Четвъртък, 16 Февруари 2017 14:12

Как да определим рН на своята градина?

От степента на киселинност на почвата в значителна степен зависи добива на градината. Повечето стопани знаят, че почвата има кисела, неутрална и алкална реакция. Степента на киселинност е прието да се обозначава със знака рН и със съответната цифра.

Важно е да отбележим, че даже различните сортове от една култура могат да имат различни изисквания към оптималните нива на рН. Освен това някои култури могат да се развиват добре в широк диапазон на киселинност на почвата. И въпреки това повечето растения трудно виреят при кисела реакция на почвата. Трябва също да се отбележи, че в различни участъци на градината може да има различна киселинност на почвата, а така също,че на преобладаващите плевели влияние също оказват и плодородието на почвата, аерацията, влажността и др.

Определянето на рН на почвата в градината може да стане по плевелната растителност:

  • На кисела почва се развиват добре следните плевели: трицветна теменуга, слез, полски хвощ, лютиче, великденче, живовлек, мента

  • На слабо кисела и неутрална почва се развиват следните плевели: миризлива лайка, пирей, повитица, детелина, люцерна

  • На алкална почва се появяват следните плевели: мак.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Земната ябълка се отнасякъм клубеновитеи в дивата природа е многогодишно растения, а като културно се отглежда като едногодишно, за да не издребняват клубените и да не пада добива.

Отглеждането на растението не се отличава от това на картофите, но може да се засажда и през есента и през пролетта. На едно място може да се отглежда от 3-4 до 8-10 години и след това се презасажда. При добри условия стъблото може да достигне до 2-2,5м, с добив 1-2 кг и среден размер на клубена 50-60 грама.

Земната ябълка е светлолюбиво и студоустоичиво растение, може да презимува в почвата до -40°С, понася добре също и засушаванията.

Земната ябълка може да се отглежда на всички видове почва с изключение на силно кисели и преовлажнени. Добре понася минерално торене и торене с оборски тор.

Засаждането става рано напролет или есента на дълбочина 6-8 см при тежки почви, 8-10 при леки, в междуредие на 60-70 см, и на 35-50 см в реда. На места с повече влага клубените се садят на гребен с височина 18-22 см, а на засушливи площи се засаждат в бразда, както картофите.

Засаждането не се различава от това на картофите, но е добре да се сади по-рано, щом има възможност да се влезе в полето.

Прибирането на земната ябълка може да стане и есен и пролет, но се предпочита пролетното, защото тогава витамините са повече. Надземната част се изрязва преди падането на снега, но не цялата - остава се част от нея, за да преминат хранителните вещества в клубените.

https://moyadacha.temaretik.com/948326731181459953/topinambur-mozhno-i-nuzhno-vyraschivat-na-dachnom-uchastke/

Избор на типа почва при засаждане на овощна градина

При засаждане на овощни голямо значение имат почвените условия. Преди засаждане на дръвчетата във всяка градина предстои да се проведе подготвителна работа - да се култивира почвата, т.е. да се увеличи съдържанието на хумус и подобри физико-механичния състав.

  • Песъчливите почви са бедни на хранителни вещества и трудно задържат влага. За култивирането им е нужно да се изорат на 60 см дълбочина и да се внесат подобрители на почвата (на 1 м² - глина 50 кг, оборски тор 10-15 кг, фосфор 70 г, калий - 40 г).

  • Глинестите и песъчливо-глинестите почви се отличават с малко съдържание на хумус, те са тежки почви. При тях е нужно да се обработят на 40-50 см дълбочина и да се внесе оборски тор 10-15 кг, фосфор -70 г/ м² и калий -50 г/м² .

За подобряване на физичните свойства се внася пясък до 50 кг/м² и дървени стърготини – до 15 кг/м². Препоръчва се и сеитба на бобови култури и заораването им преди засаждане на овощните дръвчета за обогатяване на почвата.

  • Торфените почви се характеризират с голямо количество органични вещества - торф, който съдържа азот в неприемлива за растенията форма, а също малко фосфор, калий, мед и бор. При култивиране на торфени почви е нужно да се опесъчи и да се внесе тор – на 1 м² до 1-2 кг оборски тор, 70-90 г двоен суперфосфат и 40-50 г калий и да се подобри водния режим на торфената почва.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За развитието на почвените гъбни инфекции най-благоприятна среда е киселата. Затова преди сеитбата на семената за разсад е необходимо да се провери киселинността на почвения субстрат. Това може да се направи с лакмусова хартийка. За добра се смята киселинността, когато рН е 6,0-6,5. За неутрализация на почвата се използва вар или дървесна пепел. Неутралната среда е много важна за младите растения. При повишена киселинност на почвата част от хранителните елементи стават недостъпни за растенията. Някой градинари обработват почвата за разсади със суха пепел с добавка на пясък за поддържане на неутрална реакция на почвата и едновременно с това да я подсушава при излишна влага.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Дезинфекция на почвената смес при отглеждане на разсади в контейнери, саксии, касетки и други съдове трябва да е задължително агротехническо мероприятие.

Ако не сте успели по-рано да обеззаразите сместа, можете да го направите преди самата сеитба на семената по един от посочените начини или по свой оригинален начин.

  1. Подготвенатапочвена смес се залива с вряла вода, в която е разтворен калиев перманганат (1-2%-ен разтвор). В продължение на 2-3 дни почвата се разбърква и просушава. След 3 дни повторяме процедурата с разтвор от сода. Разтварят се 100 г сода за пиенев 10 л вода. При изпълнение на всяко обеззаразяване почвата се разбърква и просушава.
  2. До 2 седмици до сеитбата на семената, почвената смес може да се обогати с биопрепарати съдържащи ензими, хуминова киселина и микроелементи.
  3. Преди сеитбата почвената смес може да се обработи с бордолезов разтвор 1% или меден сулфат (син камък) - 0,5%. Концентрацията на разтворитетрябва да бъде ниска, за да не окаже фитотоксичност на младите нежни коренчета при поникване.

След всички обработки за обеззаразяване на почвата, тя се просушава, слага се в подготвените съдове и се полива с темперирана вода до 24ºС и във влажната почва се сеят семената.

Забележка:Отглежданият в торфен субстрат разсад не се напада от сечене и други почвени болести, защото е стерилен и практически не е необходимо неговото обеззаразяване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 03 Февруари 2017 12:08

Храната в почвата се изчерпва

Овощните дръвчета растат, развиват се, плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния живот на растенията. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат обогатявани чрез торене.

Богатите почви също се торят

Торене се налага и при естествено богата почва, тъй като ресурса и в нея се изчерпва за няколко години от отглежданите дръвчета. Има натрупан достатъчно практичен и научен опит, относно количествата извлечени хранителни вещества от почвата за определен период от време. Това дава възможност на всички овощари да поддържат хранителната дажба на овошките, като внасят в почвата определени количества естествени и изкуствени торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

От продуктите с естествен произход, най-голямо приложение в овощарството има оборският тор.

Оборският тор не е балансиран

Произведен в домашни условия от различни животни, оборският тор е с различно съдържание на хранителни елементи. Независимо от това той има определена хранителна стойност, която е полезна за растенията. Но за да са достъпни за растенията хранителните елементи съдържащи се в оборския тор, той трябва да е минерализиран или казано по-просто – да е много добре угнил.

Оборският тор облагородява почвата

Ролята на оборския е не само да попълни хранителните запаси в почвата. Той подобрява нейната структура, като благоприятства въздушния и воден режим в зоната на корените на дръвчетата. Наличието на оборски тор подобрява микробиологичната дейност в почвата, като активира развитието на полезните микрорганизми, които облагородяват почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Китайските учени са разработили метод за промишлено производство на плодородна почва от пясък. Те заявяват: новата технология е „нетоксична, евтина и предназначена за масово промишлено производство“.
Същността на технологията се състои в добавяне на специална съставка в пясъка, произведена от дървесен пулп. Тази специална съставка запазва в пясъка водата, въздуха и хранителните вещества. Учените са провели вече тестове на изкуствената почва на открити площи в град Чунцин и автономната област на КНР Вътрешна Монголия. Тестовете са показали, че при изкуственото напояване на почвите количеството вода е същото, добивите са по-високи, а изискванията за тор по-малко. Наблюдавана е и повишена устойчивост на атмосферните влияния.
Цената за покриване на един хектар изкуствена почва според климатичните и топографски условия варира от 22 500 до 40 000 юана. Благодарение на тази технология КНР очаква да се преодолее опустиняването. По данни за 2013 г., 27,4% от териториите на Китай (2,6 млн. кв.км) са обект на опустиняването. От това, по един или друг начин са засегнати почти една трета от населението - 400 милиона души по статистиката на Китайското министерство на земните ресурси. До 2020 г. страната очаква да отвоюва от пустинята 10 млн. хектара земя.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Равната повърхност се прилага при отглеждане на много ранни и много късни зеленчуци при неполивни условия. Затова отглеждането на културите трябва да съвпадне с период, когато има достатъчно влага в почвата. Затова сеитбата при този начин трябва да е възможно най-рано напролет.

На равна повърхност се отглеждат лукът, чесънът, баклата, грахът, морковите, репичките и др.

Дългите бразди и лентипредставляват профилирана повърхност на почвата, за отглеждане на култури на поливни площи.

На дълги бразди могат да се отглеждат домати, пипер, грах, фасул, лук, зеле, моркови и др. При този начин на отглеждане се засаждат от 40-60 процента повече бройки растения на декар, от където се получава и повече продукция.

Високите лехи позволяват получаване на по-ранна и по-голямо количество продукция, защото подобряват въздушно-газовия режим на почвата и предполагат по-малко развитие на болести и неприятели. Поливането при тях се извършва по гравитачен път, като водата се подава в браздата между две ленти.

Високите лехи са подходящи за отглеждане на зеле, домати, моркови, магданоз и др.

Лехо-браздова повърхност съчетава браздите с дългите лехи, върху които растенията се засяват или засаждат ленточно. Лентите могат да имат различен брой редове, в зависимост от културата, която се отглежда. Ширината на лехата и браздата са съобразени с това колко реда ще има от съответната култура и могат да бъдат от 1,20 до 1,50 м.

Тозиначин на засаждане е удобен с това, че растенията могат да се поливат по два начина – чрез браздите и вътре в лехата. Когато растенията са още малки и имат нужда от по-малко вода се поливат в лехата. Когато са вече големи и в плододаване и имат нужда от повече вода се поливат по браздата, като водата стига до корените чрез инфилтрация. По този начин се предпазват и плододаващите растения от директен досег с водата и се предотвратява развитието на болести.

На лехо-браздова повърхност могат да се отглеждат почти всички зеленчукови култури, които изискват поливане.

Фитариите са подходящи за култури, които изискват чести и обилни поливки, както и въздушна влажност. Те са подходящи за сеитба или засаждане на воден лук, подправки – чубрица, целина, магданоз и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да получим добра реколта много важно е каква подготовка ще направим на почвата. Част от тази подготовка е на какви лехи ще засадим зеленчуците. За да направим съответният избор трябва да знаем начините за оформяне на почвената повърхност и кой начин е най-подходящ за отглеждане на различните зеленчуци.

Кои са начините за оформяне на почвената повърхност:

  • Равна повърхност
  • Дълги бразди и ленти
  • Високи лехи
  • Лехо-браздова повърхност
  • Фитарии

Какво представляват отделните начини на оформяне на почвената повърхност

Равна повърхност

При нея няма специално оформяне на почвената повърхност. Тя се обработва до довеждане до градинско състояние – чрез култивиране и брануване, което в малката градинка се прави с наличните инструменти – мотика и гребло.

Дълги бразди и ленти

При този начин площта предварително се набраздява на съответните разстояния, след което се засяват или засаждат растенията. Когато сеитбата или засаждането ще са на ленти, браздите се прокарват през една, а растенията се засаждат на оформената лента между двете бразди.

Високи лехи

Високите лехи се оформят върху предварително добре обработена и подравнена почва. Те са с ширина 1-1,2 м и височина 20-30 см. Пътеките (браздите) между тях са широки 55-60 см.

Лехо-браздова повърхност

Тя е комбинация между браздовият начин и този на високите лехи. Предимството и е, че се подобрява поливането и въздушно-газовият режим при отглеждане на растенията.

Фитарии

Този начин на оформяне на почвената повърхност е стара градинарска практика, която в малките градинки е най-подходяща за много зеленчуци. Тя представлява ниска леха с правоъгълна или квадратна форма, която от всички страни е ограничена от високи 20-30 см тирове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Колкото повече треви са включени в пасището, толкова по-високи добиви се получават – този емпиричен факт получи научно обяснение

Отдавна се е смятало, че по-голямото количество видове фуражни растения в пасището позволяват да се получи по-голямо количество фураж. Едно ново изследване на учени от Университета в щата Пенсилвания за пръв път дава научно обяснение на това предположение.

Експериментите, показващи ефективност при отглеждане на няколко вида фуражни култури, силно се различават по продължителност. Поради това е било невъзможно точно да се определи как такава технология влияе на производителността на фуражите в дългосрочна перспектива. За да изяснят проблема, учени от Пенсилвания са изследвали в продължение на девет години пасища с много видове фуражни култури.

В експеримента са били включени осем пасища. Четири от тях били засети с ежова главица и бяла детелина. Останалите са били засети с различни съчетания от пет вида треви: ежова главица, бяла детелина, цикория, ливадна власатка и люцерна. Когато растенията достигали нужната височина, кравите били пускани в пасищата.

Учените събирали проби от фуражните треви до и след пускането на кравите, за да оценят добива и състава на тревите. Освен това те събирали почвени проби, за да установят състоянието на корените и да определят количеството на въглерода. Последният показател е важен, защото той позволява на почвата да задържа повече влага.

Както се и очаквало, с течение на времето част от тревата изчезвала от пасището, измествана от по-силните и агресивни видове. Въпреки това изчезването на видовете не означавало влошаване качеството на почвата и намаляване на добивите, както са предполагали учените, а напротив, подобрявало плодородието. По този начин смеските от пет треви се оказали по-ефективни за повишаване на добивите. Средно те давали с 31% повече фураж, отколкото пасищата с двукомпонентни тревни смески. Освен това 5-видовите смески позволявали в почвата да се натрупва по-голямо количество въглерод.

Впрочем този експеримент още не е приключил: учените ще го продължат още десет години, за да могат напълно да възпроизведат реалната ситуация в паищата. Съветът на учените е да се сеят по-голямо количество фуражни треви в пасищата, особено ако регионът е засушлив и почвите губят плодородието си.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта