Пшеницата се нуждае от грижи до края на вегетацията Избрана

Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата

Агр. Петър Кръстев

През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Сега е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.

В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.

Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот

Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.

В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.

Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.

Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата

Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.

Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълно бял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.

Поради високия вредоносен потенциал на фузариумните гъби от тях не трябва в никакъв случай да се допускат епидемии. Особено важни за намаляване количеството на епифитотиите са агротехническите мерки като: избор на сорт, предшественик, вид обработки, а също и своевременна обработка на пшеницата с фунгициди в началото на цъфтеж. При необходимост, в години, които са благоприятни за развитие на причинителите на болести, се прилага и повторна обработка във фаза млечна зрелост на зърното. Ефективни срещу гъби от род Fusarium са фунгициди от групата на триазолите, съдържащи активни вещества от най-новата група – SDHI, и комбинации между тях.

Септориозата по класа, благодарение на своите възможности повторно да заразява растенията през вегетацията, също е способна в значителна степен да намали добива на културата. Особено голяма опасност от епифитотии възниква в стопанствата, практикуващи ресурсоспестяващата технология No-Till през първите години. Това заболяване при благоприятни природни условия бързо се разпространява в посевите с пшеница и води до намаляване на добива с над 30%. За съжаление, още не са създадени устойчиви пшеници на септориоза, която силно засяга растенията в периферията на полето и на по-бедните участъци. По-склонни към нападение са сортовете пшеница с големи сочни листа.

Профилактични пръскания на растенията със септориозата по класа е целесъобразно да се правят в години с топло и влажно време при температура на въздуха над 25°С и висока влажност – 80-100%, при чести дъждове в периода показване на класа с флаговия лист. За химическа защита на посевите с пшеница е целесъобразно да се използват фунгициди с контактно-системно и системно действие. Сроковете на внасяне на фунгицидите трябва да се планират така, че да бъдат защитени връхните три листа, които играят най-важна роля във формирането на бъдещата реколта. Най-добър ефект се получава при трикратно внасяне на фунгициди във фази: вретенене, цъфтеж и наливане на зърното.

Брашнестата мана, както и фузариумът рязко намаляват добива от пшеница. При силно поражение на посевите от брашнеста мана се повреждат не само долните, но и по-високите листни етажи, а накрая и целият клас. В значителна степен развитието на брашнеста мана в посевите на зърнените култури се благоприятства от гъсти посеви и прекомерно внасяне на азотни торове. Спазването на сеитбената норма, количеството на внасяните торове и използването на фунгициди в подходящите фази от вегетацията на пшеницата намаляват риска от масово разпространение на болести до минимум.

В генеративната фаза на развитие на пшеницата трябва да се отделя голямо внимание на неприятелите, по-точно на пшеничния трипс. Максималната численост на имагото на този вредител в посевите с пшеница се наблюдава в началото на изкласяване. Най-голяма вреда нанасят ларвите, хранещи се с класовите плеви и зърното. При широко разпространение на трипс, добивът от зърно намалява с 200 – 250 кг/дка.

Вредната житна дървеница е от типа на смучещите фитофаги и е един от най-опасните неприятели по пшеницата. В късни фази на вегетацията, освен листата, дървениците повреждат стъблата и класовете. Ако стъблото е повредено от вредителя до началото на изкласяване, това води до празнокласие и значително намаляване на добива. Въпреки това най-голяма вреда нанасят ларвите в зависимост от тяхната възраст. Повредените от ларвите зърна се деформират, тяхната маса намалява до 60%, едновременно с това се влошават и хлебопекарните показатели на зърното. Добри резултати осигуряват инсектициди с продължителен период на защита.

Целият комплекс от мероприятия по хранене на пшеницата, защитата й от гъбни болести и неприятели позволяват да се удължи функционирането на фотосинтетичния апарат до 10 – 12 дни, а това, от своя страна, способства доброто наливане на зърното и повишаване съдържанието на протеин и суров глутен.

Значително намалява кълняемостта на зърното на пшеницата и неговото качество от преждевременното му покълване в класа. Този проблем е характерен при обилни валежи по време на жътва. В отделни години загубата на зърно от преждевременното покълване на корен може да стигне над 40%. Известно е, че при едва забележимо навлажняване на зърното добивът на брашно рязко намалява, физическите свойства на тестото се влошават, еластичността му се губи, хлябът от такова тесто е с изключително лошо качество. Най-голяма склонност към покълването на корен имат сортовете пшеница с бяло зърно. Това обикновено е обусловено от активността на ензима алфа-амилаза, който разрушава брашното в ендосперма на зърното. Такъв процес започва след завършване на покоя. Преждевременното прорастване на семената на пшеницата се провокира не само от морфологични признаци (бяло зърно, плътност на придържане на плевите в класа), а така и от външни фактори: чести дъждове, резки колебания в температурата, наличие и количество на хранителни вещества. Важно значение в устойчивостта към прорастване на семената имат фитохормоните (абсцизова киселина и гиберелин), а така също и специфичните гени, които са налични в генотиповете на всички сортове пшеница.

Тъй като диагностиката на пшеницата към преджътвено покълване непосредствено в полето е затруднена, обикновено този показател се анализира в лабораторни условия с помощта на падащи числа, които корелират обратно с активността на aлфа-амилазата. Понижението на падащото число означава по-висока активност на амилазата и обратно. Други разпространени показатели за устойчивостта на пшеницата към прорастване в класа е индексът на прорастване – той зависи от природните условия, при които е протекло формирането на семената. Определено е, че сортове пшеница, устойчиви към прорастване на корен, имат падащо число в границите 250 – 450 с. На този факт следва да се обърне внимание при избора на сорт преди сеитбената кампания.

Устойчивостта на сортовете пшеница към преждевременно покълване в класа е свързана и с друг показател – продължителност на следжътвеното доузряване на семената. Отсъствието на този период в дъждовни години предизвиква преждевременно прорастване на семената. Освен това, ако срокът за доузряване се увеличава, е възможно да се намали полската кълняемост на свежоприбраните семена.

Следжътвено доузряване

Следжътвеното доузряване е сложно явление, продължителността на което може да е от няколко дни или да се проточи с месеци. На тези процеси оказват значително влияние особеностите на сорта, грижите за семепроизводните посеви и природните условия в периода от наливане на зърното до пълното му узряване. Според някои автори, при сеитба на семена, реколтирани предишната година, се наблюдава по-ранно и дружно поникване, осигуряващо формиране на добър посев до началото на зимата. Към момента няма еднозначна информация за относителното влияние на агроекологичните условия на периода на покой на семената. По данни от наблюдения, продължителността на следжътвения покой се влияе от природните условия в периода на зреене и прибиране. При голямо количество дъждове и понижение на температурата на въздуха, периодът на следжътвено доузряване на семената се увеличава.

Такова въздействие на природните условия се отразява особено на сортове, в които генетично е обусловен кратък период на следжътвено доузряване на семената.

Тези сортове притежават висока устойчивост към преждевременно прорастване на семената в класа, затова този показател е тясно свързан с периода на следжътвено доузряване на семената. Обикновено в последните години восъчната и пълната зрялост на зърното на пшеницата настъпва още в началото на юли. Затова дори при сортовете с продължителен период на доузряване на семената, който може да продължи до 60 дни, този процес приключва до настъпване на оптималните срокове за сеитба, не оказва негативно влияние на кълняемата енергия на семената и не причинява „шарени“ посеви.

Прибиране на реколтата

По време на прибиране на реколтата трябва да се отчитат не само природните условия, но и особеностите на сорта. Да, всеки сорт има своя устойчивост към прорастване на корен и оронване при достигане на пълна зрелост на зърното. Ако се подценят тези условия, няма да се избегнат значителните загуби на зърно и влошаването на неговите качествени показатели. Пшеницата няма дълъг период за оптимално прибиране на реколтата. След настъпване на пълна зрелост на зърното за прибиране на реколтата има по-малко от 10 дни. Затова, особено при неблагоприятни природни условия, загубите на добив рязко нарастват. По-ранно започване на жътвата също не бива да се прави, защото нарастват енергийните разходи за сушене на зърното. Ако жътвата трябва да започне по-рано, в случаи, когато посевите зреят неравномерно или са заплевелени, е наложително да се направи разделна жътва. Косенето на пшеницата при такива условия започва от три до пет дни преди пълна зрелост на височина най-малко 20 – 25 см за добро проветряване и сушене на откосите.

Не трябва наведнъж да се коси голяма площ, която превишава дневната норма за работа на комбайна с подбирач. В случай на закъснение с вършитбата и попадане на откосите под дъжд, добивът и качеството на зърното намаляват.

Разбира се, в случаи на нормални посеви, където пшеницата узрява равномерно, най-добрият икономически ефект обикновено се постига при директна жътва в първите пет дни след настъпване на пълна зрелост на зърното. За увеличаване скоростта на прибиране и намаляване на енергийните разходи за сушене на зърното в някои случаи преди жътвата е целесъобразно използването на препарата Раундъп. Хербицидът се използва седмица преди жътвата при влажност не по-голяма от 30%. Други положителни фактори от това приложение са допълнителният контрол на плевелите за следващите култури. Посевите, които са били нападнати от болести (фузариум по класа), трябва да се прибират колкото може по-бързо и да се съхраняват отделно.

Количеството на прибраната реколта от пшеница и нейното качества са тясно свързани с природните условия, използването на минерални торове, биопрепарати, химични средства за защита на растенията и внимателния избор на сорт. Всичко това дава възможност да се получи максимален добив при минимални разходи.

Прочетена 4169 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта