или оттичане водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници), прилагането на правилата за добра земеделска практика е задължително, като част от Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните/уязвими зони.
 Земеделските стопани са длъжни също да спазват и другите, по-специфични и по-строги мерки, включени в Програмата за ограничаване и ликвидиране на замърсяването в чувствителните зони, определени със Заповед № РД-795/10.08.2004 г. на министъра на околната среда и водите.

Публикувана в Растениевъдство

Руски микробиолози откриха бактерии, които могат активно да почистват почвата от пестициди, разрушавайки фенолния пръстен.
Разработката принадлежи на младата микробиоложка Лили Анисимова. Тя е успяла да изучи задълбочено генетиката на микроорганизмите, да изолира от бактериите ДНК, която отговаря за унищожаването на пестицидите. Практическите експерименти проведени в международния биологичен център на Московския държавен университет са доказали, че бактериите са способни да се размножават активно в замърсени с пестициди и хербициди почва и разрушават така наречения фенолно-пестициден пръстен.
Бактериите „работят” просто: те разпознават пестицидите в почвата, които са единствен източник на храна за тях и ги абсорбират. На база на тези микроорганизми е създаден препаратът „Террабактерин”.
Зоната на употреба на препарата според Лили Анисимова е много широка: той е подходящ както за малките земеделски стопани, така и за големите фермери. В интензивното земеделие препаратът се въвежда в почвата заедно със семената през пролетта или есента. Освен борбата с пестицидите и хербицидите, препаратът също така обогатява почвата с минерали и микроелементи, повишава устойчивостта на културите към стрес и негативни фактори на околната среда. Като цяло се подобрява почвеното плодородие и добивите при културите.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 22 Януари 2014 16:00

Оръжие срещу нематоди

Американски учени са открили ново „оръжие“ в борба с кръглите червеи – нематодите. Те са разработили нов диагностичен тест, който открива именно тези паразити, които поразяват младите кълнове на картофите. Молекулярният биолог от Сервиза за селскостопански изследвания в Итака Кзаохонг Уонг е получил патент на мониторингов инструмент, който използва клониране на гени.
Съществуват два типа кръгли червей, паразитиращи по картофите: златиста и бледа нематода. Отличаването им една от друга е много важно, тъй като селекционерите са създали сорт, който е устойчив на златиста нематода. В същото време няма сорт, който да е устойчив на бледата нематода. Затова, ако бледата нематода се намира в почвата, полето се счита за неподходящо за отглеждане на култури и не се използва. Първоначално тя е била открита през 2006 г. в Айдахо и от тогава представлява голяма заплаха за селското стопанство на Европа, във връзка с това, че клубените на картофите „пътешестват“ по различни страни. Бледата нематода може да създаде проблеми и в други страни, където отглеждането на картофи е популярно.

Публикувана в Растениевъдство

Особености на дъждовните червеи и тяхното влияние върху почвата

МЕХАНИЧНА ОБРАБОТКА
С увеличаване количеството и интензивността на механичните обработки се разрушават ходовете, какавидите и непосрествено телата на дъждовните червеи. По-малката интензивност на обработката на почвата, при която растителните остатъци остават на повърхността и подобряват средата за обитаване на дъждовните червеи. Растителните остатъци служат като източник на хранене, прикриват и защитават ходовете и дъждовните червеи от птици и други хищници, живеещи на повърхността на почвата.
Намаляване интензивността на механичните обработки е особено благоприятно за L. terrestris, които се движат по един и същи ход между дълбоките слоеве на почвата и повърхността й в търсене на храна. Ако механичната обработка разрушава ходовете, у много от дъждовните червеи няма запас от енергия за това да си построят нови, които да ги отведат до източника на хранене. Ендогенните (обитаващите повърхностните слоеве почва) червеи могат да издържат ежегодна механична обработка, тъй като те постоянно строят нови ходове и получават достъп до голямо количество храна от почвата, а не от растителната покривка на нейната повърхност. Технологията No-till и другите методи на почвозащитно земеделие, например чизеловане и гребеновидна обработка на почвата могат да доведат до увеличение на популацията (таблица 1).
6-tab1Единствената механична обработка не съкращава значително популацията на червеите, докато повторната обработка през определено време води до снижаване на тяхната численост. В процеса на изследването е установено:
- след 5 годишна оран количеството на дъждовните червеи е намаляло със 70% в сравнение с тяхната популация в първоначално необработваната площ;
- след 25 годишно прилагане на традиционни обработки, популацията на дъждовните червеи представлява всичко 11-16% в сравнение с тези количества, които са съществували на площта първоначално;
- изследователите установили, че на полета с No-till дъждовните червеи са били 30 пъти повече от тези, където се използва традиционна обработка;
- в Нигерия изследователите установили 2400 съединения, произведени от дъждовните червеи на квадратен метър на полета с No-till, в сравнение със 100 съединения на квадратен метър на полета, където е използвана традиционна обработка;
- по време на експеримента в Джорджия на полета с No-till са били установени 967 червеи на м2, а на полета с традиционна обработка – 149 червеи/м2.
СЕИТБООБОРОТ И ПОКРОВНИ КУЛТУРИ
Механичната обработка влияе на декомпозицията и наличието на растителни остатъци на повърхността. Изборът на култура определя количеството и качеството на остатъците които ще служат като източник на хранене за дъждовните червеи.
Популацията на дъждовните червеи се понижава до минимална численост в изтощаваща система на отглеждане на културите, при която се използва плуг и растителните остатъци се изнасят, не се използва оборски тор или други органични вещества. Съществува здрава взаимовръзка между количеството на дъждовните червеи и количеството на растителните остатъци, които се възвръщат в почвата (таблица 3). Зърнените култури, такива като пшеница (ако сламата се оставя в почвата) са по-предпочитани от дъждовните червеи за разлика от културите, които остават малко растителни остатъци, например соя. Проведените през 1940 година изследвания са определили следващото класиране на популацията на дъждовните червеи (всички полета се намират под традиционна обработка) пасище – дребно зърнести култури, след които идват остатъци от бобови култури отглеждани лятото; дребнозърнести с лятна вегетация; соя за зърно; соя за зелено, царевица. На Ротамстедската опитна станция в Англия (основана 1843 г.) най-голямата популация на дъждовните червеи е установена на тези участъци където зърнените култури са отглеждани във вид на монокултура.
Числеността на популацията е била по-ниска на участъците, на които са отглеждани кореноплоди, например ряпа и най-ниската – под оран.
Без оглед на производството голямото количество растителни остатъци, монокултурата царевица поддържа по-малка популация дъждовни червеи в сравнение с тези случаи, когато царевицата се отглежда в сеитбооборот със соя. Видът на технологията (No-till или традиционна обработка) при това няма значение. Напълно вероятно е дъждовните червеи да предпочитат бобовите култури (таблица 2). Към другите фактори, които водят до снижаване популацията на дъждовни червеи в царевицата, може да се отнесе внасянето на фунгицидите за контрол на заболяванията на корените върху повърхността на полето и използването на амоняк в качеството на тор. Сеитбооборотът с използване на пасище или растителни остатъци  води до значително увеличение броя на дъждовните червеи. Съществува определена взаимосвързаност между количеството на дъждовните червеи и годините, когато са отглеждани зърнени или бобови култури. Например, посев на зърнени култури на всяка трета година води до увеличаване на популацията на дъждовните червеи в сравнение с посевите от житни всяка втора година или във вид на монокултура. Шестгодишен сеитбооборот е приложел Дик Томсън (Бун, Айова), в който отглеждал царевица, соя, овес и три години пасище (люцерна, червена детелина, и други фуражни треви). Той съкратил интензивността на механичната обработка и използвал оборски тор. Изследователи от Националната изследователска лаборатория по плодородие на почвата намерили повече дъждовни червеи на полетата на Томсън, в сравнение с полетата на съседите, които са прилагали сеитбооборот царевица-соя (Ernst, 1995). Увеличението на популацията на дъждовните червеи е обяснено с използването на бобово-житни култури, оборски тор и съкращаване на обработките.
Люцерната и детелината водят до увеличение на количеството дъждовни червеи благодарение на отсъствието на механични обработки и високото съдържание на белтък в техните растителни остатъци. Сеитбооборот в който се отглежда люцерна и зърнени култури способства за растеж на числеността на дъждовните червеи, за разлика от отглеждането само на зърнени. Използването на покровни култури помага за увеличаване популацията на дъждовните червеи за сметка на увеличение количеството на храна за тях (органични остатъци), а така също осигуряват повече време за хранене и възпроизводство. В южните климатични условия покровните култури защитават дъждовните червеи от студ есента и зимата, и от жега през лятото. Допълнителната храна и покритието на почвата, която осигуряват покровните култури са особено важни в тези места, където дъждовните червеи преработват прекалено много растителни остатъци. Университетът Висконсин е установил, че количеството на растителните остатъци намалява от 30 на 15% в резултат от преработката им от дъждовните червеи по време на посеви с No-till технология (Ernst, 1995).
ТОРЕНЕ
6-tab2Прилагането практически на всички огранични подобрители води до увеличаване популацията на червеите. Внасянето на оборски тор може да удвои или утрои популацията на червеите за една година. Съдържанието на амоняк или соли в тора влияе отрицателно върху количеството на дъждовните червеи. Като правило използването на неорганични вещества също влияе положително върху популацията на дъждовните червеи. Преди всичко, това непряко влияе за повишаване количеството на биомасата, а впоследствие на увеличение на органичните остатъци.
Изследователите отбелязват, че количеството на дъждовните червеи в ливадите на които са внасяни неорганични торове е била два пъти повече от ливадите без торене (предпланините на Джорджия).
Азотът и азотните торове действат отрицателно на дъждовните червеи.
Ежегодното използване на амониев сулхфат или карбамид е довело до снижение популацията на дъждовните червеи.
Изследователите които са направили опити през 1856 г в станцията Ротамстед са отчели, че след продължително използване на няколко дози амониев сулфат (0; 48; 97 и 145 кг/ха) числеността на червеите била обратно пропорционална на количеството внесен азот. Подобен ефект вероятно обяснява намаляването нивото на рН в почвата под въздействие на внасянето на торове. Директното влияние на азотния тор по време на внасяне убива 10% от популацията. Въпреки това, разгледано в дългосрочна перспектива, фермерите отбелязват увеличение числеността на дъждовните червеи за сметка на добивите и количеството храна за тях. Някой фермери са отишли на прилагане на сух азотен тор с 28% азот, който не убива червеите по време на внасяне. Други използват сидерати за защита и увеличение популацията на червеите. Известно положително влияние върху червеите има варуването на кисели почви, тъй като червеите предпочитат неутрално ниво на рН и им е необходим калций за растежа. Варуването може и косвено да влияе за увеличаване на популацията, защото усилва растежа на културите, а следователно повишава и количеството на растителните остатъци. Изследване, което е направено в Нова Зеландия показва, че при добавяне на 2,2 т вар на хектар количеството на дъждовните червеи хранещи се на повърхността на почвата се увеличава с 50%.
ПЕСТИЦИДИ
Като правило повечето хербициди са безвредни за дъждовните червеи. Хербицидите от класа на триазините умерено влияят на тяхната численост. Фунгицидите, които са използвани до Втората световна война са умерено токсични за дъждовните червеи. Основната опасност за популацията представлява продължителното натрупване на съединенията на тези вещества в почвата.
Повечето инсектициди от групата на карбаматите са токсични за дъждавните червеи. В значителна степен е изучено токсичното влияние на фурадана. Инсектицидите от клас органофосфорни са по-малко токсични за дъждовните червеи, но и от тях има някой, които са силно токсични.
Ароматните органохлорни инсектициди не са твърде токсични за дъждовните червеи. Други фумиганти (фунгициди, нематоциди) със широк спектър на действие са много токсични за червеите.
НАПОЯВАНЕ И ДРЕНАЖ
За разлика от сухите почвени условия, в почвата на поливните площи се наблюдава повишена активност на дъждовните червеи. Напояването води до засилване растежа на културата, а от там и към увеличение на храната за червеите.
Поливната вода може да носи със себе си дъждовни червеи и техни какавиди, работейки като инокулант за определени видове. Изкуственият дренаж на почвите имащи лош естествен, също създават благоприятни условия за дъждовните червеи за сметка на повишената аерация на почвата.
ЗАСЕЛВАНЕ НА ЧЕРВЕИТЕ
6-tab3Дъждовните червеи обитаващи плитките почвени слоеве обикновено присъстват на земеделските полета. Тяхната популация може значително да се повиши в продължение на 1-2 години използвайки технологии, което не им вредят. В същото време за увеличаване числеността на дъждовните червеи, които обитават дълбоките почвени слоеве е необходимо повече време.  Дори при благоприятни условия те преминават на незаети региони и територии посредством бавна миграция. Също така, процесът на размножаване на червеите е много бавно. Ако се оставят на самотек, трябват 7-8 години за увеличение на популацията.
При благоприятни условия заселването на дъждовните червеи или техните яйца може да се увеличи.  Обаче в някой почви, например с груба песъчлива структура или почви с повишено съдържание на глина и високи подпочвени води, дъждовните червеи не се чувстват комфортно от тези отрицателни за тях свойства на почвата. При желание да засели дъждовни червеи, фермерът трябва да започне с малък участък (който не води до големи разходи), за да се убеди, че дъждовните червеи ще преживеят именно на това място. Фермери от Индиана и Илинойс заселили от 10 000 до 100 000 дъждовни червеи на своите места на цени 4-5 цента за км. м, купувайки ги от местните магазини или от Канада. Дори при такова заселване са необходими най-малко 5 години за увеличаване на популацията, ако тя преживее.
В Холандия заселват червеите на заблатени места след което ги просушават. Естествената плътност на популацията се е увеличила за 26 години след пресушаването.Освен това тяхното количество не е било много повече от момента на заселване на дъждовните червеи.
ОБОБЩЕНИЕ
Дъждовните червеи повишават качеството на почвата, като смилат (раздробяват) растителните остатъци, стимулират разпада на биомасата, увеличават плодородието и подобряват физическите свойства на почвата, например инфилтрацията и агрегацията. Достъпността на храна се явява основен фактор, ограничаващ размера на популацията.
Растителните остатъци и покровните култури оставени на повърхността на почвата, използването на почвозащитно земеделие дават храна необходима за повишаване на числеността.
Торенето повишава размера на популацията, като умножава растителните остатъци, особено ако нивото на рН е неутрално. Обикновено хербицидите не вредят на дъждовните червеи, но някой инсектициди, нематоциди и фунгициди са много токсични за червеите. В някой ситуации може да се използва заселването на различни видове дъждовни червеи в определени местности след внедряване на технологии, които не вредят на червеите.
Институт по качество на почвата, Алабама, САЩ
Адаптиран превод Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

 

Прилагането на органични торове е най-старата земеделска практика за повишаванена плодородието на почвата. Те подобряват физичните и химични свойства на почвата, подобряват и нейната биологична активност. Органичните торове са основен източник на хумус, те притежават мелиоративни свойства. Използването на животински отпадъци за торене на почвата дават възможност за повторно използване на хранителни вещества.
Органичните торове са изключително разнообразни, но основно се прилагат оборски тор, компост и птичи тор.

Органичните торове предоставят постепенно и продължително подхранващо действие на растенията, тъй като се разлагат в продължение на дълъг период от време. Това им свойство на практика елиминира вероятността от прекомерно наторяване на почвата с вредни последици.
С тях трябва да се внимава, защото имат и недостатъци

При използването на органични торове се проявяват и някой недостатъци. На първо място, това е ниското съдържание на хранителни вещества. При такива показатели се губи смисълът от превозването им на дълги разстояния, което става икономически неизгодно.
Освен това при използване на животинска тор за наторяване вероятността от заплевеляване на почвата е по-голяма. Един тон тор или компост, може да съдържа до няколко милиона, дори милиарда плевелни семена, които могат да покълнат. В оборския тор семената от плевелни растения идват от фуражите, постелките на животните и др. Ако в тора присъстват плевели, ефектът от прилагането му е по-скоро отрицатен, отколкото положителен или равен на нула.

 

Публикувана в Растениевъдство

Изследователи от университета в Орегон, САЩ смятат, че намаляването на влагата в атмосферата е резултат от пренасищане на почвата със сол. Вероятно това е причината за сушата на Марс и други планети.
За да се докаже този ефект, учените са избрали комбинация на соли от елементи с различна степен на хигроскопичност. Повечето от тези елементи са открити в пустинните райони на Марс и Земята. Наличието на такава висока концентрация на соли се дължи на факта, че по-рано в тези области са били разположени древни фиорди с морска вода. Освен това, в някои от тези участъци солите са толкова много, че буквално поглъщат влагата от въздуха.
Почвата в подобни участъци съдържа до пет пъти повече вода от почвата в съседен участък. "Солените оазиси" намиращи се на нашата планетата са населени с органични вещества и микроби. Освен това, високата концентрация на соли в почвата е причина за падане на точката на замръзване на подземните води. Това показва, че има смисъл да се търсят живи организми на други планети точно по тези места.

Публикувана в Растениевъдство

Резултатите от специално проучване са доста тревожни

В сухите райони по света става все по сухо, водата престава да бъде единственият ресурс, липсата на който се усеща все по-осезателно.
Скоро ще бъде засегнато и нивото на хранителните вещества в почвата, а техния дисбаланс може да се отрази на живота на една пета от населението на света.

От 2009 г. Матьо Боукер, доцент по горски почви и екосистемна екология в Университета на Северна Аризона се занимава с проект по този изключително важен въпрос. В статия той описва подробно какви изменения в почвата могат да се случат и се обсъждат последствията от такова развитие на събитията.
Боукер обяснява, че повече от 17 хранителни елемента необходими за растежа на растенията са почвени ресурси, такива като азот и фосфор.
Статистическият модел, който е помогнал за изследванията показва, че тъй като климатът става все по- сух, съдържанието на азот ще намалява, а концентрацията на фосфор ще расте.
- И двата елемента са необходими за растежа на растенията и са основни съставки на торовете, но за ефективен растеж на растенията и двата елемента трябва да присъстват в подходящи пропорции - обяснява Боукер.

Безводните региони, които се определят главно от по-ниската влажност, обхващат около 41 процента от повърхността на земята.
Проведените изследвания показват, че хората, които разчитат на тези екосистеми за отглеждане на селскостопански култури за фураж, гориво и влакна, отбелязват все по-голям спад в получените добиви.
Според Боукер, прогнозираното понижаване на броя на растенията може дори да доведе до увеличаване на прашните бури, броят на които през последните десетилетия постоянно нараства.
По време на проекта изследователския екип е посетил 224 обекта в 16 страни на всички континенти с изключение на Антарктида.
Боукер е ръководил една от групите учени, занимаващи се с подбора на пробите, които са посетили 10 изследователски центрове в северната част на Аризона и Юта. Тези области представят пълна гама от сухи, тревисти райони с ниски нива на валежи и на относително влажни екосистеми. Резултатите от проучването ни карат сериозно да се замислим с какво ще се сблъскат фермерите в близко бъдеще.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта