Показателят pH на почвата е ключът към това дали ще има налични важни минерали, които да стигат до корените на вашите растения, което е необходимо за оцеляването им.
Ако живеете в район с алкална почва, който има рН над 7.0, имате две възможности. Можете да предприемете мерки за понижаване на рН или да изберете растения, подходящи за отглеждане в алкални условия. Ако тръгнете по втория път, имате голямо разнообразие от растения, от които да избирате.
Корените на растенията абсорбират минерални хранителни вещества като азот и желязо, когато те се разтварят във вода. Ако почвеният разтвор, т.е. сместа от вода и хранителни вещества в почвата, е прекалено кисела или алкална, някои хранителни вещества няма да се разтварят лесно, така че те няма да бъдат на разположение на корените.
Можете да използвате сода и оцет за тестване на рН на вашата градинска почва, като използвате следните инструкции:
Вземетедве проби от почва в малки контейнери събрана от различни части на вашата градина и пригответе половин чаша оцет и половин чаша сода за хляб.
Изсипете оцета в една от почвените проби. Ако почвата започне да прави балончета, тя е алкална, което означава, че нивото на рН е над 7.
Ако няма реакция, вземете другата проба и изсипете содата за хляб и около половин чаша вода. Ако почвата започне да прави мехурчета, това означава, че нивото на рН е под 7 и е с кисела реакция.
Този метод не предоставя конкретна цифра за нивото на рН, но той е много полезен, когато трябва да вземете най-доброто решение кои растения ще процъфтяват в почвата ви, или ако искате да промените почвата, за да я направите по-гостоприемна за вашите конкретни цели за градинарство.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всичко живо в нашиясвят съществува благодарение на растенията. И хората, и животните, и насекомите, и дори самата земя, връхниятй плодороден слой, хумусът. Той се образував преди всичко за сметка на разлагането нарастителните остатъци.

Корените на растенията разрохкват почвата, напълвайкия с кислород, хранят червеите и микроорганизмите, листата покриват земята, защитават я отерозия.

Включвайки се със своите системи на земеделие в тозипротичащ за милионигодини процес, човекътчестонанася вреди. Защотооранта на голата почва – това е открита рана на тялото на земята, която се стреми по-скоро да бъде покрита със зелени растения, да се защитиот палещото слънце, от размиващите я дъждове и издухване на полезните вещества от ветровете.

След многогодишно активно използванена всяка почва, колкото иторове да внесем в нея, тя се изтощава, и задобрареколта можем само да мечтаем. Да поправят положението могат самите растения, чрез повърхностното зелено торене или т. нар. сидерати, както още ги наричаме. Самият термин в XIX век е предложен от френския учен Ж. Вил, но методът далеч не е нов: сидерацията е прилагана от хората от дълбока древност. В земеделието на Китай и Индиятяе била известна от преди повечеот три хиляди години, а в Средиземноморието – от IV-III в. пр. н. е.

Същността на метода е следната: прибирайки реколтата, на пустеещата земясе засяват бързорастящи растения-сидерати: лупина, фасул, соя, леща, грах, люцерна, фий, детелина, бял синап, щир, гречка, овес, ръж и други.Те фиксират от въздуха азот и растат активно, техните добре развити и дълбоко проникващи в почвата корени извличат хранителни елементи от долните слоеве на почвата, усвояват фосфор и други полезни вещества.

Когато растенията натрупат достаточно количество зелена маса, те се косят и се заравят в почвата. Сидератите се разлагат и почвата се обогатявая, при това не само с органични вещества и добре усвояеми съединения на азота (3 кг зелена маса могат да заменят 1-1,5 кг оборски тор), но и с фосфор, калий, калций. Зеленото торене прави почвата по-рохкава, влагоемка, жива, усилва жизнеността на микроорганизмите. Освен това, сидератите подтискат другите плевелни треви и изпълняват ролята на фитосанитари: много от тяхотделят особени вещества – алкалоиди, които спират болестите по другите културни растения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Закъснели сте и не сте успели да засадите лозичките. Това не е проблем, може и сега, само дневната температура да е 5-10 °С , а почвата да не е замръзнала. Това е така, защото корените на младите вкоренени лозички са много чувствителни на ниските температури и много лесно измръзват.

Какво да предпочетете - вкоренени лозички или резници?

С какви лозички да създавате ново лозе - вкоренени лозички или чрез вкореняване на резници препоръчваме ви:

. Ако наистина искате да отгледаге качествени сортове - винени или десертни, винаги прибягвайте до саденето на облагородени вкоренени лозички. Защото вкореняването на резници от директни сортове, които не се нападат от болести, не дава качествено грозде.

. Вкореняването пък на резници, взети от облагородени културни сортове пак не води до получаване на силни и жизнени растения на собствен корен. И резултатите също са незадоволителни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В лабораторията на Сибирския федерален университет учени създали плодороден повърхностен слой почва — биомат.

Изкуственият почвен слой може да бъде използван за рекултивация на техногенно-нарушени земи.

Биомат напълно се разлага в продължение на 4-5 години, превращайки се в хумус и осигурявайки развитие на растенията.

Материалът се произвежда чрез слепващ способ. Външно изкуствената почва прилича на лек кили,който може да се разпростре навсякъде.

В състава на биомата има натурални влакна, пропити с инертен материал на основата на поливинилацетат, което дълго време съхранява механичната връзка на материала. На влакната се нанасят органични пълнители с биологично активни добавки и свързващи вещества от природен произход.

На биомата могат да се отглеждат житни култури, а също и някой храсти и дървета, сообщава прес-службата на университета.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Фосфорът е елемент, от който културите не се нуждаят в големи количества, но недостигът от него може да предизвика тежки проблеми: той е изключително важен във фазата на цъфтежа, но влияе и върху другите основни процеси на метаболизма. Концентрира се в младите зони на растението. Освен това увеличава скоростта на узряване на крайния продукт и подобрява външния му вид. Благоприятства също и формирането на кореновата система.

Фосфорът се характеризира със слаба мобилност: веднъж разхвърлян в почвата, необходимо е да се зарови, за да се улесни вграждането му в почвения комплекс, на нивата на абсорбиращите го корени. Той се задържа в почвата от колоидите, поради което не се стига до загуби от отмиване.

КИСЕЛИТЕ И АЛКАЛНИ ПОЧВИ БЛОКИРАТ УСВОЯВАНЕТО НА ФОСФОРА

Разтворимостта на фосфора, и оттук – лесното му абсорбиране от страна на растенията, зависят от реакцията на терена:

. в силно киселите почви фосфорът формира неразтворими комплекси с хидроксидите на желязото и алуминия;

. в естествено неутралните терени той преобладава под формата на монокалциев фосфат, и бикалциев фосфат;

. в основните почви с природна алкалност (варовикови терени) фосфорът преобладава под формата на трикалциев фосфат Ca3(PO4)2, който е неразтворим;

Абсорбирането на фосфора се благоприятства при терените, които са неутрални, докато в киселите и алкалните почви се налага да се преодоляват явления на неразтворимост.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Торенето на дръвчетата е важен фактор, за да плододават оптимално. Плодородието на почвата се поддържа чрез набавяне на хранителните елементи с подходящи  торове.

Торовете са технически средства за подобряване плодородието на почвата, използвани в земеделието – овощарство, градинарството и др. Тяхната цел е да обогатят терена на който се отглеждат растенията с хранителни елементи, полезни за тях.

Елементите, които са със съществено значение за всички растителни видове, са: въглерод, кислород, водород, азот, фосфор, калий, калций, сяра, магнезий, хлор, желязо, мед, цинк, манган, бор и молибден. Въглеродът, кислородът и водородът често не се определят като хранителни елементи, тъй като растенията си ги набавят от атмосферата и не е необходимо да ги набавяме чрез торене.

Публикувана в Овощната градина

Ако на вилното ви място или двора почвата е с кисела реакция имате два изхода. Първият е – да отглеждате растения, които понасят и издържат почва с кисела реакция. Но в този случай трябва да имате предвид, че това съвсем не са много растения.

Вторият изход от положението е да промените реакцията на почвата. За това е достатъчно да варувате участъка. Дозите при варуване са различни в зависимост от степента на киселинност на почвата, механичният й състав, културите, които ще се отглеждат и материала, с които ще се варува.

Култури, които най-слабо се влияят от варуването са: лупина, ръж, овес, просо, лен, домати, картофи, репички, алабаш и др.

Най-голяма нужда от варуване имат люцерната, еспарзетата, захарното цвекло, главестото зеле, спанакът. В по-малка степен от варуване се нуждаят ечемикът, пшеницата, детелината, фасулът, соята, грахът, слънчогледът, краставиците, лукът, морковите, салатата и др.

Овощните и ягодплодните култури не понасят кисела почвена реакция, затова преди засаждането им е необходимо токсичната киселнност да се неутрализира. Препоръките при отглеждане на ягодоплодни са – варуване на почвата минимум една година преди засаждане на растенията. След около 8-10 години е добре процедурата да се повтори отново.

За намаляване киселинността на почвата в личните стопанства се препоръчват следните материали за варуване:

. Варовик - неутрализиращото вещество е калциев окис. Ефект от прилагането му има, когато е фино смлян, защото осъществява по-пълен контакт с почвения разтвор.
. Доломит - неутрализиращите вещества са магнезий и калциев окис.

. Пепелина от варопроизводството. Получава се при производството на вар. Поради това, че се състои от фини частици и има по-висока разтворимост от калциевия карбонат на варовика, пепелината е бързодействуващ и ефективен мелиорант.

Възможността за неутрализиране на почвената киселинност чрез внасяне на органични торове също може да намери място при химичните мелиорации. Оборският тор е богат на калций и след неколкогодишно внасяне води до значително повишаване на рН на почвата (намаляване на киселинността). Това, разбира се, не решава въпроса напълно.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 20 Октомври 2017 11:08

Почвена умора

Основната причина за намаляване на продуктивноста на дърветата и храстите при тяхното отглеждане на едно и също място, дори при редовно торене е почвената умора – натрупване на потогенни инфекции, в това число нематоди, вредни органични съединения, отделяния от кореновата система. За борба с почвената умора е добре да се поддържа смяна на културите в 3 цикъла.

  • Първи цикъл- обединява малки растения-ягоди, цветя, зеленчуци. Те могат взаимно да се заменят: цветята ежегодно, ягоди, многогодишни зеленчуци и цветя през 3-4 години.

  • Втория цикъл обхваща полухрастовидни и храстовидни растения, които могат да се заменят помежду си, а цялостно или частично през 8-12 години с растения от 1 цикъл.

  • Трети цикъл плододаващи дървета – семкови и костилкови. Видовете растения оттрети цикъл може да сменят местата си с втори и трети цикъл ако позволява мястото през 10-15 години. Това би изравнило плододаването през годините.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 24 Август 2017 10:52

Необходимост от варуване

Необходимостта от понижаване на киселинноста на почвата възниква в резултат на:

  • изполване на торове, водещи до повишаване на почвената киселинност;

  • дишането на почвата, по време на което корените и микроорганизмите образуват киселини;

  • образуването на киселини в резултат на минерализацията и хумофикацията на органичните вещества;

    хидролиза на минералите в почвата;

За разлика от другите минерални торове калциевите торове служат не само за храна на растенията, но и най-вече за съхраняване и подобряване на плодородието на почвите. Положителната реакция на растенията, като повишаване на добива след внасяне на калций е резултат от многочислени процеси (физически, химични и биологични фактори).От варуване на вкислени почви се нуждаят култури като пролетен и зимен ечемик, зимна и пролетна рапица, захарно цвекло, царевица, люцерна, червена детелина, картофи и др. Ако необходимото торене с калций не е проведено, растенията реагират на вкислените почви проявявайки повече или по-малко изразени симптоми на увреждания (забавяне на растежа на отделни растения в началото на малки участъци), и като резултат понижаване на добива.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Снабдяването с калций е ключов въпрос за съхраняване плодородието на почвата.Наличието на елемента е еднакво важно за всички системи в растениевъдството. Ролята на йоните на калция и неговите съединения в почвата и растенията е многостранна. Той се явява едновременно подобрител (наторител) за почвата и хранително вещество за растенията. Особено значение варовите подобрители имат в качеството на средство за изменение на киселинната реакция на почвата. Отдавна е известно, че този показател съществено влияе на различните фактори на растежа и съответно на добивите от културните растения. Но варовото подхранване в практиката далеч не винагисе прави в съответствие с потребностите.

Само когато се появят конкретни причини за това се оценяват последствията от недостатъчното варово снабдяване на почвата и се мисли за многочислените функции на калция.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта