Международен екип учени от Университета в Ла Тробе (Мелбърн, Австралия), определиха характерните места в хромозомите на растения, които са способни да предават имунитет на потомството си.
Резултатите ще помогнат да се открият нови начини за предотвратяване на болестите по земеделските култури, което ще донесе огромни ползи на фермерите.
Учени от Университета на Шефилд (Великобритания) за първи път са идентифицирали характерните места (локуси) в растителните хромозоми, които придават устойчивост към болести на поколението чрез двустранна биохимична модификация, наречена ДНК метилиране.
По време на изследването учените са идентифицирали четири локуса на ДНК, които контролират резистентността към болестта брашнеста мана. Важно е да се отбележи, че резистентността не влияе на растежа или устойчивостта към други стресове от околната среда.
Според д-р Ритушри Джейн, учен в Университета в Ла Троба, когато растенията са подложени на многократни атаки от патогенни микроорганизми те развиват “памет” (наречена първична), която им позволява да се защитават ефективно, когато атаката се повтори.
„Един от механизмите за предаване на тази „памет” към следващото поколение чрез семена е ДНК метилирането. Това е епигенетичен феномен, тоест, ДНК последователността не се променя ”, казва д-р Джейн.
Ритушри Джейн обяснява потенциалните ползи за земеделските производители в резултат на това проучване.
„Това важно откритие може не само да доведе до нови начини за предотвратяване на болести по важни култури, но може да помогне и занамаляване на зависимостта от пестициди“, споделя д-р Джейн.

Според Юриахан Тон от Университета Шефилд, резултатите от тази изследователска работа отварят пътя за по-нататъшни изследвания, за това как епигенетиката може да помогне за подобряване на резистентността към болестите в културите.
"Надяваме се да използваме нашите проекти за по-нататъшни изследвания, за да разберем как тези епигенетични локуси контролират толкова много различни защитни гени", казва професор Тон.

Петър Кръстев