Колкото повече треви са включени в пасището, толкова по-високи добиви се получават – този емпиричен факт получи научно обяснение

Отдавна се е смятало, че по-голямото количество видове фуражни растения в пасището позволяват да се получи по-голямо количество фураж. Едно ново изследване на учени от Университета в щата Пенсилвания за пръв път дава научно обяснение на това предположение.

Експериментите, показващи ефективност при отглеждане на няколко вида фуражни култури, силно се различават по продължителност. Поради това е било невъзможно точно да се определи как такава технология влияе на производителността на фуражите в дългосрочна перспектива. За да изяснят проблема, учени от Пенсилвания са изследвали в продължение на девет години пасища с много видове фуражни култури.

В експеримента са били включени осем пасища. Четири от тях били засети с ежова главица и бяла детелина. Останалите са били засети с различни съчетания от пет вида треви: ежова главица, бяла детелина, цикория, ливадна власатка и люцерна. Когато растенията достигали нужната височина, кравите били пускани в пасищата.

Учените събирали проби от фуражните треви до и след пускането на кравите, за да оценят добива и състава на тревите. Освен това те събирали почвени проби, за да установят състоянието на корените и да определят количеството на въглерода. Последният показател е важен, защото той позволява на почвата да задържа повече влага.

Както се и очаквало, с течение на времето част от тревата изчезвала от пасището, измествана от по-силните и агресивни видове. Въпреки това изчезването на видовете не означавало влошаване качеството на почвата и намаляване на добивите, както са предполагали учените, а напротив, подобрявало плодородието. По този начин смеските от пет треви се оказали по-ефективни за повишаване на добивите. Средно те давали с 31% повече фураж, отколкото пасищата с двукомпонентни тревни смески. Освен това 5-видовите смески позволявали в почвата да се натрупва по-голямо количество въглерод.

Впрочем този експеримент още не е приключил: учените ще го продължат още десет години, за да могат напълно да възпроизведат реалната ситуация в паищата. Съветът на учените е да се сеят по-голямо количество фуражни треви в пасищата, особено ако регионът е засушлив и почвите губят плодородието си.

Публикувана в Растениевъдство

Ако киселинността на почвата в градината не е много висока, вместо вар може да се използва дървесна пепел. С внасянето й значително ще съживите почвените микроорганизми (полезни бактерии и др.), които обогатяват земята с азот. С внасянето на дървесна пепел се подобрява и почвената структура.

Препоръчително е дървесната пепел да се внася късна есен или рано напролет. Затова през зимните месеци събирайте дървесната пепел в съдове, които да бъдат задължително затворени, защото на открито дървесната пепел губи много от ценните си вещества. След внасяне я заровете с прекопаване на почвата. Ориентировъчната норма е 7 кг пепел на 10 кв. метра. Положителното й действие продължава до 4 години!

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 24 Ноември 2016 12:23

Ако почвата в градината е уморена

Причина за умората на почвата в овощната градина е натрупването на продукти от полуразпада на растителните остатъци в нея – листа, малки клончета, плодове, а след изкореняване на дърветата и големи корени.

В почвата под стари ябълки, се намират множество вредни за плодните дървета вещества. Ето защо в течение на четири-пет години на мястото на изкоренени дървета трябва да се отглеждат само едногодишни култури или ягоди.
За съкращаване на времето за почивка на почвата, от четири-пет на три години, след изкореняване на дървото на освободената площ могат да се засяват смеси от
житно-бобови треви, като червена детелина и ливадна власатка иличервена детелина и тимотейка.

Есента на втората година тревата се разорава. В началото на следващата година се засяват сидерати, като рапица, синап, овес и др., които се разорават по време на цъфтежа. В този случай на четвъртата година вече може да се засаждат отново плодни дръвчета.

Вместо двугодишно отглеждане на тревни смески, на мястото на изкоренените дървета, могат да се настанят и зеленчучи, но тогава е задължително да ги отглеждате с внасяне на тор.

За максимално съкращаване на срока за сеитбообръщение е необходима частична замяна на почвата. При изкореняване на дървото се изкопава яма дълбочина не по-малко от 70-80 см и с диаметър около 1 м. Ямата запълваме със свежа почва, към която сме добавили органични и минерални торове. Почвата вземаме от своята градина, но от места не по-близки от 12-15 м от растящи дървета от същия вид.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Подгответе лехи за зимно засяване на семеначета от ябълки, круши, сливи, кайсии и други видове. При обработка на почвата внесете компост (угнил оборски тор), фосфорни и калиеви торове. След това прекопайте, разрохкайте почвата и очертайте браздички дълбоки два см. Пригответе торф или суха почва за покриване на семената при сеитбата, която съхранявайте в чували в мазето. Подгответе лехите преди почвата да е замръзнала.

Към сеитба на семената пристъпете, когато почвата е замръзнала. Ако е паднал сняг, го сметете встрани. Подредете семената на 15-20 см при семковите и на 20-25 см при костилковите видове. Покрийте ги предварително с подготвената почвена смес. Семената засейте декември или януари, при трайно настъпване на студовете. Важно е те да не покълнат до настъпването на пролетта.

Ако искате да отгледате повече семеначета за окулиране, направете повече от един ред бразди. Разстоянието между два реда трябва да е от 70 см до 1 метър.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За да се намали киселинността на почвата може да се варува със смлян варовик, хидратна вар, травертин, доломитно брашно, креда, дървесна пепел.
Варуването на почвата трябва да стане година преди предполагаемото засаждане на културите, а след това процедурата да се повтори след седем-осем години.
Ако намаляване киселинността на почвата е трудно, на нуждаещите се растения може локално есента да се внесат посочените по-горе вещества за варуване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 11 Ноември 2016 09:22

Киселинност на почвата

Нивото на киселинност на почвата се определя от показателя рН със съответни числени значения. Съществува следната градация за киселинност:

. силнокисели почви – рН 3-4;

. среднокисели почви – рН 4-5;

. слабокисели почви – рН 5-6;

. неутрални почви - рН 8-7;

. алкални почви - рН 7-8.

Ако почвата е кисела растенията трудно усвояват хранителните вещества от почвата. След пролетното снеготопене киселата почва съхне много по-бавно, отколкото другите видове почва ,а след това се покрива с дебела и твърда кора. Това от своя страна води до недостатъчно развитие на полезните микроорганизми и натрупването на вредни вещества за растенията, влошаване на снабдяването с кислород на кореновата системата на растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 10 Ноември 2016 09:59

Подобряване плодородието на почвите

Почвата в градините и на вилата не винаги е добра - или е прекалено рохкава, или песъчлива или тъкмо обратно, прекалено сбита и глинеста.

Подобряването на физичната структора на почвата е дейност, която не е свързана с много трудности и разходи.

Недостатъкът на песъчливите почви е в това, че лесно пропускат вода и растенията страдат от засушаване. Тези почви са с ниско съдържание на хумус.

За подобряване на почвената структора на песъчливите почви преди есенната обработка се разхвърля оборски тор, компост или торф, който след това се заравя в почвата с обръщането.

Глинестите почви трудно пропускат вода и имат ниска порьозност. След дъжд са трудни за обработка, но пък съдържанието на хумус е по-високо.

Структората на глинестите почви може да се подобри, като през есента се внася оборски тор , компост или пясък (подходящ е речния кварцов пясък).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 07 Ноември 2016 13:58

Агрометеорологична прогноза 07.11-14.11.2016

 През първата половина от следващия седемдневен период се очаква съществено повишение на температурите и промяна агрометеорологичните условия. До края на първото и началото на второто десетдневие на ноември прогнозираните наднормени температури и наличните добри влагозапаси в горните почвени слоеве ще поддържат активна вегетацията на есенните посеви. Изключения ще има на места в Южна България, където формиралия се дефицитът на почвена влага ще бъде лимитиращ фактор за развитието на зимните житни култури и рапицата.

През втората половина от периода се очаква понижение на температурите, но средноденонощните им стойности ще останат над биологичния минимум, необходим за вегетацията на есенните посеви. Очакваните валежи ще се отразят благоприятно на зимните житни култури, особено на посевите в южните райони на страната, където нивото на почвените влагозапаси в 50см. слой е ниско, на места (агростанциите Хасково, Сливен) под 60% от пределната полска влагоемност.

През периода при пшеницата и ечемика, в зависимост от сеитбените дати, ще се наблюдават фазите; братене при засетите в края на септември и началото на октомври посеви; фаза трети лист при тези - засети в средата на октомври. Фаза поникване ще преобладава при по-късно засетите, в началото на ноември зимни житни култури. При рапицата, засята в агротехнически срок, ще протича фаза формиране на розетка (5-7 листа).

През повечето дни от периода прогнозираните високи за сезона температури ще бъдат предпоставка за увеличение популацията и удължаване на вредната дейност на някои икономически важни неприятели по зимните житни култури - житни мухи (черна пшенична, житно стъблена, хесенска муха), житен бегач, полска полевка.

До края на първото и началото на второто десетдневие на ноември в по-голямата част от страната условията ще бъдат подходящи за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия, най-важното от които - приключване на есенната сеитба.

Следващият период е препоръчителен срок за засаждане на овощни дръвчета.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН    

Публикувана в Агропрогноза

Група френски учени от Института AgroParisTech първи анализираха дългосрочното влияние на органичното и традиционното замеделие върху почвата, в частност въздействието им върху основните почвени микроорганизми, нематоди и макрофауната.

Опитът е провеждан в продължение на 14 години на експерименталната площадка Ла Кейдж, близо до Версай, Франция. Микробното съобщество е анализирано с помощта на методите на молекулярната биология в базата научно-изследователската лаборатория Bioemco. Нематодите и макрофауната са класифицирани по функционални групи. Резултатите от изследването са показали, че на участъците, където е практикувано органично селско стопанство численността и биомасата на всички микроорганизми живеещи в почвата е увеличена с изключение на хищните нематоди. Общата маса на микроорганизмите се е увеличила 2,3 пъти, нематодите в 7 пъти и макрофауната - 25 пъти. Механизмът на положителното влияние на органичната система на земеделие основно е свързан с обогатяване на всички трофични вериги в почвата, започвайки от бактериите, гъбите и дрождите, завършвайки с червеите и насекомите, обитаващи почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Основната обработка на градината е задължително мероприятие при отглеждане на дръвчетата на черна угар, каквато е практиката. Дълбочината на тази обработка трябва да е на 20-25 см, като в близост до стъъблата на дръвчетата е по-малка - 10-15 см, за да не нараните корените. С това окопаване на почвата трябва да целите да разрохкате почвата около дръвчетата, което пък води до подобряване на въздушния и воден режим, до механично унищожаване на голям процент от зимуващите стадии на неприятелите и болестите, до унищожаване на плевелите и заравяне на техните семена на по-голяма дълбочина, откъдето те трудно ще поникнат .

Няма да сбъркате, ако свършите още една работа в градината след като окопаете - мулчирането.

То се прави, за да предотвратите измръзването на корените от екстремни зимни температури.

Имайте предвид, че плевели или растения за зелено торене, които са изсъхнали под короната, но не са изкоренени от почвата, а стърчат нагоре, повишават опасността от измръзване на дръвчетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта