No-till не е толкова технология, колкото начин на мислене Избрана

Защо бъдещето принадлежи на директната сеитба според американските специалисти и руските фермери

 

Неотдавна в Ростов на Дон, Русия, се състоя ежегодният конгрес на привържениците на технологията No-till. В зависимост от технологията, която използват в стопанствата си, мненията на фермерите за нулевата обработка бяха диаметрално противоположни. За щастие, конференцията беше излъчена на живо, така че успяхме да съберем някои интересни моменти от изказванията за нашите читатели.

От американската фантастика

Конференцията беше открита от американския фермер Рик Бибър. Именно той произнесе фразата, че Nо-till е не толкова технология, колкото специфичен начин на мислене.

"Има много фактори, които възпират земеделците да преминат на No-till – например финансите. Но според мен главното препятствие се нарича разбиране", каза Бибър.

Неговите успехи в земеделието са впечатляващи – за 30 години работа с технологията No-till добивите му са достигнали до 650 – 700 кг от декар при пшеницата и до 1000 кг от декар при царевицата. И тази реколта е получена, въпреки че в неговото стопанство годишните валежи са 400 – 420 мм, а почвата е бедна на хумус. Това, което прави Рик Бибър, изглежда като фантастика – той се е отказал от обработване на почвата, торене,употреба на пестициди.

"Най-добрият и най-евтиният хербицид са семената, твърди американецът. – Всички казват, че плевелите са врагове. А всъщност те служат като индикатор, чрез който почвата ни показва какво не й достига. Тя като че ли ни казва –засейте ми ето това! За да не растат плевели, полето не трябва да стои празно"

В стопанството си Рик Бибър отглежда цял коктейл от различни култури, които възпрепятстват развитието на нежелана растителност, дават храна за почвената биота и защитават почвата от разрушителните летни горещини.

Да се откаже от фунгицидите и инсектицидите, му е помогнал сеитбооборотът, в който освен основните култури има лен, елда, соя, нахут и т.н. Фермерът е убеден, че сеитбооборотът, ако се изгради правилно, помага да се мине и без торене. Като пример Бибър посочва бобовите култури, които най-добре фиксират азота.

Вярно, че те работят заблагото на почвата, докато не дойде време да работят за себе си – да започнат да се размножават. Така че тези култури трябва да се прибират преди началото на цъфтежа, а още по-добре е да се пуснат животни да ги опасат.

Руските реалности

Иля Илченко е ръководител на стопанство от Ростовска област. Въпреки че има приличен опит в Nо-till – цели 11 години, той признава, че е далеч от съвършенството на Бибър. В стопанството на Илченко все още използват и торове, и препарати за растителна защита.

Проблемът с правилното хранене на растенията в стопанството са решили с помощта на агрохимична лаборатория. Ежегодно от всяко поле се вземат по няколко проби, за да могат агрономите да преценят с какво да хранят посевите.

"Преди използвахме случаен анализ на площите за минералното хранене. Смятахме, че след като релефът е равен, то е достатъчно да направим един анализ и да работим с осреднени дози на торене. Но при жътвата забелязахме, че дори вътре в едно поле има големи разлики. Единият комбайн се връщаше с протеин 12, а другият – с 14. Опитахме се да открием причината и след като разгледнахме спътниковите снимки, видяхме, че вътре във всяко поле има разноцветни петна".

Сега подхранването е изключително строго разчетено според резултатите от почвената диагностика. При това схемата си има хитрости. Например, Илченко е убеден, че азотът с инхибитори на уреята се запазва в почвата най-дълго, но при първото подхранване е най-добре да се дава селитра, тъй като тя се усвоява моментално от растенията.

"През пролетта правим три листни подхранвания с карбамид, задължително с микроелемент– при високи добиви микроелементите винаги са в дефицит. Когато започнахме да получаваме по 600 кг пшеница от декар, забелязахме, че растенията не изглеждат добре. Диагностиката показа дефицит на цинк. Оттогава винаги си припомням един цитат на големия агроном Иван Калиненко, че гладуването, което е понесло растението, не се компенсира впоследствие дори с повишени дози. Затова профилактично давам необходимите микроелементи".

В стопанството се използват и новости като утежнители, прилепители и кондиционери за вода. През пролетта в стопанството есенниците се обработват с ретарданти, за да накарат пшеницата да брати по-добре.

По въпроса за листното подхранване Илченко съветва агрономите да закупят кондуктометри и задължително да измерват концентрацията на соли в течния разтвор, преди да започнат пръскането. Ако приборът покаже до 5000 микросименса на сантиметър, със сигурност няма да има изгаряне. При 6000 – 7000 микросименса – пръскането е на собствен риск и зависи от времето. След 8000 микросименса изгарянето е неизбежно.

Нарастването на добивите Илченко обяснява не само с влагоопазващата технология и правилното подхранване, но и с това, че на пазара са се появили по-продуктивни сортове култури с променено съотношение на вегетативната маса  към масата на корените, масата на класа към масата на стеблото и т.н. В стопанството ежегодно залагат опити с по 25 – 30 сорта пшеница. Търсят този, които подхожда идеално за Nо-till.

"Учените непрекъснато се изненадват, че техните сортове се държат съвършено различно на нашите почви. По-ниски са на ръст, а кореновата система се развива плитко покрай повърхността. Изглежда, растенията разбират къде е храната и се устремяват към нея".

На демонстрационните площи през 2018 г. меката пшеница е дала над 900 кг от дка, а твърдата – по 770 – 790 кг.

Иля Илченко показва почвени карти на стопанството си от 1985 г. и сравнява как се е променило количеството на хумуса. Преди 35 г. на една трета от площите съдържанието му е било под 2%, а на останалите количеството е варирало от 2 до 4%. Днес една четвърт от площите имат съдържание на хумус над 4%, а площи с плодороден слой под 2% няма.

За сметка на хумуса почвата по-добре задържа влагата и дори в екстремно сухи години стопанството не е на загуба.

"Когато гледам диаграмите със средногодишното количество на валежите, си мисля - колко е хубаво, че преминахме на No-till! Миналата година въобще беше уникална - валежите бяха едва 280 мм. Ако не бяха технологиите и правилното минерално хранене, не бихме оцелели", казва агрономът.

Приложение и в Крим

Задоволството си от технологията No-till изказа и Александър Суслов от Крим. Неговото преминаване към технологията на директната сеитба започва през 2008 г. Казва, че на каменистите почви и при средногодишни валежи от 70 – 180 мм не е имал друго решение.

За 10 години той е направил много лични открития. Едно от тях са покривните култури, които не само предпазват полето от плевели, но и помагат да се разложат растителните остатъци.

"Сеем покривни култури, за да създадем възглавница на повърхността на почвата. Почвата остава хладна, а въздухът – горещ, и дори през горещите нощи на растителните остатъци се образува конденз".

Стърнището работи в полза на стопанството и през зимата. Александър показва видео – как през февруари от съседно "класическо" поле вятърът издухва сняг и почва в посока на неговото стопанство.

"През цялото време мислехме как да задържим снега, а в резултат задържахме и чуждата почва. При съседите целите поля бяха издухани заедно с есенниците, защото издухваше от корен. Впрочем, най-добре задържат снега растителните остатъци от лен. Ленът е прекрасен предшественик"– уточнява Суслов. Според него плодородието на почвата вече се вижда и с невъоръжено око. При всяко копване с лопатата се показват по 15 – 17 дъждовни червея. Днес според изчисления на местеннаучен институт на всеки хектар в стопанството на Суслов живеят по 25 тона червеи.

Или друг пример. Когато вали силно, "но-тилната" част на полето попива влагата и набухва. А по границите на полето, където е орано (това е изискване по правилата за пожарна безопасност), водата се стича на река, без да попива.

"Движим се в посока да внасяме колкото е възможно по-малко химия. Използваме биопрепарати. При нахута те сработиха отлично".

Обратната страна на биопрепаратите е, че на агронома му се налага буквално да живее на полето, за да не пропусне болестите и вредителите. Иначе никой биопрепарат няма да помогне и резултатите ще са плачевни.

Какво му е дала системата No-till? Според Суслов 100 кг пшеница от декар изплащат всички разходи. Всичко останало е печалба.

Сега стопанството ежегодно заделя по милион рубли за социални нужди – помага на пенсионерите да се газифицират, правят улично осветление, детски площадки. 

"С Nо-till можем да си позволим да се занимаваме дори с благотворителност. При класическата технология за това може само да се мечтае", казва Александър Суслов.

Жонглиране с културите

Земеделието по Nо-till помага на стопанството винаги да има печалба, заяви и Олег Новичихин от Воронеж. И това се дължи на гъвкавия сеитбооборот.

В неговото стопанство сеитбооборотът е построен на принципа на редуването на групи култури: топлолюбиви широколистни  (например слънчоглед), студоустойчиви пролетници (ечемик, пролетна пшеница, пролетен овес), топлолюбиви (царевица, просо, сорго), широколистни студоустойчиви  (грах), студоустойчиви есенници (есенна пшеница, тритикале, ръж). В скобите, пояснява Новичихин, е показана основната култура, която при желание, ако например няма пазар и цена, може да се замени снишова култура от същата група. Например, слънчогледътс елда или соя, грахът– с лен, синап или пролетна рапица. Тази година стопанството навреме е сменило слънчогледа с дефицитното просо и е продало зърното на много добра цена.

В стопанството на Новичихин спазват и още една тънкост – да не гонят силно братене на пшеницата напролет.

"При силното братене няма стабилност. Ако вали– си добре. А ако не? Ще имаме полупразно растение" – предупреждава руският земеделец.

И още: засяване в основната култура на растения-помощници. Например есенници с лен. Сеитбената норма на помощника се намалява в пъти, за да не конкурира основната култура.

"Влезте на полето след лен – краката потъват. Ленът помага на есенниците именно поради дългия си корен".

Резултатът от десетгодишното използване на No-till в стопанството на Новичихин е следният: средни добиви (в тонове от хектар) зимна пшеница – от 36,4 до 54,7; ечемик – от 31,6 до 39,8; грах – от 26,4 до 32,8; царевица – от 41,2 до 64,7. 

Освен всичко друго,Nо-till е позволила на фермера да влага пари в техника и да започне да развива животновъдство. Сега стопанството разполага с 4 мощни комбайна.

"Но най-важното е, че Nо-till дава стабилност. С тази технология винаги сме сигурни в успеха", заключава Новичихин.

 

Прочетена 829 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта