Резултатите от специално проучване са доста тревожни

В сухите райони по света става все по сухо, водата престава да бъде единственият ресурс, липсата на който се усеща все по-осезателно.
Скоро ще бъде засегнато и нивото на хранителните вещества в почвата, а техния дисбаланс може да се отрази на живота на една пета от населението на света.

От 2009 г. Матьо Боукер, доцент по горски почви и екосистемна екология в Университета на Северна Аризона се занимава с проект по този изключително важен въпрос. В статия той описва подробно какви изменения в почвата могат да се случат и се обсъждат последствията от такова развитие на събитията.
Боукер обяснява, че повече от 17 хранителни елемента необходими за растежа на растенията са почвени ресурси, такива като азот и фосфор.
Статистическият модел, който е помогнал за изследванията показва, че тъй като климатът става все по- сух, съдържанието на азот ще намалява, а концентрацията на фосфор ще расте.
- И двата елемента са необходими за растежа на растенията и са основни съставки на торовете, но за ефективен растеж на растенията и двата елемента трябва да присъстват в подходящи пропорции - обяснява Боукер.

Безводните региони, които се определят главно от по-ниската влажност, обхващат около 41 процента от повърхността на земята.
Проведените изследвания показват, че хората, които разчитат на тези екосистеми за отглеждане на селскостопански култури за фураж, гориво и влакна, отбелязват все по-голям спад в получените добиви.
Според Боукер, прогнозираното понижаване на броя на растенията може дори да доведе до увеличаване на прашните бури, броят на които през последните десетилетия постоянно нараства.
По време на проекта изследователския екип е посетил 224 обекта в 16 страни на всички континенти с изключение на Антарктида.
Боукер е ръководил една от групите учени, занимаващи се с подбора на пробите, които са посетили 10 изследователски центрове в северната част на Аризона и Юта. Тези области представят пълна гама от сухи, тревисти райони с ниски нива на валежи и на относително влажни екосистеми. Резултатите от проучването ни карат сериозно да се замислим с какво ще се сблъскат фермерите в близко бъдеще.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 14 Ноември 2013 10:35

Засаждането е инвестиция в бъдещето

За успешно прихващане всяка стъпка е важна.

След като изберете най-подходящите фиданки за засаждане, трябва да осигурите влага на корените до момента на засаждане. За тази цел предпочитайте дръвчета, които се продават със защитени от изсъхване корени. Ако се налага да ги съхранявате няколко дни до засаждане, може да ги заровите в наклонено положение (45°) в почвата  и след това да ги полеете.
Изкопаването на дупката може да е направено предварително, което е по-добре, но в любителската практика това рядко се прилага. При изкопаването почвата от дупката се отделя на две купчини – едната от едната страна с почва от повърхностния 30 см почвен слой, а другата от другата страна с почвата от по-долните слоеве. Дълбочината на дупката трябва да е от 50 до 70 см, а ширината 50 см, като най-вече е съобразена с дължината на корените. Преди засаждане на дръвчетата на дъното на посадъчната дупка се насипва оборски тор примесен с почвата от плодородния почвен слой. Освен оборски тор се поставят и комбинирани минерални торове, съдържащи азот, фосфор и калий по 300 г на дупка, като те също се размесват добре с почвата и оборския тор. Така подготвената торо-почвена смес първо се насипва във вид на хълмче, така че около нея свободно да се разположат корените на дръвчето насочени в дълбочина. Преди поставяне на дръвчето, за да се стимулира растежът на корените, върховете им леко се съкращават. Ако има счупени или сухи те се премахват или отрязват до здрава тъкан. След това се прави постепенно засипване на корените с обогатената почва, като междувременно внимателно се притъпква с крак за уплътняване. Накрая, след заравяне на корените, дупката се дозапълва с почвата от дълбокия почвен слой. Засаденото дръвче се полива обилно, за да се уплътни почвата около корените.
Важно: при засаждането мястото на присадката трябва да е насочено на юг и да е на около 5 см над почвата.

Публикувана в Овощната градина

Учените от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията “Никола Пушкаров” създадоха съвременна електронна информационна система за оценка и подобряване плодородието на почвите у нас. Това съобщи директорът на научното звено към Селскостопанска академия проф. Тотка Митова. Чрез нея фермерите ще могат да разберат дали почвите в нивите им ерозират, районът заплашен ли е от бедствието, какъв тип е почвата в обработваемите площи и какви култури са най-подходящи за отглеждане върху тях. Цялата информацията може да се получи чрез предоставяне на кадастрален код, който е част от вече готовия електронен атлас на почвите в България. Това е едно от практическите разработки на учените за улеснение работата на земеделските стопани. Информацията за ерозията на почвите е особено полезна за тези, които кандидатстват по съответните мерки по Програмата за развитие на селските райони.
През есента се прибират последните земеделски култури за сезона. Добре е след прибиране на продукцията да се вземат  проби за проверка съдържанието на основните хранителни елементи в почвата. За добри резултати почвените проби трябва да се вземат преди торенето, съветва проф. Митова. Така ще могат да бъдат прецизирани количествата за есенното внасяне на азот за пшеницата, ечемика и рапицата. Почвени запаси от 6-7 кг азот на декар позволяват на културите да се развиват нормално и без допълнително  торене. Така внасянето на азот в почвата през есента става ненужно, което води до  неоправдани загуби, екологични рискове и икономия на 1/3 от азотните торове.
Освен за азотните торове, резултатите от анализите ще дадат информация за нуждата от фосфорно и калиево торене.  За предпочитане е калиевите и фосфорните торове да се внасят преди основната обработка на почвата. Внасянето на “сляпо” на NPK торове в по-голямата част от случаите е безпредметно, с последващи финансови загуби. Повечето почви в България са добре запасени с калий и внасянето му не винаги  води до очакваната прибавка в добивите. Почвените анализи изясняват запасеността на почвите и стопаните може да използват само нужните торове и норми, изтъкна проф. Митова.
В последно време фермерите се увличат в едностранно азотно торене и то с високи дози. Често потенциала на културите да усвоят азот се надхвърля с 20-30%. Тези неоправдани разходи може да се насочат към закупуване на фосфорни или калиеви  торове. Това ще доведе до по-добро презимуване на културите и увеличени добиви без нарастване на разходите.Навременното и прецизно извършване на агротехничните мероприятия през есента е основата за добри добиви през следващата година, каза в заключение директорът на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията “Никола Пушкаров” .

Публикувана в Бизнес

 

Нормалното развитие на всички живи организми е застрашено

С цел да се проучи замърсяването на почвата с тежки метали и да се оцени неговото въздействие върху педофауната, в САЩ е направено проучване върху участъци от две горски насаждения и две ливади, намиращи се в близост до гористи райони. Терените са разположени далеч от промишлени източници на вредни емисии, и на около 200-300 метра от основните пътни артерии и комуникация. Тези изследвания са направени, за да се определи съдържанието и плътността на кадмий, никел, олово, мед и цинк и разнообразието на почвата мезо- и макрофауната на определените за целта места.

Съдържанието на Cd, Ni, Pb, Cu и Zn в почвата на избраните парцели е изследвано чрез атомно-спектрометричен метод. Анализирани са няколко екологични параметри - температура, влажност на почвата и рН. Почвените проби са били неутрални или леко алкални. Установено е, че съдържанието на всички тежки метали е по-малко в почвата на горския парк. Съдържанието на Cd и Pb на поляната и в горските почви на защитените паркове е било високо. Установено е, че в горския парк плътността на педофауната (обитаемият почвен слой от животински видове от всички видове) е по-висока, отколкото в ливади и гори от защитените паркове.

Изводите са драматични

 

Съдържанието на тежки метали в околната среда (почва, вода и въздух) се увеличава и е опасно за нормалното развитие на всички живи организми. Почвата е замърсена с тежки метали от процеси, като утаяване на прах, потокът на канализацията, както и прилагането на минерални торове и пестициди. Увеличението на някои метали в почвата могат да окажат неблагоприятно въздействие върху функционирането на почвената подсистема чрез токсичен ефект върху микрофлората, растенията и педофауната. Тъй като тежките метали мигрират много бавно в почвата, те са сред най-устойчивите замърсители. Това е особено вредно, тъй като почвата е важна част от придвижването на елементите и е основният път на трофичната верига достигаща до човешките същества. Ето защо почвените замърсители се разглеждат, като мярка за качество на околната среда.

 

Публикувана в Растениевъдство

Подходящи места за овощни градини

 

Подходящи за овощни градини са равните места с добър въздушен дренаж - главно в долините на реките, в подножията на планините или възвишенията, както и приосновните им склонове с неголям наклон. Речните долини са най-подходящи за създаването на насаждения от ябълки, круши и дюли, за които трябва да бъде осигурено напояване.

 

По-тежките и влажни глинести почви обикновено са по-студени, поради което при тях плодовете узряват по-бавно, стават малко по-едри, но не са типично оцветени и понякога не успяват да развият напълно вкусовите си качества. При тежките глинести почви обработката на почвата се извършва много по-трудно.

 

От друга страна, леките почви са по-топли, проветриви, но по-слабо запасени с хранителни вещества и с по-слаба влагоемност. При осигурено торене и напояване от дръвчетата отглеждани там могат да се получат достатъчно едри, типично оцветени и с добри вкусови качества плодове. В по-топлите райони на страната, където влажността на въздуха през лятото е много ниска, овощните дървета се развиват и плододават добре само на по-дълбоки почви с добра аерация, където кореновата система има възможност да проникне на по-голяма дълбочина. Когато почвите са по-плитки, овощните дървета могат да имат сравнително добър растеж и продуктивност само в по-прохладните и влажни планински и полупланински места или в близост до големи водни басейни. Когато овощните дървета са засадени на почви с лоша аерираност, растежът им през пролетта е забавен и продължава до късно лято, а листопадът протича по-късно през есента. Слабата аерация на почвата действа подтискащо върху образуването на нови смукателни коренчета, вследствие на което се затруднява поглъщането на вода и хранителни вещества от почвата.    

 

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 14 Август 2013 10:50

Пред старта на есенната сеитба

Инж. Кирил МОМЧИЛОВ

Стара истина е, че оранта извън браздата позволява да се запазят почвата, техниката и парите на фермера. При оран с верижни трактори последните задължително се движат извън браздата, докато с колесни – десните им колела са в браздата. Така е, но в земеделието ни навлизат все по-мощни колесни трактори, които с все по-голямата си маса деформират и уплътняват все по-силно почвата, особено в дъното на браздата от последното плужно тяло. Не се очудвайте, че специалистите препоръчват  "ON-Land“ оран, а машиностроителите са създали конструкции на плугове за такава оран. 

Излишно е да се убеждаваме, че обработката на почвата е първата решаваща стъпка към плода от земята, към който са насочени всички мечти и усилия на земеделските стопани. Лятно-есенната обработка бива: предсеитбена, за есенната сеитба на зърнено-житните земеделски култури и основна (дълбока), като елемент от технологиите за пролетната сеитба. Излишно е да казваме още, че извършването им трябва да е в съответствие с агротехническите изисквания. Защото от доброто качество зависят: бързото и едновременно поникване на семената; успешното презимуване на растенията; доброто развитие на посевите. При сеитбата почвата трябва да е надробена и разрохкана на дълбочина 6 - 10 см, леглото за семената да е твърдо, отклонението от зададената дълбочина да не е повече от 1,5 - 2 см, заравняването на повърхността – задължително. Освен всичко това, обработката на почвата е и една от най-енергоемките селскостопански работи.

Механизаторите разполагат с богат арсенал от почвообработващи машини – тракторни плугове и култиватори, брани и валяци. През последните години пазарът предлага и комбинирани земеделски машини, както и машини с нови конструктивни решения. Друг е въпросът, че малцина ги притежават.

Задачата за навременна, качествена и икономически най-ефективна почвообработка е стояла, стои и ще стои като първа точка от дневния ред на всички, които се стремят към по-високо плодородие от земята кърмилница.

Есенната сеитба на зърнено-житните земеделски култури обикновено се извърша на повече от 80 процента от площите, засяти след средноранни и късни предшественици – зърнено-житни, фасул, царевица, захарно цвекло, памук и др. През последните години намаляват площите на царевицата, захарното цвекло и памука, но са увеличени площите на житно-бобовите смески, на слънчогледа и др. На село агрономите, където ги има, препоръчват различни технологии за обработка и съответната механизация. Ако ще сеете житни на площи след житни – задължителна е лятната предсеитбена оран на дълбочина 18 - 20 см и то при оптимална влажност за съответния почвен тип. За да не остават големи буци след агрегата, плугът ви трябва да е с толкова плужни тела, които да му позволяват да работи на по-висока скорост. А пред сеитбата задължително да се дискова на дълбочина 8 - 10 см.

През настъпващата есен механизаторите са принудени да работят на много места в полята след продължителни летни засушавания. Ето защо на почви със среден и тежък механичен състав не препоръчваме да се използват лемежните плугове. Нагледали сме се на ниви с големи, твърди и спечени буци. Да казваме ли с колко и какви усилия трактористите ги наситняват при следващите обработки.

За сравнително чисти от растителни остатъци площи (Има ли ги днес?) може да извършите предсеитбената обработка с дискови брани, като “кръстосате” полето от 2 до 4 пъти. Още по-добра ще е работата ви, ако в агрегата след браните работят и валяци. (Комбинираните брани разтрошават или притъпкват буците.) Не е за подценяване и схемата за подреждането на дисковете. Защото, какво по-хубаво от това, ако едновременно с раздробяването постигнете и заравяне на растителните остатъци: предните дискове да са с изрези по периферията, а задните – с гладка периферия. Навярно знаете как се регулира дълбочината на работата на дисковите брани – променяте ъгъла на атака на дисковите секции: за стърнище – по-голям ъгъл; за изорана или разрохкана почва – ъгълът на атака следва да е по-малък.

Какво да кажем на стопаните и арендаторите, на които предстои да се “преборят” с многогодишните коренищни и кореноиздънкови плевели на големи площи? При тях борбата ще бъде най-резултатна, ако се приложи една от интегрираните системи с използване на агротехнически и химически въздействия, ала има ли пари за тях... Затова препоръчваме навременна диференцирана обработка на почвата: на заплевели площи с коренища – дълбока оран с лемежни плугове с предплужници или с плугове за т. нар. “етажна оран”, с които почвата се обработва на две (и повече) нива на дълбочина до 35 - 40 см. Целта е горният слой да легне в дъното на браздата, за да сте сигурни, че коренищата и семената на плевелите ще изгният и изчезнат.

За площи с кореноиздънкови плевели ще е най-добре: първо – плитка оран с плуг на дълбочина 15 - 18 см, за да бъдат подрязани корените и да се създадат условия за развитие на свеж подраст; второ (след определено време за развитие на новите плевелни растения)– дълбока оран на дълбочина 25 - 30 см. Двете обработки следва да бъдат извършени до настъпването на зимата, като, ако есента се случи по-влажна, площите могат да се култивират. Последната обработка препоръчваме и за полета с много растителни отпадъци – непочистен царевичак, слънчогледови стебла и др. 

И не на последно място по важност стои въпросът за агрегатирането на тракторите с работните машини. Ако имате трактор с мощност 18-30 к. с., не го “мъчете” за дълбока оран. С едно- или двукорпусен плуг, в зависимост от специфичното съпротивление на почвата, с него можете да извършите предсеитбената оран. Тракторът с мощност 45 к. с. в агрегат с дву- или трикорпусен плуг е за предсеитбена и дълбока оран. По-мощните (65 к.с.) орат дълбоко с трикорпусен плуг, а с 4 корпуса можете да ги “впрегнете” за предсеитбената оран. Когато навесвате плуга или култиватора на трактора, помнете, че в транспортно положение машинно-тракторният агрегат трябва да е лесно управляем, надлъжно да е устойчив, с допустимо натоварване на колелата. От налягането на въздуха в гумите на колелата пък зависи уплътняването на почвата, което също не е без значение.

Публикувана в Агротехника

Най-бързият начин да преминеш към No-till е да продадеш имуществото си за традиционни обработки. Ранди Шварц изгаря тези „мостове” още през 1991 година

Роджер Лонг, Канзас, САЩ
Когато говорите с Ранди Шварц от Грейт Бенд, щата Канзас, САЩ за неговото формиране като фермер, става ясно едно - че списъкът на тестваните от него иновации далеч превъзхожда дори тези на най-прогресивните фермери. От своите първи опити в No-till в началото на 90-те години на миналия век до посевите с нискостъблена царевица и новото лозе, този фермер процъфтява благодарение на нововъведенията. Ранди е започнал да се занимава със селско стопанство от 1977 година след завършване на средното си образование. Дядо му починал и той поел неговата ферма от 800 акра (3236 дка). В това време цялата земя се е обработвала по традиционен начин – чрез обръщане на почвата с оран, но Ранди отбелязва: „Още тогава аз започнах да правя обработки приличащи или много близки до No-till технологията. Палех стърнищата, дисковах, култивирах два пъти полето и сеех повече пшеница - това беше обикновено.” Първите култури на Шварц са били пшеница и люцерна и малка площ със сорго. По-късно, през 1986 година, той взел баща си в стопанството и увеличил общото количество на обработваемата земя приблизително до 2 000 акра (около 8092 дка).
„През 1991 година ние изгорихме мостовете”
Тогава Ранди преценил, че неговото оборудване за обработка на почвата е доста остаряло и износено, и трябва да го замени. Започнал да търси варианти и наел No-till сеялка. „И така през 1991 година ние изгорихме мостовете” – Ранди продал всичкото си оборудване за традиционна обработка на почвата без да поглежда назад. Продажбата на цялото оборудване за обработка на почвата направила по-лек прехода към No-till. Ранди тогава похарчил част от получените пари за покупка на 30-футова (9 метрова) No-till сеялка с разстояние между ботушите 22 см, защото основното оборудване при No-till технологията е преди всичко сеялката. Обслужването на сеялката е било много лесно и евтино. С първият набор от ботуши Ранди засял 10 000 акра без да прави никакви модификации на сеялката. Той сеел всички зърнени култури в сеитбооборота с тази сеялка, с изключение на царевицата, която сеел с шест редова сеялка JD 7000, с ширина между редовете 76 см.
Фермерът сам съставил оптималния сеитбооборот
Преди покупката на тази сеялка Ранди експериментирал на участък от 5 акра (20 дка) посеви с нискостъблена царевица: неговото предположение за необходимостта от висока точност на посева за успешно включване на царевицата в сеитбооборота се потвърдило. В настоящия момент Ранди прилага сеитбооборот пшеница-царевица-сорго-соя. В началото той включил соргото в сеитбооборота, защото при No-till влажността в почвата е много повече, а пшеницата не е в състояние напълно и ефективно да използва допълнителната влага, царевицата и соята са били добавени по-късно. Шварц постоянно търсел нови зърнени култури, за да ги включи в своя сеитбооборот и да осигури по-голямо разнообразие. През последните 10 години Ранди е отглеждал също така и рапица, памук и слънчоглед. Заинтересувал се и от нови култури, с които да увеличи разнообразието: обикновен нахут, лупина и възможностите за рапица.   
Ранди направил собствено изследване с лупина – бобова култура на прохладния климат, предпочитаща много кисели почви и достатъчно издръжлива на засушаване. Освен това, не е нужно зърното на лупината да бъде обработвано термично за получаване на белтък при хранене на животните, той лесно се усвоява. Ниската цена на белтъка (соево брашно) накарало Ранди да се въздържи от отглеждането на тази култура.  Шварц казва, че най-големият проблем по отношение на новите култури не е тяхното отглеждане, а маркетинга. Така също той подчертава важността от покриване на риска при проучване на някой от тези нови стокови култури за сметка на доброто застрахователно осигуряване, дори при пробно отглеждане на ограничена малка площ.  
Така също, след пшеницата Ранди искал да има покровна култура от типа на австрийският зимен грах или китайска вигна, но не знае дали това може да стане при годишна сума на валежите от 610-660 мм.
„Ненавременното падане на валежите действително създава проблеми с установяване на възможността и целесъобразността от отглеждането на конкретни култури”, казва Шварц. Опитвайки се да избегне проблемите, Ранди пробвал със сеитбата на соя в стърнище от пшеница веднага след прибиране на реколтата. „Посевът действително се разви много добре, много по-добре отколкото очаквах”, отбелязва фермерът. „За съжаление това се случи в една от засушливите години и поникването протичаше бавно. В крайна сметка соята изчерпа влагата напълно.”
„Зърното е за фермера, стърнището е за почвата”
Обяснявайки предприетата стъпка с културата, растяща след прибиране на реколтата от пшеница, той цитира един от своите първоучители на No-till -  Карлос Кровето, когото е срещнал в образователния център в Чили преди години: „ Винаги продължавайте да отглеждате култури на вашето поле, за да поддържате почвата в биологично активно състояние”. Така също Кровето постоянно повтарял: „Зърното е за фермера, стърнището е за почвата. Вие сте длъжни да храните почвата , защото тя е жив, дишащ организъм”. Всяка година на различни срещи Ранди прави многобройни презентации, пропагандирайки изгодата от системата на земеделие No-till. Ако вие сте били на едно от неговите изказвания, то вероятно сте чули неговото мнение за това, че съществуват три ключови области за управление на растениевъдството: влажност, остатъци и време. „С No-till решението на тези три въпроса отнема най-малко време, но всичко в тяхната реализация трябва да е своевременно. Аз сея сорго за свое удобство и икономия на време, получавам големи количества растителни остатъци и харча малко за хербициди”, заявява Шварц.
Ранди споделя също, че не е забелязал различно действие на хербицидите при соргото на тесни (25 см) и широки (76 см) междуредия. „Вие трябва да сте сигурни, че имате хербицид с добра продължителност на действие, което решава всички проблеми”, съветва фермерът....


Повече в новия брой на в. "Гласът на фермера"

Публикувана в Агроновини

Най-важни са топлината и светлината.

Пикираните домати, както и растения от всички други зеленчукови култури се поливат пропорционално на количеството светлина и топлина. Колкото повече слънце и топлина има, толкова по-бързо растенията растат и по-бързо почвата просъхва. Вече казахме, че първите 5-7 дни след пикирането не поливаме растенията. Първата поливка правим, когато забележим, че преди обяд прихванатите растения са леко завехнали. Много важно е в този момент да не допуснем засушаване на растенията – сутринта при липса на слънце растенията могат да изглеждат свежи, но по-късно към обяд ако слънцето се покаже, разсадът ще повехне. Често се случва от неопитност разсадът да бъде преовлажнен. Поливането всеки ден без да има необходимост в началните етапи на развитие е абсолютно неправилно и води до изнежени и слаби растения, склонни към заболяване.
Особено опасни за младите растения са хладни прозорци в съчетание с влажна почва. Добре е температурата на прозореца да се следи с термометър, защото тя винаги е от 5 до 10°С по-ниска от тази в стаята. Ако температурата на почвата през нощта падне под 16-17°С градуса, вероятността разсадът да заболее от лъжливо сечене е много висока.
Когато разсадът достигне 7-и-8-и лист, при слънчево време и съдове с по-малък обем може да се наложи поливане дори всеки ден. (МВ)

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 15 от 15

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта