Недостатъчните количества от основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий още от самото начало на развитие на доматите водят до негативни последици, които се отразяват до края на вегетацията.

В ранните фази от своето развитие (до фаза първа цветна китка), доматите се нуждаят от повече азот и фосфор. Ако в този период те не са осигурени с тези елементи кореновата система остава недоразвита, оттам растенията растат бавно, листата са бледозелени, а цветните пъпки пожълтяват и окапват. Калият пък е най-необходим на доматите при масово плододаване. Ако тогава той липсва плодовете не са месести, не узряват равномерно и окапват скоро след като узреят. Но както недостатъка, така и излишъка на някой от елементите води до лоши резултати. Ако например азота е в излишък се получава буен растеж на листната маса, но се подтиска развитието на цветни китки или цветчетата в тях опадват.

С обработката на почвата преди засаждането се внасят половината от фосфорния, две трети от калиевия и една трета от азотния тор. По-късно след образуване на първите плодове се внася и останалото количество торове, последвано от окопаване и поливане. За да избегнете многократното разхвърляне и дозиране на различните единични торове, използвайте готови, комбинирани продукти, подбрани в подходящи съотношения за различните култури и обогатени с допълнителни елементи.

Ориентировъчно за 10 кв. м. с домати трябва да се внесат от 400-600 г азот, 300-400 г фосфор и 200-400 г калий.

Отделно от това торене през вегетацията се прави двукратно подхранване с амониева селитра, като първото се прави след образуване на завръза на първата цветна китка с 150-200 г на 10 кв. м., а второто след около 1 месец (при масово плододаване), също с 150-200 г на 10 кв.м.

При изразени симптоми на недостиг от определени микроелементи, както и за повишаване качеството на доматите, през вегетацията могат да се използват различни листни торове.

Петър Кръстев

 

Публикувана в Растениевъдство

Азотните торове трябва да се прилагат в почвата непосредствено преди сеитба или засаждане на зеленчуци на постоянно място. През втората половина на лятото те не само не носят практическа полза, но дори могат да имат отрицателно въздействие върху реколтата. Пръскането с азотни торове е неефективно, тъй като част от азота просто ще се разпадне, без да има време да навлезе през листата на растението.

Фосфорните торове се внасят на няколко сантиметра под дълбочината на засаждне. Те също са добри за междуредово торене. Листните фосфорни торове са неефективни.

Суперфосфатът се разтваря в студена вода изключително бавно - около един ден, а в топла вода - много по-бързо (изисква се периодично смесване). Това трябва да се има предвид при подготовката на торове, основаващи се на него. Основните съставки се добавят към охладения разтвор един ден по-късно, непосредствено преди внасянето.

Калиевите торове са необходими за зеленчуците през втората половина на лятото.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 15 Април 2019 13:03

Торене на рози

За да цъфтят розите дълго и да имат изобилен цъфтеж, те се нуждаят от подходящи грижи, включително навременно торене.

Има различни методи за прилагане на торове при розите.

Напримерможе на 15 см от стъблото да направите плитка пръстеновидна бразда, като внимавате да не повредите корените. Напълнете браздата с тор, смесен с почва и посипетеотгоре с пръст. Опитни градинари казват, че с това приложение, торът ще се разтваря постепенно по време на поливане или дъжд и растението ще получи всички необходими вещества бавно във времето.
Важно е да се помни, че торовете не трябва да се прилагат върху навлажнени почви, това може да доведе до изгаряне на корените.
Листното торене е чудесна възможност за рози, така растението бързо получава необходимите вещества, абсорбира ги през листата, докато състава на почвата не се променя. По този начин се внасят и органични торове. Късно (в здрач) вечерното поливане и пръскане не се препоръчва при розите, тъй като влагата, която не се изпари, може да причини гъбни заболявания.

Подхранване на рози с минерални торове
Ако имате засадени млади растения, през пролетта е добре да ги наторите с органични торове, ако преобладават старите рози торете с амониев нитрат. Торенето с амониев нитрат може да започне веднага след топенето на снега (20-30 г на 1 кв. м).
За да осигурите изобилен цъфтеж на розите, през май е най-добре да се използват калиево-фосфорни съединения (суперфосфат или калиев сулфат - 10 г на 10 литра вода). Торенето е желателно да се повтори през юни. През юли, ако имате възможност към разтвора прибавете 500 г пилешки тор.
В същия период е добре да се добави и дървесна пепел. Тя нормализира киселинността на почвата. Розите се торят с пепел от дърва през втората година след засаждането. 100 г пепел се разтварят в 10 литра вода при кореново торене и 200 г пепел на 10 литра вода за листно торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

С характерни симптоми дърветата подсказват, кой от елементите не им достига или кой е в излишек. При оптимално и балансирано торене с всички необходими макро- и микроелементи, дръвчетата имат оптимален растеж, добро здравно състояние и достатъчно сили сами да се справят с вредителите.

Съвсем неправилна практика е, торенето на дръвчетата само с азотни торове. Тя дори е вредна, защото азотът предизвиква бърз и силен вегетативен растеж, което изнежва тъканите и те стават силно податливи на болести и неприятели.

В периода след формиране на зъвързите, дръвчетата имат нужда от хранителни елементи, които би трябвало да са внесени навреме. Ако сте наторили с фосфорни и калиеви торове още през есента или сега - рано напролет, направете подхранване с азотен тор (амониева селитра, амониев сулфат). Количествата преценете според вида на овощните дръвчета или ягодоплодни култури.

Торовете се разхвърлят кръгово около стъблата на овощните дървета или по цялата редова ивица след което се заравят с окопаване.

Плододаващите дървета се торят ориентировъчно с 12-20 кг азот, 8-12 кг фосфор и 8-10 кг калий на декар. През 2-3 години на декар е добре да се внасят и по 3-5 тона оборски тор.

В зачимени овощни насаждения торовите норми са с около 30% по-високи.

Дефицитът на азот предизвиква издребняване на листата на дръвчетата, придружено от разливащо се между нерватурата пожълтяване или дори от побеляване на тъканите. В някой случаи по листната петура могат да се появят оранжеви, червени или пурпурни петна. При остър недостиг на азот листата опадат много преди нормалния листопад.Плодовете остават дребни и в много случаи се напукват дълбоко.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Понеделник, 08 Април 2019 10:44

Цветята в стаята имат нужда от торене

Стайните растения като всички останали растения се нуждаят от макро- и микроелементи, но в определени съотношения, в зависимост от това дали са листнодекоративни или цъфтящи, дали са силно или слабо растящи, дали се отглеждат целогодишно или имат период на покой и др.

В периода на отглеждане на цветятя се налага растенията да се подхранват през определени периоди с торове, които да доставят необходимите хранителни вещества в зависимост от нуждите на съответния вид.

Най-важни за цветята са основните елементи азот, фосфор, калий, магнезий и сяра.

При листнодекоративните видове е необходимо по-голямо количество азот, сяра и магнезий, тъй като азота засилва растежа, а сярата и магнезият дават лъскавината и блясъка на листата. Така, че при отглеждане на такива цветя, трябва комбинираните торове да съдържат най-много азот.

Цъфтящите видове имат по-голяма нужда от калий, за да образуват повече цветове, затова при тях съотношението на комбинираните торове трябва да е в полза на калия. Фосфорът пък способства за изграждане на здрава и силна коренова система и също трябва да присъства в храната на цветята, но в количества съобразени с това силно или слабо растящо е растението.

Комбинирани торове с тези елементи се внасят в почвения субстрат в периода на интензивен растеж на растенията. Повечето от тях са във вид на гранули и се поставят в почвата, след което тя се разрохква с последваща поливка.

Обикновено дозата не трябва да превишава 1-2 грама на 1 литър обем почва. Подхранването с тези торове не трябва да е по-често от веднъж месечно.

Елементи, от които цветята се нуждаят в минимални количества са молибден, бор, цинк, мед, желязо и манган. При липса на желязо или цинк се получава т. нар. хлороза, която се изразява в избледняване на зеления цвят. Без наличие на бор пък цъфтящите видове не образуват достатъчно цветове. Тези елементи се подават на растенията чрез листно торене с микроторове.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Понеделник, 08 Април 2019 10:43

Чесънът иска торене и поливки

Често напролет при чесъна се наблюдава жълтеене на листата. В повечето случаи това може да се дължи на липсата на хранителни елементи.

Липса на азот

Ако чесънът е засаден през зимата, причината за пожълтяване може да е липсата на азот в почвата. Този химически елемент се измива бързо, поради което се препоръчва използването на азотни торове през периода на активен растеж - ранна пролет. Можете да използвате всеки тор, съдържащ азот.

Липсана калий и магнезий в почвата

При калиев дефицит се внася калиев сулфат 15-20 грама за 10 литра вода, а при липсата на магнезий може да се внесе магнезиев сулфат като листно подхранване - 100-200 г на 10 литра вода.

Нередовно поливане

Ако искате да избегнете пожълтяване на листата през май – юни, чесънът трябва редовно да се напоява и почвата да се окопава.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 08 Април 2019 10:32

Торене на картофите

Като типична калиеволюбива култура картофите се нуждаят от много повече калий, в сравнение с другите хранителни вещества. Той е елементът, който в най-голяма степен отговаря за качеството на клубените. При недостиг на калий растенията остават дребни с бледозелени листа.

За осигуряването на 1000 кг клубени с високо качество са необходими средно 6 кг N, 2 кг P2O5, 9 кг K2O и 3 кг MgO. Картофите са чувствителни към употребата на калиев хлорид, поради което се препоръчва използването на сулфатната форма на калия (може да се замени и с растителна пепел).

Картофите реагират добре на торенето с оборски тор (4-6 т/дка), но в никакъв случай той не трябва да е пресен. Пресният оборски тор може да се приложи само на предшестващата култура, на втората година след която да се засадят картофи. При есенната обработка на почвата се внасят минерални торове (фосфор, калий и магнезий), чиито количества се определят чрез предварително направен агрохимичен анализ на площите.

Азотните торове се внасят с предсеитбената обработка. При добре балансирано основно торене, добри резултати дава и листното подхранване с подходящи торове във фазите преди цъфтеж, по време на цъфтеж и след цъфтеж.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За получаване на оптимални добиви добрите царевичари се ръководят от правила, по които внасят торовете

Царевицата се  нуждае от азот в продължение на целия вегетационен период, но в различна степен. „Затова трябва да осигурите достатъчно количество азот за всички стадии през вегетацията на културата, за да не нарушите формирането на добива“, казва агрономът от Farm Journal Кен Фери.

Азотът е нужен на царевицата, както бензинът за транспортното средство. Той „натрупва  добива от поникването до зрелостта“. Отсъствието на азот в която и да е точка от пътя на развитие може да доведе до отслабване или спиране на растежа.

"Ако на царевицата не и достига азот в началото на вегетационния сезон, това намалява потенциалния добив, казва агрономът. – А дефицитът на азот в късните репродуктивни стадии реално намалява добива."

Има няколко прости стъпки, които помагат за по-ефективното използване и усвояване на азота. Кен Фери обяснява как може да се постигне най-добрият резултат от торенето с основния хранителен елемент при царевицата.

Главното според него е да се придържаме към правилото 4П: правилно избран продукт, правилна скорост, правилно време и правилно разпръскване (внасяне).

1. Контролирайте поглъщането на азота, използвайки технологии

Има специални компютърни модели в интернет. Те използват данни за времето за изчисляване нивото на добива при царевицата, количеството азот, изнесено с прибраното зърно, и колко още е необходимо до прибиране на реколтата. Кен Фери проверил тези модели с помощта на тестове на тъканите, а също и с отглеждането на растения на хидропоника, за да разбере колко хранителни вещества има в цялото растение: в надземната част и в кореновата система. Неговият извод е, че интернет-моделирането действително работи.

Така се знаят количеството GDU (необходими единици азот за отделните стадии на растеж) още от момента на поникването. Моделите могат да ви дадат достатъчно добро представяне за ежедневното потребление на азот във всяка точка на вегетационния период.

2. Научете кога растенията се нуждаят от азот

Това ще ви позволи да изберете идеалния разход, време и място. В течение на първите 35 дни след сеитбата през стадиите на растеж V8 или V9 царевичните растения изискват по-малко от 2 фунта (1 фунт = 0,5 кг) азот на акър (1 акър = 0,4 ха) на ден. В етапа на растеж V10 поглъщането рязко нараства и стига до 4 фунта на акър на ден. Между етапите V10 и VT (изметляване) потребността може да достигне до 10 фунта на акър на ден. След този период има доста рязък спад. Когато растенията стигнат до репродуктивните  стадии на растеж – от R1 до R6, потребността от азот пада под 2 фунта на акър на ден.

3. Помогнете на младите растения да получат азот

От сеитбата до метър височина потреблението на азот от царевицата не е голямо, но е много важно той да бъде подаден колкото се може по-близо до растенията, защото в този период  те са с малка коренова система. Въпреки че потреблението на елемента е твърде малко, този етап не трябва да се подценява, защото той влияе на общия добивен потенциал.

4. Управлявайте въглеродната глоба

Когато през пролетта почвата започва да се загрява, микробите, които разрушават царевичните стъбла от предходния сезон, използват азота като източник на храна. Т. е. тези организми използват азот, който в противен случай би бил достъпен за царевичните растения. Този процес често се нарича въглеродна глоба.

Ако решите да приложите азотни торове повърхностно, направете го колкото се може по-близо до момента на сеитбата или съвсем скоро след нея. Също така може да използвате локално-ивичесто внасяне с автоматично управление (RTK), за да внесете азота на достатъчна дълбочина и близо до реда.

5. Внесете голямо количество азот в периода на бързо поглъщане

По време на стадиите на растеж от V8 до VT царевицата използва до 9-10 фунта азот на акър на ден. Но в тези фази подхранването на посева не е много лесно, защото  височината на растенията вече е значително голяма, а кореновата система на всяко растение обикновено превишава неговата височина 1,5 пъти. Разпределението на тора в пространството вече е по-малко важно и азотът може да се подава във всеки втори ред.

6. Подхранете растенията в края на сезона

Преминавайки в репродуктивните стадии, потребностите на царевицата от азот обикновено намаляват до 2 фунта на акър на ден или дори по-малко. Но до появата на твърдия слой в зърната най-често има още 40 – 60 дни, затова не трябва да се допуска да се развие азотна недостатъчност. В този период потребността от азот на ден намалява, срокът и мястото на поставяне вече са по-малко важни, което позволява гъвкавост в методите на внасяне. Можем да разхвърлим азота на повърхността с помощта на самолет или да използваме фертигация (начин за внасяне на течни торове и пестициди, едновременно с осъществяване на поливка).

7. Управлявайте своите полета с висок риск

Важно е ефективното внасяне на частта от азота при формиране на метлицата. Убедете се, че имате достатъчно тор преди растенията да достигнат този стадий. Освен това е важно да се знае в кои случаи в края на сезона може да има недостатъчно азот. Към тях се отнасят песъчливите и преовлажнените почви и тези, които не притежават способността да минерализират много азот.

8. Проучете потребностите на всеки хибрид, който ще отглеждате

Колкото повече време е нужно на даден хибрид до узряване, толкова по-важно е той да има достъп до азот в края на сезона. Това може да се осигури или благодарение на почва, която съдържа много азот, или с помощта на високоскоростен апликатор, фертигация, въздушно приложение, или торове, които освобождават хранителните вещества в почвата постепенно (CRF).

9. Помогнете на растенията да преминат през финалната линия

Вие искате царевицата ви да е силна до края на вегетацията. Идеално е, ако растенията са били зелени от горе до долу, със здрави обвивни листа на кочаните и слаби повреди по долните листа. Ако растенията са зелени от върха до долу, но зърната вече имат черен зародиш, това означава, че сте прекалили с азота.

10. Възползвайте се от преимуществата на  почвеното внасяне на азот

Важно е да проверите способността на почвата да минерализира азота. Този тест е различен от теста за нитрати в почвата. Когато знаете и разбирате слабостите на своите почви, можете да ги превъзмогнете. Например, ако почвата е способна да осигури достатъчно азот, ние можем да разпръснем цялото количество тор пролетта, необходим за всички фази на растеж на растенията. Но на много места, поради типа почва или условията на околната среда, е сложно задържането на азота в продължение на целия сезон. В такива случаи е нужно да не се бърза с цялото количество хранителни вещества и нормата им да се изчисли така, че след внасянето им те да са достатъчни до необходимия ни период на вегетацията.

Скоростта, времето и мястото на внасяне са ключът за ефективно усвояване на азота. В продължение на целия производствен процес колкото повече азот внасяме близо до растенията и колкото по-навреме го внасяме, когато растенията се нуждаят от него, толкова повече зърна ще произведем и толкова по-малко азот ще ни е необходим. 

Публикувана в Растениевъдство
Канадският производител на автономни земеделски платформи, задвижвани на дизел  Dot Technology в сътрудничество с  New Leader Manufacturing работят върху създаването на самоходна автономна торовнасяща машина.
Все още няма много известни детайли по машината, но вече се знае, че торачката ще е базирана на платформата на торовнасящата машина на американската компания  NL5000 G5, която може да разпределя материала на до 16 секции.
Четириколесната платформа  Dot power е създадена от Norbert Beaujot, основател и президент на канадската компания  SeedMaster Manufacturing.
Машината е задвижвана от 4,5-литров двигател Cummins QSB с мощност 173 к.с., отговарящ на нормите Stage IV. Двигателят задвижва 4 хидростатични помпи (по една на колело) и главна хидравлична помпа с производителност 230 литра в минута.
Задвижването на четирите колела осигурява движение на машината в диапазона на скорстта 0-20 км/ч. Общото тегло на машината с пълен бункер може да достигне 12 тона.
Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 18

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта