Към момента са ожънати над 22 % от засетите площи с пшеница, които са 11 315 991 дка. Средните добиви възлизат на 537 кг/дка. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време на откриване на жътвената кампания на пшеница в землището на село Вирове, Община Монтана. Тя посочи, че по последни прогнозни данни, произведеното количество пшеница ще бъде около 5.6 млн. тона.

Десислава Танева уточни, че се очаква добра година при добива на зърнени суровини, тъй като показателите са високи за началото на жътвата. Реколтираните площи с ечемик до момента са над 70 %, а очакваният добив е 500 хил. тона.

Тя припомни, че най-важният път в момента, които трябва да бъде извървян в сектор „Земеделие“, е процесът на програмиране на новата Обща селскостопанска политика (ОСП). „Надявам се, че ще намерим добри решения с всички от бранша, защото диалогът е най-верният подход“, каза още министър Танева. По думите й, успехът на земеделците е успех за държавата и хората.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов пожела спорна жътва и добро качество на прибраната реколта. „За нас е чест, че произвеждаме основната суровина за хляба“, каза още той. На събитието присъстваха народният представител Ирена Димова и Веселка Василева, председател на Регионалния съюз на зърнопроизводителите в Монтана, който е домакин на тазгодишната официална церемония по откриване на жътвата.

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (21-27 юни) обстановката на международните зърнени пазари беше доста напрегната и противоречива. Влошените, заради рекордното забавяне на пролетната сеитба перспективи за производството на царевица в САЩ повлияха за рязкото засилване на спекулативната активност на борсата в Чикаго. Ценовото рали при царевицата вдигна нагоре и котировките на другите зърна, като в рамките само на един месец меката зимна пшеница (SRW) поскъпна на най-голямата зърнена борса в света с 8 на сто – до $197,50/т при закриване на борсата на 27 юни 2019 г. ($176,20/т – 27.06.18 г.). Напоследък за възходящото развитие на житните котировки там в значителна степен допринесоха информациите за рекордните жеги във Франция и Германия и сушата в Русия. Прави впечатление, че спекулативният шум по тази тема в Чикаго е изключително силен и доста чест в коментарите за американския пазар се говори за сериозни щети и нещата изглеждат силно преувеличени.

Положението в Европа е доста по-различно. Участниците в зърнената търговия заеха изчаквателна позиция, като сред производителите и търговците в Германия и Франция определено преобладава мнението (за разлика от Чикаго), че значими щети по новата реколта от пшеница едва ли са възможни предвид обилните напоителни валежи преди нахлуването на горещата вълна. Според авторитетен френски търговец, цитиран от Ройтерс, горещата вълна може да повлияе за незначително намаление на добивите, но в същото време ще рефлектира за по-доброто качество на зърното от новата реколта.

Вчера и Международният съвет по зърното (The International Grains Council - IGC) излезе с нова оптимистична прогноза за добивите от пшеница в ЕС, Русия и Украйна. В актуализираната редакция на глобалния баланс 2019/20 г., прогнозата за производството на пшеница в ЕС е увеличена с респектиращите 1,4 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец – до 151,2 млн.т, с 13,4 млн.т повече спрямо предходния сезон. За Украйна летвата е вдигната с 500 хил.т – до 28,0 млн.т (25,1 млн.т – 2018/19 г.), а новата руска реколта се оценява на 79,5 млн.т (71,7 млн.т – 2018/19 г.). Все пак спекулативният натиск отвъд Океана се оказа по-силен и въпреки тези благоприятни данни в рамките на изминалия седмичен период мелничарската пшеница поскъпна на борсата в Париж с 2,25 евро – до EUR182,25(EUR174,75 – 27.06.18 г.). С 1-3 евро се покачиха и експортните котировки в ЕС – до EUR180/т FOB Руан за френска пшеница (11,5-12,5% протеин) за товарене през юли-август и 186-187/т СРТ Хамбург и EUR 194-199/т FOB Балтийско море за германска пшеница (12,5% протеин).

Царевицата завърши седмичния период на борсата в Париж с положително отклонение от 3 евро – на равнище EUR178,50/т (EUR163,75 – 27.06.18 г.).

Според търговски източници експортните цени на руската и украинската пшеница през миналата седмица останаха непроменени - 196-198/т FOB черноморско дълбоководно пристанище, в сравнение с $194-196/т FOB през същия период на 2018 г. Според руските зърнопроизводители „горещото и сухо време измести началото на жътвата средно с една седмица напред и въпреки капризите на природата добивите в основните региони са високи, а цените са по-ниски в сравнение с миналогодишните стойности”.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Подхранването с фосфор е необходимо за всички растения без изключение. Въпреки че не предизвикват такъв зашеметяващ ефект като азотните торове, фосфорните торове увеличават добива, не само количествено, но и качествено. Плодовете стават по-вкусни, по-красиви, по-дълго се съхраняват.
Фосфорът повишава имунитета на растенията към болести и вредители, прави ги по-устойчиви на топлина и студ. Той трябва да се използва не само когато растенията цъфтят и наливат плодове, но и в началото на пролетта, тъй като фосфорът стимулира растежа на кореновата система.
Растенията поемат фосфора от почвата постепенно и дълго време. Внасянето на елемента може да става през целия сезон.

Ако внесете 1 супена лъжица суперфосфат на 1 м2 по проекцията на короната на дърветата есента ще осигури отличен резултат през пролетта: ще има повече плодове.

Фосфорните торове, за разлика от азотните и калиевите, трябва да се прилагат възможно най-дълбоко в почвата.

Фосфорните торове са жизненоважни и за лозите. Те ускоряват узряването на плодовете, гроздето става по-сладко, предотвратява се и напукването му. От този тор се нуждаят и доматите, въпреки че изискват повече калий, отколкото фосфор.

Без внасянето на фосфорни торове е много трудно да се получи добра реколта от зеленчуци и плодовете. Изборът на тор и дозировката му зависи от много фактори, но ако ви е трудно, тогава използвайте дозата, посочена в инструкциите за торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През изминалите седем дни обстановката на международните пазари се характеризираше с изключително голям ценови волаталитет, обусловен от доминиращото влияние на климатичния фактор и рекордното изоставане на сеитбата на царевица в Щатите, причинено от поройните дъждове. Нервно напрежение генерираше борсата в Чикаго. Ситуацията там много добре описаедин от авторитетните брокери, Майк Сеъри:„Цял живот живея в щата Илинойс и това е най-лошата реколта, която съм виждал и всъщност цялата истина може да се окаже много по-лоша, тъй като фермите в моя район просто се отказаха да сеят … Аз никога не съм виждал пазара да се срине до дългогодишното ценово дъно и само след три седмици да се издигне до тригодишния връх. … В същото време вегетационният период е дълъг и много неща могат да се променят, но в момента ситуацията през 2019 година изглежда ужасно”, коментира Сеъри.

Ценовата експлозия при царевицата удари и пазара на пшеницата, още повече, че напоследък усилено се заговори, че силните дъждове ще влошат качеството на реколтата в Щатитe. Освен това и прогнозите за сухо и горещо време в Южна Русия и Австралия засилиха напрежението на пазара. На 4 юни цената на юлския контракт мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се изкачи до най-високите стойности от февруари 2019 г. насам - $194/т, но буквално след броени часове пазарът се срина до $180/тза да се качи до$187/т при закриване на борсата на 6 май 2019 г. И това при положение, че само преди три седмици котировките на пшеницата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от една година насам - $153,75/т.За несигурността на зърнените пазари допринесоха шоковите промени в търговската политика на САЩ спрямо Мексико и Китай, големите вносители на американско зърно. Динамичните промени се отразиха и върху пазарите на Стария континент. Ценовият възход в Европа обаче беше доста по-ограничен, предвид доброто състояние на посевите от нова реколта в повечето страни основни износителки на пшеница в ЕС и най-вече в черноморския регион (Русия, Украйна).Редица авторитетни руски компании опровергаха информациите на американските източници за очаквани големи щети от суша в южните региони на Русия, основни доставчици на пшеница за износ. Наскоро дори ИКАР-Москва (Институтът за конюнктура на аграрните пазари)увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 80,6 млн.т на 81,0 млн.т, в сравнение около 72 млн.т, ожънати 2018 г.

При закриване на борсата в Париж на 6 юни септемврийският контракт мелничарска пшеница се търгуваше по EUR179,25/т, в сравнение с EUR185,25/т на 30 май 2019 г. и EUR183,00 - 06.06.18 г. Средно с 2-3 евро се понижиха в сравнение с високите седмични стойности и експортните котировки на западноевропейската пшеница – до EUR190/тСРТРуан и EUR 188,50/т FOB Балтийско море (EUR184 и EUR 183FOB съответно на 6.06.18 г.).

Според руски и украински анализатори интереса към търговията с пшеница от старата реколта в момента е изключително слаб, като експортната цена на пшеница 3 клас (12,5% протеин) се задържа на равнище около $205-208/т FOB черноморско пристанище. В същото време тенденцията при цените на новата реколта е възходяща - до $195-198/т FOB към 7 юни, в сравнение с 190-192/т FOB в края на предходния седмичен период и $202-205/т FOB към 6 юни 2018 г.

Котировките на френската царевица през изминалите седем дни се стабилизираха в диапазонEUR177-179/тFOB Бордо (EUR171- 6.06.18 г.). При същите цени, според търговски източници, в момента се предлага и царевица за износ от Украйна.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Без пестициди световната реколта от пшеница ще намалее с 19 %, на картофи - с 42 %
 
Ако употребата на пестициди бъде забранена, то изхранването на населението през 2100 г, когато то ще достигне 11 млрд. души, ще бъде застрашено, сочи изследване, проведено по поръчка на Европейския парламент. Според него, ако не се използват пестициди, загубите в добивите са сигурни, като при пшеницата те ще възлязат на 19 на сто, а при картофите - на 42 на сто.
 
Авторите на изследването са установили, че органичното земеделие не може да бъде алтернатива, защото неговите възможности са ограничени. Дори в световен мащаб може да се очаква намаляване на биоразнообразието, тъй като органичното земеделие е с 25 на сто по-нископродуктивно от конвенционалното. Ако се разчита на органично земеделие за изхранването на 11 млрд. души, то ще е необходима много повече обработваема земя, за да компенсира намалените добиви. А това ще застраши сериозно биоразнообразието на дивата природа.
Проучването акцентира, че фермерите, които практикуват конвенционално земеделие прилагат и много други методи за растителна защита освен пестицидите, като ротация на културите, използване на резистентни хибриди и опазване на почвата. А препаратите, използвани в биологичното земеделие не винаги са толкова безопасни, колкото се смята.
 
Освен това, има голям резерв за постигането на по-безопасно прилагане на пестицидите както при хората, така и при природата. Например, намаляване на прилаганите количества при прецизното земеделие.
Публикувана в Растениевъдство

Оптимистичните прогнози не бяха разколебани дори от лошото поникване на културата в Германия и Франция

Експертите от Европейската служба за мониторинг на селскостопанските ресурси (MARS) констатират, че добивът от маслодайна рапица в ЕС тази година ще бъде над средния в сравнение с 2018 година. Те очакват средно 3,19 тона от хектар (319 кг/дка), което е с 12% повече от миналата година.

Вземайки под внимание посевните площи в ЕС, очакваното производство от рапица е около 19,92 млн. тона, което е с 20 000 тона или 0,1% повече от миналогодишните показатели.

За рапичната реколта в Германия тази година MARS очаква ръст на добива с 18% до 3,54 т/ха (354 кг/дка), което ще доведе до производство от 4 млн. тона след последните оценки на посевните площи.

Във Франция, другия голям производител на рапица в ЕС, MARS прогнозира увеличение на средния добив с 9,2% до 3,34 т/ха (334 кг/дка). Планираният общ добив съответно е на ниво 4,49 млн. тона рапица, което е по-малко от миналогодишните показатели, когато френските фермери са прибрали общо 4,95 млн. тона рапица.

В Румъния поради драстично намаляване на посевните площи производството на рапица се оценява едва на 1,21 млн. тона при среден добив от 2,48 т/ха (248 кг/дка). В Чехия фермерите вероятно ще приберат с 50 000 тона рапица по-малко, а реколтата общо ще е около 1,31 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство

В две ферми в испанската провинция Кадис, Ел Чореадеро, в община Сан Хосе дел Вале и Торемеса в Чипионе, са тествали революционна система за пропъждане на птици, наречена лазерно плашило (laser scarecrow). То е предназначено да предотврати загубите по селскостопанските култури нанесени от птици, но тази система може да се използва и за други животински видове, като елен, дива свиня и гризачи.
Европейският проект Life Laser Fence се реализира от 2016 г., когато е разработена лазерната технология за пропъждане на птиците от нападения върху културите. Разработката не вреди на животните.
През последните години в регионите на Испания Рота, Чипиона и Санлукар, набира популярност отглеждането на трапезно грозде.

„Борбата с някои видове птици, които са една от най-големите заплахи, такива като врабчетата, е много важна. Резултатите бяха наистина окуражаващи ”, заявяват представителите на проекта.
Както обясни Рафаел Ковенас, техническият координатор на европейския проект в Испания, тестовете на плашилото Agrilazer, които са извършени на оризовите полета в Севиля, са показали 85% ефективност, а използването на този метод може да предизвика интерес в сектора.
Участниците в Life Laser Fence, който започна през 2016 г. с бюджет от 3 млн. евро и ще бъде завършен тази година, вече поискаха от Европейската комисия да удължи проекта за още шест месеца, за да позволи завършването на втория етап на развитие, насочен към отпъждането на бозайници и гризачи.
„Щетите, причинени от птиците в земеделските площи са значителни, а не трябва да забравяме, че животните са носители на много болести. Предотвратяването на приближаването на птиците към земеделските земи по време на фитосанитарното третиране е една от целите на проекта”, казва г-н Ковеняс.
Проектът Life Laser Fence се координира от Университета Джон Мур в Ливърпул (Великобритания) и партньори от Шотландия, Холандия и Испания.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Овощните дървета във фаза цъфтеж не могат да понесат периодите на внезапни застудявания. Най- чувствителни на пролетните измръзвания са цветовете. Не всички части на цвета се повреждат еднакво. На първо място загива плодникът, той потъмнява. Също така измръзват и тичинките.

Венчелисчетата и тичинките изглеждат свежи, но всъщност това е заблуда. Опитният специалист може да открие измръзването на тичинките и плодника, които по-късно ще доведат до понижаване на очаквания добив.

Критичните температури само за няколко часа в периода на цъфтеж за ябълки и круши е -1,6, -2,2⁰С, а при сливи и вишни от -0,5 до -2,2⁰С.

Зимата беше мека и безснежна, но и тази година пролетта настъпи с внезапни застудявания. Леден дъжд и дебели слани на много места в страната оставиха овощарите без добиви. Костилковите овощни видове – череши, вишни, сливи, праскови, джанки измръзнаха. На места в края на март температурата в ранните часове на деня беше – 3,8⁰С, която освен дръвчетата, попари надеждите на овощарите за добра реколта. На този фон – измръзнали цветове и суха почва, как да продължат с грижите, чудят се стопаните.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската организация на търговците със зърнени храни, маслодайни семена, растителни масла и шротове (COCERAL) прогнозира 3,7 на сто спад в производството на слънчогледово семе в ЕС през 2019 г. в сравнение с 2018 г., достигайки 9,44 млн.т. Според европейските анализатори редуцирането на европейския добив е главно вследствие на влошената перспектива за производството на маслодайната култура в страните от черноморския регион – Румъния и България.

Слънчогледовата реколта в Румъния съгласно разчетите на COCERAL ще възлезе на 2,59 млн.т, а в България – 1,67 млн.т, като намалението е съответно с 11% и 16% спрямо високия резултат от предходния сезон. Експертите акцентират, че в Румъния основният фактор за спада на производството е почти двойното редуциране на засетите площи - от 600 хил. хектара през 2018 г. на 310 хил. хектара за реколта 2019 г.

В рамките на Съюза негативният ефект от слабите реколти в Румъния и България частично се компенсира от разширението на площите и по-високите добиви във Франция, като френското производство на слънчоглед през 2019 г. ще нарасне с 25,1% - до 1,56 млн.т.

Производство на слънчогледово семе в ЕС -28 в хил. тона

2013

2014

2015 г.

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

8911

9065

7818

8309

9636

9783

9422

в това число:

Румъния

2009

2044

1804

1948

2573

2888

2588

България

1925

2010

1714

1710

1872

1979

1665

Унгария

1473

1647

1588

1894

1888

1836

1845

Франция

1627

1579

1242

1188

1620

1249

1563

Испания

981

958

920

712

858

906

796

Перспективата за реколтата от рапица в ЕС през 2019 г. е неблагоприятна - 18,5 млн.т, с 6,3 на сто по-малко спрямо предходния сезон и 16 на сто под нивото на 2017 г. 

Производство на рапично семе в ЕС -28  в хил. тона                           

2013

2014

2015

2016

2017

2018

2019

оценка

прогноза

ЕС-28

20758

24099

21803

21555

21944

19710

18475

в това число:

Германия

5832

6264

5023

5180

4280

3651

3132

Франция

4315

5516

5265

5405

5379

4911

4573

Полша

2557

3204

2669

2508

2699

2200

2504

Великобритания

2152

2507

2547

2146

2164

1993

1919

Чехия

1411

1533

1266

1376

1143

1384

1307

Румъния

715

1102

1091

1120

1950

1482

910

Експертите коментират, че сухите и горещи  лято и есен попречиха на фермерите да засеят всички набелязани  площи и според разчетите на COCERAL засетите за реколта 2019 г. масиви бележат спад с 15% спрямо 2018 г. Драстично са намалени  площите в страните, основни производителки на рапица в ЕС, – Франция (-17%) и Германия (-29%), но най-големият спад е в северната ни съседка Румъния – от 600 хил. хектара до 350 хил. хектара. И в трите държави се прогнозират по-високи средни добиви от рапица от хектар, но това не може да компенсира рязкото намаление на засетите с тази култура площи.

Публикувана в Бизнес

Резитбата за плододаване започва да се прилага от периода на встъпване в плододаване на овощния вид до биологичното му застаряване и намаляване на растежа и плододаването. При някой видове, които встъпват по-рано в плододаване тя започва още по-време на формирането, както е при прасковата.

Основната задача на резитбата за плододаване е всяка година да се осигурява достатъчно количество обрастваща дървесина, от която да се получава редовно и оптимално количество плод.

И все пак, в какво се състои резитбата за плододаване? След 4-5-та година дръвчетата започват да плододават.

Преди започване на резитбата за плододаване, любителят овощар трябва да знае, какви ще бъдат последиците от силата на резитбата:

. При силна резитба, ще има голям прираст, но малко плодове. С други думи, дървото ще бъде мощно, но слабо плодоносещо.

. При слаба резитба, може да се получат обилно количество плодове, но те ще бъдат дребни, а скелетът на дървото слаб и лошо формиран.

Затова трябва да не бъдем максималисти, а да търсим оптималнатарезитба.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 23

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта