В края на миналата седмица, на 10 май, Министерството на земеделието на САЩ публикува първата си прогноза за състоянието на световния зърнен баланс през следващата 2019/20 маркетингова година. Цифрите на USDA за глобалните добиви от пшеница (777,50 млн.т) и царевица (1,13 мрд.т ) бяха забележимо по-високи от пазарните нагласи и оказаха силно депресиращо влияние върху котировките на основните зърнени култури на световния пазар.

Най-ниски ценови стойности на борсата в Чикаго юлските контракти на зимна пшеница и царевица маркираха в началото на деня на 13 май - $153,75/т и $135,05/т съответно. В края на същия ден обаче ситуацията рязко се промени.

Публикуваните в по-късните часове оперативни данни на Министерството показаха драстично изоставане на темповете на сеитбата на царевица в Щатите от нормалните за този период нива – 30% срещу 66% и всичко това на фона на крайно неблагоприятна метеорологична дъждовна прогноза. Последва рязко нарастване на спекулативните покупки на фючърсния пазар и на 16 май юлският контракт царeвица затвори в Чикаго на равнище $149,20/т, с 11 долара положително отклонение в рамките на седмичния период. Търговците коментират, че това е най-голямото седмично ценово отклонение, регистрирано на пазара на царевицата от 4 години насам. Рязкото поскъпване на фуражното зърно раздвижи и житните котировки, като цената на юлския контракт зимна пшеница в Чикаго в рамките само на една седмица се покачи от $157,80/т до $171,60($181,50 – 16.05.19 г.).

Ценовото рали в Щатите се отрази здравословно и върху зърнените пазари на Стария континент. При откриване на борсата в Париж мелничарска пшеница се търгуваше по EUR174,25/т, в сравнение с ценовото дъно от EUR 167/т, регистрирано на 13 май 2019 г. (EUR 171,50 – 16.05.18 г.). До нивата от началото на май се възстановиха и котировките на мелничарското зърно реколта 2018 г. на физическия пазар – до около EUR190/т FOB Руан за френска пшеница и EUR191/т FOB Балтийско море за германска пшеница мин. 12,5% протеин (EUR171 FOB Руан r EUR177 FOB Балтийско море – 17.05.18 г

С 2-3 долара през изминалите седем дни се повишиха и експортните цени на руската и украинската пшеница (12,5% протеин) нова реколта до $182-185/т FOB черноморско пристанище ($190-200/т16.05.18 г.).

Твърд тон през изминалите седем дни характеризираше и развитието на пазара на сурово слънчогледово масло. Към 17 май 2019 г. цената му на пазара в Ротердам се изкачи до $725/т, в сравнение с $705/т на 9 май 2019 г. Средно с 20 долара според търговски източници поскъпна маслото и на украинския пазар – до $675-685FOB, в сравнение с $663-670/т в края на предходната седмица и $760-770/т – 17.05.18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Българските сортове, освен че са качествени, се възстановяват много по-добре в екстремни условия

Иван Панайотов, професор, дссн, селекционер

Опитна станция по земеделие – Дунав, България

специално за "Гласът на земеделеца"

Тази година е изключителна за есенните култури – суха есен и поникване през февруари-март, недостатъчен зимен запас, ранна пролетна суша, валежи в начало на вретенене, хладно време до 24 април. До средата на февруари полетата бяха като угар, приблизително 75 – 80% от площите с пшеница и ечемик.

След това започна покълване и поникване, ускорено братене и вретенене. Сега, в края на април, нормално поникналите посеви образуват 3-ти – 4-ти възел, а тези, поникнали през март, – 2-ри – 3-ти възел, което определя закъснение в изкласяването с 2 – 4 дни.

Критичният момент ще настъпи след началото на цъфтежа, когато   пшениченото растение изразходва най-много вода –- 4 литра на кв.м. в денонощие. Пролетните валежи досега са около 55 – 70 л/кв. м, които ще стигнат до изкласяване-цъфтеж. Ако паднат допълнително валежи, процесите на формиране на зърното и неговото наливане ще протекат нормално, ако няма валежи, зърното ще е сбръчкано и леко.

Сравнително прохладното време и наличието на влага в почвата сега спомагат за формиране на продуктивен клас, но неговото проявление до изкласяване и след това ще зависи от времето – влага и температура. Общото мнение за пшеницата в страната е благоприятно – от Добруджа, Централна и Западна България и тракийските полета. Трябва да имаме предвид, че статистически всяка 5-а или 6-а година в нашата страна е сушава – или за пшеницата, или за царевицата. Трябва да си припомним, че през 1948 г. пшеницата не е била жъната, а скубана с ръце.

Ние, производители на зърно и селекционери, се увлякохме за високи добиви, а забравихме за сушата и за качественото зърно. Нека Агенцията по безопасност на храните да провери как се произвежда хляб от нискокачествени пшеници, какви добавки се слагат в брашното и тестото. Освен това трябва да отбележа, че българските сортове, освен че са качествени, много по-добре се възстановяват в тези изключителни условия.

В моите опити като стандарти използвам някои западни сортове и разликата в развитието е голяма. Моето внимание е насочено главно към новия материал, в който се съчетават положителните показатели на западните и българските сортове. Не съм привърженик на сортовете, създадени преди 15 – 20 години, които са качествени, но неустойчиви на полягане. Но те притежават висок генетичен заряд, натрупан в продължение на повече от 60 години. Този потенциал сега се използва за създаване на нова генерация сортове, които са по-продуктивни, качествени и устойчиви на полягане. Чрез тях ще се намали вредното влияние на почвената и въздушната суша.

Скоро тези нови сортове ще се появят по родните полета, продуктивни и с качествено зърно, ефективни за производство, с по-малко разходи. Нека всеки разумен производител да си направи изводи, че няма фуражна пшеница, има хлебна пшеница.

Публикувана в Растениевъдство

През последните две седмици публикуването на оптимистични прогнози за добивите и запасите от основните зърнени култури в света през 2018/19 г. оказаха силно депресиращо влияние върху цените на основните зърнени култури на международните и представителните регионални пазари. В същото време, липсата на дългоочаквания напредък в преговорите между Щатите и Китай допринесе за отрицателните отклонения в цените на соята и царевицата. Пресата на фундаменталните фактори върху международните котировки се засили в края на март след оповестяването на новите прогнозни данни за размера на руската реколта от пшеница 2019 г. - 81- 82 млн.т, с 10 млн.т повече в сравнение с 2018 г. Преди десетина дни аналитичната агенция SovEcon вдигна прогнозната планка още по-високо - до 83,4 млн.т, а това е само с 1,6 млн.т под нивото на историческия връх от 85 млн.т, регистриран през 2017/18 г. (72,5 млн.т – 2016/17 г., 61,0 млн.т – 2015/16 г.). Промяната в прогнозните данни е много значима, тъй като само допреди два месеца оценките на повечето експерти за добива от пшеница в РФ през 2019 г. гравитираха към 72-75 млн.т

Прогнозите за добива от пшеница в Украйна през следващия сезон се движат в границите 26,5-28,5 млн.т (25,0 млн. т - 2018/19 г.), а експорта се оценява на 17.0 млн.т, в сравнение с 16,5 млн.т – 2018/19 г.

Тези дни Европейската комисия увеличи прогнозата си за производството на мека пшеница в Евросъюза с 1,2 млн.т в сравнение с мартенската прогноза – до 141,3 млн.т, а това е с 10 на сто повече, в сравнение с резултата от настоящия сезон.

Експортните цени на украинската и руската пшеница на база FOB черноморско пристанище за товарене през май на 30 април са били както следва: $218-220/ т за зърно 12,5% протеин; $211-215/т за 11,50% протеин и $204-210/т за фуражна пшеница, в сравнение с $210/т ; $ 205/т и $200/т към 30.04.18 г.

През последните две седмици започнахме да получаваме и първите представителни индикации за експортните цени на пшеницата от новата реколта в региона. По данни на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР – Москва ) руска пшеница 12,5% реколта 2019 година за товарене през юли-август в момента се предлага за износ по около $185/т FOB. В същото време украинските търговски източници коментират, че цената на пшеницата 11,5% протеин за товарене юли-август през миналата седмица ерозира до около $170/т FOB черноморско пристанище.

Публикувана в Бизнес

Четвъртият макроелемент е важен за културата, защото е ключов участник във фотосинтезата и влиза в състава на протеина

Учени от Северна Америка отбелязват, че сярата е не по-малко важна за храненето на пшеницата, отколкото класическата триада NPK. Затова смятаме, че препоръките на канадски експерти към земеделците са актуални и ще бъдат полезни и за зърнопроизводителите в нашата страна.

Експерти от правителствата на канадските провинции Алберта и Саскачеван напомнят най-напред на местните земеделски производители, че сярата е ключов компонент при образуването на хлорофила и строителен материал за протеините в зърнените храни. Оттук следват и препоръките за торене на пшеницата със сяра. На този факт трябва да обърнат внимание и нашите производители, защото конкуренцията в световния зърнен пазар е базирана най-вече на качеството и при недостатъчно съдържание на протеин, цената рязко пада.

Без необходимото количество сяра пшеницата не може да реализира своя добивен потенциал, да достигне необходимото съдържание на протеин и ефективно да усвоява азот, фосфор и други хранителни елементи. Впрочем, както добавя Фред Воцасек, главен агроном на американската фирма Servi-Tech Laboratories, базирана в щата Канзас (един от водещите селскостопански щати – бел. ред.), ефектът от внасянето на сяра при пшеницата зависи от съдържанието на органично вещество, структурата на почвата и климатичните условия. Ако почвата съдържа гипс или сулфати например, сярата е напълно достатъчно за реколтата.

Внасянето на серни торове чрез повърхностно разхвърляне помага на пшеницата да е наситенозелена рано напролет, но не е достатъчно за повишаване на добива.

Сярата се съдържа в органичното вещество на почвата. Тя преминава в достъпна сулфатна форма, когато почвената микробиота преработва растителните остатъци и други органични вещества. Активността на микроорганизмите зависи от температурата, затова усвояването и достъпността на органична сяра за растенията намаляват рано напролет, когато почвата е студено. Същото се наблюдава, когато зимната пшеница възстановява вегетацията си прекалено рано.

Сярата не повишава добива значително, но влияе на качеството на зърното

Затова Фред Воцасек съветва внасянето на сяра в почвата, където съдържанието на органично вещество не превишава 1,5-2%. Там елементът лесно се измива в по-ниските зони от разположението на кореновата система на растенията. Ефектът от внасянето на сяра е по-осезаем в по-студени пролети и при прохладен климат.

Това се потвърждава и от изследвания в Университета Гуелф (Канада) и Асоциацията за подобряване на селскостопанските култури и почвите в провинция Онтарио, проведени през 2011 и 2012 години. Изследванията показали, че внасянето на 22,4 кг/ха (2,24 кг/дка) сяра през 2011 г. повишило добива от пшеница с 3,5 ц/ха (35 кг/дка), а през 2012 г. – с 1,7 ц/ха (17 кг/дка). Изследователите свързват тези резултати с това, че пролетта на 2011 г. е била прохладна и много влажна, а през 2012 г. – топла и суха. Изнасянето на сяра с пшенична реколта при добив от 27 ц/ха 1270 кг/дка) е 11,2 кг/ха (1,12 кг/дка), в т. ч. около 4,5 кг/ха (450 г/дка) със семената и 6,7 кг/ха (670 г/дка) със сламата.

Дефицитът на сяра задържа развитието на културата толкова интензивно, колкото и дефицитът на азот – обобщават канадските специалисти в препоръките си за фермерите. И допълват, че дефицитът на сяра влошава брашномелните и хлебопекарни качества на пшеницата.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство
Според учените от Ланкастърския университет във Великобритания, културата може да трансформира слънчевата енергия с 21 на сто по-ефективно
Фотосинтезата има силно влияние върху формирането на добивите от земеделските култури. Затова управлението на този процес е важно не само за научни цели, но и за практиката.
 
За съжаление, все още не е възможно да се използва на 100 процента потенциала на процеса на фотосинтезата. Проблемът е там, че след настъпването на утрото или излизането на листа от сенчестата зона е необходимо известно време, преди процесът на трансформиране на слънчевата енергия да достигне пика на своята ефективност. И в течение на този период ценната енергия на слънцето е загубена за растението.
 
Фактът, че това намалява ефективността на растенията е известен, но преди провеждането на тези експерименти не беше известно за мащабите в загубите на добивите по тази причина.
При опитите си, учените са използвали инфрачервени газови анализатори, съединени към миниатюрна капсула с контролирана среда. В нея са симулирани внезапни проблясци на светлина, редуващи се с неочаквани затъмнения. Измервало се е колко време е необходимо на растението, за да достигне пика на активната фотосинтеза. При експериментите е използвана пшеница, като най-важната земеделска култура.
В резултат на тези опити е изяснено, че на пшеницата са й необходими около 15 минути, за да достигне максимума на фотосинтезата.
 
Използвайки тези данни, учените са успели да пресметнат колко по-малко въглеоден диоксид растението консумира за ден поради забавянето на процеса на фотосинтезата. И въпреки, че се е смятало, че смяната на деня и нощта не оказва голямо влияние върху добивите, то в реалността се получава, че растенията биха могли да бъдат с 21 на сто по-продуктивни.
 
Ботаниците от университета смятат, че това са много значителни загуби, поради което следващата им стъпка ще бъде търсенето на видове пшеница, които се адаптират по-бързо към смяната на деня и нощта с цел селекция на сортове за повишаването на добивите.
 
Според тях, това откритие може да спомогне за повишаване на добивите от земеделските култури навсякъде по света. През 20-и век добивите от пшеница се увеличиха драстично, но през 21-и ръстът в продуктивността на тази култура, въпреки значителният прогрес в селекцията и генното инженерство, остана незначителен. Но това може да се промени. Още повече, че повишаването на ефективността на фотосинтезата не изисква използването на вода и торове, което е добра новина.
Публикувана в Растениевъдство

Търговската активност на европейските зърнени пазари през изминалите седем дни (19-25.04.) беше силно намалена поради дългия празничен период (19-22.04.). Веднага след католическия Великден цените на пшеницата в Чикаго и Париж подновиха плъзгането си надолу.

Търговците коментират, че новата вълна на продажби на фючърсния пазар беше предизвикана от информациите за много добро състояние на посевите от пшеница в Русия, Украйна и САЩ. Оптимистичните перспективи за новата световна житна реколта се оказаха по-силни от безпокойството за продължителната липса на валежи в редица ключови за европейското зърнопроизводство региони.

„На пазара преобладават нагласи за продължаване на низходящия тренд и то въпреки заплахите от суша в Европа. В Русия положението е добро и в крайна сметка това в момента е основен определящ ценовата посока фактор”, коментира пред Ройтерс брокер в Париж.

Майският контракт мелничарска пшеница затвори в сряда на борсата в Париж на равнищеEUR181,50/т,в сравнение с EUR183,50/т на 18.04.19 г. (EUR163,5024.04.18 г.). Само за три работни дни (23-25 април) цените на френската мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) ерозира с нови 2-4 евро, до EUR177/тСРТ Руан и EUR187-188/т FOB Руан (EUR 169/т – 24.04.18 г.). С 4-5 евро в рамките на седмичния период спаднаха и котировките на германска пшеница (мин. 12,5% протеин) - до EUR191/т СРТ Хамбург и EUR 196FOB Балтийско море (EUR 175/т – 25.04.18 г.).

Мониторингът на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР - Москва) демонстрира понижение на експортните котировки „купува” за пшеница 3 клас (12,5%) средно с 2 долара – до $219-221/т FOB Новоросийск ($214/т на 25.04.18 г.).Според местните експерти при тези цени не могат да се намерят значими количества за износ, тъй като наличностите от хлебното зърно пшеница в складовете на експортните терминали са ограничени и ценовите идеи на продавачите се задържат на равнище около $224-225FOB. Украинската пшеница 12,5% в момента се котира за износ при средна цена около $221FOB черноморско пристанище, а пшеница 11,5% протеин – по $215-217/т FOB ($210 и $203FOB -25.04.18 г.).

Пазарът на царевицата отново е без значими промени. В края на изминалия период френското фуражно зърно се предлагаше за износ от Бордо по ЕUR 169-170/т FOB, а в Украйна цената на царевицата се стабилизира на равнище $171-173FOBОдеса/Николаев.

Суровото слънчогледово масло 2-3% FFA в Ротердам също запази цената си от края на предходния период $705-710/т ($800-805/т25.04.18 г.) В Украйна експортните котировки на суровото слънчогледово масло се покачиха с 5-10 долара - до $660/т FOB „купува” и $670/т FOB „продава” ($760/т FOB – 25.0418 г.).Според украинските експерти повишението на експортните цени се обяснява с „намаление на предлагането, на фона на ниската рентабилност на производството”.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство

        „Едва ли има колеги, които са спокойни за развитието на стопанската година. Още от самата есен започнаха нетрадиционни засушавания” – това бяха първите думи при срещата ни с Атанас Жечев, земеделски производител от община Балчик. Фермерът обработва 8000 дка в землищата на селата Гурково, Тригорци, Царичино. Срещаме се с него на полето, почти на финала на пролетната кампания, по време на сеитба на 1600 дка с царевица. „Условията са добри, температурата на почвата също е добра, но в горния почвен слой влагата е силно компрометирана и неравномерна. Сумарно за последните два месеца имаме 15 литра валежи”, споделя фермерът и не крие тревогите си: „Ако не паднат поне 10 литра дъжд, то и това семе няма да поникне!”. 

         Сеитбата на пролетни култури в Добричка област започна по-рано от обичайното – в края на март, началото на април. „Площите са подготвени и подравнени, сякаш се намираме в Сахара!”, коментира вида на изравнените гладки полета проф.Иван Киряков, завеждащ секция „Зърнено-житни  и бобови култури”. През предходните стопански години заради наличната влага черноземът ставаше на едри големи буци, а сега се разпрашава. „Царевицата е много податлива на засушаване. Тя обаче е много чувствителна и на студ”, предупреждава проф.Киряков и допълва: „Едно охлаждане през пролетта веднага ще забави вегетацията. Температурата на почвата трябва да бъде поне 10 градуса, за да се сее”. Все още не са отминали опасностите от слани, които вече нанесоха поражения в Добричка област и които обичайно падат в региона до 6 Гергьовден.

 

Susha na poleto 1

         През последните 3-4 години районът, в който е стопанството на Атанас Жечев, се отличава с по-силно изразена суша в сравнение с полетата, намиращи се на 15-20 км от морето. „Ние постоянно страдаме от дефицит на влага. Сега още повече”, допълва земеделският производител.

Голямото притеснение на Атанас е състоянието на пшеничните посеви. Показва ни пшенични полета, които са видимо изсъхнали. Зеленее се само основният брат на растението, всичко останало е пожълтяло. 3600 са декарите с пшеница в стопанството му, които са в различно състояние – от сравнително добро до много лошо. 

         „Картинката е доста пъстра. Има пшеници, които поникнаха добре и навреме, успяха да се вкоренят и изглеждат сравнително добре. Има обаче пшеници, които не поникнаха дружно, не успяха да направят добър корен”, разказва наблюденията си фермерът. „Зимата беше неблагоприятна, без снежна покривка, с отрицателни нощни  и положителни дневни температури и това доведе до изтегляне на част от пшеницата. След това последваха вълни от слани и това отново затормози растенията. Общото състояние на пшеницата не е добро, като някои са в много лошо състояние. Имаме нужда, както се казва, от вчерашен дъжд!

Атанас Жечев допълва, че полетата с пшеница са наторени и напръскани, изведени са всички нужни мероприятия, но няма развитие, тъй като няма влага. „От двайсетина години се занимавам със земеделие, такова силно и крайно засушаване, есенно и пролетно, не помня!”, категоричен е земеделският стопанин.

Тежката ситуация на полето доведе до подаване на заявления в областната земеделска служба за разораване на пшеница. В общините Тервел и Крушари вече се развалиха първите декари с жито.

Pcheniza Napukana zemja 1

За да направят компетентна оценка, Учени от Добруджанския земеделски институт извършиха оглед на полетата в Добричка област. Заедно с проф. Иван Киряков обхождаме нива с пожълтяла пшеница. „Има полета, които изглеждат много по-зле”, разказва професорът. „Комплексна е причината за пожълтяването и слабото им развитие. От една страна – силно засушаване през зимата, от друга страна – късното поникване през януари, февруари и март. От трета страна – ниските температури. Много пъти съм разяснявал, че пшеницата е много студоустойчива, но влезе ли във вегетация, става много чувствителна на отрицателни температури”, пояснява ученият. Към тези фактори той прибавя и ролята на непрекъснатия добруджански вятър, който допълнително изсушава почвата и сваля температурите с 5-10 градуса.

Според оценката на учените посевите, поникнали през есента, са в по-добро състояние, тъй като са направили по-дълбока коренова система. За съжаление поникналите през последните месеци пшеници имат слаби корени и допълнително са прегорели. Масово отпадат братята, защото силата се насочва към опазване на основното растение.

Съветът на учения е фермерите да бъдат много внимателни при решението си за разваляне на пропадналите пшенични посеви. „Аз нямам спомени през 30-годишната си кариера да има разваляне на пшеници. При липсата на дъжд обаче разораването след пшеница и презасяването може да не са добра идея. Най-малкото - допълнително се изпарява влагата”, предупреждава проф.Киряков.

Според учения проблемите с пшеницата не се срещат само в Добричка област. „В института получаваме информация от мои колеги от Плевен, Монтана, където също има сериозни пораженията. В Южна България също се оплакват екстремно засушаване. Това се наблюдава в тези райони на страната, където е нямало снежна покривка или е имало едва 1-1,5 см сняг”, уточнява още професорът. Според него са нужни най-малко 20-25 литра дъжд, за да се възстанови вегетацията на пшеницата и да поникнат пролетниците.

Сушата оказа влияние върху още една култура в Добричка област – рапицата. Между 80 и 100 000 дка от нея вече са развалени и се презасяват с пролетници. „Имам в момента 560 дка рапица. 110 дка вече съм развалил. Колеги направиха същото и тази рапица, която виждате наоколо, вече е в добро състояние”, разказва още Атанас Жечев. Той допълва, че причините за провала на рапицата са сушата след засяване на маслодайната култура и липсата на зимна влага, която е в пъти по-малко от предходната година. „Ако не поникне през септември, няма какво да очакваме повече. Затова още преди месец-два, а някои земеделски производители и по-рано, развалиха площите с рапица и ги подготвиха за пролетната сеитба”, допълни проф.Иван Киряков. „Така успяха да запазят влагата в почвата. При пшеницата обаче нещата стоят по друг начин. Пак казвам, за да се разорат посевите, трябва да се преоре. Дори и плитката оран може да е рискована за оскъдната почвена влага”, предупреждава ученият

 

Габриела Събева

Бел. ред. След посещението ни в стопанството на Атанас Жечев, падна и дългоочакван дъжд. Надяваме се, че сега нещата изглеждат малко по-оптимистично за стопаните!

 

 

Публикувана в Агроновини

Оповестените в петък, 29 март, данни за запасите от пшеница и царевица и соя в САЩ (USDA Quarterly Grain Stocks report) надминаха пазарните нагласи и предизвикаха рязкото понижение на цените в САЩ, което се отрази негативно и върху европейските пазари.

Раздвижването на експортния фронт, поройните дъждове в царевичния пояс на САЩ и логистичните проблеми в най-голямото френско пристанище Руан бяха основните фактори за възстановяване на цените в Щатите и Европа през първите дни на април. И този път сигнал за ценовото покачване дойде от борсата в Чикаго. Американските агроспециалисти предупреждават, че опасността от забавяне на сеитбата на царевица „ става все по реална” предвид дъждовната синоптична прогноза за близките 6-10 дни. Напоследък подкрепа на цените на пшеницата и царевицата на американския пазар оказа и поскъпването на соята, провокирано от официалните коментари от Вашингтон за „забележим напредък” в преговорите с Китай.

В рамките на изминалите седем дни майският контракт пшеница в Чикаго поскъпна с 3 долара, до $173/т. С 2-3 долара се покачиха и експортните котировки в САЩ – до $214/т FOB за мека червена зимна пшеница и $226/т FOB за твърда червена зимна пшеница($201/ти $257/т – 04.04.18 г.).

Цената на френската мелничарска пшеница (11,5%) през същия период се покачи с около 4-5 евро – до EUR 189,50/т на борсата в Париж и EUR197/т FOBРуан (EUR 166/т и EUR 169 съответно на 4.04.18 г.).

Слабият курс на еврото спрямо американката валута в значителна степен допринася за активизиране на износа на пшеница от ЕС за трети страни. С всяка изминала седмица негативната разлика в темпото на европейския износ спрямо миналогодишния график се стопява, коментират експерти. От началото на 2018/19 маркетингова година (1.07.) до 31 март 2019 г. експорта на мека пшеница от ЕС за трети страни възлезе на 14,13 млн.т, което е само с 7 на сто по-малко в сравнение със същия период на 2017/18 г. За справка,в края на 2018 г. тази разлика доближаваше 25%.

Анализаторите обаче, поне засега, не виждат причина за изразен ценови възход при положение, че прогнозите за размера на новата реколта са благоприятни. Международният съвет по зърното на 28 март увеличи прогнозата си за добива от пшеница в ЕС през 2019 г. с 700 хил. тона – до 149,0 млн.т, а това е с 11,1 млн.т (8 на сто ) повече в сравнение с настоящия сезон.

Експортният пазар за френската царевица е стабилен. На 4 април фуражното зърно се котираше за износ от Бордо по EUR172-173FOB(EUR167FOB - 04.04.18 г.).

На руския и украинския пазар през миналата седмица липсваха значими промени. Експортните котировки на мелничарската пшеница (12,5%) там се задържаха в границите $225-227FOB и $215-217/т FOB за фуражна пшеница ($205-208/т и $193-197/т съответно на 04.04.19 г.).

Цената на френския слънчоглед през изминалите седем дни се покачи с нови 5 евро, до EUR 330/т СРТ Saint-Nazaire(EUR 320/т – 05.04.18 г.)., но експортните котировки на слънчогледовото семе в Украйна отбелязаха спад с 5 долара до $365/т FOB черноморско пристанище, а това са стойности от същия период на 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Разораха част от рапицата в Добричка област, едва 10 % от пшеницата е в добро състояние

Габриела Събева

Пролетната кампания в Добруджа започна и на много места в района вече приключва сеитбата на слънчоглед. Земеделските стопани подготвят площите за царевица. Тревогите на всички обаче са свързани с продължителното засушаване. Фермерите се опасяват, че ще се повтори ситуацията с есенната сеитба, когато семената от пшеница и рапица останаха в почвата без да поникнат.

Влагата в почвата е със 120 до 180 литра на кв.м. по-малко в сравнение със същия период на миналата година, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Виновник за това е не само продължителната липса на валежи в края на лятото и през цялата есен на 2018 г., но и липсата на снежна покривка. Зърнено-житните култури в Добруджа не поникнаха дружно през есента, на места дори не братиха. Едва сега пшениците възобновиха развитието си.

Rapitsa Dobrich mart

Наблюденията на Радостина Жекова показват, че културата е започнала да се възстановява и да брати след стресовите засушавания през есента и зимата. През декември м.г. фермерите дори се опасяваха, че ще се наложи разораване на площи с жито.

„Условията за сеитба са добри, но в почвата липса влага, а това е най-важното. Виждате, че и пшениците не вървят както трябва. Заради сушата развитието им е забавено”, коментира Кирил Комитов, председател на Областния съюз на земеделските кооперации в Добричка област.

В момента експертите от ОД „Земеделие” и учените от Добруджанския земеделски институт дават след обследване оценка „среден” на 48 % от пшениците. Други 40 на сто са в добро състояние, а едва 10 % - в много добро. Общо 1 млн. 300хил.дка са площите със зърнено-житни култури в Добричка област. Фермерите се опасяват, че през новия стопански сезон реколтата от пшеница ще бъде по-слаба. Според учените 15 – 20 % от добива при пшеницата се залага през есента.

„Пшениците, които са поникнали едва сега, нямат нужната коренова система и изглеждат зле”, обобщи проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. „Между 50 и 60 % от площите вече пожълтяват. Трябва дъжд”, категоричен е ученият и подчерта, че толкова силно изразено зимно засушаване не е наблюдавал.

Добивите от пшеница през 2019 г. ще бъдат редуцирани. „Имахме една суха есен и мека зима, но без сняг. В момента влагозапасяването е много зле почти в цялата страна”, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Голяма част от рапиците се реколтират и ще се презасеят с друга култура, поясни браншовикът. „Картината не е добра. В момента не можем да определим точно какви ще са икономическите загуби, защото ако евентуално падне дъжд сега, ще има някакво възстановяване”, допълни Костадинов. Той е категоричен, че реално се очаква редукция на добивите спрямо миналата година.

Близо 50 000 дка с рапица са пропаднали заради продължителното засушаване в Добричка област. За тези площи са постъпили заявления в ОД „Земеделие” в Добрич и предстои да се съставят протоколи. Още в началото на зимата много земеделски стопани разораха блокове от по 500 и 1000 дка, тъй като културата не поникна. Общо 189 000 дка с рапица са заложени през есента в Добруджа. Основната причина за предстоящото разораване на по-малко от една трета от посевите са лошите условия по време на сеитба, когато рапичните растения не можаха да покълнат в продължение на месец-два. Към това се прибави безснежната зима и липсата на достатъчно запаси от почвена влага.

Прогнозите на експертите от семенарските компании сочат, че през пролетната кампания върху разораните рапични полета ще се засее повече слънчоглед. Тази култура става по-атрактивна, особено при високоолеиновия сегмент. При царевицата очакванията са да се заложат по-малко площи, тъй като липсата на почвена влага може да компрометира културата.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 46

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта