Ранната сеитба носи успех

Отглеждането на покривни растения повишава хумусното съдържание в почвата и подобрява физичните й свойства

Покривните или т. нар. междинни култури са необходими за предпазване на почвата от зимния студ и летните жеги. Те се сеят в промеждутъка между отглеждането на основните култури, когато площите са свободни. Чрез тях се създава своеобразно покривало от органична материя, която, освен че защитава почвата от неблагоприятни климатични въздействия, повишава и нейното плодородие. Междинните култури влияят значително за подобряване на микробиологичната дейност и физическите свойства на почвата. Неслучайно тези култури са включени в програмите за подпомагане на земеделските производители с евросредства. В тази връзка ви предлагаме и настоящия материал от британското издание Farmers Weekly, в който експертът Крис Мартин дава ценни препоръки за сеитбата на междинни култури – неизменна част от технологичния процес в земеделската практика на английските фермери. (Бел. ред.)

Датата на сеитба на междинните култури е изключително важна, за да се даде време на посева да се развива през есента, споделят експертите, имайки предвид сеитбата на рапица. Крис Мартин – технически експерт в компанията Агровиста, твърди от опит, че както рапицата, така и покривните посеви трябва да се засеят максимално рано, при добри условия. “Планирайте така, че да засеете покривните култури преди първата сеитбена дата за рапицата. Ако се забавите след първата седмица на септември, ефектът от тях няма да е ползотворен”, съветва г-н Мартин.

Смеските от покривни култури, които съдържат дребни семенца, са особено чувствителни и зависими от времето. Ако те включват детелина например, трябва да се сеят още през август. Основното правило е, че колкото по-късно се засеят, толкова по-малко положително въздействие ще се постигне, споделя експертът. Специално за тази година г-н Мартин съветва да се използват миксове от житни покривни култури на полета, където се очаква късна сеитба. “По този начин ще спечелите време, тъй като семената имат повече енергия и са в състояние да се справят и с малко по-сурови условия”, казва той. Макар че всичко зависи от самата есен, която вече настъпи.

Фермерите могат да срещнат трудности при миксовете с повече видове, тъй като вариациите в големините на семената предпоставят разлики при сеитбата и времето, нужно да се заложи посевът. В този случай не е важна само датата на сеитба, а и дълбочината. И разбира се, някои видове култури от един и същи микс биха могли да са в съревнование с други. Ето защо по-простите миксове са по-успешни като резултати. Специалистът съветва тези миксове да се третират като посеви и да се сеят със сеялка, а не просто семената да се разпръскват по повърхността на почвата. “Ако покривната култура има за цел да подобри почвената структура или да се бори с житните плевели, трябва да се отглежда като истинска култура.” Той препоръчва миксове с коефициент 5-125 кг/ха. В случай че целта е и контрол на плевелите, те трябва да бъдат оставени да покълнат заедно с покривната култура, а не да бъдат задушени.

Разделяне на семената и дълбочина на сеитбата

Основен практически проблем при миксовете със семена е, че в резултат на различната им големина те лесно се разделят. Вибрациите по време на процеса на сеитбата служат като гравитационен сепаратор и от това по-малките семена биват засети първи, а по-големите след тях, докато изискването в случая е точно обратно. Опитът показва, че това разделяне се забелязва едва след третия хектар, както казва френският експерт Кристоф Дьокарвил, продуктов мениджър при производителя на сеялки SkyAgriculture. Той съветва чувалите със семена да се изсипват в сеялките на самото поле, а други фирми, от своя страна, предлагат семената в по-малки чували. Добре е семената да се презареждат на всеки 2 – 3 хектара, макар и да отнема повече време. Тъй като различните семена трябва да се сеят на различна дълбочина, на пазара има сеялки, които сеят на две различни дълбочини едновременно.

Контакт с почвата

Всяка ферма има предпочитан метод на сеитба, но независимо от избора, най-важният фактор за бързо поникване е добрият контакт на семената с почвата, което се постига с уплътняването й чрез валиране. Поддържането на влагата на почвата е важно особено в края на август, защото посевът няма как да поникне и расте при суха почва на бучки. Контролът на голите охлюви също е основна грижа при покривните растения, като това важи и за вредителите като граховия и фасулевия зърнояди и бълхите. Ето защо, колкото по-бързо поникнат растенията, толкова по-добре.

Ако пък фермерите искат да засеят покривна култура в стърнище на житен посев, сечката за слама на комбайна е особено важна. “Сламата трябва да се разпръсне възможно най-равномерно на тънък слой, в противен случай покривният посев не може да поникне”, споделя Крис Мартин.

Дейвид Блекър – производител, който от 2012 г. отглежда покривни култури, също споделя важността на сеитбената дата. Той съветва: ако не успеете да засеете преди септември, да се инвестира в по-евтини миксове. Блекър използва купени или собствени миксове от семена според нуждите, които имат дадените почви. Алтернативен метод за сеитба на тези култури е семената да се разпръснат сред съществуващите посеви 2-3 седмици преди жътвата, но производителят предпочита да види семената добре засети. Неговата ферма редува пшеница и зелен боб. “Вместо да оставям почвата гола, аз сея фацелия, като междинна култура. Особено приятно съм изненадан от доброто структуриране на почвата и запазване на влагата в нея“, споделя той.

Превод от FW Десислава Радоева

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия започна процедура срещу България заради неспазване на ключови европейски разпоредби свързани с разпространението на нитрати. Като пример се посочва разпръскването на подобряващи почвата вещества и прага на използване от 170 kg азот /ha/ година на оборски тор.

Комисията отчита, че страната ни е направила изменение на програмата за действие във връзка с нитратите през юни 2016 г., но все още има недостатъци и разпоредбите на европейското законодателство не се спазват, се казва в съобщение на Европейската комисия. Нитратите имат съществено значение за растежа на растенията и са широко използвани като подобряващи почвата вещества. Прекомерната им концентрация обаче води до сериозно замърсяване на водите и до последици за здравето на хората, икономиката и околната среда, напомнят от Комисията.

През ноември 2012 г. Комисията започна процедура за нарушение срещу Словакия, след като установи редица недостатъци в националната програма за действие във връзка с нитратите, изисквана съгласно разпоредбите на ЕС относно нитратите. Въпреки, че след приемането на нормативен акт за подобряващите почвата вещества Словакия вече е решила повечето от въпросите, страната все още не е определила достатъчния брой уязвими на нитрати зони и не е гарантирала, че програмата за действие във връзка с нитратите е в съответствие с правото на ЕС.

В срок от два месеца България и Словакия трябва да уведомят Комисията за мерките, които са предприели, за да отстранят недостатъците. В противен случай Комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС.

Публикувана в Бизнес

Ерозията на почвата е един от главните фактори за деградация на земите и основен процес на опустиняването в световен мащаб. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. д-р инж. Грозю Дочев, консултант по ерозия на почвата. Той посочи, че годишно 3 мил. ха земи се губят в резултат на почвена ерозия и 2 мил.ха - в резултат на опустиняването.
„Проучванията върху състоянието на поземлените ресурси у нас показва, че над 80% от обработваемите площи и 15% от горския фонд са подложени на водна ерозия, а 37% - на ветрова ерозия. От иригационна ерозия потенциално са застрашени около 50% от поливния фонд на страната. Средногодишните загуби от водна ерозия са приблизително около 136 т. почва годишно”, добави Грозю Дочев. Той каза, че в резултат на ерозията са затлачени и увредени 2 000 малки и 32 големи язовира. „Най-много подложени на водна ерозия земи има в Северна България. В Добричка, Плевенска, Великотърновска и Врачанска области те варират между 212 и 330 хил. хектара. В Южна България най-силно са засегнати Ямболска и Бургаска области - съответно с 205 и 235 хил. хектара, а най-голям е размерът на средно и силно ерозираните земи в Софийска, Благоевградска, Кюстендилска и Хасковска област - между 48 и 59 хил.ха”, посочи доц. д-р инж. Грозю Дочев.

Публикувана в Растениевъдство

При опасност от водна ерозия на почвата трябва да се изграждат водорегулиращи горски пояси — по посока на хоризонталите, които да поемат стичащата се вода и да намалят силата на водния поток. Това заяви за Радио „Фокус” – Варна доц. д-р инж. Грозю Дочев, консултант по ерозия на почвата. Той посочи, че при опасност от ветрова ерозия на почвата трябва да се изграждат ветрозащитни горски пояси — напречно на посоката на преобладаващите ветрове, които да намалят скоростта на вятъра в приземния слой въздух. „Изграждането на противоерозионни пояси е скъпо мероприятие и за проявяване на неговата ефективност е необходим известен период от време. Най-голямата инвестиция в нашата страна в тази посока е направена през 50-те години на 20 век, когато в района на Добруджа е изградена полезащитна мрежа от пояси”, каза още Грозю Дочев. Той обясни, че основното хидротехническо мероприятие е терасирането на склоновете. С него се ликвидират или значително се редуцират оттичането на водата и изнасянето на почвата по склона. „В България е възприето изграждането на два вида тераси. Валови тераси, които се изграждат на малки склонове, имат широка основа, малка височина и полегати откоси. Това позволява да се използва механизация и да се засяват полски култури и стъпаловидни тераси, които се зграждат на по-стръмни склонове, имат по-тясна основа и се използват основно за отглеждане на трайни насаждения”, добави още Грозю Дочев.

Публикувана в Растениевъдство

Кореновата система на ягодите не е дълбока - до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата на по-голяма дълбочина.

Много важно мероприятие е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата е много трудна.

За бедни почви се препоръчва внасянето на 3-4 т оборски тор на един декар (300-400 кг за 100 кв. м.), за богати почви е достатъчно и 0,5 т. Средното количество оборски тор е 1,5 - 2,5 тона.

Ако нямате възможност да внесете оборски тор, тогава е необходимо внасянето на минерални торове.

При есенно засаждане е добър комбинираният тор NPK (азот, фосфор, калий) в съотношение 1:1:2,5. Количеството за внасяне на минерален тор също зависи от типа почва - при бедни почви са нужни 2-3 кг, а при по-богати 1-1,5 кг за 100 кв. м.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При въвеждане на директната система на сеитба се регистрира повишаване на добивите от селскостопанските култури, без да се увеличават дозите на торовете. Какво показва международният опит: изследвания и препоръки на американски специалисти

В три последователни броя на в. „Гласът на фермера” ви запознахме със стъпките, които трябва да направи всеки земеделски производител, решил да премине към No-till системата за отглеждане на селскостопански култури. Материалите предизвикаха голям интерес сред фермерите у нас. Ето защо ние се постарахме да намерим още информация за безорната система и нейните предимства. В настоящата публикация изтъкнати американски учени доказват на практика, че след въвеждането на безорната система културите имат нужда от торене само през първите 3 – 5 години. След това, в резултат на правилен подбор на основни и покривни култури в сеитбооборота, почвата възвръща естественото си плодородие и отглежданите растения дават оптимални добиви без торене. (Б. ред.)

Конвенционалното земеделие разрушаване естествената структура на почвата и води до нейното обедняване

При отглеждането на селскостопанските култури без напояване в условията на недостатъчно естествено навлажняване в традиционната система на земеползването, главните технологични начини за управление състоянието на почвата и минералното хранене на растенията са различни видове механична обработка, внасяне на органични и минерални торове, а така също и варуване или гипсуване на почвите. Обикновено се практикува и заравяне на надземната биомаса от сидератни култури, прилагат се интензивни механични обработки, включително и оран. Всичко това води до чувствително намаляване на минерализацията на органичното вещество в почвата, включително хумуса; разрушаване на природната структура, крайно нерационално използване на валежите, ерозия на най-плодородния слой почва. Възвръщането на разходите за получаване на продукция от растениевъдството намалява с всяка година – затвърждава се природният закон за унищожаване на плодородието (намаляващата възвръщаемост).

Директната сеитба възвръща естественото плодородие на почвата

Методът на директната сеитба се основава на природните закони за кръговрата на хранителните вещества в екологичната система „растение-почва“. В природна среда кръговратът на хранителните вещества се осъществява без каквито и да е минерални торове, внасяни отвън. Следователно мъдростта не е в това, да се използват минерални торове, а да се създаде оптимален воден, въздушен и хранителен режим на почвата. Това ще даде на микроорганизмите в нея органично вещество, като източник на енергия и строителен материал за клетките. Подобно отношение към почвата било проявено в Русия преди повече от сто години от Иван Овсински – първия руски агроном, който показал възможностите чрез отказ от плуга, чилийската селитра и други минерални соли. Системата на директния посев е насочена към намаляване внасянето на минерални соли в почвата. Действително на почвата е нужно само едно торене – органично вещество като храна и строителен материал за микроорганизмите в почвата и като защитен мулч. А внасянето в почвата на минерални торове или водни разтвори на соли е необходим технологичен процес само по време на преходния период.

Варианти на азотно хранене

Проф. Дуейн Бек от Университета в Северна Дакота е посветил много години за изучаване на ефективността на селското стопанство чрез намаляване въздействието на човека върху околната среда. Според мнението на известния професор дори двойна доза торове не може да възстанови напълно продуктивността на ерозирани почви.

Преходът от традиционната система на обработки към директна сеитба благоприятства увеличаване на органичното вещество в почвата. Въпреки това в първия етап от прехода към No-till е потребен повече азот, отколкото могат да усвоят културите.

По данни на проф. Дуейн Бек в продължение на първите три – пет години от прилагането на метода No-till е препоръчително да се внасят с 10 – 20% повече азотни торове. Разходите за тези допълнителни количества са добра инвестиция, защото тя ще се отплати напълно.

Четете само и единствено във вестник "Гласът на фермера"!

Публикувана в Растениевъдство

Учени от Вагенингенския университет в Холандия установиха, че зеленчуци и житни култури, отгледани на почва, сходна с тази на Марс, са годни за консумация от хората.

Отгледаните върху такава почва репички, грах, домати и ръж са напълно годни за консумация. В тях не е открито опасно за човека количество тежки метали. Концентрацията на някои от тях дори е по-ниска отколкото при отглежданите в обикновени почви култури.

Опитите са започнали през 2013 г. Културите са засадени в почва, предоставена от НАСА, която е сходна с тази на Марс. Резултатите са много обещаващи. В тях са включени 10 различни растения, в това число и лук, спанак, рукола, кресон, киноа и див лук.

 

Публикувана в Растениевъдство

Повредите от преовлажняване са известни като кореново задушаване (асфиксия). Временно преовлажняване на почвата може да се получи при обилни валежи. Последиците от преовлажняването са особено тежки при слабо отцедливи и студени почви - активните бели коренчета отмират или не започват своевременно да всмукват, вследствие на което настъпват преустановяване на растежа на леторастите, предивременно пожълтяване и отмиране на образуваните листа и опадване на завръзи.

Преовлажняването предизвиква забавяне или спиране на растежа, дребнолистие и предивременно настъпване на листопада. Като резултат от преовлажняването може да настъпи хлороза по листата. Хлоротичните повреди по листата започват от основата към върха. Интересно е да се отбележи, че повредите от преовлажняване твърде много наподобяват повредите по листата от суша.

В насаждения, където възникват проблеми с преовлажняването, трябва да се приложат мелиоративни мероприятия за дрениране на почвата, като се използват евтини и достъпни начини и средства.

Публикувана в Овощната градина

Приключват хербицидните кампании за пролетните култури във Варненско. Това каза в интервю за Радио „Фокус”-Варна Атанас Атанасов, регионален координатор за Варна на Асоциацията на земеделските производители в България. По думите му, почвите са добре напоени с влага, предвид валежите, които не бяха обилни, но за сметка на това - постоянни.
„Гарантира се един воден режим за пролетните култури, които считам, че към момента се намират в достатъчно налична влажна среда. Към настоящия момент започнаха значително да се покачват температурите и се изгражда тенденция за трайното им повишение”, допълни Атанасов. Той коментира, че това обуславя по-бързия растеж на културите и преминаването им през различните фази на развитие, съобразени, разбира се, с конкретните периоди на сеитба, тъй като те определят етапа в който се намират.
„Посевите с грах, соя и фасул също са в съответните фази на растеж, като за граха и фасула е характерно състояние на масов цъфтеж (образуване на шушулки). Соята в момента се намира във фаза на образуване на трети-четвърти трилистник и общо взето изводите са, че културите се намират в нормалните си фази, според сезона”, каза още Атанас Атанасов.

Публикувана в Новини на часа

Между 15-ти и 20-ти юни се очаква да стартират първите жътви за регион Варна. Това каза в интервю за Радио „Фокус”-Варна Атанас Атанасов, регионален координатор за Варна на Асоциацията на земеделските производители в България. По думите му, развитието на пшеницата вече преминава през последната си фаза на образуване на зърно.
„Предвид периодичните валежи в малки количества, придружени с ниски температурни стойности, се появиха някои гъбни болести, по-конкретно по пшеницата и ечемика. Стопаните приключват последните фунгицидни пръскания и цялостната картина дава изглед за редуциране на добивите, изхождайки от неовладените щети, причинени от валежите и температурните колебания”, допълни Атанасов. Той коментира, че общото състояние на ечемика е добро, като насъжденията са навлезли във фаза на восъчна зрялост.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта